Религиозни войни и Реформация

[Коцето]

Коце, от гледна точкана тесния смисъл на думата си прав. Няма Църква, има Църкви, всяка от които е за себе си в единствено число. Но аз, а предполагам и повечето потребиители във форума използвам думата по-често в един предефиниран смисъл - като термин за отбелязване на религиозна институция (не сградата, а именно институцията), независимо от конкретната религия. Та в този смисъл се използва тя в темата.

И все пак- една е Църквата на Запад, друга е тя на Изток. Не виждам причини да се уеднаквяват. Те имат различни същности, така че да се слагат под една форма, е най-малкото неуместно.

[Guy de Mont Ferrand]

Църква, църкви...като се заговори за Реформация е ясно за коя Църква става въпрос, няма да е несторианската или етиопската я . Що за глупости? И кой уеднаквява западната и източната църква в темата, че не се сещам?!?

Имам предвид народите под османска власт, които са лесна мишена за всякаква провокация, още повече ако е гарнирана с политически обещания?

Всъщност в началото протестантите са виждали в тях естествени съюзници, а някои от техните проповедници- "истинските християни". Но вероятно бързо са се разочаровали като са разбирали действителното положение на нещата. Православните пък много-много не са се вълнували от религиозните борби на западняците.

[Коцето]

Всъщност в началото протестантите са виждали в тях естествени съюзници, а някои от техните проповедници- "истинските християни". Но вероятно бързо са се разочаровали като са разбирали действителното положение на нещата. Православните пък много-много не са се вълнували от религиозните борби на западняците.

Защо според теб толкова бързо е дошло разочарованието от православните? Наистина, може би е имало някакво "сбилжаване" в началото на тези процеси, но защо е толкова краткотрайно? Защо не са погледнали към Русия като свободна, православна страна, ако приемем, че положението на Балканите не е токова изгодно за тях?

[Guy de Mont Ferrand]

Защо според теб толкова бързо е дошло разочарованието от православните? Наистина, може би е имало някакво "сбилжаване" в началото на тези процеси, но защо е толкова краткотрайно? Защо не са погледнали към Русия като свободна, православна страна, ако приемем, че положението на Балканите не е токова изгодно за тях?

Защото православната църква ги е смятала просто за още едни еретици.

[Guy de Mont Ferrand]

Една приблизително точна карта на разпространението на различните протестантски религиозни движения:

[gollum]

И все пак- една е Църквата на Запад, друга е тя на Изток. Не виждам причини да се уеднаквяват. Те имат различни същности, така че да се слагат под една форма, е най-малкото неуместно.

Коце, въпросът е формален, затова си позволявам да отговоря. Църквата на Запад не е една - стават много. Но не в това е въпросът, аз използвам църква в смисъл на религиозна институция спрямо всички религии. Нищо не уеднаквяваме по този начин, защото това е назоваване, а не приключване на въпроса. Всяка религия, която се реализира в обществото поражда институция. Аз назовавам тези институции църкви. Но с това не ги уеднаквявам, а само дефинирам общ тип. Членовете му са различни и тепърва отликите помежду им могат да се обсъждат.

[Хана]

Естествено, че подобен въпрос: защо в едни европейски страни се разпространява и установява протестанството, а в други - не, въпреки сравнително близките условия на развитие, не може да има един-единствен отговор. В този смисъл "географската теза" за отдалечеността от католическия център мисля, че е малко опростява процесите. По това време разстоянията вече не са чак от толкова голямо значение, макар че в исторически план са имало известно влияние на силата на влиянието на католицизма. Ако погледнем Испания, то там най-вероятно основната (но не единствената причина) е пресният спомен за друговерците, което ясно се отразява и в отношението към местните маври и евреи, както и към Османската империя и арабите на отсрещния бряг на Средиземно море. Нищо не сплотява повече от представата за общ враг. Подобно, макар и в много по-малка степен, е и положението с Италия, макар че там вече географският фактор (близостта) си е оказал също влияние.
За другите държави може да се каже, че там личностния фактор е имал голямо значение. Особено това личи по Франция, която е сменяла отношението си към Реформацията в зависимост от възгледите на управляващия в момента крал (или фаворитката му ) чак до Наполеоново време. Подобно е и отношението в Англия, където също личните интереси на кралицата (или краля) са били основна причина за такова развитие на нещата.

[Guy de Mont Ferrand]

Без съмнение един голям стимул за светските владетели, подкрепили Реформацията, е бил и секуляризирането на църковните имоти (особено големи в Германия).
Една вметка по знаменития въпрос за Източната и Западната Църква, повдигнат от Коцето- в началото на периода, който е предмет на темата (и аз като Хана съм склонен да приема за такова начало Хуситските войни), те формално са обединени - и по-точно между 1439 и 1453 г. чрез т.нар. Флорентинска уния .

[Коцето]

Хана, имаше питане преди моите постове защо т.нар. Реформация не се е развила в Италия. Моето обяснение бе, че поради този католически принцип е невъзможно развитие на протенстантизма в Италия и близките до нея страни. Потискането на периферията за сметка на центъра, начинът, по който се осъществява е далеч не само географски обоснован. В началото, може би и близостта до Рим е имала значение, но това бързо се променя. С течение на времето разстоянията не са никаква пречка. Пример- налагането на католицизма в "Новия свят". За каква "географска теза" говориш, идея си нямам???
Ги, правиш интересно напомняне. Само че това си е чисто и просто някаква формалност. На въпроса за разделянето, който не съм повдигал, е повече от ясно, че той е решен-1054г.

[Guy de Mont Ferrand]

Хана говори за "географската" теза, която застъпва Уорлорд във втория пост от темата. А що се отнася до твоето предположение- може би има такъв католически принцип, но ми се струва, че той далеч не е определящ в случая. Всъщност не съм сигурен дали съм го разбрал правилно- ти твърдиш, че центърът не е бил толкова подтискан, колкото периферията и затова е било невъзможно развитието на Реформация в Италия?

[Коцето]

Хана говори за "географската" теза, която застъпва Уорлорд във втория пост от темата. А що се отнася до твоето предположение- може би има такъв католически принцип, но ми се струва, че той далеч не е определящ в случая. Всъщност не съм сигурен дали съм го разбрал правилно- ти твърдиш, че центърът не е бил толкова подтискан, колкото периферията и затова е било невъзможно развитието на Реформация в Италия?

Значи дължа извинение на Хана За този принцип мисля, че трябва да се отдели повече място. Но той е определящ за Западна Европа. Ако погледнем "девиза" на ЕС- точно 1 към 1. Неговата роля е важна, тъй като е имал ( съзнателно или не ) немалка заслуга за формирането на онова, което наричаме съзнание-търсене на някакъв център(политически, духовен и т.н.), което винаги е за сметка на перифрията.
Правилно си разбрал какво се опитвам да прокарам.

[Guy de Mont Ferrand]

Абе и аз донякъде така ги виждам нещата (срв. с първия ми пост в темата), макар и без да изпадам във философско-психологически категории.

[Хана]

Географси фактор нарекох споменатата и от Ги, и от Коцето зависимост между близостта до Рим и привързаността към католицизма. Аз мисля, че тази близост е оказала някакво, но сравнително малко влияние. Като си помисли човек, германските държави не са много по-далеч от Испания, но ситуацията там е различна. Т.е. географският фактор на близостта важи само за самата Италия и за Испания, а това надали позволява да го екстраполираме и върху другите държави.

[Коцето]

Географси фактор нарекох споменатата и от Ги, и от Коцето зависимост между близостта до Рим и привързаността към католицизма. Аз мисля, че тази близост е оказала някакво, но сравнително малко влияние. Като си помисли човек, германските държави не са много по-далеч от Испания, но ситуацията там е различна. Т.е. географският фактор на близостта важи само за самата Италия и за Испания, а това надали позволява да го екстраполираме и върху другите държави.

Ммм, аз лично ( предполагам и Ги ) едва ли отдавам повече внимание на географския фактор, отколкото му се полага. Става дума за последици в съзнанието, породени от натрапването на Рим като политически или духовен център.

[Guy de Mont Ferrand]

Ами аз всъщност имах предвид не толкова географска "близост", колкото "близост" в оказване на влиянието на местните владетели върху Папството и обратното, както и взаимните изгоди от тези връзки.