Посвещавам статията в памет на капитан Димитър Списаревски, поручик Неделчо Бончев и всички български летци,загинали при отбраната на София по време на Англо-Американските бомбардировки над града през 1943 г. Вечна памет на безсмъртните герои ...
Камикадзе
В превод „Камикадзе” (神風) означава „божествен вятър” ,това е дума с японски произход която на английски се свързва най-често с самоубийствените полети на японските пилоти по време на Втората Световна война, и по-точно в тихоокеанската кампания .
Атаките започват през 1944 г. след няколко стратегически поражения за Япония и невъзможността и да изпраща в бой опитни летци, както и нарастващия потенциал на американските военноморски сили. По време на атаката, пилота се опитва да насочи самолета си така че да се сблъска с вражеския кораб. Понякога самолетите биват екипирани с експлозиви, допълнителни бомби или пълни горивни резервоари . Целта им е била да спрат съюзническото настъпление по море към японските главни острови, като нанесат максимално поражение на корабите. Камикадзе са най-известната форма на самоубийствени атаки от японска страна по време на войната. Сухопътните войски често използвали метода "Банзай!” в някои ситуации, но флота разработвал различни варианти включващи водолази, подводници, моторни лодки и безмоторни самолети.
Произход на думата „камикадзе”
В японския език тази дума се превежда като "божествен вятър" („ками” – бог /дух / божествен ,а „казе” – вятър) ( в бълг.ез се наслагва понякога един звук "д"идващ от руски преводи ) и става название на легендарните тайфуни, унищожили монголския флот, заплашващ Япония с инвазия през 1274 г. и 1281 г. Официалното название на тези пилоти е "токубетсу когеки тай"(特別攻撃隊) което в превод значи "специален атакуващ корпус". Често се съкращава като "токкотай" (特攻隊). Специалното им пълно название е "шинпу токубетсу когеки тай" (神風特別攻撃隊 ). По време на войната в Япония много рядко или почти никога не се използва наименованието "камикадзе" .
Лт.Ямагучи със своя „Йокосука ,спускащ се към самолетоносача „Есекс”
История
Киоши Огава , отдясно е американският „Бункер Хил” в който Огава се врязва
След 6 месечни постоянни победи след атаката при Пърл Харбър японските сили биват засечени в битката при Коралово море май 1942 г., победени в битката за Мидуей юни същата година и напълно спрени при Гуадалканал. През 1943–44г. САЩ с тяхната индустрия и богатство на природни ресурси напредват застрашително към японските острови. Японските изтребители намаляват и биват превъзхождани от най-новите американски самолети, най-вече от „Ф4У Корсар” и „Ф6Ф Хелкат”. След загубата при Мидуей ,Соломоновите острови и битката за Филипинско море японската морска авиация губи над 400 пилота и самолети, пригодени за излитане от самолетоносачи. Опитните пилоти намаляват, а липсата на части и гориво правят дори рутинните полети трудно начинание. На 15 юли 1944 г. японците губят важната база на о-в Сайпан, което позволява на американските далекообхватни бомбардировачи Б-29 да осъществяват бомбардировки над японските главни острови. След загубата, японското висше командване предполага че съюзниците ще се опитат да си върнат Филипините заради местоположението им между югоизточна Азия и богатите на нефт региони на холандските индии. Предупреждението идва на 17 октомври 1944 г., когато съюзническия флот започва десант на остров Сулуан - прелюдия на битката за залива Лейте. Командването на японския флот разпорежда 1-ва въздушна ескадрила стационирана в Манила да подпомогне японските кораби да разрушат американските плавателни съдове в залива Лейте. По това време ескадрилата имала в състава си само 40 самолета : 34 „Зеро” излитащи от самолетоносач, 3 „Накаджима Б6М” - торпедни бомбардировачи, един „Митсубиши Г4М и два „Йокосука П1И” - неземни бомбардировачи с един разузнавателен самолет. Задачата изглеждала непосилна за гореизброените части. Командира на 1 –ва ескадрила зам.адмирал Такиджиро Ониши решава да сформира самоубийствено подразделение – Специалние атакуващ корпус "Камикадзе". При срещата в Манила на 19 октомври, Ониши излага пред командването на 201 военноморски въздушен флот следното предложение :
„Не мисля че сме способни да задържим Филипините по никой начин, освен да въоръжим един изтребител "Зеро„ с 250 килограмова бомба и да го оставим да се взриви в американски самолетоносач, обездвижвайки го за седмица.
Самолети „Зеро” в Корея отлитат за Кюшу
Първите Камикадзе
Командир Асаики Тамаи помолил група от 23 ученици пилоти, всеки от които били тренирани от него да кандидатстват за това ново подразделение. Всички изявили желание. По- късно Тамаи помолил лейтенант Юки Секи да бъде командващ. Знае се че Секи затворил очи, навел глава за около 10 секунди и после казал : „ моля позволете ми да сторя това „. Той бил 24–я пилот. По-късно Секи написва ; „Бъдещето на Япония е пусто, ако тя е принудена да жертва едни от най-добрите си пилоти. Аз не отивам на тази мисия заради империята или императора, аз отивам защото ми беше заповядано така.”
Юкио Секи
Имената на четирите подразделения в частта Камикадзе се наричали Ямато, Асахи (изгряващо слънце), Шикишима (поетично име на Япония) и Ямазакура (планината на вишневите цветове). Имената са взети от патриотична поема написана от Мотоори Норинага.Тя е следната:
( буквален превод)
Ако някой попита за Ямато - духа на Шикишима…
Това са цветовете на Ямазакура ухаещи в Асахи .
( превод според проф .И .Иванов )
Ако някой те попита за духа що в японските синове живее …
Той е в благоуханните вишневи цветове сипещи се на фона на изгряващото слънце …
Първите атаки
Камикадзе ,на път да удари „Мисури”
Според японски източник, самолети се блъскат в американските „Рено „ и „Индиана” към края на 1944 г. – това са първите документирани удари от подобен род. Въпреки това още се спори дали това са били преднамерени атаки, катастрофи или в последствие взети решения на пилотите, виждайки че са обречени.
Според други източници, първата мисия в която участвали Камикадзе се състояла на 13 септември 1944 г. Група пилоти, от 31-ви изтребителен полк на о-в Негрос решили да извършат самоубийствена атака на следващата сутрин. Първи лейтенант Такеши Косай и един сержант били избрани. Две 100 килограмови бомби били прикрепени към самолетите им, и те излетели на 13-ти преди изгрев слънце, с намерението да се ударят във вражески самолетоносачи. Никога не се завръщат и няма данни съюзнически кораб да е бил ударен на тази дата.
Капитан Масафуми Арима, командващ 26 въздушна ескадрила (част от 11 въздушна флота) също понякога се споменава като откривател на камикадзе тактиката. Той лично повел в атака около 1000 Йокосука Д4И (Сюсей) или „Джуди” (пикиращи бомбардировачи) срещу големият Ессекс клас самолетоносач „Франклин” близо до залива Лейте на 15 октомври 1944 г. Въпреки че Арима загива, част от самолета се удря във „Франклин”, но не е ясно дали това е била предварително планирана мисия. Японското главно командване и пропагандисти възвеличават примера на Арима : той бива повишен посмъртно в чин Адмирал и се разглежда като първият истински камикадзе пилот.
Все пак според очевидци първата атака над съюзнически кораб е осъществена от неизвестен пилот, който не е бил член на специалните военновъздушни подразделения „Камикадзе” ; целта му била тежкия крайцер „Австралия” от Кралския австралийски флот. Тя се състояла на 21 октомври 1944г. близо до остров Лейте. Стрелците по кулите на кораба докладвали че са засегнали японски самолет, после обаче той сменя курса си и се забива в централната част на кораба над мостика. Загиват около 30 души, включително командващият на мостика, но бомбата (200 кг) му не избухва. Ако това беше станало корабът най-вероятно би потънал.
На 25 октомври 1944 г. „Австралия „ бива ударен отново, и принуден да се изтегли в пристанището Ню Хебридс за ремонт. В същия ден специалното подразделение провежда първата си атака. Пет „Зеро”, водени от Саеки и ескортирани до целта от въздушния ас Хиройоши Нишизава атакували няколко ескортиращи самолетоносача. Един „Зеро” се опитал да уцели мостика на „Киткун Бей”, но се плъзнал по палубата и се затъркалял в морето, където и избухнал. Други два се насочили към „Фаншау Бей”, но били унищожени от противовъздушните батареи. Последните два нападнали „Уайт плейнс”, като след тежкия обстрел само един успял да се разбие в палубата на „Св. Ло” засядайки в склада за бомби и потопявайки в последствие самолетоносача.
До края на деня камикадзе подразделението поврежда също големите ескортиращи самолетоносачи „Сангамон”, ”Суаний”, ”Сантий” и по-малките ескорти – „Уайт плейнс”, „Калинин Бей и „Киткун Бей „. В крайна сметка 7 самолетоносача били ударени заедно с още 40 по-малки кораби (5 потопени, 23 тежко повредени и 12 средно засегнати).
Главната вълна от атаки
Юкио Араки и други младежи преди отлитането им от база Бансей.Араки загива на 17 години близо до Окинава на 27 май 1945 г.
Потапянето на „Св. Ло” довело до разширяване на програмата, и в следващите месеци повече от 2000 самолета извършват подобни нападения. Специални самолети, модифицирани пикиращи бомбардировачи и изтребители нямали дори механизми за кацане. Накаджима Ки 115 „Цуруги” бил просто устроен,за строежа му се използвали стандартни двигатели в дървен сандък. Колесникът му бил отменим и се откачал след излитане и можел да се използва с други самолети. Йокосука МХИ7 „Ока” - ракети-бомби, които всъщност са противокорабни ракети, насочвани с пилот ;използвани са през март 1945 г. Също били полезни срещу бомбардировачи Б-29 формирани в ято над японските градове. От там идва и названието им „Бака бомби” (Бака на японски означава "идиот" ). Малки моторни лодки, натоварени с експлозиви също били произвеждани.
Йокосука MXY7
Пиковият момент на атаките с камикадзе настъпва в периода април – юни 1945 г . в битката за Окинава. На 6 април вълни от самолети осъществяват стотици атаки в операция „Кикусуи” ( „плаващи хризантеми” ). Камикадзе пилотите се насочват първо към корабите в челото на флота, но после нападат и самолетоносачите в центъра му. Повече от 30 плавателни съда били потопени или тежко повредени. Атаката струвала на японците 1,465 самолета.Кораби от всички класове били потопени но без самолетоносачите.
Американските самолетоносачи с техните дървени писти били по-уязвими на камикадзе атаките отколкото британските, чиято палуба била обкована със стомана. На 4 май по обед, японски самолет удря британския „Формидабъл” от голяма височина и макар засечен от противовъздушните батареи се разбива на палубата, отваряйки пробойна с диаметър малко повече от половин метър и дълбочина 3 метра. Стоманени парчета и шрапнели попаднали в котелното и започнал пожар на борда, 8 души загинали и 47 били ранени. Един „Корсар” и 10 "Авенджър' биват унищожени. Корабът се оттеглил за поправка .
С наближаването на края на войната, камикадзе не нанасяли нужните щети над съюзническите сили. Главно заради неопитността на пилотите, и усъвършенстваните изтребители от американския флот. Те били способни да унищожат самолетите преди да са се ударили в корабите. Друга тактика била да се стреля във водата точно срещу наближаващ самолет с цел да се създадат вълни, които да го потопят, или отклонят. Подобни действия обаче били неефективни срещу „Ока”, които от своя страна били пък уязвими на противовъздушен огън.
Използване на тактиката като въздушна защита
Когато японските градове започнали да стават цели на американските бомбардировки, след падането на Иво Джима, японското командване решило да използва самоубийствени атаки срещу тази заплаха. Само че резултатите били слаби, защото Б-29 били с отлична защитна система и много по-малки от кораб. Освен това един пилот се нуждаел от повече умение за да извърши удара си.
Ефект
Към края на войната, японската военноморска поддръжка жертва 2525 пилота, докато военновъздушните сили 1387. Неизвестен брой от тях са корейци с японски имена, натурализирани след Соши – каймей (програма,задължаваща корейците да приемат японски имена). Според говорители, всички операции на камикадзе потопяват 81 кораба и повреждат 195 и съставляват 80% от загубите на съюзниците през кампанията в Пасифика.
Според американски източници около 2800 камикадзе пилоти потапят 34 кораба, повреждат 368 други, убиват 4900 моряци и раняват други 4800.
Културен фон и настроения в Япония
Въпреки че било известно че участието в мисиите е доброволно, това не може да бъде доказано .
Преди това се провеждала специална церемония, включваща молитви и семействата на загиналите получавали почетни знаци. Тази практика възвеличавала самоубийствените мисии.
Според легендата за камикадзе, всички пилоти често летели на югозапад над високия 922 м. връх Каймон. Пилотите извръщали поглед назад към последния връх на японска земя и го поздравявали. Живеещите на остров Кикаджима, на изток от Амами, казват че пилотите пускали цветя след себе си, отлитайки за последните си мисии. С течение на времето някои фигури, оцелели след войната започват да критикуват тази тактика. Сабуро Сакаи, ас от флота казва:
Камикадзе атаката е изненадваща. Според древните тактики изненадващата атака може да бъде успешна само след втория или трети път. Но кой глупак би продължил със същата атака десет месеца? Император Хирохито няма как да не го е прозрял. Той трябваше да каже „Стоп”.
Дори сега, когато затворя очи виждам лицата на студентите. Толкова много студенти загинаха. Защо командването продължаваше с атаките! Глупаци! Генда, ( Минору Генда–японски ас ) който замина за Америка казваше как лъжели че всички тези мъже са били доброволци.
Ученички ,изпращащи камикадзе пилот на Ки- 43 „Хаябуса” 9 „Небесен”
Наръчник за камикадзе пилоти
командването го издава с цел да помогне на младите студенти по пътя им към успеха на мисията)
Надмогни живота и смъртта. Когато се освободиш от всички мисли за живота и смъртта, ще бъдеш способен да пренебрегнеш живота си на земята. Това също ще ти позволи да концентрираш вниманието си върху унищожението на врага си с твоята стоманена отдаденост, като същевременно ще подобриш летателните си умения.
Старай се да покажеш най-доброто от себе си.
Удари вражеския съд в морето или в пристанище. Потопи го, и подготви пътя на победата за нашия народ .
Разходи се по летището.
Докато се разхожда[, съсредоточи се върху заобикалящото те. Това летище е пътя към успеха или провала на мисията ти. Отдай му цялото си внимание. Погледни в краката си. Как изглежда земята? В случай че потеглиш призори или през нощта, кои особености не бива да бъдат пренебрегвани: електрически стълб, дърво, хълм?
Как да пилотираш напълно екипиран самолет, който ти така обичаш.
Преди да излетиш, създай в съзнанието си образ на целта си, ярък като отражението на слънцето в самолета ти.
Дишай дълбоко три пъти. Кажи си на ум : ” Я” (летище) ,”Кю” ( колела) ,” Джо „ като дишаш дълбоко. Иначе може да повредиш механизмите за кацане.
Обикаляй над летището след като излетиш. Направи това на 200 м височина.
Принципи, които трябва да познаваш.
Пази здравето си в най-добро състояние. Ако не си в добро физическо състояние, няма да можеш да осъществиш целта.
Както не можеш да се биеш на гладен стомах, така и не можеш да контролираш самолета ако имаш треска или болки.
Бъди винаги чистосърдечен и добродушен.
Лоялен пилот е чистосърдечен и верен син.
Постигни високо ниво на духовна тренировка. За да постигнеш максималната си боеспособност трябва да подготвиш себе си добре. Някои казват че духа трябва да е преди умението, но това е грешно. Духа и умението са едно. Двата елемента трябва да се овладеят едновременно. Духа подпомага умението, и умението подпомага духа.
Прекратяване на мисията и връщане в базата.
При лоши атмосферни условия, когато не можеш да локализираш целта или поради други обстоятелства може да решиш да се върнеш в базата. Не се обезкуражавай. Не погубвай напразно живота си. Не бива да се чувстваш посрамен. Мисли как най-добре да защитиш родината. Помни какво ти е казал командира. Върни се в базата без съжаление.
Когато се връщаш и кацаш.
Освободи бомбата в обозначената зона, лети в кръгове над летището. Ако си нервен можеш да уринираш в кабината. После провери посоката на летището и скоростта на вятъра. Виждаш ли дупки по пистата? Поеми три пъти дълбоко въздух.
Атаката.
Виждайки целта, махни предпазителя на бомбата. Дай пълна скорост към целта. Гмурни се! Изненадай врага. Не му давай време да контрира атаката ти. Атакувай! Знай че врагът може да се движи, но избягвай огъня и изтребителите.
Гмуркаща атака.
Тя зависи от вида на самолета ти. Ако се приближаваш към целта на височина 6000 м увеличи скоростта два пъти. Ако пък си по-ниско от 4000 м, ускори веднъж.
Когато започнеш своето гмуркане, трябва да изчислиш височината от която ще започнеш атаката. Пази се от прекалено малък ъгъл или прекалено голям, който ще провали захода.
Къде да се разбиеш?
Къде да се целиш? Спускайки се към кораб, избери цел в центъра му, някъде между кулата и комина.
Попадение в комина също е ефективно.
Внимавай да не уцелиш кулата или някое оръдие. В случай на самолетоносач цели се в хранилището му. Ако това ти е трудно, удари се в кърмата му.
За ниска, хоризонтална атака, прицели се в средата на съда, малко над нивото на водата. Ако ти е трудно или имаш насреща си самолетоносач се удари в хангара за самолети или края на кърмата. За други съдове се цели в двигателното.
Точно преди сблъсъка.
Скоростта ти е максимална. Самолета се опитва да се надигне. Но ти натискаш лоста напред като допълнително увеличаваш скоростта си. Дай най-доброто от себе си. Натискай с все сила.
Живял си 20 години. Трябва да изцедиш всичките си сили в този последен момент от живота си. Трябва ти свръхестествена сила.
В самия момент на удара дай-всичко от себе си. Всяко божество и духовете на загиналите ти събратя те гледат внимателно. Точно накрая е важно да не затваряш очи. Много са се блъскали с отворени очи. Те ще ти разкажат колко красиво е било.
Вече си на 30 м от целта
Ще усетиш че скоростта ти е нараснала.
Момента на сблъсъка
На 2–3 м от целта си. Виждаш ясно дулата на вражеските оръдия. Ще усетиш внезапно че летиш във въздуха. В този момент ще видиш майчиното си лице. Но тя не плаче, нито се смее. Тя просто те гледа.
Всички щастливи спомени.
Няма да се сетиш за всички, но те ще бъдат като сън или фантазия.Ти си спокоен и усмихнат. Атмосферата на детството ти сякаш се завръща.
Виждаш всичко, което си преживял през тези 20 години много бързо. Но не много ясно.
Във всеки момент само хубавите спомени ще се завръщат към теб. Не виждаш собственото си лице в момента. Заради щастливите си спомени усещаш че си весел. Дори можеш да чуеш звук като от чупене на кристал. После теб вече те няма …
Точки, коти трябва да помниш при последния си полет.
Сблъсъка с врага не е лесен .Той му струва много щети .Затова по всякакъв начин ще се опита да го избегне .
Изведнъж можеш да се почувстваш зле. Способен си да сгрешиш. Но се придържай към непоклатимото си убеждение до последния момент че ще потопиш вражеския кораб.
Помни, когато се спускаш че трябва с всички сили да крещиш „Хисатсу !” – „Потопи без да сбъркаш!”. В този момент всички вишневи цветове около храма Ясукуни ще ти се усмихнат.
Камикадзе
В превод „Камикадзе” (神風) означава „божествен вятър” ,това е дума с японски произход която на английски се свързва най-често с самоубийствените полети на японските пилоти по време на Втората Световна война, и по-точно в тихоокеанската кампания .
Атаките започват през 1944 г. след няколко стратегически поражения за Япония и невъзможността и да изпраща в бой опитни летци, както и нарастващия потенциал на американските военноморски сили. По време на атаката, пилота се опитва да насочи самолета си така че да се сблъска с вражеския кораб. Понякога самолетите биват екипирани с експлозиви, допълнителни бомби или пълни горивни резервоари . Целта им е била да спрат съюзническото настъпление по море към японските главни острови, като нанесат максимално поражение на корабите. Камикадзе са най-известната форма на самоубийствени атаки от японска страна по време на войната. Сухопътните войски често използвали метода "Банзай!” в някои ситуации, но флота разработвал различни варианти включващи водолази, подводници, моторни лодки и безмоторни самолети.
Произход на думата „камикадзе”
В японския език тази дума се превежда като "божествен вятър" („ками” – бог /дух / божествен ,а „казе” – вятър) ( в бълг.ез се наслагва понякога един звук "д"идващ от руски преводи ) и става название на легендарните тайфуни, унищожили монголския флот, заплашващ Япония с инвазия през 1274 г. и 1281 г. Официалното название на тези пилоти е "токубетсу когеки тай"(特別攻撃隊) което в превод значи "специален атакуващ корпус". Често се съкращава като "токкотай" (特攻隊). Специалното им пълно название е "шинпу токубетсу когеки тай" (神風特別攻撃隊 ). По време на войната в Япония много рядко или почти никога не се използва наименованието "камикадзе" .
Лт.Ямагучи със своя „Йокосука ,спускащ се към самолетоносача „Есекс”
История
Киоши Огава , отдясно е американският „Бункер Хил” в който Огава се врязва
След 6 месечни постоянни победи след атаката при Пърл Харбър японските сили биват засечени в битката при Коралово море май 1942 г., победени в битката за Мидуей юни същата година и напълно спрени при Гуадалканал. През 1943–44г. САЩ с тяхната индустрия и богатство на природни ресурси напредват застрашително към японските острови. Японските изтребители намаляват и биват превъзхождани от най-новите американски самолети, най-вече от „Ф4У Корсар” и „Ф6Ф Хелкат”. След загубата при Мидуей ,Соломоновите острови и битката за Филипинско море японската морска авиация губи над 400 пилота и самолети, пригодени за излитане от самолетоносачи. Опитните пилоти намаляват, а липсата на части и гориво правят дори рутинните полети трудно начинание. На 15 юли 1944 г. японците губят важната база на о-в Сайпан, което позволява на американските далекообхватни бомбардировачи Б-29 да осъществяват бомбардировки над японските главни острови. След загубата, японското висше командване предполага че съюзниците ще се опитат да си върнат Филипините заради местоположението им между югоизточна Азия и богатите на нефт региони на холандските индии. Предупреждението идва на 17 октомври 1944 г., когато съюзническия флот започва десант на остров Сулуан - прелюдия на битката за залива Лейте. Командването на японския флот разпорежда 1-ва въздушна ескадрила стационирана в Манила да подпомогне японските кораби да разрушат американските плавателни съдове в залива Лейте. По това време ескадрилата имала в състава си само 40 самолета : 34 „Зеро” излитащи от самолетоносач, 3 „Накаджима Б6М” - торпедни бомбардировачи, един „Митсубиши Г4М и два „Йокосука П1И” - неземни бомбардировачи с един разузнавателен самолет. Задачата изглеждала непосилна за гореизброените части. Командира на 1 –ва ескадрила зам.адмирал Такиджиро Ониши решава да сформира самоубийствено подразделение – Специалние атакуващ корпус "Камикадзе". При срещата в Манила на 19 октомври, Ониши излага пред командването на 201 военноморски въздушен флот следното предложение :
„Не мисля че сме способни да задържим Филипините по никой начин, освен да въоръжим един изтребител "Зеро„ с 250 килограмова бомба и да го оставим да се взриви в американски самолетоносач, обездвижвайки го за седмица.
Самолети „Зеро” в Корея отлитат за Кюшу
Първите Камикадзе
Командир Асаики Тамаи помолил група от 23 ученици пилоти, всеки от които били тренирани от него да кандидатстват за това ново подразделение. Всички изявили желание. По- късно Тамаи помолил лейтенант Юки Секи да бъде командващ. Знае се че Секи затворил очи, навел глава за около 10 секунди и после казал : „ моля позволете ми да сторя това „. Той бил 24–я пилот. По-късно Секи написва ; „Бъдещето на Япония е пусто, ако тя е принудена да жертва едни от най-добрите си пилоти. Аз не отивам на тази мисия заради империята или императора, аз отивам защото ми беше заповядано така.”
Юкио Секи
Имената на четирите подразделения в частта Камикадзе се наричали Ямато, Асахи (изгряващо слънце), Шикишима (поетично име на Япония) и Ямазакура (планината на вишневите цветове). Имената са взети от патриотична поема написана от Мотоори Норинага.Тя е следната:
( буквален превод)
Ако някой попита за Ямато - духа на Шикишима…
Това са цветовете на Ямазакура ухаещи в Асахи .
( превод според проф .И .Иванов )
Ако някой те попита за духа що в японските синове живее …
Той е в благоуханните вишневи цветове сипещи се на фона на изгряващото слънце …
Първите атаки
Камикадзе ,на път да удари „Мисури”
Според японски източник, самолети се блъскат в американските „Рено „ и „Индиана” към края на 1944 г. – това са първите документирани удари от подобен род. Въпреки това още се спори дали това са били преднамерени атаки, катастрофи или в последствие взети решения на пилотите, виждайки че са обречени.
Според други източници, първата мисия в която участвали Камикадзе се състояла на 13 септември 1944 г. Група пилоти, от 31-ви изтребителен полк на о-в Негрос решили да извършат самоубийствена атака на следващата сутрин. Първи лейтенант Такеши Косай и един сержант били избрани. Две 100 килограмови бомби били прикрепени към самолетите им, и те излетели на 13-ти преди изгрев слънце, с намерението да се ударят във вражески самолетоносачи. Никога не се завръщат и няма данни съюзнически кораб да е бил ударен на тази дата.
Капитан Масафуми Арима, командващ 26 въздушна ескадрила (част от 11 въздушна флота) също понякога се споменава като откривател на камикадзе тактиката. Той лично повел в атака около 1000 Йокосука Д4И (Сюсей) или „Джуди” (пикиращи бомбардировачи) срещу големият Ессекс клас самолетоносач „Франклин” близо до залива Лейте на 15 октомври 1944 г. Въпреки че Арима загива, част от самолета се удря във „Франклин”, но не е ясно дали това е била предварително планирана мисия. Японското главно командване и пропагандисти възвеличават примера на Арима : той бива повишен посмъртно в чин Адмирал и се разглежда като първият истински камикадзе пилот.
Все пак според очевидци първата атака над съюзнически кораб е осъществена от неизвестен пилот, който не е бил член на специалните военновъздушни подразделения „Камикадзе” ; целта му била тежкия крайцер „Австралия” от Кралския австралийски флот. Тя се състояла на 21 октомври 1944г. близо до остров Лейте. Стрелците по кулите на кораба докладвали че са засегнали японски самолет, после обаче той сменя курса си и се забива в централната част на кораба над мостика. Загиват около 30 души, включително командващият на мостика, но бомбата (200 кг) му не избухва. Ако това беше станало корабът най-вероятно би потънал.
На 25 октомври 1944 г. „Австралия „ бива ударен отново, и принуден да се изтегли в пристанището Ню Хебридс за ремонт. В същия ден специалното подразделение провежда първата си атака. Пет „Зеро”, водени от Саеки и ескортирани до целта от въздушния ас Хиройоши Нишизава атакували няколко ескортиращи самолетоносача. Един „Зеро” се опитал да уцели мостика на „Киткун Бей”, но се плъзнал по палубата и се затъркалял в морето, където и избухнал. Други два се насочили към „Фаншау Бей”, но били унищожени от противовъздушните батареи. Последните два нападнали „Уайт плейнс”, като след тежкия обстрел само един успял да се разбие в палубата на „Св. Ло” засядайки в склада за бомби и потопявайки в последствие самолетоносача.
До края на деня камикадзе подразделението поврежда също големите ескортиращи самолетоносачи „Сангамон”, ”Суаний”, ”Сантий” и по-малките ескорти – „Уайт плейнс”, „Калинин Бей и „Киткун Бей „. В крайна сметка 7 самолетоносача били ударени заедно с още 40 по-малки кораби (5 потопени, 23 тежко повредени и 12 средно засегнати).
Главната вълна от атаки
Юкио Араки и други младежи преди отлитането им от база Бансей.Араки загива на 17 години близо до Окинава на 27 май 1945 г.
Потапянето на „Св. Ло” довело до разширяване на програмата, и в следващите месеци повече от 2000 самолета извършват подобни нападения. Специални самолети, модифицирани пикиращи бомбардировачи и изтребители нямали дори механизми за кацане. Накаджима Ки 115 „Цуруги” бил просто устроен,за строежа му се използвали стандартни двигатели в дървен сандък. Колесникът му бил отменим и се откачал след излитане и можел да се използва с други самолети. Йокосука МХИ7 „Ока” - ракети-бомби, които всъщност са противокорабни ракети, насочвани с пилот ;използвани са през март 1945 г. Също били полезни срещу бомбардировачи Б-29 формирани в ято над японските градове. От там идва и названието им „Бака бомби” (Бака на японски означава "идиот" ). Малки моторни лодки, натоварени с експлозиви също били произвеждани.
Йокосука MXY7
Пиковият момент на атаките с камикадзе настъпва в периода април – юни 1945 г . в битката за Окинава. На 6 април вълни от самолети осъществяват стотици атаки в операция „Кикусуи” ( „плаващи хризантеми” ). Камикадзе пилотите се насочват първо към корабите в челото на флота, но после нападат и самолетоносачите в центъра му. Повече от 30 плавателни съда били потопени или тежко повредени. Атаката струвала на японците 1,465 самолета.Кораби от всички класове били потопени но без самолетоносачите.
Американските самолетоносачи с техните дървени писти били по-уязвими на камикадзе атаките отколкото британските, чиято палуба била обкована със стомана. На 4 май по обед, японски самолет удря британския „Формидабъл” от голяма височина и макар засечен от противовъздушните батареи се разбива на палубата, отваряйки пробойна с диаметър малко повече от половин метър и дълбочина 3 метра. Стоманени парчета и шрапнели попаднали в котелното и започнал пожар на борда, 8 души загинали и 47 били ранени. Един „Корсар” и 10 "Авенджър' биват унищожени. Корабът се оттеглил за поправка .
С наближаването на края на войната, камикадзе не нанасяли нужните щети над съюзническите сили. Главно заради неопитността на пилотите, и усъвършенстваните изтребители от американския флот. Те били способни да унищожат самолетите преди да са се ударили в корабите. Друга тактика била да се стреля във водата точно срещу наближаващ самолет с цел да се създадат вълни, които да го потопят, или отклонят. Подобни действия обаче били неефективни срещу „Ока”, които от своя страна били пък уязвими на противовъздушен огън.
Използване на тактиката като въздушна защита
Когато японските градове започнали да стават цели на американските бомбардировки, след падането на Иво Джима, японското командване решило да използва самоубийствени атаки срещу тази заплаха. Само че резултатите били слаби, защото Б-29 били с отлична защитна система и много по-малки от кораб. Освен това един пилот се нуждаел от повече умение за да извърши удара си.
Ефект
Към края на войната, японската военноморска поддръжка жертва 2525 пилота, докато военновъздушните сили 1387. Неизвестен брой от тях са корейци с японски имена, натурализирани след Соши – каймей (програма,задължаваща корейците да приемат японски имена). Според говорители, всички операции на камикадзе потопяват 81 кораба и повреждат 195 и съставляват 80% от загубите на съюзниците през кампанията в Пасифика.
Според американски източници около 2800 камикадзе пилоти потапят 34 кораба, повреждат 368 други, убиват 4900 моряци и раняват други 4800.
Културен фон и настроения в Япония
Въпреки че било известно че участието в мисиите е доброволно, това не може да бъде доказано .
Преди това се провеждала специална церемония, включваща молитви и семействата на загиналите получавали почетни знаци. Тази практика възвеличавала самоубийствените мисии.
Според легендата за камикадзе, всички пилоти често летели на югозапад над високия 922 м. връх Каймон. Пилотите извръщали поглед назад към последния връх на японска земя и го поздравявали. Живеещите на остров Кикаджима, на изток от Амами, казват че пилотите пускали цветя след себе си, отлитайки за последните си мисии. С течение на времето някои фигури, оцелели след войната започват да критикуват тази тактика. Сабуро Сакаи, ас от флота казва:
Камикадзе атаката е изненадваща. Според древните тактики изненадващата атака може да бъде успешна само след втория или трети път. Но кой глупак би продължил със същата атака десет месеца? Император Хирохито няма как да не го е прозрял. Той трябваше да каже „Стоп”.
Дори сега, когато затворя очи виждам лицата на студентите. Толкова много студенти загинаха. Защо командването продължаваше с атаките! Глупаци! Генда, ( Минору Генда–японски ас ) който замина за Америка казваше как лъжели че всички тези мъже са били доброволци.
Ученички ,изпращащи камикадзе пилот на Ки- 43 „Хаябуса” 9 „Небесен”
Наръчник за камикадзе пилоти
командването го издава с цел да помогне на младите студенти по пътя им към успеха на мисията)
Надмогни живота и смъртта. Когато се освободиш от всички мисли за живота и смъртта, ще бъдеш способен да пренебрегнеш живота си на земята. Това също ще ти позволи да концентрираш вниманието си върху унищожението на врага си с твоята стоманена отдаденост, като същевременно ще подобриш летателните си умения.
Старай се да покажеш най-доброто от себе си.
Удари вражеския съд в морето или в пристанище. Потопи го, и подготви пътя на победата за нашия народ .
Разходи се по летището.
Докато се разхожда[, съсредоточи се върху заобикалящото те. Това летище е пътя към успеха или провала на мисията ти. Отдай му цялото си внимание. Погледни в краката си. Как изглежда земята? В случай че потеглиш призори или през нощта, кои особености не бива да бъдат пренебрегвани: електрически стълб, дърво, хълм?
Как да пилотираш напълно екипиран самолет, който ти така обичаш.
Преди да излетиш, създай в съзнанието си образ на целта си, ярък като отражението на слънцето в самолета ти.
Дишай дълбоко три пъти. Кажи си на ум : ” Я” (летище) ,”Кю” ( колела) ,” Джо „ като дишаш дълбоко. Иначе може да повредиш механизмите за кацане.
Обикаляй над летището след като излетиш. Направи това на 200 м височина.
Принципи, които трябва да познаваш.
Пази здравето си в най-добро състояние. Ако не си в добро физическо състояние, няма да можеш да осъществиш целта.
Както не можеш да се биеш на гладен стомах, така и не можеш да контролираш самолета ако имаш треска или болки.
Бъди винаги чистосърдечен и добродушен.
Лоялен пилот е чистосърдечен и верен син.
Постигни високо ниво на духовна тренировка. За да постигнеш максималната си боеспособност трябва да подготвиш себе си добре. Някои казват че духа трябва да е преди умението, но това е грешно. Духа и умението са едно. Двата елемента трябва да се овладеят едновременно. Духа подпомага умението, и умението подпомага духа.
Прекратяване на мисията и връщане в базата.
При лоши атмосферни условия, когато не можеш да локализираш целта или поради други обстоятелства може да решиш да се върнеш в базата. Не се обезкуражавай. Не погубвай напразно живота си. Не бива да се чувстваш посрамен. Мисли как най-добре да защитиш родината. Помни какво ти е казал командира. Върни се в базата без съжаление.
Когато се връщаш и кацаш.
Освободи бомбата в обозначената зона, лети в кръгове над летището. Ако си нервен можеш да уринираш в кабината. После провери посоката на летището и скоростта на вятъра. Виждаш ли дупки по пистата? Поеми три пъти дълбоко въздух.
Атаката.
Виждайки целта, махни предпазителя на бомбата. Дай пълна скорост към целта. Гмурни се! Изненадай врага. Не му давай време да контрира атаката ти. Атакувай! Знай че врагът може да се движи, но избягвай огъня и изтребителите.
Гмуркаща атака.
Тя зависи от вида на самолета ти. Ако се приближаваш към целта на височина 6000 м увеличи скоростта два пъти. Ако пък си по-ниско от 4000 м, ускори веднъж.
Когато започнеш своето гмуркане, трябва да изчислиш височината от която ще започнеш атаката. Пази се от прекалено малък ъгъл или прекалено голям, който ще провали захода.
Къде да се разбиеш?
Къде да се целиш? Спускайки се към кораб, избери цел в центъра му, някъде между кулата и комина.
Попадение в комина също е ефективно.
Внимавай да не уцелиш кулата или някое оръдие. В случай на самолетоносач цели се в хранилището му. Ако това ти е трудно, удари се в кърмата му.
За ниска, хоризонтална атака, прицели се в средата на съда, малко над нивото на водата. Ако ти е трудно или имаш насреща си самолетоносач се удари в хангара за самолети или края на кърмата. За други съдове се цели в двигателното.
Точно преди сблъсъка.
Скоростта ти е максимална. Самолета се опитва да се надигне. Но ти натискаш лоста напред като допълнително увеличаваш скоростта си. Дай най-доброто от себе си. Натискай с все сила.
Живял си 20 години. Трябва да изцедиш всичките си сили в този последен момент от живота си. Трябва ти свръхестествена сила.
В самия момент на удара дай-всичко от себе си. Всяко божество и духовете на загиналите ти събратя те гледат внимателно. Точно накрая е важно да не затваряш очи. Много са се блъскали с отворени очи. Те ще ти разкажат колко красиво е било.
Вече си на 30 м от целта
Ще усетиш че скоростта ти е нараснала.
Момента на сблъсъка
На 2–3 м от целта си. Виждаш ясно дулата на вражеските оръдия. Ще усетиш внезапно че летиш във въздуха. В този момент ще видиш майчиното си лице. Но тя не плаче, нито се смее. Тя просто те гледа.
Всички щастливи спомени.
Няма да се сетиш за всички, но те ще бъдат като сън или фантазия.Ти си спокоен и усмихнат. Атмосферата на детството ти сякаш се завръща.
Виждаш всичко, което си преживял през тези 20 години много бързо. Но не много ясно.
Във всеки момент само хубавите спомени ще се завръщат към теб. Не виждаш собственото си лице в момента. Заради щастливите си спомени усещаш че си весел. Дори можеш да чуеш звук като от чупене на кристал. После теб вече те няма …
Точки, коти трябва да помниш при последния си полет.
Сблъсъка с врага не е лесен .Той му струва много щети .Затова по всякакъв начин ще се опита да го избегне .
Изведнъж можеш да се почувстваш зле. Способен си да сгрешиш. Но се придържай към непоклатимото си убеждение до последния момент че ще потопиш вражеския кораб.
Помни, когато се спускаш че трябва с всички сили да крещиш „Хисатсу !” – „Потопи без да сбъркаш!”. В този момент всички вишневи цветове около храма Ясукуни ще ти се усмихнат.
) или Корсар или за пропуснатите от изтребителите, на щита на някой Бофорс или на куполата на някое 127 мм. оръдие. А останките на част от тия хорица просто са бивали измитани от борда да ударения кораб(особено за ималите късмета да атакуват линеен кораб) и кораба си е запазвал мястото в ордера и е продължавал да води бой. Иначе казано това е едно от най-тъпите управленски решения струвало на японците над 7500 самолета пропилени по най-кретенския възможен начин и най-големия кораб, който се потопило е Сейнт Ло
Comment