Личностите или народите са двигатели на историята?

[Darkas]

Лев Николаевич Толстой е на друго мнение - инерционните процеси са двигатели на историята, а личностите са просто гребена на вълната. Понякога личностите започват процесите, но по - често процесите създават личностите.

[Last roman]

Лев Николаевич Толстой е на друго мнение - инерционните процеси са двигатели на историята, а личностите са просто гребена на вълната. Понякога личностите започват процесите, но по - често процесите създават личностите.

На различен етап от историята имаме различен 'катализатор' Например по време на "Великото преселение на народите" именно те определяли събитията. С времето потенциалът на народа намалява и само отделни 'активни' личности започват да го ръчкат и да пишат своя история. Примери - Наполеон, Хитлер.
Това поне според Гумилев.

[Коцето]

Ето, намерих време да напиша на две на три и моето мнение. Независимо дали в един или друг момент на някои от потребителите темата се е сторила скучна, безсмислена или т.н. за мен тя представлява все още широко поле за прилагане на обощения, натрупани от фактивните знания.
Няма как да скрия задоволството си от факта, че приетата от мен позиция по въпроса съвпада с тази на друг потребител- Даркас. И двамата ни свързва това, че приемаме Толстоевата концепция за развитието на историята. В какво се състои тя накратко за всички, които не са и обърнали достатъчно внимание. В основата на това, което наричаме история стои събитието, което се проявява в някакъв ред ( може и нелогичен, неподчиняващ се на разума) действия. Кой участва в тези действия? Взимаме военната структура за пример. Най- долу в йерархията стои войникът. Той убива ( пряко действие), но не дава заповеди. Над него убиват по-малко, но вече дават заповеди. Над тях убиват още по- малко, но дават повече заповеди. На върха на пирамидата нямаме никакво действие, но изобилие от заповеди ( не действия ). В количесвено отношение тези долу са най-много, а най-горе- малко или в редки случаи един. Е, кой извършва действие-събитие-история???
Беше отбелязано по-горе, че в миналото народите са били двигателите, а сега личностите.Интересен е този феномен - как става тази смяна на народите от личностите???

[pnp5q]

към kocetu : Не знаех, че Лев Толстой е такъв материалист. :1087: Ами да слезем още едно ниво по-надолу - животните непрекъснато действат, нерядко подчинението им е по инстинктивни причини, т.е. - даже не помислят да нареждат, особено пък на другите видове животни. Обаче... по нашето скромно виждане историята я твори (а не просто да участва чрез действия в случването й), само един вид - нашият. Май не е само в действането работата. :sm186: Освен ако не работим с различни дефиниции на `прави историята`.

[Коцето]

към kocetu : Не знаех, че Лев Толстой е такъв материалист. :1087: Ами да слезем още едно ниво по-надолу - животните непрекъснато действат, нерядко подчинението им е по инстинктивни причини, т.е. - даже не помислят да нареждат, особено пък на другите видове животни. Обаче... по нашето скромно виждане историята я твори (а не просто да участва чрез действия в случването й), само един вид - нашият. Май не е само в действането работата. :sm186: Освен ако не работим с различни дефиниции на `прави историята`.

Пред мен остава неразрешимата загадка- откъде си направи извода, че мисля Толстой за материслист??? И въобще какви са тия примери с животните след като не учатсват в случването на историята?

[pnp5q]

Действието има пряк материален резултат, заповедта - а още повече - намерението зад нея - не (или поне е доста опосредстван).

[Коцето]

Действието има пряк материален резултат, заповедта - а още повече - намерението зад нея - не (или поне е доста опосредстван).

Съгласих се. Значи ли това, че можем да отхвърлим заповедта като средство за влияние на личностите? За мен ДА - щом са безрезултатни! А сега да се върнем към причината за действието - за Толстой май тя е духовна, а не материална.

[княз Крылов]

Мда очаква ше се отново да обърнем към духовната и възвишена част от дискусията - това го педусетих още щом първия път се спомена тоя неосъществен поп батюшка Лев Николаевич ....

[Darkas]

Ами да. Народите се движат не само от материални, но и от духовни импулси - вярвания, традиции, ценностна система...

[Коцето]

Мда очаква ше се отново да обърнем към духовната и възвишена част от дискусията - това го педусетих още щом първия път се спомена тоя неосъществен поп батюшка Лев Николаевич ....

Брей че отношние към Толстой. Не мога да разбера обаче с какво ли би могъл да го предизвика??? :sm186:

Ами да. Народите се движат не само от материални, но и от духовни импулси - вярвания, традиции, ценностна система...

Така е, но е интересно да се разсъждава кой "импулс" е пораждащия. Досегашният ми опит подсказва, че подобни питания не са по вкуса на форумците, така че спирам до тук...

[княз Крылов]

Ами, аз съм си такъв - подобно отношение в мен предизвиква всеки средностатестически религиозен фанатик, чиито налудничави идеи са пробили само защото освен тях е писал и свястна литература.

Народите се движат от материални и духовни импулси - но какво поражда тези импулси. За материалните ясно - чисто физиологически функци и потребности. Но от къде идват духовните импулси , ако не са породени от самия народ.

[Юлиан Август]

Ами да. Народите се движат не само от материални, но и от духовни импулси - вярвания, традиции, ценностна система...

Kоито имат дълбоко материален произход по принцип...

[Darkas]

Kоито имат дълбоко материален произход по принцип...

Не е точно така и именно това е важна разлика между човека и животното - човекът твори.

[Юлиан Август]

И така да е, макар точно този пример да е много мъглив и неясен, а и изразява само една определена гледна точка и то тази на човека , то всичко това, което може да се дефинира като "творба", произведение на ръчния или интелектуалния труд на човека, идеи и т.н. съществува до толкова, до колкото е външно обективирано по някакъв начин. Или то съществува, до колкото съществува в главата на автора си, на други хора пред които е споделено, изработено е в предметен вид или друг начин. В тоя смисъл понятия като религия, мироглед, ценности и прочее имат най-предметен, материален вид. Да не говорим, че те се формират и ръководят от най-прозаични материални процеси. Макар и факти от вътрешния мир на човека, те отразяват процеси от външния, материален свят и съществуват само и единствено чрез него, до колкото човекът е неразривно свързан с него.
Впросът на самата анкета обаче насочва в друга посока- коя е силата, водеща до промени в световната история- определено споменатите "духовни" фактори влияяят само чрез силата на масата и приносът на отделната личност към тях е нищожен.

[княз Крылов]

Животните тоже творят - инстинктивно, но го правят. Всъщтност човека не прави нищо по-различно от животните , просто го прави на по-високо ниво. Не творчеството според мен прави човека уникален, а способността към съзнателен анализ на околния свят.

Духовните фактори са лукс, каприз, към който сме привикнали толкова, че без него ни е некомфортно. А ние просто не търпим да ни е некомфортно. Но да твърдим че духовните потребности са заложени в тялото на човека с самото му раждане е неоснователно. Както писах в една друга тема, човек затворен от раждането си в кутия, с подаване на храна венозно да кажем (защото никой няма да го е научил как се поема твърда храна), няма да умре, но няма да има никакви духовни потребности, няма да има и нещото което ние наричаме разум. Защото той няма да има свят който да опознава....и вероятно физиката му ще се нагоди към условията на средата.

От друга страна един човек в големия свят дори далеч от обществото, се научава да наблюдава докато задоволява основните си потребности. Когато тези потребности са задоволени, той остава с един инструмент в ръце, който няма вече какво да прави и затова продължава да го пробва в други области. Постепенно той наблюдава околния свят и започва да минава от констатации към въпроси, и на тези на които не може да получи отговори с наблюдения или експерименти, създава хипотеза - вяра.

Едва когато са задоволени първичните му физически нужди, човек е склонен да погледне към развитието на своя ареал в духовната/културната сфера. Затова и съществува пирамидата на потребностите на Маслоу, която досега доколкото ми е известно не е отречена от никой (е, освен от хората които смятат че с молитва могат да се нахранят и напоят).

За първичност на духовните потребности е глупаво да се говори. Тогава от къде идват те - от средата наблюдавана от индивида. А каква е спедата на днешния човек - обществото. оест, той наблюдава, копира, анализира околната среда/общество и от там черпи материал за изграждането на собствения си духовен живот.