Концентрационните лагери
1. Новият ред, наложен в Европа
В завладените територии нацистка Германия налага своя нов ред система на господство над множество поробени нации, лишени от политически и човешки права. С оглед на идеята за създаване на чиста нация , тази система предвижда физичвското унищожение на евреите, славяните, циганите, хомосексуалистите, инвалидите, комунистите, социалистите, социалдемократите, сектантите, военнопленниците и отказващите да носят военната служба.
Системата е планирана, жестока и антихуманна организация на насилие, целяща изцеждането на икономичвския и човешкия потенциал на окупираните държави.
Моята борба книгата на Адолф Хитлер, превърнала се в Библия за националсоциалистите, е книга, от която лъха омраза към евреи, негри, цигани, славяни, французи, хомосексуалисти, инвалиди, комунисти, към Републиката, към Антантата... Тази книга е зов за реванш, за нова война не само за европейско, но и за световно господство.
2. Новият ред, наложен от японците в Азия.
Единственият азиатски съюзник на Япония през Втората световна война е Тайланд. Японците извършват много жестокости над военнопленниците, партизаните и цивилното население на завладените държави (убийства, изтезания, масови изнасилвания на жени, бактериологични опити...)
3. Концентрационните лагери.
Концлагерът не е затвор, по смисъла, който се влага в тази дума от наказателното право (съд присъда затвор). В него се вкарват хора без издадена присъда, а списъкът на задържаните не се обявява публично и не подлежи на контрол (за разлика от образованието, което подлежи на контрол от страна на държавните органи).
Първите концлагери били създадени от южняците по време на Гражданската война в САЩ (1861 1865). През 1895 били създадени концентрационни лагери и в Куба, тогава колония на Испания.
През англо-бурската война (1899 1902) в Южна Африка англичаните също строили такива лагери. Германците създават лагери в Намибия, в ЮЗ Африка (1905). През 1915 г. В Турция са създадени лагери, в които затваряли арменците. През Първата световна война лагери били създадени в Австроунгария, Полша, Финландия, Русия (след 1920). През Втората световна война лагери имало в Хърватия, Германия, Полша, дания, Литва. Латвия, Естония, Австрия и Франция.
В България също са създадени лагери в периода 1944 1962 г.
Институцията на концлагерите била тясно свързана с декността на SS командите, осигуряващи реда в тила (чрез масови убийства, преселване на големи маси население, разрушаване на селища, системен терор). Отряди от есесовци от SS Totenkopf (*) дивизия се грижат за стопанисването и охраната на концентрационните лагери и лагерите на смъртта. Членовете й са сред извършителите на най-тежките престъпления през Вторатат световна война. SS е един от многото идеални примери на Третия райх, разкриващи как кошмарите на болното човешко съзнание могат да се превърнат в смразяваща реалност. На Нюрнбергския процес организацията е обявена за виновна в преследването и унищожаването на евреи, в бруталност и убийства в концентрационните лагери, в зверства при управлението на окупираните територии, в развиването на програмата за робски труд и в малтретирането и избиването на военнопленници. Всички членове на организацията са обявени за военнопрестъпници, участвали в планирането на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната.
Лагерите се превръщат в международни градове с хиляди принудително заселени в тях мъже, жени и деца.
Най-известните концлагери са: Дахау, Бухенвалд, Матхаузен, Ораниенбург, Биркенау, Аушвиц (Освиенцим), Щутхоф, Треблинка, Майданек, Арбайтсдорф, Заксенхаузен...
Затворените в тях трябвало да работят до пълното им изтощение във военната промишленост като роби (произвеждали по един танк или по един самолет на ден!). Те били подлагани на ужасяващи психологически и медицински експерименти.
Доктор Йозеф Менгеле - от 1943 г. е назначен за лекар в концентрационния лагер Освиенцим. Там (заедно с други лекари - Кьониг, Тилон, Клайн) играе ключова роля при избора, кои от евреите да бъдат изпратени на работа или в газовите камери. От 30 май служи като лекар в циганския лагер в Аушвиц. Очевидци го описват като много привлекателен мъж, винаги спретнат и с аристократична осанка. Затворниците си го спомнят като човека с камшик за езда в ръка, с безупречно чиста униформа и лъснати до блясък ботуши. В Аушвиц Менгеле прави медицински и антропологични проучвания, подпомаган финансово от Немското изследователско дружество. Известен е с експериментите си върху близнаци, защото те са най-подходящи за сравнителен анализ. Сред затворниците Менгеле си спечелва прозвището "Ангел на смъртта". През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта "Цвят на очите". "Подходящи" за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд.
Концлагеристите били масово избивани чрез разстрел, изгаряни в крематориуми или в открити ями, или обгазявани в газови камери (с хлор, въглероден окис или с газ Циклон Б ).От самолет се виждали планини от горящи трупове. Миризмата от горящата плът била ужасна. Други причини вза смъртта на концлагеристите били жестоките изтезания, експериментите, стъдът, гладът, болестите, изтощението, побоите... Лагерите били обграждани с електрифицирана бодлива тел.
Затворниците губели имената и самоличността си. Полуавали номер, който се татуирал на ръката им. На гърбовете си имали цветен триъгълник червен (политически затворник), зелен (криминален), черен (саботьор), виолетов (сектант), жълт (евреин)...
Нищо не се изхвърляло в лагерите... Лагеристите влизали голи в пещтта или в газовата камера, като оставяли дрехите и обувките си на купчина пред входа. От техните черепи, коси, зъби, кости и кожа се произвеждали пепелници, украшения, мебели, подвързии за книги... Мазнината, останала от кремацията, се използвала за направата на сапун.
В концентрационните лагери жертвите никога не са разглеждани като индивиди, а са били уеднаквени с плъхове. Както плъховете, те са съществували единствено, за да бъдат избити.
--
(*) Totenkopf Мъртвешка глава
1. Новият ред, наложен в Европа
В завладените територии нацистка Германия налага своя нов ред система на господство над множество поробени нации, лишени от политически и човешки права. С оглед на идеята за създаване на чиста нация , тази система предвижда физичвското унищожение на евреите, славяните, циганите, хомосексуалистите, инвалидите, комунистите, социалистите, социалдемократите, сектантите, военнопленниците и отказващите да носят военната служба.
Системата е планирана, жестока и антихуманна организация на насилие, целяща изцеждането на икономичвския и човешкия потенциал на окупираните държави.
Моята борба книгата на Адолф Хитлер, превърнала се в Библия за националсоциалистите, е книга, от която лъха омраза към евреи, негри, цигани, славяни, французи, хомосексуалисти, инвалиди, комунисти, към Републиката, към Антантата... Тази книга е зов за реванш, за нова война не само за европейско, но и за световно господство.
2. Новият ред, наложен от японците в Азия.
Единственият азиатски съюзник на Япония през Втората световна война е Тайланд. Японците извършват много жестокости над военнопленниците, партизаните и цивилното население на завладените държави (убийства, изтезания, масови изнасилвания на жени, бактериологични опити...)
3. Концентрационните лагери.
Концлагерът не е затвор, по смисъла, който се влага в тази дума от наказателното право (съд присъда затвор). В него се вкарват хора без издадена присъда, а списъкът на задържаните не се обявява публично и не подлежи на контрол (за разлика от образованието, което подлежи на контрол от страна на държавните органи).
Първите концлагери били създадени от южняците по време на Гражданската война в САЩ (1861 1865). През 1895 били създадени концентрационни лагери и в Куба, тогава колония на Испания.
През англо-бурската война (1899 1902) в Южна Африка англичаните също строили такива лагери. Германците създават лагери в Намибия, в ЮЗ Африка (1905). През 1915 г. В Турция са създадени лагери, в които затваряли арменците. През Първата световна война лагери били създадени в Австроунгария, Полша, Финландия, Русия (след 1920). През Втората световна война лагери имало в Хърватия, Германия, Полша, дания, Литва. Латвия, Естония, Австрия и Франция.
В България също са създадени лагери в периода 1944 1962 г.
Институцията на концлагерите била тясно свързана с декността на SS командите, осигуряващи реда в тила (чрез масови убийства, преселване на големи маси население, разрушаване на селища, системен терор). Отряди от есесовци от SS Totenkopf (*) дивизия се грижат за стопанисването и охраната на концентрационните лагери и лагерите на смъртта. Членовете й са сред извършителите на най-тежките престъпления през Вторатат световна война. SS е един от многото идеални примери на Третия райх, разкриващи как кошмарите на болното човешко съзнание могат да се превърнат в смразяваща реалност. На Нюрнбергския процес организацията е обявена за виновна в преследването и унищожаването на евреи, в бруталност и убийства в концентрационните лагери, в зверства при управлението на окупираните територии, в развиването на програмата за робски труд и в малтретирането и избиването на военнопленници. Всички членове на организацията са обявени за военнопрестъпници, участвали в планирането на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната.
Лагерите се превръщат в международни градове с хиляди принудително заселени в тях мъже, жени и деца.
Най-известните концлагери са: Дахау, Бухенвалд, Матхаузен, Ораниенбург, Биркенау, Аушвиц (Освиенцим), Щутхоф, Треблинка, Майданек, Арбайтсдорф, Заксенхаузен...
Затворените в тях трябвало да работят до пълното им изтощение във военната промишленост като роби (произвеждали по един танк или по един самолет на ден!). Те били подлагани на ужасяващи психологически и медицински експерименти.
Доктор Йозеф Менгеле - от 1943 г. е назначен за лекар в концентрационния лагер Освиенцим. Там (заедно с други лекари - Кьониг, Тилон, Клайн) играе ключова роля при избора, кои от евреите да бъдат изпратени на работа или в газовите камери. От 30 май служи като лекар в циганския лагер в Аушвиц. Очевидци го описват като много привлекателен мъж, винаги спретнат и с аристократична осанка. Затворниците си го спомнят като човека с камшик за езда в ръка, с безупречно чиста униформа и лъснати до блясък ботуши. В Аушвиц Менгеле прави медицински и антропологични проучвания, подпомаган финансово от Немското изследователско дружество. Известен е с експериментите си върху близнаци, защото те са най-подходящи за сравнителен анализ. Сред затворниците Менгеле си спечелва прозвището "Ангел на смъртта". През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта "Цвят на очите". "Подходящи" за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд.
Концлагеристите били масово избивани чрез разстрел, изгаряни в крематориуми или в открити ями, или обгазявани в газови камери (с хлор, въглероден окис или с газ Циклон Б ).От самолет се виждали планини от горящи трупове. Миризмата от горящата плът била ужасна. Други причини вза смъртта на концлагеристите били жестоките изтезания, експериментите, стъдът, гладът, болестите, изтощението, побоите... Лагерите били обграждани с електрифицирана бодлива тел.
Затворниците губели имената и самоличността си. Полуавали номер, който се татуирал на ръката им. На гърбовете си имали цветен триъгълник червен (политически затворник), зелен (криминален), черен (саботьор), виолетов (сектант), жълт (евреин)...
Нищо не се изхвърляло в лагерите... Лагеристите влизали голи в пещтта или в газовата камера, като оставяли дрехите и обувките си на купчина пред входа. От техните черепи, коси, зъби, кости и кожа се произвеждали пепелници, украшения, мебели, подвързии за книги... Мазнината, останала от кремацията, се използвала за направата на сапун.
В концентрационните лагери жертвите никога не са разглеждани като индивиди, а са били уеднаквени с плъхове. Както плъховете, те са съществували единствено, за да бъдат избити.
--
(*) Totenkopf Мъртвешка глава
Comment