Турско робство или османско владичество

[mechoka]

Аха, да ти вземат детето насила и същото като да го пратиш по желание в детска градина или да те мобилизират в армията...

Доскоро примерно казармата беше задължителна. И не е като доста родители да не са им връщали децата у ковчег от нея. Каква е разликата за кой и за какво ще умреш!?Никва...
Образователната система,поне до основно(8клас) и детските градини доколкото знам са задължителни в България,а не "по желание"...
Както и милион други неща в съвременното общество.В тоя ред на мисли да говорим че навремето били посегнали и на последната ни останала свобода-децата,пък сега сме цъфнали и вързали-е меко казано нелепо.А точно това се прокламира в обявлението на въпросното предаване което е цитирал Графа.
То и по принцип тренда в цялото протежение на човешката история е все към по-малко свободи на обикновения човек. И същевременно-към все повече илюзорни такива...
Да,хората в Корпуса са обучавани,но все пак са влизали в някакъв обществено-политически елит на страната.Били са хора които са имали тежест в обществото.
Сега в момента децата на България се обучават да знаят добър английски за да се реализират добре в Зап.Европа.
Под "реализиране добре" се разбира:
-за момчетата-да мият чинии или с мистрията.
-за момичетата-по бардаците на Амстердам.
А сега погледни заглавието на темата и кажи,то вярно че всяка работа е достойна щом се трудиш,но все пак- кои професии са по-робски-ония някога или сега амстердамът и миячното!?И дали сегашното "робство" не е бая по-люто от някогашното!?

[zmaj]

Мечок, какво общо имат всички тези отвлечени анархо-виртуални разсъждения с темата?

[mechoka]

Е нали в темата обсъждаме имало ли е "робство" или не?Обикновено хората в историята за аршин вземат настоящето.Та и аз него взех,но сметката нещо не излиза и пак нещо не мога да достигна до гледната точка на "здравите патриотични сили".Мъчих се,мъчих се-три пъти режа и кроя и все късо излиза...Ако не го взема настоящето-ще стане и още по-зле.

[De Ruyeter]

Като говорим за еничари се сетих следното:
В две от знаковите битки от 15 век еничарите играят много важна роля - първата е при Анкара през 1402г., където много от тях загиват, а втората е при Варна 1444г., в която те удържат нападението на полската конница начело с Владислав Ягело. интересно от кои области са били набирани тези еничари в този ранен етап?

[zmaj]

Е нали в темата обсъждаме имало ли е "робство" или не?Обикновено хората в историята за аршин вземат настоящето.Та и аз него взех,но сметката нещо не излиза и пак нещо не мога да достигна до гледната точка на "здравите патриотични сили".Мъчих се,мъчих се-три пъти режа и кроя и все късо излиза...Ако не го взема настоящето-ще стане и още по-зле.

Доколкото ми е известно, идеята в тази тема и форум не е да си ги мерят "здравите" и "нездравите" сили, а да се обсъжда историята - с максимално възможна отдалеченост от политически злободневки и лайкучки. Като прочета нещо от сорта "От древността досега човекът става все по-несвободен" и въобще спирам да приемам насериозно написаното. Такива глобални, на маса направени философски прозрения, недей

[monte christo]

Като говорим за еничари се сетих следното:
В две от знаковите битки от 15 век еничарите играят много важна роля - първата е при Анкара през 1402г., където много от тях загиват, а втората е при Варна 1444г., в която те удържат нападението на полската конница начело с Владислав Ягело. интересно от кои области са били набирани тези еничари в този ранен етап?

Би трябвало по него време най-много еничари да са наброявали тези, които са от българското етническо пространство - Добруджа, Мизия, Западна и Сверозападна Тракия, Македония, част от Беломорието. При всички положения следващият най-голям процент е този на румите (гърците) от крайбрежията и етнически смесените територии на Балканите и Анатолия. Или пък обратното - румите повече, българите по-малко. Сърбия, Босна и Албания още не са завладени.

Но така или иначе, и едните, и другите са част от османски войскови корпус, лични роби на султана.

[Amazon]

Значи е доста вероятно българи да са убили Владислав

[Кухулин]

"Сигурни" са и духовните лица. Интересно е там как са вървяли нещата.

Май носят отговорност пред закона, но не съм 100% сигурен. По тоя въпрос само Къзъл Дели може да хвърли светлина, сложен ми се види.

да завъртиш търговия

Любимото занимание на еничарите

[monte christo]

Значи е доста вероятно българи да са убили Владислав

Вероятност има, да...

Но както и да го гледаме - можем само да предполагаме. И то на база българска територия (региони), където например през 10-те или 20-те години на XV век действа в сила данъкът чилик (девширме).

Тук друго е интересно - комплексът у българина, който смята, че османците са взели и потурчили едва ли не всякой един красавчик, което няма начин да не се е отразило на демографията през вековете по българските земи.

[Юлиан Август]

За Владислав Ягело се знае даже кой го е убил - еничаринът Коджа Хазър. Но каква е народността му не съм срещал. Еничари по това време се набират масово и от военнопленници, не само с "кръвен данък", така че може да е бил и унгарец, чех, сърбин, и т.н. Но от друга страна самото му име не предполага да е помюсюлманчен, а по-скоро да е роден турчин. В еничарските корпуси се срещат и турци.

[Thorn]

Турци? В началото на 15 век?

[Юлиан Август]

Най-ранната ведомост със заплати, с която разполагам, че от 16 век и там има. Ако някой извади такава от средата на 15 век, ще е хубаво да видим. В случая само спекулираме, а аз съдя по името, което не е типичното за нов мюсюлманин (религиозно от типа на Ахмед, Абдуллах, Хасан, Мехмед и т.н.), а е етническо турско - Хазър (първото очевидно е прякор). От друга страна няма фамилия или е изгубена във времето. Все пак на мен ми се струва странно да помюсюлманчиш военнопленник или чуждо дете, събрано с девширмето и да му дадеш турско име, а не както е по обичая.

[monte christo]

За Владислав Ягело се знае даже кой го е убил - еничаринът Коджа Хазър. Но каква е народността му не съм срещал. Еничари по това време се набират масово и от военнопленници, не само с "кръвен данък", така че може да е бил и унгарец, чех, сърбин, и т.н. Но от друга страна самото му име не предполага да е помюсюлманчен, а по-скоро да е роден турчин. В еничарските корпуси се срещат и турци.

Най-ранната ведомост със заплати, с която разполагам, че от 16 век и там има. Ако някой извади такава от средата на 15 век, ще е хубаво да видим. В случая само спекулираме, а аз съдя по името, което не е типичното за нов мюсюлманин (религиозно от типа на Ахмед, Абдуллах, Хасан, Мехмед и т.н.), а е етническо турско - Хазър (първото очевидно е прякор). От друга страна няма фамилия или е изгубена във времето. Все пак на мен ми се струва странно да помюсюлманчиш военнопленник или чуждо дете, събрано с девширмето и да му дадеш турско име, а не както е по обичая.

Откъм данъкът пенджик, да - има вероятност Владислав да е бил убит от унгарец, влах, албанец или сърбин. Но предположението, че през първата половина XV век в корпуса се срещат и башкъ турци (с туркмено-огузки джинс) никак не е приемливо - навлиза се в разрез с концепцията за йени-чери.
От друга страна, повече от вероятно е Мурад (а Владислав е хукнал точно срещу него) да е бил сред еничари, набрани по чилика - млади мъже на по 25-30 години (примерно набори 1415-1420 г.) с отдавна промити мозъци (т.е. много по-благонадеждни от пенджик набора), преминали поне шест годишна подготовка и участие в няколко войни (кампании).

[De Ruyeter]

Добре, че са били 20-25 годишни /30 вече ми се струва множко/ или са били по-редки звучи логично, както и че са били набирани и обучавани от наборите 1415-1420г. Но ако върнем малко събитията - за другата битка при Анкара през 1402г. и пресметнем ще рече че еничарите са били набор 1375-1380г......Предимно завладени земи на юг от Стара планина, около Одрин, вероятно и части от Анатолия, и от Гърция, разбира се.
Между другото в битката на Косово поле имало ли е еничари и значителен ли е бил техния корпус?

[monte christo]

Е, какво им пречи на около 30-35 годишните? Баш в силата са си... Дори могат да минат за ветерани - зависи в колко и в какви кампании са участвали. Специално за кръстоносните походи от 1443-1444 г. е нормално да приемем, че чилик (девширме) наборът се е пръкнал през 10-те или най-късно началото на 20-те години на XV век.

За Анкара 1402 г.: ами там някъде - 1375-1380 г.

При Косово 1389 г. разбира се, че е имало еничари. Може би около 10 000 души (към третина или четвъртина от османската армия).