Логистика и численост при средновековните армии

[albireo]

BAGA_TUR, идея си нямам от къде се плочава тази разлика в цифрите :sm186:
но не вярвам да е печатна грешка, нито пък Perjes да се е объркал така кардинално. Явно зад цифрата 43 милиона стои някаква логика, за да се разплете тая мистерия предполагам човек трябва да намери и да прочете Geza Perjes.
Както и да е ето още малко цифри за прехраната на войника и логистиката.
3600 калории на ден - това е минимум необходимото за един войник ангажиран във военни действия. Данни на USA army от 1970г.
Стандартната дневна дажба на римския легионер е била 3 паунда (1.36 кг) зърно. Което смляно или изпечено на хляб дава 3100 калории. Т.е. няма чак толкова съществена разлика м/у дажбите в древността и наши дни. (4 паунда (1.82кг) правят 3600 калории) Имайте предвид, че говорим за минимално необходимото, горната граница като нищо стига до 4000-5000 калории, които са набавяни от допълнителни към хляба продукти.
Английските войници по времето на Edward I (13 век) са имали дневна дажба от 4 паунда жито + други продукти и в добавка 1 галон (3.77 литра) ейл или бира - водата не е била много читава за пиене по време на поход. В Западна Европа средновековния войник обикновенно си е плащал за храната - но все пак тая храна трябва да е налична за да се купи нали? В противен случай армията доста бързо оредява .
Да не забравяме месото, което дава повече калории на килограм отколкото житните култури. Редовна практика на средновековните армии е било прекарването на живи животни в обоза ( на стада), за което трябват пастири, а както се досещате те също трябва да ядат.
Относно това колко могат да носят и прехраната на товарните коне, мулета и волове ви съветвам да погледнете линка, който съм дал в края на предишния ми постинг - там има доста информация.

[BAGA_TUR]

Взел съм няколко четива от библиотеката, и сега ги проучвам..
Явно си обновяват книгите, защото преди имаше интересни произведения, а сега трябва да ги търся в архива.. Имам един интересна "тухла" за средните векове в Европа, но тя ще почака, че сега съм се задълбочил върху навлизането на християнството в България.

п.п Набързо хвърлих поглед на една книга приписвана на рицаря Жофроа дьо Вилардуен, на няколко пъти споменава за значителни количества припаси които получават по пътя.. Било с меч, било срещу пари..

.

[Гост]

3600 калории на ден - това е минимум необходимото за един войник ангажиран във военни действия. Данни на USA army от 1970г.

.... Това не е ли от онези интересни изчислевия, според които издръжката на един българин е месечно 600 лв. И като се се окаже, че дохода на 3-4 членно семейство е 400л. месечно, се стига до извода не че сметката нещо е грешна, а че въпросното семейство имало скрити доходи.

Иначе никак не са редки описваните случаи, особено при обсада когато продължавали да обичат убития боен другар, но ако е леко изпечен.

[Гост]

Te eдин малко дълъг, но показателен цитат. Показва разнообразния ландшафт, ползван от войските Показва, че една брадва далеч не е струвала кокото едно село, показва и други работи.
Маврикий, Стратегикон:

"ГЛАВА XX.
Как вести пехоту по затруднительной местности и чрез теснины.

Кто уверен в том, что сражаться придется в густых лесах или на затруднительной местности, или в теснинах, в особенности со славянами и антами, тому надо заранее приготовиться к этому, не брать много конницы, повозок и обозов, а также тяжелого вооружения, как напр. панцирей или шлемов, но чтобы у тяжеловооруженных были малые щиты, а у копейщиков малые копья, но не такие, как у конницы, у легковооруженных щиты еще менее, легкие луки с колчанами, дротики, малые мавританские копья и небольшие мартзобарбулы. На всякий случай иметь во вьючном обозе большой запас отточенных секир. Пешее войско из тяжеловооруженных не надо строить в развернутом фронте, как на ровной и открытой местности, но разделить его на две или на четыре меры, или глубину делать 2 или 4 ряда к стороне фланга, смотря по количеству войска, как показано на прилагаемом рисунке, или вообще, как требует обстановка. Меры должны двигаться на одной высоте и иметь между собой непосредственно интервалы на величину полета брошенного камня. Если при войске есть конница и обозы, то за пехотой должны идти обозы, за ними кавалерия, а за ней небольшое число тяжело и легковооруженных, для охраны тыла, так как неприятель легко может сделать на него нечаянное нападение. Впереди войска небольшое число легковооруженных и всадников на таком расстоянии, чтобы были слышны сигналы, а также и по бокам со всех сторон, чтобы они в одно время охраняли и разведывали: не приготовлена ли какая либо хитрость со стороны неприятеля: нет ли подрубленных снизу деревьев и едва держащихся, которые легко опрокинуть рукой, чтобы быстро завалить теснины и доставить не мало хлопот вошедшим в них. Легковооруженные с небольшим числом всадников должны разведывать это, а также высматривать неприятеля, если бы таковой обнаружился; таким образом должно двигаться войско. Где местность открыта, там впереди должна быть кавалерия и разведывать, где же теснины и затруднительная для перехода, там легковооруженные. Легковооруженные не должны строиться в одну прямую линию, как тяжеловооруженные, но по друнгусам, т.е. по 3 или по 4 (269), чтобы при необходимости могли закрыть друг друга щитами и метать копья; при них должен быть один лучник, которого они должны прикрывать. Эти друнгусы должны, как сказано, идти не вместе, но друг за другом и отдельно, чтобы охранять друг друга с тыла; причем если бы вдруг появился неприятель, или произошло какое либо затруднение вследствие неудобных местных условий, то идущие сзади должны скрытно пробраться на возвышенное место и ударить на неприятеля сзади, потому что легковооруженные всегда должны предупреждать неприятеля на возвышенностях. Легковооруженным приказать, чтобы они не отделялись от строя далее того расстояния, с которого могут услышать звук рога или трубы, чтобы не попали в опасное положение, будучи лишены поддержки. Когда четыре меры двигаются прямо перед собой и встретится дефиле, так что эти четыре меры не могут идти рядом одна с другой, то из двух мер составляется дифалангия, если и две не могут пройти, то из каждой надо сделать отдельный отряд и все должны следовать за первой, причем легковооруженные идут все время впереди. После прохода через теснину надо опять перестроиться в 4 меры или по прежнему: если неприятель появится в большом числе с фронта или с флангов, то фронт надо выстроить в ту сторону, куда надо, т.е. если он покажется слева, то мера этой стороны останавливается и выстраивается, а остальные меры подходят и по ней становятся на свои места. Если появится справа, то повернувшись лицом в эту сторону, переменяют фронт подобным же образом. Если появится перед одной из средних мер, то одна или две должны сделать захождение направо, как делается в ПАРАГОГЕ и выстроить фронт, остальные же две, подходя, выстраиваются подобным же образом и получается развернутый фронт лицом к неприятелю. Если местность способствует движению всего боевого порядка навстречу неприятелю, то легковооруженные и конница должны обойти неприятеля. Если нет, то наступать, тесно сомкнув ряды. Тяжеловооруженных следует размыкать по фронту и в глубину, для более удобного движения между деревьями, а в случае необходимости – опять смыкать. Если же нельзя так построиться, то боевой порядок должен остановиться, а легковооруженных выслать вперед против неприятеля, но чтобы за ними вблизи была поддержка из некоторого числа тяжеловооруженных и конницы. Войску надо внушить, что если на походе вдруг послышатся крики, вследствие того, что покажется неприятель, то чтобы не волновались все и не бросались в ту сторону, но пусть тяжеловооруженные остаются в том же строю, а к той мере, где послышались крики, пусть спешат легковооруженные. Впрочем воины, бывшие перед мерой, не должны без приказания своего начальника сейчас же отступать на фланги меры, а также и бывшие перед флангами, но каждая мера подает помощь той, которая в этом нуждается тогда, когда этого требуют обстоятельства и только в том случае отступают на тяжеловооруженных, если очень сильно теснит неприятель. На походе в местах затруднительных и теснинах пехота может удобно и безопасно двигаться четырьмя или двумя мерами отдельно, смотря как позволяет местность. На открытой же местности – развернутым фронтом с разомкнутыми по фронту и в глубину рядами, смотря по местности. Необходимо знать, что в густых лесах более пригодны действующие копьями и дротиками, чем стрелки и пращники. Вследствие этого большинство легковооруженных должно упражняться в метании копий и дротиков. Стрелки же более приносят пользу в строю, а также на местности неровной, обрывистой и в теснинах. В густых лесах более всего необходимы вооруженные копьями и находящиеся в стороне от строя (вне строя). Необходимо также укреплять лагери, а палатки ставить по возможности на широких интервалах. На узких небезопасно. Лагерь надо хорошенько разбить, укрепить, избегая мест вблизи высот; не распускать войска из строя до тех пор, пока не будут поставлены палатки, ров будет наскоро укреплен и выставлено сторожевое охранение. Все должны знать, что по первому сигналу на трубе должны встать, а по второму – двигаться. Прилагаем здесь рисунки для того, чтобы все сказанное в предшествовавшей главе, запечатлелось во взоре.
А (). Развернутый строй, не глубок и пригоден на открытой местности.
В (). Колонна в одну фалангу, необходимая для следования через теснины, проходимые только в одном месте.
С () Колонна в 2 фаланги, необходимая в теснинах, как для отступления, так и для нападения легковооруженных и конницы и для охраны всего войска.
Д () Колонна в 4 фаланги – тетрафалангия – необходимая в том случае, когда пехотные силы велики, местность удобная и желательно пройти путь скорее. Скоро может быть перестроена в развернутый."

[Гост]

А ето още идин цитат от Акрополит. Но тъй като пиша във времето между 8 и 22ч., откъса няма да е изпълнен с насилие.

Акрополит, гл. 16 (има го в Зип-формат на "Фолио"):

И действително, защитниците на крепостта Лентиана, въпреки че имали голям недостиг от вода и вследствие на глада били принудени да ядът кожата от щитовете си и от връхните си дрехи...

[Хана]

Един много хубав линк, на мен лично ми беше много интересен. Става дума за логистиката на Византия: всичко, как са рекрутирани войските, финансиране на походите, как е вървяла подготовката, на продоволствие и снаряжение, как са се преждвижвали, с каква скорост (само не пише дали по пътища или през полето ), как се се изхранвали - хората и жвиотните, по колко ядат, как са лагерували и т.н. Има доста примери и някоко по-подробни описания на отделни походи, например този при Манцикерт. Всичко това подплатено с точно позоваване на източниците.

http://www.deremilitari.org/resource...es/haldon1.htm

А пък сайтът какъв е велик... само името му De Re Militari

[Гост]

Eto edno opisanie na teritoriata na dneshna Rusia i za niakoi dvizhenia na vojski
:

ДЖИОВАННИ ДЕЛЬ ПЛАНО КАРПИНИ
ИСТОРИЯ МОНГАЛОВ
Пер. А.И. Малеина. М., 1957.


ИОАННА ДЕ ПЛАНО КАРПИНИ, АРХИЕПИСКОПА АНТИВАРИЙСКОГО,
ИСТОРИЯ МОНГАЛОВ, ИМЕНУЕМЫХ НАМИ ТАТАРАМИ

Начинается история Монгалов 1 именуемых нами Татарами 2


§ I. O положении земли
Итак, вышеназванная земля расположена в той части востока, в которой, как мы полагаем, восток соединяется с севером. К востоку же от них расположена земля Китайцев, а также Солангов 5 к югу земля Саррацинов 6 к юго-западу расположена земля Гуиров 7, с запада область Найманов 8 с севера земля Татар окружена морем океаном. В одной своей части она чрезмерно гориста, в другой представляет равнину, но почти вся она смешана с хрящом 9 редко глиниста, по большей части песчана.
§ II. O качестве земли
В одной части земли находится несколько небольших лесов, другая же часть совершенно безлесная, пищу же себе варят и сидят [для тепла] как император, так вельможи и все другие люди при огне, разведенном из бычачьего и конского навоза. Далее даже и сотая часть вышеназванной земли не плодородна, и она не может даже приносить плода, если не орошается речными водами. Но вод и ручьев там немного, а реки редки, откуда там нет селений, а также и каких-нибудь городов, за исключением одного, который слывет довольно хорошим и называется Каракарон 10, номы его не видели, а были почти за полдня пути до него, когда находились в Сыр-орде 11, каковая является главным двором их императора. И хотя в других отношениях земля не плодородна, она все же достаточно, хотя и не особенно, пригодна для разведения скота.
------------------

§ III. О хитростях при столкновении
1. Когда они желают пойти на войну, они отправляют вперед передовых застрельщиков 119 (praecursores), у которых нет с собой ничего, кроме войлоков, лошадей и оружия. Они ничего не грабят, не жгут домов, не убивают зверей, и только. ранят и умерщвляют людей, а если не могут иного, обращают их в бегство; все же они гораздо охотнее убивают, чем обращают в бегство. За ними следует войско, которое, наоборот, забирает все, что находит; также и людей, если их могут найти, забирают в плен или убивают. Тем не менее, все же стоящие во главе войска посылают после этого глашатаев, которые

52 Плано Карпини
должны находить людей и укрепления, и они очень искусны в розысках.
II. Когда же они добираются до рек, то переправляются через них 120, даже если они . и велики, следующим образом: более знатные имеют круглую и гладкую кожу, на поверхности которой кругом они делают частые ручки, в которые вставляют веревку и завязывают так, что образуют в общем некий круглый мешок, который наполняют платьями и иным имуществом, и очень крепко связывают; после этого в середине кладут седла и другие более жесткие предметы; люди также садятся в середине. И этот корабль, таким образом приготовленный, они привязывают к хвосту лошади и заставляют плыть вперед, наравне с лошадью, человека, который бы управлял лошадью. Или иногда они берут два весла, ими гребут по воде и таким образом переправляются через реку, лошадей же гонят в роду, и один человек плывет рядом с лошадью, которою управляет, все же другие лошади следуют за. той и таким образом переправляются через воды и большие реки. Другие же более бедные имеют кошель из кожи, крепко сшитый; всякий обязан иметь его. В этот кошель, или в этот мешок, они кладут платье и все свое имущество, очень крепко связывают этот мешок вверху, вешают на хвост коня и переправляются, как сказано выше.
--------------------

[gollum]

BXT, когато разглеждате въпроса за "средната скорост на движение" на една армия не можете да го направите от гледна точка на сравнението "колко километра на ден мога аз да ходя". Както бе отбелязано, става въпрос за множество различни фактори, всички предполагаеми. Но има една основна отлика, която не знам защо пренебрегвате с "лека ръка" - разликата на това да се придвижва един човек и група от хора е много голяма. Жалко, че вече не помня в коя тема разгорещено се обсъждаше този въпрос и изписахме доста по него, та ще трябва да повтарям вече писани неща.
Та, "каква е разликата"? Става въпрос за няколко такива разлики:

1. Разликата е в дължината на колоната и в това кога се приема, че тя е пристигнала до даден пункт. Да приемем, че един човек тръгва от пункт А и пътува към пункт Б. Разстоянието между двете точки е примерно 20 километра по права линия ("птичи полет" както му се казва, макар че би могъл да е и "пчелен" такъв ).
Единичен човек тръгва от единия пункт и по някакъв начин стига до втория. Приемаме, че е стигнал там, т.е. пътуването му е приключило, когато пристигне в пункт Б. Точно колко време ще му отнеме това зависи единствено и само от избрания маршрут и от способността му да се движи по него. На тези два въпроса ще се спра в следващата, втора точка.
Но когато става въпрос за група хора, пътуването приключва не когато първият човек от групата пристигне в точка Б, а когато последният стори това. В този случай се добавя още един фактор - можем да го наречем "дължина на колоната", който зависи от два фактора - избрания маршрут (ограничаващ фактор) и размера и състава на групата. Когато преценяваме тези фактори грубо можем да приемем, че към дължината на маршрута се добавя дължината на колоната, а тя се определя от пропусквателната способност на пътя и или местността.
Ще дам пример - ако говорим за група хора с численост 10 000 души, които се движат по път, позволяващ двама души да вървят един до друг и приемем, че мястото, което заемат тези двама души е един метър (т.е. това е дистанцията между всяка двойка плюс самата двойка), то цялата колона ще е дълга 10 километра. Ако приемем, че са намерили някакъв доста добър маршрут и разстоянието пеша между двете точки е 30 километра, а колоната се движи с 5 км/ч, то чак на втория час последният човек от колоната ще е напуснал точка А. Съответно, челото на колоната ще навлезе в точка Б шест часа, след като е напуснало точка А, но края на колоната ще бъде там чак два часа по-късно.
Ако погледнем пак сравнението, то излиза, че сам човек би минал разстоянието между точка А и точка Б за шест часа, но 10 000 души биха сторили това за 8 часа. Разликата е 1/3, т.е. хич не е малка.
Разбира се, Вие можете да кажете - "е, дори и 1/3 повече не е толкова много повече". Но нещата всъщност са по-сложни и затова се налага да разгледаме още две причини.

2. Изборът на маршрут е много важен фактор. Първо от него зависи точно на какво ще е равно разстоянието между двата пункта. Привеждам илюстрация 1 като пример. Второ, пак от този избор зависи през каква местност ще се пътува, а това е пряко свързано със скоростта на пътуване. Важно е да осъзнае, че този избор е свързан с множество различни фактори, включително и не свързани директно със самото пътуване (например, военни или политически съображения), а те могат да влияят много върху този избор.
Но ако разгледаме само факторите, свързани със самото пътуване, то трябва да се има предвид, че в общия случай дадено разстояние, измерено по права линия ако се изминава пеша е около два пъти по-дълго. Разбира се, може да бъде и повече (три или четири пъти), както и малко по-малко, но не много по-малко. Конкретно зависи от дължината на самото разстояние - колкото по-малко е то, толкова по-прав може да е пътя и съответно по-близо до "полетното разстояние".
Този фактор, при това, е пряко свързан с размера и състава на групата. Там, където сам човек може да мине лесно, по-трудно ще минат сто, а 1000 или повече с багаж може въобще да не успеят да преминат. Общото правило е, че големи групи хора, каквито са армиите, се движат само по пътища. В този случай движението е ограничено от състоянието на тези пътища и от дистанцията по път между двете точки. А тя може да е доста по-голяма от тази, която би изминал сам човек, способен на много по-висока мобилност.
Ако се върнем към нашия пример с 10 000 души с обоз (а тук бих добавил, че обозът на 10 000 души за примерно двадесетдневно пътуване може да възлиза спокойно на 300-400 тона, т.е. да са необходими поне 200-300 обозни коли, за да го пренасят, а това ще увеличи дължината на колоната с поне 3-4 километра) може да се окаже, че имат възможен маршрут с дължина не 30 километра, а 40 или дори повече. Което означава, че когато добавим и този фактор, разликата в скоростта на движение нараства от 6 часа за сам човек, на 10 часа за 10 000 души. А ако добавим и неизбежния обоз, не само че дължината на колоната се увеличава, но и скоростта на движение намалява (тя така или иначе намалява за сметка на необходимостта от поддържане на определено построение и дистанции). Не мисля, че бих сгрешил ако предположа, че вместо 5 км на час нашата 10 000 колона с обоз ще се движи по-скоро с 3 км в час (и то по добър път). И стигаме до много интересно нещо - за да измине същия път тази група ще се нуждае от около 18 часа спрямо 6 часа за единичен човек. Т.е. разликата, която в началото беше само 1/3 вече нарасна на трикратна.
А още не сме разгледали последната точка.

3. Ние пропускаме още един фактор - предполагаме, че възможните маршрути за движение и самата честност са "прозрачни" за движещите се по тях. А това не е задължително вярно, особено за движение по чужда територия. Неяснотата за маршрута дори и при движение на сам човек може да доведе до значителни отклонения за сметка на заблуда или тръгване по по-дълъг път. А това ще доведе до мултиплициране в случая с голямата група.

В заключение - всичко това е мисловен експеримент, не повече. Но може да Ви даде добра представа за това каква е разликата в движението между един човек и много голяма група от хора, каквато е една армия и защо не може едното да се преценява на базата на другото. Както видяхте, разликата може да е трикратна и дори по-голяма, т.е. ако предположим, че един човек, вървящ сам със средна скорост от 5 км/ч на ден може да върви десет часа и да измине 50 километра, то група от хора (например, 10 000) може да се окаже, че са способни да се движат с обща скорост около 2-3 км/ч и да изминат за същото време едва 20-30 километра или дори по-малко. А както отбелязахме, изминати на практика 50 километра могат да се равняват на покрито по "птичи полет" разстояние от едва 20 или по-малко километра. И това без да смятаме различни други фактори като вражеско противодействие, необходимост да се създаде лагер, за нощувка, да се разположи охрана и да се изпратят и изчакат да се върнат разузнавателни групи. Всичко това е все движение и отнема време. Затова и направихме едно обосновано предположение, че средната скорост на движение може и да е била около 15-20 километра на ден, дори и по-малко. Естествено, това зависи от множество различни преценки.

ПП Не случайно дадох пример с немските пехотни корпуси през август и септември 1914 г. Там, където те се придвижват без съприкосновение с противника (десния фланг), при това по много добри пътища, при много висока степен на организация и възможно най-ускорен марш, те успяват средно да изминат разстояние от по 40-45 км на ден. Но това измерено в "колко успява да измине един пехотинец". На практика за целите корпуси изминатото разстояние е наполовина, а когато извивките на пътищата се приравнят към разстоянията по картата (прави), изминатите дистанции се оказват още по-малки. Това го давам само като пример, защото една средновековна армия, включваща обоз и пехота, се движи много по-бавно от това.

[Thorn]

а тук бих добавил, че обозът на 10 000 души за примерно двадесетдневно пътуване може да възлиза спокойно на 300-400 тона, т.е. да са необходими поне 200-300 обозни коли, за да го пренасят, а това ще увеличи дължината на колоната с поне 3-4 километра)

По тон и половина на една каруца! Сериозни каруци.

Виждали ли сте така наречените "молотовки"? Те носят по тон и половина.



Впрочем при 300 тона и десет хиляди човека се пада 30 килограма на човек - т.е. може да се носи и в раница.

Голъм, не искам да кажа, че една голяма армия се е движела по-бързо. Реално скоростта на пехотата е между 20 и 40 км на ден като силно варира в зависимост от организацията, подготовката, местността и противодействието на противника. За голяма слабообучена армия в планинска местност и при сблъсъци с врага - вероятно между 10 и 20 км.

Но със сигурност не са мъкнели такъв огромен обоз.

[resavsky]

Но със сигурност армията на Никифор е била много по голяма от 10 000 човека.Съмнявам се че нейният брой е бил под 40 000 човека - това е долната граница.Една такава огромна армия е имала обоз от поне 1 000 коли.Съмнявам се че някой би рискувал да сложи на всеки пехотинец 30 килограмова раница.Ако един пехотинец измине 20 километра с 30 килограма на гърба си плюс въоражението си в юлските жеги за какви бойни действия ще е готов?

[gollum]

Торн, признавам си, че не съм кой знае колко наясно с товаровместимостта на една каруца. Затова приех една съвсем произволна стойност, не държа на нея. Така или иначе, идеята бе да се илюстрира сложността на проблема.
Иначе като гледам си съгласен с мен в общи линии.

Но със сигурност не са мъкнели такъв огромен обоз.

За това не знам. Ако има някакви изворови данни по въпроса, няма да съм нещастен, ако ги дадете. Аз само ще си позволя да добавя следното: по това време обозът основно трябва да е бил превозван с коли, защото ако се вози с коне или мулета, те общо взето носят толкова, колкото и ще изядат, носейки го. Или почти толкова, но ефективния пренасян товар е много малък. Срещал съм такива изворови данни.
Сега, за конкретният товар. Ако предположим, че става въпрос за пехота, то мисля, че няма да сгреша ако допусна, че за всеки човек трябва средно по един килограм храна на ден. Т.е. за двадесетдневен поход на десет-хилядна армия (с известна презастраховка от примерно 5 дена, което ще е нормално), трябват само 200-250 тона храна. Разбира се, реалната маса зависи от типа храна, защото храните са много различни и тежат различно, с различна хранителна стойност и различна трайност са. Обаче освен хранителни припаси, има и определено имущество, което също трябва да се пренася (палатки, някой видове боеприпаси и прочее). Т.е. можем да предположим, че ще има поне 20-30 тона допълнително имущество. Накрая, ако предположим, че всичко това ще се превозва с каруци, то ще трябва и храна за животните. Тук нищо не мога да допускам, защото не знам какви са стандартните стойности. Само го отчитаме като фактор. Т.е. сигурно няма да сме чак толкова далеч от истината, ако предположим, че за подобна армия (10 000 души) за 20-дневен поход трябват около 400 тона разнообразни припаси, които тя или да превозва със себе си в обоз, или да ги има разположени някъде по маршрута й. Последното е малко вероятно когато става въпрос за движение на територията на противника.
Каква част от това количество хората могат да носят на гърба си? Трудно е да се прецени, но не бива да забравяме, че те носят и снаряжението, екипировката и въоръжението си, както и някакви лични вещи. Едва ли всичко това е по-малко от 10-15 килограма на човек. Би било допустимо, според мен, да предположим, че свръх това могат да носят по още 10 килограма товар и да изхождаме от това - 10 000 души могат да носят около 100 тона на гърба си. Значи остават между 200 и 300 тона, които трябва да бъдат превозвани по друг способ.
Хайде нека допуснем, че съм завишил цялото количество необходими припаси и го намалим с 50% и вместо около 400 тона припаси им трябват само около 200. 100 от тях носят на гръб, останалите 100 се пренасят в обоза. Колко каруци ще са нужни за това? 200? Сигурно поне толкова.
Може да се възрази, че армията е носила много по-малко припаси и е разчитала на някакъв тип фуражиране и плячка. Нямам нищо против това - напълно е възможно. Но това ще доведе до допълнително забавяне на движението й. Като това забавяне може да е много значително.

[Thorn]

Конницата е носела много багаж в дисагите. Имало е много товарен добитък и малко и при това супер бавни каруци. Обозът е бил повече керван мулета, отколкото конвой коли.

И в значителна степен са разчитали на фуражировка.

[Thorn]

Според Википедия са необходими два фунта сухари на човек на ден

[gollum]

Според Википедия са необходими два фунта сухари на човек на ден

Т.е. предположението ми за един килограм храна на човек на ден е доста точно .

[resavsky]

А конницата?Никифор със сигурност е имал и конница.За един кон са нужни поне 5 килограма фураж на ден - това е минимума.Кой би рискувал да влезе в сериозен бой с недохранени коне?Ако приемем че става въпрос за 10 000 армия /повтарям се но армията на Никифор е била в пъти по голяма/ то поне 2 000 от тях бил следвало да е конница.Тоест само за конницата на един 20 дневен преход са необходими 200 тона фураж.