В друга тема споменах за значението на увеличаването на достъпността на Библията и превеждането й за развитието на Реформацията. Като цяло мисля, че нещата клонят към втората теза, предложена от Хана. Позволявам си да представя - в много сбит преразказ - едно протестантско виждане по въпроса (самата аз не съм протестантка). Моля да ме извините, че не успявам да изчистя теологичния елемент - все пак той има голямо значение за логиката на събитията. Освен това - нещата са представени посредством личностите, които `фокусират` събитията в делата си. Постарах се да извадя предимно факти и същината на теологичните протести, като цитирам - където са посочени - години, имена на папи и крале.
Приемането на християнството за държавна религия `повлича` редица компромиси от страна на Църквата, които водят до включване на езически елементи и подмяна на указаното в Библията с решения на църковните събори или светските владетели.
Един от най-ранните примери е
Законът на Константин за неделята - издаден от император Константин на 7.03.321 год. и отнасящ се до почивния ден, който гласи:
"Всички съдии и граждани и занаятчии да почиват на почитания (второ значение - древен) Ден на Слънцето. Селяните обаче, могат свободно да се грижат за обработката на нивите, защото често се случва, че никой друг ден не е по-сгоден за засяване на зърното в браздите или на лозите в лехите. Така че слуката, дадена от небесното провидение, да не се пропилее, бидейки краткотрайна." {Юстинианов кодекс } Това е в пряко противоречие с разказа в първа глава на "Битие", според който Бог създава света за шест дни, а на седмия ден си почива - този ден е събота и той го освещава и определя за ден, в който не се работи (Четвърта заповед).
Други примери са: почитането на изображения, установено на Втория Никейски събор, 787 год., даването на дарове
(-----оттук насетне се има предвид само римо-католическата църква-----)
и индулгенциите (опрощение срещу заплащане, което - освен опорочаването на опрощението, осъществява и изрично порицаната от Иисус симония - търговия в храма).
Разбира се, най-лесното нещо е човек да прочете Библията и да види противоречията. Но: както знаем от борбата на св. Кирил в Рим, достойни за Библията се смятали само три езика - тези на надписа на кръста на Иисус Христос - юдейски, латински и гръцки. Освен това стотици години разпространяването на Библията е било не просто трудно, а забранено. Забранено е било на миряни да я четат и дори да я имат в домовете си. Затова не е чудно, че при разпространяването на образованието - във времена, когато произволът на църковните служители е вече твърде прекомерен и очевиден - всеки трезвомислещ и достатъчно образован мъж, прочел Светото Писание, издига глас на протест. Не бива да се пренебрегва и влиянието на общности, запазили текста и духа на Писанието от времената на най-ранното му разпространение.
Как изглежда този процес във времето и пространството?
1. В Британия ранното християнство пуска корени още в първите векове. Преследвани в Англия от езическите императори, християните бягат към Шотландия, а оттам пренасят вярата и в Ирландия. При инвазията на саксонците езичеството взема връх и християните са принудени да се укриват, но век по-късно от Ирландия в Шотландия идва свети Колъмба с ученици и основава на остров Йона (Iona) школа, в която имало и познавач на закона за съботата. Мисионери на школата достигат до Германия, Швейцария и дори до Италия. Те покръстват множество варвари, така че дейността им бива забелязана и римският папа изисква да признаят върховенството му. Те отказват да признаят другиго за върховен освен Иисус, поради което биват подложени на преследвания до пълно унищожение или насилствено признаване върховенството на папата.
2. Други църкви, неповлияни от католицизма, съществуват в региони извън юрисдикцията на Рим - в Африка и при арменците.
3. Особено внимание сред опазилите ранно-християнските добродетели заслужават валденсите - общности в Алпите и долината на Пиемонт, притежаващи (тайно) Писанието, при това - преведено на разбираем за народа език. Те водят изключително затворен живот поради осъзнато противопоставяне на официалната Църква, но изпращат мисионери - често маскирани като пътуващи търговци - и в крайна сметка си навличат преследването на папата, който ги обявява за еретици и издава специална була за кръстоносен поход срещу тях (Едикт срещу валденсите на папа Инокентий V²²² от 1487 год.).
4. Някъде през 1320те години на четиринайсти век в Англия се ражда "утринната звезда на Реформацията" Джон Уиклиф (John Wycliff(e)). Неговият протест срещу папската църква слага началото на борбата, която води до освобождаването на личностите, църквите и нациите. Подготвен по философия, канони и гражданско право, той изучава едно от малкото тогава копия на Писанията. Бидейки капелан на краля, той обосновано се обявява против налозите, изисквани от папата и против доктрината за върховенство на папата над светските владетели. Кралят и благородниците се обединяват около този протест. Друго явление, срещу което Уиклиф се бори, са ордените на монасите-просяци. Те не само отнемат ресурси от честно трудещите се миряни, но под тяхното влияние много младежи приемат монашество, като изоставят родителите си; в това число - много студенти, поради което немалко родители отказват да пращат децата си да учат.
Уиклиф бива призован да защити протестите на английската корона и - като кралски посланик - прекарва две години в Нидерландия в дискусии с теолози от Франция, Испания и Италия. Скоро след завръщането му в Англия епископите го призовават на трибунал, но той се явява, придружен от роднини на краля и трибуналът бива отложен. Малко след това Едуард ²²² почива. Пристигат нарочни папски були за `задържане на еретика`, но малко след тях почива папата - Григорий Х², новият трибунал се разпуска и... се появяват двама папи - всеки бързащ да анатемоса другия... Малко преди края на живота си (31.12.1384 год.) Джон Уиклиф успява да завърши превод на Библията на английски.
5. В Бохемия християнството бива прието около девети век и се проповядва на роден език. Папа Григорий V²² издава специална була, забраняваща проповядването на роден език в Бохемия. Но - множество валденси и албигойци, прогонени от родните си места, се заселват в Бохемия. Намират се и мъже, които застават открито срещу корупцията на църквата. Около 1369 год. се ражда Ян Хус. Той е с обикновен произход, но отличните му постижения като студент в Пражкия университет му осигуряват - освен свещеническа длъжност - професорско, а по-късно и ректорското място, както и място в двора на краля. Искрен католик, по стечение на обстоятелствата Хус става свещеник в църква, чиито предишен пастор смятал за важно да проповядва на роден език. Той започва да изучава обстойно Писанията - и да обучава и проповядва съгласно тях. Един пражки гражданин - Jerome - при завръщането си от Англия му донася някои от трактатите на Уиклиф. Английската кралица, привърженичка на Уиклиф, е била принцеса на Бохемия и допринася много за разпространението на неговите творби в родината си. {От Уикипедия: Подбуден от Хус и други бохемски лидери, крал Венцеслав издава декрет, според който Бохемия получава три вота (вместо един) в управата на Пражкия университет, а другите държави - в частност Германия - по един. По тази причина между 5 и 20 хиляди германски доктори, преподаватели и студенти напускат университета през 1409 год. Един от резултатите е създаването на Университета в Лайпциг. Друг - разпространяване на `бохемските ереси`.} Хус бива призован да отговаря в Рим. Кралският двор праща молба Хус да остане в Бохемия. В резултат Прага е подложена на интердикт. За онези времена това е нещо ужасно. Вярвало се, че вратите на Рая са затворени за региона, подложен на интердикт и докато той не удовлетвори папата да отмени бан-а, умрелите не могат да почиват в блаженство. Всички религиозни дейности се прекратяват и църквите са затворени. Бракосъчетанията се извършват в двора на църквата. На умрелите се отказва погребване в осветена земя и съответните церемонии, и те биват заравяни в полето. {През 1410 год. почива папа Александър V - компромисна фигура - и анти-папа Йоан ХХ²²² го наследява на римския папски престол. Той обявява кръстоносен поход срещу Ладислав Неаполски - покровител на Григорий Х²², който по-рано е подкрепян и от бохемския крал срещу авиньонския папа Бенедикт Х²²². По тази причина се засилва продажбата на индулгенции в Прага - и поражда спорове, които се усилват след смъртта на пражкия архиепископ през 1411 год.}. Обстановката се нажежава дотолкова, че кралят нарежда на Хус да напусне Прага, но това няма желания ефект. {На 1.11.1414 год. император Сигизмунд Люксембургски (брат на Венцеслав) свиква събор в Констанс, Германия, на който са призовани да отговарят двамата анти-папи и Ян Хус.} Императорът гарантира на Хус свободно и безопасно пътуване и се разгневява, когато - няколко седмици след началото на събора - епископите добиват своето и го затварят в тъмница. Все пак Сигизмунд е решен (и до-убеден) да не закриля еретик, а целта на епископите е да осъдят Хус (на последното заседание не му разрешават защита), въпреки забавянията и затрудненията, причинени от абдикацията на Йоан ХХ²²². На 6.07.1415 год. Ян Хус е изгорен. На 23.05.1416 год. в Констанс е изгорен Jerome.
Ако ви е интересно - утре възнамерявам да продължа с Лутер. Ако не - изтрийте мнението.
Приемането на християнството за държавна религия `повлича` редица компромиси от страна на Църквата, които водят до включване на езически елементи и подмяна на указаното в Библията с решения на църковните събори или светските владетели.
Един от най-ранните примери е
The Sunday Law of Constantine.--The law issued by the emperor Constantine on the seventh of March, A.D. 321, regarding a day of rest from labor, reads thus:
"All judges and city people and the craftsmen shall rest upon the venerable Day of the Sun. Country people, however, may freely attend to the cultivation of the fields, because it frequently happens that no other days are better adapted for planting the grain in the furrows or the vines in trenches. So that the advantage given by heavenly providence may not for the occasion of a short time perish."
"All judges and city people and the craftsmen shall rest upon the venerable Day of the Sun. Country people, however, may freely attend to the cultivation of the fields, because it frequently happens that no other days are better adapted for planting the grain in the furrows or the vines in trenches. So that the advantage given by heavenly providence may not for the occasion of a short time perish."
"Всички съдии и граждани и занаятчии да почиват на почитания (второ значение - древен) Ден на Слънцето. Селяните обаче, могат свободно да се грижат за обработката на нивите, защото често се случва, че никой друг ден не е по-сгоден за засяване на зърното в браздите или на лозите в лехите. Така че слуката, дадена от небесното провидение, да не се пропилее, бидейки краткотрайна." {Юстинианов кодекс } Това е в пряко противоречие с разказа в първа глава на "Битие", според който Бог създава света за шест дни, а на седмия ден си почива - този ден е събота и той го освещава и определя за ден, в който не се работи (Четвърта заповед).
Други примери са: почитането на изображения, установено на Втория Никейски събор, 787 год., даването на дарове
(-----оттук насетне се има предвид само римо-католическата църква-----)
и индулгенциите (опрощение срещу заплащане, което - освен опорочаването на опрощението, осъществява и изрично порицаната от Иисус симония - търговия в храма).
Разбира се, най-лесното нещо е човек да прочете Библията и да види противоречията. Но: както знаем от борбата на св. Кирил в Рим, достойни за Библията се смятали само три езика - тези на надписа на кръста на Иисус Христос - юдейски, латински и гръцки. Освен това стотици години разпространяването на Библията е било не просто трудно, а забранено. Забранено е било на миряни да я четат и дори да я имат в домовете си. Затова не е чудно, че при разпространяването на образованието - във времена, когато произволът на църковните служители е вече твърде прекомерен и очевиден - всеки трезвомислещ и достатъчно образован мъж, прочел Светото Писание, издига глас на протест. Не бива да се пренебрегва и влиянието на общности, запазили текста и духа на Писанието от времената на най-ранното му разпространение.
Как изглежда този процес във времето и пространството?
1. В Британия ранното християнство пуска корени още в първите векове. Преследвани в Англия от езическите императори, християните бягат към Шотландия, а оттам пренасят вярата и в Ирландия. При инвазията на саксонците езичеството взема връх и християните са принудени да се укриват, но век по-късно от Ирландия в Шотландия идва свети Колъмба с ученици и основава на остров Йона (Iona) школа, в която имало и познавач на закона за съботата. Мисионери на школата достигат до Германия, Швейцария и дори до Италия. Те покръстват множество варвари, така че дейността им бива забелязана и римският папа изисква да признаят върховенството му. Те отказват да признаят другиго за върховен освен Иисус, поради което биват подложени на преследвания до пълно унищожение или насилствено признаване върховенството на папата.
2. Други църкви, неповлияни от католицизма, съществуват в региони извън юрисдикцията на Рим - в Африка и при арменците.
3. Особено внимание сред опазилите ранно-християнските добродетели заслужават валденсите - общности в Алпите и долината на Пиемонт, притежаващи (тайно) Писанието, при това - преведено на разбираем за народа език. Те водят изключително затворен живот поради осъзнато противопоставяне на официалната Църква, но изпращат мисионери - често маскирани като пътуващи търговци - и в крайна сметка си навличат преследването на папата, който ги обявява за еретици и издава специална була за кръстоносен поход срещу тях (Едикт срещу валденсите на папа Инокентий V²²² от 1487 год.).
4. Някъде през 1320те години на четиринайсти век в Англия се ражда "утринната звезда на Реформацията" Джон Уиклиф (John Wycliff(e)). Неговият протест срещу папската църква слага началото на борбата, която води до освобождаването на личностите, църквите и нациите. Подготвен по философия, канони и гражданско право, той изучава едно от малкото тогава копия на Писанията. Бидейки капелан на краля, той обосновано се обявява против налозите, изисквани от папата и против доктрината за върховенство на папата над светските владетели. Кралят и благородниците се обединяват около този протест. Друго явление, срещу което Уиклиф се бори, са ордените на монасите-просяци. Те не само отнемат ресурси от честно трудещите се миряни, но под тяхното влияние много младежи приемат монашество, като изоставят родителите си; в това число - много студенти, поради което немалко родители отказват да пращат децата си да учат.
Уиклиф бива призован да защити протестите на английската корона и - като кралски посланик - прекарва две години в Нидерландия в дискусии с теолози от Франция, Испания и Италия. Скоро след завръщането му в Англия епископите го призовават на трибунал, но той се явява, придружен от роднини на краля и трибуналът бива отложен. Малко след това Едуард ²²² почива. Пристигат нарочни папски були за `задържане на еретика`, но малко след тях почива папата - Григорий Х², новият трибунал се разпуска и... се появяват двама папи - всеки бързащ да анатемоса другия... Малко преди края на живота си (31.12.1384 год.) Джон Уиклиф успява да завърши превод на Библията на английски.
5. В Бохемия християнството бива прието около девети век и се проповядва на роден език. Папа Григорий V²² издава специална була, забраняваща проповядването на роден език в Бохемия. Но - множество валденси и албигойци, прогонени от родните си места, се заселват в Бохемия. Намират се и мъже, които застават открито срещу корупцията на църквата. Около 1369 год. се ражда Ян Хус. Той е с обикновен произход, но отличните му постижения като студент в Пражкия университет му осигуряват - освен свещеническа длъжност - професорско, а по-късно и ректорското място, както и място в двора на краля. Искрен католик, по стечение на обстоятелствата Хус става свещеник в църква, чиито предишен пастор смятал за важно да проповядва на роден език. Той започва да изучава обстойно Писанията - и да обучава и проповядва съгласно тях. Един пражки гражданин - Jerome - при завръщането си от Англия му донася някои от трактатите на Уиклиф. Английската кралица, привърженичка на Уиклиф, е била принцеса на Бохемия и допринася много за разпространението на неговите творби в родината си. {От Уикипедия: Подбуден от Хус и други бохемски лидери, крал Венцеслав издава декрет, според който Бохемия получава три вота (вместо един) в управата на Пражкия университет, а другите държави - в частност Германия - по един. По тази причина между 5 и 20 хиляди германски доктори, преподаватели и студенти напускат университета през 1409 год. Един от резултатите е създаването на Университета в Лайпциг. Друг - разпространяване на `бохемските ереси`.} Хус бива призован да отговаря в Рим. Кралският двор праща молба Хус да остане в Бохемия. В резултат Прага е подложена на интердикт. За онези времена това е нещо ужасно. Вярвало се, че вратите на Рая са затворени за региона, подложен на интердикт и докато той не удовлетвори папата да отмени бан-а, умрелите не могат да почиват в блаженство. Всички религиозни дейности се прекратяват и църквите са затворени. Бракосъчетанията се извършват в двора на църквата. На умрелите се отказва погребване в осветена земя и съответните церемонии, и те биват заравяни в полето. {През 1410 год. почива папа Александър V - компромисна фигура - и анти-папа Йоан ХХ²²² го наследява на римския папски престол. Той обявява кръстоносен поход срещу Ладислав Неаполски - покровител на Григорий Х²², който по-рано е подкрепян и от бохемския крал срещу авиньонския папа Бенедикт Х²²². По тази причина се засилва продажбата на индулгенции в Прага - и поражда спорове, които се усилват след смъртта на пражкия архиепископ през 1411 год.}. Обстановката се нажежава дотолкова, че кралят нарежда на Хус да напусне Прага, но това няма желания ефект. {На 1.11.1414 год. император Сигизмунд Люксембургски (брат на Венцеслав) свиква събор в Констанс, Германия, на който са призовани да отговарят двамата анти-папи и Ян Хус.} Императорът гарантира на Хус свободно и безопасно пътуване и се разгневява, когато - няколко седмици след началото на събора - епископите добиват своето и го затварят в тъмница. Все пак Сигизмунд е решен (и до-убеден) да не закриля еретик, а целта на епископите е да осъдят Хус (на последното заседание не му разрешават защита), въпреки забавянията и затрудненията, причинени от абдикацията на Йоан ХХ²²². На 6.07.1415 год. Ян Хус е изгорен. На 23.05.1416 год. в Констанс е изгорен Jerome.
Ако ви е интересно - утре възнамерявам да продължа с Лутер. Ако не - изтрийте мнението.
Comment