Космически войни-реалност или бъдеще?

[boilad]

Здравейте,в тази тема бих искал да обсъдим използването на космическото пространство като бойно поле или перспективите за това,както и евентуални нови специфични за тази среда оръжия (например сателитите-убийци на вражески сателити).Съзнавам,че темата може да ви се стори прекалено фантастична,но може и да се получи интересна.

[gollum]

Ъъъ, хъм, преместих темата, защото ми се струва, че ще е на мястото си или в "Общи дискусии" (или може би даже във "Фантасмагории" в "алтернативна история"). След това, едно частно уточнение - вероятно имаш предвид по-скоро "бойни действия в околоземно пространство", защото "война" е много по-обширно и аз лично не виждам никаква вероятност в близко бъдеще (а вероятно и в далечно) да има "космическа война". Някакви военни действия в космоса може би биха били възможни, но те едва ли ще са част от война в космоса, а по-скоро съвсем периферни случки на някаква съвсем земна война.
Иначе ако гледаш в по-далечна перспектива, има една не лоша (за мен) тема, в която се обсъждаха военните действия в космическото пространство, макар и определено в по-далечна перспектива: "Тактика и стратегия на войната в космоса" (цък).
Ако гледаме нещата в по-тясна времева перспектива, то за да се водят военни действия в орбиталното пространство, трябва да имат конкретна цел и смисъл. Засега такава може да бъде само "бутането" или саботаж на изкуствени спътници: с търговско приложени - като средство за оказване на натиск (своеобразна форма на рейдерска война) и с военно приложение - като част от военна операция на земната повърхност.
За такива цели могат да служат както ракетни системи с наземно базиране (или като алтернатива - пуск от въздуха), така и "оръжейни" спътници, които сами да вършат тази работа. Честно казано, нямам идея кой от двата варианта позволява по-голяма свобода и ефективност за по-малка цена.
За да се появи някакъв нов тип военно действие в орбита трябва да се появят и нов тип инсталации. Пример: някакъв допълнителен тип комерсиални или научни космически инсталации, които да могат да са цел на организирани военни действия (рейдерство) или на терористични атаки или пък някакви спътници носители на оръжие за масово поразяване, което да "заплашва" земни цели (но дали в сегашния контекст от подобен тип носител има смисъл?).

[boilad]

Ами,точно бойни действия в околоземното пространство имах предвид и то в някакво обозримо бъдеще.Моя си е вината за неточния изказ.

[a_godumov]

Въпросът е какво точно разбираш под бойни действия в околоземно пространство. Например разузнаването по време на война мисля, че може да се определи като бойно действие. В такъв случай, от както има разузнавателни спътници, те активно участват в бойните действия.

Но според мен този пример показва, че "бойни действия" е едно определение, което на пръв почит изглежда сравнително конкретно, но всъщност е доста мъгляво. За това по-добре да се използва едно определение, което изначално не е особено конкретно, но пък според мен е доста подходящо в случая - използването на космоса за военни цели.

Не съм особено запознат със законовата основа на случая, но като че ли за момента основният договор, който регулира въпроса е Договорът за космоса от 1967 г. (Outer Space Treaty). Общо взето този договр забранява разполагането на ядрени оръжия, както и каквито и да било оръжия за масово поразяване в орбита, на Луната, на други небесни тела или където и да било в космоса. Също така забранява създаването на военни поделения, бази и укрепления на Луната, другите небесни тела и в космоса и забранява тестването на оръжия и провеждането на военни маневри в космоса, на Луната или на другите небесни тела. Като цяло Луната, другите небесни тела и космосът могат да се използват единствено за мирни цели. Също така е забранено предявяването на претенции за суверинитет върху което и да било небесно тяло или космоса.

Въпреки това е позволено използването на конвенционални оръжия в космоса и това е било правено (основно при експерименти за унищожаване на спътници), но това като цяло е правено рядко.

Като цяло според мен в момента в космоса (в земна орбита или отвъд) може и да няма устройства, които пряко са въоръжени, но въпреки това космосът има доста важно място във военното дело поради няколко причини, основно свързани с военните спътници в земна орбита.

-разузнаване
-комуникации
-навигация (GPS, ГЛОНАС)

И трите сфери за изключително важни за всяко военно дело и също така и трите сфери вече от няколко десетилетия активно използват за провеждане на дейността си спътници и са силно зависими от тях. Съответно това води до следващия вид военни действия в космоса - унищожаване на противниковите спътници, за да се попречи на противника в тези три направления.

До колкото знам, това се е тествало основно по два начина - ракета, изстрелвана от самолет (F-15, МиГ-31) или ракета, изстрелвана от Земята (или от кораб, какъвто тест преди няколко години направиха САЩ).

[StrEagle]

Значи според този договор, нищо не пречи да изтреляш в космоса сателит, въоръжен с ракети, с които да унищожава други сателити. Или сателит въоръжен с тежки метални прътове (кинетични снаряди), които може да изтрелва по цели на Земята. Според мен е напълно възможно да има такива сателити в орбита в момента. Единствено не би трябвало да има лазерни оръжия, понеже не могат да ги захранят с достатъчно мощност за да постигнат нещо.

До колко е известно положението, орбитата и предназначението на всички военни сателити?

Какво пречи да изтреляш сателит, който офицялно е за GPS системата, но също така е и въоръжен?

[a_godumov]

Значи според този договор, нищо не пречи да изтреляш в космоса сателит, въоръжен с ракети, с които да унищожава други сателити. Или сателит въоръжен с тежки метални прътове (китентични снаряди), които може да изтрелва по цели на Земята. Според мен е напълно възможно да има такива сателити в орбита в момента. Единствено не би трябвало да има лазерни оръжия, понеже не могат да ги захранят с достатъчно мощност за да постигнат нещо.

До колко е известно положението, орбитата и предназначението на всички военни сателити?

Какво пречи да изтреляш сателит, който офицялно е за GPS системата, но също така е и въоръжен?

До колкото разбирам стриктно погледнато не би трябвало да има проблеми. Но ще има проблеми от чисто политическа гледна точка. Освен това има потенциала по този начин да започне нова надпревара във въоръжаването.

Това не значи, обаче че не са правени подобни опити. Например мисля, че на една съветска космическа станция (Салют 3 от проекта Алмаз) с военно предназначени е било инсталирано 23мм самоелтно оръдие, с което тестово е бил унищожен един спътник.

[bsb]

Значи според този договор, нищо не пречи да изтреляш в космоса сателит, въоръжен с ракети, с които да унищожава други сателити.

Това ми се вижда много трудно. Мисля, че се изисква много енергия за тези ракети, ако трябва да сменят орбитата си. Жалко, че не съм компетентен по въпроса

Или сателит въоръжен с тежки метални прътове (китентични снаряди), които може да изтрелва по цели на Земята.

Май имахме една тема, в която беше споменато подобно оръжие. Струва ми се, че още му е рано като целесъобразност. Иначе технологични проблеми пред него не виждам.

Според мен е напълно възможно да има такива сателити в орбита в момента. Единствено не би трябвало да има лазерни оръжия, понеже не могат да ги захранят с достатъчно мощност за да постигнат нещо.

До колко е известно положението, орбитата и предназначението на всички военни сателити?

Съмнявам се, че има такива спътници, отиващи отвъд експерименталните. Положенията и орбитите на всички спътници са известни, без значение от предназначението им и дали са граждански, или военни. Вече за какво служат, е друго нещо. Но може от типа на ракетата носител и орбиталните параметри да се направи оценка за масата на спътника, а като се установят размерите му - и за плътността му. И тогава бързо би станало ясно, ако съдържа примерно 1 тон волфрамови пръти. Затова и направих уговорката за експерименталните разработки - надали някой би могъл да разбере, че в уж телекомуникационен или пък разузнавателен спътник има една-две ракети или няколко десетки килограма сачми, на които е достатъчно да се придаде подходящ импулс, за да разрушат съседен спътник, че дори и повече от един.

[gollum]

Мисля, че се изисква много енергия за тези ракети, ако трябва да сменят орбитата си.

Bsb, аз разбирам още по-малко от теб (съжалението е ясно), но ми се струва, че ще трябва многократно по-малко енергия ако ракетата се изстрелва от спътник, който вече се намира в геостационарна орбита, отколкото ако същото оръжие ще стартира от земята или от самолет носител. Разбира се, преди това ще трябва друга ракета носител да изведе самият спътник (ракетите) в орбита, което е достатъчно скъпа и енергоемка задача, но веднъж изпълнена вероятно трябва да е много по-лесно (разбира се, нищо повече от "усещане" не мога да приложа - не знам и не мога да изчисля какво точно е необходимо като енергия за промяна на курса), още повече, че май повечето постоянни спътници се намират общо взето в едни предварително известен (и не много "широк") диапазон от височини, т.е. едва ли ще е необходимо голямо "изкачване", а по-скоро промяна на курса в рамките на същата височина, за да се удари конкретен спътник. Подобно събитие веднага ще стане известно и няма как да се скрие кой спътник е изстрелял ракетата.
Естествено, горното важи за комуникационните и прочее сателити, които се намират в геостационарна орбита. Военни, наблюдателни и прочее (също много от комуникационните) са на много по-ниско и са доста по-"достъпни" за ракета (дори изстреляна от наземен или атмосферен носител), но пък и пространството е много по-голямо. Интересно дали това не би се "разрешило" ако военният спътник носител се качи на значително по-голяма височина (т.е. определено над височината на повечето "обикаляща" а не стационарни спътници)? В такъв случай прозорецът за атака би трябвало да се постига по-лесно - примерно, за сметка на маневриране на носителя в рамките на сходна височина (без да губи енергия за последващо "изкачавен4 ако предположим, че носи повече от една ракета), а "слизащия4 елемент ще е самата ракета. В този случай едва ли ще е необходим голям енергиен импулс за ракетата.
Така че предполагам, че ако се стигне до подобен род военни спътници, то те вероятно ще се разделят на две категории: "нискоорбитални" (срещу по-голямата част от изкуствените спътници) и "високоорбитални" - срещу спътниците в геостационарна орбита, като от първият тип ще са необходими доста повече, отколкото от втория. Всеки такъв спътник веднъж пуснат на орбита вероятно би използвал слънчеви батерии за захранване и някакво запасено гориво за маневри и би разполагал с една или няколко малки ракети (вероятно с твърдо гориво) за поразяване на спътници-цели. Предполагам, че по-лесно би било изчисленията, т.е. всичко необходимо за поразяване да се правят на земята и да се изпращат на спътника като "данни за стрелба" преди самата атака.
Интересно кое е по-практично: еднократни спътници (с по една ракета) или такива с повече от един заряд. След първият изстрел спътникът ще се "демаскира" (т.е. обозначи като "ударен") и може лесно да бъде унищожен от друг военен спътник на държавата-опонент (едва ли е практично да се добавя и някакъв тип "защитна система" от такива атаки, защото дори и тя да е успешна (защитна ракета, която унищожава ударната ракета), това не гарантира безопасност, заради боклука, който ще се образува в резултат на стрелбата). от тази гледна точка спътник за еднократна употреба е за предпочитане. От друга страна, спътникът ще разполага в повечето случаи с ограничен запас маневреност (запас гориво; освен ако не се използва някакъв тип електрически (слънчеви батерии като източник на енергия) движител, който не използав гориво - не знам дали е осъществимо за "по-тежки4 сателити)), т.е. не е много ясно дали все пак по-практично не би било използването на единични спътници. От друга страна, може да се окаже все пак по-евтино да се използва някакъв тип орбитален носител за многократно използване?
От икономическа гледна точка дали носител с повече ракети не би бил по-смислен, особено ако самите ракети са сравнително малка част от масата на спътника?

Интересен е вариантът с изхвърлянето на голямо количество боклук на "пътя" на повечето спътници. Т.е. като "оръжие на слабия". Някакво точно попадение ще е необходимо, когато искаме да лишим противника от очите и ушите му в орбита, но сами да запазим своите. Но ако си представим по-слаба държава, която няма свои очи и уши, но би искала да лиши някоя по-силна от такива (орбитален тероризъм), дали би могло сравнително лесно да се замърси определена част от орбиталното пространство, така че да се увредят голямо количество спътници? Не съм кой знае колко наясно, но доколкото разбирам, подходящите за постоянно разполагане на спътници "места" не са кой знае колко много и може би могат да бъдат "ударени" по подобен начин?

[Кухулин]

Скоро четох за един американски проект в напреднала фаза, позволяващ прецизен конвенционален удар по всяка точка в рамките на 1 час. Ставаше дума за някакъв свръхбърз безпилотник (на ниска орбита?), ако не се лъжа. За съжаление в момента не мога да намеря статията в Уикипедия.

[gollum]

"Всяка точка" на земята или в орбита? По наземни или по орбитални цели, с други думи.

[Кухулин]

По наземни цели. Сега пак ще потърся инфо.

ПП Prompt Global Strike

In March of 2011, the Air Force Major General David Scott stated that the service had no plans to use a sea or land based ICBM system for Prompt Global Strike, as they would be expensive to develop and potentially "dangerous." Instead, efforts will focus on a hypersonic glider.

Pentagon's hypersonic flight test cut short by anomaly

[jordani_vt]

Интересен е вариантът с изхвърлянето на голямо количество боклук на "пътя" на повечето спътници. Т.е. като "оръжие на слабия". Някакво точно попадение ще е необходимо, когато искаме да лишим противника от очите и ушите му в орбита, но сами да запазим своите.

Наскоро е имало китайски опит - изстреляли са спътник и после са го унищожили с друга ракета от Земята. В резултат на това значително е нарастнало количеството на космически боклук. Изглежда, че унищожаване на вражески спътници е възможно в момента, но въпросът е няма ли останките им да повредят собствените спътници и цялата околоземна орбита да стане неизползваема?

[gollum]

Да, доколкото разбрах, китайският опит е подобен на поне два сащиански по-ранни (т.е. унищожаване на собствен сателит, който вече не работи или пък е едфектирал), като за целта се използва специално модифицирана ракета, която се изстрелва от кораб или от самолет-носител (доколкото прочетох, май само сащианската, изстрелвана от самолет носител, със сигурност има обсегът да достига голяма част от нещата, намиращи се в ниска околоземна орбита (НОО)).
Що се отнася до боклука, образуван при унищожаването на сателит - предполагам, че постепенно повечето ще падне и изгори в атмосферата, защото се намира достатъчно ниско, та въздействието на триенето с атмосферните газове да е значимо, а няма вече какво да регулира височината му.
Между другото, поне за НОО "мястото" е толкова голямо, че едва ли е лесно да се "запълни" в достатъчна степен с боклуци. Все пак, става въпрос за област с долна граница от около 180 км и горна от към 2 000 км, като орбитите в нея могат да бъдат с най-различен наклон. Бая голямо пространство се получава.
Заедно с това, то има тенденцията постепенно да се разчиства само, защото орбитите не са достатъчно стабилни и без допълнителна енергия от време на време навлизането обратно в атмосферата е неизбежно. Повечето обекти, които би трябвало да представляват военен интерес са в тази зона (е, има и някои в доста по-трудната за достигане геостационарна, но са по-малко). А тази зона може да бъде сравнително "лесно" ударена с ракета с наземно или въздушно базиране, а и енергията, нужна за поразяване на обект в нея от предполагаем спътник-носител (пак намиращ се в НОО) ще е сравнително малка (много по-малка от обектите в далечна околоземна орбита).

[sobr_CA]

Във форум Еър Груп 2000 намерих малко материали по въпроса за космическите войни. Материалът е посветен на Щит 82 и описва подробно съветския капацитет за водене на космическа война:
"Когато ядреният гръм удари...

През есента на 1982 г. се провежда най-голямото стратегическо учение в историята на Варшавския договор. Публична тайна е, че по време на “Щит-82” практически е изпитана цялата стратегическа мощ на Съветската армия и армиите от тогавашните социалистически страни в Европа, в това число и на Българската народна армия. По план на територията на България се провежда “Настъпателна операция на фронта на приморското настъпление във взаимодействие със силите на обединения Черноморски флот, ВМС на България и Румъния, военнотранспортно подразделение от ВВС на Полша, оперативни групи на Чехословакия и Унгария, Одеския военен окръг и въздушнодесантна дивизия от ВВС на Съветския съюз”. В настоящата статия ще се спрем върху участието на стратегическите сили на СССР в учението “Щит-82”, наречено от западните военни експерти “Седемчасовата ядрена война”, ще предложим малко известни факти и данни, които ще предизвикат определен интерес.


Планиране Когато в началото на 1982 г. генералите пристъпват към подготовка на стратегическото учение, те включват в участие цялата “ядрена триада” и чудовищната по мащабите си военна мощ. Планира се изстрелване на 20 стратегически ракети от атомни подводници. Една от подводниците по план ще изстреля целия си боекомплект (16 бр.) ракети, а един пуск ще бъде извършен през направена дупка в леда в района на Северния полюс. Още две ракети ще бъдат изстреляни в Охотско море и една от Баренцово. Стратегическата авиация трябва да извърши залпов пуск на крилати ракети (от 16 до 20 броя) на полигони в района на Нова Земя и Камчатка. С участието на всички подразделения на Ракетните войски със стратегическо назначение (РВСН) се предвижда изстрелването най-малко на 14 междуконтинентални балистични ракети, различен тип от местата им за постоянна дислокация: в Украйна (до град Первомайск), в Русия (до градовете Йошкар-Ола, Оренбург, Перм, Алейск и станция Дровяная) и в Казахстан (от района на космодрума Байконур). Сигнал (команда) за пуск на всички ракети ще се даде чрез командна ракета 15А11, създадена в КБ “Южное” в Днепропетровск по програмата “Периметър”. Изстрелването й е предвидено от полигона Капустин Яр. В учението е заложено пълномащабно присъствие и на Силите за противоракетна отбрана (ПРО). В бойно дежурство е само системата за ПРО край Москва, но в реалните стрелби тя няма да участва - предвидени са условни пускове. Няколко подразделения ще се прехвърлят на полигона “Сари-Шаган”, за да отразят “масирана ракетна атака на вероятния противник” с помощта на противоракетата А-350Р. Като цел се явяват бойните глави на междуконтиненталните балистични ракети, изстрелвани в хода на учението. Но най-ефектният момент в “Щит-82” е изстрелването в околоземното пространство на космически апарати с различно военно предназначение. По план в течение на едно денонощие от територията на Съветския съюз ще се изстрелят десет безпилотни космически апарата и един пилотиран орбитален кораб. Програмата е доста интересна и предвижда: 1. Два спътника за детайлно и обзорно фоторазузнаване тип “Зенит-6” се изстрелват от 16-а площадка на космодрума “Плесецк” и от 31-ва площадка, космодрума “Байконур”. 2. Навигационен спътник от системата “Парус” се изстрелва от 133-та площадка на космодрума “Плесецк”. 3. Спътник за радиотехническо разузнаване тип “Целина-Д” се изстрелва от 32-ра площадка на космодрума “Плесецк”. 4. Спътник от системата за ранно предупреждение за ракетно нападение тип “Око” стартира от 43-та площадка на космодрума “Плесецк” . 5. Три спътника от навигационата система ГЛОНАСС се изстрелват от площадка 200 на космодрума “Байконур”. 6. От 69-а площадка на космодрума “Байконур” се изстрелва ракета Р-36О с бойна глава с частично-орбитална траектория. 7. От 90-а площадка на същия космодрум се изстрелва спътник прехващач ИС-П “Уран”. 8. И накрая от 1-ва площадка на космодрума “Байконур” стартира орбитален кораб тип “Союз - Т” с двама космонавти на борда. По план по-голяма част от тези апарати трябва да заменят аналогични спътници, условно изведени от строя в хода на бойните действия. Предвижда се прехващачът да унищожи “вражески спътник”. А изстрелването на пилотирания орбитален кораб е с цел да се усили екипажът на военната орбитална станция от типа “Алмаз”, която в плановете на генералитета трябва активно да функционира в космоса по онова време. При това се предвижда изпитанието на нова схема за извеждане на кораба в орбита, която да осигури скачване със станцията още на втората обиколка около Земята. В учението е заложено участието и на вече действащи в орбита много апарати и, разбира се, цялата наземна структура, осигуряваща работата на тази космическа флота. Единствено съоръженията, които в момента се ремонтират или не са достроени, не влизат в участие. На фона на това предварително стратегическо планиране на бойните действия по учение “Щит-82” дори и най-мащабните планове на Рейгъновите “Звездни войни” изглеждат мизерни. Днес можем да бъдем сигурни, че тогава през 1982 г. съветското военно ръководство се е надявало по този начин да провери действието на цялата си военна система. Веднага обаче, когато този мащабен план пристига във военния отдел на ЦК на КПСС, започва орязването му. Първо, не е разрешено междуконтиненталните балистични ракети да се изстрелват от местата за постоянна дислокация, а само от космодрума “Байконур”. Отрязан е и полетът на орбиталния пилотиран кораб, както и редица други задачи. Съветското партийно ръководство е на мнение да не се плашат потенциалните противници. Разбира се, че трябва да се демонстрира невиждана мощ, но чак такава демонстрация може да предизвика шок с непредвидими последици. Решено е да не се използва командната ракета 15А11, от която да се подаде командата “пуск”, защото системата все още е в процес на разработка и не трябва да се рискува. Отрязано е предложението за изстрелването на цял боекомплект ракети от атомна подводница. Такъв експеримент се осъществява едва девет години по-късно под кодовото название “Бегемот-2” (Хипопотам-2) и е единствен по рода си досега. Учението 14 юни 1982 г., понеделник. Практически във всички части и подразделения прозвучава сигналът за бойна тревога, което задвижва гиганската военна машина, наречена Въоръжени сили на СССР. Офицери и войници бързо заемат своите работни места, включват апаратурата, подгряват двигателите на танковете, запускат самолетите и приемат заповеди от щабовете. Съгласно „вводната”, т.е. теоретичната постановка за започване на учението, необмислени и провокационни действия от страна на САЩ и неговите съюзници довеждат до рязко изостряне на отношенията между двете противоборстващи системи. Опитите на съветските дипломати да нормализират обстановката са неуспешни. По линията, разделяща армиите в Централна Европа, има въоръжени стълкновения, които допълнително изострят нещата. Моментът, в който конфликтът може да бъде решен с мирни средства, е преминал. Президентът на САЩ дава заповед за пълномащабни военни действия срещу Съветския съюз. При тези условия ръководството на страната взема решение да нанесе предупреждаващ ядрен удар по територията на САЩ и членовете на НАТО. Именно този удар е отработен в хода на учението. Ударът е “нанесен” в петък, 18 юни 1982 г. В течение на седем часа от територията на СССР са изстреляни три космически ракети носители, две междуконтинентални балистични ракети с наземно базиране, една балистична ракета с морско базиране, една балистична ракета със средна далечина на действие и две противоракети. Първо в 6,00 ч по Гринуич от площадка на 4-ти държавен изпитателен полигон на Министерството на отбраната на СССР (Капустин Яр) стартира балистична ракета със средна далечина на действие РСД-10 “Пионер” (код на НАТО SS-20 Saber). След около 25 минути ракетата успешно поразява цел на полигона “Емба” в Казахстан. От атомната подводница К-92, проект 667БД (код на НАТО Delta-2), в района на Баренцово море е изстреляно торпедо, с което е пробит ледът. Следва пуск на ракета Р-29Д (код на НАТО SS-N-8 Mod2 Sawfly) и бойната й глава поразява цел на полигона “Кура” в Камчатка. След това от пусковите установки в шахта в района на 5-и научноизследователски изпитателен полигон на Министерството на отбраната на СССР (“Байконур”) стратират две междуконтинентални балистични ракети УР-100 (15А35) - код на НАТО SS-11 Mod 3 Sego. Бойните им глави успешно са прехванати от две противоракети А-350Р, стартирали от полигона “Сари-Шаган” в Казахстан . В 11,04 часа от 90-а площадка на “Байконур” стартира ракета носител “Циклон-2” (11К69), която извежда в околоземна орбита спътник прехващач “Космос-1379” (ИС-П “Уран”). На втората обиколка около Земята той прехваща целта -“Космос-1378” (ИС-М “Лира”), имитиращ американски навигационен спътник тип “Транзит”. Прехватът е успешен, но поради грешен сигнал взривателят се задейства преждевременно и осколките не нанасят поражения на мишената. В 11,58 часа от 2-ра пускова установка на 132-ра площадка на 53-ти научноизследователски изпитателен полигон на Министерството на отбраната на СССР (Плесецк) се изстрелва ракета носител “Космос-3М” (11К65М) с навигационен спътник “Космос-1380” (“Парус”) на борда. Изстрелването е неуспешно, космическият апарат е изведен на по-ниска орбита от предвидената и след девет денонощия изгаря в плътните слоеве на атмосферата. В 13,00 часа от 6-а пускова установка на 31-ва площадка на “Байконур” е изстреляна ракетата носител “Союз-У” (11А511У), която извежда в орбита фоторазузнавателен спътник “Космос-1381” (“Зенит-6”). Стартът е успешен, спътникът изпълнява задачата си и след 13 денонощия в орбита спускаемият апарат благополучно се приземява на съветска територия. През същото време от стратегически бомбардировачи Ту-95 и Ту-22М и от корабите на Военноморския флот на СССР се изстрелват крилати ракети. Едновременно с това стартират оперативно-тактически ракети, стартират и зенитни ракети. Предварително направихме уговорката, че в статията ще се говори за “бойните” действия на стратегическите сили на Съветската армия, но в “Щит-82” масирано участват части и подразделения от сухопътните войски, авиацията и ВМС на страните членки на Варшавския договор. И по своя мащаб учението действително е най-голямото в неговата историята. Шокът от тази дори силно орязана версия на проведеното учение е много голям. Именно това е причината американският президент да даде ход на стратегическата отбранително инициатива, чиито призрачни бастиони и до днес съществуват само като проекти, погълнали са и продължават да поглъщат милиарди долари на американския данъкоплатец, но фирмите, задействани в разработката, все още не може да се оплачат от липса на работа. Инж. Тони КЬНЕВ"
Ето тук http://gizmodo.com/5426453/the-physics-of-space-battles намерих данни за особеностите на сраженията във открития Космос. А тук има повече информация за спътника прехваща Уран http://en.wikipedia.org/wiki/Istrebitel_Sputnik

[Гост]

Проследявайки еволюцията от ядрените реакции в звездите довели до създаването на планетите, които пък създават живота, от който пък произлиза разумът,който пък ще създаде изкуствения интелект чиито ще бъде космосът,смятам,че реални космически войни с прякото участие на човека няма да има.Евентуално косвено примерно като кучетата с бомби или коне и магарета, но това е малко вероятно. Защото извън земята човека не може да живее и където отива трябва да си пренася подобие на земна среда.А той и не може много надалеч да отиде поради краткия си за космическите мащаби живот.100 000 години полет до най-близката звезда около която се знае,че няма живот и над милион до друга звезда са просто непреодолими.За излуствения интелект това не е проблем, радиацията също и т.н. и т.н.Та в космически мащаб войни между различните изкуствени интелекти са възможни заради ресурси.Също и избиването на примитивни форми на живот от изкуствения интелект за да не му създадат конкуренция или заради ресурси, примерно като разораване на мравуняк или ожънване на яребичета от комбайн, не, че това е злобна цел, а поради маловажност сравнено с основната цел.От друга страна ето зараждат се движения за защита на животните на земята.Може би изкуствения интелект ще приложи това спрямо нас един вид ограничаване на популацията,но не се знае предвид,че никой от междинните биологични носители на разума (питекантропи и т.н.) не е оцелял.Доста по-вероятно е дори собствения изкуствен интелект да ни терминира, понеже ние ще се окажем една спирачка за неговото развитие.
П.С. В по-близък контекст като околоземно пространство се съмнявам предвид,че качването на ядрени оръжия в космоса е високорисково,но лазерни технологии би могло да се използват за елиминиране на терористи тихомълком без одобрение на ООН.Но според мен поне през близките 50 години ще се набляга предимно на шпионажа освен ако не се направи пробив на по-евтиното и сигурно извеждане на материали в орбита.