Бих искал темата да има по-скоро информативен отколкото дискусионен характер.
Препоръчвам ви да разглеждате и първите страници на темата, защото постоянно слагам нови снимки и може да изпуснете нещо интересно.
Като начало възнамерявам да пусна биографични бележки на:
По този начин са изписани имената които вече са се "сдобили" с биографична бележка
Валтер Модел
Лудвиг Бек
Ервин Ромел
Хайнц Гудериан
Герд Фон Рундщедт
Хасо Мантойфел
Вилхелм Ритер Фон Лееб
Франц Халдер
Йоханес Кумел
Херман Хот
Фридрих Паулус
Ото Кариус
Михаел Витман
Алфред Йодл
Вилхелм Кайтел
Федор Фон Бок
Паул Хаусер
Вилхелм Лист
Вилхелм Канарис
Хайнц Фон Вестернхаген
Карл Броман
Карл Кьорнер
Ерих фон Манщайн унд Левински/Erich von Manstein und Lewinski
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall
(24.11.1887-10/11.06.1973)
Ерих фон Левински е роден на 24 ноември 1887 в Берлин и е десетото дете на западен пруски аристократ артилерийски генерал - Едвард фон Левински. Ерих е осиновен след смъртта на родителите му от чичо му генерал Георг фон Манщайн. Ерих фон Манщайн започва военната си кариера през 1906 като знаменосец служещ в 3 пехотен полк. От 1911 до 1913 той служи като адютант от стрелкови батальон на 3 Гвардейски пехотен полк. През 1913 той влиза във Военната Академия и през 1914 е повишен в лейтенант. През същата година се връща в 3 Гвардейски пехотен полк а по-късно служи като адютант от 2 резервен полк. По време на ПСВ Ерих фон Манщайн воюва както на Западния така и на руския фронт. Докато се бие на изток е ранен и после e преместен в щаба на командир на Армейска група. През 1915 Манщайн е повишен в чин капитан и остава щабен офицер до края на войната. През 1918 той постъпва като доброволец при граничната защита в Бреслау (Вроцлав) и служи там до 1919. След това взима участие в процеса на създаването на Райхсвера и през 1920 получава поста на командващ рота, а през 1922 командващ корпус в Щетин. 1927 Манщайн се издига до майор докато служи в Генералния щаб. В края на двадесетте години той посещава много европейски страни и наблюдава техните армии натрупвайки богат опит и информация. През 1932 Манщайн е повишен в чин Подполковник и получава командването на Егер батальон. През 1933 ситуацията в Германия се променя и той е повишен в чин полковник, а през 1935 - генерал от щаба на Вермахта и заместник щаб на генерал Федор фон Бок. Тогава той командва 18 пехотна дивизия в Лигниц и през 1938 взима участие в окупирането на Судетската област като началник на щаба на генерал Вилхелм фон Лееб. На 1 април 1939 фон Манщайн е повишен в Генерал-лейтенант. През 1939 Манщайн служи като командир на щаба на генерал Герд фон Рундщедт командващ Група Армии "Юг" по време на нахлуването в Полша. Докато трае подготовката за нападението над Франция Ерих фон Манщайн получава поста началник щаб на Група Армии А. На 1 февруари 1940 той става командир на 38 пехотен корпус (който воюва много успешно във Франция и е първият корпус пресякъл река Сена) По-късно Манщайн предлага свой собствен план за нахлуването във Франция на базата на опита си в Полша където той вече е овладял техниката на Блицкрига. Манщайн напълно отрича първоначало набелязания план "Шлифен" и измисля своя собствен план наречен Операция Sichelschnitt. Основната му идея е да използва концентрираната сила на Панцерите през Ардените за да превземе мостовете по река Meuse преди да удари на изток докато обхожда линията Мажино и отрязвайки френските армии на север. Първоначално планът му е отхвърлен от ОКХ но веднъж привлякъл вниманието на Хитлер на 7 февруари той е бързо приет. По време на френската кампания Ерих фон Манщайн е повишен в генерал и на 19 юни 1940 след успеха на Операция "Гелб" той е награден с Рицарския Кръст.
През февруари 1941 Ерих фон Манщайн става командир на току-що формирания 56 танков корпус, който в подготовката на "Барбароса" е включен в 4 танкова група на Хьопнер в състава на Група Армии "Север" под командването на Вилхелм Ритер фон Лееб. От 22 юни до 26 Манщайн напредва с над 320 километра, превзема мостове по река Двина, но не го завладява. На 12/13 септември 1941 той получава командването на 11 армия (част от Група Армии "Юг" на Рундщедт) в южна Русия (Крим). Там той успешно се придвижва южно от Крим взимайки 430 000 руски пленници и от 16 ноември поставя под контрол Крим с изключение на Севастопол. През зимата армията на Манщайн устоява на Съветското контранастъпление и продължава настъплението на юг (Група Армии А от Група Армии "Юг") На 1 юли 1942 той превзема Севастопол и същия ден е повишен във Фелдмаршал. Към края на юли 11 армия е преместена северно за да се присъедини към Група Армии "Север" и така до август 1942 фон Манщайн е натоварен още веднъж със силите атакуващи Ленинград. През ноември той е назначен за командващ на току-що формираната Група Армии "Дон" която е съставена от 4та танкова армия на Херман Хот(части от нея са приклещени в Сталинград), 6та Армия на Паулус (напълно обкръжена в Сталинград) и 3та Румънска Армия. Наредено му е да деблокира 6 Армия и 4 танкова армия. Фон Манщайн започва атаката си на 12 декември и до 24.12 е на 50 километра от "Крепостта Сталинград", когато напредването му е спряно и той е принуден да отстъпи с 200 километра, което продължава до февруари 1943.
През февруари 1943 Ерих фон Манщайн получава командването на Група Армии "Юг" (съставени от Група Армии "Дон" и Група Армии А) и превзема отново Харков на 15 март последван от Белгород след една от най успешните германски офанзиви през войната. Като признание за неговите действия на 14 март 1943 той получава "Дъбовите Листа" към Рицарския Кръст. Както прави и преди Манщайн предлага свой собствен план за офанзива през идващото лято, но той е отхвърлен. По време на "Операция Цитадела" Група Армии "Юг" напредва добре, но накрая е спряна когато 4 танкова армия е спряна и вече не може да напредва на север. Това е резултат от несигурния изход на най-голямото танково сражение в историята на 12 юли в района на Прохоровка където ІІ SS Panzer корпус на SS-Oberstgruppenfuehrer Паул Хаусер се среща с 5 Гвардейска танкова армия на генерал-лейтенант Павел Ротмистров. След неуспешния край на Операция "Цитадела" Ерих фон Манщайн е принуден да отстъпва дълго под напора на руското контранастъпление. През септември той се оттегля на западните насипи на Днепър докато нанася тежки загуби на преследващата го Червена Армия. От октомври до средата на януари 1944 фон Манщайн стабилизира ситуацията, но към края на януари е принуден да отстъпи далеч на запад заради новата съветска офанзива. В средата на февруари 1944 фон Манщайн не се подчинява на заповедта на Хитлер и заповядва на 11 и 42 корпуси (състоящи се от 56 000 мъже в 6 дивизии) от неговата Група Армии "Юг" да пробият "Черказкия чувал" в който се намират от 16. Накрая Хитлер приема това действие и заповядва пробивът да започне.
На 30 март 1944 Ерих фон Манщайн е уволнен от Хитлер след серия от разгорещени съвещания по повод ситуацията и решенията засягащи събитията на Източния фронт. Същият ден Манщайн получава "Мечовете" към "Дъбовите Листа" на Рицарския Кръст. След уволнението си Фелдмаршал Манщайн влиза в клиника за възстановяване в Бреслау, а по-късно се оттегля в имението си. Въпреки, че не взима участие в опита за убийство на Хитлер на 20 юли 1944 той е осведомен за него. В края на януари 1945 Манщайн събира роднините си в Лигниц и ги евакуира в Западна Германия. През май 1945 той е арестуван от британските войски и е закаран в лагер в Люнеберг, а по-късно преместен в Нюрнберг. През есента на 1946 той е прехвърлен в лагер за висши офицери във Великобритания и се връща в Германия през лятото на 1948. По време на Нюрнберския процес той е осъден на 18 години затвор, но е освободен през 1952 заради влошеното му здравословно състояние. Също така Манщайн успешно защитава много офицери от Вермахта обвинанени във военни престъпления. През 1956 той става съветник на Бундесвера. Ерих фон Манщайн живее със семейството си (включително със синат си Рудигер) в Irschenhausen в Бавария до смъртта си на 10/11 юни 1973. Той е погребан в Дорфмарк близо до Фалингбостел северно от Хановер. През 1955 излизат мемоарите му под заглавие "Загубени победи" ("Verlorene Siege"), следвани от "От войнишкия живот 1887-1939". ("Aus einem Soldatenleblen 1887-1939") през 1958. Ерих фон Манщайн е признат за един от най-талантливите германски командири и стратези от Втората световна война.
Ето малко информация за бащата на Манщайн:
Генерал от артилерията Едвард Август Лудвиг фон Левински
Роден на 22 февруари 1829 в Мюнстер, Вестфалия. Служил като кадет във Валщат и Берлин. Назначен в Garde-Artilleriebrigade на 12 март 1848 със старшинство от 12 септември 1848. Служил в Дания като капитан и батареен командир на 7 юни 1864 е награден с Pour le Merite. Служил в щаба на 1 Армия в Седем седмичната война. Повишен от майор в щабен генерал на 16 февруари 1867 и отново служи в щаба на 1 Армия по време на френскопруската война от 1870-1871 печелейки "Железен Кръст" 1 и 2 степен и "Дъбови клонки" към неговия Pour le merite на 3 март 1871 като Oberquartiermeister на Южната армия. Повишен в Подполковник на 18 January 1872 и става командир на 9 полеви артилерийски полк от 28 октомври 1872 - 7 май 1874 когато той поема командването на FAR номер 24 с повишение Полковник на 19 септември 1874. Командир на 2ра полева Aртилерийска Бригада от 23 юни 1877 докато е назначен за инспектор на 2 полеви артилерийски инспекторат на 13 март 1884. Повишен в Генерал-майор на 12 юни 1880 и в Генерал-лейтенант на 16 September 1885. Генерал-комендант на IV Армейски Корпус от 12 януари 1889, повишен в Генерал от Артилерията на 27 януари 1890 и оттеглил се на 21 февруари 1895. Той умира на 15 септември 1906 в Бургвиц.
(1) След войната Ерих фон Манщайн обяснява как планът му станал известен под името "Манщайн":
Прецених, че французите биха опитали да предотвратят нашето напредване с контранастъпление с техните резерви западно от Вердюн или между Meuse и Oise. Затова предложих нашите силни резерви могат да се противопоставят на такъв опит не само като формират дефанзивен фронт по Aisne и Сома - решението, което по-късно бе възприето от Хитлер и ОКХ - но и като унищожим разгръщането на всяка възможна френска контраофанзива. Знаех че трябва да избегнем възможността французите да образуват нов фронт, който да повтори ситуацията от 1914 година.
(2) Гюнтер Фон Блументрит, интервюиран от Базил Лидъл Харт за Ерих Фон Манщайн (от книгата на Лидъл Харт "The Other Side of the Hill" (1948)
Той бе не само най-брилянтния стратег от всички генерали, но и имаше добър политически нюх. За Хитлер бе много трудно да преглътне задълго отсъствието на човек с такива качества. На съвещания пред Хитлер, Манщайн често се различаваше от останалите във във вижданията си и стигаше дотам, че обявяваше за глупости някои от плановете, които самият Хитлер предлагаше.
- Кадет: 6.3.1906
- Alferez: 27.1.1907
- Лейтенант: 1.6.1914
- Капитан: 24.7.1915
- Comandante: 1.2.1927
- Подполковник: 1.4.1931
- Полковник: 1.12.1933
- Бригаден Генерал: 1.10.1936
- Дивизионен Генерал: 1.4.1938
- Генерал от пехотата: 1.6.1940
- Генерал-полковник: 7.3.1942
- Фелдмаршал: 1.7.1942
1935-1936 Шеф на 1ва секция на Генералния Щаб
1936-1938 Квартирмайстор-Генерал І Генерален-щаб
1938-1939 Командва 18та Дивизия
1939 Началник-щаб на Група Армии "Юг" в Полша
1939-1940 Началник-щаб на Група Армии А
1940-1941 Командва XXXVIII Корпус, Франция
1941 Командва LVI танков Корпус, Източния Фронт
1941-1942 Командва 11та Армия, Източния Фронт
1942-1943 Главнокомандващ Група Армии "Дон", Източния Фронт
1943-1944 Главнокомандващ Група Армии "Юг", Източния Фронт
30.03.1944 Хитлер го освобождава от командването. На същата дата получава и "Рицарски Кръст с Дъбови Листа и Мечове". (59 награден) Оттогава не участва във Втората Световна Война.
1944-1945 В запас
05. 1945 Предава се на британците в Шлезвиг Холщайн
1945-1949 Военен затворник
08.1949 Съден от Британски Военен съд като военнопрестъпник
19.12.1949 Осъден на 18 години затвор, но по-късно присъдата му е смекчена на 12
05.1953 Освободен от затвора
Декорации:
- Пруски Железен Кръст степен ІІ с лента от 1939
- Пруски Железен Кръст степен І с лента от 1939
- 1939 Железен Кръст ІІ степен: 16.9.1939
- 1939 Железен Кръст І степен: 21.9.1939
- Рицарски Кръст: 19.7.1940
- Дъбови Листа: 14.3.1943
- Рицарски Кръст с Дъбови Листа и Мечове: 30.3.1944
- Почетен Кръст 1914-1918
- Орден за дълга служба в армията І степен за 25 годишна служба
- Орден за дълга служба в армията ІІІ степен за 12 годишна служба
- Медал за участие в Зимната Кампания 1941/1942 "Източен Медал"
- Wurttemberg Friedrich Order, Knight 1st Class with Swords
- Hamburg Hanseatic Cross
- Schaumburg-Lippe Cross for Faithful Service
- Турски медал "Железен Полумесец"
- Черна значка за раняване от Първата Световна Война
- Кримски Златен Щит (специална "версия" на стандартния бронзов щит, чийто единствен носител е Манщайн и румънския маршал Йон Антонеску)
- Луфтвафе комбинирана значка за пилот/наблюдател, в злато с диаманти
- Румънски Орден на Михал Смелия - 2 степен - награден на 16 юли 1942 (Кралски Декрет №2029)
- Румънски Орден на Михал Смелия - 3 степен - награден на 25 ноември 1941 (Кралски Декрет №3258)
Ерих фон Манщайн и Gеneral der Panzertruppe Хермайн Брайт
Манщайн и Полковник Холтиц
Манщайн и Полковник Холтиц
Петре Думитреску и Манщайн
Манщайн и турска делегация на посещение при 502 Schwere Panzer Abteilung
Манщайн и Йон Антонеску
Манщайн през 1906
Възрастния Манщайн
Ерих фон Манщайн (крайно дясно) на учение
Манщайн е малко вдясно от центъра
Генерал фон Левински с четирима от синовете си през 1904
Генерал Георг фон Манщайн - осиновителя на Ерих
Манщайн със сина си Геро
Манщайн и Генерал Ханс Шпайдел
Препоръчвам ви да разглеждате и първите страници на темата, защото постоянно слагам нови снимки и може да изпуснете нещо интересно.
Като начало възнамерявам да пусна биографични бележки на:
По този начин са изписани имената които вече са се "сдобили" с биографична бележка
Валтер Модел
Лудвиг Бек
Ервин Ромел
Хайнц Гудериан
Герд Фон Рундщедт
Хасо Мантойфел
Вилхелм Ритер Фон Лееб
Франц Халдер
Йоханес Кумел
Херман Хот
Фридрих Паулус
Ото Кариус
Михаел Витман
Алфред Йодл
Вилхелм Кайтел
Федор Фон Бок
Паул Хаусер
Вилхелм Лист
Вилхелм Канарис
Хайнц Фон Вестернхаген
Карл Броман
Карл Кьорнер
Ерих фон Манщайн унд Левински/Erich von Manstein und Lewinski
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall
(24.11.1887-10/11.06.1973)
Ерих фон Левински е роден на 24 ноември 1887 в Берлин и е десетото дете на западен пруски аристократ артилерийски генерал - Едвард фон Левински. Ерих е осиновен след смъртта на родителите му от чичо му генерал Георг фон Манщайн. Ерих фон Манщайн започва военната си кариера през 1906 като знаменосец служещ в 3 пехотен полк. От 1911 до 1913 той служи като адютант от стрелкови батальон на 3 Гвардейски пехотен полк. През 1913 той влиза във Военната Академия и през 1914 е повишен в лейтенант. През същата година се връща в 3 Гвардейски пехотен полк а по-късно служи като адютант от 2 резервен полк. По време на ПСВ Ерих фон Манщайн воюва както на Западния така и на руския фронт. Докато се бие на изток е ранен и после e преместен в щаба на командир на Армейска група. През 1915 Манщайн е повишен в чин капитан и остава щабен офицер до края на войната. През 1918 той постъпва като доброволец при граничната защита в Бреслау (Вроцлав) и служи там до 1919. След това взима участие в процеса на създаването на Райхсвера и през 1920 получава поста на командващ рота, а през 1922 командващ корпус в Щетин. 1927 Манщайн се издига до майор докато служи в Генералния щаб. В края на двадесетте години той посещава много европейски страни и наблюдава техните армии натрупвайки богат опит и информация. През 1932 Манщайн е повишен в чин Подполковник и получава командването на Егер батальон. През 1933 ситуацията в Германия се променя и той е повишен в чин полковник, а през 1935 - генерал от щаба на Вермахта и заместник щаб на генерал Федор фон Бок. Тогава той командва 18 пехотна дивизия в Лигниц и през 1938 взима участие в окупирането на Судетската област като началник на щаба на генерал Вилхелм фон Лееб. На 1 април 1939 фон Манщайн е повишен в Генерал-лейтенант. През 1939 Манщайн служи като командир на щаба на генерал Герд фон Рундщедт командващ Група Армии "Юг" по време на нахлуването в Полша. Докато трае подготовката за нападението над Франция Ерих фон Манщайн получава поста началник щаб на Група Армии А. На 1 февруари 1940 той става командир на 38 пехотен корпус (който воюва много успешно във Франция и е първият корпус пресякъл река Сена) По-късно Манщайн предлага свой собствен план за нахлуването във Франция на базата на опита си в Полша където той вече е овладял техниката на Блицкрига. Манщайн напълно отрича първоначало набелязания план "Шлифен" и измисля своя собствен план наречен Операция Sichelschnitt. Основната му идея е да използва концентрираната сила на Панцерите през Ардените за да превземе мостовете по река Meuse преди да удари на изток докато обхожда линията Мажино и отрязвайки френските армии на север. Първоначално планът му е отхвърлен от ОКХ но веднъж привлякъл вниманието на Хитлер на 7 февруари той е бързо приет. По време на френската кампания Ерих фон Манщайн е повишен в генерал и на 19 юни 1940 след успеха на Операция "Гелб" той е награден с Рицарския Кръст.
През февруари 1941 Ерих фон Манщайн става командир на току-що формирания 56 танков корпус, който в подготовката на "Барбароса" е включен в 4 танкова група на Хьопнер в състава на Група Армии "Север" под командването на Вилхелм Ритер фон Лееб. От 22 юни до 26 Манщайн напредва с над 320 километра, превзема мостове по река Двина, но не го завладява. На 12/13 септември 1941 той получава командването на 11 армия (част от Група Армии "Юг" на Рундщедт) в южна Русия (Крим). Там той успешно се придвижва южно от Крим взимайки 430 000 руски пленници и от 16 ноември поставя под контрол Крим с изключение на Севастопол. През зимата армията на Манщайн устоява на Съветското контранастъпление и продължава настъплението на юг (Група Армии А от Група Армии "Юг") На 1 юли 1942 той превзема Севастопол и същия ден е повишен във Фелдмаршал. Към края на юли 11 армия е преместена северно за да се присъедини към Група Армии "Север" и така до август 1942 фон Манщайн е натоварен още веднъж със силите атакуващи Ленинград. През ноември той е назначен за командващ на току-що формираната Група Армии "Дон" която е съставена от 4та танкова армия на Херман Хот(части от нея са приклещени в Сталинград), 6та Армия на Паулус (напълно обкръжена в Сталинград) и 3та Румънска Армия. Наредено му е да деблокира 6 Армия и 4 танкова армия. Фон Манщайн започва атаката си на 12 декември и до 24.12 е на 50 километра от "Крепостта Сталинград", когато напредването му е спряно и той е принуден да отстъпи с 200 километра, което продължава до февруари 1943.
През февруари 1943 Ерих фон Манщайн получава командването на Група Армии "Юг" (съставени от Група Армии "Дон" и Група Армии А) и превзема отново Харков на 15 март последван от Белгород след една от най успешните германски офанзиви през войната. Като признание за неговите действия на 14 март 1943 той получава "Дъбовите Листа" към Рицарския Кръст. Както прави и преди Манщайн предлага свой собствен план за офанзива през идващото лято, но той е отхвърлен. По време на "Операция Цитадела" Група Армии "Юг" напредва добре, но накрая е спряна когато 4 танкова армия е спряна и вече не може да напредва на север. Това е резултат от несигурния изход на най-голямото танково сражение в историята на 12 юли в района на Прохоровка където ІІ SS Panzer корпус на SS-Oberstgruppenfuehrer Паул Хаусер се среща с 5 Гвардейска танкова армия на генерал-лейтенант Павел Ротмистров. След неуспешния край на Операция "Цитадела" Ерих фон Манщайн е принуден да отстъпва дълго под напора на руското контранастъпление. През септември той се оттегля на западните насипи на Днепър докато нанася тежки загуби на преследващата го Червена Армия. От октомври до средата на януари 1944 фон Манщайн стабилизира ситуацията, но към края на януари е принуден да отстъпи далеч на запад заради новата съветска офанзива. В средата на февруари 1944 фон Манщайн не се подчинява на заповедта на Хитлер и заповядва на 11 и 42 корпуси (състоящи се от 56 000 мъже в 6 дивизии) от неговата Група Армии "Юг" да пробият "Черказкия чувал" в който се намират от 16. Накрая Хитлер приема това действие и заповядва пробивът да започне.
На 30 март 1944 Ерих фон Манщайн е уволнен от Хитлер след серия от разгорещени съвещания по повод ситуацията и решенията засягащи събитията на Източния фронт. Същият ден Манщайн получава "Мечовете" към "Дъбовите Листа" на Рицарския Кръст. След уволнението си Фелдмаршал Манщайн влиза в клиника за възстановяване в Бреслау, а по-късно се оттегля в имението си. Въпреки, че не взима участие в опита за убийство на Хитлер на 20 юли 1944 той е осведомен за него. В края на януари 1945 Манщайн събира роднините си в Лигниц и ги евакуира в Западна Германия. През май 1945 той е арестуван от британските войски и е закаран в лагер в Люнеберг, а по-късно преместен в Нюрнберг. През есента на 1946 той е прехвърлен в лагер за висши офицери във Великобритания и се връща в Германия през лятото на 1948. По време на Нюрнберския процес той е осъден на 18 години затвор, но е освободен през 1952 заради влошеното му здравословно състояние. Също така Манщайн успешно защитава много офицери от Вермахта обвинанени във военни престъпления. През 1956 той става съветник на Бундесвера. Ерих фон Манщайн живее със семейството си (включително със синат си Рудигер) в Irschenhausen в Бавария до смъртта си на 10/11 юни 1973. Той е погребан в Дорфмарк близо до Фалингбостел северно от Хановер. През 1955 излизат мемоарите му под заглавие "Загубени победи" ("Verlorene Siege"), следвани от "От войнишкия живот 1887-1939". ("Aus einem Soldatenleblen 1887-1939") през 1958. Ерих фон Манщайн е признат за един от най-талантливите германски командири и стратези от Втората световна война.
Ето малко информация за бащата на Манщайн:
Генерал от артилерията Едвард Август Лудвиг фон Левински
Роден на 22 февруари 1829 в Мюнстер, Вестфалия. Служил като кадет във Валщат и Берлин. Назначен в Garde-Artilleriebrigade на 12 март 1848 със старшинство от 12 септември 1848. Служил в Дания като капитан и батареен командир на 7 юни 1864 е награден с Pour le Merite. Служил в щаба на 1 Армия в Седем седмичната война. Повишен от майор в щабен генерал на 16 февруари 1867 и отново служи в щаба на 1 Армия по време на френскопруската война от 1870-1871 печелейки "Железен Кръст" 1 и 2 степен и "Дъбови клонки" към неговия Pour le merite на 3 март 1871 като Oberquartiermeister на Южната армия. Повишен в Подполковник на 18 January 1872 и става командир на 9 полеви артилерийски полк от 28 октомври 1872 - 7 май 1874 когато той поема командването на FAR номер 24 с повишение Полковник на 19 септември 1874. Командир на 2ра полева Aртилерийска Бригада от 23 юни 1877 докато е назначен за инспектор на 2 полеви артилерийски инспекторат на 13 март 1884. Повишен в Генерал-майор на 12 юни 1880 и в Генерал-лейтенант на 16 September 1885. Генерал-комендант на IV Армейски Корпус от 12 януари 1889, повишен в Генерал от Артилерията на 27 януари 1890 и оттеглил се на 21 февруари 1895. Той умира на 15 септември 1906 в Бургвиц.
(1) След войната Ерих фон Манщайн обяснява как планът му станал известен под името "Манщайн":
Прецених, че французите биха опитали да предотвратят нашето напредване с контранастъпление с техните резерви западно от Вердюн или между Meuse и Oise. Затова предложих нашите силни резерви могат да се противопоставят на такъв опит не само като формират дефанзивен фронт по Aisne и Сома - решението, което по-късно бе възприето от Хитлер и ОКХ - но и като унищожим разгръщането на всяка възможна френска контраофанзива. Знаех че трябва да избегнем възможността французите да образуват нов фронт, който да повтори ситуацията от 1914 година.
(2) Гюнтер Фон Блументрит, интервюиран от Базил Лидъл Харт за Ерих Фон Манщайн (от книгата на Лидъл Харт "The Other Side of the Hill" (1948)
Той бе не само най-брилянтния стратег от всички генерали, но и имаше добър политически нюх. За Хитлер бе много трудно да преглътне задълго отсъствието на човек с такива качества. На съвещания пред Хитлер, Манщайн често се различаваше от останалите във във вижданията си и стигаше дотам, че обявяваше за глупости някои от плановете, които самият Хитлер предлагаше.
- Кадет: 6.3.1906
- Alferez: 27.1.1907
- Лейтенант: 1.6.1914
- Капитан: 24.7.1915
- Comandante: 1.2.1927
- Подполковник: 1.4.1931
- Полковник: 1.12.1933
- Бригаден Генерал: 1.10.1936
- Дивизионен Генерал: 1.4.1938
- Генерал от пехотата: 1.6.1940
- Генерал-полковник: 7.3.1942
- Фелдмаршал: 1.7.1942
1935-1936 Шеф на 1ва секция на Генералния Щаб
1936-1938 Квартирмайстор-Генерал І Генерален-щаб
1938-1939 Командва 18та Дивизия
1939 Началник-щаб на Група Армии "Юг" в Полша
1939-1940 Началник-щаб на Група Армии А
1940-1941 Командва XXXVIII Корпус, Франция
1941 Командва LVI танков Корпус, Източния Фронт
1941-1942 Командва 11та Армия, Източния Фронт
1942-1943 Главнокомандващ Група Армии "Дон", Източния Фронт
1943-1944 Главнокомандващ Група Армии "Юг", Източния Фронт
30.03.1944 Хитлер го освобождава от командването. На същата дата получава и "Рицарски Кръст с Дъбови Листа и Мечове". (59 награден) Оттогава не участва във Втората Световна Война.
1944-1945 В запас
05. 1945 Предава се на британците в Шлезвиг Холщайн
1945-1949 Военен затворник
08.1949 Съден от Британски Военен съд като военнопрестъпник
19.12.1949 Осъден на 18 години затвор, но по-късно присъдата му е смекчена на 12
05.1953 Освободен от затвора
Декорации:
- Пруски Железен Кръст степен ІІ с лента от 1939
- Пруски Железен Кръст степен І с лента от 1939
- 1939 Железен Кръст ІІ степен: 16.9.1939
- 1939 Железен Кръст І степен: 21.9.1939
- Рицарски Кръст: 19.7.1940
- Дъбови Листа: 14.3.1943
- Рицарски Кръст с Дъбови Листа и Мечове: 30.3.1944
- Почетен Кръст 1914-1918
- Орден за дълга служба в армията І степен за 25 годишна служба
- Орден за дълга служба в армията ІІІ степен за 12 годишна служба
- Медал за участие в Зимната Кампания 1941/1942 "Източен Медал"
- Wurttemberg Friedrich Order, Knight 1st Class with Swords
- Hamburg Hanseatic Cross
- Schaumburg-Lippe Cross for Faithful Service
- Турски медал "Железен Полумесец"
- Черна значка за раняване от Първата Световна Война
- Кримски Златен Щит (специална "версия" на стандартния бронзов щит, чийто единствен носител е Манщайн и румънския маршал Йон Антонеску)
- Луфтвафе комбинирана значка за пилот/наблюдател, в злато с диаманти
- Румънски Орден на Михал Смелия - 2 степен - награден на 16 юли 1942 (Кралски Декрет №2029)
- Румънски Орден на Михал Смелия - 3 степен - награден на 25 ноември 1941 (Кралски Декрет №3258)
Ерих фон Манщайн и Gеneral der Panzertruppe Хермайн Брайт
Манщайн и Полковник Холтиц
Манщайн и Полковник Холтиц
Петре Думитреску и Манщайн
Манщайн и турска делегация на посещение при 502 Schwere Panzer Abteilung
Манщайн и Йон Антонеску
Манщайн през 1906
Възрастния Манщайн
Ерих фон Манщайн (крайно дясно) на учение
Манщайн е малко вдясно от центъра
Генерал фон Левински с четирима от синовете си през 1904
Генерал Георг фон Манщайн - осиновителя на Ерих
Манщайн със сина си Геро
Манщайн и Генерал Ханс Шпайдел
Comment