Личностите или народите са двигатели на историята?

[Коцето]

В настоящия раздел на форума има достатъчно теми що е история, кога тя започва и т.н., но си мисля, че подобна тема с анкетен характер няма да е излишна. Тъй като са възможни всякакви интерпретации на основните понятия, ще си позволя да очертая някакви общи граници, непретендиращи за точност и пълнота, за да се избегне размиването. Темата е зададена като или-или, но смятам да вмъкна и трета опция за хората, търсещи златната среда.
Личността Няма сфера от живота на хората, в която да не присъстват т.нар. личности. Те до голяма степен олицетворяват дадената област от познанието или културата. Като започнем от монарси, философи, писатели, откриватели, военоначалници, инженери, политици. Списъкът може да бъде продължен с още много редове. Така у хората се създава впечатлението, че именно подобни люде за в центъра на всяко събитие, или пък самите те предизвикват процеси. Пример- онова нещо, което наричаме Българско възраждане винаги се е свързвало с името на Паисий. Даже написването на неговата книга дава някаква точна датировка.
Народите Те от своя стана също са били обект на интерес. Най-вече от стана на привържениците на диалектическия материализъм. Там те търсят опора на своите несъстоятелни концепции. Не те обаче са откривателите на подобно тълкуване на историческия процес. Затова е некоректо да се прави извод, че ако гласувам за народите, то аз защитавам някакви болни соц. идеи. В историята народите също присъсват и играят немалка роля- имаме Велико преселение на народите, Паметна битка на народите и т.н. Понастоящем няма по- употребявана дума от народ, което може лесно да ни наведе на мисълта, че може би те именно "правят" историята.

ПП. Желателно е всяка от заеманите позиции да не се абсолютизита. Тук по-скоро се търси превес на едното над другото, а не пълното им противопоставяне и отричане. За всеки разсъждаващ нормално човек е ясно, че те са взаимосвързани. И все пак.....

[княз Крылов]

е това вече го обсъдихме. Първо, не могат да се откъснат Личностите от Народа, те са порождение на народа , а според мен са и изражение на подсъзнателната воля на Народа за промяна.

Но така или иначе лидерите влияят на историята изразявайки "народната воля" и народа влияе на историята воден от своите лидери.

[T.Jonchev]

Гласувах за еднакво участие, понеже смятам, че другите две възможности са по-неверни. Всъщност мисля, че участието не е еднакво или по-скоро степените на участие за личностите и за народите се намират в различно съотношение за различните случаи.

[resavsky]

Какво щеше да бъде монголската история без Чингис хан?А руската без Петър Велики?Кадрите решават всичко.

[Sir Gray]

Всъщност мисля, че участието не е еднакво или по-скоро степените на участие за личностите и за народите се намират в различно съотношение за различните случаи.

Абсолютно подкрепям.

[княз Крылов]

Какво щеше да бъде монголската история без Чингис хан?А руската без Петър Велики?Кадрите решават всичко.

Аде да не пипаме Петър ² , че е болна и много спорна тема.

Иначе както казах - къде щеше да бъде Чингиз Хан, ако не беше монголския народ.

Както и преди казах, както и Тончев подтвърди - не може да се тегли ясна черта между личност и народ и тяхното влияние върху историята - просто защото в историята нищо не е толкова изолирано и всичко е доста комплексно.

[Thorn]

А примерно византийската без Ираклий, Константин Погонат, Леон Исавр, Алексий Комнин, арабската без Мохамед,

[княз Крылов]

Същото което щяха да правят Ираклий, Константин Погонат, Леон Исавр, Алексий Комнин ако византийците не им бяха дали нужното въспитание, образование и висши държавни постове, и същото което щеше да прави Мохамед ако арабите не му се бяха вързали на акъла. Арабите са имали нужда от нова религия която да ги разграничи от и без това твърде различната култура на християнството и юдаизма. Византия в кризисни времена е имала нужда от решителни реформатори. Ако тези нужди не съществуваха , колкото и да се пънеше Мохамед и Комнин, щяха да си останат като забележителни чудаци в историята.

[Хана]

Аз не гласувах, защото въпросът е прекалено опростенчески за такова сложно и комплесно понятие като причинност в историческите процеси.
То за едно отделно събитие тук се хващаме за косите какви са му причините и коя от тях е по-важна, а коя по-малко важна, а какво остава за цялата история накуп.

[gollum]

М`да, моето мнение се покрива с това на Йончев и Хана, поради което не съм гласувал. Въпрос на конкретен случай е - има ситуации, в които личното решение променя много и други, в които влиянието му е по-малко. Няма смисъл от генерализации, защото ще бъдат не само неверни, но и подвеждащи.

[Darkas]

Аз поддържам теорията на Толстой от "Война и Мир" в края на книгата.

[TzarSamuil]

Отбелязах като отговор "Народите".Колебах се между 2ри и 3ти отговор, но все пак предпочетох "Народите".Видях че съм единствен и реших все пак някаква обосновка да напиша.
Веднага изключих като отговор "Личностите".И ще се позова на примера даден от автора -Паисий.Паисий е продукт на своето време, той е продукт на Българското възаждане а не то на него.Преди него има други доста по-добре написани книги засягащи българската история, но те не стават популярни, просто защото народа не е узрял.
Относно отговор три.Според мен един народ като узрее достатъчно така да се каже произвежда личността, която да го поведе напред.
Може да се поспори тук естествено, защото при липсата на личност народа няма как да бъде "двигател на историята", но поне опита досега показва че винаги когато има необходимост от личност, то тя се появява.

[Sir Gray]

но поне опита досега показва че винаги когато има необходимост от личност, то тя се появява.

С абсолютно същата сигурност може да се каже, че когато се появи дадена личност, необходимия народ ще се намери.
Избирането на една от възможностите в анкетата е глупаво. Нещата са взаимосвързани и практически неделими. Дори "неутралната" възможност не е вярна, поради причините изтъкнати от Йончев и другите.

[Коцето]

Хм, прекалено много критики. Всъщност темата е замислена като своего рода синтез от лични наблюдения, изводи, предчувствия дори. Обикновено, когато се натрупат достатъчно фактически знания, се преминава на следващото ниво. Защото сами по себе си тези знания за миналото биха били самоцелни, справочни, ако ги нямаше обобщенията. Именно такъв въпрос се опитах да предложа- дали Никифор е бил победен от Крум или византийците са отстъпили пред българите.
Хана, казваш, че за отделно събитие се хващате за косите. А с каква цел? Всеки да покаже своите знания, да обвинява другия в неразбиране и т.н. Не е ли по-добре всеки на базата на своите познания да изложи своите възгледи по по-общ, но в никакъв случай по-маловажен въпрос. Осъзнато или не всеки сам за себе си е давал такъв отговор, основа, на която стъпва в своите разсъждения.
Голъм, мисля, че вече направих уточнението, че никоя от опцията не бива да се смята за абсолютна сама по себе си. Всички сме наясно докъде води това. Ако ти, подобно на другите, смяташ, че е невъзможно да се отговори на подобно питане-добре, имаш това право. Твоето бягане от обективното ми е добре познато- или всичко е различно в различните дадености/ситуации, или пък е невъзможно да се каже кое от кое произлиза. Особено ако има някаква взаимовръзка.
Някои от пуснатите мнения показаха, че подобна тема има свое основание. Ако се поразгърне аргументацията ще бъде по-добре. Засега това остава пожелание за другите, проявили интерес към подобен тип питания.

[Гост]

Много ясно, че личностите са двигателите на историята, а народите са тези, които произвеждат и отглеждат личностите. Затова има една такава мисъл: "Големи води - големи риби, малки води - малки риби... По аквариумите плуват гупите, а акулите са по океаните."
На нас българите по принцип това ни е лошия недостатък - не умееме да произвеждаме големи личности. Нещо повече: роди ли се такъв, задължително средата около него ще го смачка.