Космически войни-реалност или бъдеще?

[Amazon]

Това несъмнено ще е голям пробив (не само за космическите пътувания), но засега не изглежда много близък.

Защо мислиш така? Експерименталният реактор във Франция е в напреднал стадий. Говорим за чудовищно съоръжение в което наливат пари, акъл и опит ЕС, САЩ, Русия, Китай, Япония и т.н.

[gollum]

Именно "чудовищно съоръжение", а и "много пари" е доста относително. Т.е. много е далеч от каквато и да е практическа и приемлива (включително икономически) форма. А да си представим един реактор за ядрен синтез на космически кораб, ще е нужно да се извърви много по-дълъг път. Просто за да дам (макар и несъвършен) пример: имаме работещи, приемливи и икономически изгодни атомни реактори от много време (повече от половин век), но все още нямаме практическо приложение на такъв на космически кораб (по много причини, разбира се). Веднага се сещам за Лемовите ракети с ядрени реактори (вярно, литература, но все пак е пример за овладяване на слънчевата система на тази база (вътрешните планети)).
Но не ми се иска да се отклоняваме в такъв разговор в тази тема (то и не съм подготвен за подобен разговор).

[Кухулин]

То е ясно какъв разговор ви се води на вас с Воланд - междузвездни ескадри, нагънати пространства и завързани пангалактически стратегии ама тая работа е като оная работа с броя на дяволите върху иглата Нищо сериозно не може да се каже по въпроса, само красиви приказки или напротив - вогонска поезия...

Истината е в овладяването на Слънчевата система. Натрупване на опит, развитие на технологиите, хелий-3 няколко междупланетни войнички и прочее благинки. Пък после ще можем да погледнем сериозно към звездите. Там вече и усещането за мащаб ще е различно - няма да се притесняваме от хилядолетни експедиции, от изкуствен интелект и т.н.

[Amazon]

И на мен овладяването на слънчевата система и вътрешно-системни конфликти ми се вижда по "уютно" за дискутиране. Най-малкото имаме техническият инструментариум да си представим нещата. Пожелателно с погледа за близкото бъдеще на Цилоковски, а не с този на Жул Верн
Чудя се дали има "тясна точка" при едно такова пълно овладяване не системата, като първа крачка към звездите. Някакъв ограничен ресурс?
По принцип хората трябва да продължат да се увеличават и живота им да се подобрява, щото така шанса да се пръкне някой нов Нютон, Ото или Менделеев е по-голям.
Но не мисля че това е много голям проблем при добра технология. При високо технологично равнище земята може да изхрани, напои и събере неограничено количество човешки същества. Всички останали ресурси, енергийни или инженерни си ги има в системата в огромни количества.

[messire Woland]

За овладяването на слънчевата система можем да се опитаме да направим екстраполация, минаваща през паралел с миналото и разчитане върху сегашните технологии. След 2035та, ако всичко върви по план, ITER ще е готов на комерсиално ниво. Но нека да дадем 5-10 години аванс, защото еврочиновниците и зелените са против проекта. Та - 2045та. Двигатели за бързо стигане до вътрешните планети има и сега, дори и само Вазимир да споменем, а бяха поне 2-3 реално възможни проекта. Какво значи евтина енергия, която би излязла от проекта ITER - едно ниво нагоре и много по-добри възможности за космическа експанзия - цивилизацията ни зависи в огромна степен от достъпа до евтина енергия. Което значи, че ако през 2045та имаме комерсиални такива станции, няма да трябват повече от 15тина години, за да се усети практическия ефект от тази технология по цялата планета (2050та-2060та) и в космоса (още 15тина години отгоре). След това, т.е. 2065та-2075та проекта ITER ще направи възможно използването на евтина енергия и в космоса. Ако до тогава няма база на Луната (малко вероятно, но възможно), евтината енергия ще я направи съвсем възможна реалност. Което значи, че за целите на тукашната дискусия, вероятно експанзията ще е реалност до края на този век, е, ние надали ще го видим де

[Кухулин]

Ако говорим по принцип за "технологичната линия", аз си я представям така:

- в момента бихме могли да развием някакви прилични космически скорости, но при много ниска мощност (малък полезен товар);
- с овладяването на примитивния синтез (тип ITER) можем да построим масивни бази на Луната и другите планети;
- там можем да копаме хелий-3 и да минем на по-високо ниво в синтеза;
- тогава вече можем да правим каквото си искаме в Слънчевата система, вкл. да почнем някакво усвояване на звездата.

Друг е въпроса с каква скорост ще вървим по тази технологична линия. Тя може да варира от нула до много големи стойности в зависимост от разни обществено-икономически и политически фактори. Моето мнение е, че тази скорост е непредвидима - не можем да кажем накъде ще тръгне света в следващите десетилетия. Можем само да се надяваме да е към по-добро и да изтъкваме разни аргументи в този дух. Както и да е, това сме го писали из други теми.

Колкото до мотивацията, мисля, че основна роля ще има стремежа към оцеляване на човечеството като цяло. На нашата планетка можем във всеки един момент да изчезнем като вид по най-различни причини. При колонизация на Слънчевата система тоя номер ще е малко по-труден. А по-нататък - кой знае...

[gollum]

То е ясно какъв разговор ви се води на вас с Воланд - междузвездни ескадри, нагънати пространства и завързани пангалактически стратегии

А, не, това го правихме в другата тема. Аз си написах тук, че подобни разговори (макар и интересни), са крайно спекулативни, така че и аз нямам против да се съсредоточим върху възможното невъзможно .

Аз как виждам нещата? ПЪрво, съгласен съм с Кухулин, че да предвиждаме срокове ще е спекулативно - твърде много неща могат да се променят и изцяло да сменят насоката. Хе, сами знаем, че ако предвиждахме през 60 и някоя година на миналия век, щяхме да проектираме овладяването на Слънчевата система (постоянни колонии на Марс, Венера и прочее) някъде най-късно към средата на ХХ² век, по-вероятно и по-рано. Но нещата коренно се променят (акцента върху космическите изследвания се измества в друга посока). Същото може да стане във всеки един момент. Затова може би да не слагаме срокове, а по-скоро да обсъждаме "безсрочни" ситуации, т.е. какво е необходимо да стане, а не кога би могло да се случи.
Аз вече писах накратко, но за да имаме истински космически сражения, т.е. било то във висока орбита, но не около Земята, било то и най-вече в междупланетното пространство, то трябва да имаме няколко неща.
По отношение на стратегическото ниво трябва да имаме обекти, за които си заслужава да се воюва, т.е. които да изместят конфликта от повърхността на Земята към "пътя" до някой друг обект в Слънчевата система. Това ще бъдат: постоянни обитаеми бази (градове) в космоса или на друго небесно тяло; постоянни съоръжения за добив на суровини с голямо значение; производствени и енергетични инсталации в космоса / на орбита. Т.е. обекти, които да имат ключово значение на стратегическо ниво, така че да "изместят" фокуса на конфликта от Земята в Космоса. Виждам, че се приема за "лесно" и естествено подобни обекти да се появят, но аз съм скептичен.
Първо, за да има каквито и да е "градове" или "колонии" с постоянно човешко население в космическото пространство или на друго небесно тяло (реално това могат да бъдат Луната или Марс за момента), трябва да се изпълнят повече условия от това да разполагаме с примитивни енергийни централи с атомен синтез. Смятам, че задължително условие е или способността за качествена и ефектна генетична мутация, насочена към приспособяване на човешкия вид (създаване на нов вид) към условията в Космоса или на други планети (това може да дойде по чисто биологически път или по някакъв смесен с пост-биологичен нов вид). Това е нещо, което теоретично е възможно, някакви наченки могат да се видят и днес, но е достатъчно далеч в бъдещето. От друга страна, благодатно е за създаване на конфликтна ситуация на база културно-физиологични разлики. Това, според мен, е по-вероятния път към овладяването на космоса.
Вторият вариант е комбинацията от изкуствена гравитация и сигурна и ефективна защита от космическото лъчение. Тук енергийния поход ще помогне (мощни, сигурни и икономични източници на енергия на борда на космически апарат или с връзка към него), да речем, чрез създаването на изкуствен магнитен щит (а ла земното магнитно поле) и някаква форма на механична компенсация, създаваща привличане, така че без особени промени хора да могат постоянно да живеят на борда на космически инсталации и кораби. Разбира се, това няма да "работи" на небесно тяло като Луната или Марс. За създаването на колонии там, според мен, задължително условие ще е способността за трайно тераформиране, обаче както и да се променяме в технологично отношение, това е достатъчно далечна възможност, така че аз поне бих я оставил извън картината на "възможното в перспектива". Впрочем, дори и това не би решило проблема със защитата от космическите лъчения, т.е. и за това ще трябва да се мисли допълнително.
Така че от стратегическа гледна точка, според мен, първата възможност за реално космическа война ще дойде тогава, когато ще имаме няколко десетки добивни инсталации - част от тях на Луната (да речем, за хелий-3: Кухулин), друга част в астероидния пояс. Обаче смятам, че те ще са или само или почти само безпилотни, т.е. управлявани от "роботи" с ограничена самостоятелност, плюс дистанционно командване от някакъв тип. Обитаеми съоръжения вероятно ще има само в космоса под формата на някакви станции, но едва ли с постоянен екипаж, а дори и да е "относително постоянен", ще става въпрос за инженери, учени и прочее, а не за реална колония.
На тази стратегическа база е възможен конфликт, който се заражда на Земята, т.е. между земни държави и се прехвърля в космоса, защото там са основните им стратегически ресурси и инсталации. Т.е. нямаме война за завладяване и презаселване на колонии (такива още няма), а за стратегически инсталации. Като пространство най-вероятно ще става въпрос за станции на Луната (т.е. сражения в общо взето "много висока Земна орбита" ), евентуално някакви действия по външните инсталации върху астероиди, в краен случай нещо около Марс, ако предположим, че там има някакви инсталации за нещо, което не може да бъде получено на Луната или от астероиди - но какво ще е то?
Другият вариант, който е по-интересен и предлага повече възможности - с конфликт между Земята и външно поселение, ми се струва да се намира в онази твърде далечна територия на въображението, в която бяха запратени от Кухулин и междузвездните войни. Дори и да има някакви външни селища (в коте се съмнявам), те ще са напълно пренебрежими като размер, население и възможности (и далеч от каквато и да е самодостатъчност), за да проектираме някакъв конфликт между тях и Земята.
Разбира се, за пълнота бих включил и другата възможност - космическото пространство да се овладява от "мутанти", т.е. изменени физиологично, евентуално допълнени от не-биологични "добавки" "хора". Ако в рамките на следващите 2-3 века подобен "нови вид" се окаже възможен и именно той разширява хоризонтите на човечеството, то можем да си представим бъдещ конфликт на тази база. Тук бих добавил, че ми се вижда по-вероятно първо такъв вид да се развие в рамките на усвояването на дълбините на собствената ни планета (океански градове и население, евентуално някакъв род дълбоки подземни градове и население), който след това или едновременно с това да се прехвърли "в Космоса", докато хората, които не желаят да се променят остават на Земята. Т.е. някакъв такъв морлоко-елойски сценарий в малко по-рационални краски (макар и не чак в стила на "Новозавладените звезди").
За мен това са двата възможни сценария в обозримо бъдеще (близките 1-2-4 века - аз като песимист бих сложил границата в края на периода, а не в началото му).

Сега, как биха изглеждали оперативно и тактически космически сражения на тази база?
Първо, бойните космически кораби... аз се съмнявам, че ще има такива. Т.е. на тази база не си представям някой да прави специализирани бойни кораби без друго предназначение. Още повече такива с човешки екипаж. Според мен, по-вероятно е да имаме многофункционални кораби, чиято основна задача няма да е бойна, но ще имат и определени бойни възможности. Какво биха представлявали те? Ако предположим, че все пак ще имат и някакъв човешки екипаж (предимно за вземане на решения от високо ниво, макар че и това може да стане иначе), то тези кораби ще имат със сигурност мощен магнитен щит, който да ги защитава от космическите/слънчеви лъчения. След това, тъй-като ще се движат на сравнително високи скорости (да предположим в началото някакъв род плазмени двигатели плюс някакъв вид ядрен реактор - евентуално първобитен с атомен синтез, плюс презареждане в космоса с гориво) със сигурност ще имат някакъв род ефективна защита от микроастероиди, прах и прочее неприятности като космически боклук, какъвто ще се натрупа бързо. Най-вероятно под формата на някакъв тип предпазни "екрани", които да се изстрелват по курса на кораба и да "обират" неприятностите. Със сигурност тези кораби ще се предназначени само за космическа употреба, т.е. няма да кацат на небесни тела и ще се сглобяват изцяло в космоса.
Какви биха били оръжията им? Според мен, без енергетични или метателни оръжия. Първо, тези оръжия имат неприятната особеност да създават допълнителна тяга при изстрел. Второ, ще имат доста ограничен обсег, т.е. за да се използват, трябва корабите да са "близо" един до друг, т.е. опасността ще е голяма, а като се има предвид цената и "крехкостта" им, всеки ще се стреми да атакува при минимизиран риск за отговор. Да не говорим, че магнитния щит вероятно ще е достатъчна защита от енергетични метателни оръжия (някакъв род плазма, лазери и прочее; антиматерията или нещо от сорта ще има същите проблеми, а и е твърде скъпо), а екраните за защита от боклук и прах сигурно ще са достатъчна защита от кинетични метателни оръжия.
Според мен, главното оръжие ще са своеобразни самоуправляващи се мини и ракети. Ракетите (може би и мините) биха могли или да имат някакъв вид експлозивно устройство (атомно или друго) или енергетично или кинетично метателно оръжие за еднократна употреба. Самоуправляващи се, с определена автономност. Аз ги разделям на "ракети" и "мини" по функционалност. Мините ще се разполагат предварително на очакваните курсове на противника, ще стоят неактивни и ще го "чакат" в засада, образно казано. Ракетите ще са по-активни, т.е. ще се изстрелват тактически по курса на противника с идеята там да го посрещнат и действат. Може да имаме ракети за многократна употреба (т.е. носител с двигател и електроника, който носи няколко еднократни близкобойни оръжия) и такива за еднократна. Въпросът е, че всяко от тези оръжия, освен когато се ползва изцяло тактически (от сравнително малка дистанция) ще е опасно и трудно за откриване.
Появата на такива средства за нападение ще доведе до развитието на подобен род средства за защита - мини, които се борят с чуждите мини (контра-мини) и ракети, чиято основна задача ще се унищожаването на чуждите ракети.
Така че корабите ще са многоцелеви, бойната им функция ще се състои от това да носят съответния брой дистанционни носители на оръжия (при нужда). А войната ще е основно "механична", студена и сурова .
Вторият аспект на конфликта, бих го нарекъл информационен, вероятно ще се състои в прихващане или дистанционно информационно завземане на автоматични инсталации от различен род, разположени в космоса. "Хакване". Това ще е и завоевателния аспект.
Третият елемент ще е орбиталната война, т.е .борба с чужди спътници инсталации и прочее в земна орбита.
Четвъртият елемент биха били оръжията за масова унищожение от космически тип. Те могат да се ползват и в двата сценария. Като във втория - "космическите хора-мутанти-киборги" срещу земните те биха били основно оръжие на вторите срещу първите. Просто и ефективно - ракета-сонда или друго предварително разположено устройство на подходящ астероид, което го направлява прецизно към земята, така че да се бухне на подходящо място. И съответните средства за защита от подобно нападение.

Що се отнася до оперативния аспект, т.е. оперативния марш: дори при добри двигатели и военни действия във вътрешната част на Слънчевата система, "маршовете" ще продължават със седмици и дори при приблизителна енергетично-горивна "свобода" неизбежно ще се използват оптимални траектории без много маневриране, а двигателите ще се включват за кратко (за промени в курса). Маневрите ще са си в плоскостта, в която са разположени обектите. Между другото, не мисля, че този род обекти ще са толкова лесно забележими, колкото се предполага в темата. Особено когато са много и са "активни" за сравнително кратки периоди от време.
Това е засега.

[pnp5q]

Всеки път, като споменехте безпилотници, ме глождеше нещо, но днес включих - предполагам, че първата епоха от звездните войни ще бъде кибервойна - хакване на протоколи "свой-чужд", прехващане на командните спътникови емисии*, залагане на разрушителни поредици от действия в добивните станции...
* Това е, което ми се струва, че бихме могли да обсъждаме и сега - имам предвид ситуацията, в която автономен апарат се намира по-далечко (Опортюнити - на Марс), а от време на време около-земен спътник препредава коригиращи команди от Земята. Как може да се прехване и измени предаването? Как може да се хакне спътника от Земята? (Всъщност - то и без Опортюнити хакването на спътник е актуална опция, мисля.)

[Pendergast]

Според мен така наречените "безпилотници", за които споменавате често, няма как да съществуват освен ако не напреднем толкова много, че да създадем изкуствен интелект, който да разсъждава сам, да действа по свое усмотрение и да има съвест. Това, уви, няма как да го повярвам никога. Та, в противен случай винаги ще си има човешки фактор, а докато има човешки фактор, независимо дали цъкаш бутони от Владивосток или Слънцето, то дори и да се осъществят някакви войни в Космоса, то по нищо няма да се различават в същността си от досегашните. Тоест, единственото дето остава да се умува са самите хипотетични бойни кораби, действия и стратегии. А това на този етап е тотален science-fiction и лично при мен не буди никакъв интерес.

[Кухулин]

реално това могат да бъдат Луната или Марс за момента

Марс би могъл да бъде такъв стратегически обект в по-далечна перспектива. На първо време Луната, където ще се копа хелий-3. По-късно ще дойдат газовите гиганти, където ще го копаме по-ефективно. След това Слънцето ще стане важен стратегически обект. После тераформираната Венера. И разбира се - Земята. Плюс различните космически градове около тях и най-вече военните бази. Мирния космос звучи добре, но се съмнявам човека да загърби основното си забавление през годините

Що се отнася до бойните кораби, за мен казуса е сравнително прост. Който не прави бойни кораби, а ползва универсални, ще яде пердах от тия, дето ги правят.

Как може да се прехване и измени предаването?

Зависи докъде ще стигнем с квантовите компютри. Според мен е малко сложно да се гадае как ще се развие криптографията в толкова далечно бъдеще, но днес общо взето всичко лежи на евтините и неподходящи решения. Ако се налеят достатъчно пари в една комуникационна линия, вероятността да бъде дешифрирана е крайно малка.

Според мен така наречените "безпилотници", за които споменавате често, няма как да съществуват освен ако не напреднем толкова много, че да създадем изкуствен интелект, който да разсъждава сам, да действа по свое усмотрение и да има съвест. Това, уви, няма как да го повярвам никога.

Не знам, аз лино не виждам пречки, включително и да им програмираме съвест. Макар да не ми е много ясно защо ще го правим...

[pnp5q]

Ако се налеят достатъчно пари в една комуникационна линия, вероятността да бъде дешифрирана е крайно малка.

Затова говоря за хакване. И примери вече имаме - червея Stuxnet, който се разпространи в системите за автоматично управление на Siemens, включително доставените за АЕЦ "Бушер" в Иран (там обаче ги засякоха овреме), и китайските ютии, които "слушат" помещението, в което се намират. Така че днес съществуват опции. Идеята ми беше да се опитаме да предположим какви са, как може да се осъществи и отблъсне атака.

[gollum]

Според мен така наречените "безпилотници", за които споменавате често, няма как да съществуват освен ако не напреднем толкова много, че да създадем изкуствен интелект, който да разсъждава сам, да действа по свое усмотрение и да има съвест.

В момента цялото изследване на Слънчевата система се осъществява от такива безпилотници. Положението е такова от десетилетия. Това е и най-вероятния вектор на развитие в близко и средно бъдеще. Освен ако не се вложат достатъчно пари и не се открие някакъв тип изкуствен магнитен щит за защита от заредени частици, слънчеви изригвания и изхвърляния. Алтернативата е оборудване на добре защитени помещения вътре в корабите за такива случаи, което е възможно и сега, обаче е сложно с масата (много сложно). В една алтернативна история (без оглед на жертвите) би било възможно да се работи и без всичко това - един вид, да се повтарят Великите географски открития, но съвременното общество е различно и това е неосъществимо. Така че засега няма причини да се пращат космически апарати с екипаж извън земна орбита (реално това се е правело преди десетилетия само няколко пъти и то пак на висока орбита по същество).

Марс би могъл да бъде такъв стратегически обект в по-далечна перспектива. На първо време Луната, където ще се копа хелий-3. По-късно ще дойдат газовите гиганти, където ще го копаме по-ефективно. След това Слънцето ще стане важен стратегически обект. После тераформираната Венера. И разбира се - Земята. Плюс различните космически градове около тях и най-вече военните бази.

А после мен ме критикуваш за развинтено въображение и "говорене" за епохи, за които всичко е спекулативно. Аз засега разглеждам обозримото бъдеще, както ми се вижда на мен. Т.е. "първата епоха на овладяване на системата" (аз бих я сложил ориентировъчно до началото на следващия век), а това означава засега само Луната, евентуално плюс някакъв добив от астероиди. За второто и сега има проекти, така че ще се случи. Въпросът за мен е как точно ще се осъществява тази епоха.
Според мен, основно с дистанционно управляеми (т.е. безпилотни) апарати и инсталации. Що се отнася до управляемите - мисля че в близките 50-тина години най-много да се създадат две-три постоянно обитавани трайни станции в орбита, които постепенно ще поемат задачите по управление и наблюдение на процеса, плюс сглобяване, а постепенно и цялостен строеж на апарати и инсталации. Плюс в някакъв момент появата на 1-2 космически асансьора, за да се ускори и поевтини целия процес.
В перспектива, т.е. след стотина години (моя спекулация) най-вероятно ще се стигне и до Марс, макар и да не съм сигурен защо. Може би като междинна станция за преход към външните планети. Но за мен това е твърде далеч, за да може да се каже нещо донякъде определено. Слънцето, газовите гиганти, космическите градове и колониите по вътрешните планети за мен са твърде далеч - някъде във втората "епоха" (векове). Слънцето - особено трайно овладяване на енергията му, - дори още по-далеч.
Затова засега ако пиша нещо, то е за това как според мен биха стояли нещата през тази първа епоха, т.е. този век. Не виждам основания за каквито и да е космически, орбитални или лунни градове (обитаеми колонии) - най-много непостоянно пребиваващ инженерен и научен екипаж. Затова не смятам, че която и да е от страните ще се занимава с пилотирани специализирано бойни кораби. Виж, непилотирани - да. То това и споменах всъщност: тези "ракети" и "мини" са точно това - тясно специализирани безпилотни бойни космически инсталации с ограничена автономия (която най-вероятно ще се състои в типови реакции на стимули, плюс готови планови действия, задействани след команди отвън).

Що се отнася до бойните кораби, за мен казуса е сравнително прост. Който не прави бойни кораби, а ползва универсални, ще яде пердах от тия, дето ги правят.

Разбира се, ако стигнем до някоя следваща епоха, в която вече има космически градове, обитаеми колонии, тераформиране, постоянни "рейсове" с хора и товари между тях - да. В такъв случай ще има и специализирани военни кораби. Но това за мен е твърде далеч, за да можем да говорим нещо определено. Преди това не е ясно кога (защо и кой) ще започне да прави специализирани кораби. Няма съмнение, че специализираните ще са по-добри, въпросът е кога и защо ще се появят. На този етап изглежда, че ако има някакво реално "овладяване" на околоземното космическо пространство (не говоря за нещо по-далечно - обектите във висока орбита и "околоземни" като Луната), то ще е дело най-вече на частни начинания. Не смятам, че скоро там ще се стигне до подобна специализация. Разбира се, щом се появят инсталации със стратегическо значение, т.е. добивът на суровини от хванати и докарани астероиди и от Луната добие някакво реално значение, а земната енергетика премина в значителна степен към инсталации за атомен синтез, тогава ще се появи и реална причина за нападение и защита, т.е. за военни и специализирани бойни инсталации.
Въпросът е какво ще представляват държавите към този момент на Земята, т.е. след 50-тина години. Или след сто. Труден въпрос. НЕ мога да напиша "ще поживеем и ще видим" . Можем да спекулираме.

Сега, за проблема с хакването, прихващането и информационната война. Аз мисля, че поне досегашната история показва, че действието и противодействието се развиват сравнително равномерно, без едното да достигне решаващо предимство над другото. Така че както и да са устроени нещата, вероятно е да има начин да се правят мизерии. Затова си мисля, че "завладяването" на чужди инсталации ще е предпочитано (вместо саботиране или унищожаване), като най-вероятно това няма да се прави физически (космически командоси "скачат" и превземат инсталацията), а информационно - смяна на "властта", така да се каже. Вероятно същото ще важи и за самите инсталации.
Въобще, по отношение на войната в рамките на вътрешната система на мен ми допадат конструкциите на Лем от романа му "Фиаско". Мисля че добре отговарят на нашите възможности в момента и на посоката на развитие.

[Angelmr]

В момента цялото изследване на Слънчевата система се осъществява от такива безпилотници. Положението е такова от десетилетия. Това е и най-вероятния вектор на развитие в близко и средно бъдеще. Освен ако не се вложат достатъчно пари и не се открие някакъв тип изкуствен магнитен щит за защита от заредени частици, слънчеви изригвания и изхвърляния. Алтернативата е оборудване на добре защитени помещения вътре в корабите за такива случаи, което е възможно и сега, обаче е сложно с масата (много сложно). В една алтернативна история (без оглед на жертвите) би било възможно да се работи и без всичко това - един вид, да се повтарят Великите географски открития, но съвременното общество е различно и това е неосъществимо. Така че засега няма причини да се пращат космически апарати с екипаж извън земна орбита (реално това се е правело преди десетилетия само няколко пъти и то пак на висока орбита по същество).

Нямам достъп до конкретните цифри, но едно от рекламираните предимства на йонните двигатели (например на вазимир, за който се писа преди няколко мнения) е именно, че създава силно магнитно поле около кораба, чрез което осигурява защита срещу заредени частици. Така че технологично това и сега е опция, проблем е липсата на стабилен и мощен източник на енергия. Основно от гледна точка на охлаждането на реакторите. Но според мен проблема най-вече се състои в това, че не се опитва много усърдно.

[Кухулин]

А после мен ме критикуваш за развинтено въображение и "говорене" за епохи, за които всичко е спекулативно. Аз засега разглеждам обозримото бъдеще, както ми се вижда на мен.

Нещата са субективни, разбира се, но за мен границата минава по линията на принципната яснота. Когато се обсъждат такива фантастични неща, не е зле да присъства значителен научен елемент (за да има изобщо файда от обсъждането). В този смисъл процеси и явления, по които има някакво принципно разбиране, без проблем могат да се включат в "обозримото бъдеще". Синтез, слънчева енергия, тераформиране, всичко това е в рамките на човешкия хоризонт. Междузвездните истории са извън тези рамки, поне според моето виждане за това що е наука.

На този етап изглежда, че ако има някакво реално "овладяване" на околоземното космическо пространство (не говоря за нещо по-далечно - обектите във висока орбита и "околоземни" като Луната), то ще е дело най-вече на частни начинания. Не смятам, че скоро там ще се стигне до подобна специализация. Разбира се, щом се появят инсталации със стратегическо значение, т.е. добивът на суровини от хванати и докарани астероиди и от Луната добие някакво реално значение, а земната енергетика премина в значителна степен към инсталации за атомен синтез, тогава ще се появи и реална причина за нападение и защита, т.е. за военни и специализирани бойни инсталации.

Тук има един вид параграф 22. По всичко личи, че Земята като затворена система още дълго време ще си е самодостатъчна. Космическите ресурси ще са необходими именно за космическа експанзия, а не за някакви земни нужди. В този смисъл не виждам как експанзията би могла да се постави на икономическа основа, съответно - от частни компании.

[gollum]

Ако разбирам правилно проблема (а може и да греша), то главното предимство на йонни двигатели с относително ниска тяга, но възможност за продължително действие се проявява при използването им именно за подобни безпилотни мисии, т.е. относително леки апарати. Добавянето на хора кардинално изменя картината, особено при по-продължителен полет. Иначе съм съгласен, че при подходящо финансиране всякакъв такъв проблем е разрешим по някакъв начин. Въпросът е да се появи самото финансиране, т.е. да се появи и осъзнае съответната нужда от пилотирани полети. Засега май не се осъзнава. Аз правя разлика между един евентуален повторен пилотиран полет до Луната или пък първи до Марс (нито едно от двете не е гарантирано наистина да се случи в близките 2-3 десетилетия), който най-вероятно ще си остане единично постижение с чисто научна цел (краткотрайно пребиваване) и редовни полети и трайна поселения. Между едното и другото не е задължително да има връзка, а и са съвсем различен проблем с различни изисквания.
ЗА мен нещата стоят така:

а) първо трябва да се осъзнае необходимост от редовни пилотирани полети из вътрешната част на Слънчевата система.

б) в резултат на трайно и целенасочено финансиране да се разработят съответните надеждни източници на енергия, които да могат да се ползват на борда на подобен кораб, плюс съответните надеждни двигатели и защити. Всичко това е теоретично постижимо на сегашното ниво в рамките на не повече от 2-4 десетилетия.

в) да се изградят мощност за ремонт, производство и сглобяване на кораби директно в орбита (или на Луната в перспектива), плюс съответните възможности за зареждане с гориво и припаси независимо от Земята.

г) веднъж да тръгне целия процес, той ще добие инерция и ще се развива. Стига, разбира се, да не е продукт на нещо странично, какъвто е бил случаят с космическата надпревара миналия век.

Проблемът идва от там, че може и да не се тръгне в тази посока въобще, а да се развиват нещата по сегашния вектор, т.е. с дистанционно управляеми и полуавтономни безпилотни апарати. При тях нуждите са други, съответно, никой няма да тръгне да работи в тези посоки (пилотирани полети). А без влагане в тези технологии, те няма да се реализират. Това са различни посоки на развитие.

Що се отнася до обитаеми колонии в космоса или на Луната/Марс, аз продължавам да ги смятам за утопични на този етап. Твърде много нерешени проблеми (включително ключовия въпрос "защо?"). По-реалистично е подобно нещо да се направи в земните океани, а се съмнявам, че подобно нещо ще се случи скоро (ако въобще се случи). Ако не стане едното, съмнявам се, че другото ще бъде осъществено. За тераформиране за момента можем да забравим - нямаме нужната за целта енергия. Виж, ако някога овладеем енергията на Слънцето или се приближим до това, ще е възможно.
Затова си мисля, че предположението ми има някакъв смисъл, два пътя на развитие (алтернативни)%

1) автоматично усвояване на Слънчевата система

2) човешко усвояване на Слънчевата система

Всеки може да се раздели на различни "епохи", но по който и да се тръгне, малко вероятно е да има колосален прогрес в кратки срокове, та затова до възможните обитаеми трайни селища извън Земята (според мен, възможни преди всичко във втория вариант - в първия най-много да има технически обитаеми пространства в орбита за командване и сглобяване или производство, ремонт и сглобяване на безпилотни апарати) ще мине мнооого време. Не е въпрос само на теоретични пробиви. Има си културно-цивилизационни особености на вида ни, които имат значение. Не случайно приведох една аналогия: отдавна (повече от половин век) имаме технология за мирно използване на делението на атомните ядра, но въпреки това тя не е получила кой знае колко масово разпространение, да не говорим, че на места дори има отказ от нея. Да се приеме, че дори и да се се стигне до приемлив и икономически изгоден начин за използване на атомен синтез ще доведе до мигновено (в исторически смисъл) разпространение на технологията е съмнително. По-скоро дори и да има разпространение, няма да е нито бързо, нито категорично поне до един момент.
Впрочем, всичко това ме връща към разговор в една друга тема - за възможността за "световна държава". За сериозна космическа колонизация това си е почти задължително условие. Иначе ресурсите не само, че не ни стигат, но и се пилеят нерационално от гледна точка на тази "цивилизационна задача".