Май не е ставало дума за този период, а пък той е много интересен и като фактология, и най-вече като причинно-следствени отношения.
По принцип в понятието религиозни войни би трябвало да се включат и други конфликти (кръстоносните походи, конкистата и реконкистата, та чак и в съвремието има доста такива конфликти), но ще се огранича с войните на прехода от Средновековието към Новото време, защото иначе темата ще стане разпадащо се обемна. Пък по-нататък може да се направи някакво обощение.
Няма да давам изходната информация, първо защото ме мързи,
но второ защото тя е достъпна в нета на всякакви езици (е, без български, уви 
). Само в най-общи лини аз бих включила в разглеждания период от Хуситските войни, религиозните войни във Франция (хугеноти и католици), Селската война в Германия, та чак до 30-годишната война, която в известен смисъл също включва и религиозно разделение.
Кои са основните причини за преливането на църковното реформаторство в социална и военна енергия? Реформацията е движение, насочено предимно към Църквата, но дали причините за нея са в развитието на самата религия или са по-скоро социални и политически? Очевидно е, че властта и Църквата са били достатъчно слети, но това, което предизвиква въпроси у мен и би ми се искало да обсъдим, е защо тези процеси, църковни и политически, приемат толкова различни форми в различните европейки страни (или не приемат практически никаква форма, т.е. отсъстват, както например в Испания). Имаме разделение на цялото общество (Франция), разделяне по съсловен признак (Германия, донякъде Чехия), включване на държавната власт, макар и в особена форма в Реформация (Англия), пълно противопоставяне на властта на Реформацията (Испания и Италия, но двете по различен начин). Защо в Южна Европа на практика няма Реформация (ок, има, но в много по-слаба степен)? Защо в някои страни при сходни предпоставки не се развива този религиозно-военен процес? Има страни, в които Реформацията не довежда до военни конфликти, и страни, в които се води гражданска религиозна война, а има и междудържавни религиозни конфликти.
Малко объркано може би формулирах въпросите и проблемите, но да се надяваме, че в хода на дискусията ще се систематизират нещата.
По принцип в понятието религиозни войни би трябвало да се включат и други конфликти (кръстоносните походи, конкистата и реконкистата, та чак и в съвремието има доста такива конфликти), но ще се огранича с войните на прехода от Средновековието към Новото време, защото иначе темата ще стане разпадащо се обемна. Пък по-нататък може да се направи някакво обощение.
Няма да давам изходната информация, първо защото ме мързи,
но второ защото тя е достъпна в нета на всякакви езици (е, без български, уви ). Само в най-общи лини аз бих включила в разглеждания период от Хуситските войни, религиозните войни във Франция (хугеноти и католици), Селската война в Германия, та чак до 30-годишната война, която в известен смисъл също включва и религиозно разделение. Кои са основните причини за преливането на църковното реформаторство в социална и военна енергия? Реформацията е движение, насочено предимно към Църквата, но дали причините за нея са в развитието на самата религия или са по-скоро социални и политически? Очевидно е, че властта и Църквата са били достатъчно слети, но това, което предизвиква въпроси у мен и би ми се искало да обсъдим, е защо тези процеси, църковни и политически, приемат толкова различни форми в различните европейки страни (или не приемат практически никаква форма, т.е. отсъстват, както например в Испания). Имаме разделение на цялото общество (Франция), разделяне по съсловен признак (Германия, донякъде Чехия), включване на държавната власт, макар и в особена форма в Реформация (Англия), пълно противопоставяне на властта на Реформацията (Испания и Италия, но двете по различен начин). Защо в Южна Европа на практика няма Реформация (ок, има, но в много по-слаба степен)? Защо в някои страни при сходни предпоставки не се развива този религиозно-военен процес? Има страни, в които Реформацията не довежда до военни конфликти, и страни, в които се води гражданска религиозна война, а има и междудържавни религиозни конфликти.
Малко объркано може би формулирах въпросите и проблемите, но да се надяваме, че в хода на дискусията ще се систематизират нещата.
Тия пък размествания са породени от начина на възприемане на Бога като единствен съдник и разполагащ. Обаче в западната част на Европа светските закони доминират, което прави отношението по-материално, а оттам и по-фокусирано върху икономическото благополучие 
, т.е. регулирането на постъпления в държавната /от бога дадена/ хазна... 
. Заслужава си да се отбележи, че при започването на Реформацията, папската институция вече е компрометирана не само от безогледното раздаване на индулгенции, а и от небивалата преди това криза, поставила първо папите под контрола на френските крале (т.нар. "Авиньонски плен" през 1305-1378 г.), а след това разединила католическия свят в края на XIV и нач. на XV в., когато се появяват едновременно няколко папи (или антипапи), издигани и подкрепяни от различните монарси според интересите им. Като цяло, може да се обобщи, че през XIV-XV в. Папството попада под много по-силния отпреди контрол на светските владетели, които го използват за собствените си цели. При това става въпрос най-вече не само за най-големите християнски монарси- арагонските, френските и неаполските крале, императорите на Свещената Римска империя, но и за владетели и държави, които са били по-незначителни, но близо до Рим- Венеция, Генуа, Флоренция, Милано итн. Дали в действителност съществува интересната закономерност, че протестантството възниква и побеждава в страните, чиито владетели и правителства са нямали толкова пряко участие в избора на папите и са оставали настрани от влиянието, което са упражнявали другите върху Рим? Наред с всички останали фактори, смятам, че подкрепата на висшата управляваща класа за последователите на Лутер и другите "учители" след тях, е била от твърде съществено значение предвид епохата и недостатъчно развитите капиталистически отношения (всъщност през периода те са били най-развити в Италия- макар и да е опустошавана неведнъж в борбата за Неапол между короните на Франция и Арагон, в началото на Реформацията все още най-богатите градове, банкери, търговци итн. са тук- а протестанти няма!). Ако погледнем на картата, ще видим, че именно държавите по католическата "периферия"- скандинавските, германските, британските се отцепват от "майката"-църква. Естествено, навсякъде си има локални особености...Странно е например как един "стълб на католицизма" като държавата на Тевтонския орден приема протестантството, Ржеч Посполита остава католическа, а Унгария се пълни с "хугеноти". Последното би могло да намери обяснението си във факта, че борбата на тевтонците против езичниците, която фактически е основала държавата им, отдавна е завършила, а Ржеч Посполита има аспирации към териториите на юг и изток, които са заселени с православни и мюсюлмани и поради това се нуждае от подкрепата на Рим. Маджарите пък възприемат протестантството в "контра" на подтискащите ги и искащи да ги завладеят австрийски Хабсбурги- които от своя страна са императори на изцяло католическата креатура, наречена Свещена Римска империя. Това, разбира се, са чисто теоретични постановки...Чакам коментари 
Comment