Загадки ПСВ

[gollum]

И аз претърсих руският нет, обаче там навсякъде се споменава само Радко Димитриев и никой друг. То това нищо не значи, де, но... Лошото е, че става въпрос за командир на корпус само, каквито все пак има не малко. Ако не се е отличил с нещо, то при повърхностното търсене, което интернет предлага е малко вероятно да бъде намерен.

Nick, ще прегледам какво точно пишеше Калашников по въпроса (че отдавна съм го чел и не помня точно), но всичко това звучи интересно. Предполагам, обаче, че книгата не може да се намери в България? Не че съм чак толкова запален де, просто ми е интересно (наред с много други неща).

[dibo]

Те българи в руската армия има доста. Само генералите са половин дузина. Част от тях, като Бендерев например, служат в Русия още от времето, когато емигрират от България след контрапреврата през 1886г. Другите постъпват в руската армия като доброволци през 1914г.

[gollum]

Е, това е въпрос, по който не знам нищо, а би било интересно. Ако намериш време... то впрочем е ясно, че няма да е лесно точно това . А други освен тези двамата на толкова високи командни длъжности има ли? И дали има някои от тях, който да се е бил на Балканския фронт (потенциално срещу български войски) или предвидливо са ги пращали срещу Германия или Австро-Унгария?

[mellisa]

,

[gollum]

Радко Димитриев си подава оставката и напуска българската армия през 1914 г. и отива в Русия, където влиза в състава на руската армия. Т.е., общо взето това не би могло да се тълкува като престъпване на клетвата и съответно като дезертьорство, още повече, че тогава все още България е неутрална държава, а Руската имеприя не е противник. Единственото, за което не съм сигурен, е дали подаването на оставка отменя задълженията спрямо запаса и т.н. Впрочем, май има и други военни, които са портив войната срещу Русия и когато това се случва също подават оставки и напускат армията, без обаче да отидат да служат руската.
Впорчем, по време на войната и след това тези, които отиват да служат в руската армия са обявени за предатели и дезертьори (или поне така мисля) и съответно срещу тях има съдебно преследване. Но предполагам, че повечето от тях остават в Русия или емигрират в друга държава.

Във всеки случай, въпросът е интересен и си заслужава обсъждането, най-добре в самостоятелна тема. Впрочем, тук Дибо е специалист и ще трябва да изчакаме неговото компететно мнение.

[mellisa]

,

[gollum]

О, несъмнено, не виждам как иначе ще командва руски корпус (за целта трябва да е генерал-лейтенант по идея, но според изложеното от Дибо е бил по-скоро генерал-майор). Интересно наистина, винаги съм си мислел, че уволняването освобождава от клетвата, т.е., няма как да си дезертьор.

[Neonix]

Когато е във възраст, в която подлежи на мобилизация, ми се струва, че не би трябвало уволнението от армията да освобождава от клетвата. Така поне мисля аз. Иначе всички ние (кхъ, кхъ резервистите ) при евентуална мобилизация, можем да откажем да се явим в редовете на армията. Така си мисля само де, не мога да се позова на нещо по-достоверно.

[mellisa]

,

[gollum]

Ами, хъм, и аз не съм сигурен (а и не си спомням текста на войнишката клетва), но по същество човек се заклева като войник (т.е., в определен времеви и ситуационен контекст) да защитава родината си и т.н. След като престане да е войник (т.е., съответните обстоятелства се променят), би следвало и клетвата да се разглежда по друг начин. Във всеки случай, не и като пожизнена. А ако човек смени гражданството си междувременно? Във всеки случай, подобно нещо ще е в известен конфликт с идеята за свобода на личността.
В конкретният случай даден човек е уволнен от армията и не може да упражнява професията си. Родината му не е в опасност. Съответният човек отива в друга държава и придобива съответното поданство, след което постъпвав нейната армия. Дотук не би следвало да има конфликт. Разбира се, нещата коренно се променят ако двете държави влязат във война една с друга.
Е, през ПСВ вероятно не се е гледало така на нещата.

[Avatarx]

След като престане да е войник (т.е., съответните обстоятелства се променят), би следвало и клетвата да се разглежда по друг начин. Във всеки случай, не и като пожизнена.

Ами не си прав. Клетвата си е клетва. Независимо, дали си войник или не в настоящия момент, в случай на мобилизация би трябвало след полуюаване на повиквателната да се явиш в уреченото време и място. В мирно време можеш да си правиш оглушки и да си играете на котка и мишка с Военното окръжие, понеже правомощията на Военното окръжие са почти никакви (Което не означава, че не може да те осъди, но шансовете да мине подобно дело пред граждански съд в нашата страна клонят към нулата). От друга страна, неявяване във военно време, автоматично те поставя в графа самоотлъчване. Освен това стуацията тогава е точно обратната и гражданските съдилища нямат думата. Създава се военновременен трибунал и се процедира съгласно военновременните закони. (Да не уточняваме какво ще ти се случи евентуално.)
Границата на правото на мобилизация (т.е. подлежат на мобилизация) за резервистите е май все още 50 год. До навършване на 70 подлежиш на мобилизация. Заклеването е само техническа подробност. Всички лекари и медицински сестри също се водят на военен отчет и подлежат на мобилизация.
Евентуално преминаване в друга армия е прецедент. Това е възможно обаче при определени условия.
Ако нещо не е ясно питайте. Днес съм в настроение да съм сериозен :sm100:

[gollum]

Ахам, ясно. Т.е., юридически нещата стоят така, предполагам? Само с това:

Заклеването е само техническа подробност.

не съм докрай съгласен - все пак чак щом се положи клетвата човек се обвързва с нея. Зависи, разбира се, от есетството на клетавта.
Но има един друг съществен, според мен, момент - така несъмнено стоят нещата в държави с наборна армия (макар че промяната на гражданството/подантството тук също би следвало да има значение). Но там където армията е професионална нещата може би са по-различни - все пак това е професия и условията й зависят от договор, който се сключва. Т.е., ще зависи от съответният договор и със сигурност ще става въпрос за някакъв срок.

[mellisa]

,

[Николай]

А не е ли възможно да е станал в Руската армия генерал-лейтенант ? Дибо каза генерал-майор в българската такава.
Ако е така, има няколко генерал-майори, станали генерал лейтенанти в периода на ПСВ - Никола Рибаров, Православ Тенев, Георги Тодоров и Стефан Тошев. И ако трябва да следвам логиката и има нещо вярно в думите ми, не е нито първият нито последният

Всъщност Тошев е конадир на 3та и 4та армия, а Тодоров на 2ра? Така че не могат да са те. А Рибаров става ген-лейтенант през 17та и освен супер каламбур, малко ми се вярва да е той. Остава Православ Тенев ?

Не, Мелиса, не е никой от изброените.
Още една подсказка: братът на въпросния българин е известен български дипломат от същата епоха. А самата търсена личност е станала прословута с думите си, изречени в навечерието на Междусъюзническата война пред строените войници от неговото съединение: "Юнаци, за два дена сме в Атина, за три в Белград!" В спомените си един известен тогавашен политик и министър пише: "Такова фанфаронстване ни докара катастрофата."

Ама и аз май ви позатрудних,а :sm186: ? Хихихи :lol: :lol:

[mellisa]

,