Тридесет годишната война

[Ламя]

И нищо не казахте за клането в Магдебург. Интересно ми беше участието на хървати там.

Няколко думи за съдбата на Магдебург :
Градът е обсаждан два пъти : първия път от Валенщайн през 1629 г. неуспешно,втория път през 1631 г. от Тили - за съжаление ,успешно.Хронологията горе-долу е следната :
Втората обсада на Магдебург започва през ноември 1630 г.Въпреки всички религиозни глупотевини,с които биват надъхвани пълчищата на Тили,истината е една - Магдебург е много,много богат град за времето си /на фона на жестоко опустошената Германия/ и трябва да бъде ограбен до шушка.На няколко пъти на магдебургци е предлагано да заплатят огромен откуп за да се вдигне обсадата,но те отказват.Протестантите се бранят храбро седем месеца,като им помага и обстоятелството,че Магдебург се намира на р.Елба.Това им позволява да се снабдяват с храна и боеприпаси,тъй като католиците няма как да спрат това - Тили не разполага нито с флот,нито с подходяща за целта мощна артилерия.Всъщност съдбата на града е решена в момента, в който частите на Тили след изключително кърваво сражение завземат подстъпите към пристанището на Магдебург.От тук нататък всичко е въпрос на време.
На 20 май 1631 г. католиците успяват да направят пробив.Начело на ударната част не е граф Тили / той е от другата страна на града в този момент /,а граф Папенхайм - човек,чиято роля в тази война е доста пренебрегвана,макар че е значителна/той е командвал 40 000 войници /.Папенхайм командва елитна кавалерийска част / кирасири / и именно с нея се осъществява пробивът в един от крайните квартали.Защитниците правят последното което могат, а именно : минират всички къщи,които успяват,останалите подпалват.Кирасирите на Папенхайм са начело на атаката за да стигнат първи до плячката и естествено го отнасят яко.Това вбесява Папенхайм и той пуска напред главорезите - това е пехотата под негово командване,съставена от : хървати,поляци,валонци,и отчасти северни и южни немци.Започва историческото "Магдебургско клане",за което вината е изцяло на граф Папенхайм.Междувременно в града влизат и частите на Тили./ без него - той се връща в лагера,защо - можем само да гадаем/.Във вече смазания и опожарен град ,Тили влиза чак на третия ден.Язди мълчаливо със свитата си до една църква,където дръпва една молитва и се връща в лагера си.В същата тази църква предишния ден са изклани около 500 протестанти - основно жени,деца и възрастни хора и телата им са хвърлени в Елба.
Папенхайм от своя страна е горд с делото си.Ето неговия коментар :

"I consider it cost the city more than 20,000 souls, and most certainly no greater horrors and divine justice have been seen since the Destruction of Jerusalem. All our soldiers have become rich men."

Това,разбира се в никакъв случай не оневинява граф Тили.Естествено,че като главнокомандващ ,той носи цялата отговорност.Тили умира на следващата година /1632/,ранен от гюлле като се мъчи ужасно 15 дни от тетанус на 73 годишна възраст.

Крайният резултат от тази трагедия - от 30 000 жители,оцеляват едва 5000.За да се избегне зараза,мъртвите се изхвърлят в реката,което продължава четиринадесет /!/ дни.
В момента на подписване на Вестфалския мир през 1648 г. в Магдебург живеят около 450 /!!!/ души.Това е останало от процъфтяващия град - столица на провинцията.

Въпреки изключителната жестокост на религиозните войни като цяло,Магдебургското клане е прецендент дори за онези времена.Тъй като още не се е появил терминът "геноцид",въвеждат термина "магдебургизация" на някое населено място.Какво значи това ,вече е ясно.
И накрая :протестантите са толкова бесни от горепосоченото събитие,че когато пленник - католик моли за милост,му казват че ще получи "магдебургска милост","магдебургско правосъдие" или "магдебургска пощада".

Та това са общо-взето нещата.Не претендирам за точност и изчерпателност.

[von Danitz]

Мда, мрачничко. Представям си, ако са изхвърлили 25 хиляди трупа или около в реката, къде е отишла заразата... Доста death metal стана темата, но така е на война.

[Ламя]

Ако модераторите не са против,предлагам да направя нещо като "Кой кой е ? " по време на Тридесетгодишната война.Все пак е имало доста интересни личности,а не всеки има време да рови в Нета ,за да научи що за хора са били.

Ще започна със споменатия по-горе граф Папенхайм,участникът в обсадата на Магдебург и последвалото клане.

Готфрид Хайнрих,граф Папенхайм е роден на 29 май 1594 г. в малкото градче Папенхайм в Бавария в семейството на средна ръка благородници.Родът му е един от най-древните в областта Алтмюл - заселил се е там в 1111 г.Важно е да се знае,че Папенхайм е роден и възпитаван като протестант.Получава отлично образование в Алтдорф и Тюбинген,впоследствие известно време е преподавател в Алтдорф.Напуска работата си и тръгва да пътешества из Южна и Централна Европа с цел да търси приключения и да учи чужди езици.Престоят му в различните държави довежда до това,че през 1614 г. той приема римокатолическата вяра,която ще брани фанатично до края на живота си.Когато започва Тридесетгодишната война,той веднага изоставя току-що започнатата си кариера като правист и дипломат и става военен в армията на Полша,воюваща в момента с шведите.Проявява изключителна храброст и лидерски качества и на 25 годишна възраст /1619 г./ е произведен оберлейтенант,като му е поверена кирасирска част.Начело на кирасирите,той участва в битката при Бялата планина/ 8 ноември 1620 г./,където отново е в първите редици на атаката.Ранен е тежко при щурма на хълма и остава да лежи на бойното поле,тъй като го помислили за мъртъв.За негов късмет идва в съзнание,точно когато мародерите се готвят да го доубият и да оберат трупа/нормална практика в онези времена/.Обещава им 1000 талера и те го отнасят в лагера на Тили,където е излекуван.През следващите 2 години той воюва с Мансфелд в Западна Германия.През 1622 г. е произведен полковник на кирасирски полк.Следващата година се бие начело на полка си в помощ на съюзниците-испанци на територията на Италия/по-точно Ломбардия и Грисонс/.Особено се отличава при защитата на поста Рива на езерото Гарда,където може да се каже,че спасява целия фронт на съюзниците от пробив.
През 1626 г. Максимилиан I Баварски /ръководителят на Католическата лига/ го извиква обратно в Германия,възлагайки му да се справи с опасния селски бунт в Горна Австрия.Папенхайм се натъква на отчаяна съпротива,но смазва бунта с безмилостна жестокост за три седмици с поголовни екзекуции на бунтовниците и опожаряване на селата./ В едно от селата и до ден днешен има паметник на жертвите на бунта,а паметникът им е част от герба на селото/.
След потушаването на бунта,Папенхайм е изпратен да подкрепи Тили срещу датския крал Кристиан IV.Те обсаждат и превземат крепостта Волфенбютел.Междувременно Папенхайм започва да мисли за собствено феодално княжество /лека аналогия с Валенщайн,само че там мащабите са съвсем други - става въпрос направо за кралство/,като се надява да получи заради заслугите си към Лигата суверенното княжество Брунсуик/ в него влиза и току-що превзетият Волфенбютел/.Следват две години интриги,намеци и полуобещания,но в крайна сметка не получава нищо.Разочарованието му е очевидно и Лигата замазва положението като го прави граф през 1628 г. и фелдмаршал през 1631г.Същата година Папенхайм и Тили обсаждат Магдебург и на 20 май градът пада.Следва описаното по-горе Магдебургско клане.
Същата 1631 г. през септември Тили и Папенхайм пристигат с войските си при Лайпциг,където има укрепен шведски лагер.Тили не иска да влиза в битка,докато не дойде подкрепление,но Папенхайм непрекъснато търси стълкновения,които се превръщат в свирепи битки.Голямото сражение вече не може да се избегне и на 17 септември 1631 г. двете армии се срещат при Брайтенфелд.Центърът и дясното крило на имперските войски се командват от Тили,на лявото крило е Папенхайм с кирасирите.Срещу тях е съюзната шведско- саксонска армия,командвана
от Густав II Адолф и неговите отлични генерали Ленарт Торстенсон /артилерия/ и Густав Хорн /пехота/.Мобилната артилерия на Торстенсон засипва с огън кирасирите и Папенхайм решава да атакува,за да не губи хората си без битка.Следват седем /!/ последователни атаки,но всеки път коравите,отлично обучени и дисциплинирани шведски пехотинци не се разбягват.Мускетарите на Густав Адолф са инструктирани да стрелят не в конниците,а в конете и пред кирасирите бързо се натрупва стена от конски трупове,което ги лишава от основното им предимство.Когато започва последната,седма атака,влиза в действие леката конница на протестантите /фини и западни готландци/,подкрепена от тежката/смаландци и източни готландци/.Имперската армия губи сражението,Тили е ранен два пъти,загубите са огромни.Въпреки всичко Папенхайм прикрива отстъплението на Тили до Лайпциг.Налага се обаче да напуснат града още на другия ден,тъй като шведската конница продължава да ги притиска.През цялото време кавалеристите на Папенхайм се бият с шведите,пазейки гърба на Тили.72-годишният по това време граф Тили е в тежко състояние и на практика Папенхайм командва отстъплението на разгромената имперска армия.
След поражението Папенхайм води самостоятелно бойни действия във Вестфалия срещу шведите.Минава близо една сравнително успешна година за Папенхайм в битки по долното течение на Везер и Рейн.
През ноември 1632 г. имперските войски,водени от Валенщайн срещат шведите при Люцен.Валенщайн веднага изпраща куриер да извика на помощ Папенхайм /писмото се е запазило до ден днешен и е в австрийски музей/.На 16 ноември,в 14:00 часа Папенхайм се появява на бойното поле /битката вече е започнала/ и атакува начело на кирасирите направо с пристигането си.Свирепата атака за малко не обърква шведите,но те успяват да удържат мощния удар.Към 15:00 часа,Папенхайм е тежко ранен и войниците му го пренасят в Лайпциг,където на другия ден сутринта /17 ноември 1632 г./ умира.В тази битка на друг участък от фронта загива Густав II Адолф.Въпреки смъртта му,протестантите печелят сражението.
По нареждане на Валенщайн,тялото на Папенхайм е балсамирано и погребано в пражкия манастир Страхов.

Какво остава като спомен от фелдмаршала ? Няколко неща : името "папенхаймци" става нарицателно за полк с безусловна лоялност и смелост.На него е кръстена един модел рапира /папенхаймка/,която има дупчици на гарда,за да задържи острието на чуждата/.Остава петното за участието в Магдебургското клане.На две места в Германия /за толкова знам аз/ има негови паметници.От друга страна,в Австрия едва ли ще му издигнат паметник,по-скоро обратното.Не могат да се отрекат три неща :фанатичната му преданост към католицизма,изключителната му лична смелост и бойни умения - той винаги е водил "Черните кирасири" лично,пръв пред полка и накрая - лоялността му към Лигата на католиците.

[gladiator]

Много добро изложение!!!
ако мога да вметна, папенхаймер наричат още и олекотеният кавалерийски шлем, този дето по времето на Кромуел му викат в Англия рачешка опашка,у или е известен още като pot helmet
масово започва да измества тежкият кирасирски шлем

[г-н Никой]

Много добро изложение!!!
ако мога да вметна, папенхаймер наричат още и олекотеният кавалерийски шлем, този дето по времето на Кромуел му викат в Англия рачешка опашка,у или е известен още като pot helmet
масово започва да измества тежкият кирасирски шлем

Eдин такъв шлем и въобще едни доспехи от Х²V-ХV² век колко са стрували, знаеш ли? На мен ще ми е интересно да разбера, както и доколко са били достъпни. Подобно тежко въоръжение имало ли е у нас до 1396 г.?

[gladiator]

мисля, че не е редно да разваляме темата на колегите
не, естествено, че такова въоръжение не може да има в края на 14 в.

[Ламя]

Йохан Церклас граф Тили, известен с прякора "Монахът в броня", е роден през февруари 1559 г. в замъка Тили,близо до Нивел/ сега в Белгия /,тогава Испанска Нидерландия в знатно семейство с римокатолическо вероизповедание.Получава образование при Йезуитите в Колон и на 15 годишна възраст постъпва в испанската армия.Командващ е Алесандро Фарнезе,херцог на Парма и Пиаченца.Това е времето на Осемгодишната война срещу холандските бунтовници и Тили участва в успешната обсада на Антверпен /1584-1585/.След обсадата той постъпва на служба в Свещената Римска Империя и воюва като наемник в кампаниите срещу Отоманската империя в Унгария и Трансилвания през 1600 г.
В качеството си на обикновен войник показва голяма храброст,необикновена набожност,достигаща до фанатизъм/очевидно йезуитите са свършили добра работа/ и преданост към частта си.В продължение на 5 години наемничество получава постоянни повишения и в 1605 г. е вече фелдмаршал.През тези години Тили опознава много добре психиката и възможностите на наемните войници/сам той е такъв/ и когато през 1610 г. постъпва на служба при херцог Максимилиан Баварски,се заема с реорганизацията на баварската войска.Неговата идея е,че наемните отряди са напълно ненадеждни и решава да създаде съвсем друг тип армия.Според него всички пълнолетни мъже в Бавария трябва да бъдат мобилизирани :благородниците в кавалерията,селяните и гражданите - в пехотата.Всички трябва да минат сериозно военно обучение.Благодарение на тези му разбирания,армията командвана от Тили в началото на Тридесетгодишната война е считана в продължение на 12 години за непобедима.
Тили започва участието си в Тридесетгодишната война от самото начало,но в по-малки сражения,които неизменно печели.Причината е във въведената от него система,наричана "Терцио" - всеки мускетар,докато презарежда е охраняван от двама копиеносци.Въпросната система е заимствана от испанците и дава отлични резултати,разбира се съчетана с добре обучени и дициплинирани войници.През 1620 г. фелдмаршалът е изпратен срещу бохемските бунтовници с 25 000 армия.Следва прочутото сражение при Бялата планина/8 ноември 1620 г./ северно от Прага.Само два часа са достатъчни,за да бъде пробита линията на протестантите.Сражението завършва с пълен успех на Тили,който загубва само 700 войници срещу половината от протестантската армия /между 5 и 7000 убити и пленени/.Това е битката,в която за първи път воюват заедно Тили и Папенхайм/те още не се познават/,но разбира се,не е последният.
Няколко дни по-късно Тили влиза в Прага и окончателно смазва бохемския бунт.Арестува 47 известни благородници и 27 от тях са екзекутирани на Стария площад/и сега на площада има 27 кръста в паважа в тяхна памет/.Имуществото на всички участници в бунта е конфискувано в полза на Империята."Зимният крал" Фредерик успява да избяга с жена си и напуска страната.
Тили поема на запад,като пътьом губи една битка при Минголсхайм /27 април 1622 г./.Ето как протичат нещата :Тили се движи на запад,за да се съедини с армията на херцог Гонзало де Кордоба.За да му попречат,маркграф Георг Фридрих заедно с Мансфелд и 20 000 войници от Испанска Нидерландия/начело с генерал Амброджио Спинола/,застават на пътя му.Тили отначало има успех срещу ариегарда,но при сблъсъка с основните протестантски сили е отблъснат.Тили проявява мъдрост в случая,отстъпва с минимални загуби /2000 войници/ и просто заобикаля много по-силната,но слабо мобилна протестантска армия и успява да изпълни намерението си - да се присъедини към войските на херцог Кордоба.На двете армии им предстои бъдеща среща.Само след 10 дни,на 6 май 1622 г. при Вимпфен,те влизат в сражение.Но тук нещата са различни.Мансфелд е останал само с 15 000 войници,докато Тили и Кордоба имат 25 000.Въпреки това протестантите се бият здраво и нещата са на кантар.В един момент проработва късметът на Тили - едно гюлле пада в барутния погреб на Мансфелд и католиците печелят.
Следва битката при Хьохст на 20 юни.Тук нещата са точно обратни на сражението при Минголсхайм.Тили и Кордоба искат да попречат на Кристиан Брунсуик да се обедини с Мансфелд.За целта форсират река Хьохст,което поставя Кристиан в много неизгодно положение - с 12 000 армия срещу 25 000 без реката между тях.Протестантите губят 2000 войника и целия си обоз,но успяват да се изтеглят и да се присъединят към Мансфелд.Загубите на католиците са минимални.Победата има важно стратегическо значение - открит е пътят към Хайделберг.До пристигането си,армията на Тили опустошава напълно долината на Некер и Оденвалдската област.

За тези три победи в разстояние на два месеца,Тили е удостоен с графска титла.

Следва обсадата на Хайделберг.Тя трае 11 седмици.На 14 септември градът пада и войниците на Тили се впускат в страхотно клане.Изобщо,трябва да е ясно,че където е минела армията на Тили и трева не е никнела,но това си е било в духа на тогавашното време.Особено след продължителна обсада,войниците съвсем са озверявали,тъй като често са били по-гладни от обсадените.
Тили продължава към Манхайм,превзема го и стига до Франкентал/април 1623 г./Поучен от съдбата на Хайделберг,градът се предава и Тили продължава на север.Междувременно Кристиан Брунсуик събира нова армия и отново се изправя срещу Тили при Щадлон.Протестантите губят пак,но този път разгромно.От 15 000 армия остават само 3000 души,като половината от офицерския състав загива.Това на практика /заедно с капитулацията на Бохемия през 1623 г./ слага край на съпротивата в Германия.Войските на Тили ограбват и съсипват цяла Долна Саксония и де факто установяват господството на Лигата над цялата страна.
Това предизвиква намесата на датския крал Кристиан IV във войната през 1625 г., под предлог защита на протестантите/неговият замисъл е да стане лидер на Североизточна Европа/.Сражението е на 26 август 1626 г. при Лютер,трае 2 дни и завършва с пълна победа на Тили/въпреки че пробива датските редици от четвъртия опит/.Войниците му преследват и изтребват бягащите датчани,което е нехарактерно за тогавашния начин на воюване.Така обаче Кристиан губи половината си армия и е принуден да подпише споразумение в Любек,оттегляйки се от по-нататъшно участие във войната.По този начин Лигата контролира вече цяла Северна Германия.Войските на Валенщайн и Тили се обединяват и превземат Голдщайн,Шлезвиг и Ютландия.
Победата над Дания има неприятен страничен ефект за Лигата.Във войната се намесва нов противник,при това най-добрият до момента - шведите,начело с Густав Адолф.
След оставката на Валенщайн като главнокомандващ войските на Лигата,Тили заема мястото му /1630 г./ с титла "Наместник на императора по военните въпроси" т.е. вторият човек в Империята.През март 1631 г. той превзема с щурм Нойбранденбург,а през май заедно с Папенхайм влиза във Магдебург.Какво става там,вече знаем.
От Магдебург Тили тръгва към Лайпциг за да спре шведите.На 17 септември 1631 г. армиите се срещат при Брайтенфелд.Тук късметът най-после напуска Тили/или по-скоро той най-сетне среща достоен противник,с войска обучена по-добре от неговата/.Густав побеждава Тили и като стратег и като пълководец.Мобилната скорострелна шведска артилерия спира непобедимите до този момент Папенхаймови кирасири,пехотата на ген.Хорн маневрира много по-добре от имперската.В резултат - жестоко поражение за католиците.Армията на Тили губи общо 30 000 войници,от тях 7000 пленници и губи артилерията си.Само благодарение на изключителната храброст на полка на Папенхайм,който прикрива отстъплението,католиците не са избити до крак.Под Тили убиват два коня,самият той е ранен на две места и отстъпва Лайпциг.Налага се да извикат отново Валенщайн,докато Тили се лекува и възстановява от раните - той все пак е на 72 години,преклонна възраст за ония времена.

Така или иначе,старецът се изправя на крака и отново е на война.Прави опит да спре шведското настъпление при река Лех,за да не влязат в Бавария.Това обаче е последната му битка - ранен е от гюлле в крака,заболява от тетанус и умира в Инголщат след 15 дни мъки на 30 април 1632 г. на 73 годишна възраст.Последните му думи са "Регенсбург,Регенсбург !".Дори на прага на смъртта Тили все още е пълководец.Густав Адолф изпраща личния си лекар да помогне,но вече е късно.Тили го отпраща с думите :"Твоят крал е истински благороден рицар !"

Какво да се каже в заключение за граф Тили?Въпреки успехите му,военните специалисти смятат,че не е особено даровит пълководец.Войниците му го наричат "Татко",Густав Адолф му е викал "Старият капрал",а протестантите "Свирепия" и "Страшния".В същото време е бил простодушен и изключително безкористен.Той е може би единственият пълководец в тази война,който наистина се е сражавал за католическата вяра,без да очаква каквито и да било награди и материални придобивки.Фанатичен католик,безкрайно лоялен към императора си,дори за миг не си е представял да води някакви преговори зад гърба му.
А другата страна на медала - 25 000 избити цивилни в Магдебург,клането в Хайделберг,разоряването и пълната съсипия на почти цяла Германия,Австрия,Бохемия...
Такива са били времената...както се казва.

[von Danitz]

Супер, но откъде черпиш информацията? Прието е тук, поне бегло споменаване на източника или източниците.

[Ламя]

Супер, но откъде черпиш информацията? Прието е тук, поне бегло споменаване на източника или източниците.

Ами аз съм писал по-горе - всичко това го има в Мрежата,стига на някой да му се занимава да го търси и да знае малко чужди езици.За съжаление у нас почти няма издадена литература по Тридесетгодишната война.Аз се запалих по тази тема като ученик,когато прочетох Шилеровата поема "Станът на Валенщайн".Най-много материал има на немски /това е нормално според мен,това си е тяхната история/.
Радвам се,че ви харесва,аз обичам да се ровя и да издирвам такива работи.А и винаги са ме интересували не толкова самите събития,колкото личностите,които са участвали в тях.

В момента чета една интересна теория.Някои германски историци се опитват да оневинят граф Тили за събитията в Магдебург,като стигат до там,че той едва ли не само е дошъл до там,оставил е командването на Папенхайм и е заминал по други задачи.Изобщо,интересно е.
Поздрави !

[gladiator]

Браво! една неточност, която не намалява достойнствата-терцио, е тактическо построение, нещо като полк. Възможнсоттите за съотношение на пикинери към стрелци са няколко, но това не означява буквално, че докато мускетаря зарежда, зад него има двама копиеносци!

[von Danitz]

Ще напомня, че да кажеш "Мрежата" е нищо да не кажеш. Линкове?

[gollum]

На мен също ми е много интересно - благодаря. Предполагам, че под "Мрежата" се има предвид - "чел съм и съм компилирал от много места и вече не помня кое откъде е". Но съм съгласен с Даниц, че е хубаво все пак да се посочва - когато е възможно, кое върху какво се основава.

[Ламя]

За граф Папенхайм - "Classic Encyclopedia - Count Pappenheim"
За граф Тили - "Catholic Encyclopedia - Count of Tilly"

Така добре ли е ?

[von Danitz]

Става, продължавай

[Ламя]

Браво! една неточност, която не намалява достойнствата-терцио, е тактическо построение, нещо като полк. Възможнсоттите за съотношение на пикинери към стрелци са няколко, но това не означява буквално, че докато мускетаря зарежда, зад него има двама копиеносци!

Така е,колега Gladiator.Аз съм опитал да обясня принципа.Иначе "Терциото" си е направо полк,да не е и повече.В един от източниците за битката при Брайтенфелд,пехотата на граф Тили е дадена не в брой войници,а в терции.И са споменати 17 терции.Ясно е,че Тили не е бил с 50 войника на бойното поле.
И още нещо важно,когато се разглеждат резултатите от сраженията през тази война.Повечето източници са доста подвеждащи,когато става въпрос за загубите.Давам пример : и аз се заблудих,като не проверих от допълнително място за резултата от Брайтенфелд,а взех на доверие първото което намерих.Оказва се,че Тили наистина е загубил 30 000 войници,но всъщност са убити 7600,пленени 6000 / плюс още 3000,отстъпили и укрили се в Мерсенбург,но са от същата армия,така че влизат в бройката/ и 12 400 дезертьори !!! Ще взема да го поправя по-горе на 30 000 загубени,а не убити,да не се тиражира тази сериозна неточност.
Благодаря все пак за корекцията,Поздрави.