Книгите и твърденията на Резун

[Hauptmann]

...

[Imperial]

Суворов разобличава

Ъъ?

[Odzava]

Поредната "умност" на селяндура с британски паспорт. Спомням си какво каза представител на MI-5 за такива като него. Нещо беше свързано с неприятни последици.... И предател на страната си да коментира операции на нейното разузнаване. Забравих да кажа "експертното мнение" на ротния командир от танкови войски минал школата на "Тайното разузнаване"....
Импер, наистина ли не ти се свиди място на сайта за такива глупости?

[Imperial]

хмм, виждам темата е все още жива . ако искате, мога да сложа курсовата ми работа (оценена с 6, хе хе), която доста засяга проблема.

Я, това чак сега го забелязах. Задължително я пусни

[anti]

---

Добре, ще пропусна увода и заключението.

Германското нападение над СССР :
причини, планиране,подготовка, отговорът на Сталин

Защо Хитлер напада СССР?

Днес историческата наука все още спори по отношение на мотивите на Хитлер , но анализирайки обективно известните ни факти, можем до известна степен да формулираме една обективна и, доколкото е възможно, безпристрастна оценка, без , естествено да изключваме и алтернативните версии.
На първо място мотивите трябва да се разделят на две отделни категории : условно наречени дългосрочни и непосредствени. В първата категория ще разгледаме политическите виждания на Хитлер и идеологията на нацизма въобще, отделяйки особено внимание на периода от средата на 20-те до началото на Втората Световна война. Във втората ще разгледаме политическата ситуация след германската победа в Западна Европа.

Дългосрочни причини.

В книгата си “Ледоразбивачът”, украинският публицист Виктор Суворов налага своето виждане по проблема- Хитлер никога не е планирал сериозно инвазията на изток, идеята за “жизнено пространство” никога не е принадлежала на нацистите и причината за 22 юни е , че Хитлер просто нанася превантивен удар на Сталин, изпреварвайки го по такъв начин с две седмици. Предвид пълното незачитане на професионалната етика от страна на Суворов, ще се опитаме да докажем , че Хитлер винаги е бил носител на идеята за нападение над СССР, че той наистина е виждал в земите на изток жизнено пространство за германския народ и че тези земи са непосредствена задача за германската експанзия.
Адолф Хитлер се появява на политическата сцена след края на Голямата война. По това време Германия е в пълен политически и икономически колапс , ситуация благоприятна за възникването на множество партии и движения, често носещи крайно националистични и реваншистки идеи. Една от тези партии е “Германската работническа партия” на Антон Дрекслер, в която Хитлер първо членува, а от средата на 1921г. оглавява под новото й име – “Германска национал-социалитсическа работническа партия”(НСДАП). След неуспеха на ноемврийския путч през 1923г., Хитлер е изпратен в затвора в Ландсберг, където диктува на близкия си приятел Рудолф Хес автобиографичната си книга “ Моята борба”. Там той описва живота си, целите и амбициите , които е поставил пред себе си и Германия. Още в тези ранни записи (1924г.) ясно се очертават политическите му виждания и във външнополитически аспект. По това време Германия е натоварена с тежките окови на Версайския договор- обида и унижение за целия германски народ, и затова логично като свой смъртен враг, Хитлер определя Франция. “...за това ни трябва преди всичко да унищожим стремежа на Франция към хегемония в Европа,”, пише Хитлер, “ тъй като Франция е смъртен враг на нашия народ, тя ни задушава и обезсилва. Ето защо няма неприемливи жертви, които не можем да дадем по пътя към унищожаването на Франция. Всяка държава, която смята като нас, че френската хегемония е непоносима, е наш естествен съюзник. Всеки съюз с такава държава е приемлив. Всяко лишение е приемливо , ако то е насочено към поражението на нашия ненавистен смъртен враг.”
Към този абзац ще се върнем отново по-късно. Изолирайки го от контекста, някои автори( като вече споменатия Суворов, а също немският историк Хофман и др.) , правят изводи, че целта на Хитлер винаги е била единствено Франция и че източното направление се появява по-късно, непосредствено преди самото нападение. В своята книга “Самоубийството”, Суворов дори твърди, че и да има подобна източна ориентация, тя е единствено в смисъла за следващите векове, цел за идните поколения на германския народ. За всеки запознат с “Моята борба”, това , естествено, не е така. В книгата си , Хитлер подробно описва намеренията си спрямо СССР. На първо място той определя бъдещето на Германия като свръх.държава : “ Германия или ще бъде световна държава, или такава държава няма да съществува въобще.” Нататък той определя достигането на статут на световна държава възможно по два начина : да стане колониална или континентална държава. И в двата случая на Германия ще й трябва меч и съюзник, с когото да постигне целите си. Ако ще поеме по континенталния път, Германия ще се бори за унищожаването на Франция и жизнено пространство на Изток, а съюзник ще трябва да е мощна колониална държава- като Великобритания или Италия. Ако избраният път е колониализмът , то тогава съюзник ще трябва да е мощна континентална държава- Русия. Тъй като обаче Русия в момента е управлявана от “еврейско-болшевишката диктатура”, съюзът с подобна държава е невъзможен.” От чисто военна гледна точка, войната Германия-СССР срещу Западна Европа(а по-точно дори срещу целия свят) би била катастрофа за нас...Такава война може да бъде само катастрофа за нас......Днешните управници в Русия въобще нямат намерение да сключват честен съюз с нас, а още по-малко да го изпълнят , ако го сключат...управниците на съвременна Русия са изцапани с кръв престъпници...Кой сключва съюз с такъв партньор, чиято единствена цел е унищожаването на съюзника?(бел.авт. съвременният читател би видял много ирония в последното изречение)”
Така пред Германия остава един-единствен избор...
В експанзията на Изток Хитлер вижда естественото продължение на германската външна политика. Неговите признания в собствената си биографична книга, доказват по безспорен начин, че бъдещият фюрер мечтае за източните земи още много преди въобще да дойде на власт. Източната ориентация се появява у него не когато Европа е вече в краката му, а когато още е бил малък оратор, размахващ разпалено револвер към тавана на мюнхенския “Бюргербройкелер”. Защото само няколко месеца след това той ще диктува на Хес “ Ние, национал-социалистите, съзнателно скъсваме с цялата германска довоенна външна политика. Ние искаме да се върнем към онази точка, в която се прекъсна преди 600 години нашето развитие. Ние искаме да спрем вечния германски стремеж на юг и на запад, и да се обърнем към териториите на изток. Ние окончателно скъсваме с колониалната и търговска политика отпреди войната и съзнателно преминаваме към политика на завоевание в Европа. Когато говорим за завоевание на нови земи в Европа, ние , естествено, можем да имаме предвид на първо място само Русия и държавите , които са й подвластни...самата съдба ни указва този път.”. Хитлер поддържа тезата си на много места “...Никога не се примирявайте със съществуването на втора континентална държава в Европа...Щом се създаде такова положение , вие не само имате право, вие сте длъжни да се борите срещу него с всички средства...Никога не забравяйте , че нашето най-свещено право е правото да владеем достатъчно земя...”.
Вече споменахме , че Хитлер определя за смъртен враг също така и Франция. Но това не бива да поражда прибързани изводи(както правят някои), защото цитираният по-горе пасаж относно Франция, се предхожда от важни изречения : “На нас не ни трябва нито западна ориентация , нито източна ориентация, трябва ни източна политика, насочена към завоевание на нови земи за германския народ. За това ни трябват сили, за това ни трябва преди всичко да унищожим стремежа на Франция към хегемония в Европа...”.
Никой не може да определи какви са били стремежите на Хитлер по-добре от самия Хитлер. Ето защо признанията му в “Моята борба” могат да се приемат за редкия случай на достоверно доказателство. И на тази база отново повтаряме важния извод : Адолф Хитлер е мечтаел за война с СССР още в най-ранния период на политическото си съществуване. През 1941г. той просто получава възможност да осъществи амбициите си...

[anti]

Подготовката на Германия ( I част)

Подготовката на Германия за война срещу СССР изминава дълъг път до съдбоносния 22 юни 1941г. Нейната първа част се характеризира със създаването на военната машина и разчистването на пътя й до съветските граници. Последното става чрез една твърда германска политика по отношение на съседите си, които едни след други попадат под ударите й.
С идването си власт, Хитлер бързо установява еднолична диктатура. От подпалването на Райхстага до Нощта на дългите ножове, той практически елиминира всяка опозиция в и извън партията, обкръжавайки се с верни хора, споделящи неговите идеи. Германия през 30-те е Германия на милитаризацията. Нацистите разгръщат мащабно военно производство, тотално пренебрегващо клаузите на Версайския договор, а Великобритания и Франция в най-добрия случай не обръщат внимание.
По този въпрос Кисинджър пише : “Великобритания и Франция дават на германското превъоръжаване възможност да се разгърне, тъй като буквално не знаят какво друго да направят.”
Външната политика на Германия е насочена към експанзия , засега с дипломатични средства, но без съмнение водещи до така желаната война. През 1936г. Германия окупира Рейнската демилитаризирана зона. Това обаче е само първата крачка. На 5 ноември 1937г. Хитлер свиква тайно съвещание, на което присъства целия военно-политически елит на страната : Бломберг, Фрич, Гьоринг... От протоколите на Фридрих Хосбах, личния адютант на фюрера, научаваме,че главната тема на съвещанието е продължаването на експанзията. От речта на Хитлер става недвусмислено ясно, че планираният аншлус с Австрия, а по-късно и анексирането на Чехословакия , са само първата крачка от завоеванието на “жизнено пространство” в Европа. “Бъдещето на Германия”, казва Хитлер,”зависи от удовлетворяването на нуждите й от нови територии.” Само няколко месеца по-късно , през март 1938г. Германия осъществява аншлуса с Австрия. Западните демокрации отново остават безмълвни, а Хитлер е набелязал и следващата си цел : Чехословакия. През септември същата година, в Мюнхен Хитлер и Мусолини подписват с Даладие и Чембърлейн подялбата на Чехословакия, оставяйки стария президент Хаха пред свършен факт. Вероятно заблудени , че целта на Хитлер е единствено населената предимно с немци Судестка област, лидерите на Великобритания и Франция отварят пред фюрера пътя към изток.
Така британският историк Б.Х. Лидъл Харт по-късно ще напише, че причините за успеха на Хитлер в разпалването на нова война “трябва да се търсят в тази поддръжка, която толкова дълго му оказват западните държави със своята отстъпчива позиция и в тяхната неочаквана “промяна” през пролетта на 1939г. “Промяната” е толкова рязка и неочаквана, че войната става неизбежна.”
На 15 март 1939г. германската армия анексира Чехия и създава независима Словакия , начело с про-германския свещеник Юзеф Тисо. По това време германският елит вече е взел решението за продължаването на експанзията още по на изток, към земите на Полша. Тук обаче Хитлер предприема, до голяма степен неочаквана, политика на надлъгване със западните демокрации, обръщайки се директно към Съветския съюз. Той несъмнено осъзнава, че неуспехът във взаимоотношенията с Великобритания и Франция през последните години (намерили ясен израз по преме на Мюнхенската конференция), ще накарат Сталин също да направи завой към Германия. През 1938г. в своя реч, Сталин обявява, че различията с Германия не са непреодолими. Въпреки сериозните основания да смятаме , че той не е бил напълно искрен, вероятно това служи за ясен знак за Хитлер.

[anti]

Съветско-германският пакт за ненападение : причина и следствие

Новият етап във взаимоотношенията със СССР, Хитлер нарича “брак по сметка”. Всъщност, защо наистина Хитлер подписва пакт за ненападение и взаимопомощ с идеологическия си враг , когото и без това е твърдо решен рано или късно да нападне?
Предлагайки на съветското правитлество сключването на пакт за ненападение и разграничаване на сферите на влияние в Източна Европа , нацистките лидери разчитат по този начин да предотвратят напълно опасността от участие на СССР в коалиция с Франция и Великобритания. Всъщност самият факт на съветско-германско сближаване би довело до влошаване на отношенията със западните демокрации, а това от своя страна изключва каквито и да било неочаквани обрати в съветската външна политика в момент, когато Германия води война. Хитлер , естествено, не възприема пакта като “дружба” със Съветския съюз, още преди подписването му той заявява : “Всичките ми начинания са насочени срещу Москва. Ако Западът е толкова глупав и толкова сляп, че да не го разбере, ще бъда принуден да се споразумея с руснаците, да разгромя Запада и след неговото поражение да се обърна срещу Съветския съюз с всичките си сили.”
Ако нацисткото ръководство разчита да използва пакта за ненападение за улеснение на войната срещу Запада, то СССР преследва по-ралични цели.
В предстоящото нападение на Германия срещу Полша, съветската страна вижда идеален шанс за връщане на Западна Украйна и Беларус, а в по-далечен план и за връщане на Бесарабия и Северна Буковина от Румъния, Прибалтийските републики, въпросът за Финландия и Балканите. От друга страна, пактът би означавал война между Германия и Запада, а както казва Сталин по-късно “Така нареченият европейски баланс на силите угнетяваше не само Германия, но и Съветския съюз”
Геополитическият аспект обаче не е единствената движеща сила в съветската дипломация. Сталин също не си прави илюзии , че формалният съюз означава дружба между двете страни. Ето защо пактът е преди всичко възможност за отлагане на германското нападение и укрепване на отбраната на страната. Чрез намесата в германо-полската война, Сталин успява да измести западната съветска граница със 150-200 км. , чрез анексирането на Прибалтийските републики подсигурява северо-западното направление, а чрез войната с Финландия осигурява сигурността на Ленинград. Така докато Хитлер е зает на Запад, Сталин затяга съветската отбрана.
Договорът с Германия съветското правителство разглежда като резервен вариант за обезпечение на държавната безопасност, тъй като договореностите с Париж и Лондон са крайно несигурни. В това число и по отношение на Япония. Договорът факитчески елиминира заплахата от японска интервенция в Далечния Изток , или поне не с помощта на Германия.(впоследствие японското правителство решава да подпише подобен пакт за ненападение със СССР).
Така на 23 август Молотов и Рибентроп подписват договор за ненападение. След това, Германия предприема последни стъпки към завършването на мобилизацията си. Съдбата на Полша е решена.На 1 септември 1939г. германските войски нахлуват в пределите и за един месец разбиват полската армия. На 17 септември Червената армия от своя страна нахлува от изток. В самия край на полската кампания, на 28 септември, Молотов и Рибентроп подписват нов договор , който окончателно разделя полската държава. В него се подтвърждават договореностите, постигнати на 23 август относно границите, като също така се обявява, че тези граници са окончателни и никоя от двете страни няма претенции. Към този договор също има секретен протокол. Той постановява , че Литва преминава в сферата на влияние на СССР. Двете страни се договарят също така да не допускат каквато и да е полска агитация на териториите си.

[anti]

Непосредствени причини за войната на изток

Една от главните тези , изложени в обемното творчество на Виктор Суворов е , че след победата над Франция, Хитлер разбира , че е измамен от Сталин да започне война на Запад , докато Червената армия се подготвя да му нанесе удар в гръб. Затова Хитлер нанася превантивен удар, изпреварвайки Сталин с две седмици. Тази версия е стара и родоначалникът й не е Суворов. Всъщност версията е толкова стара, колкото стара е и войната на Източния фронт, защото на 22 юни Хитлер излиза със същата реч, обяснявайки нападението срещу Съветския съюз.
Вече изяснихме принципната позиция на фюрера относно външната политика и завоеванието на “жизненото пространство” в частност. Остава обаче въпросът : защо Хитлер напада СССР именно през 1941г. и превантивна ли е войната , която води?
Отговорът на този въпрос се крие в европейската политическа обстановка след разгрома на Франция през 1940г. А тя е , че Великобритания остава да се отбранява, а гермнаската армия няма възможност да осъществи десант на острова. Всъщност всякаква реторика на автора по този въпрос е излишна, тъй като днес са известни свидетелствата на пленения под Сталинград германски фелдмаршал Паулус, които хвърлят ясна светлина върху проблемите на германското командване през лятото на 1940г.
“ Ако сега, след разглеждане на хода на историческите събития, се опитаме да дадем отговор на въпроса имал ли е въобще Хитлер намерение действително да проведе десантна операция в Англия и защо се отказва от нея, то съм длъжен преди всичко да констатирам, че що се отнася до намеренията му относно операцията, нямам сведения от първа ръка.
Въпреки че заповедите относно провеждането на десант още нищо не доказват , аз все пак смятам, че Хитлер, намиращ се под въздействието на впечатляващите победи в кампаниите срещу Норвегия и Франция и надценявайки техническите възможности (на вермахта), първоначално е имал намерение на осъществи нахлуване.
При ретроспективното разглеждане на тези събития, ми се струва, че за последвалия отказ от операцията , са съществували следните причини :
1. Риск и опасение от загуба на престиж в случай на неуспех
2. Надежда да се застави Великобритания да потърси мир в състояние на опасност.
3. Намерение да не се унищожава Великобритания, тъй като Хитлер отдавна се надява да достигне с нея до разбирателство
4. Сформираното през лятото на 1940г. намерение да нападне Русия.

...( следва разясняване на първите три точки, които тук ще пропуснем, тъй като излизат извън рамките на проблема) ...
По отношение на точка 4. Всички гореизложени разсъждения позволяват да направим извод, че главната цел на войната Хитлер вижда не в разгрома на Великобритания.
Във връзка с това е необходимо да разгледаме и следния въпрос : не е ли заставен Хитлер от намерението му да нападне Русия, да се откаже от операцията срещу Англия?
Ако десантната операция срещу Англия сама по себе си вече е риск, то след това е невъзможно да се предвиди колко време ще продължи борбата за Лондон и Британските острови след успешния десант и какви германски сили ще отнеме. По-нататък, Хитлер не е бил убеден, че ще успее да събере необходимите сили за нападение срещу Русия. Но вече загубата на престижа при неуспех на десанта би имала толкова значителни последствия, че Хитлер се е опасявал, че няма да успее да събере достатъчно поддръжници за нападението над Съветска Русия.”
Друг важен източник е трудът на Б. Х. Лидъл Харт, който е приет за официалната гледна точка на Великобритания по отношение на Втората Световна война.
“ Хитлер постоянно е мислил за унищожението на Съветска Русия. Неговата идея не е била просто целесъобразно съображение за достигане на честолюбивите замисли : антиболшевизмът е бил за него едно от най-дълбоките емоционални убеждения.
Хитлер достига до извода, че не може да си позволи да отлага нападението срещу Русия. Неговите намерения, честолюбиви замисли и предубеждения, въздействащи едни на други, го тласват към новия завой в идеите му.
...англичаните , изглежда, не осъзнавали безнадеждността на положението си и Хитлер свързвал това с Русия...
...Към началото на ноември 1940г. детайлната разработка на плана завършва, и той е проверен в две последователни военни игри. Хитлер вече в най-малка степен се опасява от руската страна и в същото време се затвърждава намерението му да нападне Русия.
...На 10 ноември в Берлин пристига Молотов за обсъждане на широк кръг от въпроси, включително и предложението на Германия за присъединяване на Русия към оста... “Взаимното доверие” обаче напълно отсъства и дипломатическите изрази са несъдържателни като никога. Във военната директива ¹ 18 от 12 ноември 1940г. се говори :
“...Независимо от изхода на преговорите, всички приготовления за кампанията на изток да продължат.”
...Главите на своите генерали той пълни със съобщения, че сякаш руснаците се готвят за нападение, което трябва незабавно да се изпревари. След преминаването на границата, германските генерали се убеждават колко далеч са били руснаците от агресивни намерения и разбират, че фюрерът ги е излъгал.”
Можем да добавим и думите на самия Хитлер , изречени в периода след разгрома на Франция : “Англия се надява на Русия и Америка. Когато първата надежда рухне, то и Америка ще отпадне” , “ Ако Русия бъде разгромена, Англия ще загуби и последната си надежда”.
След всичко това , можем да формулираме една обоснована теза, че решението да нападне СССР е резултат от дългогодишното желание за експанзия на изток, подкрепено от непосредствената политическа ситуация. Германската армия стои на ръба на Ла Манша, противник на континента вече няма, а десантът срещу Англия е труден , опасен и безсмислен. От друга страна трябва да се действа незабавно : армията трябва да се използва и то докато е все още под въздейтсвието на бляскавите победи. Последната надежда на Англия е СССР, а войната със СССР така или иначе е главната точка във външнополитическата доктрина. Именно така Хитлер взима решение да нападне Съветсия съюз.

[anti]

Подготовка (II част)


Непосредственото планиране на войната започва на 21 юни 1940г., когато грос-адмирал Рьодер провежда разговор с Хитлер относно бъдещите действия на германската армия. Проследяването на процеса на планиране е от изключителна важност , тъй като там много точно се изразяват и реалните цели на германската външна политика. Именно в автентичните секретни документи се отразяват най-точно намеренията на Хитлер и генералите му. А накратко формулирани те са, че Червената армия е слаба и не е в състояние да нападне, победата е въпрос на няколко седмици.
На 26 юни 1940 г. четвърти оберквартирмайстер Кинцел, началник-отдел “Чужди армии Изток”, споделя пред началинка на Генщаба Халдер, че по негови изчисления съветската армия разполага с около 75 дивизии. Малко по-късно началникът на Оперативния отдел на 40 армейски корпус полковник Файрабент започва да чертае планове за германската инвазия. С подобна задача е натоварен и генерал Ерих Маркс. В неговата разработка от 5 август 1940г. ясно виждаме ситуацията , в която работи германския военен елит.
“Руснаците няма да ни окажат услугата да нападнат първи. Ние трябва да разчитаме на това, че съветските сухопътни сили ще прибегнат към отбрана, настъпателно ще действа само авиацията и военно-морските сили, а именно подводния флот.
Затова и войната на Русия ще се свежда до присъединяване към блокадата на Германия. С тази цел е възможно съветска интервенция в Румъния, за да ни отнемат нефта. Възможни са авиационни рейдове над румънските нефтени райони.”
Оттук категорично може да се отхвърли тезата за превантивния удар. Германските генерали не само не се страхуват от него, те дори съжаляват, че Червената армия няма да удари първа. В Червената армия те не виждат някакъв реален противник, а обезглавена войска, небоеспособна и технически изостанала ( по отношение на последното- по-късно). Тази оценка не се променя и по-късно. В Стратегическата разработка по подготовка и провеждане на кампанията срещу СССР от 15 септември 1940г. , оперативният отдел на ОКВ разглежда три възможни варианта за действията на Червената армия :
“1. Руснаците ще искат да ни изпреварят и с тази цел ще нанесат превантивен удар по съсредоточаващите се германски войски;
2. Руските армии ще поемат върху себе си удара на немските въоръжени сили, за да удържат в свои ръце , за да удържат новите си позиции ( край Балтийско и Черно море);
3. Руските войски ще използват метода от 1812г. ще остъпят навътре в територията си...
(следва анализ на всеки вариант)
1. Изглежда невъзможно, че руснаците ще се решат на мащабно настъпление...докато германската армия не е скована на друг фронт. На това не е способно нито командването , нито войската. По-вероятни са операциите в по-малки мащаби. Те могат да бъдат насочени или срещу Финландия, или срещу Румъния.
2. Това е най-вероятнота решение....”


Ето нагледно представено германското виждане по време на планирането.
Германските генерали приемат, че съветската армия ще се отбранява и на базата на това строят плановете си. В германските планове не се съдържат дори и индиректни намеци за превантивни действия, напротив, целите са разгром на оттеглящата се съветска армия преди линията Днепър-Западна Двина и асимилиране на икономическите ресурси на страната.
На 18 декември 1940г. е приета директива ¹21, окончателния вариант на плана “Барбароса”. Оттук нататък войната е неизбежна.

[anti]

Плановете на Сталин

Политиката на СССР до германското нападение


Както пише Кисинджър “Ако идеологията винаги определяше външната политика, Хитлер и Сталин никога не биха си подали ръка...”
Но Сталин и Хитлер си подават ръка. Също като Хитлер, Сталин има своите геополитически амбиции и заради тях той е готов да се съюзи дори с идеологическия си враг. На първо място това е вече разгромената Полша , от която СССР си връща Западна Украйна и Беларус. Претенциите на Сталин се разпростират и по-надалеч. През ноември 1939г. започва кървава война срещу Финландия за малко късче земя , което би подсигурило отбраната на Ленинград.

След Първата Световна война Русия губи Бесарабия и Северна Буковина и Сталин си връща тези територии, докато осъществява политиката си на налагане на влияние върху Балканския полуостров.
Така съветската дипломация започва твърда политика спрямо съседите на западната си граница. Прекрояването на картата на Европа продължава през лятото на 1941г., когато трите прибалтийски републики- Литва, Латвия и Естония са анексирани и стават част от СССР.
Интересен обаче остава въпросът : защо?
За едни, Сталин осъществява агресивната политика на Коминтерна- да съветизира цяла Европа. Това, естествено, до голяма степен е вярно. По-късно ще разгледаме доколко Сталин е планирал инвазия към останалата част от континента.
Други твърдят, че Сталин подсигурява отбраната на СССР, като присъединява нови територии , измествайки границата още по на запад от Москва. Това също не е лишено от смисъл . При евентуална война с Германия, прибалтийските републики, например, биха били лесна плячка за вермахта, (ако не дори негови съюзници), което означава, че настъплението към Ленинград ще започне от позицията, в която германските войски се намират през средата на август 1941г.! В един план на наркома на отбраната Шапошников от 1938г. (той ще бъде разгледан по-късно), ясно се очертават целите на външната политика “ Възможно е , че гореспоменатите държави ще съхранят неутралитет, изчаквайки резултатите от първите стълкновения, но не се изключва и прякото им участие във войната на страната на фашисткия блок, особено Финландия и Естония. Латвия може да бъде въвлечена в конфликта, а Литва ще бъде окупирана от германци и поляци още в първите дни”

[anti]

Червената армия

На 1 септември 1939г., Сталин обявява мобилизация и редовете на РККА (Рабоче-Крестьянская Красная Армия) постепенно се попълват до 5,3 млн.души, а танковите войски са обединени в 4 механизирани корпуса. Мощта на тази армия обаче до голяма степен се оказва привидна. Сталинските чистки в края на 30-те засягат практически всички слоеве на армията до младшия офицерски състав. Въпреки, че все още се водят спорове относно мащабите на тези репресии, безспорен остава фактът, че освен чистото физическо унищожаване на кадри от войската, терорът засяга морално офицерския корпус, изчезва интелектуалната атмосфера в армията... Тялото остава, но то е лишено не само от глава, но и от сърце. Офицерите на РККА загубват взаимното си доверие и вече не се чувстват като единен елит, на когото се държи мощта на армията и безопасността на държавата. Разстрелите на хора като Тухачевски и Уборевич зачеркват практически цялата тяхна работа в областта на танковите войски. Руският историк Борис Шапталов пише : “През 1937г. Червената Армия притежава такава ударна мощ, каквато Вермахтът достига през 1939г., нападайки Полша. И едва през 1940г. във Франция се появяват танкови групи, които се изравняват по мощ с механизираните корпуси, създадени от Тухачевски. Но нима Тухачевски щеше да се спре на нивото от 1937г? Естествено, не. Продължавайки естественото си развитие, бронетанковите войски през 1941г., с танковете Т-34 и КВ, биха имали такава ударна мощ, каквато Вермахтът достига едва през 1943г.”

През 1940г. механизираните корпуси са разформировани, а в началото на следващата година Сталин форсира тяхното завръщане с огромни темпове: за кратко време са създадени 9 нови корпуса, планират се още 20. Тези нови съединения, въпреки задоволителната си щатна численост, остават в навечерието на германското нахлуване без качествено командване и съответно само с привидна реална мощ.

Въпреки, че от 1939г. започват да се произвеждат нямащите аналог до моментнта КВ-1 (а от 1940г. и легендарните Т-34), основната част от съветския танков парк, с обща численост около 23 000 единици, остава остаряла и небоеспособна. В отговор на постоянно идващите донесения за германско съсредоточаване на изток, в западните военни окръзи са концентрирани 2,9 млн.души и близо 12 000 танка. Така на група армии “Север” Прибалтийският Военен Окръг противопоставя личен състав от 376 000 души и 1514 танка(следователно германските войски в северното направление превъзхождат числено съветските два пъти и отстъпват толкова в танковете). Западният Военен Окръг се противопоставя на група армии “Център” със 791 000 души и 3 800 танка (т.е. подобно съотношение, както и на север). Срещу група армии “Юг” стоят два съветски военни окръга – Киевския и Одеския-с обща численост 1,4 млн. души и 8 000 танка.

[anti]

готви ли Червената армия удар по немските войски?

Този въпрос все още е обект на ожесточени спорове от страна на историците , занимаващи се с проблемите на ХХ век и Втората Световна война в частност. Съветската историография настоява за категорично отбранителни намерения на Червената армия, пост-комунистическата от своя страна обявява Сталин за агресор , който е имал намерение през 1941г. да завладее Европа. Подобно е разделението и на Запад , където споровете обаче преминават в доста по-умерен тон.
Дискусията относно това готвил ли е Сталин нападателна война срещу Германия или не, се води по-скоро на пропагандна основа, където решаващи са не разумните аргументи , а политическите виждания на отделния историк. Всъщност, както българският историк Филип Узунов (поддръжник на тезата, за нападателни намерения на Червената армия )правилно отбелязва “В политико-стратегически аспект изпреварващият контраудар по противник, който също се подготвя за нападение, е по-скоро позитив на едно модерно стратегическо мислене и елемент на военната доблест, която е морално качество.”.
Полемиката с Виктор Суворов по този въпрос е до голяма степен безсмислена и извън рамките на разглеждания проблем. Един подробен критичен анализ на творечеството му недвусмислено би доказал пълната му некомпетентност в някои решаващи области ( като бронетехниката и военната авиация) и съзнателната фалшификация в други . Поддръжниците на тезата за агресивна Червена армия излагат следните аргументи : Има налични планове, доказващи агресивните намерения на Сталин. През лятото на 1941г. Червената армия е струпана по западната съветска граница и е развърната по начин, пригоден само за настъпление. Поражението на съветските войски през лятото на 1941г. доказва , че те са се готвили не за отбранителна война, а за настъпателна.
Според автора, главният проблем е в различните интерпретации на термина “агресия” и неразбирането на някои отделни въпроси в областта на военното изкуство. Нападението(“агресията”) е акт от политическо естество. Настъплението и нападението са две различни понятия и ето защо доказването на какъвто и да било настъпателен потенциал в Червената армия предварително е лишено от смисъл. Анализирайки съветската военна доктрина и стратегическото развръщане на съветските войски в западните военни окръзи, можем с най-голямо основание да твърдим за подготовка за активна отбрана. Какво означава това, ще разгледаме по-надолу.
Филип Узунов пише “ През 1941г. съветското политическо ръководство твърдо се ориентира към настъпателната военна стратегия при евентуален военен конфликт с Германия. В настъпателен дух е преформулирана идеологията на бъдещата война и нейните пропагандистки измерения.” Така ли е всъщност?

Още с идването на Хитлер на власт, в СССР са наясно, че Германия се превръща в техен естествен съперник. През 1935г. разстреляният по-късно маршал Тухачевски , публикува статия , озаглавена “ Военните планове на Хитлер”. Там той прави важните изводи , че Германия се готви за война срещу СССР , че “антисъветският фронт расте и се укрепва”. Във връзка с това още от тогава започват разработките на планове не за нападение, а за отбрана при евентуалната война с Германия. Днес се е запазила оперативната разработка на Генщаба от 1938г., в която ясно се отразяват перспективите на съветското стратегическо развръщане. Там маршал Шапошников повтаря виждането, че Германия се готви за война с СССР и че Червената армия трябва да е готова да отрази нападението. Оттук нататък започва непрекъснатото разработване на планове за стратегическо развръщане, продължило чак до май 1941г. Сталин разбира , че Хитлер се готви за война. Съществува теза, че близо 10 дена след приемането на “Барбароса”, копие от плана вече е лежало на бюрото на съветския вожд. Дали това е истина е трудно да се каже, но със сигурност Сталин получава безброй предупреждения от задграничната агентура за приготовленията на германската армия. Сталин няма как да не е бил наясно със ситуация, въпросът който остава обаче е :как я е оценил. Вярвал ли е на съобщенията или ги е приемал за провокация? Еднозначен отговор и тук не може да се даде. Успоредно с донесенията, Генералният щаб разработва подробни отбранителни планове при война с Германия. Днес са запазени автентични документи от май 1941г., свидетелстващи за плановете , разработвани от съветския военен елит. Това са военни директиви отправени лично към командващите западните военни окръзи, в които се съдържат ясни инструкции. Така към командващия Прибалтийския военен окръг е отправена следната директива : “ С цел прикритие на отмобилизирането, съсредоточаването и стратегическото развръщане на войските на ПрибВО....да се разработи :
А) детайлен план за отбрана на държавната граница на Литовската ССР
Б) детайлен план за противовъздушна отбрана
Задачите на отбраната :
1. да не се допусне нахлуване както по земя, така и по въздух...”
Това е съпроводено от подробни инженерно-технически указания как и къде да се построят гранични отбранителни позиции и как да се подготви възможната евакуация.

Подобни са разработките и за останалите окръзи. Накратко, съветската стратегия е да съсредоточи край границата един приграничен ешелон, който да задържи първоначалното германско нахлуване. В същото време зад тях се развръща вторият стратегически ешелон, който преминава в контранастъпление “пренасяйки боевете на територията на противника”. За да се изпълни този настъпателен план, естествено, е нужен настъпателен елемент в армията, но както вече изяснихме нападение и настъпление не е едно и също. Пасивната отбрана на Франция доказва своята безпомощност година по-рано и би било нелогично да смятаме, че съветското командване ще заложи на същата стратегия.
Противниците на тази версия посочват като аргумент друга разработка от май 1941г., а именно “Съображенията относно плана за стратегическото развръщане”. За да го обясним , задължително трябвада минем и през предисторията му. А тя е такава : на 5 май Сталин организира прием в чест на току-що завършилите военна академия офицери. На този прием участва целият военен и политически елит на страната : Тимошенко, Шапошников... към края на вечерта Сталин излиза с интересна реч, на която обрисува моментната ситуация в армията и световната политика. Отбелязва какъв напредък е отбелязава Червената армия в развитието си , как новите офицери трябва да учат, да учат и още веднъж да учат. Накрая стига и до външната политика. Следващите му думи са обект на ожесточени спорове от историците. Според най-вероятната версия Сталин започва с перспективите на съветската външна политика. “Мирната политика осигуряваше мира в нашата страна. Мирната политика е хубаво нещо. Досега провеждахме отбранителна политика.... А сега, когато реконструирахме армията, когато й осигурихме съвременна техника, когато станахме силни- сега трябва да преминем от отбрана към настъпление...От отбрана към военна политика на настъпателни действия...Червената армия е съвременна, а съвременната армия е настъпателна”. Означават ли тези думи на Сталин всъщност доказателство за агресивните му намерения?
На 15 май ,т.е. 10 дена по-късно, Василевски, заместник началник Генщаба, посещава Сталин с нов план – “Съображения по плана за стратегическото развръщане”. Ето накратко главните му идеи : “ Отчитайки , че Германия държи армията си в момента отмобилизирана, с развърнати тилове, тя може да ни изпревари и да ни нанесе внезапен удар. За да предотвратим това, смятам, че в никакъв случай не трябва да даваме инициативата на германското командване, да изпреварим противника и да нанесем на германската армия удар в момент, когато тя ще се намира в стадий на развръщане...”
Именно това дава основание на много хора да смятат, че Червената армия се е готвила за настъпление. Преди всичко трябва да поясним, че дори и в този случай не става въпрос за “съветизиране на Европа” , а единствено за превантивен удар.
Дотук всичко е истина, но наполовина, защото има малка подробност : планът е отхвърлен.
Тънкият момент е в мотива на Сталин да изнесе речта си на 5 май. Когато той изразява мнението , че трябва да се действа настъпателно , Василевски възприема това като знак за разработване на съответен план. 20 години след войната, съветският историк Анфилов взима интервю от стария маршал Жуков относно тези събития. Думите на Жуков са, че когато те се появяват при Сталин с плана, той ги посреща бурно, дори грубо : да провокирате германците ли искате? Според Жуков, Сталин обяснява, че речта му е била с цел да приповдигне духа на офицерите, да не мислят , че германската армия е непобедима. Сталин добре разбира, че не е в състояние да води война и едно нападение неминуемо би довело до съкрушително поражение. Ето защо “Съображенията...” си остават само проект, а че Сталин действително се опасява да не провокира по някакъв начин немците свидетелства и директивата ¹1 от 21 юни 1941г., в която заповядва на приграничните части в никакъв случай да не се поддават на германските провокации. И именно така Червената армия посреща 22 юни...

По отношение на историческата наука никой не може да каже със сигурност “какво би станало, ако...”. Ето защо краен отговор на въпроса щял ли е Сталин да нападне, не може да се даде. По-горе приведохме аргументи, че най – вероятно – не. По – коректно зададеният въпрос е : какви са били плановете на съветското командване. Тук вече можем да дадем категоричен отговор- отбранителни. Настъпателния потенциал не означава нападение.
Да, плановете още не означават и провеждане на определена политика, но в никакъв случай не могат да се пренебрегнат при анализа на намеренията на Сталин.

[anti]

приятно четене

[Imperial]

Мерси!

Ама ти много скришно си постнал, аз едва сега видях

[messire Woland]

Малко размишления за тезата на Резун за 'гениалната' стратегия на Сталин по отношение на румънския нефт.
В творчеството на Резун се отделя много място на това, как Сталин специално се е готвел да затвори 'нефтеното кранче' на Германия. Т.е., да овладее румънския район Плоещ, даващ до 80% от нефта на Германия. Дали наистина е така?
Първата възможност да стане това е през 1941ва година. Войната както знаем започва с 'изненадващото' немско нападение на 22.06.1941 г. В района на Южния фронт (армейски генерал И.В.Тюленев), който е разположен срещу Румъния бойните действия започват по-късно, а именно на 02.07.1941 г. Южния фронт разполага с 15 стрелкови, 3 кавалерийски, 6 танкови и 3 моторизирани дивизии. В състава му са 2ри (ген.-лейт. Ю.В.Новоселски) и 18ти (ген.-майор П.В.Волох), 9та (ген.-полк. Я.Т.Черевиченко) и 18та (ген.-лейт. А.К.Смирнов) армии механизирани корпуси, които имат общо 799 танка. В състава на фронта има 5500 оръдия, 1200 самолета. Състава на фронта към 01.06 (т.е., преди мобилизациите от средата на юни и тази, след 22.06) е 327 000 души. От страната на Оста има около 100 000 немски войници (11та армия) плюс около 400 000 румънски войници, 600 самолета и 60 румънски танка и около 5500 оръдия.
Съветските войски имат 10 дни, в които при желание (и наличие на такъв план) биха могли да нападнат значително по-слабата румънска армия и да превземат Плоещ и с това да прекъснат снабдяването с нефт на Германия (и Италия, която също се снабдява от там). Какво става вместо това? В течение на 24-26 юни съветската авиация бомбардира обекти в Унгария, Финландия и Румъния, което и става повод за обявяване на война на СССР от страна на тези държави. Но практически не се предприемат настъпателни операции. Въпреки, че на другите фронтове се дават заповеди за настъпление, на Юг не се предприемат такива опити. Войските се готвят за отбрана, не за нападение.
Същата картина се наблюдава и през 1944 година, когато съветската армия опира в румънската граница и се появява възможност да бъдат превзети нефтените находища. Какво става тогава?
През март съветската армия е на 300 км от Плоещ. Съветското настъпление спира там, за да може армиите да се попълнят. Оттук би трябвало, ако наистина нефта в Плоещ е приоритетен за Сталин, попълнения да се дадат първо на 2ри и 3ти Украински фронтове. И след това да им се даде съответната задача. Вместо това румънското направление се прави второстепенно и за него Сталин се сеща чак на 20ти август. Паузата от около 4 месеца според мен много точно показва колко 'важен' е за Върховния Главнокомандващ района на Плоещ. Провеждат се настъпление срещу немските войски в Крим (оттам по море се изтеглят 130 000 войници, които застават на пътя на съшите тези два украински фронта през август. Настъплението в Крим се провежда фронтално, с много загуби през април и май. След това през юни се провеждат настъпления в Белорусия и Карелия. През юли започва настъпление в Прибалтика. След това започва настъпление в Западна Украйна. Чак след това идва реда на Румъния. И, освен това, тъй като явно в действителност направлението (каквото и да твърди Резун по въпроса) не е особено важно за Сталин, от двата фронта даже се взимат за други направления 3 армии: 5та гвардейска танкова, 2ра танкова и 8ма гвардейска общовойскова армии. Общо взето към края на август не остава район от съветско-германския фронт, където да не са провеждани операции, освен този, срещу Румъния. И съответно, накрая идва и неговия ред и на 20ти август започва Ясско-Кишиневската операция.

Както се вижда, Сталин нито през 1941ва, нито през 1944та обръща особено внимание на въпроса за румънския нефт. А в творчеството на Резун тезата по въпроса за плановете на Сталин да извади Германия от войната с нападение срещу Плоещ е основна. Без нея и другите му писания губят смисъла си.