Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Гевгели

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    благодаря ти, моите сведения също са много оскъдни, знам само че войници от същия полк и въведни роти от еленския балкан са убити при рахово и май тутракан...
    в такъв случай е добре да пратя ново запитване до военния архив, друго май не ми идва на ума...

    Comment


      #17
      Макар че ще говоря по спомени, едва ли ще сгреша.
      Румънците започват техните операции през Дунав при с. Ряхово (Русенско) след силна артилерийска подготовка(!). Никакви български войски не е имало на нашия бряг, освен граничната охрана. В същото време две роти се движели пеш от Русе за Тутракан. Не си спомням те опълченски ли бяха или маршеви. В Русе са били 5-ти маршеви и 5-ти опълченски полкове, влизащи в състава на Русенския укрепен пункт. Когато ротите достигнали с. Бабово (на няколко километра от с. Ряхово), откъм последното се дочула силна артилерийска стрелба. Командира на отряда разбрал, че тук става нещо сериозно и насочил ротите натам, като изпратил конник в Русе за да извести за станалото. Той изпратил разносвач и в Тутракан за да извести и тамкашното командуване. В следващите дни румънците прехвърлят на нашия бряг доста войски. Срещу тях са само частите на 5-ти маршеви и 5-ти опълченски полкове и подобни части от Тутракан. Главният удар на румънците е източно от Русе. Изглежда целта им е била да излязат на линията на селата Червена вода, Ястребово и Ветово и да прекъснат ж.п. линията Русе-Варна (всички тези села са и ж.п. гари по тази линия). Австрийската флота, обаче започва покушения срещу моста на румънците построен между Фламънда и с. Ряхово. Първите опити са с ударо-механични плаващи мини, но не така успешни, а по-късно с галвано-ударни, също свободно плаващи. От този момент моста не е вече надеждна връзка с румънския бряг. Въпреки, че след упорити схватки румънците заемат селата Сливо поле, Борисово (тогава Кая махле), Долно Абланово, Николово (тогава Гагаля), Просена, Бръшлен и Бабово, операциите им се развиват толкова бавно, че на края събитията изпреварват нещата и румънското командуване се отказва от операцията.
      Заради тази румънска операция се снабдих с карта на Русенски окръг. Въпреки, че е издадена 1965-та и е административна, тя има всички населени места в окръга, нещо което не съм срещал в никоя друга карта, а имам доста карти на България (може би около 50).
      Въпреки доста обширното предмостие, което успяват да овладеят румънците, действуващите срещу тях маршеви и опълченски части почти без артилерия ги удържат достатъчно време. Може би твоята 16-та рота е била там!
      Last edited by еМГето; 10-12-2008, 04:20.

      Comment


        #18
        Благодаря ти сърдечно за информацията,
        междудругото - намерих и споменитна на командира на дивизията в библиотеката на форума.
        Поздрави

        Comment


          #19
          Едно малко пояснение. Селата Кая махле и Борисово тогава са били на 100 м. разстояние едно от друго. Кая махле (турско) е било по-голямото село. Борисово е българско. Днес двете села, поради разрастването (на Борисово) отдавна са се слели в едно. Турците в Кая махле днес по причина на миграция в градовете и изселвания в Турция са само фракция от товашната си численост. Подобен проблем заплашва с. Сливо поле, което скоро ще бъде "допряно" от Борисово. По сателитни снимки виждам, че разстоянието между двете е няколко стотин метра!
          Местното население, включително турското също се е включило в сраженията. (К.Кирицеску)
          Last edited by еМГето; 06-12-2008, 07:33.

          Comment


            #20
            благодаря и за пояснението,
            за съжаление и в спомените на генерал абаджиев 5ти опълченски се споменава само веднъж.
            Тази събота и неделя отново рових в селски регистри за смърт, но намерих само онова, което имах:
            войник от 14та рота на 5ти опълченски убит при тутракан, и войник от 15та рота убит при рахово.
            Нищо за моята 16та.
            Странно защо 5ти опълченски не се споменава никъде при атаката на Тутракан, а 14та рота е дала жертви и там.
            Продължавам да търся...

            Comment


              #21
              Може да не е убит при атаката на Тутракан. Пети опълченски полк не е участвувал в нея. Виж в библиотеката "България през Първата световна война", том 9-ти. Там има раздел за боевете при с. Ряхово. Това, което аз писах е от Христов.

              Comment


                #22
                благодаря за литературата, ще проверя в библиотеката, предполагам имат изданието.
                би ли коментирал смъртните актове, които ти изпра6там като прикачени файлове? - поне от тях изглежда супер достоверно, че поне 14та рота на 5ти опълченски е била при тутракан, а за тутракан е изписано много и 5ти опълченски не е споменат. И ти имаш информация, че не е бил там..

                Comment


                  #23
                  Казва ясно, че е убит при село Голямо Враново (за единия), а не Ряхово. Опълченски части наистина са действували в района. Голямо Враново е около 10-15 км. източно от с. Ряхово. Понеже Ряхово е главното село в областта казват, че е убит в боя за Ряхово, но не е така. Всъщност аз мисля, че е убит в боя при с. Малко Враново - няколко километра от Голямо Враново, но по близо до Ряхово. То е същото да кажат за някой, който е убит при Божурище, че е убит в София. Да, но Божурище не е София. Разбираш за какво говоря - те закръглят до най-близката нула. Ние, българите не сме педантични хора затова е твоя и хиляди други проблеми. Те за всички загинали казват "убит в боя за с. Ряхово", но плацдарма е 20-25 км. дълъг и 10-15 км. широк. Остави ги сега какво говорят. Аз имам точна карта, а там са 10-15 села.
                  Остров Леляк - така е написано в тома, който ти препоръчах. Всъщност острова е Люляк. Там през 1913-та се е самопотопила за да не попадне в румънски ръце Дунавската военна флотилия. Името на острова - Люляк, на който никога не е имало люляци е побългарно от турското му наименование - Лиляк ( Щъркел ). Дали някога там е имало щъркелова колония не е ясно. Аз установих, че тези описали нашата военна история са били по отношение на наименованията абсолютно неграмотни хора, макар че са били визши военни.
                  Last edited by еМГето; 08-12-2008, 02:56.

                  Comment


                    #24
                    Благодаря ти за коментара, обяснява много неща. Мислиш ли, че и за другия, (първия и третия смъртен акт са на един и същ човек) уж убит ,в боя за тутраканската крепост' може да се каже същото - т. е. не е убит там, а и според историческите данни и полкът му не би трябвало да е там. Защото в случая има и нещо друго - датата 03.09 съвпада с щурма... Това лято мисля да обиколя всички села в района и да осредня информацията за бойния път на 5ти опълченски, дано да излезе нещо повече...

                    Comment


                      #25
                      Първия и третия са на един и същ човек. Като санитарен старши подофицер може да е участвувал. Аз за полка не съм съгласен, че е участвувал. Медицинските поделения пряко не извършват атаката. Те са в близкия тил. Мисля, че напълно е възможно!

                      Comment


                        #26
                        Да, звучи много логично, не се бях замислял за това, благодаря ти.

                        Comment


                          #27
                          Като медик вероятно е бил привлечен към някоя част, участвуваща в атаката. Такива, като него са се ценели и не са били много. Може да е бил придаден към българо-немския отряд, действуващ по шосето Русе-Тутракан. От картата на Христов си спомням селата Нова Черна, Цар Асен, Старо село и Антимово. Те са между Тутракан и границата с Русенски окръг.
                          Пожелавам ти успех!

                          Comment


                            #28
                            Здравейте,

                            След като открих темата за Гевгели направих проучвание и чрез ЦВА. За един от интересуващите ме войници от 20 ПП, 10та рота научих че е изчезнал при атаката на връх Зъбите, южно от Гевгели на 02.09. 1918 г. Някой може ли да ми даде данни за атаката на този връх?

                            Comment


                              #29
                              Това едва ли са "операции", а по-скоро щурмови нападения за изясняване на вражеските намерения. Много е късно за някакви наши активности, по-специални. Участват по двайсет-трийсет души, понякога и батарея.

                              Comment


                                #30
                                Благодаря ти von Danitz, мисля да проверя броя на убитите в тази малка атака и по тях да си направя извод за мащаба на сраженийцето. Друго не ми идва на ум, при положение че никъде никой не споменава за такова при връх Зъбите.

                                Comment

                                Working...
                                X