"Широко" или "дълбоко" въоръжаване - дилема в Хитлерова Германия

[Гост]

ОК. То аз взех част от мнението, която ме интересуваше, но наистина е голяма.

Няма голям спор за целите на немците - те са си реваншистки поначало, друг е въпросът дали на всяка цена се търси военно решение. Интересен е въпросът как и доколко са прегряли и защо това не се отразява на духа на населението (не ще да са само репресиите), ще поразгледам каквого мога.

За СССР - накрая на мнение 43 има таблица, САЩ ли касае, или СССР?

[gollum]

друг е въпросът дали на всяка цена се търси военно решение.

Най-вероятно - да. Най-силният аргумент в тази посока е естеството на самия процес на въоръжаване. Той преустройва немската икономика така, че последната да може да живее само чрез завоевания. Разбира се, можем да приемем, че това е грешка, която довежда несъзнателно нещата до това съсотяние (каквато, примерно, прави съветското ръководство в края на 20-те и началото на 30-те години с икономическите си планове, в резултат на което много хора умират от глад, а на селското стопанство са нанесени големи щети). Това може да се обясни, според мен, по още един начин: Хитлер е смятал, че войната в бъдещето е неизбежна (подобни идеи могат да се открият в писанията му и ако сметнем, че те са отразявали съкровените му размисли, то трябва да приемем тази възможност), следователно трябва да направи всичко възможно Германия да бъде максимално готова за нея. Проблемът е, че така или иначе това, което прави, води Германия до състояние, в което или трябва бързо да започне да съкращава армията си и да преструктурира икономиката си, или да започне война. Няма следи да се е готвел да стори първото.

Интересен е въпросът как и доколко са прегряли и защо това не се отразява на духа на населението (не ще да са само репресиите), ще поразгледам каквого мога.

Отразява са, но за това е нужно достатъчно време, особено в държава като Германия и в условията на подобен режим. Накратко го има описано в статиите от "Уикипедия", към които давах връзка по-долу. Разбира се, те се опитват да направят нещата така, че работниците и средната класа да не усетят особен спад в жизнения стандарт и отклоняват всякакви мерки, пердлагани от бизнеса за справяне с кризата, които ще доведат до падане на този стандарт. Но е ясно, че това не може да продължава дълго и самата инфлация започва да обезценява доходите и спестяванията. Така че ефектът от кризата през 1936 г. е започвал да се усеща, но е било нужно още време, за да достигне критични нива. Особено с оглед на развитието на нещата в областта на организацията на работниците след 1933 г.

За СССР - накрая на мнение 43 има таблица, САЩ ли касае, или СССР?

Мисля, че е очевидно. Файлът се казва USA 1934 - 1938. Ти попита защо САЩ отсъстват от таблицата на Обикновен лаик и аз ти написах в поста си как биха изглеждали, ако бяха там и добавих таблицата, в която получавам този резултат.

[Обикновен лаик]

Хитлер буквално унищожава немската икономика за да създаде огромна армия, която не би могъл да издържа без да започне война.

Към това се стремях да подведа разговора. Т.е. най-общо става дума заследното: широкомащабно, диспропорционално пренасочване на капиталови вложения в непродуктивни сфери (армията) и в сектори с бавна възвращаемост (инфраструктура) -- краткотрайна икономическа стимулация „ала Кейнс”-- прогресиращо изчерпване на вътрешния ресурс – заграбване на ресурси отвън. Този кръг се повтаря на по-високо ниво, като все по-разширяващите се военни нужди правят всеки следващ оборот все по-кратък. Процесът се превръща в самозахранващ се.

От тук следват важни изводи. Първият е във вече даденият отговор на въпроса в темата – и дума не може да става за дилеми, „дълбоки” въоръжавания и прочее, защото те са абсолютно несъвместими с горната схема. Самата схема е предопределена от волеви решения, които илюстрират може би най-характерната черта на тоталитарните режими на 20 век – или поне на ранните тоталитарни режими. А именно: арогантната вяра, че политиката е панацея и – като частно следствие - икономиката може да се управлява единствено с политическа воля, което прави съвсем ненужно съобразяването с икономическите реалности (която вяра е подплатена, естествено, със съответните идеологеми).

Вторият е, че присъщата на нацисткия режим агресивност допълнително се стимулира от все по-нарастващите икономически проблеми, които бързо превръщат агресията от политическа идея в икономическа необходимост. Това едно на ръка, че предрешава избора на външнополитически решения, но и все повече затвърждава убеждението у Хитлер за нуждата от „жизнено пространство”. С други думи и тук достигаме до вътрешен механизъм на перпетуум мобиле.

Третия извод е, че горната схема работи единствено в условията на специфичния за трийсетте години обществен пацифизъм, произтичащ от неотдавнашният спомен за неописуемите ужаси на Първата световна война – иначе Хитлер би бил възпрян с военна сила още в първият кръг на горната схема, икономиката би рухнала, а той самият – отправен в политическото небитие. Германското общество не е изключение от този пацифизъм, така че заграбването по мирен път на съседни територии вдига рейтинга на Хитлер и на режима като цяло до небесата, още повече, че се възприема като справедливо. Следствието е, че Хитлер, който до тогава трябва повече или по-малко да убеждава (особено влиятелните кръгове в армията, администрацията и бизнеса), напълно овладява целият държавен механизъм и вече е в позиция да принуждава. Това е последния елемент, от този момент нататък въоръжената агресия става НЕИЗБЕЖНА. Това е така по силата на: 1. Собствените му убеждения, ескалирани от потребностите на милитаризираната икономика, която изисква придобиването на нови територии, суровини и валута. 2. Липсата на друг рационален начин, по който да бъде използван вече готовият модел как да бъде завладян слабия съсед и наличните изградени бойни съединения с модерно снаряжение. Единственият начин да се възвърнат вложените в тях средства е те да бъдат употребени сега, в противен случай биха остарели, спечелената преднина би била пропиляна, а цялата дейност по тяхното създаване би се оказала безсмислена (това по въпроса за „широкото въоръжение”). 3. Отсъствието на всякаква необходимост да се съобразява с обществени настроения (защото няма никакви доказателства, че германското общество някога е желаело присъединяването на огромни маси НЕГЕРМАНСКО население) или с възраженията на сподвижници, бизнес или армия.

По такъв начин, създавайки един идеологически режим на насилие, принуда и ненавист, култивиращ презрение към самата същност на компромиса, Хитлер, може би дори неочаквано за самият себе си, се оказва жертва на собственото си творение. Отвъд някаква критична точка, той лишава самият себе си от всяка възможност за компромис или избор. От тук нататък – но едва от тук нататък - той с пълно основание може да повтаря любимата си мантра за „предопределение”.

всяко сравнение трябва да е синхронно, т.е. немския бюджет за военни цели в предвоенния период трябва да се поставя на първо място в контекста на харчовете на останалите държави за същия период.

За германския случай от предвоенния период това наистина е оправдано - но само поради драстичните разлики. В общия случай - поради причини, споменати частично и от теб, и от мен - синхронните сравнения дават представа само в груби приближения и ако не се подхожда с нужната предпазливост, са в състояния да изкривят картината до степен на напълно неверни изводи.

Това в още по-голяма степен се отнася до сравненията в производството на стратегически материали. За илюстрация ще използвам въпроса на KG125 за САЩ. Едно сравнение с Германия за 1938 г. например би показало, че производството на стомана в САЩ е 26 милиона тона срещу малко повече от 20 милиона за Германия. Тези цифри обаче не ни дават никаква основа за изводи по отношение на съответните икономики, защото произведеното в Германия е при пълно натоварване на капацитета, докато в силно незаетата икономика на САЩ от периода, цифрата е генерирана от едва една трета от същесвуващите мощности - останалите просто са в престой заради рецесията. Така че пренапрежението, което в предвоенния период непрекъснато държи немската икономика на ръба на пропастта, в условията на САЩ превръщат страната в "безсрамно богата" (не помня чий беше израза ) Затова, без да отричам ценността на сравнителните данни, към тях не бива да се подхожда механично.

[gollum]

Да си призная, досега не бях разглеждал предвоенната икономическа ситуация в Германия и затова всичко това бе убегнало от вниманието ми. Поради това въпросът се оказа много интересен.
Бихме могли (ако успеем да намерим данни) да рискуваме с едно сравнение със СССР, където също има подобно "жертване" на всичко, за да се индустриализира страната с много бърз темп и да се изгради голяма армия, поради изискванията на последната индустриализацията се прави със силен уклон към тежката промишленост. Но пък икономиката, в която това се прави не е капиталистическа (каквато е немската в началото). Интересно е дали това играе определена роля и как точно всичко това влияе на политическите възможности на Сталин.
Макар че по отношение на суровините СССР може да е в голяма степен автаркичен, за разлика от Германия и, обратното, в технологично отношение е зависим отвън, поне до един момент. Но пък последната зависимост може да се преодолее донякъде и доста усилия са хвърлени в тази посока.

Отвъд някаква критична точка, той лишава самият себе си от всяка възможност за компромис или избор. От тук нататък – но едва от тук нататък - той с пълно основание може да повтаря любимата си мантра за „предопределение”.

Този момент е много интересен за мен. Аз бих добавил, че самите идеологически конструкции или идеи имат склонността да създават собствено пространство, в което от един момент нататък съзнанието е затворено и губи възможността да излиза от него. Разбира се, това е по-общ въпрос, но ме занимава отдавна, та затова го споменавам.

В общия случай - поради причини, споменати частично и от теб, и от мен - синхронните сравнения дават представа само в груби приближения и ако не се подхожда с нужната предпазливост, са в състояния да изкривят картината до степен на напълно неверни изводи.

Дребен коментар, но не съм съвсем съгласен, включително и с твоя пример. В случая проблемът не е синхронното сравнение, а в непълнотата на данните. Едно добро сравнение трябва да отчита и натовареността на ресурсите на държавата, а не само абсолютните стойности. Лошото е, че е малко вероятно за повечето държави да можем да намерим подобни данни, така че на практика този инструмент трябва да се прилага внимателно.

Дискусията много ме радва, защото се оказа много ползотворна за мен. Затова май най-много трябва да благодаря на теб, Обикновен лаик .

[Гост]

Действително най-важните въпроси са:ят

1/ Да се избегне плъзгането по повърхността, т.е. изпадане в заблуда относно действителните стойнисти и съотношения на постигнатия между основните участници предвоенен баланс на ресурса (употребяват думата във възможно най-широкия й смисъл). Немските проценти са високи, огромни направо, но като тръгнеш от 36 самолета и няколко танка, няма как да са други.

2/ Вторият и най-важен - как това се отразява на немската икономика? В каква степен я товари, в каква степен й помага (ако строителството на пътища и големи инфраструктурни обекти и проекти е антикризисна мярка, то увеличението на военното производство е ли такава и ако да, в каква степен?)

Ще трябва да се гледа - нищо не знам почти не само за тези аспекти, но изобщо за стопанската история на Германия от 30-тте години.

[Гост]

За да се очертаят по-ясно мотивите на немското ръководство (то е ясно в чие лице), мисля трябва да се разгледа комлексът от фактори, които формират картината в края на 30-тте, не само икономическите действия.

Споделям казаното и от тебе, и от Обикновен лаик за естеството на режима и за проявите на това естество в управленските решения. Но един защитник на тази политика би казал, че Германия прави това по необходимост - да поправи Версай, да изгради военна сила, която да я направи равноправен играч.

Сравнението с СССР наистина би било добра идея, стига да може да се направи. В Германия никой не е умирал от глад, за разлика от СССР, но по първоначалното впечатление икономиката с натоварва по определн начин. Със сигурност не както в СССР, защото в Германия през 30-тте, не само глада, но и бедността не е особен мотив....

За файла - видях това, и затова питам, защото пък горе има едно изречение, че положението в СССР е сходно, та реших, че даваш цифрите за СССР.

[Обикновен лаик]

един защитник на тази политика би казал, че Германия прави това по необходимост

Очаквам да чуя доказателствата на "защитниците". Защото ако си подвърлил тази реплика в очакване да чуеш доказателства за липсата на "необходимост", се налага да ти обърна внимание, че отрицателните тези не се доказват. Напротив, евентуалните "защитници" следва да докажат "необходимостта Германия да прави това" - каквото и да означава. Понеже "това" в крайна сметка се оказва сриването на страната в буквалния и преносен смисъл - а покрай нея и на цяла Европа- аз лично съм доста скептичен по отношение възможността да се докаже подобна "необходимост". Дори подозирам, че такъв опит бързо ще се сведе до разни пропагандни безсмислици, с каквито обикновено боравят "защитниците", а това ще съсипе темата, да не говорим, че модераторите едва ли ще погледнат с добро око на такива "аргументи".

[Гост]

Чакай, чакай. Аз не защитавам такава теза, а поставям по-скоро въпрос, нито пък искам доказване на отрицателни неща - то това няма и как да се случи. От друга страна, досега не съм видял пряка връзка на ръста на немското производство с другата, както разбирам - твоя теза (в чисто икономически план), тъй като още не сме видяли връзките на това производство с останалата част от икономиката и съотношенията им.

Да не прибързваме. Просто не съм готов с пълната картина, защото трябва да се посъбере малко информация поне, а желателно - и повече, за икономиката на Германия.

Военното производство расте там с бесен темп. Но то расте и в останалите страни, например самолетите в Англия, а за СССР да не говорим. Не с такъв темп, но пък там наличностите са големи и в абсолютно число пак Германия има сериозно противници, макар тяхното производство да не расте с 400, а с 50%.
Директният извод, че производството е заради агресия може да се отнесе и към СССР, а там наистина икономиката 'прегрява", заради мизерията на останалите отрасли в полза на военния.

А нещата не са толкова прости. В немския случай самото поведение на Германия от 1938 и 39-та дава известна яснота за намеренията й, така, че въпросът ще е те да се проверят, отколкото да се открива топлата вода.

Но все пак - кой знае какви любопитни неща ще излязат.

ПП
Сриването идва не директно от военното производство, а от войната.

[Обикновен лаик]

Бихме могли (ако успеем да намерим данни) да рискуваме с едно сравнение със СССР, където също има подобно "жертване" на всичко, за да се индустриализира страната с много бърз темп и да се изгради голяма армия, поради изискванията на последната индустриализацията се прави със силен уклон към тежката промишленост.

Ефектите, ако се съди по видимостта (понеже данните наистина са несигурни), не са много по-различни. Би могло дасе разгледа и Япония - страна с подобни на Германия суровинни проблеми - но не се съмнявам, че и там ще намерим същото. Отвън всичко е внушително, отвътре картината е безнадежна.

Икономическите приниципи навсякъде са сходни. Те не се интересуват особено дали ще наричаме икономиката капиталистическа или на революционния джихад. Независимо дали в Япония, СССР, Германия или на Луната тяхното нарушаване има едни и същи последици.

Впрочем, явления на "прегряване" се наблюдават също и например при Англия, след като тя започва усилено да се въоръжава, убедила се, че сблъсъка с Германия е неизбежен. И там се стига до необходимост от външно финансиране. Така е и донякъде с Франция. Единственото нетипично изключение е САЩ. Там също се тръгва от доста "нисък старт", но освен че самата икономика е чудовищно мощна, имаме и ефекта на незаетост. При Германия отначало също има този ефект (през 1932 г. промишленото производство е под 60% спрямо нивото от 1928 г.), но тя е доста по-малка и скоро започва да се задъхва. Докато САЩ само година след Пърл Харбър имат военен потенциал, равен на този на Германия, Япония, Италия и всички техни съюзници, взети заедно. И след това той уверено продължава да нараства.

[Обикновен лаик]

Военното производство расте там с бесен темп. Но то расте и в останалите страни, например самолетите в Англия,

С бесен темп в Англия започва да расте доста по-късно - и последствията не закъсняват, както вече съм споменал. Диспропорциите в икономиката се наказват винаги и навсякъде.

[Гост]

Вярно. Иска ми се да видя конкретиката, обаче. Дали изобщо някой е изследвал това?..

[gollum]

Иска ми се да видя конкретиката, обаче. Дали изобщо някой е изследвал това?..

Със сигурност е изследвано. Обаче за конкретика ще трябва сам да се разтърсиш. Засега мога да ти предложа само няколко статии от немци в сборници, но те засягат повече икономиката по времена войната и сравнително кратката информация от статиите в "Уикипедия".

Икономическите приниципи навсякъде са сходни. Те не се интересуват особено дали ще наричаме икономиката капиталистическа или на революционния джихад. Независимо дали в Япония, СССР, Германия или на Луната тяхното нарушаване има едни и същи последици.

Да, прав си, че икономическите принципи навсякъде са същите (подобно на физическите), но за сметка на това структурата, в която действат е различна, различен е и контекста, а това в подобен конкретен въпрос би трябвало да даде и множество отлики в ефектите. Да речем, СССР почти не трябва да закупува суровини отвън, съответно нуждата му от валута за тези цели е малка, в сравнение с Германия. Затова не вярвам да са стигнали до подобен род криза (не съм и срещал споменаване за това). Могат (и изнасят) суровини, зърно и срещу това получават определена валута, която използват за да закупуват технологии и индустриално оборудване, така че вероятно и в това отношение не са срещнали непреодолими трудности. Жизненият стандарт е много по-нисък и очакванията също не са високи, а това е съчетано с ефективни механизми за подавяне на недоволството (в Германия също започват да се обзавеждат с подобни, но са далеч от ефективността на съветските), т.е. в по-малка степен трябва да се съобразяват с недоволството на работници и служители. Трудът е много по-евтин от този в Германия (вярно, и доста по-слабо ефективен). Всичко това трябва да даде отлики, т.е. съветската икономика ще е по-слабо податлива на непосредствените ефекти на прегряването. Впрочем, както показва войната, всяка от икономиките успява да издържи доста дълго в подобен режим на прегряване (при това, в доста по крайни условия от предвоенните), благодарение на различни фактори.За САЩ не съм съвсем сигурен, че са чак такова изключение. Към 1944-45 достигат до около 80% от разходите да са пряко за военни цели (над 40% от БВП), което би трябва да е довело до известно прегряване. Още повече, че и там има проблем с плащанията, защото голяма част от военното производство не се заплаща веднага, а плащането се отлага доста във времето. Техните въоръжени сили имат големи проблеми в това да финансират закупките на въоръжение и техника и също разчитат на разнообразни форми на вътрешни заеми.
Така че - да, диспропорциите винаги се "наказват", но скоростта с която идва "възмездието" и тежестта на ефекта му върху обществото са различни и зависят достатъчно много от местните особености.

Що се отнася до развитието на промишления им потенциал - тук не малко помагат Франция и Великобритания, които в предвоенния период започват да изнасят капитали, технологии и ноу-хау в САЩ и Канада с идеята те да им служат като своеобразен "арсенал". Това стимулира промишлеността.
За темпа на военно производство - наскоро попаднах на някакви данни за Франция, от които се виждаше, че се планира голямо увеличаване на военното производство и даже започват да се отделят средства за това. Но планираните темпове не се изпълняват и на 20%. Във Великобритания, особено авиационната промишленост, се справят по-добре.

КГ125, имай предвид, че сравняване само на база реално производство на въоръжения няма да даде много. Първо, стойността на тази продукция варира доста силно според местните условия. Второ, разходите за самата продукция вероятно не надхвърлят 10-20% от общите разходи за въоръжените сили (а може би дори са дота по-малко като дял). А пък в самите разходи за въоръжение рядко влизат косвените разходи за развитие на инфраструктурата и промишлеността за военни цели. Така че картинка на база на произведени танкове, оръдия и самолети ще е много изкривена (както сам се убедих).

[Обикновен лаик]

Да, икономическите принципи навсякъде са същите, но за сметка на това структурата, в която действат е различна, различен е и контекста, а това би трябвало да даде и множество отлики в ефектите.

Без съмнение отлики има. Но приликите са много повече. Механизмът с който се съсипва икономиката, е същият, отликите са главно в тежестта на последиците. Ти си прав, че през трийсетте години СССР не преживява кризи „като германската”. Да, не са като германската, много, много по-тежки са. Цената на индустриализацията е измирането от глад, студ и недоимък на част от населението на страната.

Причина за катастрофата, също като в Германия, е изграждането на военноикономическа мощ, основана върху тежка индустрия, с такива темпове и в такъв обем, които далеч надхвърлят възможностите на страната. При отличната индустриална база, съществуваща в Германия, Хитлер дебалансира икономиката, като премества тежестта върху производства и дейности, които изискват повече пари, отколкото носят. В СССР правят същото, само дето индустриалната база, основно, трябва тепърва да се създава. Така че степента, в която икономиката се изкривява, неизбежно е много по-голяма (и не само по тази, но и по други причини). Затова и „възмездието” идва далеч по-бързо, а „тежестта на ефекта му върху обществото” е направо колосална.

Жизненият стандарт е много по-нисък и очакванията също не са високи....Трудът е много по-евтин

Да, през 30-те частния потребителски дял от БВП в СССР е на едно от най-ниските мислими равнища в съвременната история - във всеки случай на ниво, за каквото нацистите даже не могат и да си помислят. Но отново няма принципна отлика - този дял непрекъснато намалява и в Германия. И двете страни използват този метод, за да насочват безпрецедентни части от БВП за индустриални инвестиции. В СССР този дял (по оценки, няма как да видим истинска статистика) е до баснословните една четвърт от БВП. Понеже очевидно остават значителни средства за военните служби и за широка социална дейност като образование (руснаците се образоват с невиждана скорост, а това предполага здрави инвестиции в непроизводителна сфера), бюджетните дефицити би трябвало да са огромни. Колкото и да ограничаваме делът на частното потребление, колкото и да недохранваме населението, това не би ги компенсирало; освен икономии е нужно и свежо финансиране.

Откъде да го вземем? В СССР няма средна класа, която да създава капитали, да не говорим за частен индустриален капитал и частно индустриално предприемачество, напълно липсват и чуждестранни инвестиции. Въпреки това има начини. Ето един: Благодарение на ленинския НЕП, в земеделския сектор, в който работи кажи-речи 80% от руското население, съществува частно предприемаческо съсловие, това са небезизвестните „кулаци”. Доходите, които се създават от този сектор, са доста ограничени, поради крайно примитивния начин за обработка на земята и съответно мизерния добив от единица площ. Но все пак, добивите в началото на трийсетте са достигнали довоенното ниво. С около двегодишно закъснение, към това ниво – отново основната заслуга е НЕП-овска - се е приближило и производството на индустриални изделия. Войната и революцията са стрували двайсет годишен спад, но ето че сега икономиката стои отново на изходни позиции.

По-голямата част средствата са в земеделския сектор, защото той просто е по-голям. Сталин го разглежда като основен източник на нужните му капитали за замислената широка индустриализация, но те все пак не са достатъчно много, за да има възможност програмата да се осъществява само с част от тях – затова се налага да бъдат иззети практически всичките. Съпротивляващите се на грабежа са безцеремонно убити, а други просто оставени да умрат от глад, когато в хода на колективизацията земеделската продукция спада два пъти.Това е колосална катастрофа, на която е трудно да се открие аналог. Докато в края на 30-те част от иззетите средства се възвърнат в селското стопанство под формата на трактори, то е вече невъзвратимо съсипано и повече не се възстановява.

СССР почти не трябва да закупува суровини отвън, съответно нуждата му от валута за тези цели е малка

Има отчаяна нужда от валута още самият момент на създаване на тази странна държава. През 30-те тя е не по-малка. Добивът на суровини трябва да се разработи на промишлено ниво, само наличието им не е достатъчно. Няма инфраструктурна мрежа, нито енергетика. Нужни са технологии, оборудване, специалисти. За заводите трябват машини, за транспорта - двигатели. Трябват хиляди неща и то едновременно. Една част болшевиките получават именно срещу валута. Голъм, разбери, идеята в десетина години да създадем милитаризирана икономика, основана на тежка индустрия, в Германия е много лоша идея. В СССР това е мегакатастрофална идея. Но ако действуваш безогледно и не се съобразяваш с никакви жертви и никаква цена, дори тя, както се вижда, може да бъде осъществена.

Могат (и изнасят) суровини, зърно

Изнасят зърно. Но никога от излишъци, такива няма. За острата нужда от валута говори дори фактът, че се налага да оставят населението да умира от глад, но да изнасят зърно. Както и достъпните за нискотехнологичното им ниво суровини.

За целия период на съществуването си СССР, доколкото си спомням, нито веднъж, нито една година, не успява да произведе достатъчно, за да нахрани своето население. При Сталин населението просто гладува, след него недостига се компенсира от внос – естествено таен.


В крайна сметка между СССР и Германия от трийсетте, аз не намирам принципни отлики. И при двете страни имаме волево изграждане на неправилно структурирана икономика с хипертрофиран военноиндустриален сектор, който като камък я тегли надолу, за което спомагат огромните непроизводителни структури на армията, полицията и администрацията. Икономиката на плячкосването е характерна и за двете. И двете постоянно са на ръба на фалита. „Отликата” е в начинът да го отлагат - начинът на Хитлер е да граби ресурси от съседите; начинът на СССР - да изгребва природните си суровини срещу валута и да жертва собственото си население.

[Обикновен лаик]

при Франция, Великобритания или САЩ превъоръжаването се случва по-рано - през двадесетте години основно. Към това се добавят значителни арсенали останали от ПСВ.

Това е доста тънък момент, когато разглеждаме предвоенните 7-8 години от 30-те на миналия век в един чисто военен аспект. Всъщност, като най-интересен обект в това отношение на мен ми се струва Италия, чийто въоръжени сили стават жертва именно на подранило въоръжение, оказало се в края на трийсетте безнадеждно остаряло. Непоправимата уязвимост на италианската икономика при фашизма (главната причина, но има и други) не позволява това положение да бъде коригирано в някаква приемлива степен. Което обяснява немалко неща около представянето на Италия през войната.

Въобще този феномен на „подранило превъоръжаване”, при което се сдобиваме с военен пасив, вместо с актив, е много интересен. Той е донякъде уникален за 30-те. Ключовият фактор за това е активното навлизане на науката и технологиите във военния напредък. Във втората половина на десетилетието това със смайваща бързина променя системата на въоръжение във всички родове войски или най-малкото поставя началото на решителна тенденция към такава промяна. Това се оказва общ и при това – крайно сериозен проблем най-вече за държавите-победителки от ПСВ. Но мисля, че по-видимо от него са засегнати освен Франция още и СССР (а не толкова Англия и САЩ, които са споменати в цитата). За Франция този проблем има крайно неприятни последици (не че поражението и се дължи единствено или основно на това, но и на това също). СССР пък е изненадан в разгара на опита да приведе въоръжението си на по-съвременно ниво. Обратно, в предвоенна Германия такъв проблем практически няма. Късното начало и ниската позиция, от която започва нейното превъоръжаване, в чисто военно отношение се оказва повече от полза, отколкото във вреда (в други отношения, това, естествено, не е така).

[messire Woland]

А кога може да се прокара границата за отделните страни, този момент, от който наличното въоръжение минава в графата "остаряло"? То най-вероятно за различните страни не е еднакъв момента, но все пак ... а относно САЩ - те имат твърде малка сухопътна армия и започват да я развиват, както армията, така и авиацията, вече в "новото" време, в този смисъл, те са като Германия.
Всъщност, САЩ разполагат с около 165 000 войници през втората половина на 30те години, но затова пък с немалък и опитен офицерски корпус (4 армейски щаба и 1 щаб на въздушните сили). А опита на много от офицерите идва от програмата на Рузвелт, в която са ангажирани 3 млн души, ръководени главно от армейски офицери. Това вероятно им дава голям логистичен опит и позволява в последствие да избегнат много от проблемите при увеличаването на армията и прехвърлянето на огромни сили през океана.
В СССР аз бих сложил границата между старото и новото в периода 1936-1938 г. В периода до 1936 г. включително, в СССР са произведени 18 762 танка и 2719 бронирани коли, като върха на производството се пада през 1936та година, когато едновременно се произвеждат нови (БТ-7) и стари (с някои уговорки, всички останали) машини. До 1936 г. са произведени основните количества танкове, отговарящи на стари концепции, като Т-27, Т-37/38, Т-26. Наистина, след 1937 г. има допроизводство на Т-26, но това е по-скоро опит да се изтиска всичко от една вече остаряла машина, която обаче е добре усвоена в производството. В границите на този период започва производството на БТ-7, като пика в производството му е през 1939 г. След пика от 1936 г. (3905 машини), производството на танкове спада до нива под 2800 машини годишно, със само един пик от 1939 г. (3034 машини). Причината е постоянното въвеждане на нови машини и по-малки серии, в сравнение с тези до 1935/6 г. През периода 1930-1936 г. са произведени най-много от остарелите модели машини (Т-18/27/37/38, Т-26 в най-различните му варианти и т.н.). Тези машини са вече съвсем остарели към края на 30те.
Всъщност, ако трябва да има точна граница, това може би трябва да е 1936 г., когато производството на БТ-7 набира сила, а същевременно останалите вече остарели машини се произвеждат само защото производството им е усвоено много добре, като същевременно започват да търсят пътища за модернизирането им. Втора такава граница може да се постави в самия края на 30те, когато всичко се променя още веднъж и танковете от серията БТ минават в категорията "леки".

Май ще трябва да разделя темата, защото тази част, която е разгледана в предишния пост на Обикновен лаик, води в много интересна посока за техническите революции във военната техника от 30те години, която практически продължава и през войната.