Биографии и снимки на германски офицери от ВСВ

[Док Холидей]

Вилхелм Ритер фон Лееб/Wilhelm Ritter von Leeb
(1876-1956)
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall

Вилхелм фон Лееб е роден в Ландсберг на 5 септември 1876. Той постъпва в имперската армия през 1895 като офицер кадет и след като постъпва в артилерията служи в Китай (1901-02). Той завършва баварската военна академия в Мюнхен (1907-09) и е в генералния щаб в Берлин (1909-11). Повишен в капитан, той става батареен командир в 10 баварски полеви артилерийски полк в Ерланген (1912-13).

Избухването на Първата световна война заварва Лееб в Генералния щаб на Баварския армейски корпус. Той е изпратен на западния фронт където служи с 11 Баварска пехотна дивизия. Повишен в мойор, Лееб е преместен на източния фронт през лятото на 1916. Следващата година е назначен в щаба на Принц Рупрехт в Бавария.

След войната Лееб остав в армията и през 1919 е работи в министерство на отбраната. През 1920 е повишен в подполковник и на следващата година става началник-щаб на Wehrkreis II. През февруари 1922 Лееб се връща в Мюнхен като началник -щаб на Wehrkreis VII. През 1923 Лееб участва в потушаването на Бирения пуч.

През 1924 Лееб става командир на 2ри Планински Артилерийски Батальон от 7 Артилерийски полк. Смятан за авторитет в дефанзивн Considered an authority on defensive warfare Leeb became the head of Wehrkries VII in 1930.

След като чува реч на Хитлер към висши германски офицери на 23 януари 1933 Лееб казва: "A businessman whose wares are good does not need to boost them in the loudest tones of a market crier."

Въпреки че Гестапо има задачата да го държи под око това не пречи на Лееб да бъде повишен в Генерал от артилерията и през 1934 му е дадено командването на Група Армии 2. През 1937 Лееб публикува Die Abweht където той доказва, че Германия не може да побади СССР във война на два фронта.

През 1938 Хитлер решава да "прочисти" армията от антинацисти и Лееб е принуден да се оттегли. Обаче е повикан отново точно преди избухването на войната. Въпреки възраженията си той взима участие в нападението над Полша и командва Група Армии С по време на западната офанзива. Повишен е във фелдмаршал на 19 юли 1940.

По време на Операция Барбароса той командва Група Армии "Север". Взима участие в обсадата на Ленинград, но на 13 януари 1942 се оттегля от активна служба и е заместен от Генерал Георг Фон Кюхлер. Вилхелм Фон Лееб умира ва 29 април 1956.

1926 - 1927 Командващ офицер в 7 артилерийски полк. 1928 - 1929 Artillery Leader V
1929 - 1930 Artillery Leader VII
1930 - 1933 Командва 7 Дивизия
1933 - 1938 Командва Група Армии 2
1938 - Оттегля се
1939 - Извикан отново
1939 - 1941 Командва Група Армии С, Франция
1941 - 1942 Командва Група Армии "Север", Източния фронт
1942 - Оттегля се
1945 - 1948 военнопленник
1948 Осъден на 3 години затвор за военни престъпления

[Док Холидей]

Операция "Маркет Гардън"

НЕПРЕМЕННО ВИЖТЕ ТОВА

http://ardennes44.free.fr/page78.html

http://www.nazi-lauck-nsdapao.com/nazi-leader-posters.htm

http://books.stonebooks.com/cgi-bin/foxweb.exe/base/german

[Док Холидей]

Валтер Модел/Walter Model
(24.01.1891-21.04.1945)
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall

Валтер Модел, син на музикант е роден в Genthin (провинция на Бранденбург) на 24 януари 1891. Той влиза в армията, служи в 52 пехотен полк до август 1910. Участва в цялата Първа Световна Война. Отличава се при Вердюн където е и ранен. Награден е с двете степени на "Железния Кръст".

След войната Модел остава в армията и през 1930 е назначен за шеф на секцията техническо военно дело към Министерство на войната. Голям подръжник на механизираното военно дело Модел е преместен в отдела който отговаря за създаването на нови и подобрени оръжия.

Модел симпатизира на нацистката партия и е обвинен, че поддържа офицерите, които споделят политическите му възгледи.

Командва рота от 8ми Пехотен Полк в Gorlitz. През 1928 е назначен в Райхсвера преподавател по военна история, но той предпочита да практиката с войниците отколкото теорията. През октомври 1934 е повишен в Полковник, а през март 1938 - Генерал-майор.

През 1939 Модел взима участие в нахлуването в Полша и служи в 16 армия под командването на Ернст Буш по време на западната кампания през 1940. На следващата година и по-точно по време на Операция Барбароса той служи при Хайнц Гудериан. През октомври 1941 Модел е назначен за командващ на 41 танков корпус.

На 14 януари 1942 Модел е преместен в 9та армия. Заради атаките на руските партизани Модел моли Хитлер за още един танков корпус който да защитава войските му. Отказът на Хитлер довежда до разгорещен спор. Модел се аргументира отговаряйки, че като командир на фронта има много по-добра и точна преценка на ситуацията и подходящата стратегия от тези, които изучават картите на спокойствие. Хитлер, който уважава Модел като войник накрая му дава поисканите войски.

Въпреки несъгласията си с Хитлер Модел е повишен в генерал през февруари 1942. По време на оттеглянето от СССР през 1943 Модел дава заповед за систематично унищожаване на градове и тяхното население, което автоматично го превръща във военнопрестъпник.

През март 1944 Модел замества Ерих фон Манщайн като главнокомандващ в СССР. През ангуст 1944 той е преместен на Западния Фронт където замества Ханс Гюнтер фон Клугe. Както и да е, след 18 дни Хитлер решава да го замести с Герд Фон Рундщедт.

Модел е изпратен да командва Група Армии Б в Холандия и Белгия където е натоварен със задачата да спре съюзническото напредване. През октомври 1944 заедно с Хасо Фон Мантойфел участва в Арденската Офанзива.

През 1945 Модел и остатъците от войските му защитават Рур. Още веднъж той се сблъсква с Хитлер когато Модел поисква да отстъпи към Рейн. Осведомен, че на него може да се гледа като на военен престъпник ако се предаде Валтер Модел се самоубива на 21 април 1945.

Фелдмаршал Валтер Модел
(1891-1945)

1934-1935 Офицер във 2ри полк.
1935-1938 Шеф на 8ма секция към Генералния щаб
1938-1939 Началник-щаб на ²V Корпус
1939-1940 Началник-щаб на 16 Армия, Франция
1940-1941 Командва 3та танкова дивизия.
1941-1942 Командва 41ви танков корпус
1942-1944 Командва 9та Армия на Източния Фронт
1944 Началник-щаб на Група Армии Север на Източния Фронт
1944 Началник-щаб на Група Армии Север в Украйна
1944 Началник-щаб на Група Армии Център
1944 Главнокомандващ West
1944-1945 Командва Група Армии Б
21.04 1945 Самоубива се

Рицарски Кръст (09.07. 1941)
Дъбови Листа (17.02. 1942)
Дъбови Листа и Мечове (02.04. 1943)
Брилянти (17.08. 1944)














Генерал-Фелдмаршал Валтер Модел и Генерал-лейтенант Валтер Бунау разговарят с унгарски офицери


Генерал-Фелдмаршал Валтер Модел и General der Panzertruppe Ерхард


Генерал-Фелдмаршал Валтер Модел и General der Panzretruppe Херман Брайт


Генерал-Фелдмаршал Валтер Модел и General der Panzretruppe Валтер Неринг


Генерал-Фелдмаршал Валтер Модел и Генерал-лейтенант Фридрих Шулц


Генерал-Фелдмаршал Валтер Модел и Генерал-майор Волрат Любе








Модел и Генерал Ханс Кребс се замерят със снежни топки. генерал Кребс се самоубива в бункера на Хитлер в последните дни на Третия Райх - няколко дни след самоубийството на Модел




Модел и Полковник Артур Фингер (Носител на Рицарски Кръст - на втори план)


Модел и Генерал от пехотата Хорст Гросман


Валтер Модел и Ерих Шьопер




Ако някой възнамерява да си слага аватар на Модел ето две възможности

[Док Холидей]

И тук слагам снимката на Гьоринг

А това е добре познатата снимка от Нюрнберг където са се събрали всички стари приятели та дори и Хес :twisted:

Горен ред от ляво на дясно: Карл Дьониц, Ерих Редер, Балдур Фон Ширах, Фриц Заукел, Алфред Йодл, Франц Фон Папен, Артур Цайс-Инкварт, Алберт Шпеер, Константин Фон Нойрат и Ханс Фриче.
На долния имам повече проблеми с идентифицирането
Херман Гьоринг, Рудолф Хес, Йоахим Фон Рибентроп, Вилхелм Кайтел, Ернст Калтенбрунер, Алфред Розенберг, ----, Ханс Франк,----,---,---.
Четиримата липсващи са Фрик, Функ Щрайхер и Шахт, но не знам в каква последователност.

Тотално смазващи снимки

http://motlc.wiesenthal.com/albums/palbum/p06/a0321p3.html

Снимки на асове от Луфтвафе

Червения Барон
Ерих Хартман
Ханс Улрих Рудел
Фелдмаршал Кеселринг
Вернер Мьолдерс
Валтер Новотни
Адолф Галанд

http://www.leisuregalleries.com/lluftwaffe.html

Известна снимка от процеса в Нюрнберг

[Док Холидей]

Алфред Йодл/Alfred Jodl
Генерал-полковник/Generaloberst
(10.05.1890 - 16.10.1946)

Роден във Вюрцбург. Учи в кадетското училище в Мюнхен той завършва през 1910 и влиза в армията като артилерийски офицер. По време на Първата Световна Война е батареен офицер (?). От 1914 до 1916 се бие на Западния Фронт. Ранен е два пъти. През 1917 за съвсем кратко време се сражава на Източния Фронт преди да се върне на запад като щабен офицер. След войната Йодл остава във въоръжените сили и влиза в ограничения от Версайския договор Райхсвер. Той се запознава с Хитлер през 1923 и до 1935 е повишаван всяка година в армията докато накрая става Abteilung Landesverteidgung im Oberkommando der Wehrmacht (Командва секцията за национална защита в ОКВ). По време на усилената подготовка за война и по-точно от октомври 1938 до август 1939 той е командващ артилерията в 44та Дивизия, но оттогава до края на войната е Chef des Wehrmachtsfuhrungstabes in ОКВ (Началник на Оперативния Щаб на ОКВ) и заместник на Вилхелм Кайтел. Оттогава Йодл е ключова фигура в германските операции като предоставя техническа информация на Хитлер а и е негов основен съветник.
Когато на 20 юли избухва бомба по време на заседание, Йодл е ранен. Също така през 1944 Йодл е повишен в ранг Генерал-полковник.

Генерал-полковник Йодл подписва безусловната капитулация на 7 май 1945 в Реймс като представител на Карл Дьониц. Тогава е арестуван и преместен в лагера Фленсбург и по-късно изправен пред Международния Военен Трибунал в Нюрнберг. Той е обвинен в престъпления срещу мира, планирането, инициирането и воденето на война, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Йодл пледира невинност пред Бог, историята и човечеството", но е признат за виновен по всички четири обвинения. Обесен в 1 часа през нощта на 16 октомври 1945 заедно с останалите дванадесет осъдени на смърт. Единствено Гьоринг успява да избегне изпълнението на присъдата като се самоубива с ампула цианкалий в 22.45 същата нощ, както и Мартин Борман, който е съден задочно.

През 1953 Германски арбитражен съвет (съд) посмъртно оправдава Йодл по всички обвинения.


A. Постовете заемани от Йодл

Оперативния Отдел на Армията (Сухопътнта), 1932-35. Началник на секцията по национална защита към ОКВ (Abteilung Landesverteidgung im OKW), 1935 -- октомври. 1938. Артилерийски командир ("Artillerie Kommandeur" на 44та Дивизия. Виена, октомври 1938 -- 27 август 1939. Началник на Оперативния Щаб към ОКВ (Chef des Wehrmachtsfuhrungstabes in Oberkommndo der Wehrmacht), август 1939 - 1945.

Дати на повишенията:

1932 - Майор и Подполковник
1936 - Полковник
1939 - Генералмайор
1940 - Генерал от Артилерията
1944 - Генерал-полковник

Б. Функции на постовете на Йодл:

Най-важната служба на Йодл е командването на Оперативния Щаб (Wehrmachtsfuehrungstab) в ОКВ.
В тази си длъжност той е пряко подчинен на Кайтел и равен по статус с останалите ведомствени началници в ОКВ. Дотолкова доколкото планирането и воденето на военни действия са засегнати и включени в задълженията на Йодл, той и щабът му се ползват с много по-голямо влияние отколкото останалите отдели.

Оперативния Щаб на ОКВ от своя страна също се разделя на секции. От тях най-важни са "Национална защита" на която началник е Варлимонт. Най-важната част от задачите й са развиването на стратегически въпроси. От 1941 напред Варлимонт става заместник-началник на Оперативния Щаб.

Йодл съставя много директиви които Хитлер трябва само да подпише - за подготовка на военни операции, планове за разгръщане, за възможно използване на военни мерки, свързани не само с организация, но и с "военна икономика". По време на бойни действия Йодл докладва по два пъти на ден на Хитлер и да пригонвя директиви. Това е директната връзка между Хитлер и Йодл и все пак Кайтел е държан в течение какво се случва между тях.

В добавка към някои министерски функции ОКВ е военният щаб на Хитлер. Най-важното задължение (на ОКВ) е разработването на стратегически и оперативни планове. Такива планове са изработвани от Оперативния щаб на ОКВ в много "груби скици" и общи линии и по-късно са допълвани в детайли от главнокомандващите на щабовете на Сухопътните, военноморските и въздушните сили. След като Хитлер одобри плановете те са предавани от ОКВ на съответните военни власти.

В. Участието на Йодл в извършването на престъпления срещу мира

Вярността на Йодл към Нацистката партия и доктрина е очевидно в речта която той изнася на 7 ноември 1943. Той говори пред националсоциалистическото движение и борбата му за вътрешна мощ както и подготовката за освобождаването от Версайския договор.

Също така той заявява, в реч по случай атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944, че неговите цели са въобще в пълно съгласие с целите на партията.

На шестата среща на Работния Комитет на Съвета за защита на Райха, проведена на 7 февруари 1934 Йодл изтъква, че практическото изпълнение на плана за мобилизация който е заповядан от най-висшите власти в Райха предизвиква нужда от увеличаване на необходимия личния състав. Той предполага, че тези мобилизационни мерки няма да обезпокоят останалите страни."

Очаквайте допълнения които са пет пъти по-големи от сложеното засега. Самият текст подлежи на още поправки и дообработване






Йодл и Хитлер


Йодл и Хитлер


Йодл подписва капитулацията на Германия.

[Док Холидей]

Герд Фон Рундщедт/Gerd von Rundstedt
(12.12.1875-1953)
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall

Герд фон Рундщедт, син на офицер е роден в Aschersleben на 12 декември 1875. Той постъпва в армията и служи през цялата Първа Световна Война. През 1918 е повишен в майор и Началник-щаб на дивизията си.

След войната Рундщедт бързо де издига в йерархията и през 1932 е назначен за командващ на 3 Пехотна Дивизия. По-късно същата година е принуден да отстъпи когато Франц Фон Папен обявява военен закон и заповядва изхвърлянето на членове на Социалдемократическата партия от правителството.

Той се опитва да защити Генерал-полковник Вернер фон Фрич когато го остраняват с фалшиви доказателства относно сексуалността му.

Рундщедт не е доволен от нарастващата власт на Хитлер в армията и напуска на 31 октомври 1938. Въпреки 64 си години той е извикан отново веднага след избухването на войната и през септември 1939 води Група Армии "Юг" в Полша.

През 1940 Рундщедт вижда изключителния план на Ерих фон Манщайн за нападението над Франция. И с неговата подкрепа планът "Манщайн" е приет. По време на френската кампания Рундщедт командва седем танкови, три моторизирани и тридесет и пет пехотни дивизии.

От 14 май 1940 танковете на Генерал-палкавник Хайнц Гудериан пресичат Meuse и пробиват съюзническите линии, вклинявайки се на 50 мили в тях. Рундщедт има съмнения относно агресивната тактика на Гудериан и се аргументира, че танковете ще избързат много и по-късно ще трябва да спрат за да изчакат пехотните дивизии. Рундщедт не разбира напълно Блицкрига и иска конвенционална атака над British Expeditionary Force (BEF). Адолф Хитлер се съгласява и неговата заповед принуждава Гудериан да се откаже от преследването на френските и британските войски от Дюнкерк.

Рундщедт е повишен в Генерал-Фелдмаршал на 19 юли 1940 и взима участие в планирането на Операция "Морски Лъв". Когато инвазията в Британия е прекратена той поема контрола на окупационните сили и отговорността за развиването на бреговата защита на Холандия Белгия и Франция.

През юни 1941 Рундщедт участва в Операция Барбароса като командир на Група Армии "Юг" - 52 пехотни и пет танкови дивизии. За разлика от Генерал-Фелдмаршал Вилхелм Лееб и Генерал-Фелдмаршал Федор фон Бок Рундщедт напредва малко през първите седмици от кампанията.

През септември 1941 Рундщедт взима участие в превземането на Киев където пленява 665 000 руснаци. След това той се придвижва на изток за да атакува Харков и Ростов.

Рундщедт се противопоставя на напредването в СССР през зимата и съветва Хитлер да спре, но идеята му е отхвърлена.

В началото на ноември 1941 Рундщедт получава инфаркт но отказва да бъде хоспитализиран и продължава напредването достигайки Ростов на 21 ноември. Но Червената Армия контраатакува германския тил. Хитлер побеснява и уволнява Рундщедт за поражението. заместен от Генерал-Фелдмаршал Валтер фон Райхенау.

Адолф Хитлер го извиква отново през март 1942 и го изпраща във Франция където Рундщедт поема защитата на Атлантическия бряг. Рундщедт организира строежа на огромни укрепления с тежки оръдия на бреговата линия известни като Атлантически вал.

След десанта в Нормандия Рундщедт кара Хитлер да преговаря за мир със съюзниците. Хитлер въобще не е съгласен и го замества с Генерал-Фелдмаршал Ханс Гюнтер фон Клуге.

След опита за преврат на 20 юли 1944 Рундщедт се съгласява да участва като съдия с Генерал-полковник Хайнц Гудериан и Генерал-Фелдмаршал Вилхелм Кайтел в Съда на Честта чиято задача е да съди стотици офицери заподозрени в участие в заговора. Това премахва от тях военната юрисдикция и ги препраща в съда на Роланд Фрайслер.

Рундщедт е заловен от 36 U.S. пехотна дивизия на 1 май 1945. При разпитите той получава втори инфаркт. Американците го предават на британците които го задържат в плен. По това време той е разпитван и интервюиран от много военни историци включително Базил Лидъл Харт и Брайън Норокс.

Герд фон Рундщедт е освободен през юли 1948 и се установява в Хановер. Там умира на 24 февруари 1953.


Генерал-Фелдмаршал Герд фон Рундщедт
(1875-1953)

1925 - 1926 Commanding Officer 18th Regiment
1926 - 1928 Chief of Staff 2nd Army Group Command
1928 - 1932 General Officer Commanding 2nd Cavalry Division
1932 General Officer Commanding 3rd Division
1932 - 1938 Commander in Chief 2nd Army Group Command
1938 Retired
1939 Recalled
1939 Commander in Chief Army Group South, Poland
1939 Commander in Chief East
1939 - 1940 Commander in Chief Army Group A, France
1940 - 1941 Commander in Chief West
1941 Commander in Chief Army Group South, Eastern Front
1941 - 1942 In reserve
1942 - 1944 Commander in Chief West
1942 - 1944 Commander in Chief Army Group D, France
1944 In reserve
1944 - 1945 Commander in Chief West
1945 In reserve
1945 - 1949 Prisoner of War

Карл Рудолф Герд фон Рундщедт
(Рицраски Кръст с Дъбови Листа и Мечове)
Generalfeldmarschall:
Born: 12. Dec. 1875 in Aschersleben/Harz, near Halberstadt.
Died: 24. Feb. 1953 in Hannover.
Promotions:
GFM: 19. Jul. 1940; Gen.Obst.: 1. Mar. 1938; Gen.d.Inf.: 1. Oct. 1932; Gen.Lt.: 1. Mar. 1929; Gen.Maj.: 1. Nov. 1927; Oberst: 1. Feb. 1923; Obstlt.: 1. Oct. 1920; Major: 28. Nov. 1914; Hauptmann: 24. Mar. 1907; Obertleutnant: 12. Sep. 1902; Leutnant: 17. Jun. 1893.
Assignments:
Oberbefehlshaber West: 5. Sep. 1944 - 9. Mar. 1945.
Oberbefehlshaber West: 15. Mar. 1942 - 2. Jul. 1944.
Oberbefehlshaber Heeresgruppe Süd: 10. Jun. 1941 - 1. Dec. 1941.
Oberbefehlshaber West: 1. Oct. 1940 - [10. Jun. 1941?]
Oberbefehlshaber Heeresgruppe A: 25. Oct. 1939 - [1. Oct. 1940?]
Oberbefehlshaber Ost: 1. Oct. 1939 - 20. Oct. 1939.
Oberbefehlshaber Heeresgruppe Süd: (1. Sep. 1939) - 1. Oct. 1939.
Chef Infanterie-Regiment 18: 1. Nov. 1938 - May 1945.
Decorations & Awards:
Ritterkreuz des E.K.: 30. Sep. 1939 as Gen.Obst.& OB HGr.Süd;
- Eichenlaub (Nr. 519): 2. Jul. 1944 as GFM & OB West;
- Schwertern (Nr. 133): 18. Feb. 1945 as GFM & OB West;
1939 Spange zum 1914 EK I: 09.1939; 1939 Spange zum 1914 EK II: 09.1939; 1914 EK I; 1914 EK II;
Ehrenkreuz für Frontkämpfer;
Wehrmacht-Dienstauszeichnung (40 yr. service cross)

http://www.wwiirelics.com/vonrundstedt.htm

http://uk.geocities.com/invasion1940/home.html

Рундщедт и Хитлер




Тази снимка ми е интересна, защото петлиците на Рундщедт не са като на Фелдмаршал а пагоните са.






По време на посещението си при 12 SS танкова дивизия "HitlerJugend"


Снимка от същото посещение

[Док Холидей]

http://perso.wanadoo.fr/did.panzer/Rommel.html

Ервин Йоханес Ойген Ромел/Erwin (Johannes Eugen) Rommel
(15.11.1891 - 14.10.1944)
Генерал-Фелдмаршал/Generalfeldmarschall

Erwin Rommel est nе le 15 novembre 1891 à Heidenheim dans la région du Wurttemberg. Son père était instituteur et sa mère était fille d'un ancien président du gouvernement de Wurttemberg. Rommel a rejoint l'armée en juillet 1910. Il est enrôlé comme cadet d'officier dans un régiment d'infanterie, le 124ème (6ème Wurttemberg). Après trois mois, Rommel est promu au rang de Caporal et après six mois à celui de Sergent. En mars de 1911, école militaire des officiers à Danzig (Gdansk). Pour son action remarquable à Caporetto, Erwin Rommel est muté comme instructeur à l'école d'infanterie à Dresden.
À l'époque Rommel a écrit et a publié son livre "les Attaques d'Infanterie" ("Infanterie greift un"), basé sur ses expériences pendant la Première guerre mondiale.

Rommel est promu au rang de lieutenant colonel et muté à l'école de Guerre de Potsdam. En même temps, Rommel a compris le potentiel des Panzers Divisions et la tactique d'attaque éclair.

Après la Campagne Polonaise, Rommel a reçu le commandement de la 7° Pz Div, bien qu'il n'ait aucune expérience pratique dans la guerre des blindés. La 7° Pz Div est placée sous commandement du 15° Panzer Korps commandé par le Général Hoth. Le 10 mai de 1940, l'Allemagne envahie l'Europe occidentale. Le 12 mai, la 7° Pz Div atteint Dinant et le 13 mai, traverse la Meuse. Le 8 juin, Rommel atteint les faubourgs de Rouen et le 10 atteint la Manche à l'ouest de Dieppe. Le succès de la 7° Pz Div en France était basé sur la vitesse et la puissance blindée.


Après la chute de la France, Rommel travaille sur son journal de guerre. En janvier 1941, Rommel est promu Lieutenant Général et au début de février est appelé à Berlin. Rommel reçoit le commandement du Deutsches Afrika Korps et part pour Tripoli le 12 février. Le 14 février 1941, des éléments de la 5° Leichte Panzer Division avec leur commandant E.Rommel atterrissent à Tripoli. Le 24 février, l’Afrika Korps a son premier engagement de combat avec des forces Britanniques à El Agheila et le 31 mars lance une attaque couronnée de succès sur des positions Britanniques à Mersa Brega.

Durant ces campagnes africaines, Erwin Rommel a été surnommé le Renard du désert par ses amis et ennemis, parce qu'il improvisait constamment et rusait pour faire balancer le sort des combats. Rommel est promu au rang de Feld Marschall et devient le plus jeune Feld Marschall de l’armée allemande à 50 ans.

Rommel est devenu très populaire dans le monde arabe et a été considéré comme "un libérateur" de l’autorité Britannique. Durant le conflit Nord africain, Rommel n’a cessé de demander constamment des équipements, des chars et des provisions, mais ne recevait que de petites quantités.

Il se heurtait sans arrêt à Hitler, Kesselring et Goering en qui il manifestait un profond mépris " C’est Goering qui fut mon ennemi le plus acharné au cours de toute cette période. Il désirait mon rappel... afin de pouvoir réaliser en Afrique ses propres intentions " (La guerre sans haine p 347).

Le 23/02/1943 il prends le commandement du groupe d’armée Afrika. Le 10/03/43, Hitler attribue (quelque part en Russie) à Rommel, les feuilles de chêne avec glaives et diamants. Deux mois plus tard, le 13 mai 1943, la reddition de toutes les forces d'Axe a lieu.


De mars à juillet 1943, Rommel est en congé maladie. Au début de novembre, Rommel est devenu le Commandant en chef en Italie, mais a été rapidement remplacé par le Général Kesselring.

À la fin de novembre 1943, Rommel est transféré en France et le 31 décembre reçoit le commandement du Groupe D'armée B sous les ordres du Feld Marschall von Runstedt. Il s’est alors évertué à démontrer que la bataille qui allait se dérouler en France, ne serait gagner qu’après de gros efforts défensifs sur les plages, et que d’aucune manière les Alliés devaient prendre pied sur les plages.

Lors d’une discussion avec le général Bayerlein, Rommel lui fit remarquer ceci " Il ne s’agit plus de briser l’assaut de hordes fanatiques (Cf : Les russes ) lancées en vague compactes sans égard à leurs pertes...nous devons faire face à un adversaire qui applique toute son intelligence à employer ses ressources techniques...ne recule devant aucune dépense de matériel. La fougue et la ténacité ne suffisent plus pour faire un soldat, il faut qu’il ait assez d’intelligence pour en tirer le meilleur parti, et c’est précisément ce que nos adversaires savent faire.... "( La guerre sans haine p 417).

Blessé sérieusement dans une attaque aérienne le 17 juillet de 1944, Rommel ne pouvait pas personnellement participer à l’attentat contre Hitler trois jours plus tard (le 20 juillet 1944), mais il a été gravement impliqué. Le 7/10/44, un message émanant du Maréchal Keitel " invita " Rommel à se rendre à Berlin pour le 10 octobre. Le 14 octobre 44, les généraux Burgdorf et Maisel viennent chercher Rommel et l’emmène en voiture, Rommel se suicide par empoisonnement pendant le trajet. Le 18 octobre, Erwin Rommel est enterré avec les honneurs militaires.

"Les médecins qui nous accueillirent à l’hôpital étaient manifestement embarrassés, ils devinaient sans doute les vraies raisons qui avaient entraînées la mort de mon père. Revêtu de l’uniforme qu’il portait en Afrique, le corps de mon père était étendu sur le lit. Une expression de mépris se lisait sur son visage." (Manfred ROMMEL (Fils de Erwin) La guerre sans haine P 451).


Ромел, заснет при пристигането на DAK в Африка

Погребението на Ромел

[Shelenberg]

Ето и биографията която бях обещал.


Валтер Шеленберг
(1910-1952)

Родом е от басейна на Саар. Когато нацистите идват на власт той е едва 23 годишен абсловент на юридическия факултет при университета в Бон. Лекциите на Шеленберг за развитието на германското право привличат вниманието на Хайдрих, който предлага на Шеленберг работа в своя ресор. Изобретателността и способностите му в разузнавателната му работа отдавна се радват на личното признание на Химлер, Хайдрих и дори самия Хитлер.
Той постъпва в нациската партия и СС през 1933 и в СД през 1935. От 1937 до септември 1939 Шеленберг е консултант по организационните въпроси в I отдел на Главното управление на СД. От септември 1939 до юни 1941 Шеленберг е ръководител на отдел IVЕ, занимаващ се с контраразузнаването в рамките на тогавашната структура на RSHA (Райхадминистрацията по сигурността).
През 1939-1940 участва в контраразузнавателни операции, като разкрива и залавя агентите на британските тайни служби Пайн-Бест и Стивънсън във Венло на холандската граница, подготвя СС "списъка за издирване" преди нападението на Англия и плана за залавяне на по-големия брат на краля на Англия - Уиндзорския херцог в Испания и Португалия. Но тук се проваля заради Интелиджънс сървис, която усеща намеренията му. Принцът заминава за Бахамските о-ви, където бдителния надзор на функционерите от американското и британското разузнаване прави залавянето му малко вероятно.
Между Мюлер (шефът на IV управление) и Шеленберг се говори че има вражда. Мюлер се изказва за него като за "злия гений" на Химлер и го описва като "опасен враг" като дори го обвинява, че работи в услуга на Интелиджънс сървис. Бивши функционери от RSHA, дали показания като свидетели пред Американския военен трибунал в Нюрнберг, които подчертават враждебността между двамата.
Конфликтът между IV и VI управление в областта на компетенциите се изостря след смъртта на Хайдрих, когато Калтенбрунер поема ръководството на RSHA. Калтенбрунер и Мюлер се отнасят с неприязън към Шеленберг.
С помоща на Шеленберг се и извършва операция "Далечен скок" цел на тази операция е убийството на Сталин и Чърчил и залавянето на Рузвелт като заложник, в периода на срещата им по време на Техеранската конференция между ноември и декември 1943. Шеленберг подбира група диверсанти, които трябвало да пристигнат в Техеран, преоблечени като кюрди. Тази информация стига до Москва благодарение на Николай Кузнецов, агент на съветското разузнаване, действащ под името Паул Зиберт. В това време диверсионнта група под ръководството на Юлиус Шулц е транспортирана със самолет от Берлин през София и след това е спусната над Иран, където сред разбунтувалите се племена отдавна действат емисари на АБВЕРА и VI управление на RSHA. Съветското контраразузнаване в Иран предприема акция в резултат, на която диверсантите, изпратени от Шеленберг са обезвредени.
От август 1942 се опитва да убеди Химлер да проучи възможност за мирни преговори. В тази връзка е осъществен контакт с американското разузнаване в Испания. По същото време Шеленберг провежда тайни срещи в Швейцария с началника на швейцарското разузнаване, за да се опита да разкрие шпионски мрежи като "Луси", действаща там, но използва тези контакти и да уреди собственото си бъдеще. В Швейцария осъществява косвено контакт за първи път с Алън Дълес, началник на американското разузнаване, и с Шведския червен кръст. До края на войната той поддържа тези контакти със знанието на Химлер. През май 1945 Шеленберг забягва в Швеция два дни преди капитулацията на Германия, където получава убежище. Но той е извикан обратно в Гермнаия да даде показания пред Нюрнбергския процес. Обвинен е като член на престъпните СС и СД, но присъдата му е лека и през 1951 вече болен, е освободен.
След това се установява в Италия и започва да пише мемоарите си "Лабиринтът", публикувани след смъртта му. Тази книга съдържа полезна информация, но Шеленберг е склонен да фантазира (включително описва някакъв опит на Химлер да отрови Хитлер).

[Док Холидей]

Фелдмаршали и гросадмирали

Федор фон Бок - Фелдмаршал, убит
Валтер фон Браухич - Фелдмаршал
Ернст Буш - Фелдмаршал
Kарл Дьониц - Гросадмирал, осъден на 10 години затвор
Херман Гьоринг - Фелдмаршал, самоубива се
Роберт Ритер фон Грайм - Фелдмаршал
Вилхелм Кайтел - Фелдмаршал, обесен
Алберт Кеселринг - Фелдмаршал
Eвалд фон Клайст - Фелдмаршал
Гюнтер фон Клуге - Фелдмаршал, самоубива се
Георг фон Кюхлер - Фелдмаршал
Вилхелм Ритер фон Лееб - Фелдмаршал
Вилхелм Лист - Фелдмаршал
Eрих фон Манщайн - Фелдмаршал
Eрхард Милх - Фелдмаршал
Валтер Модел - Фелдмаршал, самоубива се
Фридрих Паулус - Фелдмаршал, пленен
Eрих Редер - Гросадмирал, осъден на доживотен затвор
Валтер фон Райхенау - Фелдмаршал, умира от инфаркт
Волфрам Фрайхер фон Рихтхофен - Фелдмаршал
Eрвин Ромел - Фелдмаршал, самоубива се
Герд фон Рундщедт - Фелдмаршал
Фердинанд Шьорнер - Фелдмаршал
Хуго Шперле - Фелдмаршал
Максимилиан Фрайхер фон Вайхс - Фелдмаршал
Eрвин фон Вицлебен - Фелдмаршал, убит

http://www.das-ritterkreuz.de/index_themen.php4?modul=gfm

Ако имам грешка някъде - поправяйте - мисля че не съм прав с Райхенау(карам по памет), а и не знам какво става с Рихтхофен и Шьорнер.

А всъщност от какво умира Валтер Шеленберг? Четох че било нещо от сорта на инфаркт, инсулт но не запомних. Все пак не е нормално човек да се спомине на 42 години от старост.


Ето изключителен източник за всички Фелдмаршали

http://www.geocities.com/~orion47/WEHRMACHT/HEER/GFM-RH_A-Z.html

Ето по дати на повишенията:

Army (19 GFM)
Blomberg von Werner (20.04.1936)
Bock von Fedor (19.07.1940)
Brauchitsch von Walter (19.07.1940)
Keitel Wilhelm (19.07.1940)
Kluge von Guеnter (19.07.1940)
Leeb Ritter von Wilhelm (19.07.1940)
List Wilhelm (19.07.1940)
Reichenau von Walter (19.07.1940)
Witzleben von Erwin (19.07.1940)
Rundstedt von Gerd (19.07.1940)
Rommel Erwin (22.06.1942)
Kuеchler von Georg (30.06.1942)
Lewinski von, gen. Manstein von Erich (01.07.1942)
Paulus Friedrich (31.01.1943)
Busch Ernst (01.02.1943)
Kleist von Ewald (01.02.1943)
Weichs Freiherr von Maximilian (01.02.1943)
Model Walter (01.03.1944)
Schoеrner Ferdinand (05.04.1945)

Air Force (6 GFM)
Goеring Hermann (04.02.1938), note: was also Reichsmarschall (19.07.1940)
Kesselring Albert (19.07.1940) [without being Gen. Obst.]
Milch Erhard (19.07.1940)
Sperrle Hugo (19.07.1940) [without being Gen. Obst.]
Richthofen Dr. Freiherr von Wolfram (16.02.1943) [without being Gen. Lt.]
Greim Ritter von Robert (25.04.1945)

Navy (2 Grosadm.)
Raeder Erich (01.04.1939)
Doеnitz Karl (30.01.1943) [without being Gen. Adm.]

[Shelenberg]

Ами и аз до колкото знам умира от инфаркт, макар че го знам от непотвърдени данни. Иначе няма нищо странно че умира от инфаркт, все пак това се поевява при чести случай на голямо напрежение, а работата на Шеленберг е била доста напрегната и отговорна. Пък и инфаркта и инсулта се поевяват при хората от 40 г. и нагоре макар че има и изключения. Но все пак наистина ще проверя от какво наистина умира Шеленберг, защото до сега не съм обръщал особенно внимание (а е трябвало) и съм останал с впечатлението че умира от инфаркт.

[Док Холидей]

В последно време съм се запалил по Луфтвафе асовете и ще има биографии и много ама наистина много снимки. Списъкът няма да се промени - нито ще има добавени нито отхвърлени.

Ето го и него:

Адолф Галанд
Валтер Новотни
Вернер Мьолдерс
Гюнтер Лютцов
Ерих Хартман
Ханс Улрих Рудел
Ханс Йохам Марсей
Хайнц Волфганг Шнауфер
Херман Граф

Като начало нещо любопитно за Вернер "Фати" Мьолдерс

Вернер Мьолдерс е най-големия ас от Легион "Кондор"
Между 15 юли и 3 ноември 1938 той сваля 14 самолета: единадесет I-16 "Mosca", два Polikarpov I-15 "Chato" и един SB-2 "Katyuska", както и една непризната I-16 victory. Мьолдерс е награден със златен Spanienkreuz mit Schwertern und Brillanten за изключителни заслуги. В края на войната (испанската гражданска) той е най-много отличилият се германски пилот.

Друг любопитен факт е че вторият командир на Легион "Кондор"
е братовчедът на Манфред фон Рихтхофен "Червения Барон" - Волфрам фон Рихтхофен.

Werner Molders 14
Wolfgang Schellmann 12
Harro Harder 11
Peter Boddem 10
Walter Oseau 10
Otto Bertram 9
Wilhelm Ensslen 9
Herbert Ihlefeld 9
Reinhard Seiler 9
Herwig Knuppel 8
Hans-Karl Mayer 8
Wilhelm Balthasar 7
Kraft Eberhardt 7
Walter Grabmann 7
Horst Tietzen 7
Rolf Pingel 6
Kurt Rochel 6
Herbert Schob 6
Georg Braunshirn 5
Gotthard Handrick 5
Wolf von Houwald 5
Wolfgang Lippert 5
Willi Szuggen 5
Hannes Trautloft 5

[Док Холидей]

Валтер Новотни/Walter Nowotny
(07.12.1920-1944)

Валтер "Нови" Новотни е роден на 7 декември 1920 в Ceske Velenice/Gmund на Чехословашко/австрийската граница. Той постъпва в Луфтвафе на 1 октомври 1939. Периодът му на обучение завършва в Jagfliegerschule 5 в Schwechat, близо до Виена. Новотни е назначен в JG 54 на 23 февруари 1941. Лейтенант Новотни е приет в 9./JG 54. Първите четири седмици със своята част прекарва в Stabsschwarm на Erganzungsgruppe/JG 54. Първите си въздушни победи печели над Osel Island на 19 юли когато сваля 2 руски I-153. Но на връщане той на свой ред е свален от бъдещия съветски ас Александър Авдеев (12 победи, убит в бой на 12 август 1942) над залива Рига. След три дни и нощи в морето в малка гумена лодка Новотни достига брега. Той записва десетата си победа на 13 септември. На 11 март 1942 Новотни е преместен в 3./JG 54. На 20 юли сваля пет руски изтребителя. На 2 август Новотни сваля 7 самолета и общо победите му стават 54. На 11 август сваля още два MiG-3, но неговият Bf 109 G-2 (W.Nr. 10 360) е подпален и пада. Новотни е ранен. За 56те си победи на 4 септември Валтер Новотни получава Рицарски Кръст. Новотни е назначен за Staffelkapitan на 1./JG 54 на 25 октомври 1942. Той записва 75та си победа на 20 март 1943. На 26 март 1943 Новотни среща първите руски Spitfire, operated by the 26 GvIAP на Ленинградската въздушна защита и сваля един от тях за 79та си победа. През юни сваля 41 самолета включително 5 на 1 юни (84-88), шест 8 юни (93-98), и стотната му победа на 15 юни, шест на 21 юни (109-114) и 10 на 24 юни (115-124). На 10 август 1943 Новотни е назначен за Gruppenkommandeur на I./JG 54. Той сваля 49 победи през август 1943, включително девет на 13 август (129–137), шест на 18 август (146-151) и седем на 21 август (155-161). Hеговата изключителна серия продължава през септември когато той сваля 45 за един месец. На 1 септември 1943 той сваля десет изтребителя (174-183); пет в разстояние на 12 минути сутринта и пет наобяд. На следващия ден сваля шест самолета. (184-189). На 4 септември Оберлейтенант Новотни е награден с "Дъбовите Листа" (Nr 293) за 189 победи. На 8 септември сваля осем - тогава е и неговата 200 победа. На 14 и 15 септември сваля по шест самолета и така победите му стават 215. Капитан Новотни е награден с "Мечовете и Дъбовите Листа" към "Рицарския Кръст" (Nr 37) на 22 септември за 218 победи. За последните си десет дни на Източния Фронт Новотни сваля 32 самолета включително 11 на 9 октомври (224-231) и шест на 13 (239-244) и 14 октомври (245-250). 14 октомври е последният му ден на Източния Фронт. Новотни е първия пилот в историята който преминава границата от 250 победи и е най-бързо трупащия актив от Луфтвафе. На 19 октомври той става еднинадесетия награден с "Брилянтите към Дъбовите Листа и Мечовете" на Рицарския Кръст. Нацистката пропагандна машина го обявява за Суперзвездата на Луфтвафе: той е получил най-голямата възможна награда - "Рицарски Кръст с Дъбови Листа, Мечове и Брилянти" През следващите месеци основната му роля е да бъде "лице" на пропагандата. На 1 април 1944 Капитан Новотни е назначен за Kommodore на JG 101, операционно бойно-тренировъчна част разположена в Pau във Франция.

Край на ² част


Валтер Новотни








Хитлер награждава Валтер Новотни

[Док Холидей]

Паул Хаусер/Paul Hausser
SS-Oberstgruppenfuehrer und Generaloberst der Waffen-SS
(07.10.1880-21.12.1972)

Роден: 7 октомври 1880 в Бранденбург
Умира: 21 декември 1972 в Лудвигбург
Железен Кръст ²² степен: В Първата Световна война
Железен Кръст ² степен: В Първата Световна война
Рицарски Кръст: 8 август 1941
Дъбови Листа: 28 юли 1943
Дъбови Листа и Мечове: 26 август 1944

Паул Хаусер служи в Кайзеровата армия през Първата Световна война и е награден с Железен Кръст ² и ²² степен. В годините между двете световни войни Хаусер служи с различни съединения достигайки ранг - Генерал-лейтенант. След войната той се присъединява към Stahlhelm, ("Стоманен Шлем") (дясноориентирана организация на ветерани, която съществува в междувоенните години. По-късно членовете й се вливат в SA, а след като Адолф Хитлер идва на власт минава към SS) и става нейн лидер. Хаусер е повишен в SA-Standartenfuhrer. През ноември 1934 Хаусер е преместен в SS-Verfugungstruppe и е назначен в SS-Fuhrerschule "Braunschweig". През 1935 става инспектор в SS-Junkerschule и през 1936 е повишен в SS-Brigadefuhrer. Хаусер участва в нахлуването в Полша като наблюдател на съставената от части на вермахта и SS танкова Дивизия "Kempf". През октомври 1939 е формирана новата дивизия и за нейн командир е назначен Хаусер. Той я води както по време на "Барбароса" така и в битки на Западния фронт. Докато се бие с "Дас Райх" в Русия Хаусер е награден с Рицарски Кръст и е сериозно ранен - губи едното си око. След като отново поема командването на II. SS танков корпус и не се подчинява на заповите на Хитлер като отстъпва с войниците си за да избегне обкръжение в Харков. През март 1943 Хаусер все пак превзема града. Той води Das Reich, Leibstandarte SS Adolf Hitler and Totenkopf по време на битката при Курск. След това Хаусер (и неговия корпус съставен от 9та и 10та SS танкови дивизии) са преместени на Западния Фронт. Хаусер е повишен в ранг SS-Oberstgruppenfuhrer. В края на юни 1944 му е дадено командването на обкръжената от съюзниците 7ма Армия, след десанта в Нормандия. Хаусер е сериозно ранен през август, докато 7ма Армия се измъква от Фалезкия джоб и е освободен от всичките си задължения до края на войната. Края на войната го заварва в щаба на Фелдмаршал Алберт Кеселринг.

Повишения:
SS-Oberstgruppenfuhrer и Генерал-полковник от Waffen-SS: 1 август 1944
SS-Obergruppenfuhrer и Генерал Waffen-SS: 1 октомври 1941
Генерал-лейтенант от Waffen-SS: 19 ноември 1939
SS-Gruppenfuhrer: 1 юни 1939
SS-Brigadefuhrer: 22 май 1936
SS-Oberfuhrer: 1 юли 1935
SS-Standartenfuhrer: 15 ноември 1934
SA-Standartenfuhrer (SA-от запас): март 1934
Генерал-лейтенант: 31 януари 1932
Генерал-майор: 1 февруари 1931
Полковник: 1 ноември 1927 (with RDA from 1. July 1927)
Подполковник: 1 април 1923 (Patent from 15.November 1922)
Maйор: 22 март 1918
Капитан: март 1914 (Patent from 1. October 1913)
Oберлейтенант: 19. August 1909
Лейтенант: 20. March 1899
Кадет: 1892


След войната:
Предава се на U.S. войските в Zell am See / Usterreich, на 9. May 1945. Интерниран в 20 различни лагера включително един в Нюрнберг (докато е свидетел пред Международния Военен Трибунал през 1946) Затворът за военнопрестъпници в Дахау и в лагера Нойщад-Алендорф до началото на 1948. После е преместен в Германски лагер до лятото на 1948.

Следвоенни дейности:
Свидетел на Защитата в Ньрнберг. Почетен член на организацията HIAG на ветераните от Waffen-SS до 1972.

Публикации:
Waffen-SS im Einsatz (Waffen-SS в действие), Pless Verlag, Gottingen (1953)
Soldaten wie andere auch (Soldiers Like Any Other), Munin Verlag, Osnabrьck (1966)

Декорации и награди:
~ Ritterkreuz des Eisernes Kreuzes: 8. August 1941 as SS-Gruppenfьhrer und Generalleutnant der Waffen-SS & Kommandeur of SS-Division "Reich", Russian Front
~~ Eichenlaub (Nr. 261): 28. July 1943 as SS-Obergruppenfьhrer und General der Waffen-SS, Kommandierender-General SS-Panzer-Korps, Eastern Front
~~~ Schwertern (Nr. 90): 26. August 1944 as SS-Oberst-Gruppenfьhrer und Generaloberst der Waffen-SS, Oberbefehlshaber 7.Armee, Western Front
Kцniglich-preuЯischen Ritterkreuz des Hausorden von Hohenzollern mit Schwertern (WW I)
1939 Spange zum 1914 Eisernes Kreuz I. Klasse: 17. May 1940
1939 Spange zum 1914 Eisernes Kreuz II. Klasse: September 1939
1914 Eisernes Kreuz I. Klasse
1914 Eisernes Kreuz II. Klasse
Bayerischer Militдr-Verdienstorden IV. Klasse mit Schwertern (WW I)
Ritterkreuz des Sдchsischen Albrechtsordens I. Klasse mit Schwertern (WW I)
Ritterkreuz I. Klasse des Wьrttemburgischen Friedrichs-Ordens mit Schwertern (WW I)
Alhaltische Friedrichs-Kreuz (WW I)
Verwundetenabzeichen, 1939 in Silber: 9. May 1942 (for wounds received 14. October 1941- lost sight in left eye and sustained jaw injuries)
Flieger Beobachterabzeichen (pre-WW I)
Ehrenkreuz fьr Frontkдmpfer
Goldenes Parteiabzeichen: 30. January 1943
Ehrendegen des RF SS
Totenkopfring der SS
Julleuchter
Цsterreichisch-ungarisch Militдr-Verdienst-Kreuz III. Klasse mit Kriegsdekoration (Austria-Hungary, WW I)

Любопитно:
* син на първи лейтенант (по-късно майор) Курт Хаусер
* Религия: Протестант до 1940, после се обявява за “gottglдubig”.
* Оженва се на 9 ноември 1912 за Elisabeth Gйrard (родена на 18 юли 1891 в Бранденбург на Хавел) и има една дъщеря (родена на 28 декември 1913).
* Уважаван като "Бащата" на Waffen-SS.


















Награждаване на SS-Oberstgruppenfuhrer Paul Hausser Генералът, който го награждава е General der Panzertruppe Хайнрих фон Фитингхоф


Ей това е готина снимка за аватар












Това е част от снимка показваща Хаусер и директора на СС ,училището в Бад Тьолц (създадено по предложение на Хаусер)
Надявам се скоро да открия цялото снимка




Карл Мария Демелхубер (последователно командир на няколко от най-елитните СС дивизии) вляво и Паул Хаусер (дясно)


Паул Хаусер и SS-Standartenfuehrer Фриц Клингенберг вдясно (убит в сражение на 22.03.1945)


Паул Хаусер и Вилхелм Битрих вдясно (SS-Gruppenfuehrer) през 1966 на погребението на SS-Oberstgruppenfuehrer Йозеф "Зеп" Дитрих


Хаусер и SS-Obergruppenfuehrer Хайнц Хармел

[Док Холидей]

Хайнц Вилхелм Гудериан/Heinz Wilhelm Guderian
(17.06.1888-17.05.1954)
Генерал-полковник/Generaloberst

Хайнц Гудериан е роден в Кулм/Хелмно на 17 юни 1888. Неговият баща е офицер. Гудериан постъпва в армията и се насочва към Jaegers където става специалист по комуникациите. Той се бие през Първата Световна война и след края й става член на дясноориентирана група към Freikorps.

През 1922 Гудериан става Инспектор на моторизираните войски. Той започва за изучава опита на танковете по време на войната и е много повлиян от британските военни писатели като Базил Лидъл Харт и Джон Фулър. Заради опита си е е използван като "учител" на танковите тактици.

През 1930 Гудериан е назначен за командир на моторизиран батальон. Докато е на този пост той развива една от ротите като бронирана разузнавателна рота, една като танкова рота и една като анти-танкова рота. Също така Гудериан развива радио-комуникационна система която включва комуникация между танковите офицери.

През 1934 Гудериан е назначен за началник-щаб на командването на моторизираните войски, а на следващата година му е поверено командването на 2ра танкова дивизия. Другите две танкови дивизии са командвани от генерали докато Гудериан е още само полковник.

През февруари 1938 Гудериан е повишен в Генерал-лейтенант и през следващите месеци участва в окупацията на Австрия. По-късно същата година Хитлер го назначава за Главнокомандващ Моторизираните войски. Гудериан трудно убеждава висшите си офицери за голямата важност на танковете в бъдещия конфликт. Франц Халдер, Началника на Генералния Щаб казва на Гудериан, че пехотата винаги ще играе основната роля във всяка бъдеща война.

Гудериан води атаката в Полша през 1939 и неговия бърз успех предизвика ужас навсякъде по света. Въпреки лесната победа той протестира срещу планираната офанзива на запад. Когато Хитлер дава заповед за начало на западната кампания, Гудериан който е под командването на Генерал Паул Клайст, атакува със страхотна бързина и пресича Meuse при Седан на 12 май.

Тогава Клайст заповядва на Гудериан да спре до пристигането на Зигмунд Лист и неговата 12та армия. Гудериан не е съгласен с мнението на Клайст, че танковете имат нужда от подкрепата на пехота. След разгорещен спор с Клайст, който има подкрепата на неговите началници Генерал-Фелдмаршал Герд фон Рундщедт и Генерал-Фелдмаршал Валтер фон Браухич на 17 май 1940 Гудериан е принуден да се оттегли. Клайст уволнява Гудериан.

Адолф Хитлер не желае да се раздели с такъв блестящ командир и заповядва на Генерал Зигмунд Лист за се намеси в спора между Клайст и Гудериан. Хитлер му поставя задача да убеди Клайст, че трябва да върне Гудериан за да продължи да изпълнява задълженията си. Guderian got his way и войските на Клайст атакуват напред достигайки английския канал при Abbeville на 21 май 1940.

Булон е презет на 23 май, но по-късно същия ден Хитлер издава заповед за спиране, с която се опитва да докаже, че бързото напредване може да провали цялата кампания. Клайст подкрепя решението на Хитлер, но Гудериан побеснява от ярост. Той правилно правилно изтъква пред Хитлер, че това спиране проваля възможността на Вермахта да отреже бягството на British Expeditionary Force (BEF) от Дюнкерк.

За заслугите си във Френската кампания Гудериан е повишен в Генерал. По време на Операция "Барбароса" той води 2ра танкова група. Заедно с Херман Хот, войските на Гудериан превземат Минск и Смоленск. През юли 1941 е преместен в Украйна, където превзема Киев.

Гудериан е шокиран от силната съпротива на Червената Армия и когато тежката руска зима започва, той се оттегля за да заеме по-добри защитни позиции. Гудериан се връща в Германия където спори с Хитлер за които е използвал. След несъгласие с Генерал-Фелдмаршал Федор фон Бок и Генерал-Фелдмаршал Ханс Гюнтер фон Клуге, Гудериан е уволнен на 25 декември 1941.

След пораженията при Ел Аламейн и Сталинград, Хитлер решава да извика отново Гудериан и на 1 март 1943 той става Commander of Germany's Armoured Troops. Гудериан не е в състояние да повтори предишните успехи и през юли 1943 при Курск губи една от най-големите танкови битки в историята.

На 21 юли 1944 Гудериан замества Генерал Курт Цайцлер като началник на Генералния Щаб. Като резултат от юлския преврат Гудериан уволнява всеки офицер, който не подкрепя напълно идеите на нацистката партия. През следващите няколко месеца Гудериан, Герд фон Рундщедт и Вилхелм Кайтел са съдии в военния съд на честта който изгонва от армията хиляди офицери заподозрени като противници на Адолф Хитлер. Това вдига от тях съдебната военна юрисдикция и ги препраща към съда на Роланд Фрайслер.

Въпреки че е склонен да понесе чистката в Германската армия, Гудериан продължава да противоречи и спори с Хитлер за стратегията и на 28 март 1945 е уволнен.

Гудериан е пленен на 10 май 1945. Въпреки, че СССР и Полша претендират, че Гудериан е военнопрестъпник той е освободен наот плен на 17 юни 1948. Хайнц Гудериан умира на 17 май 1954.

Известни цитати на Гудериан:
"Klotzen, nicht Kleckern !". (Стъпчете ги, не ги оставяйте да се изплъзнат) - любима фраза на Гудериан и Адлоф Хитлер бил толкова впечатлен от нея, че понякога я използвал.
"Es gibt keine verzweifelten Lagen, es gibt nur verzweifelte Menschen". (Няма безнадеждни ситуации, има само безнадеждни хора).
"Fahrkarte bis zur Endstation". (Ticket to the last station) - Shouting to his Panzertroops when they were roaring past him, meaning that they should go as far as they could.
"Man schlдgt jemanden mit der Faust und nicht mit gespreizten Fingern". (Удряш с юмрук, а не с разперени пръсти) - иска да каже, че ударът на танковете трябва да бъде концентриран в една точка за да бъде максимално мощен а не силата да се разпилее.
"Der Motor des Panzers ist ebenso seine Waffe wie die Kanone". (The engine of the Panzer is a weapon just as the main-gun).
"Der Kampf gegen die eigenen Oberen macht manchmal mehr Arbeit als gegen die Franzosen". (Понякога е по-трудно да се справя с моите началници отколкото с французите) - Когато имал заповед да спре за да чака пехотата и опитва да убеди началниците си, че заради това може да изпусне победата.

Библиография:
"Achtung - Panzer! Die Entwicklung der Panzerwaffe, ihre Kampftaktik und ihre operativen Mцglichkeiten", Stuttgart 1937, countless editions, engl. Tranls.: "Achtung Panzer! The Development of Armored Forces, their Tactics and operational Potential", Arms and Armor Press ISBN 1-85409-282-0.
"Die Panzertruppen und ihr Zusammenwirken mit anderen Waffen" (Armored Troops and their Cooperation with other weapon systems), o.O. 1937.
"Gruppe Guderian",(Ed.), Berlin 1940 (Propagandastaffel Guderian, 2nd Platoon / PK (Propagandacompany) 666).
"Mit den Panzern in Ost und West",(Ed.), Berlin/Prag/Wien 1942 (Propagandawork).
"Die Tiger-Fibel", and "Die Panther-Fibel",(Ed.), o.O. (H.Qu.) 1943,(famous tank manuals with erotic cartoons on every page in the Tiger-Fibel).
"Erinnerungen eines Soldaten" (Memories of a Soldier), Heidelberg 1950, fourth edition, (sold more than 200.000 copies) engl. Transl.: "Panzer Leader", (Foreword by B.H. Liddell Hart), New York1952, Reprint: 1981 Zenger Publish. Comp., Inc, ISBN 0-939482-06-1.
"Kann Westeuropa verteidigt werden?" (Is it possible to defend Western Europe?), Gцttingen 1950 (Not a strategic or operational study ,but a very polemical work).
"Panzer-marsch", Published from his notes after his death; edited by Major-General ret. Oskar Munzel, Mьnchen 1955.


Хайнц Гудериан е смятан за "Бащата" на Блицкрига с който всички държави, които Вермаахта атакува за покорени (поне да 1941). Начинът на атака приложен от него действа опустошително в Полша и в Западна Европа и води до оттеглянето на съюзниците при Дюнкерк. Верятно най-величествено и грандиозно блицкригът изглежда в Операция "Барбароса". Гудериан е любимец на Хитлер докато неговата тактика дава отлични резултати.
Учи в Прусия. Служи като офицер в пехотата. От 1914 до 1917 Гудериан служи във Фландрия и трябва да е почувствал липсата на подвижност която съществувала на Западния Фронт. Също така е имал ясна представа за касапницата на същия този фронт. Гудериан постъпва в Генералния Щаб и до края на войната развива специализирани разработки за моторизирания транспорт.

Гудериан концентрира идеята си в създаването и развиването на свръх-мобилна армия. Той пише "Achtung Panzer" която привлича вниманието на Хитлер. Това е планът на Гудериан да направи войната подвижна имайки сила която постепенно и последователно да се движи напред и никога да не дава на противника време за прегрупиране. От юли 1934 Гудериан получава задачата да усъвършенства бойните качества на танковете – light tanks, подсилени от пехота и самолети - което става легендарно като "Блицкриг".

Гудериан се сблъсква с много препятствия в йерархията на Вермахта. Той твърди, че атаката над Белгия и Франция ще се препъне защото реките в района ще попречат на придвижването на войските. Как танковете ще пресекат реките - особено широката река Meuse?

Планът на Гудериан включва използването на специални инженерни единици които приличат на понтонни мостове и които могат да понесат тежестта на танковете и всички останали превозни средства. По този начин неговите танкове пресичат реките изключително лесно - и неговите началници които не му помагат в развитието на тази идея признават че са сгрешили. Блицкригът включва също така използването на парашутисти.

Именно Блицкригът отблъсва съюзниците при Дюнкерк. Първоначалния успех на мощната атака над СССР също се дължи на Блицкрига. В Операция "Барбароса" Гудериан е натоварен с командването на 2ра танкова Армия.

По ирония на съдбата именно провалът на блицкрига да пречупи Русия води до уволнението на Гудериан в края на 1941. Но Хитлер го приема отново като Генерал-инспектор на въоръжените сили и след 20 юли 1944 (бомбения атентат) Гудериан става Началник на Генералния Щаб.

Гудериан е уволнен на 28 март 1945 когато е ясно, че той е неспособен да претоврати напредването на руснаците към Берлин.

Генерал-полковник Хайнц Гудериан
(1888-1954)

1934 - 1935 Началник-щаб на моторизираните войски
1935 Началник-щаб на танковите войски
1935 - 1938 Командва 2ра танкова дивизия
1938 Главнокомандващ танковите войски
1938 командва XVI моторизиран корпус
1938 - 1939 Командва моторизираните войски
1939 - 1940 Командва XIX моторизиран корпус в Полша и Франция
1940 Командва танкова група "Гудериан"във Франция
1940 Командва XIX моторизиран корпус
1940 - 1941 Командва 2ра танкова група на Източния Фронт
1941 Командва Група Армии "Гудериан" на Източния Фронт
1941 - 1942 Командва 2ра танкова армия на Източния Фронт
1942 - 1943 В запас
1943 - 1944 генерал-инспектор на танковите войски
1944 - 1945 Началник на Генералния Щаб
1945 - 1948 Военнопленник

Хайнц Гюнтер Гудериан
(1914)

Хайнц Гюнтер Гудериан е роден на 23 август 1914. През 1933 започва неговата офицерска кариера. През 1935 става лейтенант, а през 1942 поема командването на малка танкова част от 116 танкова дивизия. През 1943 Хайнц Гюнтер е повишен в Подполковник от Генералния Щаб и Първи Щабен офицер на 116 танкова дивизия. През войната е ранен три пъти и е награден с Рицарски Кръст. Също така по време на войната пише няколко пропагандни включени в книги за танковите войски. За него има малко информация през периода 1945-1955. През 1956 Хайнц Гюнтер става Подполковник в Бундесвера и през 1958 - командващ офицер в танков батальон. През 1967 става инспектор в танковите войски като баща си, а през 1972 - Генерал-майор. Пенсионира се през 1974. През 1994 Хайнц Тюнтер написва история на 116 дивизия (Windhund-Division: Последната военна година на запад. Geschichte der 116. PzDiv 1944-45 / Das letzte Kriegsjahr im Westen. История на 116 танкова дивизия 1944-1945, преведена на английски. Има пет деца и един от синовете му е лейтенант в Jаgereinheit. Хайнц Гюнтер Гудериан е още жив.






Гудериан и General der Panzertruppe Валтер Венк


Генерал-полковник Хайнц Гудериан


Гудериан излиза от главната квартира на един от танковите му корпуси






Betriebsleiter Albin Sawatzki и Генерал-полковник Хайнц Гудериан

[Док Холидей]

Снимки на Херман Гьоринг




Оберлейтенант Гьоринг


Виждат се три медала - Pour Le Merite, Велик Кръст към Рицарския Кръст и (?)