Биографии и снимки на германски офицери от ВСВ

[Док Холидей]

Траугот Хер/Traugott Herr
(16.09.1890-13.04.1976)
General der Panzertruppe/Генерал от танковите войски


Име и ранг General der Panzertruppe Траугот Хер
Пленен в: Италия
Пленен на: 2 май 1945

Лични данни

Дата на раждане: 16 септември 1890
Място на раждане: Веферлинген
Дата на смъртта: 13 април 1976
Място на смъртта: Ахтервер /Шлезвиг-Холщайн
Националност: Германска
Професия: Войник

Повишения

Фаненюнкер: 18 април 1911
ФАненюнкер-Унтерофицер: 9 август 1911
Fähnrich: 19 декември 1911
Лейтенант: 18 август 1912
Оберелйтенант: 28 ноември 1917
Капитан: 1 януари 1926
Майор: 1 юни 1934
Подполковник: 1 октомври 1936
Полковник: 1 август 1939
Генерал-майор: 1 април 1942
Генерал-лейтенант: 15 февруари 1943
General der Panzertruppe: 1 септември 1943

Назначения:

18 април 1911: Постъпва в армията като Фаненюнкер в Стрелкови Полк "Prinz Heinrich von Preusen" (1. Brandenburgisches)
Октомври 1911-юли 1912: Прикрепен към Военното училище в Глогау
5 август 1914: На бойното поле с 35 стрелкови полк
10 октомври 1914: Адютант на II. Батальон на 35 Стрелкови Полк
12 декември 1914: Ранен
12 януари 1915: Връща се отново като адютант на II. батальон на 35 стрелкови полк
1 март 1916: Полкови адютант на 35 стрелкови полк
19 март 1916: Адютант на 35 стрелкови полк
31 август 1916: Ранен
20 октомври 1916: Разпределен в Резервен батальон от 35 стрелкови полк
1 декември 1916: Завършва курс за Командир на Картечна рота с 2ра Резервна Картечна рота от ²²² армейски корпус
15 януари 1917: Командир на 2ра картечна рота от 451 пехотен полк
6 ноември 1917: Офицер от щаба на 234 пехотна дивизия
14 февруари 1918: Връща се в 451 пехотен полк
24 февруари 1918: Офицер в щаба на 451 пехотен полк
1 март 1918: Командир на резервен батальон от 451 пехотен полк
29 юни 1918: Разболява се.
22 юли 1918: Връща се в 451 пехотен полк
14 декември 1918: Ротен командир в резервен батальон от 35 стрелкови полк
1 февруари 1919: Адютант на командването в Бранденбург
23 October 1919: Transferred to the 3rd Machinegun Company of Reichswehr Infantry Regiment 5 of Reichswehr-Brigade 3.
25 October 1920: Adjutant of the Fusilier Battalion of Reichswehr Infantry Regiment 5 of Reichswehr-Brigade 3.
1 November 1920: Leader of the Transitory Battalion of Reichswehr Infantry Regiment 5 of Reichswehr-Brigade 3.
1 January 1921: Transferred to the 4th Machinegun Company of the 9th (Prussian) Infantry Regiment upon the formation of the new Reichsheer from the Übergangsheer or Transitional Army.
19 June 1922-7 July 1922: At the same time, Deputy Company Leader in the 9th (Prussian) Infantry Regiment.
1 October 1923: Transferred to the 9th (Prussian) Reiter [Mounted]-Regiment, Fürstenwalde, and detached to Wehrkreis [Military District] Command III.
1 October 1924: Returned to the 9th (Prussian) Infantry Regiment.
29 September 1925-23 December 1925: Detached for driving technical training with the 3rd (Prussian) Motorized Battalion.
1 February 1926: Hauptmann on the Staff of the 9th (Prussian) Infantry Regiment.
21 April 1926-6 May 1926: Detached for training with the 3rd (Prussian) Motorized Battalion.
28 June 1926-23 July 1926: Detached for training with the 3rd (Prussian) Motorized Battalion.
1 February 1927: Chief of the 4th Machinegun Company of the 9th (Prussian) Infantry Regiment.
26 September 1927-15 October 1927: Detached to a heavy machinegun course at Döberitz.
1 October 1929-21 December 1929: Detached for driving training with the 3rd (Prussian) Motorized Battalion.
6 January 1931-13 February 1931: Detached to the Tactical-Technical Officers Course at the Motorized Training Command, Berlin.
1 July 1933: Tactics Instructor at the Infantry School; renamed the Dresden War School on 1 January 1935.
1 January 1937: Commander of the III. Battalion of Infantry Regiment 33 (Motorized), Zerbst.
26 August 1939: Commander of Infantry Replacement Regiment 13 (Motorized) of the 191st Division. [Based in Madgeburg, this training and replacement regiment provided basic training for new recruits.]
18 September 1939: Commander of Infantry Regiment 66 (Motorized) of the 13th Infantry Division (Motorized). [In September 1939, the division, commanded by Generalleutnant Moritz Faber du Faur (Generalleutnant Paul Otto from 7 September 1939), took part in the invasion of Poland during which it helped encircle and defeat seven Polish divisions in the Radom Pocket. Taking command on 1 November 1939, Generalmajor Friedrich-Wilhelm von Rothkirch und Panthen led the 13th Infantry Division (Motorized) during the invasion of France in May 1940. Subordinated to Panzer Group “Kleist,” the division followed in the wake of the rapidly advancing armored spearheads and established a defensive line on the Somme. During the second phase of the Battle of France, the division was attached to General der Kavallerie Erich Hoepner’s XVI Army Corps (Motorized) under Panzer Group “Kleist.” After crossing the Seine, Hoepner’s corps plunged deep into southern France reaching the area around Lyon in the Rhône Valley by the time the Franco-German ceasefire took effect on 25 July 1940.]
14 October 1940: Commander of the 13th Schützen-Brigade of the 13th Panzer Division. [Formed at Wien from the 13th Infantry Division (Motorized) on 11 October 1940, Generalmajor von Rothkirch und Panthen’s new 13th Panzer Division moved to Romania where it served as a training organization. On 22 June 1941, after moving to staging areas in Poland, the division participated in the invasion of the Soviet Union as a component of Generaloberst Ewald von Kleist’s Panzer Group 1 under Army Group South.[1] Commanded by Generalmajor Walther Düvert since 14 June 1941, the 13th Panzer Division saw heavy combat at Uman and Kiev during the drive through southern Russia. Taking part in the III Panzer Corps’ capture of Rostov on 21 November 1941, the division, along with the rest of the corps, abandoned the city a week later in the face of the Soviet counteroffensive.]
1 December 1941: Delegated with the leadership of the 13th Panzer Division on the Eastern Front. [After taking command from Generalmajor Düvert, Herr’s division remained under the 1st Panzer Army in defensive positions along the Mius River near Taganrog throughout the winter of 1941-1942.]
1 April 1942: Commander of the 13th Panzer Division on the Eastern Front. [The 1st Panzer Army, operating under Army Group A, took part in the German 1942 Summer Offensive. After participating in the recapture of Rostov in July 1942, the 13th Panzer Division crossed the Don River and then struck deep into the Caucasus. After seizing a bridgehead on the Terek River near Mozdok in September, Herr’s division took part in the unsuccessful bid to capture Ordzhonikidze later the next month.[2]]
31 October 1942: Severely wounded in the base of the skull by shrapnel at Urukh near Dzagipars during the advance on Ordzhonikidze/in hospital/Army High Command Leader Reserve. [Generalleutnant Helmut von der Chevallerie assumed command of the 13th Panzer Division upon the wounding of Generalmajor Herr.]
15 June 1943: Detached to Army Group D in France.
29 June 1943: Delegated with the leadership of the LXXVI Army Corps in Italy; redesignated the LXXVI Panzer Corps on 22 July 1943. [Assigned to General der Panzertruppe (later Generaloberst) Heinrich-Gottfried von Vietinghoff genannt Scheel’s newly activated 10th Army in August 1943, the LXXVI Panzer Corps was based in Calabria at the toe of Italy with the 26th Panzer and 29th Panzer Grenadier Divisions under its command.]
1 September 1943-28 February 1944: Commanding General of the LXXVI Panzer Corps in Italy (from 1 March 1944-15 April 1944, corps command delegated to Generalleutnant Dietrich von Choltitz). [On 3 September 1943, the Allies began the invasion of the Italian mainland when the British Eighth Army crossed the Straits of Messina and landed in Calabria (Operation Baytown). Ordered to conduct a delaying action and withdraw northwards, Herr’s corps slowly gave ground as the German High Command made plans to meet the main Allied landings, the location of which remained unclear. On 9 September 1943, British and American forces under the U.S. Fifth Army launched Operation Avalanche, the main amphibious landings at Salerno. The German 10th Army, including Herr’s corps, immediately contained the beachhead to buy time for all German forces to withdraw from southern Italy. Although the Germans nearly succeeded in forcing the Allies to evacuate the Salerno beachhead, von Vietinghoff began withdrawing his forces on the 16th of September. After a grudging rearguard action along the Volturno River, the German 10th Army reached the defensive positions of the Bernhard and Gustav Lines anchored on the Garigliano and Rapido Rivers by November 1943. Shifted from the Adriatic front and subordinated to Generaloberst Eberhard von Mackensen’s 14th Army in early February 1944, Herr’s corps helped contain the Allied beachhead at Anzio following the British and American amphibious landings on 22 January 1944 (Operation Shingle).]
16 April 1944-26 December 1944: Again, Commanding General of the LXXVI Panzer Corps in Italy (from 24 November 1944-13 December 1944, corps command delegated to Generalleutnant Friedrich-Wilhelm Hauck). [After cracking the Gustav Line at Cassino and breaking out of the Anzio bridgehead, the Allies captured Rome on 4 June 1944. The 14th Army (commanded by General der Panzertruppe Joachim Lemelsen since 2 June 1944), in conjunction with von Vietinghoff’s adjacent 10th Army, executed a difficult withdrawal through central Italy. By August 1944, both armies were ensconced in the Arno and Gothic Line defensive positions in the North Apennines.]
24 November 1944-16 December 1944: Delegated with the leadership of the 14th Army in Italy. [Herr assumed command of the army from General der Artillerie Heinz Ziegler who had been exercising temporary leadership for the past month. Within three weeks of taking over the 14th Army, Herr relinquished command to General der Infanterie Kurt von Tippelskirch for medical reasons, perhaps from complications of the head wound he sustained in Russia on 31 October 1942.[3]]
December 1944: Underwent a head operation/in hospital.
17 January 1945-15 February 1945: Convalescent leave/in Leader Reserve.
15 February 1945-2 May 1945: Delegated with the leadership of the 10th Army in Italy. [After succeeding General der Panzertruppe Joachim Lemelsen, Herr commanded the 10th Army for the remainder of the war.[4] In April 1945, the Allies launched their spring offensive in Italy. With the LXXVI Panzer Corps (General der Panzertruppe Gerhard Graf von Schwerin; Generalleutnant Karl von Graffen from 26 April 1945), the I Parachute Corps (General der Fallschirmtruppe Richard Heidrich) and the LXXIII Army Corps for Special Employment (General der Infanterie Anton Dostler) under his command, Herr’s army defended the line from Bologna to the Adriatic coast opposite the British Eighth Army commanded by Lieutenant-General Sir Richard L. McCreery. Piercing Herr’s front, British forces surged forward capturing Ferrara, Rovigo, Padova and Venice before swinging eastward to the Italo-Yugoslav frontier. With the Axis forces in Italy routed, representatives of Generaloberst von Vietinghoff genannt Scheel and SS-Obergruppenführer und General der Waffen-SS Karl Wolff signed the instrument of local surrender at Caserta on 29 April 1945.[5] At noon on 2 May 1945, all Axis forces under control of the Commander-in-Chief Southwest and Army Group C surrendered to the Allies thus ending the long and costly Italian campaign.[6]]
2 May 1945-17 May 1948: Prisoner of war in British captivity.


Награди и декорации:

Рицарски Кръст: 2 октомври 1941 докато е Полковник и Командир на , 13 Schützen-Brigade.
Дъбови Листа (No. 110): 9 август 1942 докато е Генерал-майор и командир на 13 танкова дивизия.
Мечове (No. 117): 18 декември 1944 като General der Panzertruppe, и командващ LXXVI танков корпус.
Пруски Кралски Орден на Хохенцолерните - Рицарски Кръст с Мечове: 24 ноември 1917.
Пруски Железен Кръст 1 степен (1914): 21 октомври 1915
Пруски Железен Кръст 2 степен (1914): 14 септември 1914
Лента от 1939 за Пруски Железен Кръст 1 степен (1914): 12 май 1940.
Лента от 1939 за Пруски Железен Кръст 2 степен (1914): 24 септември 21 септември 1939.
Медал за Зимната кампания в Русия 1941/1942 "Източен Медал": 3 август 1942.
Хамбургски Кръст на Ханзата
Почетен Кръст на бойците 1914-1918
Награда за Дълга Служба във Въоръжените Сили 1 степен (25 години)
Награда за Дълга Служба във Въоръжените Сили 3 степен (12 години)
Възпоменателен австрийски военен медал с мечове
Възпоменателен медал от 1 октомври 1938
Сребърна танкистка значка
Значка за раняване в черно от Първата Световна война
Сребърна значка за раняване от Втората Световна война




След пленяването

[Док Холидей]

Поставям началото на серия биографии на висши офицери от 12 SS Panzerdivision "HitlerJugend"

Фриц Вит/Fritz Witt
SS-Brigadefuehrer
(27.05.1908-14.06.1944)

Фриц Вит е роден в Хохенлимбург на 27 май 1908. Неговият баща бил продавач и Фриц тръгнал по стъпките му като започнал работа в продавач в текстилната индустрия. Такъв бил до 1931. Той постъпва в NSDAP и SS на 1 декември 1931. На 9 септември 1934 Вит е повишен в SS-Obersturmfuеhrer. Малко по-късно поема командването на 3та рота от полк "Deutschland". Той я командва по време на нахлуването в Полша и за една седмица получава двете степени на Железния Кръст (19 и 26 септември 1939).
На 1 октомври 1939 Вит става командир на ²ви батальон от полка "Deutschland" и на 4 септември 1940 е награден с "Рицарски Кръст" за заслугите си във Френската кампания. Наградата е препоръчана от Феликс Щайнер и бъдещия SS-Oberstgruppenfuehrer Паул Хаусер. Препоръката на Хаусер гласи: "Вит е достоен за тази награда заради личното си участие и специално по време на защитата срещу вражеската танкова атака на 27 май 1940. (20 тежки английски танка, както и пехота опитват да превземат позициите на батальона на Вит. Въпреки липсата на антитанкови оръдия батальонът удържа с леки и тежки пехотни оръдия. Те изваждат от строя 9 вражески танка) Мнението на полковия командир е, че Вит бил в основата на защитата. Той става еталон за млад командир, който не отстъпва пред нищо.

На 16 октомври 1940 Вит е преместен в LSSAH като командир на ²²² батальон. Когато се правят приготволенията за нахлуването на Балканите той е преместен като команващ ² батальон. (Това става на 26 март) ² батальон играе решаваща роля в падането на Гърция. В утрото на 10 април ² батальон с артилерийска поддръжка трябва да пробие през прохода Клиди, който води към сърцето на Гърция. Битката продължава три дни. Убити са 37 души и ранени 95. Сред падналите е и братът на Вит - Франц. Батальонът на Вит взима 520 пленника. 14 войника са наградени с "Железен Кръст" ² степен а SS-Obersturmfuеhrer Герд Плайс,
командир на 1ва рота е награден с "Рицарски Кръст" за превземането на кота 997, която е завзета след ръкопашен бой.

След края на Балканската кампания всички погледи се обръщат към Русия, където Вит се отличава в много битки и печели Златен Германски Кръст на 8 февруари 1942. Батальонът му става част от ² пехотен полк на SS с командир от 1 юли 1942 - SS-Obersturmbannfuеhrer Вит (повишен в такъв на 27 ноември 1941). Той води полка си към големи успехи и сам печели "Дъбовите Листа" на 1 март 1943 (200 награден). Сред тези успехи са действията му в Гърция, атаката на Ростов, битките за Харков и Мерефа.

Фриц Вит е повишен в SS-Oberfuеhrer на 1 юли 1943 и в последния ден на месеца е избран за пръв командир на 12 SS танкова дивизия "Hitlerjugend". На 20 април 1944 е повишен в SS-Brigadefuеhrer (генерал-майор от SS) и това е последното му повишение. В утрото на 14 юни 1944, едва седмица след началото на десанта в Нормандия, докато установява главната си квартира във Веноа, Вит е убит от шрапнел при внезапен обстрел на брега от кораби на съюзниците. Той е само на 36 години.

Награди и декорации:

Железен Кръст ²² степен: 19 септември 1939
Железен Кръст ² степен: 25 септември 1939
Рицарски Кръст: 4 септември 1940
Награда за дълга служба в SS ²²² степен: 23 юни 1941
Награда за дълга служба в SS ²V степен: 23 юни 1941
Златен Германски Кръст: 8 февруари 1942
Медал за участие на Източния Фронт: 4 септември 1942
Дъбови Листа: 1 март 1943

Повишения:

SS-Obersturmfuehrer: 9 май 1934
SS-Hauptsturmfuehrer: 1 юни 1935
SS-Sturmbannfuehrer: 25 май 1940
SS-Obersturmbannfuehrer: 27 ноември 1941
SS-Standartenfuehrer: 30 януари 1943
SS-Oberfuehrer: 1 юли 1943
SS-Brigadefuehrer: 20 април 1944


Фриц Вит в униформа на SS-Obersturmbannfuehrer


Фриц Вит в униформа на SS-Sturmbannfuehrer


Фриц Вит в униформа на SS-Oberfuehrer


SS-Brigadefuehrer Фриц Вит (вляво) и SS-Sturmbannfuehrer Хуберт Майер на последния рожден ден на Фриц Вит в Tillieres-sur-Avre, Франция.




Снимка от последния рожден ден на Фриц Вит


Фриц Вит - сниман на последния си рожден ден - след по-малко от 20 дни загива


Статия за смъртта на Фриц Вит

[Док Холидей]

Курт Майер/Kurt Meyer
SS-Brigadefuehrer
(1910-1961)

Курт Адолф Вилхелм Майер е роден на 23 декември 1910 в Йерксхайм. Неговият баща работел във ферма, но през Първата Световна война става главен сержант. Умира от раните си, получени в битка.

След като завършва училище Майер работи във ферма, после като миньор докато на 1 октомври 1929 го приемат в полицията в Мекленбург. Майер постъпва в NSDAP на 1 септември 1930, а е приет в SS на 15 октомври 1931 в 22.SS-щандарт в Шверин. На 15 май 1934 е преместен в LSSAH като SS-Untersturmfuehrer. През септември 1936 е повишен в SS-Obersturmfuеhrer и става командир на 14 Panzerabwehr рота. Той командва ротата по време на нахлуването в Полша и е награден с "Железен Кръст" ²² степен на 25 септември 1939. Майер е ранен за пръв път на 7 септември, когато куршум го удря в рамото. На 1 октомври Майер получава командването на 15 Kradschuetzenkompanie, (Моторизирана рота?) която той командва по време на нахлуването във Франция. Взводни командири на първи и втори взвод са съответно Хуго Краас и Макс Вюнше. На 31 май 1940 Майер е награден с "Железен Кръст" ² степен. След Западната Кампания 15 Kradschьtzenkompanie е реорганизирана в Aufklдrungsabteilung (Разузнавателен отряд) към LSSAH, а Майер е повишен в SS-Sturmbannfuehrer. Въпреки досегашния си успех до Балканската кампания той още не се е показал като истински "draufgangertum" (смелчага?)

Атаката на Майер, чиято цел е да отреже бягството на Трети Гръцки Корпус започва на 13 април. За да изпълни задачите си негoвото отделение щурмува прохода Клисура и продължава към езерото Кастория и да отреже гръцките сили в Кастория (града). В утрото на 14 април атаката на Майер започва да пропада in front of the town of werjes, разположен точно на прохода Клисура и защитаван от 20 гръцка пехотна дивизия. Войници има не само в града, но и от всяка от двете страни на прохода, даваща на защитниците отлична видимост и чиста и ясна огнева линия по нападащите.

Организирайки батальона си в три атакуващи групи, една от които е водена лично от Майер, атаката на града започва призори когато ротата на Хуго Краас щурмува височините. В 11 часа външната защита е пречупена и в късния следобед градът е превзет. Взети са 600 пленници - убит е един офицер и шестима войници, а са ранени 1 офицер и 17 войници. На 15 отделението достига езерото Кастория и отправяйки се в северна посока Кастория е превзет от юг. Отделението на Майер взима още 1100 пленника. Заради това и други действия Майер е награден с "Рицарски Кръст" на 18 май 1941. През октомври 1941 Майер се разболява е командването на Aufklдrungsabteilung е дадено временно на 2.Kompaniefuhrer Хуго Краас до януари 1942. На 8 февруари 1942 Майер е награден със Златен Германски Кръст.

На 23 февруари 1943 Майер е награден с Дъбовите Листа (195ти носител) за ролята си при повторното превземане на Харков. Същото лято Хитлер обявява формирането на нова SS дивизия която трябва да бъде попълнена от членове на Hitlerjugend родени през 1926 година. Командващите офицери трябва да дойдат от 1.SS Panzerdivision "Liebstandarte Adolf Hitler". Въпреки желанието си да води новоформирания танков полк на Майер е дадено командването на младите гренадири от SS-Panzergrenadierregiment 25 и на 21 юни 1943 е повишен в SS-Standartenfuеhrer.

На 6 юни съюзническите сили започват най-големия десант в историята - операция Овърлорд. На 14 юни - по-малко от две седмици немислимото се случва. SS-Brigadefuhrer Фриц Вит- командирът на 12.SS-Panzerdivision "Hitlerjugend" е убит при обстрел на брега от кораби на съюзниците. Като полеви офицер с най-висок ранг - на SS-Standartenfuеhrer Курт Майер е дадено командването на дивизията на 16 юни. На 33 години - той е най-младият дивизионен командир в Германските въоръжени сили. На 27 август Курт Майер е 91ят награден с Мечовете към Дъбовите Листа на Рицарския Кръст. Седмица по-късно - на 1 септември е повишен в SS-Brigadefuеhrer. На командването на Майер обаче внезапно е сложен край. Той е заловен от белгийски партизани на 6 септември в град Дурнал.

SS-Brigadefuеhrer Kурт Майер е държан като военнопрестъпник до декември 1945 в град Aурих, Германия където е съден по пет обвинения. На 27 декември е признат за виновен по две от тях - inciting his troops to deny quarter, и за смъртта на 18 канадски военнопрестъпници в Арденско абатство между 7 и 8 юни 1944. Генерал-майор Фостър, командир на 7ма канадска пехотна бригада го осъжда на смърт чрез разстрел.Тази присъда е заместена с доживотен затвор през януари 1946 от Генерал-майор Крис Воукс, защото "Когато разучих доказателствата срещу Курт Майер реших, че всичко е просто лошо стечение на обстоятелствата."

Майер излежава пет години в затвора "Дорчестър", който се намира в New Bruswick, Канада. Тогава е преместен в Британския военен Затвор в Werl, западна Германия. След девет години затвор той е освободен на 7 септември 1954 и отива да работи за Andreas Brewery в Хаген. Курт Майер е много активен член на организацията HIAG и участва в "борбата" за военни пенсии за бившите членове на Waffen-SS. През 1957 е публикувана книгата "Grenadiers". Здравето на Майер се влошава - той получава три инсулта през 1961 и умира от инфаркт в Хатен Вестфалия на 23 декември 1961 на своя 61 рожден ден.


Курт Майер в униформа на SS-Obersturmbannfuehrer




Курт Майер в унеформата на SS-Standartenfuehrer


Курт "Панцермайер" Майер близо до Харков


SS-Standartenfuehrer Курт Майер в Гърция




Курт "Panzermeyer" Майер получава "Мечовете" от Хитлер




Отдясно наляво - Фелдмаршал Рундщедт, Фриц Вит и Курт Майер


Отляво надясно - Курт Майер, Макс Вюнше и Бернхард Зибкен


На процеса срещу него

[Док Холидей]

Надявам се това да ти свърши работа. Нали няма проблем че е на английски? Мога да се заиграя с превода ако искаш.

Ернст Фесман/Ernst Fessmann
Генерал от танковите войски/General der Panzertruppe
(06.01.1881-25.10.1962)

Born in Pfersee, District Augsburg
Died in Pullach

Promotions:

Fahnenjunker-Unteroffizier (01 Nov 1900); Fдhnrich (08 Feb 1901); Leutnant (09 Mar 1902); Oberleutnant (04 Mar 1911); Rittmeister (22 Feb 1914); Major (05 Mar 1923); Oberstleutnant (01 Nov 1928); Oberst (01 Apr 1931); Generalmajor (01 Jan 1934); Generalleutnant (01 Oct 1935); Charakter als General der Panzertruppe (30 Sep 1937); General der Panzertruppe z.V. (01 Jul 1941)
Career:
Entered Army Service (15 Jul 1900)
Fahnenjunker in the 2nd Bavarian Chevaulegers-Regiment (15 Jul 1900-22 Feb 1914)
Detached to War School in Munich (01 Mar 1901-09 Feb 1902)
Detached to the Bavarian Equitation-Institute (01 Oct 1908-30 Sep 1910)
Detached to the Bavarian War Academy (01 Oct 1911-21 Feb 1914)
Adjutant of the 2nd Bavarian Cavalry-Brigade (22 Feb 1914-02 Aug 1914)
2nd Adjutant with the General-Command of the I. Bavarian Reserve-Corps (02 Aug 1914-02 Oct 1914)
Transferred Home after a fall from a horse (02 Oct 1914-09 Nov 1914)
2nd Adjutant with the General-Command of the I. Bavarian Reserve-Corps (09 Nov 1914-03 Dec 1916)
At the same time, Detached as Leader of the III. Battalion of the 1st Bavarian Reserve-Infantry-Regiment (04 May 1916-28 May 1916)
Quartermaster of Group Vincy (03 Dec 1916-14 Dec 1916)
Transferred for use in General-Staff-Service while retaining previous post (14 Dec 1916-20 Jan 1917)
Quartermaster of the XIV. Reserve-Corps (20 Jan 1917-26 Mar 1917)
General-Staff-Officer with Special Duties with Army-High-Command 6 (26 Mar 1917-10 May 1917)
Transferred into the General-Staff of the III. Bavarian Army-Corps/Group Vincy (10 May 1917-13 Jun 1917)
Transferred into the General-Staff of the I. Bavarian Reserve-Corps (13 Jun 1917-21 Jun 1918)
Detached to 1st Course with the Physical-Exercise-Division in Valenciennes (15 Dec 1917-22 Dec 1917)
Transferred to Quartermaster-Branch I, Lavardes (21 Jun 1918-11 Jul 1918)
Transferred into the General-Staff of Army-Detachment A (11 Jul 1918-13 Nov 1918)
Advisor in the Army-Department of the Bavarian Ministry for Military Affairs (13 Nov 1918-24 Apr 1919)
Liaison-Officer of the Bavarian Ministry for Military Affairs to Group Augsburg (24 Apr 1919-01 Oct 1919)
Transferred into Group-Command 4 (01 Oct 1919-10 Apr 1920)
Adjutant of the 1st Cavalry-Division (10 Apr 1920-30 Sep 1920)
Transferred into the Staff of Military-District-Command VII (30 Sep 1920-05 Mar 1921)
Staff-Officer with the Staff of the 7th Motor-Transport-Battalion (05 Mar 1921-09 Jul 1922)
Detached to the RWM/In 6 (09 Jul 1922-15 Jul 1922)
Advisor in the RWM/In 6 (15 Jul 1922-01 Feb 1924)
Detached for use as Commander of the 7th Motor-Transport-Battalion (01 Feb 1924-01 Mar 1924)
Commander of the 7th Motor-Transport-Battalion (01 Mar 1924-01 Apr 1930)
Detached to the 17th Mounted-Regiment (21 Jun 1926-02 Jul 1926)
Detached to Course for Staff-Officers in Dцberitz (18 Jul 1927-04 Aug 1927)
Transferred to the Staff of the 5th Division and Detached to the 14th Mounted-Regiment (01 Apr 1930-09 Apr 1930)
Welfare-Officer of Location-Commander Schleswig (09 Apr 1930-01 Oct 1930)
Transferred into the 2nd Artillery-Regiment and Detached to Motor-Transport-Instruction-Staff (01 Oct 1930-01 Nov 1931)
Transferred into the 4th Transport-Battalion and Detached to Motor-Transport-Instruction-Staff (01 Nov 1931-01 Aug 1934)
Commander of the Panzer-Brigade, Motor-Transport-Instruction-Staff (01 Aug 1934-15 Oct 1935)
Commander of the 3rd Panzer-Division (15 Oct 1935-30 Sep 1937)
Retired (30 Sep 1937)
Placed to Disposal (Army) (01 Oct 1937)
Commander of the 267th Infantry-Division (26 Aug 1939-16 Jun 1941)
Fьhrer-Reserve OKH (16 Jun 1941-15 Jul 1941)
Commander of Disposal-Staff Frankfurt, Oder (15 Jul 1941-08 Jan 1942)
Fьhrer-Reserve OKH (08 Jan 1942-31 May 1942)
Retired (30 Apr 1943)
In Soviet Captivity (05 Jun 1945-30 Sep 1945)
Released (30 Sep 1945)

[Док Холидей]

Михаел Витман/Michael Wittmann
SS-Hauptsturmfuehrer
(22.04.1914-08.08.1944)

"Той бе истински боец, който живееше и дишаше в битката.
SS-Oberstgruppenfuehrer Йозеф "Зеп" Дитрих за Михаел Витман

² част

SS-Hauptsturmfuehrer Михаел Витман е най-известния командир на танк през Втората Световна война. Витман е роден на 22 април 1914 във Вогелтал до Оберпфалц. Баща му - Йохан Витман е местен фермер. На 1 февруари 1934 Витман постъпва в Reichsarbeitdienst - RAD (Германски Работнически Корпус) и служи шест месеца - до юли. На 30 октомври 1934 се записва в 19 пехотен полк като редник за две години. Витман напуска службата на 30 септември 1936 като Унтерофицер. Малко по-късно - на 5 април 1937 постъпва в 92 полк от LSSAH като SS-Sturmann. В края на 1937 той изкарва курс за шофьор на Sd.Kfz.222 (four-wheeled light armored car) и Sd.Kfz.232 (a six-wheeled heavy armored car) и доказва качествата си на отличен шофьор. Витман постъпва в 17та рота която е танковата разузнавателна рота на LSSAH. През лятото на 1938 неговата част е намалена на танков разузнавателен взвод. През септември 1939 SS-Unterscharfuehrer Mихаел Витман управлява Sd.Kfz.232 и е част от разузнавателните елементи на LSSAH и взима участие в Полската кампания.

През октомври 1939 Михаел Витман постъпва в пета танкова рота (щабната рота на LSSAH) в Берлин. През февруари 1940 е преместен в току-що формираната SS-Sturm-Batterie на LSSAH, въоръжена със Sturmgeschutz Ausf А. Причината за това преместване е, че Витман е офицер с по-нисък ранг но с три годишна служба на бронирана кола. В същото време Витман се сприятелява с Ханес Филипсен, Хелмут Вендорф, Алфред Гюнтер и други от тази част. В края на 1940 Витман започва истинската си кариера на танкист на Балканите (Югославия и Гърция). Докато е в Гърция Витман командва взвод от Sturmgeschutz III Ausf As (част от LSSAH SS-Sturm-Batterie) и се бие така до средата на 1941.

На 11 юни 1941 Витман с LSSAH е преместен на изток за финалните приготовления за предстоящата Операция "Барбароса". На LSSAH е заповядано да напредне към Южна Русия. На 12 юли 1941 Витман получава Железен Кръст ²² степен. Малко по-късно той е ранен в битка, но остава с частта си и получава "Значка за раняване". На 8 септември 1941 той е награден с Железен Кръст ² степен. Малко по-късно получава Panzer Assault Badge заради участието си в боевете при Ростов и по-специално за унищожаването на 6 танка в едно сражение. Витман е повишен в SS-Oberscharfuehrer. До юни 1942 той се бие с частта си в Русия. На 5 юни 1942 заради изключителната си служба започва обучението си за офицер в SS Junkerschule в Бад Тьолц (Бавария). На 5 септември 1942 Витман напуска училището в Бад Тьолц като танков иснтруктор (SS-Panzerausbildungs und Ersatz-Abteilung).

През есента на 1942 1ва Waffen-SS Moторизирана "Leibstandarte SS Adolf Hitler" е променена на Panzer-Grenadier дивизия. Също така 13та рота е въоръжена с PzKpfw VI Tiger. Обучението е в Падеборн (Германия) а после в Плормел (Франция) В края на януари 1943 "Leibstandarte SS Adolf Hitler" e преместена на Източния Фронт. Командването на 13та рота е дадено на SS-Haupsturmfuehrer Хайнц Клинг.

На 21 декември 1942 Витман е повишен в ранг SS-Untersturmfuehrer, а на 24 декември е преместен в 13та рота Leibstandarte SS "Adolf Hitler". Михаел Витман поема командването на взвод Panzer III Ausf L/M от ротата с "Тигри". На взвода е заповядано да заеме линията зад Тригрите и да ги защитава от вражеската пехота. В ранната пролет на 1943, Mихаел Витман постъпва в истинската рота с "Тигри" и изоставя поддържащата секция от Panzer III. На 5 юли 1943, Витман започва кариерата си на командир на "Тигър" (точно в деня на започването на Операция "Цитадела") LSSAH е разположена в южния сектор на дъгата. През първия ден от операцията Витман унищожава две противотанкови оръдия и тринадесет T-34 и така спасява взвода на Хелмут Вендорф който е в беда. На 7 и 8 юли Витман унищожава двd T-34, два SU-122 и три T-60/70. На 12 юли Витман унищожава 11 съветски танка, три противотанкови оръдия и one gun battery. Тази операция завършва на 17 юли 1943 и включва битките при Харков и Курск както и други сражения. За това време Тигъра на Витман унищожава 30 танка и 28 ПТО. На 29 юли 1943 13 рота е използвана за формирането на SS Panzer Abteilungen 101 което става част от LSSAH. През август 1943 LSSAH е престена в Италия.

През октомври 1943 1ва SS-Panzer-Grenadier-Division "Leibstandarte SS Adolf Hitler" е реорганизирана в 1ва SS Танкова Дивизия "Leibstandarte SS Adolf Hitler".

В sSSPzAbt 101 Витман (Tiger #1331) служи с други големи Тигър асове като: Франц Щаудегер (Tiger#1325), Хелмут Вендорф (Tiger #1321)и Юрген Бранд (Tiger #1334). Командването на тази част е поверено на SS-Haupsturmfuehrer Хайнц Клинг (Tiger #1301). През октомври 1943 след започването на Съветската есенна офанзива, LSSAH е преместена обратно на Източния Фронт (в района на Киев). Също така през октомври Витман сменя своя "Тигър" #1331 за "Тигър" #S21 и под негово командване попада Юрген Бранд (Tигър #S24). На 13 октомври Витман унищожава двадесет T-34 и двадесет пехотни и противотанкови оръдия. През декември Витман взима участие в много сражения.

На 13 януари 1944 Михаел Витман получава "Рицарски Кръст" за изключителните си заслуги съм Германия. "От юли 1943 до началото на януари 1944 той е унищожил 56 вражески AFV, включително T-34 и много тежките SP. На 8 и 9 януари той и неговият взвод спират и опитите за пробив на Съветска танкова бригада и я унищожават. В тази битка той унищожава над десет танка. На 13 януари девет T-34 и три свръх тежки оръдия SP. Той има общо 88 унищожени танка и SP." - съобщава германското радио на този ден. На 15 и 16 януари 1944 SS-Rottenfuеhrer Балтазар "Боби" Вол (стрелецът от екипажа на Витман) получава Рицарски Кръст. Балтазар Вол бил изключителен стрелец, който можел да се прицелва точно и по време на движение.

На 20 януари Витман е повишен в ранг SS-Obersturmfuеhrer. Две седмици по-късно - на 30 януари 1944 Витман получава телеграма лично от Хитлер: "С благодарност за твоите героични действия в битката за бъдещето на нашия народ аз те награждавам като 380ти войник от Германския Вермахт с "Дъбовите Листа" на Рицарския Кръст. Адолф Хитлер." На 2ри февруари Витман получава Дъбовите Листа лично от ръцете на Хитлер във "Fuehrerhauptquartier Wolfsschanze" (Вълчата бърлога - Растенбург в Източна Прусия).

На 28 февруари 1944 в частта на Витман под командването на SS-Hauptsturmfuehrer Хайнц Клинг вече има петима носители на "Рицарския Кръст": SS-Untersturmfuehrer Франц Щаудегер, SS-Untersturmfuehrer Хелмут Вендорф, SS-Hauptsturmfuehrer Heinz Kling и Балтазар Вол. SS-Obersturmfuehrer Витман е единствения между тях с "Дъбови Листа". От 29 февруари до 2 март 1944 голяма част от ротата е преместена в Mons в Белгия. По време на преместването Витман получава командването на 2ра рота от sSSPzAbt 101 от LSSAH. След напускането на Източния фронт, Михаел Витман казва, че съветските противотанкови оръдия са много по-трудни и по-ценени от него от танковете. На 1 март Михаел Витман се жени за Хилдегард Бурместер, а свидетелят на сватбата е Балтазар "Боби" Вол.

В това време Витман става национален герой и може да бъде видян навсякъде. Пропагандата прави от него герой на цялата германска нация. През април 1944 Витман посещава фабриката "Хеншел и синове" в Касел и благодари на работниците за тяхната отлична работа - създаването на Tигър I. По време на посещението си той вижда Tiger I Ausf E. През май 1944 Витман се връща в sSSPzAbt 101 което е разположено в района на Lisieux в Нормандия.

В това време Боби Вол (носител на Железен Кръст ² и ²² степен както и на Рицарски Кръст) става командир на "Тигър" и участва в сраженията в Нормания където е ранен (по време на въздушна атака) и остава в болницата до март 1945. Той се връща и взима участие в последните битки на Западния Фронт. Вол преживява войната и става електротехник. Той умира през 1996.

LSSAH става част от танковия резерв заедно с 12 SS танкова дивизия "HitlerJugend" и Panzer Lehr Division. В това време командването на sSSPzAbt 101 е дадено на Хайнц фон Вестернхаген (Tигър #007), докато 1ва рота е поета от SS-Hauptsturmfuehrer Ролф Мьобиус. На 6 юни 1944 (D-Day), Витман получава последна продукция модел Tiger I #205. От 6 до 12 юни sSSPzAbt 101 се придвижва към фронта на съюзническото настъпление в Нормандия. По пътя ротата на Витман остава с 6 танка заради въздушните атаки. Ротата на Витман заедно с Panzer Lehr Division и 12 SS Panzer Division "Hitlerjugend" са част от Група Армии под командването на Фелдмаршал Ервин Ромел. На 13 юни битката започва в района на Bayeux. В това време ротата на Витман е близо до Villiers-Bocage, южно от Tilly-sur-Seulles (района на Кан). На 13 юни 1944 ротата на Витман унищожава целият полк "4th County of London Yeomanry" докато се движи по път ¹175 към Villers-Bocage.

"Витман при Villers Bocage"

На 13 юни 1944 седмица след D-day и непрестанни въздушни атаки 2ра рота от sSSPzAbt 101 водена от Михаел Витман разполага с 6 Тигъра разположени в района на хълм 213 при Villers Bocage (Вилер Бокаж). Заповедта на Витман е да се спре настъплението на 22nd Armored Brigade oт 7th Armored Division (известните 'Пустинни плъхове')Ако Витман загубел битката пътят за англичаните към Кан бил открит. Ротата му, която била скрита зад жив плет и забелязала вражеската колона който преминавала на разстояние 200 метра. В 8:00 am Витман атакува Британската колона на главния път докато остатъкът от ротата му (4 Тигъра и един повреден) атакува от хълм 213. Съвсем скоро Витман унищожава Sherman Firefly и Cromwell IV и се отправя на юг за да атакува остатъкът от вражеската транспортна колона. След като унищожава 8 half-tracks, 4 Bren Carriers и 2 6 anti-tank guns, Витман стига до кръстопътя на пътя до Tilly-sur-Seulles. Там унищожава 3 Stuart танка и достига до покрайнините на Villers-Bocage. Докато е в града Витман унищожава 4 Cromwell IV и една бронирана кола и се обръща към улица "Pasteur". По пътя си той унищожава един Cromwell IV и един Sherman и достига до главната улица на Villers-Bocage. В каря на улица Pasteur, "Тигъра" на Витман е ударен от Sherman Firefly и решава да се върне обратно тъй като е избързал много напред без всякаква подкрепа от пехотата. Той се обръща по посока на Кан зада се присъедини към ротата си. Към обратния път Тигъра на Витман е атакуван от Cromwell IV, който също е разбит както и предишните. На връщане, на кръстопътя при Tilly, британски войници от 1ва стрелкова Бригада откриват огън и повреждат "Тигъра" така, че той не може да продължи. Витман и екипажът му се измъкват от танка и се оттеглят обратно пеша към позициите на Panzer Lehr които са на 7 километра, близо до Oрбоа. Ротата му, на хълм 213, унищожава остатъка от A Squadron от полка на 4 графство ("Sharpshooters") който включва 5 Cromwell IV и Sherman Firefly и пленява 30 души. По време на тази "акция" ротата на Витман унищожава 4 Sherman Firefly, 20 Cromwell, 3 Stuart, 3 M4 Sherman OP, 14 бронирани коли, 16 Bren Carriers и 2 6 pdr противотанкови оръдия. Атаката на Витман е последвана от втора извършена от Тигрите на SS-Hauptsturmfuehrer Ролф Мьобиус (1ва рота от sSSPzAbt 101 и Panzerkampfwagen IV танкове от Panzer Lehr) но е отблъсната от противотанковите оръдия на 22ра Armored Brigade. Британците се оттеглят от града и го оставят на германците които го владеят още два месеца.

На 22 юни, след успеха при Вилер-Бокаж, Витман получава Мечовете към "Рицарския Кръст" след като лично е предложен от командира на LSSAH - SS-Oberstgruppenfuеhrer und Panzergeneral der Waffen SS Йозеф "Зеп" Дитрих. Церемонията се състои на 25 юни 1944 и Адолф Хитлер лично награждава Витман, който става най-наградения танкист през Втората Световна война.

В същото време той е повишен в ранг SS-Hauptsturmfuehrer. На Витман е предложен поста на инструктор в тренировъчно училище но той отказва и се връща в Нормандия на 6 юли и участва в битката за Кан (3 до 10 юли). Целият юли Витман се бие в района на Кан. Тогава получава и нов "Тигър" #007. В началото на август Витман с sSSPzAbt 101 е преместен в района на Cintheaux. В това време германците опитват да си върнат Кан който се е превърнал в развалини от боевете. На 8 август започва нова битка в района на Cintheaux. Това е последната битка нв която участва Михаел Витман. В 12:55 АМ (докладвано от SS-Hauptscharfuehrer Hцflinger - Tiger #213 който е вдясно от Тигъра на Витман) в полето близо до пътя Caen-Cintheaux, в Gaumesnil, танка на Витман е унищожен и целия му екипаж загива. След битката останките им са погребани край това което останало от Тигъра, без никакво обозначение.

Екипажът на Tiger #1331 е:

Командир: SS-Obersturmfuehrer Mихаел Витман
Артилерист: SS-Rottenfuehrer Балтазар "Боби" Вол
Зареждач: SS-Rottenfuehrer Kaрл Бергес
Шофьор: SS-Rottenfuehrer Густав "Густл" Киршмер
Радист: SS-Rottenfuehrer Херберт Полман


Екипажът на Витман към 30 януари е:

Командир: SS-Obersturmfuеhrer Mихаел Витман
Aртилерист: SS-Rottenfuеhrer Балтазар "Боби" Вол
Шофьор: SS-Sturmmann Ойген Шмид
Зареждач: SS-Panzerschutze Зеп Рьоснер
Радист: SS-Panzerschutze Вернер Ирганг


Неговият "Тигър" е #007. В този момент екипажът му се състои от:

Командир: SS-Hauptsturmfuеhrer Mихаел Витман
Шофьор: SS-Unterscharfuеhrer Хайнрих Раймерс
Зареждач: SS-Sturmmann Гюнтер Вебер
Aртилерист: SS-Unterscharfuеhrer Kaрл Вагнер
Радист: SS-Sturmmann Рудолф "Руди" Хиршел


Екипажът на "Тигър" #S04

Михаел Витман
Балтазар Вол
Вернер Ирганг
Зеп Рьоснер
Ойген Шмид

Екипажът на "Тигър" #205

Михаел Витман
Балтазар Вол
Хайнрих Раймерс
Рудолф "Руди" Хиршел
??? Бергер / Mюлер

Екипажът на Витман който загива в танк #007 на 8 август 1944

SS-Sturmmann Рудолф "Руди" Хиршел (радист) 03.01.1924 - 08.08.1944 (на 20 години)
SS-Unterscharfuehrer Хайнрих Раймерс (шофьор) 11.05.1924 - 08.08.1944 (на 20 години)
SS-Unterscharfuehrer Kaрл Вагнер (наблюдател) 31.05.1920 - 08.08.1944 (на 24 години)
SS-Sturmmann Гюнтер Вебер (зареждач) 21.12.1924 - 08.08.1944 (на 20 години)
SS-Hauptsturmfuehrer Mихаел Витман (командир) 22.04.1914 - 08.08.1944 (на 30 години)

Михаел Витман
(кратки данни)

Роден на: 22 април 1914 във Фогелтал/Oберплац

Бие се в:
- Полша (1939)
- Балканите (1940/41)
- Източния Фронт (1941-1944)
- Нормандия (1944)

Награди:
- Железен Кръст 2ра степен - 12.07.1941
- Железен Кръст 1ва степен - 08.09.1941
- Рицарски Кръст - 14.01.1944
- Дъбови Листа към Рицарския Кръст (380ти носител) - 30.01.1944
- Мечове към Рицарския Кръст (71ви носител) - 22.06.1944
- Сребърна значка за участие в 50 танкови сражения
- Черна значка за раняване - 20.08.1941
- Австрийски медал - 13.03.1938
- Судетски медал - 01.10.1938
- Медал от Източната кампания - 08.1941
- Български Медал "За храброст" 2ра степен - 08.19.1941

Приблизителна статистика за точките му:
- 141 танка
- 132 противотанкови оръдия
* Повечето от точките са направени на Източния Фронт

Убит: В битка на 8 август в района на Cintheaux Gaumesnil до Кан, Франция

Погребан: La Cambe, Франция - германското военно гробище


Връзки за Михаел Витман
(моля опитайте да не пропускате никоя от тези връзки защото съдържат полезна - обща и допълнителна информация който е интересна)

https://www.achtungpanzer.com/gen3.htm

https://www.panzerace.net/

https://www.angelfire.com/al4/mldgbox/

http://www.sonnet.com/usr/aaron/witt.html

http://www.valourandhorror.com/DB/PERSON/Wittman.htm В този сайт са объркали датите - Вместо 13 тук е 12 юни и вместо 8 тук е 9 август.

http://www.missing-lynx.com/library/german/tiger.htm

http://www.xs4all.nl/~ejnoomen/wwgrave.html

http://www.afterthebattle.com/ab-con1.html

http://www.onwar.com/maps/wwii/normandy/

http://www.cbel.com/history_world_war_ii/

http://www.angelfire.com/goth/bobtank/wittmann.html

http://www.niemis.freeserve.co.uk/TIGERPAGE1.HTM

http://www.fprado.com/armorsite/tiger1.htm

http://users.pandora.be/dave.depickere/Text/wittman.html

http://homepage.eircom.net/~nightingale/wittmann.html

http://64.26.50.215/armorsite/tiger1-07.htm

http://www.wargamer.com/Hosted/Panzer/wittmann2.html

http://www.ipmsaustralia.com/html/articles/afv020503a.htm

http://www.geocities.com/Pentagon/Quarters/4635/tanks/tiger1/tiger1.htm

http://www.actionfiguredomain.com/inthepast/Wittman.htm

http://www.ian.a.paterson.btinternet.co.uk/battles1944.htm

http://pictures.ask.com/pictures?q=Michael+Wittmann&qsrc=31&o=0&ste=1

Снимки на Михаел Витман


Вилер Бокаж - вляво се вижда танк 205 на Витман


Михаел Витман и стрелецът му Балтазар "Боби" Вол


Михаел Витман


Генарал-полковник Хайнц Гудериан инспектира танка на Витман (Витман е на куполата)
Гудериан посещава ротата "Тигри" от LSSAH през април 1943 в Харков.


Германското гробище в La Cambe където е погребан Витман с екипажът си




Михаел Витман с униформа на SS-Untersturmfuehrer


Витман е най-вляво с черна униформа, а крайният вдясно с "Рицарски Кръст" е Боби Вол


Ето какво остава от прочутите "Пустинни плъхове" след срещата им с танка на Витман при Вилер-Бокаж


Унищожения танк на Витман






Витман като SS-Oberscharfuehrer


Витман като SS-Unterscharfuehrer


Крайният вляво е Михаел Витман, а крайният вдясно - Боби Вол


На 1 март Михаел Витман се жени за Хилдегард Бурместер




Витман е вдясно, а вляво е Боби Вол


Вляво е Боби Вол




Витман и екипажът му получават нов Тигър


Тримата офицери пред техния "Тигър" (в Харков в края на 1943) са (отляво надясно) SS-Untersturmfuehrer Хелмут Вендорф, SS-Obersturmfuеhrer В Шютц и SS-Untersturmfuehrer Михаел Витман.


Един от най-успешните германски танкови командири : SS-Hauptsturmfuehrer Михаел Витман и неговия екипаж стоящи пред техния Тигър ². Ясно се виждат 88 пръстена на цевта показващи 88 унищожени танка. Всичко това е постигнато на източният фронт. Витман, който е 24 годишен има много млад екипаж. (отляво надясно): RICHTSCHUTZE 19 Години : FUNKER 18 години : 17 години на LADESCHUTZE и шофьор 19 години
Отляво надясно:
SS-Untersturmfuehrer Mихаел Витман
SS-Rottenfuehrer Боби Вол
SS-Panzerschutze Вернер Ирганг
SS-Panzerschutze Зеп Роснер
SS-Sturmann Ойген Шмид


Гробът на Витман и екипажът му в La Cambe


С Рицарски Кръст, Дъбови Листа и Мечове


SS-Hauptsturmfuehrer Витман с баща си


Отляво надясно:
SS-Hauptscharfuehrer Hans Hoflinger (Tiger No.213)
SS-Oberscharfuehrer Georg Lotzsch (Tiger No.233)
SS-Obersturmfuehrer Michael Wittmann (Tiger No.205)
SS-Unterscharfuehrer Karl-Heinz Warmbrunn (Tiger No.214)
SS-Unterscharfuehrer Balthasar "Bobby" Woll (Tiger No.212)




Витман в завода на Хеншел, където благодари на работниците за изключителната работа по "Тигър" ²


Боби Вол


Танкът на Витман (¹ 205) по пътя за Кан


Витман е награден с "Мечовете" лично от Хитлер




Витман с жена си

[Док Холидей]

---

Франц Щаудегер
SS-Oberscharfuеhrer
(12.02.1923-16.03.1991)

Франц Щаудегер е австриец. Роден е на 12 февруари 1923 в Унтерлойбах, до Блайбург в Каринтия. Баща му е ханджия и има общо трима сина. Той завършва училището в Клагенфурт през 1940. Щаудегер постъпва като доброволец на 17годишна възраст. Приет е в тренировъчен батальон за резерва на Leibstandarte SS "Adolf Hitler".

По време на първите сражения в състава на 1ва рота от Leibstandarte, Щаудегер е ранен и получава първото си отличие - Черна Значка за раняване. През март 1942 е повишен в SS-Sturmmann. След възстановяването от раните той е изпратен на обучение за танкист и постъпва в ротата, въоръжена с Тигри в края на 1942. След завършване на обучението той се връща в LSSAH и става командир на Panzer III от взвода на Михаел Витман.

След повишаването си в SS-Unterscharfuеhrer на 20 януари 1943, Щаудегер води първите си сражения като командир на танк при Харков. След повторното превземане на града му е дадено командването на "Тигър" от взвода на Хелмут Вендорф и в последствие е награден с Железен Кръст ²² степен (20 март 1943) както и със Сребърна бойна танкова значка (1ви април 1943). На 5 юли 1943 Щаудегер унищожава два съветски танка в близка битка и получава Железен Кръст ² степен. Така на 8ми юли 1943 той първи се доказва извършвайки боен подвиг и става първият носител на Рицарски Кръст от ротата Тигри на LSSAH.

Щаудегер е уважаван от неговия екипаж и като цял добре приет в ротата, но не се радва на голяма популярност. Той преживява войната и умира във Франкфурт на 16 март 1991.

Тигърът в действие!

На 7 юли 1943 "Тигър" командван от SS-Oberscharfuehrer Франц Щаудегер (2ри взвод 13та танкова рота от 1 SS Panzer Grenadier Division "LSSAH") влиза в сражение с група от около 50 Т-34 в района на Psyolknee (северния сектор на Курската дъга). Щаудегер изхабява всичките си снаряди и унищожава 22 Т-34 докатоо останалите панически се оттеглят. За това си постижение Щаудегер е награден с Рицарски Кръст.

[Док Холидей]

Проектите на немския флот през ПСВ

Хуберт Майер/Hubert Meyer
SS-Obersturmbannfuehrer
(5.12.1913)

Награди:
Железен Кръст ²² степен: 8 ноември 1939
Железен Кръст I степен: 7 юли 1941
Черна значка за раняване: 1 септември 1941
бронзова значка за пехотинци: 11 март 1942
Медал на Източния Фронт: 25 август 1942
Златен Германски Кръст: 6 май 1943


Повишения:
SS-Untersturmfuehrer: 20 април 1937
SS-Obersturmfuehrer: 9 ноември 1938
SS-Hauptsturmfuehrer: 9 ноември 1940
SS-Sturmbannfuehrer: 20 април 1943
SS-Obersturmbannfuehrer 9 ноември 1944

Ранявания
4 август 1941
9 март 1943

Предава се на:
8 май 1945


Хуберт Майер е роден в Берлин на 5 декември 1913. Учи химия две години и минава основния изпит през 1934 г. Постъпва в SS/VT на 15 юли 1933. А на 4 август е преместен в 12та рота на полк "Deutschland". През 1936 е избран да премине трети кадетски курс в SS училището в Бад Тьолц. Той го завършва с випуск 1936/37 и след кратък курс за взводни командири на 20 април 1937 е повишен в SS-Untersturmfuehrer. На 1 май 1937 става взводен командир от 10ра рота на Leibstandarte SS Adolf Hitler. На 9 ноември 1938 е повишен в SS-Obersturmfuehrer и води своя взвод по време на Полската кампания. Награден е с Железен Кръст ²² степен на 8 ноември 1939. След товя е преместен като адютант към ²²² батальон на Leibstandarte и като такъв служи по време на битките за Франция и Холандия. След капитулацията на Франция на 24 юни Майер става командир на 10та рота (по-късно преименувана на 12та рота) и през ноември е повишен в SS-Hauptsturmfuehrer. Хуберт Майер командва 12та рота по време на Балканската кампания и на 7 юли 1941 е награден с Железен Кръст ² степен. Докато е начело на 12та рота в първите седмици на Операция "Барбароса" Майер се отлича изключително в напредването на Leibstandarte към Киев. На следващия месец, на 4 август докато пресичат поле, цялото покрито с огромни слънчогледи (по време на обкръжаването на Уман), 12та рота е изненадана от отделение добре прикрити вражески снайперисти. Ротата е принудена да води близък бой за да изпълни задачите си. В схватката Хуберт Майер е ранен няколко пъти. Следващите три месеца са използвани за възстановяване и попълване; Майер поема отново командването на ротата си на 20 ноември. През зимата на 1941/42 Майер е преместен в артилерийския полк на Leibstandarte за обучение за офицер от Генералния Щаб. На 11 март 1942 е награден с Бронзова Пехотинска Значка. На 14 февруари 1943 SS-Hauptsturmfuehrer Майер получава командването на III./SS-Pz.Gren.Rgt 1, и участва в битката за Харков докато не е ранен повторно от шрапнел от граната докато води контра-атака северно от Харков (това се случва на 9 март) На 18 април е предложен за Златен Германски Кръст лично от Фриц Вит и два дни по-късно е повишен в SS-Sturmbannfuehrer. Наградата му е връчена на 16 май 1943. От 15 юни до 30 септември Майер изкарва курс за офицер от Генералния Щаб към сухопътната военна академия и след завършването му е назначен в Ia на току-що формираната 12.SS-Panzerdivision "Hitlerjugend".

Когато дивизионният командир SS-Brigadefuehrer Kурт Майер е пленен на 6 септември от белгийски партизани, Хуберт Майер поема временно командването на дивизията, и го предава на Фриц Кремер на 24 октомври 1944. Повишен е в SS-Obersturmbannfuehrer на 9 ноември. Той остава в дивизията до края на войната и се предава с оцелелите на 8 май 1945.

Майер е в военнопленнически лагер до 8 април 1948, а в периода 1969 - 1992 е един от тримата най-уважавани говорители на HIAG и разбира се пише история на 12 SS-Panzerdivision "Hitlerjugend". Хуберт Майер е още жив, но според последните информации състоянието му не е много добро.



SS-Sturmbannfuehrer Хуберт Майер


27 май 1944 - командира на 12 SS - Фриц Вит и Хуберт Майер на рождения ден на Фриц Вит (празнуван в Tillieres-sur-Avre)


SS-Sturmbannfuehrer Хайнрих Шпрингер и SS-Sturmbannfuehrer Хуберт Майер (вляво)

[Док Холидей]

Още малко за Витман

"Нямах време да събера ротата ми, вместо това трябваше да действам бързо и да приема, че врагът вече ме е забелязал и може да ме унищожи веднага. Тръгнах с един танк и заповядах на другите да не отстъпват нито крачка назад, а да задържат врага на тяхна земя. Стигнах до вражеската колона и изненадах англичаните толкова колкото и те мен. Първо елиминирах два танка отдясно от колоната, и един от лявата и след това нападнах бронирания преносител на войници в средата на танковия полк. Аз карах към задната половина на колоната по същия път, елиминирайки всеки танк, който идваше срещу мен. Врагът беше изпаднал в пълно объркване. Тогава се насочих към градчето Villers Bocage, стигнах горе-долу до центъра му където бях ударен от противотанково оръдие. Моят танк беше изваден от строя. Без по-нататъшен ... аз стрелях и разруших всичко около мен, което аз можех да достигна; аз изгубих радио контакт и нямах възможност да извикам ротата ми. Моят танк беше твърде далеч. Аз тогава реших да го изоставя. Ние взехме всички оръжия, които можехме да носим, но не разрушихме танка, тъй като вярвах, че ние ще можем да си го върнем. Пробих си път към дивизията [PANZERLEHR] на около 15 км. Успях да избягам от неприятелски танкове няколко пъти, можех да унищожа някои от тях тях, но нямах противотанкови оръдия за близък бой, така че трябваше да ги оставя. Достигнах дивизията си и незабавно докладвах пред нея и корпуса. Последващата контра-атака унищожи врага. Основната част на бронирания полк и стрелковия полк бяха разрушени".

SS-Obersturmfuehrer Михаел Витман, юни 13, 1944


Някои войници изграждат толкова голяма репутация по време на живота им, че остават като военни легенди и биват помнени дори десетилетия след смъртта им. Отдавна в други времена този, който получава почести и бива запомнен това бил рицарят на конски гръб, а не простия стрелец. Същото е в 20 век, в почти напълно военни времена, този който бива запомнен обикновено е танков командир, а не скромен гренадир. Бронираното превозно средство е инструментът на славата, и танкист е този, убит в битка на 30 годишна възраст, която е обект на тази статия.

През 1936 Витман се присъединява към SS и е приет в елитния LEIBSTANDARTE SS Адолф Хитлер, личните охранители на германския канцлер. В 1937 той изкарва курс за водач на SDKFZ 222, показвайки забележителна дарба за механични превозни средства. До избухването на войната той е NCO и по време на кампанията в Полша в 1939 Витман командва бронирана кола. На този пост той служи по време на войната на запад, първо в Холандия, а после и във Франция.

Като NCO Михаел Витман командва бронирани коли и противотанкови оръдия в Полша, Франция и Гърция служейки с LEIBSTANDARTE - SS докато то се развива от телохранител на Хитлер към пълноценна бронирана дивизия. Изпратен в SS - Juenkerschule в Бад Tьолц в Бавария, той се връща към дивизията като офицер през 1943. Там го повишават в командир на част във въоръженият с Тигри тежък 13 SS танков батальон. Той бързо обръща неговия обикновен екип - Балтазар Вол, Бергер, Kиршнер и Полман в смъртоносен отбор, елиминирайки 30 съветски танкове, 28 противотанкови оръдия и две артилерийски батареи по време на битката при Курск. До 9 януари 1944 когато е награден с Рицарски кръст, в "сметката" му има 66 танка и като че ли за да празнува наградата си той унищожава 19 Т - 34 и три тежки оръдия. На 20ти той е повишен в SS-Obersturmfuehrer и десет дни по-късно прибавя Дъбови листа към Рицарския си Кръст. По времето когато той е прехвърлен във Франция, сметката му е 117 танка и оръдия.

следва голямо продължение...

[Док Холидей]

Биографиите няма да бъдат пускани тук, а ще се появяват преработени и допълнени (с мнооого екстри) на сайта за Третия Райх... Бавно но славно. Обещавам да правя каквото мога по този въпрос

http://thirdreich.boinaslava.net/

Преглеждайте темата във форумен раздел "Оста" за да видите какви нови неща се качват на сайта.

[Док Холидей]

http://www.luftwaffe39-45.historia.nom.br/ases/molders.htm

Биография на Вернер Мьолдерс с доста снимки някои от които виждам за пръв път.

[SSGRAIL]

момчета нещо за генерал Варлимонт?

[Док Холидей]

надали скоро.
В идните години. Има по-важни преди него, ако въобще стигнем до Валтер Варлимонт. Можеш да напишеш нещо по въпроса.

[Biso]

Ето една статия за Иохен Пайпър, което кореспондира пряко с темата за Атаката срещу линията Зигфрид и Арденската офанзива през декември 1944.
************************************************** ********

Йоахим Пайпър

Йоахим „Йохен“ Пайпър (на немски - 'Joachim Peiper') е германски офицер от Вафен-СС, SS-Standartenführer (еквивалент на полковник), военнопрестъпник.

Командир на бойна група "Пайпър", част от 1-ва СС танкова дивизия, отговорен за екзекутирането на 300 американски военнопленници, наречено Клането в Малмеди, близо до Малмеди, Белгия, по време на Арденската офанзива през Втората световна война, януари 1945 година.

Биография

Йоахим Пайпър е роден на 31 януари 1915 година в Берлин, в семейството на Пруски капитан, ветеран от източноафриканските битки, които Германската империя води, по време на Първата световна война. Пайпър е третият син в семейството (има двама братя - Ханс-Хасо и Хорст). Още като ученик се записва в паравоенното формирование СС-Шуцштафел (под номер 132,496). Завършва гимназия в Берлин с пълно отличие, през 1934 година, след което се посветява на военна кариера.

След като учи във военни училища в Ютербог 1934 и Брауншвайг, се включва в редиците на 1-ва СС дивизия "Адолф Хитлер". През 1938 година е прехвърлен в щаба на Хайнрих Химлер, където служи като адютант и офицер за свръзка. Там се запознава с бъдещата си съпруга - Зигфрид, която работи като секретарка в канцеларията на Химлер. Сключват брак на 26 септември 1939 година. двамата имат три деца - Хайнрих, Елке и Силке.

Втора световна война

Първата битка в която участва Пайпър (командва 11 роти) е с 1-ва СС дивизия "Адолф Хитлер", през 1940 година, по време на инвазията на Нацистка Германия на Запад. Участва в битката за превземането на Вартенбергските височини. Тази битка е интересна защото точно когато всички очакват германската армия да унищожи остатъците от британската и разбитата френска армия, и да ги вкара в Ламанша, Адолф Хитлер нарежда за спиране на военните действия против съюзническите войски, пред обкръжения Дюнкерк. Британската артилерия, която била разположена по околните брегове, нанася известни поражения на 1-ва СС дивизия. Несъобразявайки се с височайшата заповед Сеп Дитрих нарежда да се завземат позициите на британската артилерия. За успешните действия в този ден Йоахим е награден с Железен кръст ² степен.

Пайпър взима участие в операции на Балканите както и на Източния фронт. От 30 януари до 1 декември 1943 година командва 3-ти батальон на 2-ри СС полк. По време на това командване, успява да спаси 320-та пехотна дивизия, която се намира в обкръжение от Червената армия. За показаната смелост в битката при Харков, е награден на 17 март 1943 година за втори път с Железен кръст.

През декември 1943 година поема командването на 1-ва СС дивизия "Адолф Хитлер". Под негово командване са извършени едни от най-тежките военни престъпления по време на Втората световна война.

През 1943 година, убиват 23 цивилни граждани в италианското село Бов.

На 27 януари 1944 година към Железният му кръст са добавени „Дъбови листа“. По време на Арденската офанзива Пайпър е начело на бойна група (Kampfgruppe), носеща неговото име, когато при Малмеди, Белгия, екзекутира около 300 американски военнопленници и над 70 цивилни граждани.

Пайпър успява на 24 декември 1944 година да се измъкне от обкръжението при Ла Гейзе. Спасява около 800 войници от бойната група, които вавантюристичен стил, правят 33 часов непрекъснат преход през планински местности и гори, като на няколко места дори преминават ледено студени реки.

Трупове на американски военнопленници, екзекутирани край Малмеди , Белгия, от бойна група Пейпър, декември 1944-януари 1945 година

За показана храброст в Арденската операция, на 11 януари 1945 година, е награден с „мечове“ за Железният му кръст.

В края на месец май 1945 година Йоахим Пайпър се предава на американските войски.

Военен трибунал и следвоенни години
На процеса в Дахау, цялата бойна група „Пайпър“, е подведена под отговорност за екзекутирането на американските войници в Малмеди и за убитите цивилни. Пайпър предлага да поеме цялата отговорност а неговите войници да бъдат освободени, но предложението не е прието от военният трибунал. Почти всички членове на групата са осъдени на доживотен затвор а Пайпър и още двама членове на групата са осъдени на смърт чрез обесване.

Йохен Пайпър пред международния трибунал за Военни престъпления в Дахау, 1946 година.

Йохен престоява в отделението за смъртници от 1946 до 1951 година, чакайки да бъде изпълнена смъртната присъда, но решението на съда така и не е изпълнено, а е заменено с доживотен затвор.

През 1956 година е помилван и скоро след освобождаването му от затвора започва работа в компанията Порше, разположена в Западна Германия.

През 1968 година срещу него е повдигнато обвинение за убийството на цивилни граждани в селото Бов, но поради липса на неоспорими доказателства е освободен.

В началото на 70-те години на ХХ век, заедно с цялото си семейство, се премества да живее в Траве, Франция, близо до границата с Германия. Въпреки опита да остане анонимен, на 13 юли 1976 година домът му е запален. След потушаването на пожара в къщата е намерен овъгленият труп на Йохан, а до него пистолет от който е стреляно. Подпалвачите така и не са открити.

Неонацистки организации обявяват че за атентата са отговорни френските комунисти.

[Док Холидей]

В сайта за Третия райх има три-четири материала по въпроса.
Това ми прилича на някаква компилация.
Все пак - благодаря )

[Biso]

Не, не е компилация а съм го превел от уикипедия.