Пълководецът КУТУЗОВ

[T.Jonchev]

Знае ли човек?

[pchelichka]

Но едно не може да му се отрече - без да блести с нищо особено, със самото си бездействие /явно не е чел Лао Дзъ, но затова пък прилага философията му успешно / обезсилва "Великата армия".

Малко отклонение от темата, но това ми направи впечатление и реших да изкоментирам:

Елена Ивановна Рьорих, известна най-вече с книгите Агни Йога е племенница на Кутузов. Като се порови човек в нейните ( и на семейството и) виждания за света, може да се окаже, че чичо и е поизчел доста философия подобна на гореспоменатата и това хвърля светлина и върху действията му.

[Walker]

Мы долго молча отступали,
Досадно было, боя ждали,
Ворчали старики:
"Что ж мы? на зимние квартиры?
Не смеют, что ли, командиры
Чужие изорвать мундиры
О русские штыки?"


Всеки опит произхода на бородинското сражение се мотивира само от военни съображения е обречен на неуспех. Ако все пак държим да търсим обяснение на действията на хората вземали съдбоносни решения в онези дни, ако искаме да проникнем в главите им, то ние трябва да се обърнем към едно много по-голямо множество от фактори и съображения. От една страна трябва да се запознаем с характерните черти на ръководните личности, а от друга с особеностите на ситуацията в която са се изявявали те.
Тук нямаме възможност да се спрем подробно на всички тези въпроси, но нихме могли да нахвърляме някои общи впечатления.
Според спомените на съвременниците си Кутузов е не бил лишен от известна природна интелегентност, а също така и голяма доза хитрост. За сметка на това енергичността, характеризираща младостта му, с доближаване към седемдесетата година, отстъпила място на известна предпазливост и дори боязън. Този комплекс от качества бил допълван или пък сам пораждал изключителна политическа чувствителност.
Благодарение на последното си качество Кутузов несъмнено разбирал ситуацията, в която се озовавал поемайки командването над руската армия. Огромното превъзходство на французите, с което започнала кампанията не оставила друг избор на Барклай де Толи освен да отстъпи. Всякаква друга линия на поведение неминуемо водела към гибел на армията и почти сигурна загуба на войната. Барклай успешно се справил със ситуация и успял не само да съхрани армиите, но и да постигне обединението им. За постигането на този резултат обаче се наложило да бъде пожертвана значителна част от руската територия. Подобен дан не можел да не предизвика негативна реакция както в дворянстото, понасящо значитлен икономически и полтически ущърб, така и в народа, не можещ да осъзнае правотата на избраният подход. Армията също не успяла да избегне негатияният ефект съпътстващ всяко едно мащабно отстъплление. Колкото по-продължително е едно отстъпление толкова по-изтощително то действа на моралните сили на войската. Под Москва де Толи вече бил изразходвал всякакъв кредит и дори ширко разпространение добила вярата в чуждестраен заговор(изобщо предателството е най-често срещаният мотив в момент на криза). Недоверието се прехвърляло от немскоезичният шотландец върху повечето от останалите чуждени, броят на които в руската армия в този момент бил значителен. Именно тази обстановка довела до решението за смяната в командването.
Поемайки юздите Кутузов несъмнено съзнавал, че от него се очаква промяна в линията на поведение. Да се предаде Москва без бой несъмнено изглеждало недопустимо в очите на армията и народа. Съзнавайки това Кутузов заел съответната войнствена позиция и демонстрирал пълната си увереност в предстоящата победа.

Позиция

Намирайки се само на няколко прехода от Москва, Кутузов не би могъл да бъде твърде претенциозен към избора на позиция, подходяща за генерално сражение. Всъщност позицията била избрана от полоковник Тол(квартирмайстор на 1-ва армия) и била най-удобната възможна.
Позицията предлагала надеждна опора за десният фланг в лицето на р. Москва, стръмната долина на р. Колоча пък се явявала значително препядствие пред фронта. На пръв поглед това изглеждала много силна отбранителна позиця. Действителното състояние било съвършено друго. основният път за отстъпление не пресичал позицията перпендикулярно, а вървял почти успоредно на р. Колоча, а след това я пресича и при с. Горки се отклонява на изток. Това разположение на пътя поставяло левият фланг в изключително неблагоприятно положение. Наличието на още един път(старият Смоленск-Москва) в тила прави заемането на протежениео на позицията по р. Колоча твърде ртисковано. Естественото решение на този проблем се явява загъването на левият фланг така че да заеме положение перпендикулярно на пътя за отсъпление, а по този начин би могъл да се прикрие и старият смоленски път.

Дкиспозиция

Именно съобрзно описаните горе географски особености и пораждащите се от тях характеристики на позицията била съставена руската диспозиция. Разглеждайки разположението на руските войски и познавайки характера на сражението неволно можем да изпаднем в един капан - да не оценим правилно тежестта на отделните участъци. В основата на това объркване е съотношението на силите между 1-ва и 2-ра армия. Но най-добре на този въпрос да се върнем по-късно, а сега да се насочим към разположението на конкретните части.
Руският фронт е образуван от 5 пехотни корпуса построени в линия. Ако започнем от десният на позицията то ще преброим II и IV между Малое и Горки, VI и VII от Горки до флешите и VIII корпус заемащ самите флеши. С лек отстъп назад, прикриващ старият път Смоленск-Москва и съвмествяващ ролята на резерв се разполага III пехотен корпус. В тила на пехотните корпуси, на около 200-300м се раполагат кавалерията и накрая е резерва(на около още 1000м).

Армия

Естествено не е тук мястото да се спираме подробно на състава и организацията на армията, това нито е необходимо нито е разумно. Това което трябва да отбележим е неравномерното разпределение на силите в двете армии. Първа западна армия разполага, командвана от де Толи, с 82,500 човека(разпределени в 120 батальона и 112 ескадрона) и 425 оръдия. Втора западна армия на Багратион съдържа 41,000(56 батальона и 52 ескадрона) при 175 оръдия. Разпределението на силите е в съотношение около две към едно в полза на първа армия, което можем да обясним както с разпределението в начлото на кампанията, така и с позицията в йерархията, която заемат отделните командващи. Както вече упоменахме съотношението на силите между първа и втора армия е един капан в който лесно можем да изпаднем при тълкуване на диспозицията. Проблема е, че ние автоматично пренасяме този дисбаланс и върху тактическото разположение - изглежда, че лявото крило е неимоверно по-слабо от дясното. Ако разгледаме по-внимателно разположението на отделните части върху бойното поле, то няма как да не отхвърлим горната теза и да приемем едно много по-различно разпределение на силите.
Реално позицията тябва да се разглежда като съставена от две крила и център. Ако се опитаме да определим от къде до къде се простира всяка една от тези части, то ние можем да достигнем до следното развъртане. Дясно крило от р. Москва до с. Горки, център от Горки до северният край на флешите и ляво крило което се разполага върху флешите и старият Смоленски път. Отделно зад центъра е разположен общият резерв. Нека сега разгледаме силите намиращи се във всяка от тези секции.

Дясно крило

²² Пехотен корпус (Багавут) - 2 пехотни дивизии
IV Пехотен корпус (Остерман-Толстой) - 2 пехотни дивизии
² Кавалерийски корпус (Уваров) - 26 ескадрона
²² Кавалерийски корпус (Корф) - 24 ескадрона
Кзашкият корпус (Платов) - 14 казашки полка
Общо - 4 пехотни дивизии, 50(16д, 20х, 12у) ескадрона и 14 казашки полка

Център

V² Пехотен корпус (Дохтуров) - 2 пехотни дивизии
²²² Кавалерийски корпус(Корф) - 32 ескадрона
V²² Пехотен корпус (Раевски) - 2 пехотни дивизии
IV Кавалерийски корпус (Сиверс) - 32(16д, 16х) ескадрона
Общо - 4 пехотни дивизии и 64 ескадрона

Ляво крило

²²² Пехотен корпус(Тучков) -2 пехотни дивизии
V²²² Пехотен корпус (Бороздин) - 2 пехотни дивизии
Казашки корпус (Карпов) - 8 казашки полка
Общо - 4 пехотни дивизии, 20 ескадрона(20к) и 8 казашки полка

Резерв

V Пехотен корпус(Лавров) - 2 пехотни дивизии, 20 ескадрона(20к)

Така опредленото разпределение на силите дава една много по-балансирана диспозиция. Всяка една от секциите разполага с приблизително равно количество пехота и артилерия. По отношение на кавалерията центъра и дясното крило имат известно предимство в количествено отношение, но отстъпват в качествено - всичките 20 ескадрона на лявото крило са кирасирски, докато дясното и центъра не разполагат с нито един такъв. От новата ни гледна точка можем да заявим, че всъщност силите са разпределени равномерно по протежение на фронта. Резерва под контрола на главнокомандващият е позициониран зад центъра така, че да може да действа с еднаква лекота във всяка посока.

План

Несъмнено подготвяйки се за сражението Кутузов е разполагал с някакъв план съобразно който да протече сражението. Вече упоменахме трудностите този план да бъде разгадан, а за съжаление самият ход на сражението не дава твърде много информация, която би била от изключителна ценност в случая. и все пак ако комбинираме събраната до този момент информация, бихме могли да направим определено базирано на реалността предположение.
Най-същественият елемент, по който можем да съдим за намеренията на Кутузов, е разпределението на силите. Както вече уточнихме, според нас то е изключително равномерно. Това ние можем да определим като едно отбранително разпределение на силите, подготвено да посрещне, а не да предприеме настъпление. Разбира се, частични настъпателни действия не са изключени, но липсва онази концентрация, която би позволила те да са решителни. Отделените резерви също не предполагат повишено внимание на командването към определен сектор върху който то възнамерява да съсредоточи основните си усилия. Макар задачите на корпуса на Тучков(усилен с опълчението) и да се явяват настъпателни(реално действието му е предвидено да е от засада, изненадващо), по мащаб те са мероприятие целящо да прикрие открият ляв фланг, тоест отново отбранителни в рамките на общият план.
Другата характерна особеност е избора на подчертано дефанзивна позиция - единят фланг опира в надеждно укритие(р. Москва), където е възможно фронта е разположен зад естествено препятствие(р. Колоча), а където такова няма той е усилен с изкуствени съоражения(флешите, централният редут).
Тактическата диспозиция на Кутузов с нищо не издава намерение за настъпление, тя е разчетена на фронтален сблъсък, при който руснаците да разчитат на редица тактически предимства.
Време е обаче да се обърнем и към общата картина, в която протича сражението. Когато през 1805г. Кутузов отново е изправен срещу превъзхождащ противник, което предполага неблагоприятен изход на евентуално тактическо решение, Кутузов без колебание избягва последното и води само боевете, необходими за да осъществи безопасно отсъплението си. През 1812 г. същият Кутузов, при същата военна ситуация(а съществуват и всички основания руснаците да предполагат още по-голямо превъзходство на французите от реалното), дава генерално сражение само няколко дни след като е назначен. "Винаги е по лесно да се играе ролята на Фабий в съюзническа страна, където не се налага да се съобразяваш нито със столицата, нито със заплашени провинции, а само с военните съображения". Тук трябва да търсим и разликата между 1805 и 1812. В Русия политическите съображения наделяват при взимането на стратегически решения и Кутузов - за него генералното сражение е неизбежно и е иктувано от натиска на двор, народ и армия. Кутузов ясно осъзнава необходимоста от съпротива пред Москва, не случайно упоменахме политическият му такт. Но също така Кутузов съзнава и невъзможността си да спечели решително подобно сражение. Естествено последното той не може да демонстрира явно, но в действията си се ръковоти именно от това виждане.
При това положение съвсем не изглежда странно, че позицията която е избрана съобразена с нуждите на отбраната. не е учудващо и че разпределението на силите е равномерно, без да предвижда концентрация издаваща намерение за преминаване в контранастъпление. не е учудваща и пасивността на Кутузов по време на сражението.
Това сртажение Кутузов е принуден да даде, но се стреми да го даде така, че да не го загуби, поне не и катастрофално. В това отношение не бива да упрекваме стареца толкова много. Грешката му е, че той не оценява правилно ситуацията - десният му фланг е твърде силен, левият твърде слаб. Наполеон не е човек, който не би се възползвал от подобна слабост и в крайна сметка тази грешка Кутузов е принуден да поправя в хода на самото сражение, което окончателно връзва ръцете му.
несъмнено той е разполагал и с по-удачни варианти, но на тях няма смисъл да се спираме тук. Кутузов се проваля в тактически план, но поражението му не може да измени благоприятната стратегическа ситуация.

Вместо заключение

Ако пренебрегнем всички тези съображения и потърсим в диспозицията на Кутузов чисто военни съображения, независимо дали искаме да го представим като способен пълководец, ние получаваме пълен идиот. По този начин Кутузов умишлено отслабва левият си фланг(който е критичен за пътя му за отстъпление) за да привлече върху него основният удар на Наполеон, а в същото време не предвижда противодействие за последното. Да се предполага, че е имал намерение да настъпва с десният си фланг е не по-малко грешно. Там условията са твърде неблагоприятни - р. Колоча е пречка за настъпващите, тоест заемайки позиция зад нея Кутузов сам създава трудност пред собствените си войски. Още повече, че руснаците не могат да знаят с абсолютна сигурност, че французите няма да противопоставят нищо срещу руският десен фланг. Дори скромни френски сили биха могли да се възползват от удобната местност и с лекота да отхвърлят въпросното настъпление. Но дори това настъпление да се развие сранително успешно, то по никакъв начин не решава проблема с слабият ляв фланг и съответно с прикриването на пътя за отстъпление. Излиза, че Кутузов от самото начало си поставя напълно неосъществим план.
А що се отнася до рейда на Платов и уваров, то значението му в никакъв случай не трябва да се надхвърля. Уваров е спрян от 4 батальона на 84-и полк, макар и да ги принуждава да се оттеглят той не продължава настъплението си. Изключение правят 4 ескадрона казаци в състава на корпуса му, които се присъединяват към казаците на Платов. Общият им брой не е надхвърлял 5000, а най0-вероятно е бил около 3000. Общо казаците в армията са били 9500, от общо 25 казашки полка в рейда участват 10, тоест по малко от полвината.
Нека не изкарваме Кутузов това което не е - абсолютен кретен.

Не будь на то господня воля,
Не отдали б Москвы!

http://www.regiment.ru/maps/0005.jpg Карта

[pehotinec]

Кутузов се проявява като блестящ пълководец в битката при Русчук 1811 г., през която година е назначен за главнокомандващ с цел бързо приключване на проточилата се война с Турция. Планът на турците също предвиждал решителни действия - преминаване на Дунава и превземане на Букурещ. Като начало Кутузов унищожава уклепленията при Никопол и Силистра и се установява пред Русе, където се насочва и тръгналата от Шумен 60 х. турска армия. На 19 юни Кутузов преминава и превзема Русчук, но взема стратегическото решение да се разположи на около 17 км. при днешното с.Щръклево, където теренът му дава предимство да наложи своята тактика. Има 15 хил.души и 114 оръдия в 3 линии - 2 линии пехота в карета и конница. Срещу тях турците имат 60х. души и съотв.артилерия. Турците струпват големи сили на десния си фланг, с цел да отвлекат вниманието от левия , където конницата им трябва да удари и да мине в тил. Планът им е разгадан от Кутузов и атаката в дясно е отбита с арт. и пушечни залпове. Левият фланг е преодолян от турската конница, но запазва бойния си ред. Конницата стига до Русчук, но е разбита . Руската кавалерия на свой ред атакува левия фланг и го рагромява. Първо кавалерията на турците , после и пехотата удрят на бягство. Мнозина бягат през гористата и скалиста долина на Бели Лом, където намират смъртта си и по-късно са заровени в големи трапове. В този ден турците губят 5000 души, руснаците 500. Блестящ стратег, доказал превъзходството на съвременната си армия, над "азиатските пълчища"- както пише , той не рискува, а се оттегля на румънския бряг, като разрушава укрепленията при Русчук и отвежда многобройно бълг. население. След това той чака търпеливо. Когато турците на свой ред събират нови войски и преминават Дунава, той ги разбива на части и блокира при с.Слобозия, срещу Русе . Останалите на остров посред реката стигат до канибализъм, а той същевременно постоянно обстрелва наред с пленените техни оръдия. Турският главноком. Ахмед ага, напуща лагера и оставя заместник който на 23.11.1811г. се предава с 35 х.войска и 56 оръдия. Така Кутузов изпълнява поставените пред него цели напълно. Започват преговори, които носят на Русия както териториални придобивки, така и спокойствие по южните и граници през идващите тежки военни действия 1812 -1815 г. срещу Наполеон. Голям принос в тези събития ще продължи да има военоначалникът Кутузов.