Специалните части ''Камикадзе''

[Кухулин]

От 32:07 до 32:42

[gollum]

Нищо изненадващо, Кухулин. Те си имат собствено отношение към традициите (в някаква степен уникално) и ги пазят, меко казано.

[Кухулин]

Нови стъпки в опазването на традициите:

China angered by Japan's U.N. bid for kamikaze pilot letters

[Eguo]

Камикадзе в версии Гитлера
(Из 180 немецких самолетов-камикадзе были сбиты 133,
23 американских бомбардировщика были протаранены)

В конце 1944 года люфтваффе прибегло к новой тактике ведения воздушного боя — тактике «камикадзе». Истребители должны были наносить таранные удары по бомбардировщикам союзнических войск и сбивать их. Телеканал N24 побеседовал с теми, кто выжил в тех операциях.

Даже во время своего падения режим национал-социалистов соблюдал дистанцию со своим дальним союзником Японией: был создан собственный цифровой код — десять процентов. Таковы были шансы на выживание пилотов истребителей, которые в последние дни Второй мировой войны реализовали новую тактику ведения воздушных боев против бомбардировщиков союзнических войск. Это были истребители, предназначенные для таранного удара. С операциями пилотов-камикадзе это не имеет ничего общего, заверяли пилотов. Им давали шанс выжить — но он составлял всего десять процентов.

Репортаж «Операция без возвращения», вышедший в эфир на информационном телеканале N24 в субботу, посвящен 7 апреля 1945 года. В материале американского производства задействована настоящая компьютерная анимация, представлены интервью с теми немногими выжившими, которые совершали безумные маневры, чтобы уничтожить друг друга.

Идея создания специальной группы принадлежала тогдашнему полковнику авиации Хансу-Йоахиму Херманну (Hans-Joachim Herrmann), который после окончания войны стал адвокатом, защищавшим национал-социалистов. Херманн уже в 1943 году проявил свою бесчеловечность, когда разработал метод задействования одноместных дневных истребителей без радарных установок, которые должны были использоваться ночью и ориентироваться по лучам поисковых прожекторов. Когда осенью 1944 года немецкая воздушная оборона фактически потерпела крах, Херрман заговорил о тактике задействования истребителей для таранного удара.

Истребители должны были подняться на высоту более 10 тысяч метров, и поодиночке направиться на группу бомбардировщиков и совершить таранный удар по одному или нескольким самолетам, тем самым сбив их. Пилоты выпрыгивали с парашютом из падающих самолетов, и на земле садились в очередной истребитель, чтобы вновь отправиться на задание.

Причиной создания подобной бессмысленной концепции стали значительные потери в рядах опытных пилотов. Для прошедших экспресс-курсы летчиков, казалось, это был единственный шанс сбить самолет. При помощи масштабного удара по самолетам союзников планировалось показать решительность люфтваффе и таким образом сдержать на несколько недель авиаудары американских ВВС. В это время на позиции должны были быть поставлены новые подразделения с современными реактивными истребителями Me-262.

За выполнение задания отвечала «группа особого назначения Эльба», которая была сформирована недалеко от Стендаля. Набирали молодых гитлеровцев, которые в целом не имели представления о воздушном пространстве. Из-за нехватки топлива практически не проводились практические занятия, но зато богат был их рацион питания — в достаточном количестве был коньяк, сигареты и шоколад. Маршевая музыка и призывы к большей самоотдаче должны были отключать в воздухе инстинкты выживания.

Тот факт, что количество добровольцев было больше, чем число самолетов, был связан не только с индокринацией и наивностью молодежи. Один выживший говорит, что он были полны ярости из-за страданий, которые пережили люди в разрушенных городах, она и двигала им и его товарищами. «Мы не считали себя камикадзе», — говорит он. «Мы не были летающими бомбами, как японцы, мы могли выпрыгнуть после выполнения задания». Из 2000 претендентов были отобраны 300.

Идея о нанесении таранного удара по вражеским самолетам, такая же старая, как и использование самолетов во время войны. Протагонистом был российский военный летчик Петр Нестеров, который расплатился за демонстрацию фигуры высшего пилотажа в 1914 году своей жизнью. Позднее многие пилоты жертвовали собой и своими машинами, когда в них врезались, многие получали ранения и не имели надежды вернуться обратно на землю.

После катастрофических потерь морской авиации в Тихом океане в 1944 году японцы начали применять данные элементы в новой тактике. Самолеты начинялись взрывчаткой и наполнялись топливом ровно настолько, чтобы долететь до цели. Затем пилоты направляли эти бомбы на цель. После приземления американцев на Филиппинах в октябре 1944 года эта тактика, получившая название «камикадзе», нашла широкое применение.

Как и у японцев, у немцев также не было достаточного количества машин с поршневым двигателем, которые могли бы сражаться в воздухе с американскими истребителями сопровождения. Поэтому из стандартных истребителей Messerschmitt Bf109 делали облегченную версию, убирая с них броню и пушки. Парашют и автомат на 50 выстрелов были единственным «инвентарем» одного единственного пилота. Только с таким грузом у летчиков были шансы подняться на высоту в 10 тысяч метров.

7 апреля 1945 года около 180 истребителей «группы особого назначения Эльба» совершили свой первый полет. Их целью было соединение из 1300 стратегических бомбардировщиков 8-го американского воздушного флота. Тактика таранного удара предполагала нанесение удара по хвостовому рулю, несущей плоскости или кабины пилоты с боку, что требовало концентрации и правильной навигации. Большая часть самолетов была сбита американскими сопровождающими, которых насчитывалось почти 800 единиц. В сообщениях выживших, которым предоставили слово в эфире N24, говорится о счастливых случаях, но это относится к небольшому числу пилотов. Это было настоящее бесчеловечное безумие.

Из 180 самолетов-камикадзе были сбиты 133, 23 американских бомбардировщика были протаранены, только единицы из них сумели вернуться обратно. Только 15 пилотов вернулись к своим войскам, другие либо погибли во время прыжка с парашютом, либо попали в плен.

Это была единственная деятельность «группы особого назначения». Но поражение не образумило нацистов. Через несколько дней в воздух поднялись самолеты под управлением пилотов, жертвовавших своей жизнью. Они должны были направлять самолеты на мосты через Одер, чтобы отрезать наступление Красной армии на Берлин. Эта операция также провалилась.

http://www.welt.de/geschichte/zweiter-weltkrieg/article134573800/Rammjaeger-waren-Hitlers-Kamikaze-Version.html

[gollum]

Попаднах на интересно около 20-минутно ю-тюб филмче на един известен канал (Military History Visualized) по темата за ефективността на камикадзе-атаките (класическите, т.е. със самолети). Честно казано, доста се различаваше от това, което имах като представа до момента, та след като промени донякъде възприятието ми за нещата, то си мисля, че има смисъл да се пусне в подходяща тема (тази мисля е най-подходяща), а та и за други може да е интересно (а може и да излезе някакъв разговор от това).

[Krastev]

Изчетох цялата тема с интерес, само бих добавил нещо за оцелелите пилоти-камикадзе. Срещал съм на няколко места (точни източници не си спомням), че все пак са имали някаква нагласа да не жертват живота си напразно. Има оцелели пилоти-камикадзе, които са имали технически проблеми със самолета или не са могли да открият целите си и са кацали аварийно по разни острови или насред океана. Има един много хубав японски филм по темата и като цяло за войната - 《永遠的0》香港預告片 The Eternal Zero https://www.youtube.com/watch?v=rOE3GuFbQWM (пускам линк към трейлъра му, филма е наличен в замунда), там става въпрос за живота на един пилот, избрал доброволно да стане камикадзе. На края един от пилотите на самоубийствената мисия оцелява точно заради проблеми в двигателя на самолета си и каца на някакъв остров. Филма все пак е игрален и до колко действително отразява нещата не се знае, но определено е добър и заслужава да се гледа.

[gollum]

Да, филмът не е лош, но в така да се каже, драматичната му част (там имаше и мистичен момент, но да не задълбаваме). Обаче в техническата/историческата не беше много добре (при това, меко казано - гледал съм го преди известно време, но ако правилно си спомням (и не бъркам филма) сцената на Мидуей беше смехотворна; въздушния бой беше меко казано нелеп и т.н.). Ако не се лъжа, обсъждали сме го в темата за филми.
Ако съдя по спомените, които съм чел, зависи от конкретния човек. Към края на войната при новопостъпващите пилоти, повечето с минимална подготовка, но за сметка на това, подложени на огромен натиск отвсякъде и общо взето, обучавани за тази работа, нещата са ясни - щат или не щат, ще се жертват. На практика няма (психологическа) възможност за тях да се откажат. Във филма мисля добре беше показана гледната точка на по-опитните, които до един момент летят като ескорт и им става все по-тежко да остават в тази роля.

[Krastev]

Е да в техническата част, особено като специални ефекти не може да се мери с холивудските продукции, но все пак едва ли е направен дори с 1/10 от техните бюджети. Лично за мен това е първия японски филм, който съм гледал по темата и отразяващ тяхната гледна точка за събитията от онова време. В тази тема обстойно сте разисквали мотивацията на тези пилоти, бих добавил и моите разсъждения по въпроса. Наистина е трудно от нашето време и зад компютъра да разберем какво са чувствали и с каква нагласа са отивали на мисиите си тези хора. Обаче ако представим онова време, когато Япония вече е губила войната и това се е виждало от всички, претърпява огромни загуби в хора и техника, бомби се изсипват всеки ден над техните градове, в цялата тази обстановка подобно решение не изглежда толкова безумно. Когато си виждал резултатите от бомбардировките с очите си, мъртви и осакатени хора, мъртви деца, пострадали или убити членове на твоето семейство, убити по бойните полета твои приятели и роднини, вече почваш да гледаш по различен начин на нещата. Вече не ти пука толкова за своя собствен живот, по-скоро надделява желанието за мъст, желанието да направиш нещо на каквато и да е цена. Като добавим и културните особености, както и самурайските глупости набивани в главите им от малки, не би трябвало да липсват достатъчно кандидати за камикадзе. По-скоро съпротивата е била сред опитните пилоти, получили заповед за такива мисии, които вече знаят за какво става въпрос и най-вече виждат, че войната е загубена каквото и да правят. Въпреки всичко според мен постигнатите резултати на тази цена са добри от чисто военна гледна точка. Описаната по-горе в темата последна атака на японската палубна авиация с претърпени загуби от близо 300 самолета (в момента не ми се търси из темата за точна бройка) с постигнати практически никакви резултати го доказва добре. Никаква алтернатива на камикадзе мисиите с наличните възможности при това съотношение на силите. Загубата на 3-6 000 души като човешки ресурс също са нищо на фона на останалите загуби в пехотата и флота. Ако направим сравнение с Източния фронт от руска страна, загубата на толкова хора се е смятала за нищо през цялата война. Отделно шансовете за оцеляване на пехотинеца при фронтална атака на укрепени немски позиции и със заградителни отряди на НКВД в тила, са близки до тези на пилота-камикадзе. Като цяло обаче войната на Япония със САЩ е грешка и не е можело да бъде спечелена по никакъв начин. Прилагането на такива тактики само води от удължаване на военните действия с повече жертви и разрушения от японска страна.

[aiwara]

Сравнението с пехотните загуби не е много уместно според мен. Все пак това са пилоти, за които по принцип се отделя много време и ресурс за обучение (макар и доста от камикадзетата да са научени само да излитат и да държат курс към целта). По-скоро да сравняваме с загубите на другите авиации. Смъртта на 5-6 000 пилоти си е сериозен удар без почти никакъв резултат. Мисля, че общите човешки загуби от атаки на камикадзе бяха нещо от сорта на 5 000 човека.

[gollum]

Е да в техническата част, особено като специални ефекти не може да се мери с холивудските продукции

Само да уточня (то по принцип този разговор си е за филмовия раздел) под "технически" нямах предвид "специални ефекти" (те си бяха окей за моето нетренирано око), а "исторически технически", т.е. доколко случващото се на екрана е отражение на реално съществувалата техника (и то го включих главно заради въпросната сцена с въздушен бой между "зеро" и "мустанг" (ако не ме лъже паметта)). Филмът като мелодрама си е не лош, според мен, но в историческата му част куца много сериозно.

Съгласен съм с Aiwara, че сравнението с пехотата не е много адекватно просто като бройка персонал (същото би било в сила за който и да е друг клон на въоръжените сили - всеки си има спецификата, която следва да се отчете, т.е. съвсем грубо един пилот е адекватен на по-скоро пехотен взвод, ако ще гледаме бройката).
Според мен (и мнението ми се е променяло във времето с оглед на гледано/прочетено), използването на камикадзе е адекватно на тогавашната ситуация и вероятно е достатъчно ефективно. Що се отнася до "ненужното удължаване", то не се дължи на използването на камикадзе тактики или дори прословутата (и реална) устойчивост на японските въоръжени сили на загуби (и липса на склонност да се предават), по-скоро е обратното - всичко това е следствие от възгледа за нещата, който се формира през първата половина на ХХ-ти век в страната и всички тези действия са си част от него (техния специфичен националистичен милитаризъм, организацията на властта и прочее особености). Т.е. с или без "камикадзета", войната би била ненужно удължена и няма как да е иначе. А и до голяма степен - трудна за избягване.
Мисля че си имаме отделна тема около споровете какво води до приключването й (сама по себе си тема за голям и не много ясен, разговор без ясно заключение).

[Krastev]

Със сравнението си имах предвид като загуба на хора за самото японско общество, а не във военно отношение. Иначе съм напълно съгласен, че не можеш да сравняваш пилот със пехотинец, заради нужните качества на първия (за пехотинец става всеки годен за военна служба, докато на изискванията за пилот отговарят много малък процент), обучението изискващо време, ресурси, инструктори и така нататък. Но от чиста човешка гледна точка дали ще загубиш брат си/сина си/баща си като пилот или пехотинец няма голямо значение. От тази гледна точка те постигат успех на цената на сравнително малки човешки загуби и на загуби на техника, която така или иначе биха загубили при други тактики, но без да постигнат особен успех. Доказва го последната голяма атака на японската палубна авиация, която съм посочил в предишния си пост.

[gollum]

Въпросът е доколко въобще в японското общество тогава се е гледало по този начин, т.е. да се е мислело за "цената на загубите". Моите впечатления са, че това въобще не е бил съществен фактор, особено за ръководството (особено за военната му част). При цялата пропаганда, залегнала отдавна (говорим за десетилетия) и на почти всяко ниво това отношение е било характерно за цялото общество, до най-ниските му нива (макар да може да се очаква, че на семейно ниво все пак, ако ще и под сурдинка, тези неща се чувствали и в някаква степен са се обсъждали). Т.е. човешките загуби не са били фактор в изчисленията, освен от материална (ресурсна, погледнато по-общо) гледна точка. Ръководството на страната е било готово на години блокада и глад, бомбардировки и прочее, стига да може да отложи края, т.е. животът на няколко хиляди души няма никакво значение (след като и на милионите няма). Може би малко по-различна гледна точка се е споделяла в някаква степен от някои от цивилните лидери - и тя очевидно в един момент успява да стане адекватна алтернатива на нещата, но до голяма степен под сериозен натиск отвън.
Та, да обобщя: идеята за саможертвата е пропила цялото общество и съвсем не се изчерпва с пилотите-самоубийци, също толкова характерна е и за останалите военнослужещи и в не малка степен за гражданското население. освен това, без да е пряко свързана с "ефективност" (т.е. не толкова саможертва като възможност да се нанесат еди-какви си щети на противника, а сама по себе си, като ценност; макар че военното ръководство, разбира се, рационализира нещата в тази посока).
Всичко това си е характерно за тогавашното японско общество и общо взето няма как да се сравнява с останалите общества - особено с европейските, но и не само. Японците тогава са достатъчно различни в това отношение.

[Nick]

Въпросът е доколко въобще в японското общество тогава се е гледало по този начин, т.е. да се е мислело за "цената на загубите".

Преди години тук обсъждахме ефективността на Taiatari, както с термина от кендо са наричани атаките на камикадзе. Показахме и документи, които дават представа за ефективността (свои загуби/загуби на противника) на този вид атаки. Вижда се, че ефективността на камикадзе е доста по-висока от конвенционалните атаки. За цената на загубите винаги се е мислело, но в малко по-друг контекст. Все пак както човешките, така и другите ресурси са ограничени.

PS. По едно съвпадение, точно вчера си поръчах тази книга за атаките Taiatari:

[gollum]

За цената на загубите винаги се е мислело, но в малко по-друг контекст. Все пак както човешките, така и другите ресурси са ограничени.

В икономически, не в етически контекст, затова и пиша, че е по-различно.
ЗА ефективността - да, преди време смятах, че е ниска, но с времето (и разговори/прочетено тук и другаде) се убедих, че всъщност е доста висока и се оказва съществен фактор за САЩ при обсъждане на вариантите как да бъде победена Япония (включително идеята за продължаване на морската блокада без други действия, която аз преди смятах за "добра", но се оказва, че по-скоро не би свършила работа (от щатска гледна точка)). Между другото, напоследък попаднах на едно интересно видео интервю с щатски изследовател, покриващо тази тема (плановете за инвазия в Япония), не му е баш тук мястото, но е интересно.

[Krastev]

За тогавашното време наистина едва ли се е отделяло някакво внимание на човешките загуби, но при една обективна оценка за ефективност направена в нашето време, когато човешкия живот се смята за изключителна ценност, мисля че е редно да се има предвид и това. Като цяло постигнатите резултати не са значими, така че да променят хода на войната, но използването на пилоти-камикадзе заедно с битките за Иводжима, Сайпан и Окинава дават представа на американците какво ги очаква при една сухопътна инвазия в Япония. Японците разчитат да нанесат големи загуби на противниците си и да ги накарат да се откажат от продължаване на военните действия и подобна стратегия би имала известен успех според мен ако войната беше започната при други обстоятелства. Грешка е вкарването на САЩ във войната по този начин, чрез масираното нападение над американския флот в Пърл Харбър. Така без да постигнат някакви съществени резултати във военно отношение, за един миг успяват да преобърнат силните антивоенни настроения сред американското общество в желание за отмъщение и тотална победа над Япония. Не съм добре запознат с предисторията и причините за конфликта между САЩ и Япония, но при един неизбежен такъв, ако формално причината за влизане на САЩ в него са някакви далечни острови на другия край на океана или не съвсем ясни политически причини за обикновения американец, тогава местните политици наистина трудно биха мотивирали обществото да влезе в такава война. Ще потърся темата, където са разисквани тези неща и ще пиша там когато имам време.

За ефективността на камикадзе от решаващо значение е и това, че един самолет с 200 килограмова бомба изглежда не е достатъчен да потопи голям американски кораб или самолетоносач. При успешната атака над самолетоносача "Есекс" пожара е овладян за 30 минути, загиват 16 и са ранени 40 души и в крайна сметка въпреки получените поражения кораба остава на линия с направени някакви временни ремонти. В темата също беше споменат и друг голям кораб претърпял 13 или 14 сблъсъка с японски самолети барабар с един американски и в крайна сметка останал на вода (не ми се търсят подробности и какви поражения е получил). Според мен обаче, както написах в предишните си постове просто не са имали никакъв друг начин да нанесат каквито и да са щети на американския флот. В темата е разискван въпроса с липсата на опитни пилоти, за мен това е решаващото в случая. Ако един самолет може да бъде произведен от работещата индустрия за няколко дни или седмици, то за един пилот е нужно значително повече време. При супер интензивен курс на обучение може да се научи да лети за 2-3 месеца, обаче да прилага тактиките на въздушен бой, да се измъква от вражески изтребители, да избягва зенитен огън, да се научи да стреля и най-вече да улучва наземни и въздушни цели (последното е изключително трудно, да улучиш маневрена подвижна цел във въздуха при скорости 4-500 км/час), вече се изисква много време. Отделно докато натрупа боен опит първите бойни задачи трябва да са на по-леки мисии като патрули, задачи с по-малко вражеско присъствие, да лети сред по-опитни пилоти и едва след всичко това може да бъде изпратен срещу американския флот. Мисля, че цялото това обучени и натрупване на боен опит би отнело поне година, което е неприложимо във втората половина на 44-та и 45-та. Преди време по Хистъри или Дискавър бях гледал интервю с един германски въздушен ас, който разказваше за този проблем при германците още през 43-та. Бил е командир на такива пилоти, точните му думи бяха " ...момчетата имаха по 25-30 летателни часа, бяха се научили току що да излитат и да кацат, в боя американците ги сваляха като пилци....." За съжаление не си спомням името му, но ми направи силно впечатление. Така, че като камикадзе са имали по-голям шанс неопитните пилоти, но дори и тук както разбирам повечето успешни атаки са извършени от опитни пилоти.