Тридесет годишната война

[gladiator]

около 3-5000! Пиши, интересно е!
не знаех, че вкарват в Магдебург кирасирите-което си е глупост, подобна ан руските танкове в Грозни-тези бронирани мастодонтии са за полеви бой, не за тесни улици и сгради извисяващи се над тях

[Ламя]

Густав II Адолф,известен още като Густав Велики,Лъвът на Севера,Златният крал е роден на 19 декември 1594 г.в замъка "Три корони" в Стокхолм.Баща му е Карл IX Ваза,майка му - втората съпруга на Карл,Кристина Холдщайн - Готорп.Той е най-големият син в семейството.Баща му се заема много сериозно с възпитанието му и това превръща бъдещия крал в един от най-образованите монарси в Европа.Най-много обича да се занимава с математика и история,а определено е имал и дарба за езици.Говорел е свободно немски,френски,холандски,италиански и латински,и отчасти руски и полски.Едновременно с това се обучава във фехтовка и езда,където също постига много високи резултати.Двама души са постоянно около него /освен баща му/ - това са Йохан Шитте и Аксел Оксиенщирна.От 11 годишен кралят го води на всички заседания на сеймовете,за да го подготви за бъдещето.Наблюдавайки работата на баща си,Густав от малък има враждебно отношение към аристокрацията /както и Карл IX/.Още тогава той е наясно,че неговите благородници трябва да бъдат стиснати в железен юмрук,за да се подчиняват безпрекословно и най-важното - да не пречат на бъдещите реформи.Пред очите му са Германия с нейните повече от 250 самостоятелни князе и Франция с непокорните на кралската власт принцове от "кралска кръв".Изобщо човекът е изпреварил времето си - това признават и враговете му.

Баща му умира през 1611 г. и едва 17 годишен,Густав сяда на трона на Швеция.Наследява три войни - с Дания,Полша и Русия.Армията е на посредствено ниво,финансите - и те.С аристократите се споразумява лесно - обещава привилегии и най-важното за тях :обещава да се вслушва в решенията на сейма.Но най- напред - назначава Оксиенщирна за канцлер - едно много далновидно решение.
С Дания сключва мир в Кнерьоде през 1613 г. с което приключва т.н. Калмарска война.Единствено крепостта Елфсборг е спорна,но Густав предпочита да брои 1 милион риксдалера и да я откупи,за да може да се приключи конфликтът и да се мине на следващите задачи.
Следва Русия.Тук се налага да се воюва и шведите се представят добре.Густав подписва Столбовския мир през 1617 г. със значителни придобивки за Швеция./ Ям,Копорие,Нотебург и Кексхолм/.Но кралят е постигнал нещо много полезно за страната си - сега между него и русите лежи територия покрита с реки,езера и блата,трудна за преминаване - т.е. осигурен от природата естествен тил./в този дух е и речта му пред сейма след споразумението с русите/.
С Полша нещата са далеч по-сложни.Работата е там,че католическият крал на Полша Сигизмунд III също е от династията Ваза и претендира за шведския трон.Той дори приканва Густав да отстъпи престола,който по право /ти да видиш !/ бил негов.Естествено нещата трябва да се решат на бойното поле,а там шведите печелят.Следва двегодишно примирие,което Густав използва за да реформира из основи армията си и да увеличи флота.В крайна сметка историята завършва зле за Полша - тя губи Ливония и няколко балтийски пристанища.Освен това,посредникът при мира - вездесъщият кардинал Ришельо тайно подписва споразумение с Густав Адолф за финансова подкрепа от 1 милион ливри годишно,ако Густав влезе в Германия.
Реално Густав Адолф влиза в Тридесетгодишната война през 1630 г.Причината са продължаващите успехи на Фердинанд II/ по-точно на Валенщайн и Тили/ срещу протестантите.Густав си дава ясна сметка,че ако Фердинанд се утвърди на Балтийско море,следващата му логична стъпка е да се обедини с полските католици на Сигизмунд и да смаже Швеция като възстанови Сигизмунд на шведския престол.Има разбира се и причини от чисто лично естество :в заловени от шведите писма на Фердинанд се пише оскърбително за Густав /при това Фердинанд не го признава за крал,за него крал на Швеция е Сигизмунд III/,при подписването на споразумението в Любек с датчаните,Швеция изобщо не е допусната и други наглед дребни предизвикателства.Факт е,че когато Густав Адолф решава,че трябва да влезе във войната,сеймът го подкрепя единодушно/тук и дипломатът Оксиенщирна помага/.

Как изглежда войската на Густав Адолф при влизането му в Тридесетгодишната война ? Докато всички останали разчитат на наемници,Густав създава национална армия,чийто гръбнак са пехотинците - свободни шведски селяни.Дисциплината и моралът са на ниво,което дори сега не можем да си представим.Дълбоко религиозен,Густав заявява,че той командва ХРИСТИЯНСКА армия и всички в нея са длъжни да се държат като истински християни.Това е единствената армия,в която изнасилването,изтезанието и плячкосването се наказват със смърт/само за момент си представете пълчищата на Тили и Валенщайн - те просто не биха воювали при такива условия/.На най-високите военни постове са издигнати изключително способни хора - първо Йохан Банер,после Ленарт Торстенсон и разбира се,генералът от пехотата Густав Хорн.Мускетарите на Густав са най-точните стрелци от всички останали,при това стрелят и презареждат ТРИ ПЪТИ по-бързо от противниците си.Шведската пехота също ползва смесен строй - пикинери и мускетари,но те са наредени в дълбочина максимум 6 реда,зад тях следва следващото подразделение и т.н.Това ги прави много подвижни и маневрени/Тили лично ще го изпита на гърба си при Брайтенфелд/ .Густав отрича напълно "Терциото"/терциите на Тили са били с 50 реда дълбочина/,като старомодно и не даващо реална възможност всички войници да участват едновременно в сражението.Той е първият пълководец,който се усъмнява в реалната полза от тежката артилерия и я заменя с полевата артилерия - оръдия тежащи 150-200 кг и стрелящи с малки гюллета и основно с картеч.Тези оръдия са на малки двуколки и ги теглят в зависимост от изискваната бързина на марша два или четири коня.По този начин артилерията е постоянно до пехотата и кавалерията и не изостава нито за миг.Оръдието се развръща и заема позиция за броени минути с помощта на не повече от четирима артилеристи.При това разчетите са били обучени така,че са можели да почистят,презаредят,насочат оръдието и да стрелят по-бързо отколкото един мускетар може да презареди и стреля с мускета си.Точно тази артилерия спира и отблъсква кирасирите на Папенхайм за първи път.

Спирам се по-подробно на организацията на шведската войска,тъй като почти всичко е ново за тези времена и вероятно това обяснява успехите на Густав,често срещу превъзхождащ го по брой противник.

Други нововъведения :
В шведската армия съотношението мускетари - пикинери е 2 : 1,докато при противниците му пикинерите са доста повече от мускетарите.Густав има намерение постепенно да превърне всички копиеносци в мускетари / което и ще стане към края на войната,но той няма да доживее да го види /.Шведските мускети превъзхождат по качество и особено по далекобойност тези на противниците му.Войниците са обучени във взаимозаменяемост - пикинерът може да стреля с мускет / вероятно не със същия успех /,пехотинците могат да обслужват оръдието,ако разчетът загине и всички могат да яздят коне.Когато войската е на лагер,ежедневно се води обучение / това сигурно го е прекопирал от римляните /.Кавалеристите,които са свикнали да са елитът и привилегированата част на тогавашните армии,тук са войници като останалите.За тях Густав въвежда нов начин на воюване : ескадронът се строява в три редици,като само първите две могат да стрелят с пистолетите и да се отдръпнат за презареждане.Третата влиза в боя със саби,докато другите две се прегрупират отново зад нея.Чак тогава / по команда / стрелят с пистолетите и се престрояват пак като трета редица.По тази причина шведските кавалеристи непрекъснато са тренирали фехтовка на кон - от това е зависел животът им.
И още много други неща..

Но да се върнем в Тридесетгодишната война.През 1630 г. Густав Адолф влиза в Померания с 14 000 / 16 000 ?/ армия.Скоро армията му нараства да 40 000 войници.Ето как минават двете години на участието му във войната :
- влиза с армията си в Мекленбург,/който наскоро е даден на Валенщайн като херцогство/,но местното население не го подкрепя /включително и протестантите/ и отказва да се присъедини към войските му.В началото на 1631 г. в Барвалд е подписан шведско-френският съюз и Франция вече официално подкрепя краля срещу императора.Шведите завземат /но не разоряват !/ Бранденбург,Саксония и Магдебург.Същите приемат условията за мир на Густав,а той поема ангажимент да ги брани от католическата армия.Храната и боеприпасите по Елба за обсадения Магдебург са изпратени именно от шведите.За съжаление кралят не успява да дойде с войските си на помощ на обсадените /всъщност това е единствената им надежда/ и градът пада.
-през септември 1631 г. е първата битка при Брайтенфелд /има и втора след години/.Тук Густав Адолф побеждава фон Тили - първият голям успех на протестантите във войната.Трябва да се отбележи провалът на саксонските съюзници,които се разбягват,като отмъкват и обоза.Само отличната дисциплина на шведските пехотинци не позволява това да се превърне в масово бягство.На практика шведите довършват и спечелват сражението сами.Към края на годината е превзет Майнц,а съюзниците саксонци влизат в Бохемия.Нещата тръгват от зле по- зле за католиците.Шведите влизат в Бавария,придвижват се на изток и при река Лех отново срещат армията на Тили.Тук католиците са разгромени,а Тили умира от раните си.
В тази битка Густав влиза без броня / бил е само с лека "ризница" от пресована кожа/ с вика : " Господ Бог е моята броня ! " и така окуражава войниците си.
-императорът е принуден да възстанови като командващ Валенщайн,въпреки неохотата си и наглите условия на херцога.Най-после шведският крал има /донякъде/ достоен противник.Валенщайн организира армията и принуждава Густав да отстъпи към Нюрнберг.Херцогът го следва и разполага лагера си срещу неговия / в укреплението Алте Весте /.Двете армии са съвсем близо,но Валенщайн не напада,той си има свои лични планове.Бездействието му дразни приближените на императора и интригите и доносите срещу него достигат връхната си точка/ те не са спирали от награждаването на Валенщайн с Мекленбургското херцогство /.Густав не може да протака безкрайно,все пак той е на чужда територия и напада,но е отблъснат и отстъпва към Вюрцбург.Императорската конница се хвърля да коли изтощените шведски пехотинци,но кралят веднага изпраща тежката си кавалерия от резерва и спасява хората си.Това е първото отстъпление на непобедената до момента шведска армия,а генерал Торстенсон е пленен и затворен в крепостта Инголщад.Вече нищо не стои между имперските войски и Саксония.Валенщайн окупира областта и тръгва на север след шведите.
-решителната среща на двамата пълководци става при Люцен на 16 ноември.Битката завършва с победа на шведите,но тук загива техният крал-воин.В гъстата мъгла и барутен дим,кралят който командва кавалерийска част е отделен от своите пехотинци и е убит.Командването поема вторият по ранг - Бернхард фон Сакс-Ваймар.Над тялото на Густав,той се заклева да спечели сражението.Шведската армия,решена да отмъсти,тръгва в решително настъпление,изтласква католиците от позициите им и завладява цялата имперска артилерия.Междувременно повиканата от Валенщайн кирасирска конница,начело с Папенхайм напада,но е отблъсната от артилеристите на Густав с тежък картечен огън,а самият Папенхайм е смъртно ранен.Благодарение на уменията на Валенщайн,имперската армия отстъпва в боен ред.В този момент пристига 4000 войска в подкрепление за херцога,но той не посмява да контраатакува без артилерия и кирасири.Армията му отстъпва Лайпциг и напуска току-що завладяната Саксония,а самият Валенщайн се оттегля в Бохемия.

Няколко думи в заключение за Густав II Адолф :

През февруари 1633 г. Шведският Риксдаг решава,че оттук нататък името на покойния крал ще бъде Густав Велики.Нито преди,нито след това шведски владетел е удостояван с подобна чест.
Клаузевиц и Наполеон го признават за най-великия пълководец,а Клаузевиц го нарича "баща на съвременното военно изкуство".Наполеон признава,че взаймодействието на различните родове войски е научил от него.
След победата си при битката при Рейн,въпреки че е в по-изгодна позиция от военна гледна точка,Густав е първият,който предлага да се спре най- после войната и да се намери политическо решение на религиозния проблем,като се дадат равни права на католици и протестанти.Фердинанд II рязко отхвърля предложението - в резултат - още близо 20 г. война,смърт и разрушения.
Като пълководец,стратег и организатор на наборна армия /подобна идея е имал и Тили,ако си спомняте/,както казахме в началото - човек,изпреварил времето си.И то много.
Густав Адолф е човекът,практически доказал,че наемна и редовна армия изобщо не могат да се сравняват.Единственият му опит да ползва наемници е Алте Весте /срещу Валенщайн/ и точно те го провалят в това сражение.
Личната му храброст - ще кажа само,че няма друг владетел със седем белега от сабя по тялото си.Това - преди смъртта му при Люцен.
Като крал - възстановил напълно добросъседските отношения с Русия и особено търговските.Възстановил напълно търговските отношения с Нидерландиите и Франция.Издигнал националното самочуствие на народа си,превръщайки го във водеща нация в Европа.В самата Швеция /трябва да признаем,че повечето реформи,особено данъчните и финансовите са дело на Оксиенщирна и незаслужено се приписват лично на Густав/ опростява данъчната система,въвежда преброяването на гражданите и адресната регистрация /абсолютна необходимост при обща военна повинност/ ,възстановява университета в Упсала.
С две думи : Густав Велики.

[gladiator]

Колега, простете - две кратки вметки:
оръдията са т.н кожени-те са от много тънак метал, върху тях намотане въжета и облечени в кожа-вярно много са леки , но бързо прегряват, та доста бързо са изоставени-не са ефективни

- второто е един въпрос
ако тази "ХРИСТИЯНСКА" армия е такава, каквато описвате и въпроснати простъпки се наказват със смърт, то защо поляците наричат един период от своята история шведският потоп?

[Ламя]

За оръдията е така наистина,но :
- този тип оръдия са се произвеждали по-лесно и са били много по-евтини от класическия тип.
-според тактиката на шведите е било по-важно оръдията да бъдат бързо премествани и концентрирани там,където го изисква моментът,а не колко ще издържат на непрекъсната стрелба.Пример : отбиването на атаката на Папенхайм при Люцен.Само бързодействието на артилеристите / и торбите с куршуми,натъпкани в дулата/ са попречили на пробиването на шведския строй и обръщането на битката в полза на Валенщайн.Внезапният почти флангов удар едва ли можеше да бъде спрян с друго средство.
-при Брайтенфелд отначало оръдията са разположени в центъра - срещу тези на Тили.Когато обаче става ясно,че генерал Хорн ще удържи имперската пехота,ген.Торстенсон веднага придвижва почти цялата полева артилерия на десния фланг срещу /вече/ по-голямата опасност - кирасирската конница.Ако това бяха тежки оръдия,сигурно нямаше да успее навреме,така мисля аз.

А за поляците - на тях потопи им дай.И въстанието на Хмелницки е описано като потоп.И изобщо Сенкевич е блестящ писател,но не е историк.То според поляците и запорожците,щом не щат да бачкат ангария на пана са непокорни животни и следва да бъдат изтребени.Според Гогол е точно обратното.Та така..

Колега,това е религиозна война/е,не само/.Едва ли някъде,по друг повод е проявявана такава жестокост.Разбира се,шведските войници сигурно също не са били цвете за мирисане,но Густав Адолф с въвеждането на сурови наказания поне е опитал да озапти войската.Което не може да се каже за никой,ама никой друг пълководец от тия времена.Ще спомена само,че той въвежда за провинилите се войници "шпицрутена",под лицемерния предлог,че ръката на палача опозорява войника,а братската ръка на другаря му /с яка сопа в нея/ ,го наказва и войникът може отново да служи.Който оцелее,а това много рядко се е случвало.

[gladiator]

факта, че този тип оръдия си отиват с тази епоха, ясно показва тяхната неефективност
колкото до потопа, не е дело на сенкевич, това си е общоприето название в полската история, ако го отхвърлим, то значи същото други трябва да правят с нашите Епопеи, борби за Национално освобождение и тям подобни

[zmaj]

А за поляците - на тях потопи им дай.И въстанието на Хмелницки е описано като потоп.И изобщо Сенкевич е блестящ писател,но не е историк.То според поляците и запорожците,щом не щат да бачкат ангария на пана са непокорни животни и следва да бъдат изтребени.Според Гогол е точно обратното.Та така..

Е, не, категорично не съм съгласен Стане ли въпрос за Реч Посполита, нещо се преобърща в мен

Иначе, сериозно - това за запорожците звучи като елементарна пропаганда от времето на съветско-полската война, с която се надъхват червеноармейците да мачкат омразните ляхи заради историческите им престъпления спрямо русите При цялото ми уважение към Тарас Булба, никъде не съм срещал нещо в подкрепа на твърдението ти, дори и в анти-ляхти трактовки на събитията.

[Kramer]

Уважавам полската история, Варненчик, романите на Сенкиевич, но иначе поляците са си доста високомерни.

[zmaj]

Уважавам полската история, Варненчик, романите на Сенкиевич, но иначе поляците са си доста високомерни.

Нормално, владели са половин Източна Европа , устояли са на четири делби, и въпреки това са запазили спомена за собствената си държавност. Е, вярно, високомерни и горди са и затова понякога ядат пердах, ама, карай За полякините да не говорим

[von Danitz]

Информацията за Густав Адолф е допълнена в поста за него.

[Deadwing]

Високо изразеното мнение на Андрей Пантев за участването на БЕЛГИЙСКИ войски в 30 годишната война ме закопа О_О

[Kramer]

Не съм съгласен името на немския княз Кристиан Брауншвайг да се пише като Брунсуик! Това ми напомня как в последния филм за "Валкирия" Щауфенберг беше кръстен Стоуфънбърг от преводача. Иначе информацията на Ламя е подробна.