Техниката през ВСВ

[messire Woland]

Цитат от "The Roots of Blitzkrieg: Hans von Seeckt and German Military Reform" от James S. Corum:
"Опитите за разработване на колесно-верижен танк са още един пример за това, колко твърдо немците следват развитието на чуждестранните технологии, даже опитвайки се в някаква степен да ги надминат. Концепцията за колесно-верижен танк е била много популярна по онова време (20те години на ХХ век). Французите разработват прототип на подобна бронирана машина още в началото на 20те години - програма, която се следи с особено голям интерес от Райхсвера. В австрийската автомобилна промишленост също експериментират с колесно-верижни танкове. Компанията "Зауер" произвежда в началото на 30те няколко такива машини, а през 1939та година Вермахтът използва няколко такива машини, останали от бившата австрийска армия, за да оборудва своите моторизирани подразделения. Бронетранспортьор от 30те години, под името SD Kfz 254 се оказва неудачен и остава съвсем за кратко на въоръжение.
Доколкото конструктивните недостатъци на колесно-верижния танк са били очевидни вече към 1928ма година, Лутц и специалистите от автомобилната инспекция (на Райхсвера) превключват своето внимание на шест и осем колесни бронирани автомобили и на полуверижните машини, които трябва да изпълняват ролята на разузнавателна машина, за която роля по-рано се е предполагало, че ще бъде изпълнявана от колесно-верижните танкове. Програмата за създаване на брониран автомобил започва да тече с пълен ход и от 1928ма година получава сериозно финансиране от страна на Райхсвера."
Освен чисто информативната стойност на това относно споровете за колесно-верижните машини, това трябва да се има предвид винаги, когато се разсъждава за съветските танкове от този тип, появили се в началото и средата на 30те години на ХХ век и използвани за аргумент от страна на Резун в споровете за намеренията на Сталин.

[Thorn]

На български как е по-правилно - гъсеница или верига? На мен колесно-верижен ми звучи малко по-добре.

[messire Woland]

Май си прав, ще го оправя Мисля, че се употребяват и двете обаче.

[кало]

Репортаж твърди, че е открит в Ленинградска област първият сериен Тигър, загубен там при първата употреба на Тигри край Ленинград през 1942 г.

http://www.tv100.ru/news/v-lesah-leningradskoj-oblasti-obnaruzhen-pervyj-serijnyj-nemeckij-tank-tigr-101399/

[Dinain]

[Hawkeye]

Какво точно е това, което си постнал? Нещо не мога да го позная.

[messire Woland]

Ягдтигър: http://en.wikipedia.org/wiki/Jagdtiger
По идея - самоходен унищожител на танкове.

[Dinain]

Ягдтигър - страховит унищожител на танкове с 250мм предна броня и 128мм оръдие PaK 44 L/55, което (твърди се) е отнасяло Шърман и от 4000м. На 1000м разстояние, с PzGr.43 (бронебоен снаряд), е пробивал 200мм броня под ъгъл 30 градуса. Немският ас Ото Кариус командва тежък противотанков батальон с Ягдтигри в края на войната. Имали са ограничен успех поради недоработената конструкция, чести повреди, необучени екипажи и въздушното превъзходство на съюзниците, но когато са използвани грамотно, няколко Ягдтигъра са разгромявали цели танкови колони.

Снимката е рядка, понеже са произведени само 70-80 бройки преди края на войната.

[Thorn]

Ото Кариус яко недоволства от машината. Иска си купола и не харесва оръдието.

[Dinain]

Не харесва оръдието? Защо?

[gollum]

Мнооого дълго и неудобно, вероятно излишно мощно за противотанково. Самата машина е огромен хамбар - нито можеш лесно да я маскираш, нито е удобна за маневриране. Не я описва като нещо добро в спомените си. Типичната грандомания от края на войната: все по-големи и тежки машини проектират. Е, не само, но има не малко такива.

[Dinain]

За големината разбирам. Доколкото знам, немците срещат съветското 122мм ПТ оръдие през 1943 г. и искат да имат еквивалент - така се появява 12.8 cm Pak 44. Преимуществата над 8.8 cm KwK 43 не си заслужават недостатъците (пробиваемостта е само малко по-висока).

[gollum]

Доколкото знам, немците срещат съветското 122мм ПТ оръдие през 1943 г. и искат да имат еквивалент - така се появява 12.8 cm Pak 44.

Не съм срещал подобни мнения - къде си го чел? Съветското корпусно оръдие го ползват от няма на къде - то не е добро в тази роля - лафетната версия въобще не е подходяща. Когато го качват на самоходна бронирана установка е по-добре. Но положителната му страна е по-скоро в ОФ действие, не толкова в бронебойното. 100 мм е по-подходящо, но срещат проблеми (в СССР) да го докарат до готовност и така и не го приемат на въоръжение (преди войната има идеи и проекти за 80+ и 100+мм корпусни оръдия). Използват по-голям калибър защото не могат да реализират същите БП възможносит в по-малък (скъпо и сложно е при тяхното състояние на промишлеността и качеството).
От друга страна, в Германия вървят по друг път - по-малък калибър, по-добра вътрешна балистика. И се справят. Да речем, предимството на 122/128 мм оръдие е в ОФ действие, т.е. за щурмова машина. Недостатъците в ПТ роля са съществени - малък боекомплект и ниска скорострелност.
В немския случай имат готово зенитно 128 мм оръдие (а не корпусно) и го използват него. Може би по-скоро е известна инерция - щом се оказва, че зенитното 88 мм е добро и като противотанково, решават да направят специализирана версия. Тя обаче не е добра тактически - твърде е тежка. Но може би някой на високо решава по същата схема да превърне 1288 мм зенитно в "още по-ефективно" ПТ оръдие.

[Thorn]

Когда в Зеннелагере производилось опробование самоходных орудий, мы потерпели первую неудачу. Несмотря на свои восемьдесят две тонны, наш «ягдтигр» не желал вести себя так, как мы этого хотели. Только его броня была удовлетворительной; его маневренность оставляла желать намного лучшего. К тому же это было самоходное орудие. Не было вращающейся башни, а был просто закрытый [251] бронированный кожух. Любой значительный поворот орудия приходилось осуществлять поворотом всей машины. По этой причине передачи и дифференциалы быстро выходили из строя. И такое чудище пришлось сконструировать не когда-нибудь, а в финальной фазе войны! Лучшая конструкция стопора по-походному для 8-метровой пушки нашего «ягдтигра» также была абсолютно необходима. Стопор приходилось отключать снаружи во время боевого контакта с противником!
Фиксировать ствол на марше по дороге было, конечно, необходимо. В противном случае держатели лафета изнашивались бы слишком быстро, и точный прицел был бы невозможен. Ко всем этим проблемам примешивался и тот факт, что танкист не мог чувствовать себя комфортно в самоходной установке. Нам хотелось иметь возможность поворачивать орудие на 360 градусов. Когда же этого не было, у нас не было чувства безопасности или превосходства, а скорее что кто-то нам дышит в спину.

Мы все время мазали, так что нам это скоро до чертиков надоело. Наконец, техник [252] артиллерийско-технической службы проверил, в чем дело, и тогда все пошло лучше. Мы обнаружили, что орудие из-за своей неимоверной длины настолько разбалтывалось в результате даже короткой езды вне дороги, что его регулировка уже не согласовывалась с оптикой. Это обещало много курьезных моментов — техника отказывала даже еще до встречи с противником!

[messire Woland]

Мда, точно както са го казали Голъм и Торн - и затова аз писах, че "по идея" трябва да е сомоходно противотанково оръдие. На практика обаче е грандомански продукт със съмнителна ефективност. Просто в края на войната Хитлер и приближените му все повече залитат в посока на "чудо оръжия", тъй като виждат, че нямат шансове да спечелят войната по нормален начин.