Е, най-после след толкова приказки последните няколко поста споменават и същината - всичко се върти около някаква картина и нейното тълкуване, а ако сте прочели ситните букви към края на статията, въпросната госпожица е магистър -даже не и доктор - по история на изкуството! Тогава що за страсти, що за храсти? Успоредната реалност никога ли не сме я споменавали? Текстовете на Резун не сме ли ги обсъждали? Тъповатото в случая е раздутата претенция и сериозното - като към учени и научен труд - внимание на медиите.
Точно това, предполагам е раздразнило и хората в Батак, а и не само - а иначе ако някой си пише тихо и кротко тъпотии в Германия мигар някой ще иска и да го чуе? Що не се дразним от бисерите на кандидат-студентските изпити, например?
Иначе съвсем сериозно мисля, че имаме проблем: изглежда масово се споделя предразсъдъкът, че за да сме обективни историци трябва да излезем, тъй да се каже от историята и да се превърнем в някакви безплътни призраци - небългари, неруснаци и т.н - тогава само щяло да бъде възможно и да сме толерантни.
А защо не си спомним, че българите спасиха евреите през ВСВ, точно когато бяха възпитавани като вярващи, патриотични и въодушевени хора? Няма нужда да си изкривяваш историята, за да си толерантен - аз например зная добре историята на баташкото клане - между другото Стоянов пише, че в Батак е имало една от най-успешните във военен план съпротиви по време на въстанието - и точно заради това турците замислят лъжата с предаването на оръжието - и при все това ми знание не съм нетолерантен към турци и помаци - или едното е невъзможно, ако го няма и другото? Ако зная историята за клането в Батак и го признавам, ergo мразя турците, така ли? И какъв именно мит е създаден около това клане? Що някой не го постне?
Май митовете за митовете са истинските митове!
Точно това, предполагам е раздразнило и хората в Батак, а и не само - а иначе ако някой си пише тихо и кротко тъпотии в Германия мигар някой ще иска и да го чуе? Що не се дразним от бисерите на кандидат-студентските изпити, например?
Иначе съвсем сериозно мисля, че имаме проблем: изглежда масово се споделя предразсъдъкът, че за да сме обективни историци трябва да излезем, тъй да се каже от историята и да се превърнем в някакви безплътни призраци - небългари, неруснаци и т.н - тогава само щяло да бъде възможно и да сме толерантни.
А защо не си спомним, че българите спасиха евреите през ВСВ, точно когато бяха възпитавани като вярващи, патриотични и въодушевени хора? Няма нужда да си изкривяваш историята, за да си толерантен - аз например зная добре историята на баташкото клане - между другото Стоянов пише, че в Батак е имало една от най-успешните във военен план съпротиви по време на въстанието - и точно заради това турците замислят лъжата с предаването на оръжието - и при все това ми знание не съм нетолерантен към турци и помаци - или едното е невъзможно, ако го няма и другото? Ако зная историята за клането в Батак и го признавам, ergo мразя турците, така ли? И какъв именно мит е създаден около това клане? Що някой не го постне?
Май митовете за митовете са истинските митове!
Comment