Междусъюзническата война 1913

[Sturmpionier]

Добрич се е пазел само от една непълна дивизия

В случая какво имаш в предвид? Че общата численостна защитниците се равнявала на непълна дивизия, или, че там се е намирала българска не напълно попълнена дивизия?

[Николай]

И на мен ми е интересен този момент, а много малко внимание се обръща на нахлуването на румънската армия, предните части на които достигат чак до околностите на днешния столичен квартал "Враждебна".

На един приятел прадядо му е загинал при отбраната на Добрич от румънците през Междусъюзническата. Те са минали границата без никакъв проблем просто защото там не е имало с какво да бъдат спряни. Добрич се е пазел само от една непълна дивизия, а насреща са настъпвали две румънски. Той е бил един от полковниците, получили са заповед от щаба да останат на място и да посрещнат румънците в полето близо до града. Те са поискали да се изтеглят с половин километър назад за да заемат по удобна позиция за отбрана, но от щаба категорично са отказали да им го позволят и то при положение, че е очевидно, че румънците ще ги избият до крак. В крайна сметка така и става...

Честно казано за първи път чувам за такава схватка. Вероятно става дума за престрелките на нашите погранични и опълченски роти 2 позив в Добруджа. Никаква непълна дивизия там не е имало за жалост. В Добрич тогава е била само 1-2 опълченски роти от 31 опълчеснка дружина 2 позив (300-400 души) и пограничната рота от съответния участък срещу кажи-речи 2/3 от 5 румънски корпус. Отделни сблъци е имало при Мездра когато румънската кавалерия настига отделни части от 1 армия, които са се оттегляли.
А иначе наистина за румънското настъпление не се е писало много... То и какво ли да му се пише - най-много за извършената от румънците относително бързо частична мобилизация и за аспектите (твърде отрицателни) на работата на тила при румънците при относително разтегната комуникационна линия.

[Warlord]

Ами и аз не съм чел никъде за такава битка, само това е което съм чувал и то явно е неточно или не съм го запомнил добре.
А иначе за румънците може да се каже и някоя дума за зверствата спрямо беззащитното мирно население. Пак в някакви спомени бях чел, че били намерили село изравнено с земята при оттеглянето на една румънска част - избити жени, деца, старци. А българите като ги застигнали ги избили на позицията им без да използват куршуми, като им размазали черепите с прикладите.

Имате ли представа до колко е вярно това?

[Николай]

Ами и аз не съм чел никъде за такава битка, само това е което съм чувал и то явно е неточно или не съм го запомнил добре.
А иначе за румънците може да се каже и някоя дума за зверствата спрямо беззащитното мирно население. Пак в някакви спомени бях чел, че били намерили село изравнено с земята при оттеглянето на една румънска част - избити жени, деца, старци. А българите като ги застигнали ги избили на позицията им без да използват куршуми, като им размазали черепите с прикладите.

Имате ли представа до колко е вярно това?

Зверства е имало при изтеглянето на румънците от Добруджа през 1916 г.
Иначе за 1913 г. подвизите са се изчерпвали с пиянски истории, кражби и плячкосвания, както и известен брой изнасилвания. Никакво сравнение не може да става с гръцките, турски или сръбски изстъпления, отчасти и заради това, че румънското командване е дало изрична заповед да не се закача местното население и дори е наказало някои особено фрапантни случаи на насилие.

[Amateur]

Интерес

Здравейте !
Поздрваления за вложения труд и качестов.
Много ми допадна това изписване относно на състава на действащата войска в войната през 1913 г.
Човешкия потенциал в тази война остава основен фактор, а командния състав на войската е елита на цялата държава.
За това мен ме интересува следната информация, която допълва състава на войската :
За армиите и дивизите командния състав с доста премълчаване е ясен.
Кой са командващите на бригадите и полковете и техните звания към началото на войната ?
Кой са началник Щабовете на армиите и дивизите ?
Кой други са ръководители в Щаба на действащата армия, Министерството на войната, инспекците, командири на конницата и артилерията към армиите и др. ?
Знам, че преди войната на служба са били 13 генерали ?
Кой са те и какви са тежните длъжностти ?
Интересно ще ми бъде ако някой притежава по-подробна информация да напише нещо състематизирано като това.
Поздрави

[resavsky]

Въпрос до Николай:очевидно си имал достъп до мемоарите на ген.Никола Иванов командир на 2 армия в тази злополучна война.Какви обяснения дава той за действията си и откъде е имал данни за подготвения гръцки десанст на изток от Струма.Има ли лично участие ген.Иванов в битката при Кукущ?Между другото това сражение което в България е почти непознато е възвеличавано в гръцкате историография като генерално в Междусъюзническата война и най-голямата в гръцката история след възстановяване на държавата през 1829 г.

[Николай]

Генерал Иванов е считал десанта за повече от сигурен, като се е знаела силата на гръцкия флот, както и факта, че 8 гръцка дивизия е била вече напуснала Епир по море и се е превозвала за Македония. Фаталната му грешка е, че разпилява силите си, като оставя 1/3 от армията си източно от Струма (11 дивизия и Серската бригада), за да пази брега от такъв десант. Въпреки,че от София са му нареждали да съсредоточи силите си западно от Струма, на линията Кукуш-Негован. От Щаба на армията са считали, че един десант на гърците с една дивизия - 8-а не би бил труден за отбиване само от Серската бригада и допълващите части, а при победа на главната Солунско направление би бил безполезен за гърците. Ако гърците предприемат десант с повече сили, това първо би било трудно за скриване (налагало се е да се прехвърлят части изпод носа на българите), второ би отслабило основната гръцка групировка и би подпомогнал много операциите на българите в посока Солун. Иванов обаче не се е съгласявал, считайки, че основната му комуникационна линия - жп линията Серес -Одрин би била под заплаха. Искало му се е хем да настъпи към Солун, хем и да се осигури по крайбрежието. А който пази всичко, не опазва нищо...
През май и юни 1913 Иванов, съзнавайки слабостта на армията си, иска подкрепления в размер на "поне една бригада". За гърците обаче докладва, че не са сериозен противник и максимум за седмица Солун би могъл да бъде взет, ако армията бъде засилена с тази прословута "поне една бригада". Чак до 16 юни донесенията му общо взето са пропити с оптимизъм. Иска обаче на всяка цена Втора армия да "съкрати" фронта си, като образува воден фронт по река Струма до устието и оттам по крайбрежието. Един малък проблем обаче - съгласно споразумението от 22 май 1913 демаркационната линия минава източно от Струма по билото на Кушница планина като гърците държат и двата бряга на Струма при устието. Та Иванов поставя като conditio sine qua non (условие без което не може) "изтласкването" на гърците от гореказания плацдарм. От София го питат това абсолютно необходимо ли е, абсолютно, отговаря Иванов. Ами тогава се стягайте за война му отговарят. От щаба нареждат съсредоточаване на Кукуш-Негован на 14 юни, като в същото време му казват, че при заповед за настъпление, първата му цел ще бъде да изтласка гърците оттатък Струма. И Иванов оставя армията си разхвърляна- 3 Балканска бригада при Дойран, 2 Балканска бригада при Кукуш, 1 бригада от 10 дивизия при Негован, Драмската при моста Орляк, Серската при река Ангиста, а 11 дивизия разпръсната чак до Кавала. И когато вечерта на 15 юни е решено да се атакуват сърбите, Савов взема решение с цел изненада да се атакуват и гърците - цели 20 дружини са хвърлени срещу само 2 гръцки източно от реката. Целта е постигната бързо, гърците се изтеглят на западния бряг но сега вече цялата им армия е съсредоточена срещу разхвърляните части на Втора армия и по-важното- има повод за война. Едва на следващата нощ ще започне прехвърлянето на Серската бригада към Кукуш, но тя пристига едва на 20 юни, когато 2/3 бригада вече е понесла големи загуби. И на следващия ден по обяд вече настъплението е наложително...
Генерал Иванов през цялото време остава в Серес, далеч от бойното поле, без достатъчно представа какво става при Кукуш и Лахна. И когато вечерта на 21 юни пристига вестта за поражението при Лахна, изплашен от вестта за някакъв измислен пробив на гръцката кавалерия, напуска Серес и на другия ден е чак в Петрич. Чак до 24 юни командването на Втора армия (нач-щаб на която да напомним е тогава полк. Жеков - само след две години неизвестно за какви заслуги избран за главнокомандващ) е тотално дезорганизирано.

[resavsky]

Благодаря Николай.Особено ценно е сведението за полк.Никола Жеков /бъдещия генерал/ - във всички извори които съм чел е отбелязано че не взима участие в Междусъюзническата война тъй като е в отпуск по болест.

[Николай]

Благодаря Николай.Особено ценно е сведението за полк.Никола Жеков /бъдещия генерал/ - във всички извори които съм чел е отбелязано че не взима участие в Междусъюзническата война тъй като е в отпуск по болест.

Не съм срещал подобно сведение. Дали не е ставало въпрос за генерал Фичев - началник-щаба на Действащата армия, който действително е бил в отпуск по болест(и досега не е напълно ясно дали наистина е имал проблеми с бъбреците или се е оттеглил заради несъгласие с политиката на Савов)? Не е изключено Жеков и да е бил в отпуск по болест в самия край на войната, но поне до момента в който армията заема позиция северно от Горна Джумая, си е бил началник-щаб на Втора армия.

[resavsky]

Снощи проверих всички източници които имам - там е отбелязано че Жеков е бил началник-щаб на 2 армия единствено по време на Балканската война.Според филм излъчен за ген.Жеков е същият не е взел е участие в Междусъюзническата война / по здравословни проблеми които са доста съмнителни/ а вече като главнокомандващ на цялата армия в най-важните дни през септември 1918 г. е бил на лечение във Виена..........

[Николай]

Снощи проверих всички източници които имам - там е отбелязано че Жеков е бил началник-щаб на 2 армия единствено по време на Балканската война.Според филм излъчен за ген.Жеков е същият не е взел е участие в Междусъюзническата война / по здравословни проблеми които са доста съмнителни/ а вече като главнокомандващ на цялата армия в най-важните дни през септември 1918 г. е бил на лечение във Виена..........

Не, със сигурност Жеков е бил началник-щаб и по време на Междусъюзническата. През септември 1918 наистина състоянието му не е било цветущо - налагала се е операция на ухото. Но за 1913 аз поне не знам да е боледувал. Даже нещо повече, след войната е имало сериозни искания за проверка от Народното събрание на дейността на щаба на Втора армия и специално на Жеков, даже е имало искания за предаване, негово и на генерал Иванов на съд.
Впрочем имай предвид, че в много източници отпреди 1918 се говори не за Балкански, а за Балканска война, която е включвала и двете войни - срещу Османската империя, и срещу съюзниците.

[resavsky]

Ок Николай съгласявам се с тебе.А що се отнася до причините поради които Жеков е назначен за главнокомандващ през ПСВ мисля,че е една единствена - безусловна лоялност към цар Фердинанд.Опарил се с ген.Михаил Савов мисля,че монарха търси напълно лоялен главнокомандващ и намира такъв в лицето на Жеков /офицер от по-младото поколение стоящ далеч от политиката/.Въобще след Междусъюзническата война цар Фердинанд прави истинска чистка сред генералитета като отстранява всички на които няма доверие.Необяснимо за мен е отстраняването на ген.Вичо Диков проявил се по блестящ начин като командир на 4 армия във втората половина на войната.Единственото обяснение е ,че ген.Диков е бивш емигрант в Русия и монарха гледа неодобрително към него.

[Николай]

Ок Николай съгласявам се с тебе.А що се отнася до причините поради които Жеков е назначен за главнокомандващ през ПСВ мисля,че е една единствена - безусловна лоялност към цар Фердинанд.Опарил се с ген.Михаил Савов мисля,че монарха търси напълно лоялен главнокомандващ и намира такъв в лицето на Жеков /офицер от по-младото поколение стоящ далеч от политиката/.Въобще след Междусъюзническата война цар Фердинанд прави истинска чистка сред генералитета като отстранява всички на които няма доверие.Необяснимо за мен е отстраняването на ген.Вичо Диков проявил се по блестящ начин като командир на 4 армия във втората половина на войната.Единственото обяснение е ,че ген.Диков е бивш емигрант в Русия и монарха гледа неодобрително към него.

Според мен си абсолютно прав. За мен обаче си остава странно защо не е бил издигнат за главнокомандващ генерал Климент Бояджиев- отлично командвал 4 дивизия в Балканските войни, няма връзки с Русия, лоялен към царя, считан за отличен командир.... Една от многото загадки с марка "Фердинанд".

[resavsky]

Днес се навършват 93 години от престъпното безумие на 16 юни 1913г.Личното ми мнение че това е най-важната дата в българската история за целия ХХ век,която обръща нейния ход в една негативна насока.И до днес всъщност не е ясно какво точно се случва на този дата и са малко историците които се нагърбват да пишат за тази болезнена дата.За мене най-логичното обяснение е,че безкрайната амбиция и бонапартизъм на няколко генерала и слабохарактерноста и непоследователността на цар Фердинанд водят до тази катастрофа.Трудно ми е да намеря аналогия в история на други народи с тази дата и подобен провал.В резултат на това "престъпно безумие" губим територии населяване от векове с българи като погледнато в перспектива загубата май че е окончателна.

[von Danitz]

То наистина много важни дати се събраха миналия век, но това определено е черен ден, който ни вкара в доста бели.