Специалните части ''Камикадзе''

[Sailor_Malan]

Между другото, защо говориш за повече от 7 000 самолета, използвани за камикадзета? Аз май не съм попадал на данни за толкова много.

Ами в биографията на Митчър ако се не лъжа беше цитирана цифрата 7096, та за това

След това, вместо да пестят професионалистите си и хората с голям опит и да ги "размесват" редовно с новобранци, да ги изтеглят в тила за инструктори, да им дават да почиват достатъчно, т.е. да се грижат за този капитал

Скромнинкото впечатление, че този капитал се осъзнава като капитал от малък брой командващи офицери в различни гарнизони, обаче повечето щабове(колкото по-нагоре толкова по-сериозно при това) сериозно ги тресе самурайщината и вярват в пропагандата, че опитните пилоти въобще не минават за капитал, съответно и мерки с почивката, размесването с младежи изтегляне в тила с цел ползване за инструктори (по подобие на оригиналния Сейлър Малан примерно ) въобще не им минават и през акъла. За неща като благоустройство на местата за живеене (Улити от гол остров се превръща в котвена стоянка и огромна база за отдих), добро хранене и т.н. пък и няма възможност (впрочем поне един японски ас заминава от тоя свят в резултат на успешна торпедна атака на американска подводница докато се връща вкъщи да почива). А неща като бойно търсене и спасяване, които от едната страна се разглеждат като висок приоритет с цел по-бързо връщане на обучени пилоти обратно в строя и повдигане на морала, щото даже и да си го закъсал много и да паднеш току пред Рабаул се знае, че ще направят всичко възможно (и го правят) в крайна сметка да минеш по веригата корабен лазарет - Улити(или ConUS) - старата ти част, а не на два метра под земята, японците ги смятат за безчестие и тук там дето някой се сеща да прати подводница да се занимава с такива задачи се оказва, че в същия район дежури и някоя Каталина или Маринър, които освен дето търсят и прибират собствените си пилоти попадайки на подводницата обикновено викат есминците. Та капитал - за британците и американците. При японците професионалистите хич не минават за такъв

[gollum]

Скромнинкото впечатление, че този капитал се осъзнава като капитал от малък брой командващи офицери в различни гарнизони, обаче повечето щабове(колкото по-нагоре толкова по-сериозно при това) сериозно ги тресе самурайщината и вярват в пропагандата, че опитните пилоти въобще не минават за капитал

Именно, не минава, затова и се стига до това печално положение с кадрите, а не защото не ги бива или не могат. Не при всички, разбира се, но самото им обучение , възстановената "философия", която залагат като основа - всичко "бие" все в тази посока. Съответно, се оказва много трудно за отделни хора (дори и да са сравнително нависоко в йерархията) да променят една система, която е изградена и съществувала достатъчно дълго, за да има собствени традиции (и там е големият проблем, защото ако ставаше въпрос сама за висшите щабове... но когато системата е такава от капралите и сержантите та чак до висшите офицери, много е трудно да се промени - дори и да се осъзнава, че има какво да се променя, което не е баш така).

Ами в биографията на Митчър ако се не лъжа беше цитирана цифрата 7096, та за това

Аха. Защото аз някакви доста по-малки числа срещам, но кой ги знае, впрочем не е и толкова важно само по себе си.

[Сун Дзъ]

Ъъъ, цялата идея е, че няма шанс за оцеляване. Поначало.

Стана ми много интересно, това значи ли, че няма случай някое камикадзе да е отървало кожата? Не съм чел много за тях.
В смисъл да е приводнил самолета по-надалеч от обсега на ПВО, да е избягал и кацнал на някое "неутрално" или вражеско летище или нещо друго от този тип?

[Amazon]

Голъм, благодаря за резюмето!

Едит: И за да не ми е празен поста, нещо интересно което е сравнително по темата.
Наскоро гледах едно доста прилично американско филмче за историята и тактиката на руската авиация от царска Русия до днес.
Та във филмчето един американски военен историк засегна темата за Камикадзе и въобще за прилагането на отчаяни тактики през ВСВ и разликите между руснаци и японци в това отношение.
Човека даде два примера. Първият беше за тараните, но не за самоубийствени такива. Учудих се колко много немски самолети са свалени така (не помня точно цифрата но беше впечатляваща - няколко стотин). Техниката е била да се опиташ да срежеш някоя направляваща повърхност на противниковият самолет със пропелера на собственият си изтребител. Оказа се че имало пилоти преживели 2-3 такива атаки (човека показа снимки и интервюта от периода).
Мотивацията на повечето пилоти предприели такъв чудовищен риск била, че след свършване на боекомплекта не са искали да изоставят другарите си да се бият сами а те да се приберат в базата си. Дори (според историка) след войната журналисти попитали Покришкин защо никога не извършвал такъв "таран" и човека им отговорил "Ами никога не съм свършвал амунициите".
Той също каза каквото е написал и Голъм - че повечето камикадзета на са били точно "доброволци" и че в единият случай става въпрос за самоубийство (убийство) а в другия за отчаяна но смела и прагматична постъпка и собствено решение (каза че никой от въпросните тарани не е бил по заповед и че руските пилоти не са окуражавани да правят такива неща).

Вторият пример беше за "Нощните Вещици" - както са ги наричали немците. След краха 41 и унищожаването на по-голямата част от авиацията руснаците се чудят какво да правят с известно количество по-стари самолети, които са оцелели бомбардирането на летищата от немците (самолетите май бяха Илове като гледах снимките). Не са искали да сложат боен пилот в такъв самолет и да го изпратят да се прави на мишена за Ме 109. Вместо това създават доброволчески ескадрили от жени и момичета и им дават някаква базова летателна подготовка (да могат да излитат и кацат успешно). Зкачат някаква бомба на самолета и го изпращат на нощен полет над немските позиции. Тактиката е да се хвърли бомбата къде да е над района на дислоциране на немците и самолета да си се прибере по живо по здраво в базата под прикритието на тъмнината. Целта не е била да се нанесе сериозно поражение (то няма и как) а да не се оставят немските войници да спят! Момичетата са се въртели на смени през цялата нощ хвърляйки бомби над позициите. Проста психология - недоспал и изнервен войник е лош войник, когато трябва да влезе в бой на другата сутрин. А руснаците не губят нищо, освен бомби от които имат много.

Та защо ги давам тези примери. Защото има доста общо в ситуацията между Русия 41-ва и Япония или Германия 45-та - а то е отчаянието. Просто подхода е коренно различен, което отличава Японците от другите две държави (немците също накрая използват тарани с неопитни пилоти на летящи крепости, но подобно на руският случай целта не е да се похарчи пилота а да се свали бомбера и пилота да се опита да се спаси с парашута).

Така че според мен не е толкова че Камикадзе тактиката е била толкова ефективна , а че "нормалната" тактика на Япония е меко-казано лоша и неиновативна почти от началото на войната (вероятно поради кадровите безумия споменати от Голъм и Моряка). Дори опитите на Одзава да промени това ИМО са също стъпки в погрешна посока и поемане на безумен и неоправдан риск със съответните плачевни резултати.
Абе с една дума когато емоцията измести прагматизма - нищо не може да те спаси.

[Гост]

http://www.youtube.com/watch?v=G0Mpj9XMbbk&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=W-ecsGxgE5I&feature=related

[Kramer]

Интересно ми е какво е мнението на тогавашните и съвременните японци за камикадзе. Не редактираните "държавни" версии.

За съвременните съм чел че посещават горния и подобни други паметници, както и шинтоиските храмове, пляскат няколко пъти с ръце да извикат духовете на мъртвите, покланят се, т.е. отдават почит по техните си ритуали.

[Sailor_Malan]

Вторият пример беше за "Нощните Вещици" - както са ги наричали немците. След краха 41 и унищожаването на по-голямата част от авиацията руснаците се чудят какво да правят с известно количество по-стари самолети, които са оцелели бомбардирането на летищата от немците (самолетите май бяха Илове като гледах снимките). Не са искали да сложат боен пилот в такъв самолет и да го изпратят да се прави на мишена за Ме 109. Вместо това създават доброволчески ескадрили от жени и момичета и им дават някаква базова летателна подготовка (да могат да излитат и кацат успешно). Зкачат някаква бомба на самолета и го изпращат на нощен полет над немските позиции. Тактиката е да се хвърли бомбата къде да е над района на дислоциране на немците и самолета да си се прибере по живо по здраво в базата под прикритието на тъмнината. Целта не е била да се нанесе сериозно поражение (то няма и как) а да не се оставят немските войници да спят! Момичетата са се въртели на смени през цялата нощ хвърляйки бомби над позициите. Проста психология - недоспал и изнервен войник е лош войник, когато трябва да влезе в бой на другата сутрин. А руснаците не губят нищо, освен бомби от които имат много.

А, ето един чудесен пример как антики като По-2 и МБР-2(авиацията на всички флотове и особено на Балтийския), които не биха оцелели денем се ползват при това активно нощем и то със сериозен успех(германците реално не спят, а нямат необходимия ресурс за противодействие - нощните им изтребители са заети да се борят с RAF Bomber Command и поддържащите бомбардировачите подразделения), освен това имат малък боен товар (500 кила за МБР-2), слабо отбранително въоръжение и кажи речи никакви навигационни прибори за нощно време(особено за По-2). Разбира се в периода 1941-1943 руснаците ползват и много по-неприятни неща нощем като Ер-2 и ТБ-7(един от тия с единична бомба изпарява контролираната от германците гара в Орел)

[Nick]

Явно 6-7 пъти по-лесно и съответно 6-7 пъти по-често са успявали..

Откъде е явно? Моите сметки са други - таранът е по-лесен 2 пъти, което оставя ефективност от 350% дължаща се на психологичната нагласа за неминуема смърт. Покажи си изчисленията да ги сверим...

[Dinain]

Уау, 350%!
Аз ползвам метода на Шерлок и не приемам психологичната нагласа за възможно обяснение, затова съм я изключил. Приканвам те да ме убедиш в противното.

[Nick]

А, не. Ти започна с количествените мерки, затова ти трябва да обясниш как пикирането с цел таран е 7 пъти по-лесно от пикирането с цел бомбомятане; как хоризонталният полет с цел таран е 7 пъти по-лесен от хоризонталния полет с цел торпедиране или skip-bombing (топмачтово бомбомятане според руската терминология).

Психологичната нагласа е 90% от всеки бой. Говори с боксьори, каратисти, джудисти и др., които са се били насериозно. Не я подценявай, това не е метафизика.

[messire Woland]

Психологичната нагласа е 90% от всеки бой. Говори с боксьори, каратисти, джудисти и др., които са се били насериозно. Не я подценявай, това не е метафизика.

Абсолютно. Много точно казано.

[Dinain]

Уважаеми, не ми обяснявай какво "трябва" да направя и с кого да говоря, ами обясни твоите 350%. Това е всичко което можеш да направиш. Както вече намекнах, по дедуктивния метод след като питаш какво друго възможно обяснение може да има, казах ти какво е другото оставащо обяснение за мен, и даже ще добавя "Елементарно, Уотстън". Твоите сметки няма как да ги приема за верни, нито карам някого насила да приема моите - т.е става дума за поредното ти дребнаво заяждане и мерене на пушки, а?

Оставащото обяснение е очевидно - атаката с таран (никъде не сам писал за "полет") може да се проведе с по-висока скорост, т.е. самолетът се уцелва от ПВО по-трудно, понеже я няма нуждата да се избегне сблъсъка с вражеския кораб; Самото уцелване на вражеския кораб с управлявания самолет е далеч по-лесно, отколкото уцелването му с някакъв проектил; откъдето ще идва и най-голямата разлика, с оглед на това че дори при съизмерим процент промъкнали се през отбраната самолети (на камикадзе/конвенционални бомбардировачи), за тези промъкнали се и успели да проведат атака самолети, процентът на уцелване/пропуск ще е вече много различен.

[gollum]

За "шанса за спасение"

Стана ми много интересно, това значи ли, че няма случай някое камикадзе да е отървало кожата?

Чел съм единствено за такива, които така и не са излетели заради края на войната (като Ясуо Кувахара) - като трябва да се допълни, че някои са излетели въпреки края й (има поне един такъв групов случай). Проблемите, поне както аз ги виждам, са няколко:

- специализираните самолети-камикадзета нямат подобна опция (т.е. веднъж излетял, няма как да кацнеш, нямаш и парашут);

- камикадзетата винаги имат изтребително прикритие, което трябва да им помогне да преодолеят патрула и да отчете резултатите. Подозирам, че ако се опиташ да се измъкнеш, трябва да го направиш преди да стигнеш целта, а тогава най-вероятно ще те свалят твоите. Веднъж щом стигнеш целта, нещата загрубяват, защото никой на атакуваните кораби няма да те разбере, че само искаш да се предадеш.

- вероятно от психологическа гледна точка е доста сложно да се реши на подобно нещо. Все пак, почти изключително става въпрос за младежи, които имат майки, бащи и близки, т.е. семейства и според тогавашните разбирания подобно поведение е кажи-речи най-тежката обида и срам, които можеш да нанесеш.

- връщане няма, т.е. дори и по някакво чудо да се спасиш от атаката, няма как да се върнеш обратно в Япония, защото ти сам си обявил, ставайки камикадзе (независимо как се е стигнало дотам), че ще умреш за императора и Япония. Нарушил си обещанието и клетвата си.

Т.е. единствената опция е да избягаш преди да тръгнете. Обаче какви са ти шансовете сам да си заредиш самолета с гориво и да тръгнеш? Тогава горивото е малко и се охранява, предстои ти доста дълъг полет и ако си са, трябва да си много добре подготвен в навигационно отношение (полетите над океан или море са в пъти по-сложни в навигационно отношение от тези над суша, искат и значително по-добра психологическа подготовка). И какъв е шансът като стигнеш някое летище на САЩ да не те свалят?

Може и да е имало някакви случаи, но не знам за такива.

За "нощните вещици"

Оставете я тази работа, сравнявате краставици с ягоди. В СССР това е възможност да използват за нещо изключително стари предимно тренировъчни машини. Ефектът от тях е много малък и не надминава малкото местно тактическо значение. Смъртността сред тях никак не е била ниска (не са ги използвали само през нощта, между другото - случвало се е и през деня, макар и за спомагателни задачи).
Същественото е друго: пропускате да отчетете един фактор, който променя всичко: ТВД.
На съветско-германския фронт за да извършиш подобна безпокояща нощна бомбардировка, единственото, което трябва да направиш е да прелетиш средно 100-200 км (на отиване и връщане), понякога и по-малко и да хвърлиш няколко леки бомби от малка височина. През цялото време летиш над земя, на сравнително малка височина и има достатъчно по какво да се ориентираш, самата подготовка за подобен род нощни полети - обикновено в състава на съвсем малки подразделения или дори единични самолети, не е много сложно. Няма нужда да търсиш особено целите - ясно е кога си минал своите линии. Цели има навсякъде.
На Тихоокеанския фронт средно трябва да прелетиш към 2 000 км, при това предимно над океан, за да можеш евентуално да намериш цел. Т.е. полетът е много по-дълъг, съответно трябва и машината да има нужния обсег и издръжливост, а пилотът да е подготвен за такъв род полети - при това, нощни.
След това, откриването на целта е многократно по-сложна работа - няма ясен фронт, целите сами по себе си, макар и групирани, са много по-малко, т.е. много по-трудни за откриване. В мнозинството от случаите това са точкови цели - или улучваш, или пропускаш. Т.е. подобен подход би имал някакъв смисъл единствено срещу наземни цели (летища, складове, казарми), но съвсем не е лесно те да се намерят и искат много по-дълъг полет, по-подготвени пилоти и е много по-сложно да се поразят през нощта (е, освен ако целта не е просто да не даваш на някои войници да спят, но за мен поне подобна цел никак не може да се нареди сред "съществените", особено на фона на целите, по които работят камикадзетата).
Да не говорим, че и условията са различни: американците имат радари, качествено превъзходство в зенитната артилерия, което позволява да се ползва ефективно и нощем, имат и не малко нощни изтребители (всичко това немците то нямат през 41-42).
Те.. няма как това да се "пренесе", още повече пък да действа ефективно. А и, често казано, значението му е пренебрежимо малко - с подобни действия война не се печели.

За тараните

Това си е горе-долу нормална тактика - японците също я отработват и прилагат. Подобен метод понякога се използва и в танковите войски. Но никъде не се препоръчва прекалено, защото е рискован за екипажа и машината - това е крайно средство. Японците, преди камикадзе-тактиката използват и таран, включително и (както описах) ако самолетът ти е ударен и няма шанс да се спасиш (често не носят парашути, за да спестят тегло и място - особено на изтребителите; пък и защото при действия над океана ползата е съмнителна) се препоръчва и тренира да се забиеш в някоя подходяща цел, т.е. ясно е, че ще умреш, поне да отнесеш още врагове със себе си.
Т.е. подобна "крайна тактика" се ползва навсякъде, макар че "популярността" й е различна в различните армии. Общо взето е въпрос на личен избор. Предполагам, че във всяка една война ще се намерят случаи, при които някой съзнателно жертва себе си, за да постигне нещо (да измъкне част от другарите си или нещо подобно). Това може да се разбира като "самоубийство", но е по-скоро "саможертва", т.е. целта не е да се убиеш (това е средството), а да убиеш, да разрушиш. При камикадзетата самоубийстовто е честа то цялата работа, не е само средство. Естествено, и в двата случая смъртността е много близка, вероятно подобна.
Но има категорична разлика с камикадзе - едното е лично решение за краен случай, другото е съзнателна самоекзекуция. В психологическо отношение разликата е много голяма, според мен.

Та защо ги давам тези примери. Защото има доста общо в ситуацията между Русия 41-ва и Япония или Германия 45-та - а то е отчаянието. Просто подхода е коренно различен, което отличава Японците от другите две държави (немците също накрая използват тарани с неопитни пилоти на летящи крепости, но подобно на руският случай целта не е да се похарчи пилота а да се свали бомбера и пилота да се опита да се спаси с парашута).

Между другото, и сравнението между двете ситуации не е точно: СССР е в отчаяно положение, но нещата далеч не са решени. През 1944 г. войната в Тихия океан категорично е решена - няма мърдане. Т.е. СССР се бори и може и да спечели, за Япония независимо какво прави е ясно, че губи. Т.е. има един съществен момент в сравнението. И мисля че повечето военни, а и част от политиците в Япония ясно осъзнават това. Проблемът е, че в онова общество и култура на предаването и капитулацията се гледа по такъв начин, че е много сложно да направиш следващата крачка. Но това е друг проблем, не е свързан с камикадзетата.
Не знам, аз бих го погледнал от малко по друг ъгъл. Когато се стигне до подобен род "тактики", вероятността да загубиш живота си е много голяма. Независимо дали самоубийството ти влиза в плановете или е много възможно, крайният ефект е, че вероятно в 80-90% от случаите така или иначе ще умреш. Нищо чудно в Япония да са осъзнали, че е по-добре поначало да подготвиш нещата така, че пилотът ти да е готов за това, защото така повишаваш ефективността му (да речем, самият Ясуо пише, че в момента, в който получава заповедта и знае кога ще трябва да умре, започва да лети в известен смисъл "без да му пука", т.е. вече не го е страх и, парадоксално, това му помага да лети много по-добре (има известен период между камикадзе-мисията и даването на заповедта, когато продължава да си лети като изтребител). Вероятно това е чисто психологически момент, но аз съм съгласен с Ник, че психологията има огромно значение на война (и не само). Всяко сражение, схватка, първо започва в умовете и се печели или губи там.
Има и един втори момент, който е свързан с японската култура и особености. За да постигнат много висока издръжливост и устойчивост в психологическо отношение, в периода на подготовката във всички родове въоръжени сили (но особено във флота, в морската авиация, а и във ВВС), обучението е такова, че да смаже и промени психически човека, така че от индивидуално същество той да се превърне в част от цялото. Това го има във всяка армия, но ми се струва, че в японските императорски тогава е в доста по-висока степен от останалите и се постига чрез доста варварски методи - невероятно жестоки побои и наказания, унижения и прочее (не съм срещал нещо подобно за някоя от другите национални въоръжени сили). Естествено, това води до висок процент самоубийства в хода на обучението, но крайният ефект за тези, които успяват да го преминат, е доста висока психическа и физическа устойчивост. Това се забелязва, между другото.
Да речем, че от чисто рационална гледна точка ако се търси висока ефективност и психологическа устойчивост, подобни мерки може да са оправдани (не става въпрос за садизъм, а за съзнателна политика). Въпросът е, че те поставят един "капан", за който може и да не са се досещали преди войната. Освен че такъв войник е много малко вероятно да се предаде, т.е. дори и в безнадеждна ситуация ще продължава да се съпротивлява (това се случва във всички армии, просто в японската тогава вероятно се случва малко по-често), то автоматично това означава, че и ще цени сам живота си по-малко, а същото ще правят и хората нагоре по-йерархията. Т.е. вероятно това отношение към кадрите е странично последствие от избрания модел и поставените цели.
Може би точно затова стъпката с камикадзетата не е извън логиката на техните въоръжени сили. Макар и да се приема с отвращение от много от по-опитните войници и то по съвсем същите причини, за които са говорили и във филма, който си гледал, Амазон.
Значение тук има и основната за военното им мислене максима, която е колкото следствие на културни особености, толкова и на текущото положение на икономиката и технологичната им база: "духът винаги ще надделее над количеството или техниката". Е, това е едно от средствата, с които разполага въпросният "дух" над техниката.

Така че според мен не е толкова че Камикадзе тактиката е била толкова ефективна , а че "нормалната" тактика на Япония е меко-казано лоша и неиновативна почти от началото на войната (вероятно поради кадровите безумия споменати от Голъм и Моряка). Дори опитите на Одзава да промени това ИМО са също стъпки в погрешна посока и поемане на безумен и неоправдан риск със съответните плачевни резултати.

Хъм, може би аз съм създал такова впечатление, но не е било нарочно (между другото, тук няма да става въпрос много за камикадзе, така че за останалите може би няма да интересно). Не, японците нямат никакъв проблем с нормалната си тактика, ви никакъв случай не са неиновативни. Проблемите са другаде и са колкото следствие на кадровата им политика, толкова и на ограниченията на държавата. Не знам, но май често се забравя, че Японската империя не е кой знае колко голяма, а в ресурсно отношение е направо джудже. Т.е. това съвсем не е СССР срещу Германия или нещо подобно: Японската империя е многократно по-слаба във всяко едно отношение от САЩ. Т.е. каквато и тактика и кадрова политика да имат, те губят еднозначно в дълга война. Т.е. каквото и да правят, задължително стигат до момент, когато противникът им не само може да вади в пъти повече техника и хора, но и е в състояние да им нанася удари, докато те не могат същото по отношение на него, т.е. едната страна може да нарушава икономиката на чуждата, но обратното не е възможно. В такава ситуация загубата е предрешена.
Това добре са го осъзнавали хората по ръководни постове в Япония, макар и не всички. Естествено, за пред населението и всички надолу са представяли нещата в друга светлина - има си военна пропаганда в крайна сметка, а и тогава техния национализъм е горе-долу в тази фаза, в която са повечето европейски в началото на ХХ век.
В тази ситуация ако им се наложи да воюват със САЩ, Великобритания и съюзниците им, няма как да се разчита на победа и те го разбират. Проблемът е, че тази война изглежда все по-неизбежна, а го има и "лошият" опит от Руско-Японската война (тогава ресурсите на двете империи също са несравними, т.е. нормално Русия не би трябвало да загуби от Япония: но водят ограничена война на неудобен за Русия ТВД).
Може да се каже, че в някаква степен мненията се разделят между фанатици (такива има винаги и навсякъде, включително по върховете), които си мислят, че могат всичко, защото най-важен е бойният дух, а не техниката (това е максимата, с която обучават армията си: колкото културна особеност, толкова и принудително, защото не могат да им осигурят кой знае колко добри техника и въоръжение с наличните ресурси, затова и трябва да компенсират с нещо); реалисти (като Ямамото), които осъзнават, че войната е прекален риск и не си струва, но, от друга страна, дългът задължава, т.е. ако трябва да се воюва, тогава трябва да е кратка война с бърз мир и опортюнисти, които си мислят нещо в стил "абе ясно е, че в дългосрочен план ще загубим, но да видим какво можем да "вземем", а после ще седнем да се отбраняваме и току виж успеем да ги убедим, че сме достатъчно силни".
Т.е. единствената им смислена стратегия е да ударят много бързо, да постигнат много и от тези позиции да успеят да наложат някакъв приемлив мир докато са още силни. Проблемът е, че дори и за това силите им не стигат: Ямамото обещава една година победи, като намеква, че дипломатите веднага трябва да заработят, защото след това - "лошо, ще загубим" (това елементарно се изчислява на базата на наличните ресурси). Обаче не успява да постигне дори и тази "една година победи" - само 6 месеца.
Лошото е, че все пак постигат толкова много, че, както често става, хората по върховете стават алчни и по инерция си мислят, че "все още е възможно още да постигнем" и дори "можем да задържим каквото вече имаме". Въпреки че поначало е очевидно, че след първата година на война ще тръгнат надолу и няма никакъв шанс нещата да се обърнат стратегически. Но от подобни заблуди никой не е застрахован и е много трудно да погледнеш истината в очите, особено ако е болезнена.
Така че камикадзетата са заключителната глава в борбата на "духа с технологията и количеството по японски", но играта отдавна е загубена, това ас последните действия на играч, който не умее да губи. А, виж, това не го умеят еднозначно.
Така че не че традиционната им тактика е лоша или не умеят: прост количествата са изцяло срещу тях и тук вече никакво умение не може да помогне.

Абе с една дума когато емоцията измести прагматизма - нищо не може да те спаси.

т.е. обратното е - когато нищо вече не може да те спаси, нищо не може да го стори. Но човек лесно се заблуждава, че все ще се намери някакъв изход.

Да приключа този въпрос за себе си: при всичките си минуси камикадзе-тактиката все пак се оказва най-действена от всичко, с което разполагат срещу кораби. Срещу наземни цели все още използват с успех традиционна тактика.
Основният им проблем обаче е друг и е добре да се подчертае още веднъж, когато ще се търсят "по-добри стратегии": горивото и по-общо суровините. Дори и в края на войната те все още имат самолети и кораби някакви кораби, имат и екипажи за тях, обаче нямат гориво - това е което ограничава действията им от края на 42-ра насетне все повече. Този проблем е в пъти по-тежък при тях, отколкото е в Германия. И това е ясно поначало - те заради това започват войната общо взето.
Така че ако ще се търси "успешна стратегии", тя трябва първо да се търси в ПЛО-то на комуникациите, особено на петролните. Но там те безнадеждно изостават и количествен и технологично. А тоталната подводна война, която провежда Локууд е вероятно най-успешната в историята - значително по-успешна от немските. Той успява на практика да парализира корабоплаването на Японската империя, а в такива условия островната империя, която е изцяло зависима от внос на суровини, просто се "задушава".

Оставащото обяснение е очевидно - атаката с таран (никъде не сам писал за "полет") може да се проведе с по-висока скорост, т.е. самолетът се уцелва от ПВО по-трудно, понеже я няма нуждата да се избегне сблъсъка с вражеския кораб; Самото уцелване на вражеския кораб с управлявания самолет е далеч по-лесно, отколкото уцелването му с някакъв проектил; откъдето ще идва и най-голямата разлика, с оглед на това че дори при съизмерим процент промъкнали се през отбраната самолети (на камикадзе/конвенционални бомбардировачи), за тези промъкнали се и успели да проведат атака самолети, процентът на уцелване/пропуск ще е вече много различен.

Е, значи имаше някаква полза от изрежданията ми по точки, въпреки че не бяха количествени и числови . Все пак съм успял да обясня нещо. Между другото, психологическият фактор има голямо значение в успешността на камикадзе-атаката - ако не успееш да не настроиш по съответният начин, вероятността да пропуснеш целта си или да не успееш да пробиеш през ПВО-то е голяма. Също както има значение при традиционната атака.

[Nick]

Уважаеми, не ми обяснявай какво "трябва" да направя и с кого да говоря, ами обясни твоите 350%...

Мисля, че е ясно, че моите 350% са като твоите - взети от небето.

[Dinain]

Е, значи имаше някаква полза от изрежданията ми по точки, въпреки че не бяха количествени и числови . Все пак съм успял да обясня нещо.

Голъм, и да си писал такова нещо назад в темата, съм го забравил вече, или не съм му обърнал внимание. Това са доста очевидни фактори, само от които обаче няма как да се извлече цялостно заключение, т.е. не съм преписвал от теб
Иначе казано, ако вече знаем че имаме крокодил, можем с голяма доза сигурност да предположим, че той е дълъг и зелен, но обратното не важи - ако знаем само, че имаме нещо дълго и зелено, не можем априори да заключим, че имаме крокодил. Крокодил е документа на Даниц

Да приключа този въпрос за себе си: при всичките си минуси камикадзе-тактиката все пак се оказва най-действена от всичко, с което разполагат срещу кораби. Срещу наземни цели все още използват с успех традиционна тактика.

И въпреки всичко, на какво са се надявали? Че ще успеят да потопят и повредят достатъчно кораби, така че инвазията да се отложи или отмени в крайна сметка и САЩ да седнат на масата за преговори и така да избегнат пълната капитулация? Признавам, че има някаква логика и колкото и да е отчаяна, излиза че това е единственият им полезен ход в ситуацията на икономическа блокада и затягаща се военна такава. Освен те първи да предложат мирни преговори, разбира се.