Здравейте, понеже дискусията за рожденната година на В. Левски намери най-широко място на този форум, предлагам на вниманието на всички заинтересувани, този кратък текст. Докато работих, за да го напиша, попаднах и на неща, които не влязоха вътре и които смятам да споделя при евентуално породилата се дискусия. :
Въпросът за датата и годината на раждане на Васил Левски: историографски или митографски подход
Рождената година на Левски се счита за установена още от първите негови биографи,(1) но остава несигурност около точния ден(2) През 1895 г. датата е доуточнена от Ст. Заимов на 6/18 юли;(3) оттогава тя с малки изключения(4) не е поставяна под съмнение.
Определянето на датата става от “роднински съвет”. По спомени раждането на бъдещия Левски е поставено след сватбата на някоя си баба Деребейка в неделята след Петровден, който през 1837 г. се пада вторник. Детето се родило два дни след бракосъчетанието.(5) Ст. Заимов, а и другите преди него обаче не посочват своите източници на информация. Чак Иван Унджиев дава подробно обяснение на гореизложеното по разказ на Д. Т. Страшимиров,(6) но по онова време данните вече не могат да се проверят и не е чудно, че звучат твърде съмнително. Единственият упоменат по име роднина е Васил Генчев Караиванов, първи братовчед на Апостола, който е определен и като човекът с най-голям принос за установяване на датата(7) (вероятно и годината). Но В. Г. Караиванов е роден десетилетие след 1837,(8) така че не е възможно да помни каквито и да било около раждането на Левски. В запазените негови спомени и в спомени на другите роднини на Апостола сведения за раждането липсват. Книгата със спомени на В. Г. Караиванов, преразказани от сина му д-р Петър Караиванов, не внася особена яснота и за рожденните години на родителите на Левски, женитбата им или раждането на неговите братя и сестри. Повечето години са категорично посочени без никакво уточнение откъде е получена информацията;(9) в редките случаи, когато това е направено, липсват данни, които да ги потвърдят, и всъщност всички тези събития могат да варират от две-три дори до пет-шест години.(10) Първите биографи на Апостола налагат становището, че той е трето дете в семейството, като най-голям е брат му Христо, а след това идва сестра му Яна.(11) По късно се доказва, че Яна е най-голяма,(12) а в писмо до Ст. Заимов от 1896 Христо Иванов Големия, който познава добре двамата братя, твърди че именно Левски е по-големият.(13) Поне от на мен познатите ми биографи на Левски обаче никой не е ползвал самото писмо, а само публикацията във в-к “Зора”. Издирването или неоткриването на оригинала би дало насока за разрешаване противоречието между двамата съвременници и познати на Левски – Хр. Иванов Големия и Ст. Заимов.(14) Първият безспорно познава Апостола по-добре, но пък точно вторият е предприел целенасочена изследователска дейност към установяване подробности от живота му. От публикацията не може да се каже дали писмото по неизвесни причини не е изпратено до Заимов, защото е намерено в книжата на Хр. Иванов, или става дума за копие, пазено за личен архив. Дори писмото да не е достигнало адресата, едва ли може да се предполага, че възраженията на Големия не стават достояние на Ст. Заимов, но той очевидно не ги взема предвид и в друга своя книга за Апостола през 1917 г. преповтаря твърденията си.(15) В тази връзка наистина интересно е, че на известната снимка в Белград от 1867 г. с образите на В. Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия, Апостола изглежда видимо по-млад от двамата Христовци. (Вж. Прил. 1. Източник: strannopriemnicata.wordpress.com/2008/04/)
Така биографичните данни за детството и юношеството на Левски се основават предимно на късни спомени. Нито едно от важните събития от тези първи години, които биха могли да дадат по-точна ориентация за рождението на Апостола, каквито, освен времето на раждане на неговите родители, братя и сестри, са тръгването му на училище и смъртта на баща му, не са сигурно датирани, въпреки категоричността, с която това е направено.(16) Принципната ненадежност на човешките спомени от голяма дистанция; неграмотността и първобитността на по-голямата част от българите в средата на Х²Х век; типичната за патриархалното ежедневие циклична неисторична представа за времето
17) всичко това засилва възможността от контаминация на случили се в различни години събития. Много често дори самите хора не знаят кога са родени. Зетът на Левски, Андрей Начев, мъж на най-голямата сестра Яна (или Ана; разликата в името също е показателна) в документ от 1888 заявява, че е на 70 години,(18) а когато на 28 ноември 1907 г. умира, е записан като 102 годишен.(19) Неяснотите около годината на раждане на неговата съпруга, починала чак в 1913, също дават да се разбере, че тя не й била известна.(20) Да не забравяме и че следосвобожденската митологизация около името на Левски също оказва влияние на късно записаните спомени.
Въпреки еднозначното налагане на годината 1837 от ранните биографи на Левски, при Ст. Заимов и З. Стоянов се срещат странни на този фон разминавания, водещи към мисълта, че вероятно авторите са имали и друга, по-различна информация. З. Стоянов твърди, че при замонашаването си Левски бил 18-19 годишен, макар че би трябвало да е прехвърлил 20.(21) Ст. Заимов пък, на същата страница, където определя рождението на Апостола през 1837, пише, че 7 години по-късно – в 1844 той бил четиригодишен.(22) Загадка?
Изложеното дотук дава да се разбере, че конкретните дани за раждането на В. Левски на 6 юли 1837 г. по Юлианския календар са уязвими; напълно е възможно годината да е объркана или Гина Кунчева да е била бременна с друго дете.
Голяма част от проучванията за рода на Васил Левски се основават на работите на Данаил Кацев-Бурски.(23) Някои изводи на този автор основателно са подложени на съмнение, но без да се оспорва цялостната му добросъвестност като изследовател.(24) Наскоро обаче специалисти по палеография и филигранология в НБКМ, установиха, че Кацев-Бурски е автор на фалшиви приписки върху старинни автентични документи,(25) а именно като доказателство за произхода на бащиния род на Левски Кацев-Бурски използва приписки.(26) Според него двама от прародителите на Апостола се казвали Видул и Кръстил,(27) а в документ в НБКМ с доказана негова фалшификация той “за упражнение” е изписал точно тези две имена.(28) За съжаление дейността на Кацев-Бурски не се ограничава само с дедите на Васил Левски; той публикува също негово родословие и спомени на сестра му и зет му, записани от неизвестен автор.(29)
Сравнително неотдавна двама изследователи – художникът антиквар Александър Алексиев(30) и историкът и юрист Георги Туртуриков(31) независимо един от друг обявиха, че Апостола е роден през 1846 г. въз основа на заявеното от него пред османския съд,(32) като приведоха и следните потвърждаващи според тях това аргументи:
1. В писмата си до Любен Каравелов (роден около 1834) и Димитър Общи (1835) Левски ги назовава “бай Каравелов” и “бай Димитре” – свидетелство за значителна възрастова разлика по между им.(33)
2. На места Д. Т. Страшимиров и И. Унджиев, определят посочения вече В. Г. Караиванов и други съратници и познати на Апостола, родени през втората половина на 40-те години на Х²Х век, като негови връстници.(34)
3. В писмо от 1 януари 1872 г. Л. Каравелов урежда издаване на паспорт на важен за революционната организация човек, който се намира в България.(35) Направеното кратко описание, което трябва да се впише в паспорта, напълно отговаря на външността на Левски, но посочената там възраст е 26 години. Туртуриков и Алексиев безрезервно приемат този документ като свидетелство от първа ръка за рождената година на Апостола, още повече, че той идеално се вързва със записаното две години по-късно в съдебните протоколи.(36)
4. Снимки на Апостола. За една от тях – тази от Белград вече стана дума.(37) Другата е фотография на д-р Г. Странски с негов приятел, направена на 11 май 1864 г., открита именно от А. Алексиев, който в приятеля разпознава бъдещия Апостол на свободата. И понеже е видно, че на снимката са двама връстници, а д-р Странски според източниците, които Алексиев ползва, е роден през 1847, логично следва, че Левски е по-млад от общоприетото.(37) (Прил. 2. Източник: strannopriemnicata.wordpress.com/2008/04/)
Така представени свидителствата в полза на това, че Апостола е роден през 1846 г. наистина звучат убедително, но съществуват много данни, които Туртуриков и Алексиев умишлено или поради незнание са пропуснали и които заедно с направените въз основа на тях анализи противоречат на тезите на двамата автори:
По точка 1: Небогатата, достигнала до нас, кореспонденция на Апостола показва, че той нарича “бай” и родените през 1847 г. Сава Кършовски и Киряк Цанков.(39) Семантиката на обръщението “бай” не се свежда само до възрастова разлика; то изразява дори в по-голяма степен почит, уважение, етика на обръщение и поведение.
По точка 2: Тълкуванието на изразите “приятел от детинство” и “почти връстник” не отговаря на смисъла, който И. Унджиев и Д. Т. Страшимиров влагат; те имат предвид надеждността на въпросните личности като очевидци и носители на спомени за Апостола, а не това, че той е роден през година различна от 1837. Нито Д. Страшимиров, нито Унджиев оспорват раждането на Левски на 6 юли 1837 г.; напротив те имат съществен принос за утвърждаване на датата и годината както в българската историография, така и в националния празничен календар.
По точка 3: Телеграмата може и наистина се отнася за Левски, но текст с конспиративно съдържание, който на всичкото отгоре е анонимен по отношение притежателя на паспорта, не може да бъде сигурно свидетелство за възрастта му. Същото може да се каже и за заявеното пред турския съд. За него на този етап е невъзможно да се намери приемлимо всекиму обяснение, но по начало не изглежда оправдано казаното от Левски точно пред този орган да се приема за чиста и неподправена истина.
По точка 4: Тук може да се отдели съвсем малко място за коментар на идеите и откритията на А. Алексиев, но съвсем лаконично трябва да се каже, че въпреки неговото становище в обратния смисъл, образът на въпросният младеж не изглежда да има много общо с В. Левски. Апостола е със светла коса и очи,(40) а този на снимката е по-скоро брюнет.(41) Левски до ранната пролет на 1864 г. учи в Пловдив, а от Гергьовден учителства във Войнягово в продължение на две години. (42) По същото време Г. Странски вероятно се е намирал в Цариград,(43) а в неговите спомени не се открива и най-малък намек, че е познавал с Левски. Да не говорим, че по собствените му думи Г. Странски е роден на 1 август 1848.(44) Всички тези доводи, макар че нямам съвсем пълни впечетления от работата на Алексиев и информацията за снимката, дори дават основание да се допусне, че на нея изобщо е съмнително дали присъства и самия Г. Странски.
Следва да се обърне внимание и на някои подробности от външния вид на Апостола. Общоизвестно е, че светлооките и светлокоси хора изглеждат по-младолики. Друг известен факт – Левски или е кьосе, или брадата му е съвсем рехава; затова той носи само мустаци – също редки и едва забележими по снимките, но задължителни за мъжа според тогавашната мода. Така Апостола младеел и няма нищо чудно, че изглежда по-млад от брат си Христо на снимката от Белград. Тази външна особеност със сигурност била известна на Левски и другарите му, ето защо напълно възможна е нейната употреба с конспиративна цел по неизвестни нам, но със сигурност уважителни причини дори в самия край на живота му.
Както като общо звучене, така и по конкретни въпроси обаче работите на Туртуриков и Алексиев заслужават внимание. Особено ценни са наблюденията на Туртуриков във връзка с ранното съзравяне на младежите в българските земи преди Освобождението, съобразно тогавашните ритъм и условия на живот. За дейна и будна личност като Апостола изглежда наистина трудно за вярване на 18-20 годишна възраст да е бил ученик в класно училище, където повечето негови съученици са с пет-шест години по-млади и когато на тази възраст хора като Христо Ботев и Бачо Киро Петров вече учителствали.(45) На основата на това логическо съображение и като се има предвид несигурността на 1837 г. като рожденна година на Левски, наистина може да се потърси възможност той да е бил по-млад, но 1846 г. не изглежда вероятна и поради:
1. Замонашаването на Левски, чиято дата е точно установена – 7 декември 1858(46) – противоречи на църковните канони, ако послушникът е на 12 години. За постъпване в редовете на черното монашество се изисква лицето да може да взима самостоятелни решения и да се разпорежда със собственост – т. е. да е пълнолетно,(47) а според тогавашните стандарти това означава не по-малко от 15 годишна възраст.(48)
2. В разговор с Христо Иванов Големия в Белград през пролетта на 1868 г., предаден от Михаил Греков, Левски казва “Ние, Христо, с теб сме доста възрастни, па и непросветени; нито сме за учители, нито за ученици.”(49) Т. е. Апостолът се самосъпоставя по възраст с родения през 1838 г. Христо Иванов, което не би могло да стане, ако е 21-22 годишен.
3. Иван Фетваджиев, роден през 1847 г., който много добре познава Левски и дори му дава собственото си тезкере през 1869 г., за да напусне Сопот, по този повод разказва: “ ...и аз, и Левски си приличаме: и той има сиви мустаци (?) и очи, валчест образ, среден ръст, както и аз – само годините му надхвърлят моите, ама нищо от туй."(50) Този случай е много важен, защото е непосредствено свързан с друг. Впоследствие, както е известно, връхната дреха на Апостола, в която са чуждото тезкере и комитетски печати и книжа, попада в ръцете на властите. Преследваният Левски намира убежище в село Брестовица, Пловдивско, във винарската изба на Павел Влахов. По спомените на самия Влахов по онова време Апостола изглеждал на около 23 години.(51) От двете близки по време сведения безспорно като по-актуално трябва да изберем това на Иван Фетваджиев, но не бива да пренебрегваме и това на П. Влахов, който, без да познава Апостола, несведущ за възрастта му, дава пряко потвърждение за това, че изглежда по-млад.
4. Вече беше обърнато внимание на евентуалното възрастово разминаване между Левски и неговите съученици в Старозагорското класно училище, ако той е роден в 1837 г. Точно оттам обаче имаме обратния пример с поп Минчо Кънчев, роден по собствените му думи на 6 август 1836 г.,(52) който изрично подчертава, че сред най-близките му училищни другари бил Левски. След като описва различни лудории на приятеля си, поп Минчо допълва: “Кога се надскачвахме, само той и Васил Тошев ме надскачаха”. И малко по-долу: “Умът ни беше и на двамата, кажи, еднакъв, а и затова се много обичахме и слушахме с него”.(53) Ясно е – 9-10 годишно дете не може да надскочи 19-20 годишен млад мъж; очевидно бъдещите свещенник и Апостол са близки по възраст.
5. Минчо Кънчев започва да се учи вече 12-13 годишен, през 1849 г., когато в родното му село идва даскал.(54) Със сигурност знаем годините на раждане на двама негови съученици в класното училище – старозагорците Никола Ганчев (1843) и Пенчо Хаджиславов (1842), които той посочва като негови добри другари заедно с Левски.(55) По онова време Стара Загора е развит образователен център(56) и местните българчета тръгвали отрано на училище, което ще рече, че нормалната възраст за старозагорските съученици на Левски към 1855, когото той постъпва в училището “Св. Никола” е 12-13 години. Младият Васил обаче прекъсва (неизвестно точно колко време) своето първоначално образование поради разоряването и смъртта на баща си и постъпването като послушник при вуйчо му. Така, ако е съществувала възрастова дистанция между Левски и неговите съученици от Стара Загора, тя би могла да бъде само в негова полза по примера на поп Минчо.
6. Минчо Кънчев разказва на Ст. Заимов, че, завръщайки се от бране на череши със свои съученици, Левски видял двама турци да изнасилват майка и дъщеря; уплашени другарите му избягали, но Апостолът набил и прогонил изнасилвачите.(57) Изложеното от Ст. Заимов разполага случката през май или юни 1858 г. (като това е най-късната възможна датировка) и съвсем естествено такъв подвиг не е по силите на 11-12-годишно момче.
7. Панайот Хитов, когато вижда Левски за първи път през 1867 г., го определя около 28 годишен.(28) Трудно може да допуснем, че войводата нямал или впоследствие не е придобил представа за поне приблизителната възраст на своя знаменосец.
8. Друг Хитов четник – Васил Николов, роден през 1841 г., който е карловец и познава Левски още от родния им град, в своите спомени, записани през 1923 г. казва “Левски бе по-голям от мен”.(59)
9. Известно е – Левски се размонашава на Великден 1864 г. В онези години това е дръзко деяние, което не може да не получи обществена разгласа. Случаят стига дори до пресата и е описан от анонимен автор във в-к “Съветник” от 27 юни същата година. Макар и да не е споменато името на Левски невъзможно е да става въпрос за друг. Мястото е Карлово. Говори се за “калугерче, покалугерено с измама от собствения си вуйчо”. Вуйчото взел племенника от майка му на 12 годишна възраст с обещание да го изучи, но след три години, 15-годишен, го покалугерил. Накрая след различни перипетии “калугерчето решило през тази (1864) година на Великден да хвърли калугерското облекло и чин”.(60)
Това свидетелство има много висока стойност, защото за разлика от другите е съвсем близко по време до събитието. Авторът споменава, че има сходна с дякон Игнатиевата съдба– покалугерен на 15 години, а от биографичните подробности, които привежда за Левски става ясно, че го познава добре. По всяка вероятност дописникът е Иван Стоянов Ихтимански, познат и като дякон Генадий, с когото Левски през 1862 г. избягва от Карлово и отива в Сърбия, за да постъпи в легията на Раковски.(61)
Ако се приемат за напълно достоверни сведенията на дякон Генадий, излиза че В. Левски е роден през 1843 г., защото само при това положение той би могъл да е покалугерен на 15 години. Възможно е дописката да има за основна цел оправдаване постъпката на дякон Игнатий пред консервативното обществено мнение и в нея да не е дадена действителната възраст на Апостола, но не по-малко вероятно изглежда тя да съдържа истинна информация.
***
Поради проявената небрежност от първите изследователи годината 1837, а заедно с това и датата 6/18 юли остават недоказуеми към настоящия момент; те се основават на твърдения на роднини и заключения на автори, допуснали немалко хронологически неточности при други случаи. Направеният тук анализ на останалите по-сигурни свидетелства не може да изключи 1837 г., но сякаш по-логично изглежда Левски да е по-млад и раждането му да се постави в самия край на 30-те или началото на 40-те години на века със сигурна горна граница 1843 г. Годината 1846 трябва да се отхвърли като прекалено късна.
Всичко казано дотук води към тъжното заключение, че изследователите на живота и делото на Левски са все още в сериозен дълг към него. Освен че гробът на най-великия син на България е загубен, че заради упорството на придобилата гражданственост погрешна традиция датата на смъртта му се отбелязва един ден по-късно, оказва се – не е сигурно и кога е роден.
Понеже Българското възраждане не е моята специалност, а темата е значима както за науката, така и за обществото, оставам с надеждата, че може да съм допуснал някъде пропуск, който по-добре запознат изследовател да коригира, и най-вече, че написаното ще провокира цялостен интерес у автори, способни да изведат проблема и проблематиката на съвременно строго научно ниво, различно от сега съществуващите романтични и романистични писания за рождението, детските и младежките години на Апостола.
Настоящата работа беше представена под формата на доклад на национална научна конференция “Митове и истории в България”, посветена на 125 годишнината от Съединението на България, проведена на 10 и 11 юни 2010 г. в Регионален исторически музей – Пловдив.
1. И. Унджиев. Васил Левски. Биография. Трето допълнено издание. С., 2007(² издание С., 1947), с. 756.
2. Срв. Г. Я. Кирков. Васил Левский. Черти от живота, деятелността му и героическата му кончина. С., 1882; З. Стоянов. Васил Левски (Дяконът). Чърти из живота му. С., 1987, 9-то издание. (² изд. 1883), 22.
3. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът. С., 1895, с. 11.
4. И. Клинчаров. Васил Левски. Дяконът. С., 1924, с. 13 без никакво обяснение сочи 6/18 юли 1838 г. Не става обаче въпрос за печатна грешка, защото такава не е отразена в приложения списък в края на книгата
5. И. Унджиев. Васил Левски, с. 757; срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники. С., 1975, с. 109-110.
6. И. Унджиев, пак там.
7. Пак там.
8. П. В. Караиванов. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с. 7.
9. Срв.пак там, с. 65-66, 81, 88; срв и И. Унджиев. Васил Левски, с. 68-71, който не се ангажира с датиране на нито едно от тези събития.
10. Пак там, с. 65; срв. годините у Л. Дойчев. Сподвижнички на Апостола. С. 1984, с. 9; вж и Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 88 който не посочва никакви години.
11. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 11; Срв. И. Унджиев. Васил Левски, с. 70; П. В. Караиванов. Васил Левски..., 74-75.
12. Вж. И. Унджиев. В. Левски, с. 70; Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 88, 95; Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 32; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 73-74;
13. Ст. Мокрев. От къде иде псевдонимът на Васил Левски. Едно погрешно тълкувание, осветлено от сподвижник на Апостола. – Зора, ХХ²², бр. 6176, 14 януари 1940.
14. Пак там е посочено, че оригиналът се съхранява в Търновската библиотека.
15. Ст. Заимов. Васил Левски (с портрета на Левски). С., 1917, с. 6.
16. Срв. И. Унджиев. В. Левски..., с. 73; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 97-99.
17. И. Георгиева. Българска народна митология. С., 1983, с. 31-35; М. Елиаде. Митът за вечното завръщане. Прев. Л. Денкова, Г. Вълчинова. С., 1994; Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. Съст. И. Еленков, Р. Даскалов. С., 1994, с. 17-18; М. Габровски. Преходът между старата и новата година у българите. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989, с. 30-34; Р. Попов. Към характеристиката на българките народни вярвания, свързани с периодите на преход към зимата и пролетта. – В: Пак там, с. 60-72; Т. Дяков. Митология, фолклор, литература. Ч. 2. С., 2003, с. 55-57.
18. П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 78; срв. Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 33.
19. П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 74.
20. Срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 95; Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 32, бел. 1; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 74-75.
21. З. Стоянов. Васил Левски..., с. 25. Събитието е датирано година по-рано през 1857, но на точния ден.
22. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 11.
23. Вж. посочените заглавия у Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 103.
24. И. Унджиев. В. Левски..., с. 760-761; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 69-71.
25. Б. Христова, Д. Караджова, И. Вутова. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. С., 1996, с. 10, 50-51.
26. Срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 84; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 70.
27. Пак там.
28. Б. Христова, Д. Караджова, И. Вутова. Опис..., с. 50-51 и посочената л-ра.
29. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 86-87, бел. 10; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 70-71, бел 64-70.
30. Публикация твърди, че Апостола е по-млад с девет години. – Българска армия, 27. 01. 1997; А. Алексиев. Кога всъщност е роден Васил Левски? – Пак там, 16. 07. 1997; Д. Енев. Антиквар пренаписа биографията на Левски. – Сега, 2-3 04. 2005; А. Алексиев. Софийски антиквар откри, че Левски е роден през 1846 година. – Атака, 7. 07 2006.
31. Г. Туртуриков. Възкресението на Апостола 1846-1873 или кога всъщност е роден В. Левски. Факти, критики, хипотези. ИК “Ваньо Недков, 2006. Второ издание (² изд. 2000 г.); Вж. тук във форума темата "Левски 1846".
32. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Ред. А Бурмов. С., 1952. с. 377 “yirmi altı yirmi yedi yaşındayım” – на 26 27 години съм; Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 12-21; Публикация твърди...
33. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 41-42.
34. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 43-44; 47-48; Публикация твърди...; срв. Д. Т. Страшимиров. Васил Левски, с. 665, 703, 711.
35. Д. Т. Страшимиров, пак там, с. 530.
36. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 38-40; Публикация твърди...; виж и другите заглавия в бел. 29.
37. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 55; А. Алексиев. Кога всъщност е роден Васил Левски?
38. Публикация твърди...
39. Срв. Д. Т. Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. 1. С., 1929, с. 119, 124, 126, 127, 128.
40. Вж. Нему равен нямаше. Спомени, писма и изказвания за Васил Левски от негови съвременници и съратници. Съст. Н. Жечев. С., 1987; Л. Дойчев. Левски в светлина. С., 1943; Спомени за Левски. С., 1990; Ст. Каракостов. Васил Левски в спомените на съвременниците си. Второ допълнено издание. С., 1943.
41. Някъде Левски е описан и като тъмноок и тъмнокос, въз основа на което наскоро беше предположено, че няколко души са се подвизавали под името на Левски вж. Г. Александров. Обесеният Левски не е... Васил Левски. Очерци историческо разследване. С., 2005. Този автор обаче, като всеки непрофесионалист, тълкува превратно историческите данни, пропускайки и две много важни обстоятелства 1) Апостола е майстор на дегизировката и по думите на З. Стоянов. Васил Левски..., с. 20 умеел дори да създаде впечетление, че е тъмноок. 2) Несигурността на късните спомени, посочена и тук.
42. И. Унджиев. В. Левски..., с. 138-143.
43. И. Мусаков. Д-р Георги Странски. С., 1944, 53-59; Г. Странски. Преживяно и премислено. Редакция и бележки Т. Ташев. С., 2006, с. 47-49.
44. Г. Странски. Пак там, с. 7, 38.
45. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 29-36.
46. И. Унджиев. В. Левски..., с.
47. Хр. Темелски. Към въпроса за замонашаването на Апостола на свободата. По случай 150 г. от подстрижението. – В: Кощунство с паметта на Левски. Съст. В. Колев. Чернат, 2009.
48. Древни монашески устави С., 2002, с. 326.
59. М. Греков. Как ние освобождавахме България (1). С., 1929, с. 428.
50. Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 185.
51. Л. Дойчев. Левски в светлина, с. 220.
52. Поп Минчо Кънчев. Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. Второ издание. С., 1985, с. 72.
53. Пак там, с. 161.
54. Пак там, с. 77.
55. Пак там, с. 161
56. И. Унджиев. В. Левски..., с. 82.
57. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 19-20.
58. Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 365.
59. Ст. Каракостов. Васил Левски в спомените..., с. 352; Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 543.
60. Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 56-57.
61. Пак там, с. 55-56, 57-61
Въпросът за датата и годината на раждане на Васил Левски: историографски или митографски подход
Рождената година на Левски се счита за установена още от първите негови биографи,(1) но остава несигурност около точния ден(2) През 1895 г. датата е доуточнена от Ст. Заимов на 6/18 юли;(3) оттогава тя с малки изключения(4) не е поставяна под съмнение.
Определянето на датата става от “роднински съвет”. По спомени раждането на бъдещия Левски е поставено след сватбата на някоя си баба Деребейка в неделята след Петровден, който през 1837 г. се пада вторник. Детето се родило два дни след бракосъчетанието.(5) Ст. Заимов, а и другите преди него обаче не посочват своите източници на информация. Чак Иван Унджиев дава подробно обяснение на гореизложеното по разказ на Д. Т. Страшимиров,(6) но по онова време данните вече не могат да се проверят и не е чудно, че звучат твърде съмнително. Единственият упоменат по име роднина е Васил Генчев Караиванов, първи братовчед на Апостола, който е определен и като човекът с най-голям принос за установяване на датата(7) (вероятно и годината). Но В. Г. Караиванов е роден десетилетие след 1837,(8) така че не е възможно да помни каквито и да било около раждането на Левски. В запазените негови спомени и в спомени на другите роднини на Апостола сведения за раждането липсват. Книгата със спомени на В. Г. Караиванов, преразказани от сина му д-р Петър Караиванов, не внася особена яснота и за рожденните години на родителите на Левски, женитбата им или раждането на неговите братя и сестри. Повечето години са категорично посочени без никакво уточнение откъде е получена информацията;(9) в редките случаи, когато това е направено, липсват данни, които да ги потвърдят, и всъщност всички тези събития могат да варират от две-три дори до пет-шест години.(10) Първите биографи на Апостола налагат становището, че той е трето дете в семейството, като най-голям е брат му Христо, а след това идва сестра му Яна.(11) По късно се доказва, че Яна е най-голяма,(12) а в писмо до Ст. Заимов от 1896 Христо Иванов Големия, който познава добре двамата братя, твърди че именно Левски е по-големият.(13) Поне от на мен познатите ми биографи на Левски обаче никой не е ползвал самото писмо, а само публикацията във в-к “Зора”. Издирването или неоткриването на оригинала би дало насока за разрешаване противоречието между двамата съвременници и познати на Левски – Хр. Иванов Големия и Ст. Заимов.(14) Първият безспорно познава Апостола по-добре, но пък точно вторият е предприел целенасочена изследователска дейност към установяване подробности от живота му. От публикацията не може да се каже дали писмото по неизвесни причини не е изпратено до Заимов, защото е намерено в книжата на Хр. Иванов, или става дума за копие, пазено за личен архив. Дори писмото да не е достигнало адресата, едва ли може да се предполага, че възраженията на Големия не стават достояние на Ст. Заимов, но той очевидно не ги взема предвид и в друга своя книга за Апостола през 1917 г. преповтаря твърденията си.(15) В тази връзка наистина интересно е, че на известната снимка в Белград от 1867 г. с образите на В. Левски, брат му Христо и Христо Иванов Големия, Апостола изглежда видимо по-млад от двамата Христовци. (Вж. Прил. 1. Източник: strannopriemnicata.wordpress.com/2008/04/)
Така биографичните данни за детството и юношеството на Левски се основават предимно на късни спомени. Нито едно от важните събития от тези първи години, които биха могли да дадат по-точна ориентация за рождението на Апостола, каквито, освен времето на раждане на неговите родители, братя и сестри, са тръгването му на училище и смъртта на баща му, не са сигурно датирани, въпреки категоричността, с която това е направено.(16) Принципната ненадежност на човешките спомени от голяма дистанция; неграмотността и първобитността на по-голямата част от българите в средата на Х²Х век; типичната за патриархалното ежедневие циклична неисторична представа за времето
17) всичко това засилва възможността от контаминация на случили се в различни години събития. Много често дори самите хора не знаят кога са родени. Зетът на Левски, Андрей Начев, мъж на най-голямата сестра Яна (или Ана; разликата в името също е показателна) в документ от 1888 заявява, че е на 70 години,(18) а когато на 28 ноември 1907 г. умира, е записан като 102 годишен.(19) Неяснотите около годината на раждане на неговата съпруга, починала чак в 1913, също дават да се разбере, че тя не й била известна.(20) Да не забравяме и че следосвобожденската митологизация около името на Левски също оказва влияние на късно записаните спомени.Въпреки еднозначното налагане на годината 1837 от ранните биографи на Левски, при Ст. Заимов и З. Стоянов се срещат странни на този фон разминавания, водещи към мисълта, че вероятно авторите са имали и друга, по-различна информация. З. Стоянов твърди, че при замонашаването си Левски бил 18-19 годишен, макар че би трябвало да е прехвърлил 20.(21) Ст. Заимов пък, на същата страница, където определя рождението на Апостола през 1837, пише, че 7 години по-късно – в 1844 той бил четиригодишен.(22) Загадка?
Изложеното дотук дава да се разбере, че конкретните дани за раждането на В. Левски на 6 юли 1837 г. по Юлианския календар са уязвими; напълно е възможно годината да е объркана или Гина Кунчева да е била бременна с друго дете.
Голяма част от проучванията за рода на Васил Левски се основават на работите на Данаил Кацев-Бурски.(23) Някои изводи на този автор основателно са подложени на съмнение, но без да се оспорва цялостната му добросъвестност като изследовател.(24) Наскоро обаче специалисти по палеография и филигранология в НБКМ, установиха, че Кацев-Бурски е автор на фалшиви приписки върху старинни автентични документи,(25) а именно като доказателство за произхода на бащиния род на Левски Кацев-Бурски използва приписки.(26) Според него двама от прародителите на Апостола се казвали Видул и Кръстил,(27) а в документ в НБКМ с доказана негова фалшификация той “за упражнение” е изписал точно тези две имена.(28) За съжаление дейността на Кацев-Бурски не се ограничава само с дедите на Васил Левски; той публикува също негово родословие и спомени на сестра му и зет му, записани от неизвестен автор.(29)
Сравнително неотдавна двама изследователи – художникът антиквар Александър Алексиев(30) и историкът и юрист Георги Туртуриков(31) независимо един от друг обявиха, че Апостола е роден през 1846 г. въз основа на заявеното от него пред османския съд,(32) като приведоха и следните потвърждаващи според тях това аргументи:
1. В писмата си до Любен Каравелов (роден около 1834) и Димитър Общи (1835) Левски ги назовава “бай Каравелов” и “бай Димитре” – свидетелство за значителна възрастова разлика по между им.(33)
2. На места Д. Т. Страшимиров и И. Унджиев, определят посочения вече В. Г. Караиванов и други съратници и познати на Апостола, родени през втората половина на 40-те години на Х²Х век, като негови връстници.(34)
3. В писмо от 1 януари 1872 г. Л. Каравелов урежда издаване на паспорт на важен за революционната организация човек, който се намира в България.(35) Направеното кратко описание, което трябва да се впише в паспорта, напълно отговаря на външността на Левски, но посочената там възраст е 26 години. Туртуриков и Алексиев безрезервно приемат този документ като свидетелство от първа ръка за рождената година на Апостола, още повече, че той идеално се вързва със записаното две години по-късно в съдебните протоколи.(36)
4. Снимки на Апостола. За една от тях – тази от Белград вече стана дума.(37) Другата е фотография на д-р Г. Странски с негов приятел, направена на 11 май 1864 г., открита именно от А. Алексиев, който в приятеля разпознава бъдещия Апостол на свободата. И понеже е видно, че на снимката са двама връстници, а д-р Странски според източниците, които Алексиев ползва, е роден през 1847, логично следва, че Левски е по-млад от общоприетото.(37) (Прил. 2. Източник: strannopriemnicata.wordpress.com/2008/04/)
Така представени свидителствата в полза на това, че Апостола е роден през 1846 г. наистина звучат убедително, но съществуват много данни, които Туртуриков и Алексиев умишлено или поради незнание са пропуснали и които заедно с направените въз основа на тях анализи противоречат на тезите на двамата автори:
По точка 1: Небогатата, достигнала до нас, кореспонденция на Апостола показва, че той нарича “бай” и родените през 1847 г. Сава Кършовски и Киряк Цанков.(39) Семантиката на обръщението “бай” не се свежда само до възрастова разлика; то изразява дори в по-голяма степен почит, уважение, етика на обръщение и поведение.
По точка 2: Тълкуванието на изразите “приятел от детинство” и “почти връстник” не отговаря на смисъла, който И. Унджиев и Д. Т. Страшимиров влагат; те имат предвид надеждността на въпросните личности като очевидци и носители на спомени за Апостола, а не това, че той е роден през година различна от 1837. Нито Д. Страшимиров, нито Унджиев оспорват раждането на Левски на 6 юли 1837 г.; напротив те имат съществен принос за утвърждаване на датата и годината както в българската историография, така и в националния празничен календар.
По точка 3: Телеграмата може и наистина се отнася за Левски, но текст с конспиративно съдържание, който на всичкото отгоре е анонимен по отношение притежателя на паспорта, не може да бъде сигурно свидетелство за възрастта му. Същото може да се каже и за заявеното пред турския съд. За него на този етап е невъзможно да се намери приемлимо всекиму обяснение, но по начало не изглежда оправдано казаното от Левски точно пред този орган да се приема за чиста и неподправена истина.
По точка 4: Тук може да се отдели съвсем малко място за коментар на идеите и откритията на А. Алексиев, но съвсем лаконично трябва да се каже, че въпреки неговото становище в обратния смисъл, образът на въпросният младеж не изглежда да има много общо с В. Левски. Апостола е със светла коса и очи,(40) а този на снимката е по-скоро брюнет.(41) Левски до ранната пролет на 1864 г. учи в Пловдив, а от Гергьовден учителства във Войнягово в продължение на две години. (42) По същото време Г. Странски вероятно се е намирал в Цариград,(43) а в неговите спомени не се открива и най-малък намек, че е познавал с Левски. Да не говорим, че по собствените му думи Г. Странски е роден на 1 август 1848.(44) Всички тези доводи, макар че нямам съвсем пълни впечетления от работата на Алексиев и информацията за снимката, дори дават основание да се допусне, че на нея изобщо е съмнително дали присъства и самия Г. Странски.
Следва да се обърне внимание и на някои подробности от външния вид на Апостола. Общоизвестно е, че светлооките и светлокоси хора изглеждат по-младолики. Друг известен факт – Левски или е кьосе, или брадата му е съвсем рехава; затова той носи само мустаци – също редки и едва забележими по снимките, но задължителни за мъжа според тогавашната мода. Така Апостола младеел и няма нищо чудно, че изглежда по-млад от брат си Христо на снимката от Белград. Тази външна особеност със сигурност била известна на Левски и другарите му, ето защо напълно възможна е нейната употреба с конспиративна цел по неизвестни нам, но със сигурност уважителни причини дори в самия край на живота му.
Както като общо звучене, така и по конкретни въпроси обаче работите на Туртуриков и Алексиев заслужават внимание. Особено ценни са наблюденията на Туртуриков във връзка с ранното съзравяне на младежите в българските земи преди Освобождението, съобразно тогавашните ритъм и условия на живот. За дейна и будна личност като Апостола изглежда наистина трудно за вярване на 18-20 годишна възраст да е бил ученик в класно училище, където повечето негови съученици са с пет-шест години по-млади и когато на тази възраст хора като Христо Ботев и Бачо Киро Петров вече учителствали.(45) На основата на това логическо съображение и като се има предвид несигурността на 1837 г. като рожденна година на Левски, наистина може да се потърси възможност той да е бил по-млад, но 1846 г. не изглежда вероятна и поради:
1. Замонашаването на Левски, чиято дата е точно установена – 7 декември 1858(46) – противоречи на църковните канони, ако послушникът е на 12 години. За постъпване в редовете на черното монашество се изисква лицето да може да взима самостоятелни решения и да се разпорежда със собственост – т. е. да е пълнолетно,(47) а според тогавашните стандарти това означава не по-малко от 15 годишна възраст.(48)
2. В разговор с Христо Иванов Големия в Белград през пролетта на 1868 г., предаден от Михаил Греков, Левски казва “Ние, Христо, с теб сме доста възрастни, па и непросветени; нито сме за учители, нито за ученици.”(49) Т. е. Апостолът се самосъпоставя по възраст с родения през 1838 г. Христо Иванов, което не би могло да стане, ако е 21-22 годишен.
3. Иван Фетваджиев, роден през 1847 г., който много добре познава Левски и дори му дава собственото си тезкере през 1869 г., за да напусне Сопот, по този повод разказва: “ ...и аз, и Левски си приличаме: и той има сиви мустаци (?) и очи, валчест образ, среден ръст, както и аз – само годините му надхвърлят моите, ама нищо от туй."(50) Този случай е много важен, защото е непосредствено свързан с друг. Впоследствие, както е известно, връхната дреха на Апостола, в която са чуждото тезкере и комитетски печати и книжа, попада в ръцете на властите. Преследваният Левски намира убежище в село Брестовица, Пловдивско, във винарската изба на Павел Влахов. По спомените на самия Влахов по онова време Апостола изглеждал на около 23 години.(51) От двете близки по време сведения безспорно като по-актуално трябва да изберем това на Иван Фетваджиев, но не бива да пренебрегваме и това на П. Влахов, който, без да познава Апостола, несведущ за възрастта му, дава пряко потвърждение за това, че изглежда по-млад.
4. Вече беше обърнато внимание на евентуалното възрастово разминаване между Левски и неговите съученици в Старозагорското класно училище, ако той е роден в 1837 г. Точно оттам обаче имаме обратния пример с поп Минчо Кънчев, роден по собствените му думи на 6 август 1836 г.,(52) който изрично подчертава, че сред най-близките му училищни другари бил Левски. След като описва различни лудории на приятеля си, поп Минчо допълва: “Кога се надскачвахме, само той и Васил Тошев ме надскачаха”. И малко по-долу: “Умът ни беше и на двамата, кажи, еднакъв, а и затова се много обичахме и слушахме с него”.(53) Ясно е – 9-10 годишно дете не може да надскочи 19-20 годишен млад мъж; очевидно бъдещите свещенник и Апостол са близки по възраст.
5. Минчо Кънчев започва да се учи вече 12-13 годишен, през 1849 г., когато в родното му село идва даскал.(54) Със сигурност знаем годините на раждане на двама негови съученици в класното училище – старозагорците Никола Ганчев (1843) и Пенчо Хаджиславов (1842), които той посочва като негови добри другари заедно с Левски.(55) По онова време Стара Загора е развит образователен център(56) и местните българчета тръгвали отрано на училище, което ще рече, че нормалната възраст за старозагорските съученици на Левски към 1855, когото той постъпва в училището “Св. Никола” е 12-13 години. Младият Васил обаче прекъсва (неизвестно точно колко време) своето първоначално образование поради разоряването и смъртта на баща си и постъпването като послушник при вуйчо му. Така, ако е съществувала възрастова дистанция между Левски и неговите съученици от Стара Загора, тя би могла да бъде само в негова полза по примера на поп Минчо.
6. Минчо Кънчев разказва на Ст. Заимов, че, завръщайки се от бране на череши със свои съученици, Левски видял двама турци да изнасилват майка и дъщеря; уплашени другарите му избягали, но Апостолът набил и прогонил изнасилвачите.(57) Изложеното от Ст. Заимов разполага случката през май или юни 1858 г. (като това е най-късната възможна датировка) и съвсем естествено такъв подвиг не е по силите на 11-12-годишно момче.
7. Панайот Хитов, когато вижда Левски за първи път през 1867 г., го определя около 28 годишен.(28) Трудно може да допуснем, че войводата нямал или впоследствие не е придобил представа за поне приблизителната възраст на своя знаменосец.
8. Друг Хитов четник – Васил Николов, роден през 1841 г., който е карловец и познава Левски още от родния им град, в своите спомени, записани през 1923 г. казва “Левски бе по-голям от мен”.(59)
9. Известно е – Левски се размонашава на Великден 1864 г. В онези години това е дръзко деяние, което не може да не получи обществена разгласа. Случаят стига дори до пресата и е описан от анонимен автор във в-к “Съветник” от 27 юни същата година. Макар и да не е споменато името на Левски невъзможно е да става въпрос за друг. Мястото е Карлово. Говори се за “калугерче, покалугерено с измама от собствения си вуйчо”. Вуйчото взел племенника от майка му на 12 годишна възраст с обещание да го изучи, но след три години, 15-годишен, го покалугерил. Накрая след различни перипетии “калугерчето решило през тази (1864) година на Великден да хвърли калугерското облекло и чин”.(60)
Това свидетелство има много висока стойност, защото за разлика от другите е съвсем близко по време до събитието. Авторът споменава, че има сходна с дякон Игнатиевата съдба– покалугерен на 15 години, а от биографичните подробности, които привежда за Левски става ясно, че го познава добре. По всяка вероятност дописникът е Иван Стоянов Ихтимански, познат и като дякон Генадий, с когото Левски през 1862 г. избягва от Карлово и отива в Сърбия, за да постъпи в легията на Раковски.(61)
Ако се приемат за напълно достоверни сведенията на дякон Генадий, излиза че В. Левски е роден през 1843 г., защото само при това положение той би могъл да е покалугерен на 15 години. Възможно е дописката да има за основна цел оправдаване постъпката на дякон Игнатий пред консервативното обществено мнение и в нея да не е дадена действителната възраст на Апостола, но не по-малко вероятно изглежда тя да съдържа истинна информация.
***
Поради проявената небрежност от първите изследователи годината 1837, а заедно с това и датата 6/18 юли остават недоказуеми към настоящия момент; те се основават на твърдения на роднини и заключения на автори, допуснали немалко хронологически неточности при други случаи. Направеният тук анализ на останалите по-сигурни свидетелства не може да изключи 1837 г., но сякаш по-логично изглежда Левски да е по-млад и раждането му да се постави в самия край на 30-те или началото на 40-те години на века със сигурна горна граница 1843 г. Годината 1846 трябва да се отхвърли като прекалено късна.
Всичко казано дотук води към тъжното заключение, че изследователите на живота и делото на Левски са все още в сериозен дълг към него. Освен че гробът на най-великия син на България е загубен, че заради упорството на придобилата гражданственост погрешна традиция датата на смъртта му се отбелязва един ден по-късно, оказва се – не е сигурно и кога е роден.
Понеже Българското възраждане не е моята специалност, а темата е значима както за науката, така и за обществото, оставам с надеждата, че може да съм допуснал някъде пропуск, който по-добре запознат изследовател да коригира, и най-вече, че написаното ще провокира цялостен интерес у автори, способни да изведат проблема и проблематиката на съвременно строго научно ниво, различно от сега съществуващите романтични и романистични писания за рождението, детските и младежките години на Апостола.
Настоящата работа беше представена под формата на доклад на национална научна конференция “Митове и истории в България”, посветена на 125 годишнината от Съединението на България, проведена на 10 и 11 юни 2010 г. в Регионален исторически музей – Пловдив.
1. И. Унджиев. Васил Левски. Биография. Трето допълнено издание. С., 2007(² издание С., 1947), с. 756.
2. Срв. Г. Я. Кирков. Васил Левский. Черти от живота, деятелността му и героическата му кончина. С., 1882; З. Стоянов. Васил Левски (Дяконът). Чърти из живота му. С., 1987, 9-то издание. (² изд. 1883), 22.
3. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът. С., 1895, с. 11.
4. И. Клинчаров. Васил Левски. Дяконът. С., 1924, с. 13 без никакво обяснение сочи 6/18 юли 1838 г. Не става обаче въпрос за печатна грешка, защото такава не е отразена в приложения списък в края на книгата
5. И. Унджиев. Васил Левски, с. 757; срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники. С., 1975, с. 109-110.
6. И. Унджиев, пак там.
7. Пак там.
8. П. В. Караиванов. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с. 7.
9. Срв.пак там, с. 65-66, 81, 88; срв и И. Унджиев. Васил Левски, с. 68-71, който не се ангажира с датиране на нито едно от тези събития.
10. Пак там, с. 65; срв. годините у Л. Дойчев. Сподвижнички на Апостола. С. 1984, с. 9; вж и Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 88 който не посочва никакви години.
11. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 11; Срв. И. Унджиев. Васил Левски, с. 70; П. В. Караиванов. Васил Левски..., 74-75.
12. Вж. И. Унджиев. В. Левски, с. 70; Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 88, 95; Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 32; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 73-74;
13. Ст. Мокрев. От къде иде псевдонимът на Васил Левски. Едно погрешно тълкувание, осветлено от сподвижник на Апостола. – Зора, ХХ²², бр. 6176, 14 януари 1940.
14. Пак там е посочено, че оригиналът се съхранява в Търновската библиотека.
15. Ст. Заимов. Васил Левски (с портрета на Левски). С., 1917, с. 6.
16. Срв. И. Унджиев. В. Левски..., с. 73; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 97-99.
17. И. Георгиева. Българска народна митология. С., 1983, с. 31-35; М. Елиаде. Митът за вечното завръщане. Прев. Л. Денкова, Г. Вълчинова. С., 1994; Защо сме такива? В търсене на българската културна идентичност. Съст. И. Еленков, Р. Даскалов. С., 1994, с. 17-18; М. Габровски. Преходът между старата и новата година у българите. – В: Етнографски проблеми на народната духовна култура. С., 1989, с. 30-34; Р. Попов. Към характеристиката на българките народни вярвания, свързани с периодите на преход към зимата и пролетта. – В: Пак там, с. 60-72; Т. Дяков. Митология, фолклор, литература. Ч. 2. С., 2003, с. 55-57.
18. П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 78; срв. Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 33.
19. П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 74.
20. Срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 95; Л. Дойчев. Сподвижнички..., с. 32, бел. 1; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 74-75.
21. З. Стоянов. Васил Левски..., с. 25. Събитието е датирано година по-рано през 1857, но на точния ден.
22. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 11.
23. Вж. посочените заглавия у Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 103.
24. И. Унджиев. В. Левски..., с. 760-761; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 69-71.
25. Б. Христова, Д. Караджова, И. Вутова. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. С., 1996, с. 10, 50-51.
26. Срв. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 84; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 70.
27. Пак там.
28. Б. Христова, Д. Караджова, И. Вутова. Опис..., с. 50-51 и посочената л-ра.
29. Н. Ферманджиев. Родови хроники, с. 86-87, бел. 10; П. В. Караиванов, Васил Левски..., с. 70-71, бел 64-70.
30. Публикация твърди, че Апостола е по-млад с девет години. – Българска армия, 27. 01. 1997; А. Алексиев. Кога всъщност е роден Васил Левски? – Пак там, 16. 07. 1997; Д. Енев. Антиквар пренаписа биографията на Левски. – Сега, 2-3 04. 2005; А. Алексиев. Софийски антиквар откри, че Левски е роден през 1846 година. – Атака, 7. 07 2006.
31. Г. Туртуриков. Възкресението на Апостола 1846-1873 или кога всъщност е роден В. Левски. Факти, критики, хипотези. ИК “Ваньо Недков, 2006. Второ издание (² изд. 2000 г.); Вж. тук във форума темата "Левски 1846".
32. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. Ред. А Бурмов. С., 1952. с. 377 “yirmi altı yirmi yedi yaşındayım” – на 26 27 години съм; Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 12-21; Публикация твърди...
33. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 41-42.
34. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 43-44; 47-48; Публикация твърди...; срв. Д. Т. Страшимиров. Васил Левски, с. 665, 703, 711.
35. Д. Т. Страшимиров, пак там, с. 530.
36. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 38-40; Публикация твърди...; виж и другите заглавия в бел. 29.
37. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 55; А. Алексиев. Кога всъщност е роден Васил Левски?
38. Публикация твърди...
39. Срв. Д. Т. Страшимиров. Васил Левски. Живот, дела, извори. Т. 1. С., 1929, с. 119, 124, 126, 127, 128.
40. Вж. Нему равен нямаше. Спомени, писма и изказвания за Васил Левски от негови съвременници и съратници. Съст. Н. Жечев. С., 1987; Л. Дойчев. Левски в светлина. С., 1943; Спомени за Левски. С., 1990; Ст. Каракостов. Васил Левски в спомените на съвременниците си. Второ допълнено издание. С., 1943.
41. Някъде Левски е описан и като тъмноок и тъмнокос, въз основа на което наскоро беше предположено, че няколко души са се подвизавали под името на Левски вж. Г. Александров. Обесеният Левски не е... Васил Левски. Очерци историческо разследване. С., 2005. Този автор обаче, като всеки непрофесионалист, тълкува превратно историческите данни, пропускайки и две много важни обстоятелства 1) Апостола е майстор на дегизировката и по думите на З. Стоянов. Васил Левски..., с. 20 умеел дори да създаде впечетление, че е тъмноок. 2) Несигурността на късните спомени, посочена и тук.
42. И. Унджиев. В. Левски..., с. 138-143.
43. И. Мусаков. Д-р Георги Странски. С., 1944, 53-59; Г. Странски. Преживяно и премислено. Редакция и бележки Т. Ташев. С., 2006, с. 47-49.
44. Г. Странски. Пак там, с. 7, 38.
45. Г. Туртуриков. Възкресението..., с. 29-36.
46. И. Унджиев. В. Левски..., с.
47. Хр. Темелски. Към въпроса за замонашаването на Апостола на свободата. По случай 150 г. от подстрижението. – В: Кощунство с паметта на Левски. Съст. В. Колев. Чернат, 2009.
48. Древни монашески устави С., 2002, с. 326.
59. М. Греков. Как ние освобождавахме България (1). С., 1929, с. 428.
50. Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 185.
51. Л. Дойчев. Левски в светлина, с. 220.
52. Поп Минчо Кънчев. Видрица. Спомени, записки, кореспонденция. Второ издание. С., 1985, с. 72.
53. Пак там, с. 161.
54. Пак там, с. 77.
55. Пак там, с. 161
56. И. Унджиев. В. Левски..., с. 82.
57. Ст. Заимов. Васил Левски Дяконът, с. 19-20.
58. Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 365.
59. Ст. Каракостов. Васил Левски в спомените..., с. 352; Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 543.
60. Л. Дойчев. Спомени за Левски, с. 56-57.
61. Пак там, с. 55-56, 57-61
В този смисъл грешките в науката не могат да се узаконят чрез тиражиране на реномирани издания, излязли изпод перото на мастити историци. От тази гледна точка докладът Ви “Митове и истории в България” честно казано би могъл да се превърне в многотомно издание. 
По-важното е че си османист и затова имам конкретен въпрос. Преди ок. 10-15 г. излезе официална информация в медиите, че група наши историци е получила достъп до турските архиви и е заснела доста материали, вкл. и оригиналните документи от процеса в София. Коментираше се, че в резултат на това българските (професионални) историци ще имат огромна работа през следващите... 100 г. После филмираните документи уж се превеждаха няколко години и... изведнъж всичко утихна. На повдигнатия от моя страна въпрос докъде са стигнали нещата, в ориенталския отдел на НБКМ ми бе отговорено с ехидна усмивка и буквално следното: "Няма такова нещо". Интересува ме какво мислиш по въпроса, но ако е някаква "държавна" тайна няма да се разсърдя и да не ми отговориш. За датата 6/18 юли не споря - действително Унджиев се позовава на т. нар. "роднински съвет" (стр. 757, изд. 1945/47 г.), но и теб това те смущава. Обърни внимание също на многото противоречия, в които изпада Унджиев на страниците на този си труд, както и на разминаванията между фактите в отделните последващи няколко издания. За фрапиращо безброй неточности става дума и в книгата на Петър В. Караиванов "Васил Левски по спомени на Васил Караиванов" (стр. 226 и сл.), пък и не само там. Точно това имах предвид, когато по-горе споменах, че трудът ти може да се превърне в многотомно издание. Въобще, казано накратко, длъжници сме пред Апостола и това би следвало да ни амбицира - както историци и изследователи, така и обикновени граждани.
От вчера съм рожденик и отивам да си продължа с празнуването (3 дена яли, пили и се веселили... след работно време).
Comment