Ярослав Стебко , с появата на парната машина и монтирането и на дървен линеен кораб, старите ветроходни кораби не се обезсмислят. Парната машина изяжда много полезно пространство, често аварира и това не прави дървеният линеен кораб много по-опасен отколкото класическият линкор задвижван с помощта на вятъра. Често английски парни фрегати теглят на буксир ветроходни линейни кораби при бомбардировката на Севастопол, т.е. те изпълняват ролята която в миналото за изпълнявали галерите - извеждане на позиция на ветроход и изтеглянето му от линията ако бъде повреден. Към началото на Кримската война в Черно море има поне 8-10 парни кораба. Те не могат ли да теглят на буксир руските линейни ветроходи? Очевидно могат, но ръководството вече се е уплашило и е решило, че няма да си мери силите с французи и англичани.
Въпросът за самопотопяването на руския флот в Севастопол става предмет на полемика както в руската, така и в чуждестранната литература. Според военния теоретик В. А. Мошин: “Историята не знае друг подобен пример на безумно и безмислено унищожаване на своите средства. Фарагут влиза в бой с дървени кораби срещу броненосци и побеждава”.
Известният военен писател Д. Лихачов от началото на ХХ век счита, че преграждането на севастополския рейд с потопени съдове, както в тактическо, така и в стратегическо отношение е грешка. Единственият положителен резулат е усилването на севастополската отбрана с оръдия и хора. В открит бой със съюзническия флот руският няма особен шанс, най-малкото поради двукратното превъзходство на англо-френските сили - 89 кораба, от тях 50 винотви и колесни срещу 45 руски, от тях само 11 снабдени с парни двигатели. Освен това руският флот няма никакви други бази извън Севастопол. Независимо от това той би могъл да бъде използван като fleet in being, тоест със самото си присъствие да принуждава съюзниците да се съобразяват с него. С помощта на бързоходните фрегати и парни кораби, руснаците биха могли да извършват диверсии срещу блокадния флот, които биха били особено успешни нощно време, когато непознаващият местната навигация англо-френски флот не би дръзнал да ги преследва.
Въпросът за самопотопяването на руския флот в Севастопол става предмет на полемика както в руската, така и в чуждестранната литература. Според военния теоретик В. А. Мошин: “Историята не знае друг подобен пример на безумно и безмислено унищожаване на своите средства. Фарагут влиза в бой с дървени кораби срещу броненосци и побеждава”.
Известният военен писател Д. Лихачов от началото на ХХ век счита, че преграждането на севастополския рейд с потопени съдове, както в тактическо, така и в стратегическо отношение е грешка. Единственият положителен резулат е усилването на севастополската отбрана с оръдия и хора. В открит бой със съюзническия флот руският няма особен шанс, най-малкото поради двукратното превъзходство на англо-френските сили - 89 кораба, от тях 50 винотви и колесни срещу 45 руски, от тях само 11 снабдени с парни двигатели. Освен това руският флот няма никакви други бази извън Севастопол. Независимо от това той би могъл да бъде използван като fleet in being, тоест със самото си присъствие да принуждава съюзниците да се съобразяват с него. С помощта на бързоходните фрегати и парни кораби, руснаците биха могли да извършват диверсии срещу блокадния флот, които биха били особено успешни нощно време, когато непознаващият местната навигация англо-френски флот не би дръзнал да ги преследва.
Впрочем това че русия е голяма с какво точно и помага? Но давай кажи за това дето няма да ми хареса, на мене лично или на българите като общо?
Comment