Гевгели

[Rekikie]

Погледнах книгата на Казанджиев, за която писах по-горе. Наистина е описал доста от бойния път на 20 пп, но не открих информация за контраатаката, за която се интересуваше Рарепа. За сметка на това видях един прекрасен източник, който той цитира доста пространно - става дума за спомените на Христо Койнов (Х.К. Папукчиев), подофицер от търновските села. Служил е в 49, а след това в 20 пп. Книгата се казва "Оръдията млъкнаха призори", С. 1968 и цитираното от нея е настина любопитно - от спомените за сраженията при Яребична до самоубийството на български фелдфебел, който не може да понесе поражението от септември 1918. Може някъде между тези описания да има нещо и за сраженията, за които става дума.

[Николай]

Погледнах книгата на Казанджиев, за която писах по-горе. Наистина е описал доста от бойния път на 20 пп, но не открих информация за контраатаката, за която се интересуваше Рарепа. За сметка на това видях един прекрасен източник, който той цитира доста пространно - става дума за спомените на Христо Койнов (Х.К. Папукчиев), подофицер от търновските села. Служил е в 49, а след това в 20 пп. Книгата се казва "Оръдията млъкнаха призори", С. 1968 и цитираното от нея е настина любопитно - от спомените за сраженията при Яребична до самоубийството на български фелдфебел, който не може да понесе поражението от септември 1918. Може някъде между тези описания да има нещо и за сраженията, за които става дума.

Нямам книгата на Христо Койнов пред себе си, но мисля, че беше служил по-скоро като хелиографист в щаба на 5 дивизия. Не знам доколко може изданието от 1968 г. да служи като достоверен източник, защото (лично мое мнение) наистина интересните оригинални спомени на Койнов са просто зверски "редактирани" от когото трябва през 60-те. Ако не ме лъже паметта, в книгата цветисто се описваше как принц Кирил пред целия строй (барабар с офицерите и генерал Бончев) с камшика си пребива до смърт един възрастен запасен войник. Имаше и други, меко казано, не съвсем правдоподобни картини вътре. Както и да е.
20 пехотен полк е бил по-скоро "търновски", а не "добрички"- бил е на гарнизон в Търново и се е попълвал с войници от Габровска и Дряновска околии. Просто при създаването му през 1889 г. е бил първоначално на гарнизон в във Варна и се е попълвал с войници от Добричко- оттогава е останало името Добруджански.
Мерси за книгата на Казанджиев - не знаех за нея, ще я потърся задължително.

[Rekikie]

От обширните цитати у Казанджиев оставам с впечатление, че Койнов е участвал във военни действия. Ще потърся книгата на Койнов, но като се има предвид годината на издаване, нищо чудно да са окепазили спомените.
Казанджиев твърди, че Койнов е служил в 49 и 20 полк (с. 265), но като цяло мисля, че самият Казанджиев не винаги е достатъчно пунктуален.

[papena]

Rekikie, благодаря ти за безценната информация - ще потърся и двете книги. Пък дори и с цендзура бих могъл да извлека някаква информация. Бях се отчаял в опитите си да намеря потомци на тримата войници, изчезнали с моя пра при зъбите. Двама от тях са турци от Божурово и Стамболово. На Стамболово кмета не си вдига телефона, а в Божурово не са чували за техния човек нищо - много семейства са се изселили, войнишки паметници в турските села няма, проверих и в регистъра на войнишките паметници. С една дума - не успях да открия дали някой от двамата се е завърнал жив или не.
При третия има пробив - завърнал се е жив от плен и потомците му живеят в Трявна. Говорих с тях по телефона и им писах въпросите си, предоставих им всичко получено от архива с цел да ги попредразположа, но хората въобще не се интересуват от тези неща - както повечето хора. Продали си къщата на село - а там останали безценни снимки от полка!!! Все пак, посочиха ми един по-възрастен техен чичо. Надявам се скоро да се видя с него. За такива работ трябва много да се бърза. Подробно разгледах релефа под гевгели на гугъл earth, и предположенията се потвърдиха - явно става въпрос за нещо съвсем малко...

[papena]

Rekikie, благодаря ти за безценната информация - ще потърся и двете книги. Пък дори и с цендзура бих могъл да извлека някаква информация. Бях се отчаял в опитите си да намеря потомци на тримата войници, изчезнали с моя пра при зъбите. Двама от тях са турци от Божурово и Стамболово. На Стамболово кмета не си вдига телефона, а в Божурово не са чували за техния човек нищо - много семейства са се изселили, войнишки паметници в турските села няма, проверих и в регистъра на войнишките паметници. С една дума - не успях да открия дали някой от двамата се е завърнал жив или не.
При третия има пробив - завърнал се е жив от плен и потомците му живеят в Трявна. Говорих с тях по телефона и им писах въпросите си, предоставих им всичко получено от архива с цел да ги попредразположа, но хората въобще не се интересуват от тези неща - както повечето хора. Продали си къщата на село - а там останали безценни снимки от полка!!! Все пак, посочиха ми един по-възрастен техен чичо. Надявам се скоро да се видя с него. За такива работ трябва много да се бърза. Подробно разгледах релефа под гевгели на гугъл earth, и предположенията се потвърдиха - явно става въпрос за нещо съвсем малко...

[papena]

Май почнах темата от общото - района около Гевгени и бойните действия на 20 пп, и стигнах до частното - моя пра, изчезнал при вр. Зъбите. южно от Гевгели, както вече стана дума, заедно с трима други войници. Направих малък пробив в по-нататъшното ровичкане в писмата от воения архив, телефонните указатели и паметта на хората, приятно нахалствайки пред селски кметове и непознати хора. Та, свързах се с внука на един от другите изчезнали войници при вр. Зъбите - единствения, за който знам със сигурност, че се е върнал жив след войната. Историята му е като за сценарий на филм - плен на остров Тасос, чукане на камъни на някаква кариера, където се контузил и бил 'трудоустроен' в кухнята на лагера. Следват 3 опита за бягство, последния успява с помоща на някакви французи. Вероятно от охраната на лагера. Гугъла никак не ми помогна за нещо около плениците на о-в Тасос. Намерих много за о-в Трикери покрай брошурата на Владимир Сис. Чувал съм, че някъде на Кориндския канал имало паметна плоча, че скалите били дълбан от наши пленици. Явно доста народ са затрили. Някой да знае нещо за пленниците на Тасос, щото моя пра май ще излезе да е умрял там - като малко дете бях чувал нещо такова от дядо ми, но кой да пита повече тогава...

[четец]

Може да не е убит при атаката на Тутракан. Пети опълченски полк не е участвувал в нея.

Не си бил добър ученик!!!

Не е вярно.

Полкът участва в превземането на Тутраканската крепост.

Пети опълченски полк при започване на войната е в състава на Русенския укрепен пункт към Трета самостоятелна българска армия. На 12.10.1915 г. е сформирана Първа маршева бригада и е включена в Русенския гарнизон /наследник на укрепения пункт/. В нея са две дружини на 4-ти маршеви полк и четирите дружини на 5-ти опълченски полк.
През 1915 г. полкът е в самия град Русе.
При започване на войната с Румъния четвърта дружина на 5-ти опълченски полк е включена в българогерманския отряд на полк. Кауфман /после м-р Хамерщайн, който обидно за българите е назначен за командир на отряда вместо командира на опълченския полк полковник Влахов/. На 02.09.1916 г. четвърта дружина /майор Захариев/ тръгва от Сливо поле за изходния пункт Кютюкли. От следващия ден участва в операцията по превземане на Тутраканската крепост. Действа в западния сектор на крепостта.
На 2 септември опълченският полк дава 5 загинали войници. На 3-ти - 1 ранен офицер; 46 убити, 176 ранени и 16 изчезнали войници. На 4 септември – 2 убити и 8 ранени войници. На 5 септември – 5 убити, 34 ранени и 4 изчезнали. На 6 септември- 1 убит. Общо – 1 ранен офицер, 54 убити, 223 ранени и 20 изчезнали войници.
По време на румънския десант при Ряхово дружината е изпратена за Тутракан със заповед до 30.09. да е в района на Старо село, а на 01.10 да е в Тутракан. В 23 ч. на 30 септември достига до Старо село. Вследствие на умора 200 войници изостават по пътя. При потегляне за Тутракан на следващата сутрин се получава заповед за връщане към района на десанта. При с. Кютюкли м-р Захариев взема решение да атакува Бабово във фланг на румънците. Дружината се разгърва в боен ред и в 13 ч. настъпва. Настъплението се извършва под силен артилерийски обстрел от румънския бряг и от една батарея, разположена западно от Бабово, но румънците са отхвърлени и е спряно настъплението им в източна и южна посока.
Дружината остава на позиция североизточно от Голямо Враново по шосето за Тутракан. На следващия ден дружината е включена в маневрените войски.
На 03.10. румънците са върнати обратно.