Американо - индианските войни

[Guy de Mont Ferrand]

Аз не съм чел много за въпросната война, но винаги ми е изглеждала (сравнена с другите подобни) като една от най-ожесточените и опасни за белите заселници. Тогава разликата в технологиите не е била толкова фрапираща, колкото става по-късно и индианците са имали своя шанс... Що се отнася до " "себеосъзнаването" на колониите като отделен субект от Короната" - то не е ли такова още от времената на "Мейфлауър"? Разбира се, това би могло да е важен "допълнителен фактор", но чак пък "основен"...

[Blackwolf]

Основните военни конфликти с индианско участие в колониалния период са горе-долу следните:

1. Ранни епизодични конфликти на пилигримите с индианците
2. Пекотската война, 1636-1637-38.
3. Войната на крал Филип, 1675-1677.
4. Войната на крал Уилям, 1689-1697.
5. Войната на кралица Ана, 1702-1713.
6. Войната на Дамър (Lovewell's War, Grey Lock's War, Father Rasles War), 1722-1727.
7. Войната на крал Джордж 1740- 1748.
8. Войната с французите и индианците (Седемгодишната война), 1754- 1763.

[Blackwolf]

Що се отнася до войната на крал Филип или Метакомет, както е истинското му име, тя наистина била първата сериозна война с индианците в източните части на Сев. Америка. Що се отнася до войните с англичаните.

По това време се водят Бобровите войни (прибл. 1640-1690) между Лигата на шестте нации (ирокезката конфедерация) и всички околни племена, които унищожават почти напълно няколко племена и изтласкват поне още 10-ина от техните земи. Всички тези племена са по същество френски съюзници или неутрални.

Та Метакомет като вожда на вампаноагите съумява да създаде съюз с нарагансет и нипмук. Наистина, войната отнема живота на ок. 600 бели мъже, което по изчисленията на различни автори е ок. 1/5 от броя на мъжете, можещи да носят оръжие в Нова Англия.

В резултата на войната обаче нарагансет, вампаноаг са почти напълно унищожени, множество са избити, дуги продадени в робство, а малцината уцелели се разпръскват при други племена и постепенно се претопяват. Все пак оцеляват известен брой, които са силно метисизирани, но в края на ХХ в. все пак са федерално признати за коренни народи със съответните последици (получаване на земи и федерална издръжка). Но това става след съдебни процеси, които продължават по 20-30 години.

Трябва да се отбележи, че във войната на страната на колониите вземат дейно участие пекотите и мохеганите (да не се бъркат с мохиканите (мехиган).
Пекотите (или по-скоро остатъците от това племе) имат да си връщат, защото в Пекотската война 40 год. по-рано нарагансетите вземат дейно участие на страната на колонистите и доста спомагат за унищожаването на пекотите.

Като цяло Войната на крал Филип силно спомага за укрепване на положението на колонистите в Нова Англия и за изтласкване на остатъците от крайбрежните алгонкински народи навътре в континента.

Като цяло обаче Бобровите войни засягат една много по-голяма територия и имат значително по-голямо влияние върху цялостната история на Американския Изток, вкл. колониалната политика на Англия и Франция. След тях Лигата се превръща в политически фактор, с който се съобразяват и двете държава, та даже и Испания, тъй като влиянието на ирокезите достига до испанските владения във Флорида и Алабама.

[Blackwolf]

Войната на Крал Филип има важно значение за историята на Масачузетс, Род Алънд и като цяло на Нова Англия, но според ме си остава конфликт от местно значение. Тя "разчиства" крайбрежието и съседните територии във вътрешността от местните племена, но не оказва някакво по-глобално влияние.

Като съседи на Нова Англия остават достатъчно големи племена, населяващи значително по-обширни територии, които оказват много по-голямо въздействие върху колониалната политика на Англия.
На следващата карта се вижда това, като земите, за които става въпрос във Войната на крал Филип са в самия долен десен край на картата.



Примерно Бобровите войни, както вече споменах, оказват много по-глобално значение, с последствия върху цялата история на колониите в Америка през 18 в., включително и при Войната за независимост и създаването на САЩ.
Ето за сравнение прибл. територия, на която се водят най-интензивните действия по време на Бобровите войни, в сравнение с териториите, засегнати от Войната на крал Филип. На другата карта е дадена цялата територия, върху която Бобровите войни имат отражение.

[Dinain]

Благодаря за поясненията!

[Guy de Mont Ferrand]

Е, да, но ирокезите така и не се изправят "решително" срещу европейците през цялата си история. Така че въпросните "Боброви войни" май по-скоро разчистват пътя за по-лесни завоевания, отколкото нещо друго (?)

[Blackwolf]

Ирокезите, за разлика от някои други племена, имат политика. И формулирана политическа доктрина - т.нар. Великия мир. Те винаги се стремят да извлекат полза от конфликтите между Англия и Франция, без да се месят пряко. И това им помага да съхранят териториите си.

След това те се опитват да играят същата роля между Англия и въстаналите колонии, но именно там се провалят нещата, което води до разпадане на Лигата.

Бобровите вони са всъщност почти чисто търговски конфликт - за контрола върху основния ресурс за търговия с европейците, а именно бобрите (разбира се и другите животни с ценна кожа).

Макар че за причините за бобровите войни има и други гледни точки.

[Blackwolf]

Тъй като доколкото си спомням имаше питания за разселванията в Равнините, попаднах на една карта, която доста добре илюстрира тези процеси.
Съответно дадено е положението ок. 1670 и 1870 г. с мое допълнение за миграцията на апачите.

[Thorn]

А кой е живял в равнините преди да дойдат конните варвари?

П. П. Команчите са ми особено неприятни. То е ясно, че е заради четенето на Винету като малък, но и историческите команчи не поправят впечатлението. Жив аналог на кримските татари.

[Blackwolf]

Равнините (особено западната им част) са били рядко населени. В източната част, по поречието на Мисури са живели от XII-XIII в. нататък някои от земеделците, които по-късно са известни като мандан, хидатса, пауни (от които се отделят арикара) и някои други.

Самите равнини са били със сравнително малобройно население - напр. пеши ловци на бизони, главно атабаскоезични (от които по-късно се формират различните апачи и навахо).


Втората половина на XVII в. (прибл. 1660-70 г.) е времето, когато се оформя конната номадска култура. По това време различни племена навлизат в равнините - едни от горските области на изток и север, други от запад, от Скалистите планини.

[Guy de Mont Ferrand]

Много интересна карта. Явно в началото населението на прериите е било доста по-различно, докато не пристигат лакотите (сиуксите), шайените и арапахите (дали техният съюз датира отпреди времената на миграцията им в прериите?).

[Blackwolf]

Не, сиу, шайените и арапахо са воювали помежду си до 20-те год. на 19 в. Тогава стават приятелчета. Специално сиу и шайените по времето на първата карта (втората половина на 17 в.) са все още горски индианци.

В първата половина на 18 в. в резултат на продължителни войни команчите в съюз с юта ликвидират прерийните апачи (от тях остават малко остатъци) и завладяват южните равнини. Първият документално фиксиран рейд на команчите срещу испанските владения в Ню Мексико е през 1719 г. Кайова мигрират от Черните хълмове на юг ок. 1770 г. и след сблъсквания с команчите се помиряват и съюзяват в началото на 19 в.

Част от шайените и арапахо мигрират на юг след 1820 г. и започва непрекъсната война с команчите и кайова. Неин връх е битката при Вълчия поток през 1838 г., в която участват целите племена команчи, кайова и кайова-апачи от една страна и шайените и арапахо от друга. След това тези племена сключват мир, който повече не се нарушава.

Вообще между 1700 и 1840 г. Великите равнини са били кипящ котел, а и след това.

[Kramer]

По кое време сиуксите се преместват на запад от Мисури?

[Blackwolf]

По кое време сиуксите се преместват на запад от Мисури?

Втората половина на 18 в. Ок 1760-1770 г. Разбира се това не е еднократна миграция, а процес. Отделни групи се преселват в течение на години. Датиравката е приблизителна, тези неща се определят най-вече по т.нар. "изброявания на зимите" `(wintercounts).

[Guy de Mont Ferrand]

Последните постове изясняват една "загадка", над която се чудя от десет-единайсетгодишен, т.е. откакто прочетох "Ундид Ний" - как така името на сиуксите идва от езика оджибве, при положение, че оджибве не се споменаваха сред племената, граничещи с дакотите и дори и сред "прерийните племена". Явно обаче названието се е разпространило сред европейските заселници още по времето, когато оджибве и дакота са били съседи в гористите области на изток/североизток - хронологията съвпада, а и "бледоликите" в крайна сметка идват от север и изток (потомците на испанците от юг са много мижави в това отношение, въпреки че границите на териториите им до 1850-те са далеч на север, но почти никакви ги няма там...Сан Луис (Сент Луис) все пак е нещо, останало от тях, но не е кой знае колко на север...).