Религиозни войни и Реформация

[Guy de Mont Ferrand]

Между другото много интересно ми стана като "открих" колко много са били представителите на т.нар. движение на Радикалната реформация, които са били преследвани и мразени не само от католиците, а и от по-умерените протестанти. При това началният тласък на движението бил даден от възхвалявания в марксистката историография Томас Мюнцер (водачът на "Селската война" в Германия от 1524-1525 год.). Анабаптисти, менонити, квакери, амиш и всякакви други сектанти, повечето от които (оцелелите де!) е трябвало да избягат в Новия свят от преследванията в Стария. Всъщност дори първите заселници на САЩ- пилигримите от Мейфлауър, са били такива...

[Guy de Mont Ferrand]

Напредвайки в материята и препрочитайки старите си постове, все повече се убеждавам, че тезата ми за връзката светски владетел-монархия-папа като основен фактор за победата на Реформацията по места има своите основания. Единствената от по-могъщите и притежаващи/изпитващи влиянието над/на Папството католически монархии, която по това време се отцепва от Рим- това е Англия. Изключение, което в случая потвърждава правилото като имаме предвид личността на Хенри VIII. Отдалечените скандинавци, където, да речем, монархическата власт пак е силна, никога не са изпитвали силното влияние на политиката на Курията освен чрез действията на Тевтонския орден, който обаче пък на свой ред след установяването си в Прусия води твърде своеволна политика, която далеч не винаги е в координация с центъра на Апенините или в Авиньон. Както виждаме, дори хугенотът Анри дьо Навар, макар и да успява да стане крал на Франция, е принуден при всичките кървави драми и борби, които съпътстват пътя му към престола, да се съобразява с това влияние и да приеме католицизма.

[Guy de Mont Ferrand]

Но тук пак става въпрос, че "вината" за подобни събития би трябвало да поеме Рим. Папството през цялото Средновековие потиска националните черти на различните народи и в крайна сметка плаща подобна цена. Опит за възстановяване на някакви позиции и авторитет може да се каже, че се наблюдава при "християнизирането" на Новия свят. Не бива да се подценява и икономическите загуби на Рим с откъсването на важни стопански области като Нидерландия, отчасти Англия ( която започва своя колониална политика ).

"Вината" по принцип е морално-философска категория, която няма място в един аполитизиран и обективен исторически анализ.

Това за потискането на националните черти на различните народи може да е вярно, а може и да не е, по-скоро второто.

Не мисля, че християнизирането на "Новия свят" може да се разглежда като "опит за възстановяване на някакви позиции и авторитет" при каквито и да е обстоятелства (независимо от йезуитите в Парагвай и прекрасния филм с Роберто де Ниро "Мисията" ). Приходи от това, използвани за католическата кауза, разбира се, е имало.


"Икономическите загуби на Рим" включват цяла Англия, Нидерландиите, както и немаловажната (особено през късното Средновековие) област на Северна Европа- крайбрежията на Северно и Балтийско море, известни със своите ресурси и икономически възможности- да си припомним само за мощта на Ханзата- съюзът на северногерманските градове-държави, които макар и да не притежават блясъка на Венеция и Генуа, разполагат с огромни флоти, значителни богатства и многобройно население. Ами преди Америките да избълват галеоните си, пълни до палубата със злато и сребро, опустошаването на цветущата Бохемия? А безбройните военни конфликти, последвали тезисите на Лутер, в които проспериращата и благоденстваща Германия е превърната в осеяно с димящи трупове бойно поле? Както и Франция, Унгария, Италия (айде при последните две да кажем, че причините са били други, но последствията- абсолютно същите )...Какво изобщо остава на Папството освен "най-католическия"?

[Guy de Mont Ferrand]

Една бърза вметка по въпроса с унгарското протестантство. Причините според мен освен натиска на австрийските Хабсбурги. Преди Лутер там имаме жестоки династични разпри, неуспехи във войните с турците, неограничено "вихрене" на нобилите, които по това време по всяка веротятност достигат нивата на шляхтата от Ржеч Посполита повече от столетие по-късно- от спечелването им зависи избора на краля, селската война от 1514 г., набезите на хуситите, чийто най-върл враг е Сигизмунд Люксембургски, който, макар и свещеноримски император, остава в историята преди всичко като маджарски крал - всички тези "бедствия" явно компрометират католическата кауза и правят населението на страната податливо за нахлуването на нови "ереси".