Съгласен съм, Обикновен лаик. Цитираното от теб мое изказване е формално вярно, защото тогава наистина има превъоръжаване (говорим за сухопътната армия) в САЩ (в не малко степен по френски образец) и Великобритания. Въпросът е, че и двете имат много малки професионални армии, така че натрупаните арсенали са сравнително малки, а и самото превоъръжаване е достатъчно отдалечено във времето (двадесетте години). Вероятно по-съществено е превъоръжаването във флота и в по-малка степен в авиацията.
Но при споменатите две държави има важен фактор - гео-политическото положение, - който намалява всякакви негативни ефекти от подобно нещо, защото им дава определено време за компенсация (нещо, с което Франция не разполага в такава степен).
От изброените държави най-ярък е този ефект за Франция, която се превъоръжава малко по-късно (а специфично за нея най-силен е във ВВС, които са "на върха на могъществото" в средата на 30-те години, но вече са остарели, когато войната започва). Да не говорим,ч е тя разполага и с най-големи арсенали, останали от ПСВ, което допълнително утежнява нещата.
При СССР също има подобен момент, впрочем, ако ще разглеждаме нещата в тази перспектива, изпитват го всички (включително и Германия: част от въоръженията й също се оказват остарели вече през първия период на войната). От друга страна, при СССР няма и как да е много различно - без това производство, което се оказва "остаряло" към началото на войната, нямаше да има съответните производствени мощности и опит, които да му позволят да оцелее и да развие военното си производство през войната.
При Япония има нещо сходно, но малките размери на армията й и ограничението на икономиката, съчетано с различните приоритети, значително ограничава ефекта.
За Италия - да. Макар че тя е с още по-малка база от тази на Япония, така че поначало всякакъв опит да се развива "модерно" едновременно в различни посоки (флот, авиация, сухопътни сили) е обречен на неуспех, ако ще се воюва с нещо различно от обикновени държави.
Сходно нещо се случва и около и преди ПСВ, но за ВСВ развитието на военните технологии е още по-бързо.
О, мисля че са поне 2-3 такива граници. Но само една от тях се оказва "със значение", защото такава я прави наближаващата война. След това вече в хода на войната отново има поне една или две такива "граници", но те едва ли ни интересуват в темата.
Но при споменатите две държави има важен фактор - гео-политическото положение, - който намалява всякакви негативни ефекти от подобно нещо, защото им дава определено време за компенсация (нещо, с което Франция не разполага в такава степен).
От изброените държави най-ярък е този ефект за Франция, която се превъоръжава малко по-късно (а специфично за нея най-силен е във ВВС, които са "на върха на могъществото" в средата на 30-те години, но вече са остарели, когато войната започва). Да не говорим,ч е тя разполага и с най-големи арсенали, останали от ПСВ, което допълнително утежнява нещата.
При СССР също има подобен момент, впрочем, ако ще разглеждаме нещата в тази перспектива, изпитват го всички (включително и Германия: част от въоръженията й също се оказват остарели вече през първия период на войната). От друга страна, при СССР няма и как да е много различно - без това производство, което се оказва "остаряло" към началото на войната, нямаше да има съответните производствени мощности и опит, които да му позволят да оцелее и да развие военното си производство през войната.
При Япония има нещо сходно, но малките размери на армията й и ограничението на икономиката, съчетано с различните приоритети, значително ограничава ефекта.
За Италия - да. Макар че тя е с още по-малка база от тази на Япония, така че поначало всякакъв опит да се развива "модерно" едновременно в различни посоки (флот, авиация, сухопътни сили) е обречен на неуспех, ако ще се воюва с нещо различно от обикновени държави.
Сходно нещо се случва и около и преди ПСВ, но за ВСВ развитието на военните технологии е още по-бързо.
А кога може да се прокара границата за отделните страни, този момент, от който наличното въоръжение минава в графата "остаряло"?
Comment