Руско-японската война от 1904-1905 г.

[messire Woland]

Оказа се (за моя изненада), че нямаме такава тема. Вместо това имаме няколко алтернативни теми за тази война.

Връзки към алтернативните теми:
Руско-японска война хипотетичен вариант

Руско-японска война 1918

Хипотетична ПСВ от 1904

Засега в темата слагам само няколко картинки, пропаганда, на която попаднах от една връзка на Торн. Ето ги и тях:

[messire Woland]

Едно интересно мнение по темата (на руски), връзка към което ми прати Голъм:

http://gaivor.livejournal.com/48003.html#cutid1

«Говорят, Япония разбила Россию в союзе с Англией и Америкой. Так ли это? Япония была и есть в единственном союзе – с пренебрегаемой нами европейской наукой и американской техникой. Вся сила Японии в том, что она искренно поверила в могущество знания, принятого вовремя, и не опаздывала на десятки лет, как мы… В морском деле они учились у Англии. В военно-сухопутном – у немцев. В сущности, весь секрет их успеха в добросовестном подражании, не больше. Мы же, избалованные удачами Петровской и Екатерининской эпох, давно забросили не только творчество, в котором всегда были слабы, но и великое искусство подражания. Мы, конечно, не обходились без заимствований, но постепенно отвыкли спешить за ними. Были даже смехотворные попытки самим учить европейцев. Так, генерал Драгомиров, большой краснобай и недурной писатель, без всяких шуток выставлял себя вторым Суворовым. (…)

Вспоминая о победах Суворова, обыкновенно забывают, что это был единственный момент, когда ружья и артиллерия наша была не хуже западных. (…) Никакие дипломатические союзы (особенно заключенные на другой день провала на военном экзамене) нам не помогут. Нам нужно деятельно входить в союзы с великими усовершенствованиями, с открытиями и изобретениями, с той гениальностью, которая хотя составляет общее наследие человечества, но идет впрок только пока врагам нашим».

С Меньшиковым можно поспорить в деталях, благо наша трехлинейка\трехдюймовка ничем не хуже соответствующих девайсов противника. По высоким флотским технологиям есть вопросы, но опять же разрыв не критичный. Но в пресловутом «главном» он, как мне видится, «прав» - он четко уловил ощущение очередного отставания России в цивилизационной гонке.

Жаль это ощущение не трансформировалось у него в конкретные «рецепты счастья» - одними изобретениями и окрытиями сыт не будешь (да никто и не мешал Менделееву видеть во сне свою таблицу). Тому же Китаю, решись он атаковать Порт-Артур в 1904 году, не помогли бы ни новейшие винтовки, ни союз с Англией и Америкой. Современное оружие оказалось бы бесполезным в китайских руках, но грозным – в японских.

Самое интересное, что и российская, и японская элита получили бодрящий пинок под зад из одного источника и практически одновременно – в 1850-х. И те и другие восприняли его адекватно. Но у нас процесс модернизации в 1881-м был заморожен на самом интересном месте, а у них – пошел дальше.

Тут, конечно, можно порассуждать о российском «зондервеге», но это будут разговоры в пользу бедных. Японцам их теории об «особом японском пути» почему то не мешали. «Простое подражание зарубежным моделям не может быть удовлетворительным решением, поскольку наша страна обладает историческими особенностями», - эти строки принадлежат не кому иному как Ито Хиробуми – автору, на минуточку, японской конституции.



Дело, конечно, не только в конституции, а в том замечательном мировосприятии российских консерваторов, которое отметил еще Сперанский в 1802 году. Тут (http://f-f.livejournal.com/506238.html) коллега [info]f_f[info]</span>[info]</span>пишет :"...недостатки существующего строя представители умеренно консервативного лагеря видели ничуть не хуже, чем революционеры или либералы… Но, в отличие от левого фланга, правые… за редкими исключениями, не предлагали последовательной и далеко идущей (не путать с полезной!) программы реформ». Почему так? Да потому, что:

«Какое, впрочем, противоречие: делать наук, коммерции и промышленности и не допускать самых естественных их последствий, желать, чтобы разум был свободен, а воля в цепях, чтобы народ обогащался и не пользовался лучшими плодами своего обогащения – свободою».(Сперанский).

Правые вс¸ никак не могли (не могут?) понять, что если накачивать базис инвестициями, технологиями, знаниями, то рано или поздно что-то в надстройке придется тоже менять - а то заглохнет машина. А в феврале 1889 года на донесении российского посланника в Токио о провозглашении конституции Александр III изволил начертать резолюцию: «Несчастные, наивные дураки». Эх, Александр Александрович, Ваше Императорское Величество – несчастный вы дурак. Те 13 лет, что вы украли у России, еще аукнутся ей – и в первую очередь вашему преемнику.

Интересното е, че е направен опит за някаква корелация между Япония и Русия. Че и двете държави са получили силен, насочващ шамар през 50те години на XIX век (ескадрата на Пери за Япония и Кримската война за Русия). Който шамар би могъл да насочи двете държави по един и същ път, но разбира се в реалността това не става толкова гладко и ясно. А изминатият от двете държави път от 50те години на XIX век има ясна пресечна точка във войната от 1904-1905 г. Интересна дискусионна теза.

[messire Woland]

[messire Woland]

Още няколко картинки:

[messire Woland]

Няколко оцветени фотографии от периода на войната.
Японско обсадно оръдие край Порт Артур:


Руският боен кораб "Орел":


И още няколко смесени фотографии. Интересното е, че заради оцветяването, японците приличат доста на негри






Цената на войната:

[Сун Дзъ]

Оцветени, снимките допринасят много за реалистично усещане.
Много добре се вижда колко на гъсто са били подредени руските кораби, сякаш нарочно, като за разстрел.

[messire Woland]

Оцветени, снимките допринасят много за реалистично усещане.
Много добре се вижда колко на гъсто са били подредени руските кораби, сякаш нарочно, като за разстрел.

По спомени, от това, което съм чел - някои се изхвърлят на плитчините, за да не бъдат пленени.

Скоро е годишнина, 110та. А самата война е интересна, но като цяло у нас за нея се говори малко. След края й обаче Япония практически се еманципира като единствената не-бяла Велика сила.

[gollum]

Хубави снимки . Обаче с оцветяването малко са прекалили с тена на японците (почти на негри го докарват). Поне на първите 2-3 снимки.

[Gaden Gogi]

Едно интересно мнение по темата (на руски), връзка към което ми прати Голъм:

http://gaivor.livejournal.com/48003.html#cutid1

В морском деле они учились у Англии. В военно-сухопутном – у немцев. В сущности, весь секрет их успеха в добросовестном подражании, не больше. Мы же, избалованные удачами Петровской и Екатерининской эпох, давно забросили не только творчество, в котором всегда были слабы, но и великое искусство подражания.

Типично по руски "вижте ни колко сме велики". Само дето писалият това пропуска малката дребан подробност че ВСИЧКИ съвременни руски кораби към онзи момент са им построни от други, Французи, Германци и американци, а Уродино те ис го наричат Бородино, но моето е по-точно е копие на френски дизай, тъй че практически по нищо не се различават от японците. друг въпрос че политицит еи флотоводците им са били третокачествени, као резултат просто затвърждават традициат ана "самотопите".

[Warlord]

Е излизат като негри защото цвета се налага върху черно-бялата основа където лицата са сиви и така се получава тъмен тен, отделно не-европеидните физиономии и широките носове допринасят.

Gaden - ма то и японците нямат нито един модерен кораб собствено производство към този момент. Техните са построени от британци и французи. Нито пък техните флотоводци са блестели с кой знае какво.

[Gaden Gogi]

Gaden - ма то и японците нямат нито един модерен кораб собствено производство към този момент. Техните са построени от британци и французи. Нито пък техните флотоводци са блестели с кой знае какво.

Предвид че мога да чета, най вероятно съм прочел текста който съм цитирал, Отделно Японските кораби са построени от британци и италианци, предимно.
Идеята бещше за това как видит ели руснацит ебили забравили да копират, горкичките. Колкото до японските флотоводци- може да не са блестяци, но пак са в пъти по-добри от това дето имат рашките.

[Centurionus]

Преди доста време четох мемоарите на участник в битката при Цушима , който е бил и в плен след това известно време . Помня ,че и там причината за разгрома беше изтъкнато превъзходството на японската корабна артилерия , която биела далеч над обхвата на руската . Както и ,че флагманът на японците и негов близнак били чисто нови английски кораби строени по последна мода , докато руските били нови , но по остарял дизайн . Ако имаш повече конкретика би ли споделил ?

[Gaden Gogi]

Проблемът при цушима си е изцяло в главите на руснаците, и да бяха с разменени кораби резултатът щеше да е пак същият

[Сун Дзъ]

Проблемите при руснаците са много и се натрупват през цялата война.
Най-малкото във флота големите им кораби са с недостатъчно обучени артилеристи, докато японците концентрират най-добрите с които разполагат на корабите си от първи ранг - броненосци и броненосни крайцери.
Японските флотоводци се различават от руските (поне голяма част) с това, че не ги е страх да влязат в сражение.

[Сун Дзъ]

Проблемът при цушима си е изцяло в главите на руснаците, и да бяха с разменени кораби резултатът щеше да е пак същият

Ако Зиновий беше опитал пробив към Владивосток само с бързоходните си кораби, може би щеше да успее да стигне. Разбира се с една-две загуби, но резилът нямаше да е тотален.