Кога е роден Васил Левски (Аргументи срещу 1846)

[SSGRAIL]

ТурТур снимката действително е интересна, но според мен ако някой от двамата на нея е Васил Левски, то по-скоро правия в лицето прилича повече на него.
Аз съм от Карлово и ще се опитам да проверя в момента тази снимка там ли е и ако може повече допълнителна информация за нея.

[d-r V.]

Не че имам нещо против Чингис хан... Нещо не ми приличат на Левски и двамата, пък и да им се невидят и специалистите от една нищо и никаква черно бяла снимка определят седнал човек, че бил невисок, да не говорим за възрастта и "русолявостта". Аз съм твърдо на мнение, че Апостола е бил кьосе - на никоя от известните снимки, на които е със сигурност той и е в зряла възраст мустаци не личат . А тези двамата на снимката конкурират Филип Тотя. Пак повтарям - не съм "специалист" (особено като тези, за които става дума), но мисля че знам как стоят нещата общо-взето, а със сигурност пък знам как трябва да се подхожда. Посочете ми има ли известие Левски да е пребивавал в Шумен, аз лично не се сещам. Не ми се вързват нещо и елементарни антропологически и физиономически белези - скули, устни, брадичка, форма на ушната мида. Така че специалистите да се поспециализират още. То щото има много специалисти, затова никой не се наема да напише нова качествена, комплексна и модерна биография на Апостола, а се преповтарят вехтите Унджиеви писания, или по лошо - търсят се сензации.

[TypTyp]

Докторе, напълно съм съгласен с теб. Що се отнася до това бил ли е Левски в Шумен - направо ти цитирам думите на М. Андреева, като имай предвид, че на тях попаднах случайно във форума на НД "Традиция". Прецени сам:

"...местните историци са силно затруднени да дадат все още категоричен отговор на въпроса - идвал ли е Левски в Шумен и основал ли е той Шуменския частен революционен комитет?
Според някои от изследвачите на революционното ни минало, основаващи се на спомените на Никола Обретенов, Апостолът е направил това през 1869 година. В тях Обретенов разказва, че отивайки през 1874 г. в Шумен, знаел, че комитетът тук бил основан от Левски по време на втората му обиколка в Българско. Русенският революционер от своя страна основава това свое твърдение и върху писмото от 6 юли 1879 г.на шуменския революционен деец и заместник на П. Волов, Атанас Стойков.
Повечето от учените обаче, не приемат това като катгорично доказателство, както и местните сведения от легендарен характер.
Едно от тях, обаче е добре проучено и научно обосновано.То се обосновава първоначално на народно предание от Дивдядово, издирено и сериозно погледнато от вече покойния историк Минко Пенков. Според шуменския научен работник и дългогодишен музеен работник, Левски е идвал в селото в началото на м. май 1870 г., срещнал се с поп Захари Димов и основал местен революционен комитет, в който взели участие като членове:Тодор Рахнев, Върбан Попов,Митю Чакъров, Стефан Терзиев и Марин Хашламов. Влязъл във връзка с шуменския класен учител Тодор Байчев и с негово съдействие основал такъв и в Шумен, в който влезли Върбан Димитров, Рафаил Мощев и Вълю Харизанов. Според преданието, използвано и от Иван Велков, Левски нееднократно преминавал през Дивдядово, срещал се там с поп Захари и нощувал в стария метох при църквата. По- късно и един от видните общественици на града ни, Жечо Павлев- ученик на Волов, твърди, че Левски е бил тук по революционни дела и даже е съставил ШРК „Крумовци”.
Научните спорове по този повод не са завършили."

[d-r V.]

Така представено (За Шумен имам предвид) звучи убедително, но за да му повярвам трябва да видя съответните документи и записаните предания/спомени. Между другото, сега се сещам, че зее огромна пропаст по отношение на зарегистрираното по документи къде е обикалял Левски и това в местни предания и спомени. Нужно е подготвяне и критично издаване на корпус с тези материали. Доколкото си спомням в един съкратен вариант на Унджиевата биография на Апостола, "модерно" издание от 70-те години, който четох като студент, дядо Иван твърди, че няма документални сведения Левски да е пребивавал на юг от р. Марица. В смисъл на революционна дейност де, иначе в Пловдив надали е стоял само на северния бряг. Аз понеже съм малко нещо обвързан по брачна линия с асеновградския регион и имам впечатления от там обаче чувам съвсем други неща. Всяка година в неделя около 19 февруари в манастира Св. Петка Мулдавска над Асеновград, който наскоро изгоря, се прави народен събор в памет на Апостола, където пада люто ядене и пиене, вихрят се хора, свирят оркестри, въобще всенародно веселие и това защото се знае, че в манастира се е крил Левски и дори се пази неговото скривалище. (Дали е така кой знае). Прапрадядото на жена ми Кольо Кьосето от с. Тополово, Асеновградско твърди - май в спомените за Апостола на Ст. Каракостов - че Левски е минал през селото му и основал комитет в съседното село Новаково. Та интересно е да се издирят и запишат такива легенди, да се изследват, да се отсее сеното от плявата и тогава да се пристъпи към нов анализ на обхвата на революционната дейност на Апостола. Аз в това направление засега не мога да дам принос, ама знае ли човек? Като понапредна с османския (има надежда - днес преведох първия си берат) може би ще направя издирвания в тази насока. Както стана вече въпрос по-горе в темата, тези документални ресурси са най перспективни, а наскоро говорих с Тодор Чобанов и той лично ми каза, цитирам по памет: "Османският архив идва в България. В момента колегите сканират като луди". За съжаление повече не успях да науча (ако някой има инфо, да споделя), понеже наоколо беше пълна лудница - откриваха Археологическия музей в Пловдив, и около зам. министъра, който беше най-високопоставеното лице там, беше пълно с лизачи, слагачи и подмазвачи.

[KIZIL DELI]

Докторе, тая работа с кьосето много ми стана интересна. Дай някоя снимка да видим.

[d-r V.]

Ти все снимки искаш, пък мен хич ме няма по изобразителната техника. Като отида там ще поискам. Човекът е живял някъде от средата на Х²Х век докъм 1940 г. Бил е забележителна личност на местно ниво, но понеже си е падал по пийването и зевзеклъка, доколкото съм чувал, възможно е и да си е измислил тази случка. Иначе по неговия прякор и до ден днешен викат на мъжете от рода на жена ми Кьосетата. И тъст ми е Кольо Косето, въпреки че е с брада като на Христо Ботев

[SSGRAIL]

На 22.10.2010г. в обедната почивка посетих къщата-музей на Левски и в разговора с директорката на музея не можах нищо конкретно да разбера за въпросната снимка.По-точно тя нямаше никакъв спомен такава снимка да е била в музея и тя да я е показвала на научна конференция. Разговора ни беше кратък понеже в музея пристигаха голяма група ученици и нямаше време за по-дълъг разговор.
Ще се опитам друг ден отново да разговарям с нея.

[TypTyp]

SSGRAIL, дано да имаш повече успех от мен в това отношение! За да си по-убедителен ето ти и цялата статия на М. Андреева, така както е поместена във форума на "Традиция":

"КОЙ Е ШУМЕНЕЦЪТ ДО ЛЕВСКИ ?!


Неотдавна, по време на Националната юбилейна научна конференция „Възраждането, дарителството и българските музеи”, по повод 170 г. рождението на Апостола, в град Карлово, ми бе предоставена за проучване една снимка. Директорът на Национален музей „Васил Левски”, г-жа Дора Чаушева бе загатнала, още през март, 2007 г., че има нещо интересно свързано с Шумен, когато подготвяхме гостуването и експонирахме юбилейната изложба на Националния музей в къща – музей „Панайот Волов”. По –късно, по време на самата конференция, видях в оригинал тази и други снимки на Апостола от фонда на празнуващия и 70 години от основаването си Дом – музей .
Няколко месечните ми дирения във връзка с този фотос още продължават, но мисля, че шуменци трябва да го видят,като могат и да помогнат с информация, разравяйки фамилните си архиви.
Карловските специалисти твърдят, че може би са се натъкнали на още една снимка с образа на Левски. Досега са познати само 7 негови образа. Госпожа Чаушева сподели, че за тази няма подробна информация, както и приносителят и – сърбин от Белград.
Какъв е бил пътят на снимката от Шумен до Белград не е известно, но действително някога много нашенци често са били там по търговски или революционни дела. Макар и пожълтяла от времето, тя е запазила ясно видими образите на двамата млади мъже, увековечили приятелството си в Шумен.
На лицевата и страна, отлично се вижда седнал на стол русоляв и синеок мъж с наболи мустаци. Облечен е в характерното за българските интелигенти или занаятчии облекло - добре ушити панталон, късо сетре, елече и бяла риза. Този слаб и не много висок на ръст мъж изглежда около 30 годишен. Интелигентното му излъчване, което струи от сините очи и лицето му се забелязва веднага, макар да е с фес на главата.
За Левски знаем, че се е дегизирал добре и превъплъщавал в образи на хора от различни занятия и прослойки, така, че твърде е възможно да е е той.
Другият, застанал до него прав е шуменецът, когото търсим и узнаем ли кой е, бихме получили отговор на редица въпроси. Той изглежда връстник на своя другар, облеклото му е подобно и също така спретнато и характерно за възрожденската ни интелигенция от 70-те години на Х²Х век. Среден на ръст,черноок, чернокос, с мустаци, добре сресан назад и без фес. В средата на долната страна на снимката се забелязва здраво залепено парченце от друга хартия, която скрива малко от краката и обувките на младите хора. А на пръв поглед ,бихме си помислили ,че това са една купчина възрожденски вестници.
На обратната страна се вижда ясно фирмения знак на фотограф - художника, направил портрета. Романтичен знак с растителен орнамент и амурче, обгърнало старинен фотоапарат и палитра с четка е обрамчил надписа: MARKO P.MARKOV (Марко П. Марков), Fotograf и SCHUMEN - името на града ни. Големите латински букви правилно и ясно още личат, незасегнати от двете малки „петна”, получени от закъсване в горния и долен край на снимката. Предстои изясняване на това, кой е бил този шуменски фотограф, дали е имал постоянно ателие, къде е било то и т.н. За голямо съжаление, липсва изписана годината или датата, в която е направено това фото- един полезен ориентир на изследователите.
Още повече, че местните историци са силно затруднени да дадат все още категоричен отговор на въпроса - идвал ли е Левски в Шумен и основал ли е той Шуменския частен революционен комитет?
Според някои от изследвачите на революционното ни минало, основаващи се на спомените на Никола Обретенов, Апостолът е направил това през 1869 година. В тях Обретенов разказва, че отивайки през 1874 г. в Шумен, знаел, че комитетът тук бил основан от Левски по време на втората му обиколка в Българско. Русенският революционер от своя страна основава това свое твърдение и върху писмото от 6 юли 1879 г.на шуменския революционен деец и заместник на П. Волов, Атанас Стойков.
Повечето от учените обаче, не приемат това като катгорично доказателство, както и местните сведения от легендарен характер.
Едно от тях, обаче е добре проучено и научно обосновано.То се обосновава първоначално на народно предание от Дивдядово, издирено и сериозно погледнато от вече покойния историк Минко Пенков. Според шуменския научен работник и дългогодишен музеен работник, Левски е идвал в селото в началото на м. май 1870 г., срещнал се с поп Захари Димов и основал местен революционен комитет, в който взели участие като членове:Тодор Рахнев, Върбан Попов,Митю Чакъров, Стефан Терзиев и Марин Хашламов. Влязъл във връзка с шуменския класен учител Тодор Байчев и с негово съдействие основал такъв и в Шумен, в който влезли Върбан Димитров, Рафаил Мощев и Вълю Харизанов. Според преданието, използвано и от Иван Велков, Левски нееднократно преминавал през Дивдядово, срещал се там с поп Захари и нощувал в стария метох при църквата. По- късно и един от видните общественици на града ни, Жечо Павлев- ученик на Волов, твърди, че Левски е бил тук по революционни дела и даже е съставил ШРК „Крумовци”.
Научните спорове по този повод не са завършили.
Но безспорен факт е , че светлата личност и святото дело на Дякона са били винаги в сърцата на шуменци. Нещо повече, историческата наука изнесе факти, че точно нашият съгражданин Панайот Волов е бил избраният от БРЦК „нов апостол” и негов най-достоен заместник, довел до завършек жадуваното от „всеобщо народно въстание” завършило с война и нашата свобода."
М.Андреева.

[tod_or]

"Интелигентното му излъчване, което струи от сините очи и лицето му..."
Брех да му се невиди. Нали снимката е чернобяла. Как разбраха, че очите му са сини?

[d-r V.]

И какво? Отива Левски да основе комитет в Шумен, а после се фотографира! За спомен Дано поне това, което Тур Тур нарича статия, е просто публикация във форумен вариант. Щото, ако е в научно издание, нямам думи, макар че не се учудвам особено. Знам какво представлява научното ниво на масовия български музеен специалист. Нашироко няма да коментирам, че не ми се задълбочава в глупости, но просто ме изумява убедеността, че седналият индивид е 100% Левски, като даже и кьоравият може да види, че тя не е повече от 50% (в най-добрия случай).

[TypTyp]

Милена Андреева - специалист в РИМ-Шумен, уредник на къща-музей „П.Волов”.
Виж подробности на: http://www.public-republic.com/magazine/2007/11/804.php

[d-r V.]

Като гледам тази дама М. Андреева, май има предимно литературни интереси, а те трудно се съчетават със сериозната научно-изследователска работа. У нас има едно голямо изключение - В. Мутафчиева, но тя си е трудно достижима и в двете отношения; и това просто потвърждава правилото. А като взема да чета за "специалисти", които се титулуват съгласно социалния статус, а не според научния такъв - т. е. липсва им научна степен и/или звание, нямам думи... "Г-жа Дора Чаушева" - ха-ха-ха! Какво правят тези хора по сума ти години в музеите, след като нито публикуват нещо стойностно, нито защитават дисертации или се хабилитират. Мен, ако ме питат, те въобще не трябва да оглавяват подобни институции и се чудя защо е допуснато такова недоглеждане за обект с национален статут. Все едно във ВУЗ ректор или декан да стане някой младши или старши преподавател Да кажеш, че това не е от значение, ама явно е - то се вижда: липса на отношение и подход към истинската наука, към истински належащите проблеми и работа на парче. И най обичат да организират "научни конференции", в които може да участваш с материал от три страници; в него да не кажеш нищо ново, даже един източник да не цитираш, но пък има много "йедини и пийини" и на научните ръководители от водещи изследователски институции им се дават хонорарчета, та да могат да се изкажат ласкаво за музея и директора, когато стане нужда. С други думи старата номенклатурна система на връзките и корабните въжета е още в ход. Аз на тебе, ти на мене.
Тур Тур, ако имаш библиография от произведенията за Апостола на този род "музейни специалисти", дай насам. Ще ми е приятно да се посмея, а после ще споделя. Пък знае ли човек може и да бъда опроверган от някого. Тогава чистосърдечно ще си призная!

[KIZIL DELI]

Какво правят тези хора по сума ти години в музеите, след като нито публикуват нещо стойностно, нито защитават дисертации или се хабилитират... липса на отношение и подход към истинската наука, към истински належащите проблеми и работа на парче...С други думи старата номенклатурна система на връзките и корабните въжета е още в ход. Аз на тебе, ти на мене.

Докторе, на жаль много си прав! Само дето не знам защо изключваш от общата схема БАНаджиите и университетите? Мнооого слабо се различават, да знайш. Млъквам да не разводняваме хубавата тема .

[d-r V.]

Прав си и ти, Къзъл Дели. Да не разводняваме! Само ще кажа, че все пак в БАН и ВУЗ-овете има и много (айде, не много, но се намират) учени на високо международно ниво, пък в музеите положението е доста по-зле. Иначе, че системата има нужда от сериозна реформа - не ще и дума, но май и тази няма да донесе нещо по-добро. Сега по темата: Вчера в нашия музей имаше вечер, посветена на д-р Г. Странски. Ако си спомняте, в материала от пост 1 коментирам една снимка на бъдещия д-р Странски заедно с бъдещият Апостол, като според мен обаче вторият с абсолютна сигурност не е Левски, а първият доста вероятно не е Странски. Нали стана въпрос за мними образи. Та лекция за живота и делото на д-р Странски изнесе един от най-добрите български учени специалисти по Нова българска история доц. д-р Василка Танкова. Там тя спомена за някои спорни въпроси около рождението на Странски, говори за дружбата му с Хр. Ботев, на когото той по-късно става кум, но не спомена и думичка за това, че Левски и Странски на младини са се познавали. А тази жена е човек, който е изучил цялото документално наследство на доктора изоснови - не като мен надве-натри само във връзка с поставената тук тема. Оказа се, че в пространството има бая снимки, които се приписват - къде по-успешно, къде не - на Апостола - вижте тук: http://strannopriemnicata.wordpress.com/2008/04/ и всеки да си прави заключения. На фона на техническите достижения в съвременната епоха обаче такива спорове доста смешнеят, ама пак е май виновна научната ни (и техническа изостаналост). Този форум (нашият) се посещава от много хора, които разбират от компютри и програмиране. Предполагам, че е възможно, а и даже че е вече направено - да съществува програма съпоставяща образи от снимки, която да регистрира процентното съвпадение между различните черти на лицето и други разпознаваеми антропологически белези. Такова чудо не може да нямат специалистите по криминология и криминалистика. Може да ме обвините, че гледам много филми (От местопрестъплението , но с тази снимкова бъркотия нещо все може да се направи. Изобщо много ни куца на нас интердисциплинарността - не само като умения, ами и като мислене. Откривателят на снимката, Александър Алексиев, на когото в посочения линк му викат Александров, е художник по образование, който явно поназнайва това-онова за суратите на хората; заровил се е в търсене на стари фотографии и наистина е разкрил много нещо - наскоро човекът дари някои открити от него неизвестни фотоси на дейци на Съединението на нашия мавзолей. В някои случаи, като този със Странски и Левски, обаче, а и в други, например, една публикувана в сп. Минало (ще проверя в кой брой) снимка на Раковски (според него) той очевидно се е посамозабравил. И това е както заради недостатъчно познаване на историческите източници, подхода и начина на работа с тях, така и заради некомпетентността на голяма част от историческата гилдия, която ползва компютъра (ако изобщо го ползва) предимно като заместник на пишещата машина, и не може да приложи съответния технически контрол на подобни спорни снимки. В такъв случай резултатност може да се търси само от съпоставка в източниците, но там я има нещо, я няма, а за да се потвърди или отхвърли такава хипотеза необходим е специализиран анализ с устройство по-точно от човешкото око, което не само че лъже, но и често седи на глава, пълна с предубеждения.

[TypTyp]

Докторе, относно библиографията ето нещо като за начало:
Домусчиев, Николай. На кръста му вярно оръжие висеше. - В: Къща-музей "Васил Левски" - Карлово, ИК "Славина", С. 1996 г., стр. 57-64.
Зарев, Косьо. Сподвижниците на Васил Левски в Казанлъшкия край. изд. "Казанлъшка искра" ЕООД, Казанлък, 1997 г.
Чаушева, Д., проф. Иван Стоянов. Памет за Апостола (...И някога, и днес, и завинаги). ИК "Ивис", В. Търново, 2009 г.

На 18. 07. 2010 г. в Карлово на кръглата маса “Левски между истините и идеализацията, митовете и злоупотребите”, посветена на 173-годишнината от рождението на Апостола, доклади изнасят:
Петрова, Надежда. Истини и неистини за близките на Апостола.
доц. Митев, Пламен. По стъпките на Апостола в Добруджа: спорни и нерешени въпроси.
проф. Стоянов, Иван. Неизяснени моменти от живота на Апостола след август 1872 г.
Чаушева, Дора. Васил Левски в интернет пространството – възможности и опасности.
Дърева, Велислава. Злоупотребата с идеалите на Левски от националистически, расистки и неонацистки парти и организации.

Както виждаш някои хора са навсякъде... By the way, Ив. Стоянов беше първият учен, пред който изложих хипотезата си за възрастта на Левски и идеята си за книгата. Споменал го е още на следващия ден в лекциите си (според собствените му думи), но не знам обаче в каква светлина.

За снимката (Странски + Левски) открита и представена от Ал. Алексиев - склонен съм да вярвам, но трябва да се подкрепи и с други доказателства. По отношение на останалите фотоси, показани от Алексиев в публичното пространство, съм по-скоро доста резервиран, ако не против.

И малко извън темата... що не казвате, че в Пловдив тече Първи Международен панаир на колекционерите? Разбрах за това едва снощи, а от години се чудя де да тръсна моите над 3 000 български календара...