Руско-японската война от 1904-1905 г.

[Пилот]

Не съм специалист, но реално нападение над Корея ще е нападение над Русия поне в мирогледа на Русия по това време. С едно нападение над Корея японците биха си отворили два фронта (срещу Корея и Русия) практически едновременно, отделно губят елементът на изненадата и няма да могат да хванат руският флот неподготвен до такава степен (не че с тогавашните руски офицери и структура и всичко нямаше пак да правят монументални издънки по море).

[Сун Дзъ]

Принципно една държава почва война срещу друга, ако има вяра, че ще победи. По тази логика, ако Япония чувства моментно превъзходство пред Русия, би завладяла Корея за време, колкото е необходимо войските да я преминат в пехотен строй, или за две седмици. Това едва ли ще промени нещо в отношенията с руснаците, или ще им даде време за предислокация, но би донесло на японците безпроблемно снабдяване на войската и многобройни удобни бази за флота.

Колкото за флота - една изненадваща торпедна атака не може да реши войната и японците сигурно го осъзнават. Но по-следващите действия на Того показват, че не му е нужна изненада. Със сигурност са били наясно за състоянието на иначе впечатляващата Тихоокеанска ескадра - 7 броненосеца и 15-на крайцера, но това не ги е притеснявало особенно, те имат не по-малко. И най-вече по-добри и еднотипни кораби.

[messire Woland]

Владеенето на Корея е в дъното на китайско-японските войни от втората половина на XIX век, а след това - разширението на японските владения опира в също такова разширение на руските. Така че - някой трябва да отстъпи, а традиционният способ за това по онова време е военният. В общи линии границите из Азия по онова време са много лабилни и всеки взима каквото може, като лъвският пай е за британската империя, която пак през XIX век започва разпространението на опиума в Китай, но и другите Велики сили се опитват да разширяват териториите си, или поне да грабнат парче от тортата.

[gollum]

Доколкото помня, цялата работа е точно заради Корея. Войната с Китай е горе-долу пак за това - Корея е първата цел на Япония и те "работят" здравата в тази посока. Дори правят един опит за нещо като преврат и слагане на свой режим, с идеята да се намесят, но руснаците се противопоставят решително (за цяла година корейския монарх заедно със семейството си живее в руското посолство) и в този момент става ясно, че Русия няма да им "даде" Корея. Китай е имал същата позиция (защото я възприема почти като своя). В този смисъл, действията на Япония са логични и последователни: Китай им пречи за Корея, водят война с него, побеждават го. Проблемът е, че се намесва Русия и до голяма степен намалява последиците от войната за Китай и дава да се разбере, че ще им пречи за Корея по същия начин, по който им перчи и Китай. Затова следващата логична стъпка е те да се опитат да решат проблема както го решават с Китай: с война.
Преди Японско-Китайската война отношенията с Русия са добри. Но след това Русия става нещо като "съюзник" на Китай и реално взема не малки територии (за които Япония воюва с Китай) и започва да подготвя там бази и да развива инфраструктура, което говори за намерение да се закрепи там.
Между другото, мисля че имаха и някакви плахи дипломатически опити да се разберат за Корея: да признаят на Русия "правата" над Манджурия, в замяна да получат Корея (както и историята с опита им да разрешат нещата "вътрешно"), но и в двата случая опират в руската намеса и дипломация и става ясно, че дипломатическото решение е невъзможно (т.е. руснаците се съгласяват максимум да им признаят правото на търговия и развитие на индустрия в Корея, но без каквито и да е посегателства над самата държава). Ако бяха нападнали открито Корея, то това автоматично щеше да означава война с Русия. Русия е основният проблем, така че е логично да се насочат директно към него.
След това, има го и фактора време. Руснаците планират да разширят железопътната линия (т.е. да имат снабдяване, за да се опитат да развият военното си присъствие в Манджурия и около Корея), развиват защитата на Порт Артур и увеличават морското си присъствие. Т.е. всичко това говори на японците, че няма смисъл да се чака, трябва да се търси решение.
Вариантите са два: преговори или война. Те пробват с преговори, като си "постилат" преди това, сключвайки анти-руски съюз с Великобритания през 1902 г. (целта му е ако при бъдеща война с Япония някоя държава се присъедини към Русия, Великобритания да се включи също). Русия, на свой ред, контрира със съюз с Германия и Франция.
Та, през 1903 г. пробват да се разберат, като отстъпят интересите си в Манджурия в замяна на признаване от руска страна на Корея като "японска зона" (т.е. Русия да не пречи на окупацията й от Япония), но преговорите нямат успех. Това оставя войната като единствена възможност. Без Корея като първа стъпка (Манджурия вече е "засенчена" от Русия), няма накъде да се развива японската империя.

[Gaden Gogi]

Някой чел ли е по-задълбочено, каква е причината японците да нападнат руски владения, а да не почнат континенталните си завоевания с Корея ?

Те точно с Корея си се занимават, а причина за войната е изключително бабаитската външна политик ана русия (впрочем тяв инаги и навсякъде е била такава).Просто рашките на няколко пъти ,много грубо се местя там, и то без грам логика, исто от бабаитлък. Отделно преди самата вона те провеждат няколко провокации, като например прословутото "състезание на броненосците".
А най-забавният признак на фрапиращо малоуми е факта че те правят всички тия простотии без да са в състояние да си защият интереса, защото там просто няма инфраструктура за поддържането на флот,Владивосток е замръзващо пристанище, и отделно няма подходящи сухи докове, сухи докове събиращи броненосец няма и в Порт Артур...и знаете ли къде са зимували руските кораби и къде са се ремонтирали? Ще ви споделя- в Япония. И при всичкат тази неподготвеност те зорлен разпалват войната.
Колкото до логистикат аи десанта- японците са можели да използват само едно пристанище- близко за флота...ноооза това е трябвало да имат топки, а руските флотоводци още от Кримската война с апоказали че такива нямат.
А после се анблюдава друга една традиция- моряците войват на фронта, корабите се разоражават а след това и самопотопяват. Последното се няблюдава през Кримската, Руско-японската, ПСВ и ВСВ.
Иначе за логистиката- руснаците имат повече проблеми защото единствената връзна с европейската част на страната е трансисбирската железница...която обаче не е непрекъсната и байкал се минава с фериботи, отделно тя е единична което лимитира пропускателната и възможност. Т.е чиста проба бабитлък, но без инструменти с които да се подкрепи.
Иначе Рождестветски не е имал други алтернативи освен Цушима просто защото въглищата е нямало да стигнат за да обиколи.

[Сун Дзъ]

Отделно преди самата вона те провеждат няколко провокации, като например прословутото "състезание на броненосците".

За това май не съм чел. Ще разкажеш ли, или линк.

[Gaden Gogi]

За това май не съм чел. Ще разкажеш ли, или линк.

С 30 сентября по 2 октября была проведена гонка броненосцев по маршруту Нагасаки — Порт-Артур, в которой «Пересвет» ожидаемо занял первое место, преодолев весь путь за 36 часов со средней скоростью 15,7 уз.

Na Японците никак не им е станло приятно когато без предупреждение целият руски флот се втурва към тях...изобщо войната е предшествана от подобни изпълнения. А Япония изобщо не е имал амерак да воюва с русия, но просто са я принудили.

[gollum]

Да, те и през 1904 г. продължават да опитват по дипломатически път да се разберат, но без успех. Но пък се подготвят сериозно, осигурявайки си война "един на един" с Русия. В Русия обаче не възприемат нещата така, т.е. че войната е неизбежна. А и не им се вярва, че Япония реално може да постигне нещо.

[messire Woland]

Малко карикатури от периода, главно от американски вестници:













Стилът ми изглежда все едно "Анкх-Морпоркски вести" е взет от там

[Warlord]

Николай II, гледа на японците с точно такова пренебрежение, за което писах горе. И ако погледнем към картата - виждаме колко огромна е Русия и колко по-малка Япония - вероятно и той това е гледал. Обаче силата рядко се измерва само с територия, а логистиката и сложността за достъп на руските части до този отдалечен район надали са били фактори, които царят е отчитал.

Честно казано никак няма да се учудя ако точно така си го е представял, а и това далеч няма да е единствената немарливост в кариерата му. Въобще Царска Русия удря голяма греда с толкова наивен цар в толкова решителен за бъдещото й съществуване период.
Иначе у руснаците го има тогава самочувствието, че те са великата сила, при това Най-голямата и тръгват на епично околосветско пътешествие за да наритат наглите жълтури. Но и японците са имали самочувствието, че превъзхождат врага, поне като моряци. Отделно мотивацията е висока - остра нужда от колонии за просперитета на родината. Увереността също - метрополията им е зад гърба, съответно снабдяването - бързо и лесно, също и възможността да се извлачат и поправят повредени кораби, което дава и дръзновеност при акциите.
Също така и са знаели какви сили се отправят към Порт Артур и че са съизмерими с техните. И японското разузнаване се справя по-добре от руското.
Японския военен аташе в Берлин нон-стоп е пращал телеграми за всякакви слухове долитащи от Русия до Европа, а и е пращал всички възможни газети съдържащи статии за Русия, които с регулярния морски транспорт са пристигали за по-малко от 2 седмици в щаба в Токио. Докато в Петербург общо взето тънат в неведение за случващото се в Япония или научават новините индиректно и с доста по-голямо закъснение.

[gollum]

Увереността също - метрополията им е зад гърба, съответно снабдяването - бързо и лесно, също и възможността да се извлачат и поправят повредени кораби, което дава и дръзновеност при акциите.

Уарлорд, само едно уточнение - имаш предвид флота, нали? Защото с флота нещата са наред - базите са им под ръка, снабдяването е общо взето добро. Но с армията нещата хич не са добри (ГОги също го отбеляза, а май и всички го споменахме в един или друг момент): реално погледнато, снабдяването им е много лошо и при едни решителни действия на руските ВМС поначало можеха да го прережат почти напълно със съответните неизбежни последици за японските сили на континента.

[Warlord]

За ВМС - да, "като моряци". Ами има увереност и в това, че руския флот няма да успее да пресече техния и за снабдяването на пехотата. Иначе ясно, с дълбокото навлизане на вражеска територия започват и проблемите с доставките. Те на това и се надяват руснаците - успешно да си приложат запазената марка - въвличане на врага във война на изтоштение ама номера не минава, нямат достатъчно сили да ги спрат в боя при река Ялу, а и нататък офанзивата върви бързо и руснаците не успяват да я вкарат в желания "окопен" коловоз

[Thorn]

ПОРТ-АРТУР: АРМЕЙСКАЯ ПОВСЕДНЕВНОСТЬ ПОЗИЦИОННОЙ ВОЙНЫ.
Sep. 2nd, 2014 at 8:00 AM

Доклад Лысева А.В. на Вторых Петербургских военно-исторических чтениях молодых ученых. 1998г.
Русско-японскую войну по техническому оснащению и способам ведения в исторической литературе обоснованно считают репетицией 1 Мировой. Вполне справедливо это утверждение и для бытовой стороны армейской жизни. На примере сухопутной обороны Порт-Артура можно проследить все особенности нового, утвердившегося в конфликтах первой половины ХХ века, образа боевых действий – позиционной войны. В данном обзоре мы попробуем рассмотреть некоторые стороны повседневного быта, характерные для армейских частей артурского гарнизона, находившихся в непосредственном соприкосновении с противником. Не затрагивая вопросов питания, остановимся на отдельных аспектах образа жизни, проведения досуга и развлечений

ПА8
С. 17. Оборона крепости в 1904 году осуществлялась на сухопутном фронте следующими силами: 4-я Восточно-Сибирская стрелковая дивизия (начальник – генерал-майор А.В. Фок; численность с приданными частями к маю того года – 16976 человек); 7-я Восточно-Сибирская стрелковая дивизия (начальник – генерал-майор Р.И. Кондратенко, численность – 14839 человек); армейская артиллерия (крепостная и полевая) – 6510 человек; инженерные войска – 1122 человека; подразделения казаков, пограничной стражи, сборных и отдельных команд – 2491 человек. Всего (без учета моряков) по данным военно-исторической комиссии гарнизон крепости составлял, таким образом, 41 938 человек.

С конца апреля 1904 года эти части оказались отрезанными от основных сил русской армии на восточном фронте (так называли весь театр боевых действий в Маньчжурии и на Ляодунском полуострове). С мая для защитников крепости началось изнурительное противостояние, длившееся без передышки до 20 декабря 1904 года и требовавшее постоянного напряжения физических сил и нервов. С началом тесной осады, помимо военной опасности, кардинально изменились условия проживания войск. С казарменного и квартирного положения нижние чины и офицеры перебрались в траншеи, землянки и блиндажи. Врач В.В. Гюббенет дал следующее описание типичного блиндажа передовой позиции: «... низкие, сырые, холодные, в них было тесно, душно; в лучшем случае все их убранство состояло из нар, на которых ложились близко, один к другому. Тут же сушилось мокрое белье и платье, хранились съестные припасы, стояли бочки с водой».

ПА10
На основании данных, приводимых священником 15-го Восточно-Сибирского стрелкового полка (4 дивизия) А. Холмогорова, возможно восстановить суточный распорядок на передовой. Если ночь заканчивалась благополучно, время отбоя приходилось на 4 – 5 часов утра. Сон продолжался до 10 часов. Затем чаепитие, в 11 – 12 часов – обед, привозимый в походных кухнях из резерва. После обеда для всех незанятых в караулах – личное время (сон, чтение, игры, приведение в порядок оружия и снаряжения). В 4 часа дня – чай, в 7 вечера – ужин. С вечера и до рассвета – бодрствование по всем передовым линиям. Наиболее напряженной была служба боевого охранения. Например, передовые укрепления получили у солдат прозвище «двадцатиминутных редутов», так как караулы в них сменялись трижды в час.

Весь гарнизон распределялся на очереди, посменно дежурившие на позициях. Единицей перемещения, как правило, являлась рота. Отдежурившая очередь отходила от передовых линий за полверсты или версту в укрытое место и составляла частный резерв. Частота смены колебалась в зависимости от боевой обстановки и наличия резервов от нескольких дней до нескольких недель. А. Холмогоров отмечал: «Солдат преспокойно начинал себя чувствовать лишь после смены с передовой позиции в резерв. Отсюда его пускали в город, в церковь и в баню, что составляло величайшее наслаждение».

С. 18. Таким образом, можно отметить, что стабильность и регламентированность военно-бытовой жизни явилась одним из признаков позиционного противостояния. В Порт-Артуре данная ситуация сохранялась практически до конца осады. Многие части встретили капитуляцию на тех же позициях, где приняли первые бои. В других местах русское отступление было настолько планомерно, что солдаты быстро налаживали ставший привычным бытовой распорядок. Командир 5-го Восточно-Сибирского стрелкового полка полковник Н. Третьяков отмечал в своих воспоминаниях: «При ярком солнечном свете на горах виден всякий человек, и вся жизнь занимающих их частей у вас как на ладони».

ПА11
Вынужденные подолгу обходиться без бани, солдаты в теплое время года мылись и стирали белье в многочисленных ручьях на склонах гор, наполняемых дождевой водой, причем у каждой роты на позиции было для этого собственное место. В холодное время бани в ряде мест сооружали прямо на передовой. В блиндажах устраивались печи. Такие блиндажи именовались «теплушками». Холодными ночами караульные лежали в окопах, укрытые одеялами.

Одновременно утеплялось солдатское обмундирование. Под конец осады невозможно было встретить одетого по уставу стрелка. Ввиду нехватки полушубков широко использовались фуфайки и китайские ватные халаты. Практиковался вариант ношения башлыка в виде чалмы. При отсутствии валенок на сапоги сверху наматывали суконные портянки. По свидетельству очевидца, в зимнее время «вместо солдата получалась какая- то куча ходячего всевозможного теплого тряпья». Эволюция обмундирования началась еще летом, что обуславливалось необходимостью маскировки. С самого начала позиционная война выявила, например, необходимость выворачивать русские папахи наизнанку, чтобы не выделяться на местности. Для порт-артурской действительности подобные изменения, типичные и для Маньчжурской армии, обернулись фактическим узаконением любых нерегламентированных форм одежды. Эту эволюцию военной формы следует признать еще одной типичной чертой «артурского сидения».

Особой областью быта являлось проведение досуга на передовой. В горных речушках и на водопоях ловилась местная рыба – голец. Снастью становились манерки, в качестве материалов для запруд использовались рубашки и кальсоны. Силками ловили перепелок, в изобилии водившихся в окрестностях крепости. Офицеры также развлекались в горах охотой на птиц. Охота не только обеспечивала проведение досуга, но становилась и средством получения приварка. «От жареного козодоя я пришел просто в восторг», – признается полковник Третьяков.

На позициях практиковались как традиционные азартные игры (в карты, кости, орлянку, где, кстати сказать, ставки у нижних чинов, получавших 5 рублей 22 копейки жалованья в год, доходили до 80 – 100 рублей), так и чисто окопные развлечения, в которых принимали участие обе враждующие стороны. При долгом сидении на позициях противники успевали хорошо изучить друг друга. Многие японцы обладали некоторыми познаниями в русском языке и в часы затишья обогащали их беседой с русскими стрелками. Иногда такие разговоры завершались обоюдной бранью и возобновлением перестрелки. Очень часто, особенно во вторую половину осады, обе стороны, уставшие от взаимного истребления, заключали соглашения о прекращении огня. Неписаный договор устанавливался на уровне командиров рот и мог соблюдаться целыми сутками. А. Холмогоров вспоминает о подобной ситуации: «Стоящие часовые мирно посматривают друг на друга». Известны случаи, когда японцы доставляли по назначению русскую корреспонденцию, переброшенную к ним в траншеи. Более того, обратно к русским пересылались квитанции за почтовые услуги, которые и оплачивались отправителями.

С. 19. На всем сухопутном фронте была широко распространена игра, называвшаяся и у русских и у японцев «после три – пали!». Одной из сторон посылалось приглашение сыграть. Далее, по свидетельству очевидцев, происходило следующее: «Начиналась команда: «раз ... два ... три» и одновременно с последним возгласом из русского окопа по пояс выскакивают человек 6 солдат и моментально скрываются. Японцы хватают ружья, палят, но мимо. В русском окопе хохот, коему вторят и в японском. Затем такой же опыт проделывается во второй раз, только стрелки выскакивают в других местах... Веселья еще больше... Но вот японцы попадают под залп... Слышится крик, стоны и ругань русская по адресу русских».

ПА12
Не менее жестоким развлечением была «призовая стрельба по движущейся цели». Суть дела заключалась в следующем: "Вдали, шагов на 1500 – 1800, японцы между своими окопами иногда оставляли проход, сажени 1 – 2 шириной и днем перебегали его на виду... У нас за удачный выстрел обещалась награда от офицера... Счастливчик получает за японца целковый».

Были и более мирные развлечения. С обеих сторон практиковались так называемые «музыкальные вечера». Типичной могла быть на позициях такая ситуация: «Один из наших офицеров, обладающий весьма симпатичным тенором, затянул песню. Когда певец кончил, послышалось... со стороны ближних окопов японцев щелканье в виде аплодисментов и крики: «Бляво! Бляво!». Японцы ответили исполнением своей мелодии. Очень часто музыкой останавливали перестрелку.

Данные эпизоды относятся к концу осады, когда апатия к военным действиям наблюдалась как у осажденных, так и у осаждающих. Часто на позициях «воевали на бумаге», обмениваясь рукописными прокламациями, в которых каждая сторона объясняла, по каким причинам именно она должна одержать верх.

Конечно, все это следует считать лишь отдельными проявлениями в целом жестокой и кровопролитной осады. Однако тесное непосредственное общение противников уместно назвать на основе имеющегося материала еще одним признаком позиционного противостояния при Порт-Артуре. В целом тема повседневности на передовых позициях в свете жизни и досуга офицеров и нижних чинов органично вписывается в общую картину военного быта осажденного Порт- Артура. Ряд выявленных типичных моментов может быть использован для бытовых характеристик последующих военных кампаний.

[Amazon]

Много интересно четиво. И наистина напомня на случки от западният фронт през ПСВ. Празнуване на коледа от немци и англичани, песни и т.н.

[Victor_Nevsky]

Сраженията по море определено са интересни, но повече се интересувам от наземните операции при японския напредък в Манчжурия.
Каква тактика използват японците /ясно е, че руснаците не са мръднали от Руско-Турската/, при щурм как се процедира /в смисъл масивна човешка вълна излитаща от окопа в посока противника (стил ПСВ) или нещо по децентрализирано/.
Как магазинните пушки, максимките и леките картечници променят интензивността на боевете. Просто не знам как да си представя как би изглеждала войната по земя в далечния изток.