Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Пълководецът КУТУЗОВ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Аз също не съм спец по тази тема, за това и много не участвам.Да всички сме чели някоя и друга биография на Наполеон и единствената на Кутузов, преведена на български. Пък тя удря много тенденциозно. Толстой не е меродавен, но все пак и той е точен за събитията. Руската историография, включително и Манфред са тенденциозни, а и има едно малко, как да го нарека, угодническо насочване на интереса към багратионовите флеши , специално за това сражение. А Коленкур, губи брата си там, но пак не им отдава такова значение.

    Истината, разбира се, да спазваме правилото за някъде по средата, вероятно е в твърде неприятния факт , че фланговете им са зле ударени, едно от Ней, второ от Понятовски и "золнешите", което естествено на руснаците няма как да им харесва. И се почва една лакардия, ама "обективно погледнато", ама "гвардията", ама казашката контраатака. Тази контраатака, чест и почитания, е нещо като Ромеловото втурване при Сиди Резег , да спаси битката с диверсия. Такъв номер на Наполеон не може да му мине. И затова простичко казано, в Инвалидите, край гроба на Императора, си пише сред победите - Москва

    Comment


      #77
      «Когда неприятель... употребит в дело последние резервы свои на левый фланг Багратиона, то я пущу ему скрытое войско во фланг и тыл.»
      Кутузов


      Това мисля, че изяснява замисъла на Кутузов ? До колкото разбирам, Михаил Иларионович в действителност цели да насочи французите към флешите (тезата, която аз защитавам), но с цел да нанесе удар във френския фланг и тил (както Йончев казва). Честно казано до сега не бях попадал на това изказване на Кутузов и разсъждавах по своя логика. Поради което сега съм склонен от части да приема и доводите на Йончев, въпреки че в други източници съм срещал, че според първоначалната диспозиция масиран контаудар не е се предвиждал !?

      Това обаче поражда въпроса: Дали пренасочването на френския удар от флешите към Батареята на Раевски и съответно по-голямото ангажирането на 1-ва армия, не разколебава Кутузов да я използва за крупна атака ?

      Comment


        #78
        Щурми, анализите ти както винаги са на задълбочена основа и с интерес ги чета, но мисълта ми е за друго.

        Като сме вече на ниво-битка, ти, а и всички , пък и на мен, не ни ли прави впечатление, че фронтът на това сражение е малко изкривен. Какво имам предвид.

        Руснаците са правилно построени, почти в идеален ред - с фронт север-юг. Това е вероятно заради горите над Утица. На десния си фланг са малко изметнати.
        Французите, като че ли тези гори не ги смятат и удрят по скоро във фронт юго-изток ---северозапад. Изметнататия фронт на север на Уваров, Корф и Платов е по скоро заради терена и създава илюзорна представа, че натиска е център-север, а е всъщност от юг.
        Май и , нещо което и ти каза, руснаците очакват основно южната дъга да бъде ударена. Защо мисля така? Ами защото в корпуса на Тучков всъщност са най-добрите и най-старите руски полкове. - Царския, Павловския, Аракчеевския и пр.
        И като цяло французите настъпват на североизток, което и дава възможност на руснаците да заобиколят героичният Боарне на десния си фланг. Но самото им построение е дефанзивно. Прилича ми, честно казано, на картагенския ред при Зама, тройно подсигуряване, в случая с много тежка кавалерия най-отзад. Така биха се подсигурили хора, които искат дълга и изтощителна битка, срещу враг от когото очакват всичко. А за зла врага на Наполеон, точно в тази си кампания, той е "най-научен" от клауцзевицка гледна точка.

        Comment


          #79


          Това за мен е по-скоро фронт на северозапад. И паническо подкрепяне на далечния ляв фланг за сметка на неангажираното дясно крило на армията.
          XV mile the sea brode is
          From Turkey to the Ile of Rodez...

          Comment


            #80
            Мы долго молча отступали,
            Досадно было, боя ждали,
            Ворчали старики:
            "Что ж мы? на зимние квартиры?
            Не смеют, что ли, командиры
            Чужие изорвать мундиры
            О русские штыки?"



            Всеки опит произхода на бородинското сражение се мотивира само от военни съображения е обречен на неуспех. Ако все пак държим да търсим обяснение на действията на хората вземали съдбоносни решения в онези дни, ако искаме да проникнем в главите им, то ние трябва да се обърнем към едно много по-голямо множество от фактори и съображения. От една страна трябва да се запознаем с характерните черти на ръководните личности, а от друга с особеностите на ситуацията в която са се изявявали те.
            Тук нямаме възможност да се спрем подробно на всички тези въпроси, но нихме могли да нахвърляме някои общи впечатления.
            Според спомените на съвременниците си Кутузов е не бил лишен от известна природна интелегентност, а също така и голяма доза хитрост. За сметка на това енергичността, характеризираща младостта му, с доближаване към седемдесетата година, отстъпила място на известна предпазливост и дори боязън. Този комплекс от качества бил допълван или пък сам пораждал изключителна политическа чувствителност.
            Благодарение на последното си качество Кутузов несъмнено разбирал ситуацията, в която се озовавал поемайки командването над руската армия. Огромното превъзходство на французите, с което започнала кампанията не оставила друг избор на Барклай де Толи освен да отстъпи. Всякаква друга линия на поведение неминуемо водела към гибел на армията и почти сигурна загуба на войната. Барклай успешно се справил със ситуация и успял не само да съхрани армиите, но и да постигне обединението им. За постигането на този резултат обаче се наложило да бъде пожертвана значителна част от руската територия. Подобен дан не можел да не предизвика негативна реакция както в дворянстото, понасящо значитлен икономически и полтически ущърб, така и в народа, не можещ да осъзнае правотата на избраният подход. Армията също не успяла да избегне негатияният ефект съпътстващ всяко едно мащабно отстъплление. Колкото по-продължително е едно отстъпление толкова по-изтощително то действа на моралните сили на войската. Под Москва де Толи вече бил изразходвал всякакъв кредит и дори ширко разпространение добила вярата в чуждестраен заговор(изобщо предателството е най-често срещаният мотив в момент на криза). Недоверието се прехвърляло от немскоезичният шотландец върху повечето от останалите чуждени, броят на които в руската армия в този момент бил значителен. Именно тази обстановка довела до решението за смяната в командването.
            Поемайки юздите Кутузов несъмнено съзнавал, че от него се очаква промяна в линията на поведение. Да се предаде Москва без бой несъмнено изглеждало недопустимо в очите на армията и народа. Съзнавайки това Кутузов заел съответната войнствена позиция и демонстрирал пълната си увереност в предстоящата победа.

            Позиция

            Намирайки се само на няколко прехода от Москва, Кутузов не би могъл да бъде твърде претенциозен към избора на позиция, подходяща за генерално сражение. Всъщност позицията била избрана от полоковник Тол(квартирмайстор на 1-ва армия) и била най-удобната възможна.
            Позицията предлагала надеждна опора за десният фланг в лицето на р. Москва, стръмната долина на р. Колоча пък се явявала значително препядствие пред фронта. На пръв поглед това изглеждала много силна отбранителна позиця. Действителното състояние било съвършено друго. основният път за отстъпление не пресичал позицията перпендикулярно, а вървял почти успоредно на р. Колоча, а след това я пресича и при с. Горки се отклонява на изток. Това разположение на пътя поставяло левият фланг в изключително неблагоприятно положение. Наличието на още един път(старият Смоленск-Москва) в тила прави заемането на протежениео на позицията по р. Колоча твърде ртисковано. Естественото решение на този проблем се явява загъването на левият фланг така че да заеме положение перпендикулярно на пътя за отсъпление, а по този начин би могъл да се прикрие и старият смоленски път.

            Дкиспозиция

            Именно съобрзно описаните горе географски особености и пораждащите се от тях характеристики на позицията била съставена руската диспозиция. Разглеждайки разположението на руските войски и познавайки характера на сражението неволно можем да изпаднем в един капан - да не оценим правилно тежестта на отделните участъци. В основата на това объркване е съотношението на силите между 1-ва и 2-ра армия. Но най-добре на този въпрос да се върнем по-късно, а сега да се насочим към разположението на конкретните части.
            Руският фронт е образуван от 5 пехотни корпуса построени в линия. Ако започнем от десният на позицията то ще преброим II и IV между Малое и Горки, VI и VII от Горки до флешите и VIII корпус заемащ самите флеши. С лек отстъп назад, прикриващ старият път Смоленск-Москва и съвмествяващ ролята на резерв се разполага III пехотен корпус. В тила на пехотните корпуси, на около 200-300м се раполагат кавалерията и накрая е резерва(на около още 1000м).

            Армия

            Естествено не е тук мястото да се спираме подробно на състава и организацията на армията, това нито е необходимо нито е разумно. Това което трябва да отбележим е неравномерното разпределение на силите в двете армии. Първа западна армия разполага, командвана от де Толи, с 82,500 човека(разпределени в 120 батальона и 112 ескадрона) и 425 оръдия. Втора западна армия на Багратион съдържа 41,000(56 батальона и 52 ескадрона) при 175 оръдия. Разпределението на силите е в съотношение около две към едно в полза на първа армия, което можем да обясним както с разпределението в начлото на кампанията, така и с позицията в йерархията, която заемат отделните командващи. Както вече упоменахме съотношението на силите между първа и втора армия е един капан в който лесно можем да изпаднем при тълкуване на диспозицията. Проблема е, че ние автоматично пренасяме този дисбаланс и върху тактическото разположение - изглежда, че лявото крило е неимоверно по-слабо от дясното. Ако разгледаме по-внимателно разположението на отделните части върху бойното поле, то няма как да не отхвърлим горната теза и да приемем едно много по-различно разпределение на силите.
            Реално позицията тябва да се разглежда като съставена от две крила и център. Ако се опитаме да определим от къде до къде се простира всяка една от тези части, то ние можем да достигнем до следното развъртане. Дясно крило от р. Москва до с. Горки, център от Горки до северният край на флешите и ляво крило което се разполага върху флешите и старият Смоленски път. Отделно зад центъра е разположен общият резерв. Нека сега разгледаме силите намиращи се във всяка от тези секции.

            Дясно крило

            ²² Пехотен корпус (Багавут) - 2 пехотни дивизии
            IV Пехотен корпус (Остерман-Толстой) - 2 пехотни дивизии
            ² Кавалерийски корпус (Уваров) - 26 ескадрона
            ²² Кавалерийски корпус (Корф) - 24 ескадрона
            Кзашкият корпус (Платов) - 14 казашки полка
            Общо - 4 пехотни дивизии, 50(16д, 20х, 12у) ескадрона и 14 казашки полка

            Център

            V² Пехотен корпус (Дохтуров) - 2 пехотни дивизии
            ²²² Кавалерийски корпус(Корф) - 32 ескадрона
            V²² Пехотен корпус (Раевски) - 2 пехотни дивизии
            IV Кавалерийски корпус (Сиверс) - 32(16д, 16х) ескадрона
            Общо - 4 пехотни дивизии и 64 ескадрона

            Ляво крило

            ²²² Пехотен корпус(Тучков) -2 пехотни дивизии
            V²²² Пехотен корпус (Бороздин) - 2 пехотни дивизии
            Казашки корпус (Карпов) - 8 казашки полка
            Общо - 4 пехотни дивизии, 20 ескадрона(20к) и 8 казашки полка

            Резерв

            V Пехотен корпус(Лавров) - 2 пехотни дивизии, 20 ескадрона(20к)

            Така опредленото разпределение на силите дава една много по-балансирана диспозиция. Всяка една от секциите разполага с приблизително равно количество пехота и артилерия. По отношение на кавалерията центъра и дясното крило имат известно предимство в количествено отношение, но отстъпват в качествено - всичките 20 ескадрона на лявото крило са кирасирски, докато дясното и центъра не разполагат с нито един такъв. От новата ни гледна точка можем да заявим, че всъщност силите са разпределени равномерно по протежение на фронта. Резерва под контрола на главнокомандващият е позициониран зад центъра така, че да може да действа с еднаква лекота във всяка посока.

            План

            Несъмнено подготвяйки се за сражението Кутузов е разполагал с някакъв план съобразно който да протече сражението. Вече упоменахме трудностите този план да бъде разгадан, а за съжаление самият ход на сражението не дава твърде много информация, която би била от изключителна ценност в случая. и все пак ако комбинираме събраната до този момент информация, бихме могли да направим определено базирано на реалността предположение.
            Най-същественият елемент, по който можем да съдим за намеренията на Кутузов, е разпределението на силите. Както вече уточнихме, според нас то е изключително равномерно. Това ние можем да определим като едно отбранително разпределение на силите, подготвено да посрещне, а не да предприеме настъпление. Разбира се, частични настъпателни действия не са изключени, но липсва онази концентрация, която би позволила те да са решителни. Отделените резерви също не предполагат повишено внимание на командването към определен сектор върху който то възнамерява да съсредоточи основните си усилия. Макар задачите на корпуса на Тучков(усилен с опълчението) и да се явяват настъпателни(реално действието му е предвидено да е от засада, изненадващо), по мащаб те са мероприятие целящо да прикрие открият ляв фланг, тоест отново отбранителни в рамките на общият план.
            Другата характерна особеност е избора на подчертано дефанзивна позиция - единят фланг опира в надеждно укритие(р. Москва), където е възможно фронта е разположен зад естествено препятствие(р. Колоча), а където такова няма той е усилен с изкуствени съоражения(флешите, централният редут).
            Тактическата диспозиция на Кутузов с нищо не издава намерение за настъпление, тя е разчетена на фронтален сблъсък, при който руснаците да разчитат на редица тактически предимства.
            Време е обаче да се обърнем и към общата картина, в която протича сражението. Когато през 1805г. Кутузов отново е изправен срещу превъзхождащ противник, което предполага неблагоприятен изход на евентуално тактическо решение, Кутузов без колебание избягва последното и води само боевете, необходими за да осъществи безопасно отсъплението си. През 1812 г. същият Кутузов, при същата военна ситуация(а съществуват и всички основания руснаците да предполагат още по-голямо превъзходство на французите от реалното), дава генерално сражение само няколко дни след като е назначен. "Винаги е по лесно да се играе ролята на Фабий в съюзническа страна, където не се налага да се съобразяваш нито със столицата, нито със заплашени провинции, а само с военните съображения". Тук трябва да търсим и разликата между 1805 и 1812. В Русия политическите съображения наделяват при взимането на стратегически решения и Кутузов - за него генералното сражение е неизбежно и е иктувано от натиска на двор, народ и армия. Кутузов ясно осъзнава необходимоста от съпротива пред Москва, не случайно упоменахме политическият му такт. Но също така Кутузов съзнава и невъзможността си да спечели решително подобно сражение. Естествено последното той не може да демонстрира явно, но в действията си се ръковоти именно от това виждане.
            При това положение съвсем не изглежда странно, че позицията която е избрана съобразена с нуждите на отбраната. не е учудващо и че разпределението на силите е равномерно, без да предвижда концентрация издаваща намерение за преминаване в контранастъпление. не е учудваща и пасивността на Кутузов по време на сражението.
            Това сртажение Кутузов е принуден да даде, но се стреми да го даде така, че да не го загуби, поне не и катастрофално. В това отношение не бива да упрекваме стареца толкова много. Грешката му е, че той не оценява правилно ситуацията - десният му фланг е твърде силен, левият твърде слаб. Наполеон не е човек, който не би се възползвал от подобна слабост и в крайна сметка тази грешка Кутузов е принуден да поправя в хода на самото сражение, което окончателно връзва ръцете му.
            несъмнено той е разполагал и с по-удачни варианти, но на тях няма смисъл да се спираме тук. Кутузов се проваля в тактически план, но поражението му не може да измени благоприятната стратегическа ситуация.

            Вместо заключение

            Ако пренебрегнем всички тези съображения и потърсим в диспозицията на Кутузов чисто военни съображения, независимо дали искаме да го представим като способен пълководец, ние получаваме пълен идиот. По този начин Кутузов умишлено отслабва левият си фланг(който е критичен за пътя му за отстъпление) за да привлече върху него основният удар на Наполеон, а в същото време не предвижда противодействие за последното. Да се предполага, че е имал намерение да настъпва с десният си фланг е не по-малко грешно. Там условията са твърде неблагоприятни - р. Колоча е пречка за настъпващите, тоест заемайки позиция зад нея Кутузов сам създава трудност пред собствените си войски. Още повече, че руснаците не могат да знаят с абсолютна сигурност, че французите няма да противопоставят нищо срещу руският десен фланг. Дори скромни френски сили биха могли да се възползват от удобната местност и с лекота да отхвърлят въпросното настъпление. Но дори това настъпление да се развие сранително успешно, то по никакъв начин не решава проблема с слабият ляв фланг и съответно с прикриването на пътя за отстъпление. Излиза, че Кутузов от самото начало си поставя напълно неосъществим план.
            А що се отнася до рейда на Платов и уваров, то значението му в никакъв случай не трябва да се надхвърля. Уваров е спрян от 4 батальона на 84-и полк, макар и да ги принуждава да се оттеглят той не продължава настъплението си. Изключение правят 4 ескадрона казаци в състава на корпуса му, които се присъединяват към казаците на Платов. Общият им брой не е надхвърлял 5000, а най0-вероятно е бил около 3000. Общо казаците в армията са били 9500, от общо 25 казашки полка в рейда участват 10, тоест по малко от полвината.
            Нека не изкарваме Кутузов това което не е - абсолютен кретен.


            Не будь на то господня воля,
            Не отдали б Москвы!
            Last edited by Ханс; 02-02-2007, 12:53.
            Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

            Comment


              #81
              Това като статия?
              XV mile the sea brode is
              From Turkey to the Ile of Rodez...

              Comment


                #82
                Би могло да се умува позициите на Дохтуров в центъра ли са или на дясното крило, но това е всъщност доста условно и не е най-същественото.
                Изложението на Ханс е отлично - би трябвало да се превърне в статия.
                Добре ще е да има малко повече фактология.
                Поздравления за Ханс!

                Comment


                  #83
                  Ханс статията е чудесна - но само един въпрос:защо мислиш че Кутузов е убеден в невъзможността да спечели сражението?Като численост двете армии са почти равни а в артилерия руснаците категорично имат превес.Трудно мога да приема,че Кутузов е дал сражението единствено по политически причини.

                  Comment


                    #84
                    Не будь на то господня воля,
                    Не отдали б Москвы!
                    хихихи езикът на Лермонтов на бойното поле! Класика. Нищо не каза. Невоенните аргументи на война не важат! Сражението е загубено!

                    Last edited by von Danitz; 02-02-2007, 16:08.

                    Comment


                      #85
                      Ханс написа
                      Кутузов се проваля в тактически план, но поражението му не може да измени благоприятната стратегическа ситуация.
                      Имаш напредък
                      We don't see things as they are, we see them as we are
                      ---Anais Nin----

                      Comment


                        #86
                        Принципа винаги е бил отзад напред и за туй...
                        dibo написа
                        Имаш напредък
                        Знаех си, че някой ще се хване за конкретната дума. Нямам напредък, сериозна деградация се наблюдава. :evil:
                        von Danitz написа
                        хихихи езикът на Лермонтов на бойното поле! Класика. Нищо не каза. Невоенните аргументи на война не важат! Сражението е загубено!
                        Така глаголеха и всичките онези, иначе много талантливи генерали, дето загубиха две световни войни. Язък за таланта им.
                        resavsky написа
                        Ханс статията е чудесна - но само един въпрос:защо мислиш че Кутузов е убеден в невъзможността да спечели сражението?Като численост двете армии са почти равни а в артилерия руснаците категорично имат превес.Трудно мога да приема,че Кутузов е дал сражението единствено по политически причини.
                        Така смятам защото не намирам нищо, което да ме кара да смятам по друг начин. Кой знае, може да напредна и да си променя мнението след време.

                        Що се отнася до численостите, хубаво че ме подсети, смятах и този въпрос да засегна, но явно съм забравил. Прав си, знаем че числеността на армиите е почти равна. Ключовото в случая е думата знаем. Аз и ти знаем. Кутузов не е знаел, можел е да предполага, можел е да разполага с някакви сведения, но не и да знае. Същото важи и за Наполеон. Има обаче една разлика - при Смоленск руснаците са с 120 000, а Наполеон с 180,000, а при Бородино съотношението е почти равно. Това Кутузов трудно е можел да предположи.
                        На второ място идва качеството, несъмнено французите разполагат с качествено превъзходство. Дори не говоря за руското опълчение. Като добавиш и статуса на Наполеон в този момент и силите съвсем не са изглеждали(а и не са били) равни под Москва.
                        T.Jonchev написа
                        Би могло да се умува позициите на Дохтуров в центъра ли са или на дясното крило, но това е всъщност доста условно и не е най-същественото.
                        Добре ще е да има малко повече фактология.
                        За фактологията - винаги може и още, това е сравнително лесно, на мен просто нне ми се е видяло необходимо, а честно казано ме и домързя.

                        Що се отнася до Дохтуров - да може да се спори, но не по-малко основателно може да се спори и дали позициите на Раевски са в центъра или на лявото крило. Изобщо делението е условно и е направено повече за да илюстрира равномерното разпределение на силите по целият фронт.
                        Тарле например прави друго, вероятно по-правилно разделени. той пак дели на три части позицията, но в центъра определя само силите на Дохтуров - 6-ти пехотен и 3-ти кавалерийски корпуси, общата им численост дава като 13,600. Дясното крило(Милорадович) изчислява на 25,800, а лявото(Багратион) на 34,100. В разположение на Кутузов са 36,300, които са и резерв за центъра и дясното крило.
                        Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                        Comment


                          #87
                          И малко страничен въпрос - на някой известно ли му е да се водени военни действия по море по време на кампанията от 1812г.?

                          Comment


                            #88
                            Бях се подготвил за едно порядъчно заяждане с един потребител, но пък тя темата взе че умря, няма да си го простя. Явно ще се размина със заяждането, но поне малко по-смислената част да я оставя, на някого може да му е полезна, а на мен ми беше интересна от гледна точка на историческите похвати.

                            Та мисълта ми иде за бойните зайци на Негово Величество и как те пътуват из страниците на историята. Понякога и извън тях.
                            Та за туй иде реч.

                            Sturmpionier написа
                            «Когда неприятель... употребит в дело последние резервы свои на левый фланг Багратиона, то я пущу ему скрытое войско во фланг и тыл.»
                            Кутузов


                            Това мисля, че изяснява замисъла на Кутузов ? До колкото разбирам, Михаил Иларионович в действителност цели да насочи французите към флешите (тезата, която аз защитавам), но с цел да нанесе удар във френския фланг и тил (както Йончев казва). Честно казано до сега не бях попадал на това изказване на Кутузов и разсъждавах по своя логика. Поради което сега съм склонен от части да приема и доводите на Йончев, въпреки че в други източници съм срещал, че според първоначалната диспозиция масиран контаудар не е се предвиждал !?

                            Това обаче поражда въпроса: Дали пренасочването на френския удар от флешите към Батареята на Раевски и съответно по-голямото ангажирането на 1-ва армия, не разколебава Кутузов да я използва за крупна атака ?
                            Попадаш на един цитат, руснаците го повтарят често и упорито, с него доказват, че Кутузов имал някакъв сериозен план на сражението, останал скрит от нас(съвремениците, армията му и от Наполеон също).

                            Цитата наистина е интересен. Особено ако си чел Тарле и не си го срещнал. Или поне не помниш да си го срещал. Почваш да преравяш господина и пак не можеш да го откриеш. Бъркаш му по джобовете, изпразваш съдържанието на портфейла и се чудиш как може да си толкоз тъп, че едно толкова известно нещо не можеш да откриеш. Тежък случай си. Но понякога, почти съвсем случайно може да попаднеш на друг автор, да кажем Голубов. И този Голубов е написъл доста отегчителна биография на Багратион. И в тази биография почти съвсем случайно попадаш на почти съвсем същият цитат като този от Тарле. Почти.
                            Тучкова вывести на левое крыло и поставить позади него, за лесом, в засаду. Когда французы пустят против князя Петра последние резервы, прикажем Тучкову скрытое войско свое двинуть во фланг им и в тыл. Тем самым от опасности князь Петр спасен будет, да и все сражение сразу вид для нас выгоднейший примет.
                            Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                            Comment


                              #89
                              Не знам аз ли съм обекта на "заяждането" или Sturmpionier. Във всеки случай не продължих да пиша, макар че първоначално се бях бая засилил, защото изложението на Ханс ми хареса много и смятам, че - независимо от известни различия, които имаме - неговото познаване на Бородинската битка е доста по-задълбочено от моето.

                              Чел съм книгата за Багратион и знам тази идея за засадата на Тучков, опорочена според руската историография от едно разпореждане на Бенигсен. А ако допускам, че Кутузов е планирал удар с десния си фланг, то е не толкова заради задържането на основните сили по-скоро на този фланг, колкото заради кавалерийския рейд. Едно време вярвах, че е бил предназначен само да отвлече вниманието на французите, за да се спечели време за усилването на Втора армия и това ми изглеждаше много логично. Но откак разбрах, че Уваров и Платов не са наградени (едва ли не само те от всички корпусни командири) след битката вече не вярвам, че са направили точно това, което Кутузов е очаквал да постигнат. За какво ги е изпратил тогава?

                              Comment


                                #90
                                Йончев, не си ти. Няма значение - това са си глупости.

                                За какво ги е изпратил тогава?
                                Аз доколкото знам (естествено не съм категоричен) инициативата за действията им произлиза от тях, по-скоро Платов(ако помня правилно). Те изпращат предложение на Кутузов, което той приема. По това време положението на левият фланг изглежда прилично - първите няколко атаки срещу флешите са отразени.
                                По-късно положението се изменя - Тучков е скован и след това отхвърлен(тоест плана той да нанесе контраудър срещу открития ляв фланг на французите отпада), резервите се използват изцяло за удържане и възстанояване на центъра и лявото крило и казаците остават единствената част способна на някакви активни действия. И все пак сулно се съмнявам че няколко хиляди казаци биха могли да окажат сериозно въздействие върху 100 хилядна армия. Съмнявам се и Кутузов да е имал подобни очаквания.
                                Що се отнася до медалите, върху тях да се фгради толкова мащабна теория, без нещо друго да я подкрепя е малко съмнително.
                                Last edited by Ханс; 26-02-2007, 12:09.
                                Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                                Comment

                                Working...
                                X