Съобщение

**Док Холидей** · 17-05-2004, 22:29

Вилхелм Лист/Wilhelm List
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall
(14.05.1880-17.08.1971)

Вилхелм Лист е роден на 14 май 1880. Той влиза в армията и служи през цялата ПСВ. След това се присъединява към Freikorps.
В армията става специалист по танковете и накрая става chief of the Army Organization Department. Лист постепенно се изкачва в новата немска армия и през 1930 е повишен в Генерал-Майор, а също така е назначен за директор на Военното Училище в Дрезден. Дотогава Лист има умерени политически възгледи.
През 1935 той е назначен от Генерал Федор фон Бок за командир на 4 Армейски Корпус. Въпреки че Лист още още критикува Хитлер той няма желание да предприема действия които биха навредили на кариерата му. Като резултат той не протестира срещу отношението към Вернер фон Бломберг и Вернер Фрайхер фон Фрич през 1938.
След Аншлуса Лист е изпратен във Виена като командир на армейска група в Австрия. На следващата година той взима участие в инвазията в Чехословакия.
През септември 1939 Лист е под командването на Генерал Герд фон Рундщедт в Полша. Посещавайки страната Вилхелм Канарис е шокиран откривайки, че Лист е дал разрешение за масови екзекуции на евреи от SS.
По време на Френската кампания той води 12 армия. Лист напредва добре и неговата пехота достига Meuse само ден след Генерал Паул фон Клайст танковата му част. Лист се намесва в спора между Клайст и Хайнц Гудериан което сериозно заплашва да провали успеха на нахлуването във Франция. Като резултат Гудериан минава под командвенито на Лист до остатъка от кампанията.
Адолф Хитлер оценява много ролята на Лист в първата година на войната и на 10 май 1940 го повишава в Генерал-Фелдмаршал. Тогава са му поставени задачите по планирането на инвазиите в Гърция и Югославия. Лист остава на Балканите до уволняването му през октомври 1941.
Фелдамаршал Лист е повикан отново през юли 1942 за да поеме командването на армейска група в южната част на СССР. Задачата му е да постави под контрол Кавказките петролни залежи. Хитлер е недоволен от представянето му в Кавказ и въпреки протестите на Франц Халдер и Алфред Йодл го уволнява на 9 септември 1942. Лист прекарва остатъкът от войната в дома си в Гармиш-Партенкирхен.
След войната Лист е обвинен във военни престъпления и през февруари 1948 е осъден на доживотен затвор, но е освободен през декември 1952. Вилхелм Лист умира на 17 август 1971.

Генерал-Фелдмаршал Вилхелм Лист и Генерал-Фелдмаршал Фердинанд Шьорнер

**Док Холидей** · 17-05-2004, 23:03

Тридесет годишната война(1618-1648)

Лудвиг Бек/Ludwig Beck
Генерал-полковник/Generaloberst
(29.06.1880-20/21.07.1944)

Лудвиг Бек е роден в Бибрих на 29 юни 1880. Той влиза в армията и през 1933 става Генерал-адютант. Две години по-късно е назначен за началник на Генералния щаб.
Бек се противопоставя на опитите на Хитлер и NSDAP да привлекат на своя страна армията. През 1938 той е изпратен в Лондон за да накара Чембърлейн да обещае че ще има военна намеса ако Германия нападне Полша.
Когато Хитлер разкрива че Бек заговорничи против него го маха от централата. Заместен от Франц Халдер, Бек продължава да работи с останалите опоненти на Хитлер включително Карл Гьорделер, Вилхелм Канарис, Ханс Остер и Улрих Хасел.
В началото на 1944 се сближава с Ервин Ромел и говори с него относно присъединяването му към групата на недоволните. Ромел отказва критикувайки тактиката на заговорниците твърдейки, че убийството може да превърне Хитлер в светец. Вместо това той предлага Хитлер да бъде арестуван и съден.
Заподозрян, че е част от заговора Бек е арестуван на 20 юли. Генерал Ерих Фром го арестува и настоява Бек да се самоубие. Той успява да се нарани сериозно, а един сержант го довършва застрелвайки го в тила.

**Док Холидей** · 18-05-2004, 15:08

Хасо-Екард Фрайхер фон Мантойфел/Hasso Eccard Freiherr von Manteuffel
Генерал от танковите войски/General der Panzertruppe
(14 януари 1897 - 24 септември 1978)

Барон Хасо фон Мантойфел е роден на 14 януари 1897 в Потсдам, Германия. Той произлиза от пруска аристократична фамилия, свързана с политически и военни дела. Фон Мантойфел е военен стратег, чийто способности и изобретателно разположение на танковете многократно осуетяват съюзническите офанзиви по време на Втората Световна Война. Той е 24ят награден с "Брилянтите към Дъбовите Листа и Мечовете" на Рицарския Кръст. Фон Мантойфел постъпва в армията през 1908 година и до 1934 командва различни съединения. На 1 април 1934 той е повишен в капитан. На 1 февруари е назначен за директор на танковото училище в Берлин-Крампниц. През септември 1939 Мантойфел е вече майор, а след серия от повишения по-късно по време на войната става командир на армия. На 1 октомври 1941 той е произведен в полковник докато служи на Източния фронт. Мантойфел взима участие в Операция "Барбароса" като командващ батальон от 7 танкова дивизия. На 27 ноември е награден с Рицарски Кръст заради превземането на ключов мост в покрайнините на Москва. По време на Северноафриканската кампания той командва дивизия но е подчинен на Ханс Юрген фон Арним. Мантойфел провежда много успешна контратака в района на Тунис с която отрязва комуникационните връзки на съюзниците зад фронтовата линия. През февруари 1943 е върнат в Германия, а на 1 май 1943 е повишен в Генерал-майор.

През ноември 1943 Хасо Фон Мантойфел командва 7ма танкова дивизия в състава на армията на Хот в Украйна където успява да спре съветската офанзива. На 27 декември 1943 той получава командването на елитната танкова дивизия "Grossdeutschland". На 1 февруари 1944 е повишен в Генерал-лейтенант, а на 22 февруари е награден с "Мечовете" към Рицарския Кръст за заслуги при Киев. Интересен факт е, че на униформата си Мантойфел носи лентите на "DAK" и "Grossdeutschland". През май 1944 фон Мантойфел успешно използва своите моторизирани войски и спира настъплението на маршал Конев през Румъния. На 1 септември 1944 Хасо фон Мантойфел е назначен за командир на 5та танкова армия и става General der Panzertruppe. През декември 1944 на 5 танкова армия е наредено да пресече река Meuse към Брюксел и Антверпен, защитавайки фланга на 6 Panzer армия. По време на Battle of Bulge, 5 танкова армия печели големи победи и почти напълно успява да пречупи защитните линии на съюзниците. На 18 февруари 1945 Хасо фон Мантойфел е награден с "Брилянтите към Дъбовите Листа и Мечовете" на Рицарския Кръст. След Арденската офанзива (в която Мантойфел е обявен за най-добре проявилия се командир) на 2 март 1945 Фон Мантойфел става главнокомандващ на 3та танкова армия която е част от Група Армии "Вистула", чиято цел е да забавят съветското настъпление към Берлин. На 3 (в други източници) 8 май 1945 Хасо фон Мантойфел се предава с 3та танкова армия на западните съюзници. Държан като затворник до септември 1947. От 1953 до 1957 фон Мантойфел е член на Бундестага като представител на Свободната Демократическа Партия. През 1959 той е обвинен в заповедта, която е издал през 1944 за разстрела на 19 годишен дезертирал войник и е осъден на 18 месеца затвор, но е освободен след 4 месеца. Хасо фон Мантойфел умира на 24 септември 1978 в Тирол, Австрия.

Хасо фон Мантойфел и Майор Хуго Шимел

Мантойфел с "Гросдойчланд" през 1943

Мантойфел с General der Panzertruppe Адалберт Шулц (вдясно от Мантойфел)

Мантойфел получава отличието си лично от Хитлер (на ръкава на Мантойфел се вижда добре лентата на дивизията "Гросдойчланд")

С Конрад Аденауер

И с Дуайт Айзенхауер

**Док Холидей** · 18-05-2004, 19:54

Франц Халдер/Franz Halder
Генерал-полковник/Generaloberst
(1884-1972)

Име: Франц Халдер
Ранг: Генерал-полковник
Дата на пленяване: 5 май 1945

Лични данни:

Дата на раждане: 30 юни 1884
Място на раждане: Вюрцбург
Дата на смъртта: 2 април 1972
Място на смъртта: Aschau/Chiemsee
Родители: Генерал Максимилиан и Матилде (родена Стайхел) Халдер
Съпруга: Гертруде Ерл - дата на сватбата 23 септември 1907

Повишения:

Fahnenjunker: 14 юли 1902
Fahnrich: 29 януари 1903
Лейтенант: 9 март 1904
Оберлейтенант: 7 март 1912
Капитан 9 август 1915RDA по-късно променено на 8 ноември 1914
Майор: 17 март 1924 (RDA 1 април 1923)
Подполковник: 1 февруари 1929
Полковник: 1 декември 1931
Генералмайор: 1 октомври 1934
Генерал-лейтенант: 1 август 1936
Генерал от артилерията: 1 февруари 1938
Генерал-полковник: 19 юли 1940

Декорации и награди:

Рицарски Кръст 27 октомври 1939 Генерал-полковник, Началник на Генералния Щаб
Пруски Кралски Орден на Хохенцолерните, Мечовете към Рицарския Кръст 2 октомври 1918
Пруски Железен Кръст 1 степен (1914) със лента от 1939
Пруски Железен Кръст 2 степен (1914) с лента от 1939
Баварски военен орден за заслуги 4 степен с Мечове и Корона

Саксонски Рицарски Алберт Орден 1 степен с Мечове
Кръст за войнска чест 1914-1918
Баварски медал на принцрегент Литполд
Медал за дългогодишна служба във въоръжените сили 1 степен (Кръст за 25 годишна служба)
Медал за дългогодишна служба във въоръжените сили 3 степен (Кръст за 12 годишна служба)
Австрийски военен кръст за заслуги 3 степен с военна декорация
Румънски орден на Михал Смелия 2 и 3 степен 14 октомври 1941 (Кралски декрет ¹2868)
Фински Орден на Кръста на свободата 1 клас със Звезди, Дъбово лист и Мечове 25 март 1942
U.S. Граждански медал за заслуги

**Док Холидей** · 20-05-2004, 21:38

Ернст Баркман/Ernst Barkmann
(1919)

Роден: 25 Август, 1919 в Кисдорф до Вад Зегеберг, Холщайн
Железен Кръст 2 степен: 14 Юли, 1941
Железен Кръст 1 степен: 1 август, 1944
Рицарски Кръст : 27 Август, 1944 като SS-Unterscharfuhrer командващ Панцер V Пантер No. 424, 4та рота SS танков. полк 2 в Нормандия

Ернст Баркман влиза в VT през април 1939 с 9/Germania и служи с него (печелейки Infantry Assault Badge) докато не влиза в Panzer Abteilung. След декември 1940 полкът е част от дивизията "Germania". Баркман е ранен в Русия на 23 юли 1941 до Днепропетровск. Той се възстановява като попълнение на 5 SS Pz. Дивизия "Wiking" докато е преместен в Pz полк през 1942 2ра рота). Когато полкът отново напуска Русия през януари 1943 той е преместен в 4та рота и остава там до края. Повишен в Oberscharfuhrer на 1 Август 1944. Баркман печели значка за 50 сражения участвайки в повече от 50 сражения. Той е раняван повече от 5 пъти по време на битка и затова е награден със златна значка за раняване.

За събитията в следващата история Баркман получава Рицарски Кръст:

"На 27 юли на SS-Unterscharfuhrer Ернст Баркман е заповядано да остане с танка си за да охранява две повредени коли северно от Каниси. През нощта на 28/29 юли отстъплението на дивизията му напълно го отрязва от частта му. Той унищожава един танк и започва да тегли другия, който е трябвало да охранява по-рано. Напълно пресичайки американските линии през нощта Баркман унищожава 14 неприятелски танка и достига своите линии на 30 юли 1944."

Ернст Баркман е роден в Кисдорф на 25 август 1919 година. Той е син на местен фермер. През 1935 той завършва училище и започва да навлиза в семейния бизнес за да помага на баща си. На 1 април 1936 Ернст Баркман влиза в SS-Standarte Germania като доброволец и след три тренировъчни месеца влиза в 3 батальон на Standarte at Radolfszell. Баркман взима участие в Полската кампания служейки с 9 рота of SS-полк "Germania" като картечар и е ранен там. През есента на 1941, той е сериозно ранен по време на битката при Днепропетровск (Операция Барбароса) и получава Железен Кръст 2 степен. В края на 1941 Баркман е преместен в Холандия като инструктор на европейските SS доброволци но в началото на 1942 той поисква да се върне на служба в полка на своята танкова дивизия. Ернст Баркман е върнат на Източния Фронт и през зимата на 1942 е преместен в 2 Kompanie на 2 танков полк от of 2 SS танкова Дивизия Das Reich. Хората на Баркман са въоръжени с Panzer III (50mm оръдие) танкове които са на много по-ниско ниво спрямо T-34. В началото на 1943 2 танков полк взима участие в битката за Харков където Баркман е награден с Железен Кръст 1 степен. В средата на 1943 той е преместен в рота, която току що е получила нови Panzer V Panther танкове.

В края на 1943 Ернст Баркман е повишен в SS-Unterscharfuhrer. В началото на 1944 цялата дивизия е преместена в района на Бордо в Южна Франция за почивка и поправка на машините. След D-Day (6 юни 1944)на 2 SS танкова Дивизия Das Reich е наредено да се придвижи северно и да влезе в бой.

В началото на 1944 Das Reich се придвижва към Сен Ло за да спре напредването на 9 и 30 Пехотни дивизии от американската армия както и на 3 Бронирана дивизия. На 8 юли Armored Division. Kompanie на Баркман е острието на атаката срещу американската армия. На този ден Ернст Баркман унищожава првия си "Шърман" близо до Сен Ло. На 12 юли той унищожава още 2 "Шърмана" и поврежда сериозно трети. По време на тази задача Баркман премества боядисаната си ("камуфлажирана") Пантера към позиция за засада и започва да чака още съюзнически "брони" разбивайки още три "Шърмана". След това танкът на Баркман е ударен от противотанково оръдие. Той решава да напусне горящата Пантера и да загаси огъня. След изпълнението на задачата Пантерата му е откарана за поправка. След един ден почивка на сутринта на 14 юли на Баркман е наредено да спаси 4 Пантери отрязани от линиите на врага. Той изпълнява задачата си и унищожава още 3 "Шърмана". Към обед на същия ден полковия командир SS-Obersturmbannfuhrer Tychsen заповядва на Баркман да спаси ранени германски войници от американците. Още веднъж успява. На 26 юли в Пантерата на Баркман се появява технически проблем и тя е изпратена в полевата работилница. Докато механицитие работели по нея работилницата е атакувана от бомбардировачи и Пантерата на Баркман е ударена в двигателното отделение?. На разсъмване на 27 юли Пантерата му е поправено но е отрязана от остатъка от Kompanie. По обратния път близо до селцето Le Lorey, Баркман е спрян от оттеглящи се немски пехотинци които докладват, че американците се приближават. Баркман решава да изпрати двама от хората си за да провери информацията. Те се връщат скоро с новината, че американска колона, съставена от около 15 "Шърмана" и транспортни средства се приближава. Баркман премества танка си на кръстопътя заемайки удобна позиция закрит от дъбове и започна да чака неприятеля. Когато колоната се приближава Баркман открива огън унищожавайки първите два танка, а после tanker truck. Два горящи "Шърмана" се опитват да се измъкнат връщайки се обратно, но са разбити един по един. В отговор американците викат подкрепления и Пантерата е повредена като някои членове от екипажа са ранени. Използвайки момента на изненадата два "Шърмана" опитват да атакуват но да унищожени. Баркман и екипажът му поправят танка си и разбиват един "Шърман" докато отстъпва. Шофьорът закарва Пантерата на сигурно място близо до градчето Neufbourg. По време на този подвиг често наричан "Ъгълът/Скривалището на Баркман" Ернст Баркман унищожава около девет "Шърмана" и много други превозни средства.

На 28 юли Баркман достига до Кутанс и се присъединява към остатъка от своята Kompanie. За 2 дни той унищожава 15 "Шърмана". На 30 юли американците обкръжават Гренвил, но Баркман теглейки още една Пантера успява да се измъкне. По заповед да унищожи повредената "Пантера" екипажът й решава да я подпали и скоро две "Пантери" откриват огън. Екипажите са принудени да си пробият път пеша към германските линии които са на разстояние 7 километра. Баркман достига Avranches на 5 август и е горещо посрещнат от другарите си които чуват за подвизите му. За смелостта и уменията си Ернст Баркман е препоръчан в списъка на предложените за "Рицарски Кръст" и е награден на 5 септември.

SS-Oberscharfuhrer Баркман продължава своята успешна кариера и взима участие в Арденската офанзива през декември 1944. Тогава той е сериозно ранен. По време на офанзивата Пантерата на Баркман се сблъсква с група американски танкове от 2 Бронирана Дивизия. Битката започва и превъзхождащия Баркман унищожава няколко "Шърмана". Един от тях удря Пантерата му, но не й причинява големи повреди и той започва да се оттегля с леко повреден двигател. Дори с повреди Баркман разбива преследващия го "Шърман" и се оттегля на сигурно.

През март 1945 Баркман се бие още веднъж с Червената Армия в района на Stuhlweissenburg, където то унищожава четири T-34 и закръгля бройката на унищожените неприятелски танкове за Дивизията Das Reich на 3000. В същото време Das Reich е изтощена от непрекъснатите битки и липсата на нови танкове. В частта на Баркман има само девет действащи танка от които три са съвсем скоро унищожени от танковете "Йосиф Сталин". На останалите 6 Пантери е наредено да се свържат с остатъците от танковия полк на 1 SS Panzer Дивизия Leibstandarte SS Adolf Hitler, командвана от SS-Standartenfuhrer Йохен Пайпер.От април 1945, Баркман се бие в Австрия. Там неговата Пантера е улучена по погрешка от приятелски войници и екипажът на Баркман е ранен. По-късно Пантерата е оставена в голям кратер от бомба където е и унищожена от екипажа си. Ернст Баркман достига Британската зона на операции където е взет като пленник.

По време на неговата изключително успешна кариера Ернст Баркман получава Рицарски Кръст за неговите храброст и умения както и Panzer Assault Badge за 25 и 50 сражения. Той преживява войната и живее в Кисдорф, Германия където е дълго време пожарникар както и майор. (burgomaster).

Биография на Баркман

http://www.geocities.com/alkantolga/panzerace/ernst.htm

Снимки на Баркман

http://www.geocities.com/alkantolga/panzerace/photos.htm

**Док Холидей** · 24-05-2004, 13:40

Ето малко цифри за броя на унищожените танкове от най-добрите германски танкисти. За бройките на Книспел, Витман и Кариус не мога да си спестя възраженията - Книспел е унищожил по-малко, Кариус има около 100 "в актива", а всеобщо е мнението, че Витман е най-големия германски танкист и трябва да е на първо място. Що се отнася до бройката на алтазар "Боби" Вол - част от неговите победи са направени докато е бил стрелец в екипажа на Михаел Витман но не се знае колко точно.

1. Kурт Книспел (s.Pz.Abt 503) -- 162 victoires
2. Oто Кариус (s.Pz.Abt 502)-- 150 victoires
3. Йоханес Ханс Болтер (s.Pz.Abt 502)-- 139 victoires
4. Mихаел Витман (s.SS.Pz.Abt 101)-- 138 victoires
5. Карл Мьобиус (Rolf ?) (s.SS.Pz.Abt.101)--125 victoires
6. Ханс Зандрок (Fallshirm Stug Abt H.G)-- 123 victoires
7. Паул Егер (s.SS.Pz.Abt 502)-- 113 victoires
8. Aрно Гийзен (Das Reich)-- 111 victoires
9. Oberfahnrich Рондорф (s.Pz.Abt 503)-- 106 victoires
10. Feldwebel Гетнер (s.Pz.Abt 503)-- 103 victoires
11. Kaрл Кьорнер (s.SS.Pz.Abt 503)-- 100 victoires
12. Aлберт Кершер (s.Pz.Abt 502)-- 100 victoires
13. Вил Фей (s.SS.Pz.Abt 102)-- 88 victoires
14. Хелмут Вендорф(s.SS.Pz.Abt 101)-- 84 victoires
15. Eрнст Баркман (SS.Pz.Rgt 2)-- 82 victoires
16. Балтазар "Боби" Вол (s.SS.Pz.Abt 101)-- 80 victoires
17. Eлик Лицке (s.Pz.Abt 509)-- 76 victoires
18. Херман Бикс (4° Pz Div)-- 75 victoires
19. Ханс Щрипел (1° Pz Div)-- 70 victoires
20. Eмил Зайболд (SS.Pz.Rgt 2)-- 69 victoires
21. Вилхелм Кнарт (s.Pz.Abt 505)-- 68 victoires
22. Kарл Броман(s.SS.Pz.Abt 503)-- 66 victoires
23. Aлберт Ернст(S.Pz.Jag.Abt 519)--65 victoires
24. Рихард Енгелман (Stug Abt 912)-- 62 victoires
25. Hugo Primozic(Stug Abt 667)–- 60 victoires
26. Йозеф Бранднер (Stug Abt 912)-- 60 victoires
27. Ханс-Бабо фон Роор (7° Pz Div)-- 58 victoires
28. Fritz Amling (Stug Abt 202)-- 56 victoires
29. Kaрл Хайнц Вармбрюн (s.SS.Pz.Abt 101)-- 51 victoires
30. Хайнц Клинг(s.SS.Pz.Abt. 101)-- 51 victoires 31. Johann Muller (s.Pz. Abt. 502)-- 50 victoires
32. Хайнц Крамер (s.Pz.Abt 502)-- 50 victoires
33. Aлфредо Карпането (s.Pz.Abt 502)-- 50 victoires
34. Валтер Фийбиг (Stug Abt 301)-- 50 victoires
35. ? ? Maусберг (s.Pz.Abt 505)-- 50 victoires
36. Йозеф Далмайер (Fhr. PzJager Kp.1183)-- 50 victoires
37. Волфганг Бостел Ханс Хаймер Паул фон (Pz.Jg.Kp. 1023)-- 48 victoires
38. Юрген Брандт (s.SS.Pz.Abt.101)-- 47 victoires
39. ?? Шолц (s.Pz.Abt.505)-- 46 victoires
40. Хайнц Дойч (Fsch. Stug Brigade 12)-- 44 victoires.
41. Kaрл Пфройндтнер (Stug Abt 244)-- 43 victoires
41. Хайнц Шарф (Stug Abt 202)-- 40 victoires
42. Валтер Оберлоскамп (Stug Abt 667)-- 40 victoires
43. Фридрих Тадже (Stug Abt. 190)-- 39 victoires
44. Рудолх Рой (12° SS Pzjager Abt)-- 36 victoires
45. Ханс Даузер (I./SS.PzRgt.1 "LSSAH")--34 victoires
46. Готвалд Щийр (Stug Abt 667)-- 30 victoires
47. Йозеф Трагнер (Stug Abt 667)-- 30 victoires
48. Рихард Шрам (Stug Abt 202)-- 30 victoires
49. Паул Зенгхас (1./SS-Pz.Rgt.5)-- 30 victoires
50. ?? Банце (Stug Abt. 244)-- 24 victoires
51. Ойген Мецгер (Stug Abt. 203)-- 23 victoires
52. Феликс Адамович (Stug Abt 904)-- 23 victoires
53. Капитан Раде (Stug Abt. 244)-- 23 victoires
54. Франц Щаудегер(s.SS.Pz.Abt.101)-- 22 victoires
55. Хайнрих Териете (sPzJgAbt. 653)-- 22 victoires
56. Франц Кречмер (sPzJgAbt. 653)-- 21 victoires
57. Хорст Науман (Stug Abt. 184)-- 21 victoires
58. Фриц Хенке (3./SS-Stug.Abt.1)-- 20 victoires
59. Ханс Малкомес (2./SS-PzRgt.1)--20 victoires
60. Kлаус Вагнер (StuG Abt. 667)-- 18 victoires
57. ? Ремпел (13 Schwere Kie GD)-- 18 victoires
58. Херман Фелдхайм (s.Pz.Jg.Abt. 654)-- 16 victoires
59. Волфганг Хартелт (Pz Rgt Hermann Goring)-- 17 victoires
60. Хайнрих Енгел (StuG Abt. 259)-- 15 victoires
61 ? Гуснерлах (?./SS.Pz.Rgt.9)-- 15 victoires
62. Рудолф фон Рибентроп(LSSAH + HJ)-- 14 victoires - синът на Йоахим Фон Рибентроп
63. Wachtmeister Moj (StuG Abt. 190)-- 12 victoires
64. Feldwebel Sachs (s.Pz.Abt 503)-- 11 victoires
65. SS-Obersturmfuhrer Георг Хурделбринк (ss.Pz.Jag.Abt.12)-- 11 victoires
63. Зигфрид Фрейер (Pz.Abt.24)-- 11 victoires
64. ? Байер (13 Schwere Kie GD)-- 10 victoires.
65. Aлфред Регинитор (StuG Abt. 279)-- 10 victoires
66. Лейтенант Фроме (1° Pz Div)-- 9 victoires
67. SS-Unterscharfuehrer Оберхабер (s.SS-Pz.Abt.102)-- 3 victoires
68. Лейтенант Боурцел (1° Pz Div)-- 3 victoires

http://perso.wanadoo.fr/did.panzer/Les_As.html

Подчертаните така имена вече имат биографични бележки

Подчертаните така имена ще имат биографични бележки

Ако ви се четат биографии на Panzer асове ето

KNIGHTS IN ARMOR: PANZER ACES & ACE COMMANDERS! KNIGHTS OF THE IRON CROSS

http://www.angelfire.com/goth/bobtank/panzer_ace.html

**Док Холидей** · 24-05-2004, 22:58

Херман Хот/Hermann Hoth
Генерал-полковник/Generaloberst
(12.04.1885-25.01.1971)

Херман Хот, син на военен лекар е роден в Нойрупен на 12 април 1885. Той постъпва в армията и служи през цялата ПСВ.

Хот остава в армията и през 1935 му е поверено командването на 18 дивизия в Лигниц. Повишен в Генерал-лейтенант на 10 ноември 1938 той става командир на 15 моторизиран корпус, а на следващата година взима участие в полската кампания.

По време на западната офанзива Хот минава през Ардените преди да нахлуе в Нормандия и Бретан. Заради заслугите си във Френската кампания на 19 юли 1940 е повишен в Генерал-половник.

По време на Операция Барбароса Хот е командващ на Трета танкова Група. Той превзема Минск и Витебск преди да се насочи към Москва. През октомври 1941 Хот е изпратен като командир на 17 Армия в Украйна. Червената Армия контраатакува през януари и Хот отстъпва.

През юни 1942 Хот наследява Ерих Хьопнер като командир на 4 танкова Армия и е въвлечен в обсадата на Сталинград. Също така той взима участие в битката при Курск, но е принуден да отстъпи за да заеме по-добри защитни позиции. След битката Хитлер го отзовава и до края на войната Хот остава в запас.

След войната Хот е арестуван и съден за военни престъпления в Нюрнберг. Признат за виновен той е осъден на 27 октомври 1948 на 15 години затвор. Освободен шест години по-късно той се оттегля и започва да пише книги за военна история. Херман Хот умира на 25 януари 1971.

Генерал-полковник Херман Хот и вероятно Генерал-лейтенант Хьорнлайн (с бинокъла) Командир на дивизията "Гросдойчланд"

Хот (в средата) и Олдвиг фон Нацмер (дясно)

**Док Холидей** · 25-05-2004, 21:12

SS-Hauptscharfuеhrer Карл Кьорнер и SS-Untersturmfеuhrer Kарл Броман /SS-Hauptscharfuehrer Karl Koerner and SS-Untersturmfuehrer Karl Bromann

SS-Hauptscharfuеhrer Карл Кьорнер и SS-Untersturmfuehrer Kарл Броман са танкови aсове, които започват и завършват кариерата си на Кралски Тигри. И двамата служат в SS танково поделение 503, което става част от III SS танков корпус. sSSPzAbt 503 произхожда от 8 рота на 3 Waffen SS Panzergrenadier Дивизия "Totenkopf", която е снабдена с "Tигри" от юли 1943 до март 1944. На 17 октомври 1944 sSSPzAbt 503 получава Кралски Тигри, а на 27 януари 1945 е преместен на Източния фронт. През нощта на 17/18 февруари, sSSPzAbt 503 е натоварена на влак и е преместена в Данциг (Гданск) По време на битката за Гданск (райони Oliwa и Wrzeszcz) и Сопот, SS-Untersturmfuehrer Карл Броман (командир на 1ва рота) унищожава 65 танка и САУ с 44 артилерийски установки както и 15 превозни средства (включително няколко T-34 от Първа Полска Танкова Бригада "Героите на Вестерплате"). Заради големия брой унищожени танкове малко по-късно Броман е награден с Рицарски Кръст. След тежките загуби останките от частта са евакуирани в Швенемюнде и взима участие в битката в района на Щетин (Szczecin). В последните дни на Третия Райх шест Кралски Тигъра от sSSPzAbt 503 са прикрепени към 11 Waffen SS Panzergrenadier Division "Nordland" и участват в защитата на Берлин като накрая им се налага да защитават Райхстага. След войната Броман работи като зъболекар-техник в университетска болница в Германия и се пенсионира като такъв.

През април 1945 SS-Hauptscharfuehrer Карл Кьорнер (взводен командир от 2ра рота) започва контраатака в района на Болесдорф (източно от Берлин), когато насреща му на разстояние 200 метра излизат 2 тежки съветски танка ЙС-II. Кьорнер бързо унищожава първия, а втория е напуснат от екипажа си.
През април 1945 по пътя от Болесдорф към Щраусберг Кьорнер забелязва 11 ЙС-II и между 120/150 различни вражески танкове в края на селото, които в момента се поправят или се зареждат с гориво. Той унищожава първия и последния от колоната ЙС-II на пътя и се насочва към селото. Кьорнер атакува разположените там танкове и меко казано неприятно изненаданите им екипажи. Много цистерни и камиони с амуниции експлоадират паникьосвайки още повече почиващите руски танкисти. В това сражение Кьорнер унищожава общо 39 танка и се оттегля без никакви проблеми. След тази акция sSSPzAbt 503 и другите части са изтеглени за да защитават Берлин. По пътя към Берлин Карл Кьорнер унищожава общо над 100 съветски танка и 26 противотанкови танкови оръдия, за което на 29 април 1945, в последните дни на Третия Райх, е награден с Рицарски Кръст в Райхсканцлерството. След церемонията Кьорнер се връща в частта си в района на Шарлотенбург в Берлин.
На 2 май последния Кралски Тигър от SS тежък танков батальон 503 е унищожен при опита да се пробие обсадата на града при моста Шпандау.

"На пътя от Болесдорф към Щраусберг стояха 11 ЙС ²² танка и зад селото имаше между 120 и 150 неприятелски танка, които се презареждаха, превъоръжаваха или поправяха. Аз открих огън и унищожих първия и последния от 11те танка ЙС ²² на пътя... Моите лични точки от унищожени вражески танкове в това сражение беше 39."

SS-Hauptscharfuehrer Kaрл Кьорнер,
тежък SS танков батальон (103) 503 / III SS танков корпус,
Източна Германия, април 1945.

404 Not Found

http://rtvmodeler.com/ARTICULOS/BATALLONES/batallon-ss.htm

Карл Броман

Карл Броман

Карл Кьорнер

**Док Холидей** · 26-05-2004, 15:39

Признание

Още един вариант на списъка с panzer асовете измъкнат от форума
axishistory.com

1.Kurt Knispel –168 Kills (sPzAbt. 503)-KIA in the last days of the war- -commanding his own Kingtiger - never awarded the KC he so richly deserved
2.Otto Carius – 150+ Kills (sPzAbt. 502)- Alive and healthy.Finished the war in S.Pz.Jag.Abt.512(?)
3.Hans B&ouml;lter-- 139 Kills (sPzAbt. 502)-survived the war - deceased
4.Michael Wittman – 138 Kills (sS.S.PzAbt. 101 Liebstandarte)
5.Hans Sandrock – 123 Kills (assorted AFV last unit HJ ) - survived the war - deceased
6.Paul Egger – 113 Kills (Das Reich)- alive and well
7.Arno Giesen – 111 Kills (Das Reich)
8.Oberfahnrich Rondorf—106 kills (sPzAbt. 503)- KIA last month of the war
9.Feldwebel G&auml;rtner – 103 Kills (sPzAbt. 503)- KIA last month of the war
10.Karl K&ouml;rner – 100+ Kills (sS.S.PzAbt. 503)- survived / deceased
11.Albert Kerscher – 100+ Kills (sPzAbt. 502)- alive and well
12.Obersturmfuhrer Helmut Wendorff—84 Kills (sS.S.Pz Abt.101, Liebstandarte)
13.Oberscharfuhrer Ernst Barkmann—82+ Kills (Das Reich)- alive and well
14. Will Fey - 80 + kills (s.SS-Pz.Abt.102/502) - survived /had a stroke recently
15.Eric Litztke—76 Kills (sPzAbt. 509)- survived the war / deceased
16.Hermann Bix – 75+ Kills (4th Panzer Division)- survived / deceased
17.ZugFuhrer Hans Strippel – 70 Kills (4. / II/ PzAbt. 1, 1st Pz. Division)- survived / deceased
18.Emil Seibold – 69 Kills (Das Reich)- survived / deceased
19.Wilhelm Knauth—68 Kills (sPzAbt. 505)- survived / ?
20.Karl Bromann – 66 Kills (sS.S.PzAbt. 503)- alive and well
21.Oberwachtmesiter Hugo Primozic—68 Kills (StuG Abt. 667)- survived / deceased
22.Sepp Brandner – 61 Kills (StuG Brigade 912)- survived / deceased
23.Oberleutnant Hans-Bobo von Rohr – 58 Kills (25 Pz. Abt., 7th Pz. Division)
24.Hauptman Richard Engelmann—54 Kills (StuG Abt. 912)
25.Leutnant Josef Dallmeier—50 Kills (either Fhr. PzJager Kp.1183 attached to 6th Volksgrenadier Division)
26.Walter Feibig—50 Kills
27.Heinz Kramer – 50+ Kills (sPzAbt. 502)- Carius' gunner, KIA end of war
28.Alfredo Carpaneto – 50+ Kills (sPzAbt. 502)- KIA end of war
29.Oberleutnant Mausberg – 50+ Kills - survived / ?
30. Leutnant Horst Kr&ouml;nke - about 50 kills (s.Pz.Abt. 503 & 505)
31.Oberscharfuhrer Jurgen Brandt—47 Kills (sS.S.Abt. 101)
32.Leutnant Heinz Deutsch – 44 Kills (Fsch. StuG Brigade 12)
33.Oberwachtmeister Fritz Amling—42+ Kills (in 48 Hrs. with StuG Brigade 202)
34.Oberwachtmeister Heinz Scharf—40+ Kills (StuG Brigade 202)
35.Leutnant Walter Oberloskamp – 40+ Kills (StuG Brigade 667)
36. Franz Riedel - 40 kills (Frundsberg)- survived / deceased
37.Leutnant Fredrich (?) Tadje—39 Kills (StuG Abt. 190)
38.Obersharfurhrer Rudolf Roy—36 Kills (JP-IV, 12 S.S. PanzerJager Abt. HJ)
39.Wachtmeister Gottwald Stier—30+ Kills (StuG Brigade 667)
40.Wachtmeister Josef Trager – 30+ Kills (StuG Brigade 667)
41.Oberwachtmeister Richard Schram—30 Kills (StuG Brigade 202)
42.Oberwachtmeister Karl Pfreundtner—30 Kills (StuG Abt. 244)
43. Oberleutnant Richard Freiherr von Rosen - about 30 kills (s.Pz.Abt.503)- survived
44. Unteroffizier Martin Burmester - 30 kills (s.Pz.Abt. 503)-
45.Oberwachtmeister Banze – 24 Kills (13 on one day StuG Abt. 244)
46.Hauptman Felix Adamowitsch –23 Kills (in an 8 day period, StuG Abt. 244)
47.Leutnant Eugen Metzger—23 Kills (StuG Abt. 203)
48.Hauptmann Rade –23 Kills (StuG Abt. 244)
49.Leutnant Heinrich Teriete – 22 Kills (in one engagement, sPzJgAbt. 653)
50.Unterscharfuhrer Franz Staudegger—22+ Kills (sS.S.Pz Abt. 101)
51.Leutnant (Res.) Franz Kretshmer – 21 Kills (sPzJgAbt. 653)
52.Unteroffizier Horst Naumann—21 Kills (StuG Abt. 184)- survived / ?
53.Oberleutnant Klaus Wagner – 18 Kills (in two days, StuG Abt. 667)
54.Leutnant Hermann Feldheim—16 Kills (sPzJgAbt. 654)
55.Unteroffizier Heinrich Engel –15 Kills (StuG Abt. 259) - survived / ?

Един от този форум оспорва тези цифри и дава негови:

Hans Bolter 139 kills where and when did his total grow? Page 190 Panzer Aces, number two tank ace behind Wittman.

Kurt Knispel 126 kills as a gunner, only 42 kills as a tank commander.
Ok who gets credit for the tanks the commander or gunner? The German Army only counted the 42 kills as a tank commader, the other 126 kills as a gunner.[/i][/u]

**Док Холидей** · 28-05-2004, 00:28

Ото Кариус
(27.05.1922)

Ото Кариус е роден на 27 май 1922 в Цвайбрюкен, Райнланд-Пфалц в Югозападна Германия. Веднага щом завършва училище избухва Втората Световна Война и през май 1940 той се записва доброволец в 104 Пехотински резервен батальон. След тренировъчния период той е изпратен в 21 танков полк и в първата битка (който е част от Операция Барбароса) в която Кариус зарежда Panzer 38(t). След около година опит придобит във война на Източния Фронт той е вече Офицерски кандидат в 502 Тежък Танков Батальон през април 1943. Разполагащ с нови Тигри, той е назначен за командир на танк от 2ра рота на 502 танков батальон. Същото лято 2ра рота се проявява на Ленинградския фронт и взима участие в няколко операции в този район. По това време на 502 танков батальон е заповядано да подсили фронта заедно с 11та SS Freiwillige Panzergrenadier Дивизия "Nordland" в предмостовите укрепления на Нарва. По време на тези сражения Кариус унищожава 4 SU-85 и успешно се оттегля без загуби. През юни 1944 ротата му е преместена в Dunaburg (Daugavpils в Латвия) за да защитава града от концентрираната съветска офанзива. През юли 1944 Червената Армия обхожда немските защитни линии през автомагистралите западно от Минск и Борисов към Витебск (същия път е изполдван от германците през 1941). Използвайки голямо количество танкове руснаците планират да разделят окупираната от Вермахта територия на малки участъци и после да завземат Рига. Тъй като Рига е разположена на устието на река Двина Dunaburg е важно място от стратегическо значение както за германците така и за руснаците.

На 22 юли 1944, ² лейтенант Ото Кариус със своите 8 Тигъра (ранно и средно производство) напредва към селцето Малинава (северно предградие на Dunaburg със заповед да спрат съветското настъпление. 1ви лейтенант Ото Кариус и 1ви лейтенант Алберт Кершер (един от най-награждаваните командири от sPzAbt 502) тръгват с Kubelwagen за да проверят дали селото е вече превзето от руснаците. И откриват, че врагът вече го е заел. Кариус забелязва, че руските танкове са в Малинава, но това е само авангард и той чака да пристигнат основните сили. Той решава да превземе селото преди пристигането им. Кариус се връща при ротата си на съвещание и обяснява плана си. Той решава да атакува руснаците използвайки само 2 танка, защото пътят към Малинава е много тесен и впускайки се в атака с всички Тигри би било опасно. 6 Тигъра остават в резерва докато Кариус и Кершер потеглят към селото. Скоростта е в същината на стратегията на Кариус и това е решаващо за приковаването на руските танкове.

Когато Тигърът на Кариус (¹ 217) се кани да влезе в селото два T-34/85 завъртат куполатите си (така може ли да се каже?) В този момент Тигърът на Кершер ¹ 213 който следва Кариус на около 150 метра стреля и ги унищожава. Също така за пръв път Ото Кариус се "среща" с последния за момента тежък съветски танк JS-1 (възможно е и да става въпрос за JS-2). Силуетът му напомня на Кралски Тигър и Кариус се колебае за миг, но стреля и JS-1 избухва в пламъци. След време Ото Кариус си спомня, че цялата битка не е продължила повече от 20 минути. За толкова кратко време той и Кершер унищожават 17 съветски танка включително новият JS-1. Макар че руснаците са атакувани изненадващо, бързата и точна преценка на ситуацията (която прави Кариус) както и отличната използвана тактика са основните фактори за успех. Постижението на Кариус в Малинава е не по-малко от това на Михаел Витман при Вилер-Бокаж.
През ноември 1943 Ото Кариус унищожава 10 съветски T-34/76 на разстояния по-малки от 50 метра. През август 1944 Кариус е преместен в Paderbornto в току-що създаденият Panzerjager Abteilung 512 и получава командването на 2ра рота, която се тренира в лагер на Сена близо до Paderborn и Dollersheim до Виена. (sPzJagAbt 512 е въоръжен с мощни Jagdtigers с 128мм Pak 44 L/55 оръдия.) На 8 март 1945 без да е приключила тренировъчния период 2ра рота е насочена към фронтовата линия при Siegburg и взима участие при защитата на Рейн кано накрая (15 април 1945) се предава на американската армия. Интересен факт е, че Ото Кариус носи Рицарския си Кръст само за да всява респект и авторитет и да кара подчинените си да изпълняват задълженията си по-съвестно.
След войната Ото Кариус става притежател на аптека която се казва "Tiger Apotheke".

Ето още допълнителна информация:

Ото Кариус: Oberleutnant Ото Кариус от 2ра рота на Schwere Panzer Abteilung 502 е изключителен войник. Този Panzer ас става пример за смелост. За най-малко 150 унищожени танка на Източния фронт той е награден с "Дъбовите Листа" към Рицарския Кръст. Също така той е награден с много рядка сребърна танкова бойна значка (Panzerkampfabzeichen) за 100 сражения. Най-успешната мисия на Ото Кариус е когато води своята рота от "Тигри" (“Carius Kampfgruppen”) срещу цяла съветска танкова бригада въоръжена с нов "Йосиф Сталин" ²². Планът на Кариус е да допусне противниковите танкове да се приближат и да им направи засада, да унищожи предните танкове и да загради останалите така че да не може да се измъкнат. След по-малко от половин час екипажите (под командването на Кариус) забелязват облаци прах на хоризонта, а после и колона от танкове и огромен брой снабдителна и транспортна техника. Оръдията на танковете са вдигнати максимално и на повечето от тях има пехота, защото руснаците не очакват да се сблъсват с противник в този район. Водещия танк започва да пресича зоната на засадата и Кариус дава заповед да се открие огън. За кратко време Тигрите унищожават цялата бригада с танкове "Йосиф Сталин". Сред горящите танкове и непрестанно избухнащите експлозии цялата съветска колона изпада в пълен хаос. Унищожени са 28 ЙС ²² и много снабдителни камиони - за гориво и бойни припаси. Ото Кариус става става известен като истински Немезис на отмъщението за съветските танкисти, те се страхуват от него, а слава и изключителни почести очакват този който донесе "скалпа" му. Много танкове са изпратени да го унищожат, но никой не успява и той преживява войната за да се превърне в жива легенда на германските танкисти от Втората Световна Война. Легендата за Кариус беше придобила форма, като гравирана с блясъка на танковите битки на Източния фронт. С голямото доверие на екипажа в неговите способности на командир той можеше да води своите момчета навсякъде и във всяка битка. Той бе най-великият "Единак". Екипажът, съставен от петимата се превърна в смъртоносна комбинация. Работата в екип прерастна в смесица от трудни изпитания и интуиция които превръщат "Тигъра" им в смъртоносен призрак за руснаците. Сърцето, мозъкът и духа на екипа е Ото Кариус. Неговия силен дух не може да бъде сломен от многобройни неприятелски танкове, той по-скоро би дал заповед: "Пълен напред!" Ото Кариус разкрива възможностите на "Тигъра". В основата на неговия характер е дълбок и постоянен патриотизъм, който не зависи от краткотрайни политически режими. Служейки като офицер във въоръжените сили негова мечта и цел е да служи на родината и народа си. Ото Кариус и екипажът му имат изключително висок дух и това бързо повлиява на военните му успехи на Източния Фронт. Екипажът на Кариус е неуловим за враговете си. По-късно през войната във войната Кариус е преместен на Западния Фронт и накрая командва рота от "Тигри" Jagdtiger Abteilung 512. Човекът, командващ тези Jagdtigers бе награда за Германия. Чувството на увереност в себе си и непобедимостта която този екипаж кара духа на останалите от ротата да бъде висок дори в последните дни на войната.
В битка срещу съюзниците няма по-мощен от Jagdtiger. Jagdtiger е изключително ефикасен. Изключително ефективен срещу танкове, той има тежка броня iи въоръжение които са относително по-добри от съюзническите и нанасят голяма вреда на врага. Crowning its virtues, the Jagdtiger restored and fortified German tank morale and depressed that of the enemy. No tanker under his command was asked to do anything that Otto Carius had not already done himself. Such was the breadth of his experience. In hundreds of land battles in five and a half years of war, he had flirted and escaped death at the hands of the allies and the soviets whose purpose was to kill him. Against all odds he survived the war. His outstanding military feats earned him a permanent place in the history of armored combat. Indeed, a Panzer warrior of memorable quality and a true Knight of Steel.

Кратки данни:

Роден: 27 май 1922 в Цвайбрюкен

Отличия:
- Железен Кръст 1 и 2 степен
- Рицарски Кръст
- Дъбови клонки към Рицарския Кръст
- Златна значка за раняване
- Сребърна бойна Panzer значка (100),

Общо унищожени танкове:
- 150-200 танка
* По-голямята част от успехите му са на Източния фронт.

**Док Холидей** · 31-05-2004, 16:30

Фридрих Паулус/Friedrich Paulus
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall
(23.09.1890-01.02.1957)

Фридрих Паулус е роден на 23 септември 1890 в Брайтенау. Той е син на директор на училище. Паулус става офицер-кадет във Военноморския Флот, но е принуден да напусне заради неаристократичния си произход. Малко след като започва следването си в университета в Мюнхен през 1910 той влиза в армията. На следващата година Паулус е повишен във втори лейтенант в 3 пехотен полк в Baden.
Когато избухва Първата световна война Паулус е адютант на Трети батальон. През 1915 е назначен в щаба на 2 Пруски Егер Полк а две години по-късно в операционния щаб на Алпийския Корпус. По време на войната той служи както на Източния така и на Западния фронт.
Паулус остава в армията и след войната и е назначен за адютант на 14 пехотен полк в Konstanz. През 1922 he was given general staff training и на следващата година се присъединява към 2 Армейска група в Касел. От 1924 до 1927 той е офицер от генералния щаб. Един старши офицер описва Паулус като: "Бавен, но много методичен." Друг допълва, че Паулус бил лишен от решителност. Както и да е - повишенията продължават и през 1930 той става тактически инструктор с 5 Пехотна дивизия.
През 1934 Паулус е повишен в подполковник и командир на Моторна транспортна секция 3. През септември 1935 Паулус наследява Хайнц Гудериан като командир на щаба на механизираните войски. Смятан за експерт във моторизираното военно дело Паулус е повишен в Генерал-майор и започва да обучава четири light divisions през 1939. Това включва 2 моторизирани пехотни полка, разузнавателен полк и моторизиран артилерийски полк.
Точно преди започването на Втората Световна Война Паулус става началник-щаб на 10 Армия. Служейки под командването на Генерал Валтер Фон Райхенау, Паулус взима участие в нападението над Полша през септември 1939. Също така той участва и в кампаниите срещу Белгия и Франция.
През юни 1940 Паулус е повишен в Генерал-лейтенант, а три дни по-късно става Заместник на Началника на Генералния Щаб. Той заминава за Северна Африка с "проучвателна цел". Там се среща с Генерал Ервин Ромел. Неговият доклад е много критичен към Ромел и DAK, но това не повлиява на Хитлер.
Тогава Паулус е натоварен със стратегическо наблюдение над СССР което е част от подготовката за Операция "Барбароса". Най-важният съвет даден от Паулус на Хитлер е последният да се увери че след нападението Червената Армия няма да се оттегли във вътрешността на страната. За да бъде кампанията успешна той препоръчва битки с които да се постига обкръжаване. Той предлага основният удар да бъде направен северно от Припятските блата за да бъде превзета Москва.
През декември 1941 Хитлер приема предложението направено от фелдмаршал Валтер фон Райхенау, че на Паулус може да бъде дадено командването на 6 Армия. Повишен в Генерал, Паулус поучава командването на 1 януари 1942 и води първата си битка при Днепропетровск. Напредването на 6 Армия е спряна от Червената Армия и на следващия месец Паулус е принуден да заповяда на хората си да отстъпват в търсене на по-добри дефанзивни позиции.
На 9 май 1942 генерал Семьон Тимошенко с 640 000 души атакува 6та Армия при Волчанск. Paulus, seriously outnumbered, decided to move his troops back toward Kharkov. 6та Армия е спасена от 1ва Panzer Армия на Паул Фон Клайст когато той напада южния фланг на Тимошенко на 17 май. Паулус е в състояние да предприеме контраатака на 20 май и в каря на месеца пречупва съветската защита. Общо 240 000 съветски войници са убити или пленени и Паулус получава Рицарски Кръст.
През лятото на 1942 Паулус напредва към Сталинград с 250 000 души, 500 танка, 7 000 оръдия и минохвъргачки и 25000 коня. Напредването е бавно защото горивото е разпределено по такъв начин че на Група Армии А е дадено повече. At the end of July 1942, a lack of fuel brought Paulus to a halt at Kalach. It was not until 7th August that he had received the supplies needed to continue with his advance. За следващите седмици войските му убиват или пленяват 50 000 съветски войници но на 18 август Паулус - вече на 35 километра от Сталинград ran out of fuel again.
When fresh supplies reached him, Paulus decided to preserve fuel by move forward with only his XIV Panzer corps. The Red Army now attacked the advance party and they were brought to a halt just short of Stalingrad. The rest of his forces were brought up and Paulus now circled the city. As his northern flank came under attack Paulus decided to delay the attack on the city until 7th September. While he was waiting the Luftwaffe bombed the city killing thousands of civilians.
Докато немската армия напредва към Сталинград Червената армия се бие за всяка сграда. The deeper the troops got into the city, the more difficult уличните битки увеличават драматично броя на жертвите. Немските танкове са много по-неефективни в укрепен град когато се тези машини са въвлечени в битки за всяка къща с пушки пистолети картечници и ръчни гранати. Германците имат особени проблеми с хитро замаскираните артилерийски позиции и картечни гнезда. Червената Армия използва много снайперистки отряди в разрушените от бомбардировките сгради. На 26 септември 6та Армия издига знамето с Hakenkreuz над административните сгради, но уличната битка продължава.
Тогава Адолф Хитлер заповядва на Паулус да превземе Сталинград каквото и да коства това на германските сили. По радиото Хитлер казва на германския народ: "Можете да бъдете сигурни, че никой няма да ни измести от Сталинград." Когато генерал Густав фон Вийтерсхайм командир на XIV Panzer Корпус, се оплаква от големия брой жертви, Паулус го замества с Генерал Ханс Хюбе. Както и да е, Паулус който загубва 40 000 войници сао при влизането в града на 4 октомври отчаяно моли Хитлер за подкрепления.
Няколко дни по-късно пет инженерни батальона и една Panzer дивизия пристигат в Сталинград. Водейки война с цел изтощаване на противника и притъпяване на атаката му, Йосиф Сталин отговаря подсилвайки града с още три армии. Съветските загуби са много по-големи от германските, но Сталин разполага с много повече хора от Паулус.
The heavy rains of October turned the roads into seas of mud and the 6th Army's supply conveys began to get bogged down. On 19th October the rain turned to snow. Paulus continued to make progress and by the beginning of November he controlled 90 per cent of the city. However, his men were now running short of ammunition and food. Despite these problems Paulus decided to order another major offensive on 10th November. The German Army took heavy casualties for the next two days and then the Red Army launched a counterattack Paulus was forced to retreat southward but when he reached Gumrak Airfield, Adolf Hitler ordered him to stop and stand fast despite the danger of encirclement. Hitler told him that Hermann Goering had promised that the Luftwaffe would provide the necessary supplies by air.
Senior officers under Paulus argued that they doubted if the scale of the airlift required could be achieved during a Russian winter. All of the corps commanders argued for a breakout before the Red Army were able to consolidate its positions. General Hans Hube told Paulus: "A breakout is our only chance." Paulus responded by saying that he had to obey Hitler's orders.
През целия декември Луфтвафе стоварва средно по 70 тона снабдителни доставки дневно. Обкръжената германска армия има нужда от минимум 300 тона на ден. Войниците са принудени да приемат по 1/3 порции и започват да убиват конете си. От 7 декември 6 Армия на всеки пет души се пада 1 самун (хляб).
Now aware that the 6th Army was in danger of being starved into surrender, Адолф Хитлер заповядва на Фелдмаршал Ерих Фон Манщайн и на 4 Panzer Армия да започнат спасителна операция. Manstein managed to get within thirty miles of Stalingrad but was then brought to a halt by the Red Army. On 27th December, 1942, Manstein decided to withdraw as he was also in danger of being encircled by Soviet troops.
В Сталинград, над 28 000 немски войници умират от глад само за месец. С малкото останала храна Паулус дава заповед че 12 000 ранени не могат да бъдат хранени. Само тези които могат са бият ще получават дажбите си. Ерих фон Манщайн дава заповед на Паулус да направи опит да пробие блокадата. Паулус отхвърля заповедта доказвайки, че хората му са твърде слаби за да направят такъв ход.
На 30 (в някои източници 31) януари 1943 Адолф Хитлер повишава Паулус в Генерал-Фелдмаршал и му праща съобщение с което му напомня, че нито един немски Фелдмаршал не е бил пленен досега. Хитлер ясно му заповядва да се самоубие, но Паулус отказва и на следващия ден се предава на Червената Армия. Последните оцелели германци се предават на 2 февруари.
Битката при Сталинград завършва. Над 91 000 души са пленени и над 150 000 умират по време на обсадата. Пленниците са принудени да маршируват към Сибир. Около 45 000 умират по време на марша към затворническите лагери и само около 7 000 оцеляват след края на войната.
Паулус е арестуван и първо отказва да сътрудничи на руснаците. Обаче той разбира, че приятелите му Ерих Хьопнер и Ервин фон Вицлебен са екзекутирани (след опита за за убийство от 20 юли) той приема да участва в антинацистки радиопредавания. Това включва и призоваване на германските офицери да дезертират и да не се подчиняват на заповедите на Хитлер. Като резултат от тези предавания Хитлер заповядва цялото семейство на Паулус да бъде затворено.
През 1946 Паулус се появява на Нюрнбергския процес като свидетел на обвинението. Въпреки че се признава за виновен в престъпното нападение над СССР той отказва да обвини Алфред Йодл и Вилхелм Кайтел. Паулус остава в затвора докато е освободен през 1953. Той се установява в Дрезден, Източна Германия където работи като инспектор в полицията. Фридрих Паулус умира от рак на 1 февруари 1957.

403 Forbidden

http://www.privates-antiquariat.de/0stalingrad-gefangenschaft1.htm

Фридрих Паулус като Генерал-полковник и с "Рицарски Кръст"

Фридрих Паулус и адютантът му Вилхелм Адам

Фридрих Паулус награждава с Рицарски Кръст Генералът от пехотата Александър Хартман

28.05.1940 - Паулус (крайно дясно) и Фелдмаршал Райхенау

Паулус, Шмид и Вилхелм Адам

**Док Холидей** · 03-06-2004, 00:18

Търся Железен Кръст ²² степен от ВСВ

Вилхелм Кайтел/Wilhelm Keitel
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall
(22.09.1882-16.10.1946)

Вилхелм Кайтел подписва капитулацията на Германия.

**Док Холидей** · 05-06-2004, 15:35

Вилхелм Франц Канарис/Wilhelm Franz Canaris
Адмирал/Admiral
(01.01.1887 - 09.04.1945)

8 април 1945, късно вечерта. Вилхелм Канарис е жестоко измъчван в затвора Флосенбург. След мъченията и разпита, с почукване на стената той "казва" на затворника от съседната килия:

"Аз умирам за родината си в ясно съзнание. Единственото което успях да направя като офицер за нея бе да се противопоставя на престъпната лудост на Хитлер."

След час Канарис е обесен, но остава жив и e обесен втори път.

***

Човекът зад шпионската мрежа на нацисткия Абвер, Адмирал Вилхелм Канарис, е хитър, прозорлив и брилянтен шпионин, който не само ръководи Абвера, но и успява да надхитри опасния Химлер докато организира заедно с други висши офицери рискован заговор с цел елиминиране на Хитлер и сключване на сепаративен мир със съюзниците.

Все още Вилхелм Канарис е най-мистериозният човек на нацисткия режим - човек, когото историците трудно могат да определят. Човек който рядко излиза от черупката си - за него не се говори много и рядко става "център" на вниманието.По спомени на хора работили с него той рядко ходел в униформа и никога с медали (държал ги в шкаф с ненужни вещи). Наричали го "белокосия старец". Всички имали известен страх от него, защото умеел да се промъква незабелязано сред всички.

От една страна той е един от най-големите защитници и подръжници на опозицията срещу Хитлер и от друга е този който подготвя големите експанзивни планове (определени като военни престъпления) по времето на Третия Райх. Докато той мотивира членовете на опозицията, които горят от желание да се бият срещу Хитлер, той ги преследва като заговорници и конспиратори - едно от многото противоречия с които Канарис е принуден да живее докато е на върха на Абвера.

Вилхелм Канарис е роден на 1 януари 1887 в Аплербек. През Първата Световна Война той е възхваляван като герой за подвизите си като капитан на подводница, а по-късно става военен шпионин за Германия. На 1 януари Канарис е назначен за шеф на разузнаването на Абвера.

През 1938 той се опитва да попречи плановете на Хитлер да атакува Чехословакия, а по-късно играе много активно ролята на пазител на мира. Канарис лично посещава Франко и го съветва да нe допуска преминаването на германците for the purpose of capturing Gibraltar. Канарис участва пряко в опитите за покушение през 1938 и 1939.

Адмирал Канарис е очевидец на убийствата на цивилни в Полша. В Bedzin, SS вкарват 200 евреи в синагогата и я подпалват. Всички изгарят. Канарис е шокиран. На 10 септември 1939 той заминава за фронта за да наблюдава германската армия в действие. Навсякъде където отива разузнавачите му му разказват за клането и нечувани жестокости. Два дни по-късно той отива в главната квартира на Хитлер в Силезия за да протестира. Той първо се натъква на Генерал Вилхелм Кайтел, шефа на ОКВ. "Имам информация, че се планират масови екзекуции на полската аристокрация (дворянство) и духовенство са подложени на унищожение" - казва Канарис.

Канарис казва също: "Един ден светът ще държа отговорен Вермахта за тези методи докато те се практикуват под носа му!" Но Кайтел "съветва" Канарис да не се занимава занапред с това.

Скоро Ватикана започва често да получава подробни доклади за нацистките зверства в Полша. Информацията се предава от агенти на Абвера по заповед на Канарис който ги "предоставя" на доктор Йозеф Мюлер, набожен католик и водеща фигура в католическата съпротива срещу Хитлер. И Мюлер пренася докладите на сигурно в Рим.
Канарис изпраща друг от колегите си - пастор Дитрих Банхофер да лети до Швеция за да се срещне тайно с Bishop Bell of Chichester. Банхофер разказва на Бел за престъпленията които извършва Германия и го уверява, че съпротивата към тези актове на насилие расте.

През март 1943 Канарис лети до Смоленск за да планира убийството на Хитлер със заговорници от щаба на Група Армии Център.

Нюрнбергският процес разкрива огромните усилия на Канарис да спре престъпленията и геноцида провеждан в Русия от Айнзацгрупите на Райнхард Хайдрих. На процеса също става ясно, че Канарис предотвратява убийството на пленени френски офицери в Тунис както и спасява стотици евреи по време на войната.

Например веднъж той спасява живота на 7 евреи които са щели да бъдат изпратени в концентрационен лагер след като говори лично с Химлер, оплаквайки се, че Гестапо са арестували агентите му. Седемте евреи са прехвърлени към Абвера и са обучени а по-късно са прекарани тайно извън Германия.

Канарис назначава приятеля си Ханс Остер (също антинацист) за втори човек в управлението на Абвера. От този пост Остер се свързва с противници на режима и ги прави агенти на Абвера. Най-важните от тях са Hans Von Dohnanyi, католикът Йозеф Мюлер и протестантският свещеник Дитрих Банхофер. Остер създава антинацистка йерархична стълба в Абвера и скоро оглавява военните планове на съпротивата (опозицията) Той използва Абвера за да спасява хора от Гестапо да прикрива действията на опозицията да помага на евреите да се измъкнат от Германия и да контролира различните нива на съпротива.

Всичките му действия са одобрени от Адмирал Канарис. Главнокомандващият Абвера подкрепя съпротивата въпреки че заявява, че е твърде стар за да вземе активно участие.

Адмирал Канарис с втория човек в ейерархията след него - Ханс Остер в действителност помагат на съюзниците надзиравайки целия германски шпионаж, контрашпионаж и саботажни действия. Канарис разкрива почти всички важни германски стратегии и бойни планове на съюзниците - от предстоящата западна офанзива срещу Франция до планът на Хитлер да нахадне Британия. Също така той заблуждава Хитлер че съюзниците няма да дебаркират при Анцио през 1943.

През април същата година Канарис се свързва с бившия губернатор на Пенсилвания, главнокомандващия George H. Earle, личният представител на Рузвелт за Балканите. Една сутрин но вратата на хотелската стая на Earle се чука и там - в цивилни дрехи стои Адмирал Вилхелм Канарис. Шефът на Тайните служби на Германия казва на Earle, че много германци усещат че Хитлер води народът към погубен край (разрушителна пътека). Също така Адмирал Канарис казва, че може да се опита да "уреди" германската армия да се предаде на американците.

Earle е убеден в честността на Адмирал Канарис и незабавно изпраща спешно съобщение до Вашингтон изисквайки незабавен отговор. Месец по-късно Канарис се свързва с него по телефона както са се уговорили, но единственото което Earle му казва е: "Чакам новини, но засега нямам никакви".

През лятото на 1943 Канарис се среща тайно с Генерал Stuart Menzies, шеф на британското разузнаване и с William J. Donovan, шеф на централата на стратегическите служби в Сантандер, Испания. Канарис представя на Menzies и Donovan своя мирен план: прекратяване на войната на запад, елиминиране или арестуване на Хитлер и продължаване на войната на Изток.

Donovan, Menzies и Канарис достигат до съгласие по основните точки от предложението на Канарис, но президента Рузвелт категорично отказва да преговаря с тези "източногермански негодници" и извиква самонадеяния шеф на стратегическите служби то heel. Предложението на Канарис за мир е отхвърлено.

Хитлер разбира, че е бил заблуждаван от Канарис след опита на заговорниците да го убият на 20 юли 1944 година. Канарис и много други са арестувани. Главните конспиратори са затворени са затворени в подземията на Гестапо на Prinz Albrechtstrasse, където Канарис е държан в самостоятелна килия с вериги.

In The Canaris Conspiracy, Manvell and Fraenkel tell, how his cell door was permanently open, and the light burned continually, day and night. He was given only one third of the normal prison rations, and as the winter set in his starved body suffered cruelly from the cold. Occasionally he was humiliated by being forced to do menial jobs, such as scrubbing the prison floor, the SS-men mocking him.

На 7 февруари 1945 Канарис е отведен в концентрационния лагер Флосенбург,but he was still ill-treated and often endured having his face slapped by the SS guards. But for months Canaris baffled the SS-interrogators with one ruse after another, and he denied all personal complicity in the conspiracy. He never betrayed his fellow participants in the Resistance Movement.

During the waning weeks of the Nazi era, SS Obersturmbannfuhrer Walter Huppenkothen and Sturmbannfuhrer Otto Thorbeckwere detailed to Flossenburg to eliminate Canaris and the other resistance figures. The SS men staged a bogus "trial" before their men hung the victims.

In the closing days of World War II, in the gray morning hours of April 9, 1945, gallows were erected hastily in the courtyard. Wilhelm Canaris, Dietrich Bonhoeffer, Major General Hans Oster, Judge Advocate General Carl Sack, Captain Ludwig Gehre - all were ordered to remove their clothing and were led down the steps under the trees to the secluded place of execution before hooting SS guards. Naked under the scaffold, they knelt for the last time to pray - they were hanged, their corpses left to rot.

Две седмици по-късно - на 23 април 1945 лагерът е освободен от американските войници.

Един от съкилийниците на Канарис, датският полковник Лундинг бивш шеф на датското военно разузнаване е затворен в съседната килияOne of Canaris' fellow-prisoners, the Danish Colonel Lunding, former Director of Danish Military Intelligence, was imprisoned in the cell next to Canaris. He had contact with Canaris shortly before he watched the naked figure of the Admiral being led to execution. Through tapping on the wall of his cell Canaris told him: "This is the end. Badly mishandled. My nose broken. I have done nothing against Germany. If you survive, please tell my wife .."

After the war Huppenkothen and Thorbeck stood trial on three occasions, but the courts were never able to satisfactorily dispose of their case. In 1956 the German High Court ruled that this ceremony had been enough to render the murders "legal." The high court judges also held that the killings were "legal" because the Nazi regime had possessed the right to execute "traitors." The court, in effect, reconvicted the victims.

Един от приятелите на Канарис - Ханс Бернд Гизевиус говори за адмирала в книгата си от 1947 "Към горчивия край":

"Канарис мразеше не само Хитлер и Химлер а въобще цялата нацистка система. Той бе едновременно навсякъде и никъде. Където и да отидеше - в дома, на фронта или в чужбина - той винаги оставяше вихрушка от объркване. Всъщност този деликатен и тих човек бе трептящо кълбо от нерви. Изключително интелигентен и свръхчувствителен Канарис бе an outsider in every respect. In bearing С поведението и в работата си той показа че е изключително антимилитаристично настроена личност."

Край на ² част за Адмирал Вилхелм Канарис

Адмирал Вилхелм Канарис и Генерал-майор Ханс Остер

**Док Холидей** · 09-06-2004, 15:33

Федор фон Бок/Fedor von Bock
(03.12.1880-04.05.1945)
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall

Федор фон Бок е роден в Кюстрин на 3 декември 1880. По време на Първата световна война заслужва Pour le Merite. През 1918 става майор.

През март 1939 той води войски към Чехословакия. Същата година е повишен в Генерал-полковник и участва в полската и френската кампании. Бок е шокиран от начина по който SS третират евреите, но не се решава на открит протест. През 1940 той е един от дванадесетте нови фелдмаршали, повишени от Хитлер.

Следващата и може би най-важна задача поставена пред Бок е превземането на Москва. През юли 1941 Група Армии Център под негово командване превземат Минск и три седмици по-късно достигат Смоленск. Бок е само на 225 мили от Москва, но Адолф Хитлер решава да разпредели части от Група Армии Център към Ленинград и Киев. До октомври Бок не може да продължи настъплението към Москва.

Лошото време принуждава Фелдмаршал Бок да спре настъплението през декември 1941. Хитлер го замества с Ханс Гюнтер фон Клуге, но само след месец почивка Бок е изпратен отново в СССР за да поеме командването на Група Армии "Юг" след смъртта на Валтер фон Райхенау.

Хитлер заповядва на Бок да унищожи съветските сили западно от Дон и да вземе контрола над Кавказките нефтени находища. Първоначално той има успех във Воронеж, но Хитлер е разочарован от бавното напредване и държи Бок отговорен за това. Хитлер го отстранява от активна служба на 15 юли 1942 и го замества с Вайхс.

След като Хитлер превръща войната на Източния фронт във война на пълно унищожение постоянна практика става извършването на масови убийства и зверства на съветски граждани от Айнзацгрупите които са подчинени на Райнхард Хайдрих. Това обръща много от подчинените на Бок на страната на началник-щаба му - полковник Хенинг фон Тресков.

Пред своите подчинени и приятели Бок изразява несъгласие с методите прилагани от SS, с насилията и зверствата, но не се наема да се противопостави открито на Хитлер. Вместо това той изпраща един от подчинените си офицери да недоволства срещу това. Когато пратеникът се връща "с празни ръце" Бок победоносно заявява: "Господа! Нека бъде отбелязано, че Фелдмаршал фон Бок протестира!"

През 1944 Хенинг фон Тресков (който е племенник на Фон Бок) го пита Бок дали иска ад се присъедини към заговорниците, които планират убийството на Хитлер. Бок отказва, но не предава информация за плановете им на Гестапо. След самоубийството на Хитлер Бок предлага услугите си на временното правителство на Дьониц, но на 4 май 1945 загива с жена си и дъщеря си при въздушно нападение над Хамбург.

1926 - 1929 Командващ офицер в 4ти полк
1929 - 1931 Началник-щаб на Група Армии 1
1931 - Командва 1ва кавалерийска Дивизия
Командващ офицер от ²² Военен Окръг
Командва ²² Корпус
1935 - 1938 Главнокомандващ Група Армии 3
1938 Командва 8ма Армия, Австрия
1938 - 1939 Главнокомандващ Група Армии 1
1939 Главнокомандващ Група Армии Север, Полша
1939 - 1941 Главнокомандващ Група Армии Б, Нидерландия, Белгия, Франция
1941 Главнокомандващ Група Армии Център, Източния Фронт
1941 - 1942 В запас
1942 Главнокомандващ Група Армии Юг, Източния Фронт 1942 - 1945 В запас
04.05.1945 Убит при бомбардировка

Федор фон Бок и офицери от щаба му на 20 километра от Париж

Съобщение

Биографии и снимки на германски офицери от ВСВ

Биографии и снимки на германски офицери от ВСВ

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment