Ацтеки и конкистадори

[Сун Дзъ]

Голямо геройство са извършили турците

Между другото не е чак толкова нереално с галери да се стига по-надалеч. 3000 години преди това моряците на Хатшеспут са обиколили Африка с тръстикови ладии.
Пък да не забравяме, че с 30 оръдейната галерата "Приключение", снабдена с 30 чифта весла, капитан Кид доста обикаля океаните само един век по-късно. Че и пиратства що-годе успешно.

[Guy de Mont Ferrand]

Р Къде са им караките, каравелите, опитните мореплаватели? Те един гьол да прескочат /Босфора/ им трябва наемен транспорт.

Оф-топик идва ама не си прав. Има един период, в който османците са си напълно адекватни на най-добрите световни стандарти в мореплаването, но по-важното тук е, че след като губят битката за Средиземно море в края на 16-ти в. флотът им запада безвъзвратно. Нормално е много от галерите им да потънат в похода до Суматра, нямали са никакъв опит в океански плавания, да не говорим пък за Индийския океан. Важното обаче е, че стигат. Мисля че исторически могат да се броят за морска сила - даже самото им географско положение ги задължава да са такава

[Blackwolf]

Проблемът всъщност е доста по-сложен. Въпросът засяга не само военната страна на събитията, но и цялостната политическа обстановка в Центр. Америка. А и има съществен географски компонент - не случайно в определени географски условия дадени части на Мезоамерика са завладени след 200-250 год. войни, а някои практически не са завладени от испанците и дори не са под номинален контрол на вицекралството. Последните царства на маите падат в края на 17 в., а някои територии на Мексико и през 18 в. практически са незавладени.

Испанците освен с добра военна машина, определени качества на бойци и голямо желание (ако прочетете това което са ни оставили самите автори-конкистадори ще се убедите, че нещата са били много хард), та освен тази неща са се проявили като умели политици. Използват добре всички врагове и съперници на тези, с които в момента воюват. Защото не трябва да се заблуждаваме - завоеванието е осъществено от няколкостотин испанци и няколко десетки хиляди индиански съюзници и наемници.

Освен това те приобщават много бързо местната аристокрация, която е склонна да съдейства и чрез бракове и чрез даване на испанско дворянство практически привличат тези, които могат да бъдат водачи на съпротива в едно стратифицирано в социално отношение общество. Не случайно където такава стратификация няма или е слаба испанците воюват още десетки и стотици години - без особен успех.

Освен това да не забравяме, че скоро след конкистата самата територия на колониите става обект на постоянни нападения от нови народи, идващи от север, с което испанската администрация така и не се справя, както и след това (след революцията) новосъздадената мексиканска държава.

P.S. "Апокалипто" има толкова общо с действителните исторически събития и с нещата около маите, колкото... де да знам, изберете някой абсурден исторически филм, прим. някой от филмите за Робин Худ.

[von Danitz]

Няма какво да спорим. Турците при желание, могат всичко. Вероятно, икономически нямат нужда. А процента на загубите на кораби при испанците не е много по-различен, дори за сравнително по-близки експедиции и дори в сравнително по тихи води.

[De Ruyeter]

извинявай, но просто такива твърдения са меко казано несериозни! Ами защо като са поискали не са измислили и бронираните кораби през 15 век???
Виж им корабостроенето на турците, виж на испанците и на португалците. Че те самите испанци се стремят да пият вода от извора - сиреч от Португалия и строят по португалски маниер караките и галеоните.....но това става чак след 1580г.
Те турците /османците не са изобщо стигнали до идеята за големи ветроходни кораби - защото САМО, подчертавам САМО с такива се правят околосветски пътешествия, траещи с месеци, не с дни, нямат техническия и корабостроителен потенциал, ти ми говориш, ако искат. И като си наемат чуждестранни корабостроители края на 18 век от 1770 нататък - какво става? Да изпреварват Кук? Бугенвил? Или изобщо да излизат извън Средиземно море? Те си гледат местния гьол -Черно море, Азовско, Средиземно, Червено - оттам пращат помощ на заморина през 1502г. в Каликут, но корабите пак не са турски, а на мамелюците, които са васали на султана. За Червено море, което е като канал стават, но в Индийския океан - не. В първото сражение с португалците резултата
Морската обсада на Да Гама сковава търговията с подправки както с Османската империя, така с мамелюците, а нанася тежък удар и на местните търговци. През зимата на 1502-1503г. заморинът на Каликут заедно с мюселманските търговци се подготвя да деблокира града. Подготвени са две ескадри – една от 60 прао и друга от 20 дау под командването на адмирал на мамелюците от Червено Море. Вашку да Гама подрежда корабите си в килватерна колона като най-бързоходните 5 каравели и няколко от по-повратливите нао водят колоната. Каравелите, с екипаж от 30 души имат 4 тежки оръдия, разположени под главната палуба, 6 фалконета на горната палуба, от които два кърмово разположени и 10 зареждащи се откъм затвора малокалибрени оръдия, монтирани на квартердека и носа. Караките носят 12 тежки оръдия на главната оръдейна палуба, 2 леки оръдия на юта, 8 фалконета и множество зареждащи се откъм затвора малокалибрени оръдия. Тежките оръдия вероятно са т.нар. „камелос“, които изстрелват каменни гюлети с калибър между 12 и 18 фунта. Фалконите са представляват тежки бомбарди, които се монтират на въртящи се станоци върху релинга и изстрелват каменни гюлета с калибър 4 фунта, а леките зареждащи се от затвора берсоси са с калибър 1.5-2 фунта и стрелят с картеч. Основните загуби на Португалците са от лекия оръжеен /мускетен огън/ и стрелба с лъкове на мамелюците, докато тежката артилерия на португалците потопява или нанася тежки повреди на значителна част от противниковите съдове.
Също и за галеоните
Първото си сериозно бойно кръщение галеонът получава в битката при Превеза през 1538г. Там е споменат един венециански галеон, построен в Арсенала между 1526 г. и 1530 г., който успешно отблъсква атаките на няколко турски галери.
С появата на последния тип означава че турската морска мощ безвъзвратно си е отишла.

[De Ruyeter]

Ги, както е казано 1000 кораба и 100 000 моряци не правят флот. Това че имаш галери, които да ти осигуряват локално господство - в Източната част на Левант, Червено море, - Черно не го броим то е затворено, че и руснаците по това време нямат излаз на него така че е вътрешно за империята. Галерите са КАБОТАЖЕН флот. Нито имат припаси, нито капацитет да издържат дълги плавания. В открития океан ескадра галери 4-5 няма шанс дори срещу един ветроходен кораб. Когато караките и каравелите се появяват началото на 15 век по време на Енрике Мореплавателя те изминават дълъг и сложен път на усъвършенстване до корабите които са 150 години по-късно. Турците какво имат? Галиоти, галери, някой старомоден ког /round ship/ по начина на прикрепване на кърмовите дъски, пленен от генуезци или венецианци.

[von Danitz]

Португалците какви ядове берат с оманците не е за разправяне, точно 50 -60 години по-късно...
Испанците пък направо песен с Барбароса....
Карака на Османеца не му трябва.На фелучи ще стигне до където си реши. Нищо, че са малки. Просто няма за какво да го прави. Но, виж, Момбаса в Кения си става османски васал около 1580. Ей така, да тероризира португалците. Контраатаката на португалците не е с караки, а с галеаси, галеоти и галери от Гоа. Голямо технологично превъзходство, няма какво.
Виж, атлантическите пътешествия са нужни на западните страни. Това не значи, че имат някакво предимство, специално ХV² век.
Османският флот в Индийския океан, ХV² век

[De Ruyeter]

Ами естествено че е голямо, защото големият кораб носи припаси, екипаж и на-вече оръдия, които могат да поразят друг кораб по начин, че да го потопят, а турските кораби дори и през 18 век са строени не с двойна, а с единична обшивка - абсолютно проницаема за всякакви гюлета. Затова и руснаците още в първите битки край Очаков през 1787г. - колко по-късно отгърмяват и пращат на дъното 7-8. Това обикновено не се случва с английски и френски кораби, нито прави руските моряци изключителни артилеристи. Момбаса и Кения стават османски васали, защото точно тогава Португалия изчезва като държава и до към 1643г. е част от империята на Хабсбургите.
Барбароса си действа с пиратски флот - алжирски, на него като корсар не му трябват големи кораби, но тук говорим за регулярен флот, а не това което са въоръжили или разполагат частните лица. Той и маркиз Санта Крус разполага с частен флот и Дрейк, и Хоукинс, а източноиндиската компания си е държава в държавата но въпреки тях посочените държави Испания, Англия и Холандия имат свои флоти, които да съберат в случай на война. Барбароса би тръгнал като васал на султана на война, ако има плячка. Колкото повече поражения търпят турците по море /а те от 1550г. нататък са изключително само поражения/ толкова повече им стихва мерака за набези и сражения с християните.

[Guy de Mont Ferrand]

Ги, както е казано 1000 кораба и 100 000 моряци не правят флот. Това че имаш галери, които да ти осигуряват локално господство - в Източната част на Левант, Червено море, - Черно не го броим то е затворено, че и руснаците по това време нямат излаз на него така че е вътрешно за империята. Галерите са КАБОТАЖЕН флот. Нито имат припаси, нито капацитет да издържат дълги плавания. В открития океан ескадра галери 4-5 няма шанс дори срещу един ветроходен кораб. Когато караките и каравелите се появяват началото на 15 век по време на Енрике Мореплавателя те изминават дълъг и сложен път на усъвършенстване до корабите които са 150 години по-късно. Турците какво имат? Галиоти, галери, някой старомоден ког /round ship/ по начина на прикрепване на кърмовите дъски, пленен от генуезци или венецианци.

Гилмартин Джумиър, който аз много ценя (май самият той е бил капитан), е на подобно мнение относно галерния флот и не виждам защо трябва да го оспорвам. Обаче всичко това има нужда от една пояснителна добавка:

Османците през един продължителен период - и най-вече през управленията на Селим Явуз и Сюлейман Кануни - са напълно адекватни на световните тенденции в корабоплаването и корабостроенето. Излишно е да се оспорва тази гледна точка, поддържана от най-добрите експерти по темата. Достатъчно доказателство е напр. разгрома, който османските (или мамелюкските - не си спомням точно) галери нанасят на португалските галеони в Червено море, когато неверниците се доближават на опасна близост до Мека. Големи платноходи - караки и галеони - османците все пак притежават - и то напълно адекватни на епохата си. За съжаление обаче след Малта и Лепанто флотът им влиза в ужасяваща криза и следващите морски "подвизи", свързвани с Османската империя, са извършвани от корсари и пирати от Магреба - напр. Мароко, Алжир и прочие "Варвария". Сега нямам време да ровя с какви кораби са извършвани нападенията срещу Англия, Ирландия и Исландия (има ги на страниците на форума), но някак си си мисля, че не са били с гребни кораби... Поправете ме ако греша!

ПП: Освен това султанът е притежавал достатъчно ресурси, за да си наеме най-добрите корабни майстори по всяко време. И всъщност тази практика е била поддържана горе-долу през цялото време на съществуването на Османската империя. Това, че султаните занемаряват флота, е ужасна грешка, която постоянно е будела угризения у по-образованите имперски поддръжници, които понякога са се добирали до властта. Все пак "легендарните" времена на османската флота отминават с Лепанто

[Guy de Mont Ferrand]

Виж им корабостроенето на турците, виж на испанците и на португалците. Че те самите испанци се стремят да пият вода от извора - сиреч от Португалия и строят по португалски маниер караките и галеоните.....но това става чак след 1580г.
Те турците /османците не са изобщо стигнали до идеята за големи ветроходни кораби - защото САМО, подчертавам САМО с такива се правят околосветски пътешествия, траещи с месеци, не с дни, нямат техническия и корабостроителен потенциал, ти ми говориш, ако искат. И като си наемат чуждестранни корабостроители края на 18 век от 1770 нататък - какво става? Да изпреварват Кук? Бугенвил? Или изобщо да излизат извън Средиземно море? Те си гледат местния гьол -Черно море, Азовско, Средиземно, Червено - оттам пращат помощ на заморина през 1502г. в Каликут, но корабите пак не са турски, а на мамелюците, които са васали на султана. За Червено море, което е като канал стават, но в Индийския океан - не.

А португалците - откъде? От самостойното си развитие на големи океански платноходи, тъй като завалиите, видиш ли, граничели само с безбрежната морска шир на Океана и нямали друг избор или...от...средиземноморските мореплаватели?!?!?!?!? Ах, тези презрени средиземноморски плъхове, с тяхното затворено море, от което като от "местен гьол" не смеят да излязат! Но какъв е тогава по народност самият Ланзарото Малочело, който открива Канарските о-ви още м/у 1325 и 1339 г.? Името му някак не звучи португалско, ама хич! Защо още крал Диниш привлича в страната си генуезците от известния род Pessago и им дава такива привилегии и защо, в крайна сметка, Малочело е от "техните хора", а не местен, т.е. португалец? Вярно е, че платноходните коги, от които произлизат по-късните караки и останалите "океански" платноходи, се появяват за пръв път в Северна Европа, но те са усъвършенствани именно в "гьола" и пак от въпросния гьол потеглят онези, поставили основите на епохата на "Великите географски открития" като почнем с Ланзарото (а и преди него) и свършим със самия Колумб, за когото е добре известно, смятам, че също е италианец. При положение, че османците са воювали като равни с италианците през 15-16 век (до Лепанто), че са ги и били даже, как може да се твърди, че по нещо са им отстъпвали? И това при положение, че техните врагове от гьола са били по-високо ценени от страните на галеоните и караките от собствените си съотечественици? Нека бъдем малко по-сериозни, когато дискутираме въпроси, свързани с ранното развитие на корабоплаването!

[De Ruyeter]

Когато Енрике Мореплавателя основава проловутата си школа за Навигация и астрономия. Като се започнат плаванията от 1433 при достигането на нос Бохадор и продължим нататък та до достигането на Мозабик - по това време Испания още е в Периода на Реконкистата и се бори с маврите. Благодарение на натрупания 70 годишен опит в плавията корабите на Бартоломео Диаш и да Гама са караки, добре пригодени за океански плавания, а корабите на Колумб са наети от местните собственици, като Санта Мария /или по точно Санта Клара/ е въглевоз за каботажно плаване. Разликата е доста осезаема.

[De Ruyeter]

ето накратко пътешествията на португалците от 1415г. до 1488г. - тоест преди отплаването на Колумб
In 1415, Ceuta was occupied by the Portuguese aiming to control navigation of the African coast, moved by expanding Christianity with the avail of the Pope and a desire of the unemployed nobility for epic acts of war after the reconquista. Young prince Henry the Navigator was there and became aware of profit possibilities in the Saharan trade routes. Governor of the rich Order of Christ since 1420 and holding valuable monopolies on resources in Algarve, he invested in sponsoring voyages down the coast of Mauritania, gathering a group of merchants, shipowners, stakeholders and participants interested in the sea lanes. Later his brother Prince Pedro, granted him a "Royal Flush" of all profits from trading within the areas discovered. Soon the Atlantic islands of Madeira (1420) and Azores (1427) were reached. There wheat and later sugarcane were cultivated, like in Algarve, by the Genoese, becoming profitable activities. This helped them become more wealthy.

Henry the Navigator took the lead role in encouraging Portuguese maritime exploration until his death in 1460.[7] At the time, Europeans did not know what lay beyond Cape Bojador on the African coast. Henry wished to know how far the Muslim territories in Africa extended, and whether it was possible to reach Asia by sea, both to reach the source of the lucrative spice trade and perhaps to join forces with the long-lost Christian kingdom of Prester John that was rumoured to exist somewhere in the "Indies".[8][9]

In 1419 two of Henry's captains, João Gonçalves Zarco and Tristão Vaz Teixeira were driven by a storm to Madeira, an uninhabited island off the coast of Africa which had probably been known to Europeans since the 14th century. In 1420 Zarco and Teixeira returned with Bartolomeu Perestrelo and began Portuguese settlement of the islands. A Portuguese attempt to capture Grand Canary, one of the nearby Canary Islands, which had been partially settled by Spaniards in 1402 was unsuccessful and met with protestations from Castile.[10] Although the exact details are uncertain, cartographic evidence suggests the Azores were probably discovered in 1427 by Portuguese ships sailing under Henry's direction, and settled in 1432, suggesting that the Portuguese were able to navigate at least 745 miles (1,200 km) from the Portuguese coast.[11]

At around the same time as the unsuccessful attack on the Canary Islands, the Portuguese began to explore the North African coast. Sailors feared what lay beyond Cape Bojador, and whether it was possible to return once it was passed. In 1434 one of Prince Henry's captains, Gil Eanes, passed this obstacle. Once this psychological barrier had been crossed, it became easier to probe further along the coast.[12] Westward exploration continued over the same period: Diogo Silves discovered the Azores island of Santa Maria in 1427 and in the following years Portuguese discovered and settled the rest of the Azores. Within two decades of exploration, Portuguese ships bypassed the Sahara.

The caravel ship introduced in the mid-15th century which aided Portuguese exploration
Henry suffered a serious setback in 1437 after the failure of an expedition to capture Tangier, having encouraged his brother, King Edward, to mount an overland attack from Ceuta. The Portuguese army was defeated and only escaped destruction by surrendering Prince Ferdinand, the king's youngest brother.[13] After the defeat at Tangier, Henry retired to Sagres on the southern tip of Portugal where he continued to direct Portuguese exploration until his death in 1460.

In 1443 Prince Pedro, Henry's brother, granted him the monopoly of navigation, war and trade in the lands south of Cape Bojador. Later this monopoly would be enforced by the Papal bulls Dum Diversas (1452) and Romanus Pontifex (1455), granting Portugal the trade monopoly for the newly discovered countries,[14] laying the basis for the Portuguese empire.

A major advance which accelerated this project was the introduction of the caravel in the mid-15th century, a ship that could be sailed closer to the wind than any other in operation in Europe at the time.[15] Using this new maritime technology, Portuguese navigators reached ever more southerly latitudes, advancing at an average rate of one degree a year.[16] Senegal and Cape Verde Peninsula were reached in 1445. The first feitoria trade post overseas was established then under Henry's directions, in 1445 on the island of Arguin off the coast of Mauritania, to attract Muslim traders and monopolize the business in the routes traveled in North Africa, starting the chain of Portuguese feitorias along the coast. In 1446, Álvaro Fernandes pushed on almost as far as present-day Sierra Leone and the Gulf of Guinea was reached in the 1460s.

Exploration after Prince Henry[edit]

An illustration of the padrão Diogo Cão erected at Cape St. Mary, Angola.
As a result of the first meager returns of the African explorations, in 1469 king Afonso V granted the monopoly of trade in part of the Gulf of Guinea to merchant Fernão Gomes, for an annual payment of 200,000 reals. Gomes was also required to explore 100 leagues (480 km) of the coast each year for five years.[17] He employed explorers João de Santarém, Pedro Escobar, Lopo Gonçalves, Fernão do Pó, and Pedro de Sintra, and exceeded the requirement. Under his sponsorship, Portuguese explorers crossed the Equator into the Southern Hemisphere and found the islands of the Gulf of Guinea, including São Tomé and Príncipe.[18]

In 1471, Gomes' explorerers reached Elmina on the Gold Coast (present day Ghana), and discovered a thriving gold trade between the natives and visiting Arab and Berber traders. Gomes established his own trading post there, which became known as “A Mina” ("The Mine"). Trade between Elmina and Portugal grew in the next decade.[19] In 1481, the recently crowned João II decided to build São Jorge da Mina fort (Elmina Castle) and factory to protect this trade, which was then held again as a royal monopoly.

In 1482, Diogo Cão discovered the Congo River. In 1486, Cão continued to Cape Cross, in present-day Namibia, near the Tropic of Capricorn.

In 1488, Bartolomeu Dias rounded the Cape of Good Hope on the southern tip of Africa, disproving the view that had existed since Ptolemy that the Indian Ocean was separate from the Atlantic. Also at this time, Pêro da Covilhã reached India via Egypt and Yemen, and visited Madagascar. He recommended further exploration of the southern route.[20]

As the Portuguese explored the coastlines of Africa, they left behind a series of padrões, stone crosses enscribed with the Portuguese coat of arms marking their claims,[21] and built forts and trading posts. From these bases, the Portuguese engaged profitably in the slave and gold trades. Portugal enjoyed a virtual monopoly of the Atlantic slave trade for over a century, exporting around 800 slaves annually. Most were brought to the Portuguese capital Lisbon, where it is estimated black Africans came to constitute 10 per cent of the population.[22]

Португалците постъпателно изследват и картографират крайбрежието на Африка. Това е безценен опит и труд, предаван на следващото поколение мореплаватели и усъвършенстван от тях. Най-скъпото нещо по време на ерата на географските открития са картите /портоланите/ и корабите. За предаване на карта на чужда държава или предаване на кораб, собственост на короната на чужда държава наказанието е било смърт.

[Guy de Mont Ferrand]

Когато Енрике Мореплавателя основава проловутата си школа за Навигация и астрономия. Като се започнат плаванията от 1433 при достигането на нос Бохадор и продължим нататък та до достигането на Мозабик - по това време Испания още е в Периода на Реконкистата и се бори с маврите. Благодарение на натрупания 70 годишен опит в плавията корабите на Бартоломео Диаш и да Гама са караки, добре пригодени за океански плавания, а корабите на Колумб са наети от местните собственици, като Санта Мария /или по точно Санта Клара/ е въглевоз за каботажно плаване. Разликата е доста осезаема.

Добре де, защо тогава не са назначили за капитан някой местен (кастилец, леонец, дори португалец, както всъщност правят с Магеляеш-Магелан двадесетина години по-късно)?

Това за картите е било точно така (то май си върви и до доста покъсно; наскоро гледах пак екранизацията на "Баунти" с Антъни Хопкинс и във филма водачът на разбунтувалите се откри о-в Питкеърн по една карта или дневник, в която бе записана само географската ширина (или дължина, не помня точно) на острова), а вероятно и за корабите. Обаче пътешествията, спонсорирани от португалци и/или кастилци в Атлантика започват доста по-рано от споменатите в твоя линк и за тях масово се наемат генуезци, венецианци или дори флорентинци, като (не)известния "капитан" Америго Веспучи, дал името си на самата Америка. Все пак именно италианците са онези, които още в XIII в. установяват връзка между Северна и Южна Европа, плавайки отвреме навреме и в Атлантика (за да се доберат до Англия и Германия). Ако не ме лъже паметта, още към 1289 г. братята Вивалди от Генуа тръгват с намерението да обиколят Африка от запад, както по-късно прави Вашку да Гама, но така и никой не чува нищо повече за тях. Според Руи Гонсалес де Клавихо, пратеник на кастилския крал до...Тамерлан, в 1403 г. обединеният флот на френския наместник на Генуа маршал Бусико и ордена на хоспиталиерите на Родос е разделен на плантоходи и галери; писал съм за това в статията ми за Клавихо в електронното списание "Анамнезис": http://anamnesis.info/fonts/versiq.1...ov/Ivanov.html, впрочем плаването от напр. Крит или Родос направо до Александрия в Египет, което е извършвано често още от XII в. нататък, би ли могло да бъде наречено "каботажно" (654 км в открито море: http://www.distancefromto.net/distan...dria-to-crete?

С две думи - не смятам, че "средиземноморците", вкл. османците са били кой знае колко "назад" в световното мореплаване особено в периода XIII-XVI в., когато на монголите "франките" са им известни като "господарите на морето", а илханът на Иран наема ок. две хиляди генуезци и венецианци, за да му построят флот, с който да нападне мамелюците в Египет. Османците са известни с това, че плащат добри пари на майстори в оръжейното дело, а напредъкът в платноходното мореплаване едва ли е бил за пренебрегване от военна гледна точка. Те си имат цял куп "капудан паши" и "реиси", на които са им дигнали паметници в Истанбул, а не вярвам да не е имало и "галеони" в турската флота. Но галерите така и не са изоставени в Средиземно море чак до втората половина на XVIII в., бидейки използвани както от берберските пирати, така и от Малтийския орден, на който не са му липсвали нито пари, нито достъп до специалисти. Причината - липса на мотори, страх от безветрие, недостатъчно развитие на платноходите, традиции...

[De Ruyeter]

Отговарям поред на възникналите въпроси:
Генуа и Венеция са най-старите морски държави, известни още от времената на кръстоносните походи, после воюват 13-14 век помежду си, но през тази епоха са известни главно с галерните си флотове. Имат ветроходни кораби, но те са единици от типа на т. нар. round ship по типа на закрепване на дъските в кърмата. Те са транспортни и с тях возят кръстоносните войски. По-късно те имат и караки /нао/, но главно използвани за търговски нужди, защото в Средиземно море предпочитаният кораб за сражения до средата на 17 век е галерата. С откриването на пътя към Индия - португалците все повече усъвършенстват корабите си, включително и в Калкута и Гоа има корабостроителници, където се спускат на вода караки с водоизместване 1600-2000 тона. Например, когато се борят с местния раджа, подкрепян от турците флагман на португалците е караката Санта Каратарина до Монте Синай, която разполага със 140 леки и тежки оръдия

https://en.wikipedia.org/wiki/Santa_Catarina_do_Monte_Sinai

До завладяването на Цариград флотът на османците не е сериозен. Впоследствие те започват да строят кораби, но те са главно галери, защото основен противник по море са венецианци и генуезци, а да купят корабостроители от далечна Испания или Португалия явно е трудно.
Вярно е, че са първопроходци в използването на артилерийски оръдия, но това е през 15 век, през 16 темпът на развитие значително се забавя. Турците наблягат на свръхтежките, обсадни оръдия, които можеш да ги закрепиш в носа на всяка галера, но при ветроходите разполагането на оръдията, изготвянето на лафетите, чистенето на късите оръдия си е цяло изкуство.
Крайбрежието на Османската империя в началото на 16 век - да речем някъде около 1510 е огромно - те владеят и бреговете на Червено море

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_campaigns_of_Suleiman_the_Magnificent#/media/File:OttomanEmpireIn1683.png

но използват главно васален флот, който има ветроходни кораби от типа дау.
Генуезци и венецианци непрестанно участват в плаванията и на Колумб и на Магелан /Пигафета например/, но венециански и генуезки капитани не се наемат като висши офицери на презокеански плавания към Индия и Атлантика. Картите по това време са разнообразни - включително и на Пири Рейс е много точна, но там се счита, че тя е копие на карта от Александрийската библиотека.

[Guy de Mont Ferrand]

Първо искам да пожелая весело посрещане на Новата година!

А след това да продължа с интересния разговор

Крайбрежието на Османската империя в началото на 16 век - да речем някъде около 1510 е огромно - те владеят и бреговете на Червено море

https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_campaigns_of_Suleiman_the_Magnificent#/media/File:OttomanEmpireIn1683.png

но използват главно васален флот, който има ветроходни кораби от типа дау.

"Главно" може би и то "главно" разбирано като "през повечето време на съществуване на Османската империя". Защото флотът влиза в упадък след битката при Лепанто в 1571 г. и никога повече не е на нивото на най-силните. Трябва да проверя какви кораби отплават към Ацех и какви кораби се строят при Сюлейман Великолепни в Ирак, в Червено море, мисля, португалците са разбити от галери - факт, който Дж. Гилмартин-Младши възторжено дебатира в Galleons and Galleys и още няколко други много добри според мене книги, посветени именно на ранния период от "епохата на Великите географски открития", т.е. XV-XVII в.

Генуезци и венецианци непрестанно участват в плаванията и на Колумб и на Магелан /Пигафета например/, но венециански и генуезки капитани не се наемат като висши офицери на презокеански плавания към Индия и Атлантика. Картите по това време са разнообразни - включително и на Пири Рейс е много точна, но там се счита, че тя е копие на карта от Александрийската библиотека.

Америго Веспучи от...Флоренция (която няма излаз на море - самия град, иначе територията му след завладяването на Пиза си има прекрасни пристанища) си е точно щурман, лоцман и дори "главен пилот на Испания". Нима това не е "висш офицер на презокеански плавания с ветроход"?

Това, което твърдя, е, че генуезци, венецианци и изобщо най-добрите средиземноморски мореплаватели в 14-16 в. (поне до края на първото десетилетие на 16 в.) са по-добри дори и в платноходното мореплаване от по-голямата част от останалия свят, може би дори и от китайците, независимо от така сензационните навремето девет експедиции на китайски адмирал-евнух Джен Хъ. След това вече, разбира се, съм съгласен, че първо кастилците и португалците, а след тях англичани, французи и холандци, надминават и то вероятно с много средиземноморското платноходно мореплаване. Фактите около тезата, която защитавам, не са много известни, но мога да препоръчам John Pryor и John Guilmartin Jr. като добри и обстойни автори по въпроса.

Между другото, участието на Пигафета в експедицията на Магелан е косвено потвърждение на тази теория, тъй като Пигафета е и член на ордена на хоспиталиерите, който от времената на установяването си в Кипър и Родос (1291-1310) е морски патрул на папството и най-ожесточения противник на мюсюлманското корабоплаване. Ролята на ордена за изграждането на френския флот и, доколкото мисля, не само на галерната му част, е посочвана многократно, а хоспиталиерите дори владеят един карибски остров за известно време през 17 век. Заплахата от неверниците обаче е най-силна в Средиземно море и братята-рицари ограничават дейността си дотам, иначе щеше да е любопитно да ги видим като защитници примерно на Гоа срещу индийските джихадисти или нещо такова