Междусъюзническата война 1913

[Гост]

Честно казано, като гледам графиките по въпросния сайт, пък и като поразбирвам какво значат някои гръцки думи, картата засега изглежда най-обективното нещо там . Все пак не мога да съдя напълно. Странно защо не виждам версия на английски

Навярно защото съседите не винаги страдат от притеснения да не изпаднат в излишно "гъркоцентрични" гледни точки

[Sturmpionier]

На няколко места имаше писано на английски. Сайта определено не е про гръцки.

[Николай]

На няколко места имаше писано на английски. Сайта определено не е про гръцки.

Не знам, аз поне не видях никъде дори кратко резюме на английски. Иначе като го резгледах по-внимателно и на мен ми се струва, че по-скоро е анти-гръцки. Видях вътре доста интересни цифри - сигурно има интересни неща, ма кат не знам гръцки. Некой събрат с новогръцка филология да помогне

Bysantiner?

[resavsky]

Дали пък в началото на войната командването на 2 армия не допусна една много сериозна грешка като въобще прие да води генерално сражение край Кукуш?При съотношението на силите / 4 български полка срещу 5 гръцки дивизии/ сражението трудно можеше да има друг изход.Не беше ли по удачен варинат българските части да не приемат решителен бой толкова на юг а се бях изтеглили на Рупелското дефиле където да чакат подкрепленията / 6 дивизия/.Вместо това на 19-21 юни гърците изтласкаха 2 бригада на 3 дивизия от Кукуш след тридневни кръвопролитни боеве след което прехвърлиха три от тези дивизии срещу Дойран къдетона 22 -23 юни сломиха и 3 бригада на същата дивизия.Българските части воюваха на части понасяйки тежки загуби.В резултат двете бригади загубиха значителна част от боеспособността си и не можаха да окажат ефективно съпротивление на естествено укрепения рубеж - Рупелското дефиле.Вярно е че и при Кукуш и при Дойран гръците търпят далеч по сериозни загуби от българите но в крайна сметка с оглед тяхното числено превъзходство това не е решаваш фактор.Двете бригади от 3 балканска дивизия понасят толкова тежки загуби че губят голяма част от боеспособността си.Да не говорим че набързо създадените съединения /Серската и Драмската бригада/ след първите неуспехи при Кукуш и Лахна на практика са разпадат като бойни единици.

[багатур]

Може ли някой да разкаже по подробно за боевете на Калиманското плато?

[багатур]

Дали пък в началото на войната командването на 2 армия не допусна една много сериозна грешка като въобще прие да води генерално сражение край Кукуш?При съотношението на силите / 4 български полка срещу 5 гръцки дивизии/ сражението трудно можеше да има друг изход.Не беше ли по удачен варинат българските части да не приемат решителен бой толкова на юг а се бях изтеглили на Рупелското дефиле където да чакат подкрепленията / 6 дивизия/.Вместо това на 19-21 юни гърците изтласкаха 2 бригада на 3 дивизия от Кукуш след тридневни кръвопролитни боеве след което прехвърлиха три от тези дивизии срещу Дойран къдетона 22 -23 юни сломиха и 3 бригада на същата дивизия.Българските части воюваха на части понасяйки тежки загуби.В резултат двете бригади загубиха значителна част от боеспособността си и не можаха да окажат ефективно съпротивление на естествено укрепения рубеж - Рупелското дефиле.Вярно е че и при Кукуш и при Дойран гръците търпят далеч по сериозни загуби от българите но в крайна сметка с оглед тяхното числено превъзходство това не е решаваш фактор.Двете бригади от 3 балканска дивизия понасят толкова тежки загуби че губят голяма част от боеспособността си.Да не говорим че набързо създадените съединения /Серската и Драмската бригада/ след първите неуспехи при Кукуш и Лахна на практика са разпадат като бойни единици.

Тук не става въпрос за стратегия, а за чисто човешки акт- да са спечели време за да избягат местните българи от грозящото ги гръцко клане!

[еМГето]

Въпреки, че качеството е много лошо (книгата е печатана 1914-та год.),
реших да я постна.
Кораби на Дунавската военна флотилия потопени от техните екипажи край о. Люляк (край Русе) след румънското нахлуване в България.

[resavsky]

По време на Междусъюзническата война няма ли престрелки между наши и румънски кораби?

[еМГето]

Момчета в България имам една книга озаглавена "Междусъюзническата война 1913". Не виждам никой да я цитира. Защо е така, след като всичко в нея (без коментарите) е от Военноисторическия архив (посочва том, страница и пр.)? Издадена е по комунистическо време - 1962 ако не ме лъже паметта.

[еМГето]

Престрелки между наши и румънски военни кораби не е имало. Румънците старателно са избягвали излишни стълкновения.Пък и след вестта за нахлуването нашия флот е потопен на следващия или на по-следващия ден (не мога сега точно да си спомня).
Най-големият бой между български и румънски части е станал при гара Бойчиновци. Румънците се оплаквали, че в този бой освен другите жертви бил убит и един румънски подофицер.
Предния ден при село Люта (Владимирово) близо до Бойчиновци била развърната една българска застава. Тя задържала настъплението на противника за няколко часа до мръкване.
При придвижването на румънската кавалерия към Витиня преди Ботевград настъплението и било непрестанно задържано от войниците на един български обоз натоварен с боепри паси. Във връзка с това командира и поискал спешно подкрепления.
Бой е имало и при село Капка (така и не знам къде се намира).
Изобщо действията на румънската армия въпреки липсата на съпротива са били много зле организирани и мудни. Частите на конните им дивизии пък, които се откъснали далеч
напред без да е нужно събаряли мостове и мостчета и с това затруднявали, движещата се след тях пехота.

[еМГето]

Пропуснал съм да кажа, че най-големия бой между български и румънски части в североизточна България е станал при Нови Пазар.

[еМГето]

Румънската 2-ра конна дивизия имала заповед да установи пряка връзка със сърбите, а 1-ва да настъпи към южна България. След силна артилерийска подготовка (!?), румънците започнали да преминават р. Дунав. Втора конна дивизия завзела Мездра и се разделила на две части. Едната се насочила на юг по Искърския пролом, достигнала и завзела Своге. Румънското командуване спряло по-нататъшното и придвижване. Основните сили на дивизията се насочили на запад. Те завзели Враца и достигнали околностите на Фердинанд (Монтана). От запад се чувала силна стрелба и експлозии на снаряди. Водел се бой между сърбите и Белоградчишкия отряд. Поради това, че нещата не били ясни, не се решили да влязат в града и поискали пехотна поддръжка. Тя им била изпратена във формата на 5-ти румънски пехотен полк. На следващия ден румънците влезли във Фердинанд. Намиращата се в града българска пехотна дружина веднага се разбунтувала. Част от войниците и се предали, други се пръснали из града и околните села. "Това позволи на власите да пленят обозите, една 75 мм. сс полска батарея и даже командира на 9-та пех. дивизия". Тук, румънците се разделили отново. Една част (5-ти пех. полк) и конни части настъпили на юг. Те завзели Берковица, а по-късно и Петроханския проход. Възникнали опасения, че те ще прекъснат комуникациите на 3-та армия. Румънското командуване, обаче спряло по-нататъшното придвижване. Те не желаели излишни стълкновения, тъй като и без това постигнали всичко, което целяли. Основните сили на 2-ра конна див. от Фердинанд настъпили на запад. Като узнали, че румънски войски са в техният тил, частите на Белоградчишкия отряд се разбунтували. И тук една част се предали на сърби и румънци, други се пръснали по селата, а трети се оттеглили към Лом.
Първа конна дивизия настъпила на юг, завзела Луковит и Червен Бряг и се отправила към Ботевград. Напредването и било непрестанно задържано от войниците на един български муниционен обоз. Те заемали всяка удобна позиция и оказвали съпротива на интервентите. Това принудило нейния командир да изиска пехотна подкрепа. След като заела Ботевград и Витиня, дивизията се спуснала в Подбалкана. Завзети били Златица и Пирдоп, а след това и Клисура. Тук дивизията се разделя на две. Една част (по-голямата) настъпва на запад, достига и завзема Елин Пелин. Там е спряна от румънското командуване. Другата част настъпва на юг, достига и завзема Пазарджик. С това, румънското нашествие в България спира.
Българската батарея, пленена от румънците при Фердинанд след три години е отново в български ръце - румънското командуване я предава в състава на тутраканския гарнизон!

[dibo]

Спомени, публикувани в списание "Нашата Конница"

Колко много се е говорило за този бой. Не по-малко укори са се хвърлили, хвърлят се и сега при най-малкия спомен за него, върху полка, който преброди целия Балкански полуостров и записа с
острилата на сабите си едва ли не най-светлите страници от бойната история на родната конница. За разбулване на истината и пръскане на множеството легенди, свързани с него се пишат тези редове.
Датата 22 юни 1913г. завари 6-ти конен полк (3 ескадрона и един картечен взвод от 3-ти конен полк) в с. Радичевци, Босилеградско със задача - наблюдение на границата в участъка с. Божижца - в. Голям и държане на връзка между 3-та (щаб с. Клисура) и 5-та (Кюстендил) армии - заповед Но 48 на Н-ка на 4 пехотна дивизия.
Тук полкът стоя до 25.06 7 часа, когато к-ра на полка, вследствие значителното напредване в сръбска територия на фланговите дивизии (4 и 12) от тези две армии и липсата на по-нова заповед настъпи с полка по своя инициатива през селата Паралово, Църнощница - Дукат
за долината на р. Пчиня - с. Становци, където на 27.06. към 10 часа, след две безсънни нощи, пристигна.
Местността бе лабиринт от планини проходими само в известни посоки и то от кози пътеки, движението по които не бе възможно инак освен пеша, конете в повод. Горещината бе непоносима и главно в това, не толкова в слабото съпротивление на противниковите охраняващи части, които полка лесно помиташе пред себе си, се криеше всичката трудност на настъплението - сръбския кавалерийски дивизион заемащ с. Становци отстъпи дори без бой.
В с. Становци полкът остана в очаквателно положение до обяд, към което време се получи заповедта по 4-та пехотна дивизия Но 22 гласяща: "6 к.п. след като остави в село Становци един ескадрон за охрана на десния фланг на дивизията, веднага да се върне в Босилеград и встъпи в изпълнение по-раншната си задача, като обърне особено внимание на посоките водещи от Босилеград към в. Патарица и с. Божица. Да притегли към себе си ротата от 72-ри
пехотен полк при Герловска махла."
В Становци се остави 1 ескадрон, а 2 и 3 ескадрони и картечния взвод потеглиха към 14 часа назад към Босилеград, по същата козя пътека, по която дойдоха пеша, конете в повод, под палещите лъчи на юнското слънце. Движението продължи и през ноща - трета безсънна нощ. Хората капнаха от умора по пътя. Бе минало 23 часа, когато страшно уморени ескадроните (8 офицери и 196 долни чинове) пристигнаха в Босилеград и се разположиха в тъмнината на бивак
всред една сливова градина на източния му край. Макар че полка свари целия град разтревожен от достигнали слухове за близост на сръбските части, умората наложи своето - не след повече от 1 час целия бивак спеше мъртъв сън. За охранение к-ра на полка заповядаи щаб-тръбача, заедно с един местен жител, който трябваше да покаже мястото в тъмнината, постави по един пост от 6 човека: единия при градските гробища на пътя водещ за с. Любата, а другия
в северния край на града - пътя за с. Лисина. Всички офицери се събраха на вечеря в единствения хотел в града. Тук още, към полунощ, к-ра на полка получи донесение от поста Ржана, че сърбите с около 1 пехотна рота през деня заели нашия пост при село Божица. Това донесение се потвърди по-сетне от двама избягали от същия пост войници, а по-късно се допълни от избягал от Божица селянин, който донесе, че сърбите събрали в Боженица
около 1 пехотен полк, 1 батарея и 2 ескадрона, котио в момента, когато той тръгвал за тук (18 часа) се стягали за поход към Босилеград.
Всички тия тревожни слухове, настояването от страна на ескадронните командири дори, за по-ефикасни охранителни мерки, изглежда, че не разтревожиха командира на полка, който имайки
предвид, може би, крайната умора у хората и малкото часове оставащи още до разсъмване, се задоволи само да протелеграфира в щаба на 4-та дивизия първото донесение, да изпрати ординарци при обоза в с. Радичевци (щаб тръбача) и при ротата в Герловска махала (подпоручик Милев) със заповед утре сутринта да дойдат в Босилеград и да заповяда утре в 6 часа полкът да е готов, след което в 1 часа на 28.06 освобождава офицерите, част от които отиде за нощуване в града, част в бивака. Само к-ра на полка с щаба - 2 лекари, зав. прехраната поручик Стефанов, к-ра на картечния взвод - поручик Минков и щаб тръбача остават за нощуване в хотела.
Градът, разположен в тясна долина, командвана от всички страни от лесисти висоти, издигащи се непосредствено до него, почва полека-лека да се успокоява. Обаче всичко заспива като на тръни. Към 4 часа и 30 минути на следващия ден, когато на бивака водопоя вече беше почнал и постовете прибрали, за да се приготвят и те, приблизително откъм югозападния край на града проехтяха два-три изстрела, които не след дълго бяха последвани от множество други.
За миг цялото движение в бивака спира в недоумение, което прогресивно растеше с начеването на куршумите да свирят над самия бивак вече и да се вижда да тича разгърден, с револвер в ръка, насреща целия в кръв подпоручик Петров Енчо.
"Сърбите, сърбите са в града, господин ротмистър, раниха ме", едва успя да извика той на пресрещналия го командир на 3-ти ескадрон ротмистър Медникаров и падна в безсъзнание сред самия бивак. Нямаше нужда, обаче, от това предупреждение, защото тук-таме зад плетищата започнаха да се забелязват тичащи към бивака сърби и куршумите все повече и повече зачестяваха над главите ни.
Тогава настъпи момента от живота на полка, с когото ни Урли, ни Димотика по-рано, ни Варсаково, ни Кара-Пелит впоследствие, не биха могли да се сравнят по ужасния трагизъм, криещ в себе си сюблимният героизъм, проявен от всички строеви чинове от полка.
"Оставяй конете, взимай карабините, напред момчета. Ура!" се разнесоха едновременно гласовете на ескадронните командири ротмистър що става и какво трябва да се прави, оставя конете, грабва карабините без всякакви ножове тогава и с мощно "ура" се втурва напред към неизвестността, решила да се разправи с дръзкия противник или скъпо да продаде живота си. Водени от своите началници, офицери и подофицери, войниците на групи заляха всички
улици водещи от бивака към югозападната окрайна на града и из тях започна страшен ръкопашен бой.
Тук, подпоручик Порков, грабнал една картечница от бивака и заедно с прислугата тича напред. На излизане на главната улица, на стотина крачки от себе си, навдигаща се насреща му, грамадна тълпа сърби, която спира за момент, учудена от дързостта на шепа храбреци и открива по тях огън. Поставя и Порков картечницата насреща им, обаче при поставянето и мерача пада убит, замества го помощника му, не след дълго и той бива ранен. Заместители обаче не липсват, при картечницата сяда старши подофицер Йончо Рангелов и открива най-сетне огън. За нещастие още при първия ред, неприятелски куршум ударва лентата, разкъсва я и причинява задръжка. Отдръпва се тогава картечницата и хората от групата продължават боя с карабините си само.
Там, мл. подофицери Павли Иванов - 2-ри ескадрон и Никола Дженев - 3-ти ескадрон гонят пред себе си група сърби; убиват петима от тях, вземат пушките им, залавят 3 пленници и всичко това водят при ескадронния командир.
В друга улица конника от 3 ескадрон Георги Колев убива сръбски офицер; залепил се зад един плет, отрязва пагоните му за уверение и намира достатъчно време и спокойствие в себе си да го
претършува даже и други още самоотвержени дела на множество, изтрити от паметта ни, безименни герои.
Пред вихрения устрем на шепа смелчаци сърбите не устояват. Набърже очистват целия град и заемат височините западно и югозападно от града, откъдето откриват ужасна стрелба по бивака и срещната страна на града, заета от храбреците от 2 и 3 ескадрони.
Какво става обаче до това време? Сърбите, това е пехотния им полк, 10-ти, 2-ри призив, за когото селянина донесе, че видял да се стягат за път предната вечер в Божица, достига, неподозиращ присъствието ни в Босилеград. Защото само така може да се обясни спасяването на полка. Иначе при едно по-умело действие от тяхна страна, което непременно би било налице, ако биха знаяли за нашето пристигане сред нощ в града, те биха могли да го заградят и да унищожат целия полк. Случайно излезлия на балкона пред квартирата си да се мие подпоручик Петров вижда под себе си техния челен отряд, а зад него по улицата главата на колоната. Виждайки, че никой не подозира тяхното присъствие, решава да предупреди полка. Връща се в стаята, взема пистолета и с него дава няколко изстрела по тях, след което хуква към бивака. Бива, обаче, забелязан от тях и сподирен. През време на гоненето, куршум пронизва гърдите му и въпреки това, с последни сили достига бивака и ни предупреждава.
Сърбите до това време, ориентирали се, заграждат хотела и залавят спящите в него офицери. При залавянето бива тежко ранен медицинския лекар на полка, санитарен капитан Д-р Кусев.
Заловените, за да не бъдат освободени от надигащата се войнишка вълна от полка, биват изведени бегом от градът и закарани при сръбски командир на полка. Там последния, виждайки упоритата съпротива на нашите, накарва полковник Танев да пише заповед до най-старшия след него останал офицер в полка ротмистър Веселинов да предаде полка, която заповед, по цивилен човек, изпраща адресанту. Ротмистърът Веселинов обаче, с възмущение отхвърли това срамно предложение и боя продължи.
Нашето положение обаче ставаше все по-критическо. Сърбите почнаха едно планомерно ограждане на града. Конете на бивака, държани по 8-10 от човек, се бяха в по-голямата си част разбягали, подплашени от множеството куршуми и затова към 7 часа, понеже общо ръководство в разпръснатото положение, което заемахме в града липсваше, почна се отстъплението - едни към село Радичевци, главно 2 ескадрон, други към колибите Белута (3 ескадрон), на които места спряхме и почнахме устрояванието си. Въпреки това, обаче, до към 9 часа, никакъв сърбин не е посмял да влезе в града. В последния и до този час все още е имало, останали да ловят сърби, единични наши хора. В 8 1/2 часа завръщащия се от възложената му работа, неподозиращ нищо, подпор. Милев, среща в града да кара двама пленени сърби един храбрец от 2 ескадрон.
По този начин полка и този път отстоя своето име. Сърбите, ако и несравнено по-многочислени от нас, бяха прогонени от града, след което само полка, виждайки безизходното си положение, отстъпи, дал преди това, обаче, на противника да разбере как може да се бият шепа герои, решени да мрат, макар и изненадани.
В боя полка даде: ранени 3 офицери - сан. капитан Кусев и подпочучик Петров Енчо - тежко, поручик Сиромахов - леко; 4 войника убити и 4 ранени.
Пленени: командира на полка полковник Танев Иларион, зав. прехраната поручик Стефанов Станислав, поручик Минков Асен, сан. подпоручик ветеринар доктор Контев Стефан и щаб тръбача вахмистър Христо Владов. Загубени 35 коне.
За съдбата на пленените първоначално нищо не се знаеше, впоследствие, обаче, коато след няколко дена полка зае на ново Босилеград, научихме, че били всички застреляни по заповед на командира на сръбския 10 пехотен полк полковник М. Блазинац. Сърцата ни болно се свувах , когато отидохме да се поклоним над техните гробове, но се пълнеха същевременно и с гордост и чувство на изпълнен дълг при вида на изровените близо до тях от нашите куршуми 33 сръбски гроба.
Това е то истината по Босилеградския бой. Тъжен, а същевременно горд за 6 конен полк спомен. Плод на началническа нехайност, пример на героизъм.

[nik]

Винаги съм се учудвал как Фердинанд изведнъж видиотява през 1913г. Нима през 1912г. или 1908г. е бил по здравомислещ? И съответно възниква въпроса имала ли е България Народно събрание? Имала ли е правителство? Имала ли е опозиция? А защо да не разширим кръга на въпросите си и да се запитаме имало ли е в България вестници и журналисти, имало ли е писатели и професори. Изобщо имала ли е България онова съсловие, което обикновено се нарича интелигенция?

Много добри въпроси.

Имали сме такива.. Но мисля, че тези хора са се главозамаяли твърде много; Също липсата на опит при политиците ни да се справят с кризи, си е изиграла ролята..

Евала на гърците, че са си пекли баницата предварително, но те, и сърбите трябва да бъдат най-благодарни най-вече българските политици, журналисти и военни (политическата класа), които не допуснаха арбитража, при който щяхме да вземем "лъвския пай" от баницата (и половината до две трети от Македония), ами си направиха (направихме си сами) такова салтомортале, при което си счупихме вратовете така, че досега не можем да се "оправим"..
---
За Фердинанд: така както е зададен въпросът е интересен...Имам немалки съмнения, че Фердинанд е подкупен, т.е корумпран, от Австрийците (които очевдивидно са имали интереса от разпадането на коалицията между Сърбия и България с оглед на задаващата се европейска война)

[Sula]

Много добри въпроси.

За Фердинанд: така както е зададен въпросът е интересен...Имам немалки съмнения, че Фердинанд е подкупен, т.е корумпран, от Австрийците (които очевдивидно са имали интереса от разпадането на коалицията между Сърбия и България с оглед на задаващата се европейска война)

Аз съм привъженик на мнението, че Фердинанд променя позицията си в командването на армията по време на двете Балкански войни под въздействие на собствената си суетност.

Ако проследим поведението му от началото на Първата Балканска до края на Втората ще видим, че той започва смирено, като един конституционен монрах, който в Стара Загора казва на ген. Савов нещо от рода на "не зная как се управляват армии и водят войни, оттук нататък сте вие генералите" (цитатът не е точен, но нямам време да търся) и стига до там, че е спорно участието му в издаването на заповедта за атаката при Чаталджа и безспорно в тази за началото на Междусъюзническата война. Причините за такава промяна са дълбоко личностни.

Представете си в началото на Първата Балканска война още при първите действия на армията цяла България и Европа научават имената на българските генерали, постигащи победа след победа. Със сигурност на Фердинанд не му е било приятно да чете повече за подчинените си "селяндури", отколкото за себе си. Така той започва да се меси активно във взимането на стратегическите решения, в провеждането на кадровата политика (разговорът за чудната кариера на Жеков по-горе) и дори на оперативно-тактическо ниво.

Верен на семейната си традиция, той прави това винаги в сянката на някой наивен военен, който верен пък на нашата народна традиция, винаги е на разположение за такива интриги и в крайна сметка отнася цялата отговорност.

Отделно по въпроса дали е взимал пари от австрийците, за да ни намеси в Междусъюзническата война, не мога да бъда сигурен, защото няма доказателства. Все пак имаме всички основания да го подозираме в това, защото е безспорно, че е взел подкуп от германците за вкарването ни в Първата световна.