Кухулин написа
Кухулин написа
Валидността на първата част се основана на следното: какъвто и да е космически катаклизъм в нашата галактика може да застраши най-много няколко звездни системи. Ако цивилизацията е истински космическа никоя от тези опасности не би трябвало да представлява проблем за нея (т.е. за да пътува и живее свободно в космоса би трябвало да е в състояние да се справя с тези заплахи). Отделен въпрос е, че би трябвало да е развита дотолкова, че да може да "хване" тези опасности известно време преди да се случат и да реагира (т.е. да предвиди, че дадена звезда е близо до края на жизнения си цикъл и прочее). Способностите за пътуване и комуникация, които са необходими за да отговаря на изискванията би трябвало да вършат работа в тези условия.
Логическата връзка между първата и втората е: има способността да пътува свободно в рамките на галактиката + няма външни опасности, т.е. няма какво отвън да я спре => няма проблем да използва тези галактически ресурси, които са й необходими.
---
pnp5q написа
pnp5q написа
Така че идеята ми е, че най-вероятно има някакъв оптимум в тези неща, а това означава, че едва ли ще имаш разумен (т.е. достатъчно сложен) вид, който да живее твърде късо или твърде дълго.
pnp5q написа
Въпросът е, че щом веднъж се стигне до разумен вид, той започва да създава култура и цивилизация. От този момент насетне щафетата се взема от тях, т.е. биологичната еволюция с нейните изключително бавни темпове вече няма думата - в работата влизат много по-бързите темпове на тези "изкуствени" конструкции.
Comment