Мястото на религията

[gollum]

Уви, атеизмът (особено в крайната му форма) е поредната религия, но малко по-нова... и поражда и совите патологии, извратено намиращи своя бог не във всеобщия закон или да кажем, във Висшия Разум, а в разни извънземни разуми, често злонамерени демиурзи или направо завоеватели, опорочаващи Вселенското Добро със своето Зло. Което ме подсеща за Лем и някои негови забавни разсъждения по темата, включително един подобен вариант на сътворението на живота на земята, описан в едно от приключенията на Йон Тихи.

[gollum]

но всичко си е индивидулано за всеки човек , няма еднакви хора дори еднояичните близнаци имат някаква разлика

Радвам се, че най-после стигнахме дотук. А сега да напарвим и следващата крачка и... няма страшно, под нас не се открива пропаст, така че може и със затоврени очи да пристъпим. И това, което намираме там е, че всякакви обобщения на глобално ниво са безсмислени, следователно това важи и за религията.
За теб, plameniv, тя може да е олицетворение на Злото, но за другиго тя може да е опора в живота или пък нещо странично и забавно или пък да прездизвиква само безразличие. Няма всъобщност, особено когато опре до въпроси на вярата. И това ще означава също, че един приема за истина всичко, което е учил в училище (въпреки, че много от тези "неоспорими истини" вече се преосмислят или отхвърлят от някои учени, защото е всеизвестно, че образователната програма отразява състоянието на научното знание с поне десетина години закъснение, всъщонст най-често с повече), друг отхвърля голяма част от нещата, защото влизат в противоречие с религията му, трети пък се съмнява във всичко и навсякъде вижда заговори. Така да се каже, светът е пъстър и изпълнен с подробности и различия също толкова, колкото и с прилики .

[кало]

аз ще се допълня малко - мисленето в категориите: "защо", "какъв е смисълът", "какво е целта", е типично човешко мислене. мисленето на съществуващото като някакъв вид продреденост също е изцяло обусловено от човешката мисъл. тоест - вън от начина на мислене на нашия род подобна подреденост може и да няма. това, което за нас е хармония и признак за подобен на нашия разум, същестувава САМО в кутията на черепа ни. фактът, че вечно търсим нещо повече, нови хоризонти, значи просто, че се опитваме да излезем от кутията. защо обаче да се приема като даденост, че подобен стремеж е програмиран, зададен, при това от разум? напълно неприемливо за нас е този стремеж да бъде просто "даденост" (без някой или нещо да я е дало), да бъде просто "битие", "съществуване", не вместващо се в (отново измислената от нас) причинно-следствета верига.

защо например трябва животът на земята (а какво е живот, всъщност?) да е сътворен? защо се плашим от НЕ-разумността на природата, от случайността (както някой я нарече), от неподредеността? че тя ни заобикаля и е в нас. какво по-логично обяснение за произхода, всъщност, от случайността, от безбройните комбинации във вселената, такава, каквато засега я познаваме? защо, например, еволюцията да е общоважащ принцип навсякъде и всякога? а сигурни ли сме, че мерките ни, обобщени с "навсякъде" и "всякога", са границата на познаваемото?

изобщо въпроси много...
ИМХО - цялата история с бог/Върховният принцип/ Големият закон е история на порастването на човека, на опита му да надскочи каналите на мисълта в мозъчната му кутия. засега, мисля, тази история продължава и ще продължава да се развива.

Разбира се, ако слезем на земята, и погледнем историята, ще стане ясно, че досега религиите като че носят много повече вреда, отколкото полза. Вреда, от гледната точка на скъпоценността на човешкия живот и свобода. Разбира се, има и други гледни точки.

[gollum]

С останалите неща съм общо взето съгласен, Кало. Разбира се, всичко е въпрос на възприятие и на избор. Час тот нас е да създаваме вторичен свят около себе си и не мисля, че можем да се откажем от това.

Но за това ще си позволя да изложа свое допълнение (мнение):

Разбира се, ако слезем на земята, и погледнем историята, ще стане ясно, че досега религиите като че носят много повече вреда, отколкото полза. Вреда, от гледната точка на скъпоценността на човешкия живот и свобода. Разбира се, има и други гледни точки.

Бих казал, че можем да разширим обобщението ти и ще видим, че всъщност културата и цивилизацията, самото същестувване на общество са виновни за това, което ти свеждаш сякаш предимно до религиите. А те са само едно от проявленията на процеса на създаване на общество, на култура и цивилизация (друго такова проявелине е науката, която може и е обвинявана за това, че както подобрява живота и разбиранията ни, така и подобрява способите, чрез които се провеждат войни и се унищожаваме един-друг). Ако погледнем религията като социо-културно явление, то тя е изиграла много важна роля за формирането и развитието на обществата и държавите. Като заедно с това е причинила много страдания и войни, но едното е неотделимо от другото - войната е част от съвместното съществуване на отделни общества и държави. За подобен поглед религията е само едан от идеологиите, които се използват за поддържане и възпроизводство на чувството за общност в рамките на обществото. Несъмнено последното се нуждае от подобни техники и винаги ще се нуждае. Неизбежно това води до конфликти с останали общества и тези техни функции и методи.

[Хана]

Разбира се, ако слезем на земята, и погледнем историята, ще стане ясно, че досега религиите като че носят много повече вреда, отколкото полза. Вреда, от гледната точка на скъпоценността на човешкия живот и свобода. Разбира се, има и други гледни точки.

Това е ако не неоснователно, то поне много обобщоващо твърдение: всички религии, през всички исторически периоди и във всички общества ли? И какво означава "полза" от гледна точка на вечността?
Например Макс Вебер извежда духа на капитализма от протестанската етика, отделен въпрос е дали този дух по принцип е полезен или не (въпрос, на който няма отговор), но в определен исторически период той е изиграл ролята на двигател на обещствени и икономически отношения.

Ако става дума за фанатизъм - аз бих отделила фанатизма от религиозността, фанатизмът си е човешка характеристика, която се проявява в много други сфери, не само при религиозните вярвания. Затова и атеистичният фанатизъм, за който говорехте, е съвсем естествено, макар и не много положително качество. То тук, във форума, някой като каже, че не харесва филма, който ти харесваш, те обхваща фанатизъм, та какво остава за по-сериозни неща ...

[княз Крылов]

Фанатизъм е огън който трябва да се подхранва - едните го хранят с религия, други с расизъм, трети с политически убеждения - и въобще всичко що може да гори

[ivan_kunchev]

Да припомня само началото на темата – статия по повод награда, присъдена на изследовател, относно ролята и „мястото на религията” за изгубената цялост на съвременния свят и неговото мислене, водещо до „фрагментарни и погрешни резултати”, поради „пълното разделяне на природните науки и религията”, което „се отрази пагубно и на двете, но не по-малко вярно е също, че културата на хуманитарните и социални науки често се оказва изненадващо сляпа и глуха към духовното.”


Мястото на религията



Цитат:
Професор Чарлз Тейлър - канадският философ, който вече близо половин век настоятелно прокарва тезата, че проблеми като насилието и фанатизма могат да се решат, само ако се вземат предвид едновременно техните светски и духовни измерения, спечели наградата "Темпълтън" за 2007 година.

Наградата "Темпълтън" e на стойност 800 000 лири стерлинги (приблизително 1,5 милиона щатски долара). Тя е най-голямата в света годишна парична награда, която се присъжда на отделен индивид. Учредена е от глобалния инвеститор и филантроп Сър Джон Темпълтън и винаги превишава Нобеловите награди, подчертавайки по този начин убеждението на Темпълтън, че ползите от напредъка в духовните открития могат количествено да са по-големи от тези в други достойни открития, извършени от човека.

Тя ще бъде връчена на тазгодишния си лауреат от Негово кралско величество принц Филип, херцог на Единбург, по време на частна церемония в Бъкингамския дворец на 2-ри май.

Тазгодишният носител на наградата - Чарлз Тейлър - се занимава с важни съвременни междукултурни въпроси - като например “Каква роля има духовното мислене през 21ви век?”.

Вече над 45 години проф. Тейлър, днес 75-годишен, защитава тезата, че пълната зависимост от секуларните, не-религиозни възгледи води само до фрагментирани и погрешни резултати. Тейлър описва този подход като осакатяващ и пречещ за постигане на ключови прозрения, които биха помогнали на една глобална общност, все по-уязвима към сблъсъците на различни култури, морал, националности и религии.

Чарлз Тейлър е автор на над десет книги и множество научни студии и лекции, в момента е преподавател по право и философия в Северозападния университет в Евънстън, щат Илинойс, и професор емеритус на Факултета по политически науки на университет "МакГил" в Монреал, неговия роден град.

Тейлър е носител на стипендията “Роудс” и има титла бакалавър по хуманитарни науки от "МакГил" и "Балиол Колидж" на Оксфордския университет, както и магистърска и докторска степен по философия от Оксфорд.

Според Тейлър, “пълното разделяне на природните науки и религията се отрази пагубно и на двете, но не по-малко вярно е също, че културата на хуманитарните и социални науки често се оказва изненадващо сляпа и глуха към духовното.”

Философът решително се противопоставя на нещо, което мнозина учени в социалните науки приемат за аксиома, а именно, че рационалното движение, което започва от Просвещението, се отнася към концепциите за морал и духовност просто като към анахронизми в епохата на разума.

Този тесногръд, принизяващ социологически подход, твърди той, несправедливо ни пречи напълно да разберем как и защо човешките същества се стремят към намирането на смисъл, което на свой ред прави невъзможно да се решат най-трудните проблеми на нашия свят - от въоръжените банди и расизма, до войната.

Тейлър упреква остро и онези, които използват непоклатимия морал или религиозните убеждения в името на борбата с несправедливостта, защото вярват, че “щом каузата ни е справедлива, значи имаме право да упражняваме морализаторско насилие,” според формулировката в една от студиите му.

Още от следването си на философия в Оксфорд, Тейлър оспорва т. нар. “обективни” подходи на психологията, социалните науки, езикознанието, историята и други хуманитарни науки. След това той прави една забележителна докторска дисертация, с която твърдо се противопоставя на негласната враждебност към религиозните вярвания.

Той започва да разглежда критично психологическия бихейвиоризъм, според който всички човешки дейности могат да се обяснят като елементарни движения, без оглед на мисленето или субективното значение.

Книгата на Тейлър “Секуларна епоха” е обявен като най-важното постижение на Тейлър и най-изчерпателния анализ на секуларизацията и съвременния свят.

*Секуларизация - процес, в резултат на който различни области на социалния живот, (образование култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.


_____________________________________

[Гост]

Нещо темата много се разводни. Отклоняваме се от основния въпрос.

Дайте най-напред да изясниме следните работи:

Религията самозародила ли се е в съзнанието на хората, или действително идва "Свисше" отгоре...?
Религията присъща само за човешкия вид ли е, или се наблюдава при други животински видове с развита централна нервна система?
Каква е нуждата от религията и вярата за човека? Вярващия по-леко ли живее, по-праведно ли...
Възможно ли е да се намери заместител на религията в лицето на други идеологии?

Могат още въпроси да се поставят, но нека да не прекаляваме.


И да питам модератора; защо ми е изтрил част от предния ми пост?! Някой обидих ли, нагрубих ли...какво толкова е станало?
*** Отговарям тук, че да не пълня темата. Поста ти си беше напълно в ред, но просто изтритата част съдържаше цитат и коментар към изтрито поради безпредметност предишно мнение. И така нямаше смисъл да стои, като първопричината (да вляза малко в тон лисва.
Sir Gray
***

[gollum]

Религията самозародила ли се е в съзнанието на хората, или действително идва "Свисше" отгоре...?

Струва ми се, че не задаваш съвсем правилно въпроса (поне на мен така ми звучи). В този му вид отговорът е, че както и да се е зародила религията тя е социално явление, т.е. не може да се зароди и още повече развива в рамките на индивидуално човешко съзнание, тя е културен продукт на общност от хора. Ако липсва общност, няма и религия.
Ако замениш обаче "религия" с "вяра", то нещата стават малко по-сложни. Вярата естествен психологичен феномен ли е? Предполагам, че да, поне в сравнение с рационалното мислене, което е продукт на обучение.
Ако въпросът ти се развие в тази посока - как се е зародила идеята за висше всесилно същество, то не мисля, че можем да отговорим задоволително.

Религията присъща само за човешкия вид ли е, или се наблюдава при други животински видове с развита централна нервна система?

С този въпрос също има извесетн проблем - малко е трудно да се провери. Това ако обсъждаме "вярата" и "идеята за всесилно същество". Що се отнася до религията, то тя изисква наличието на език, способен да изразява абстрактни идеи, а доколкото такъв не е установен май при никакви животни, то отговорът трябва да е, че религията е продукт на общочовешкото съзнание, т.е. множеството от човешки създания, които общуват помежду си чрез език, способен да изразява абстрактни идеи.

Каква е нуждата от религията и вярата за човека?

Нуждата е съответстваща на способноста и интереса на съответният човек към неговото битие или по-точно към въпросите около това битие, неговото начало, край и смисъл.
Нуждата от религия е и социална - това е един от механизмите, чрез които се създава чувство за принадлежност към общност.

Вярващия по-леко ли живее, по-праведно ли...

Това е малко особен въпрос. За праведното - мисля че е безсмислено да питаме. За "по-леко" нещата са донякъде сходни. И в двата случая имаме проблем с това с какво сравняваме.

Възможно ли е да се намери заместител на религията в лицето на други идеологии?

Този въпрос има исторически отговор и той е положителен.

[Гост]

gollum, ще пиша какво смятам по въпроса за ролята на религията в живота на хората, но по-късно, защото сега нямам възможност.

[кало]

Голъм, напълно приемам допълнението ти. Хана, твърдението ми беше просто от една от многото гледни точки. С оглед на развитието и запазването на обществото в определени период, може да се каже точно обратното - по-полезно от религията няма.

АИБ, религията, както поясни и Голъм, е обществен феномен. ИМХО е трудно да се говори за религия в това, което смятаме, че са представлявали първобитните общества например. Някакъв вид вярвания или дори система от тях - да, но чак религия - едва ли...
Виж, вярата, като чисто психичен феномен, е по-трудно дефинуруема, оттам и обяснима. Разбира се, в идеалния случай, религията се гради на вярата, но разни хора твърдят, че светът не е идеален . Тук отварям малка скоба, за да поясня, че под религия разбирам всякакъв вид идеология, основана на вярата, скрепена със своите институции (вид властова санкция) и ритуали (елементите на откровение, тайнственост, приобщаване), често и със своята сложна йерархия (както в план постройка на системата от вярвания, така и в план "административна" структура). Разбира се, с подобни писания тук, няма да открием топлата вода, а като гледам себе си, например, правя преразказ с елементи на разсъждение (опростенческо) на разните нещица, писани по темата от Фройд и Фром.

Та, още по темата - човек е обречен на вяра, поне първоначално, обосновал го е Фройд. И съм склонен да се съглася с него. Виж, по-нататък, за да бъде пълноценен, човекът израства, а това става чрез промяна на обекта на вярата. Колкото повече този обект съвпада със субекта, толкова по-зрял, самостоятелен и "самоценен" става конкретният индивид. Май и Ницше и писал разни работи, а?

ПП- сори, ако пиша с твърде много грешки, ама:
1. падна "ч"-то от клавиатурата на служебния лаптоп
2. на работа съм, и докато пиша, непрекъснато говоря с разни хорица...

[ivan_kunchev]

Така както аз разбирам основния проблем на тази тема, той е:
Някаква официална организация, която притежава ресурси по-големи от тези на комитета за Нобеловите награди - поне така беше загатнато, и все пак легитимна, както и той, макар и не така известна, награждава човек, който твърди, че разломът между религията и науката, получил се доста отдавна е глобално ощетяващ за човечеството и утвърждаващ нещо положително в опитът те да бъдат наново или не - синхронизирани, така да се каже. Това само по себе си е новина, защото досега откъм научните среди не се е гледало официално добре на такава инициатива, или поне на мен не ми е известно такова нещо. Научните среди като цяло, както и немалко от участниците в този форум се движат в очертаната тъкмо през просвещението тенденция за задълбочаване на този разлом. Дали вече самата тази тенденция не върви към анахронизъм и кое е всъщност модерно - изглежда мнение като това на Тейлър придобива все повече дивиденти или симпатии да бъде разбрано и назовано като модерно. Кое всъщност е модерно и кое остаряло - ето по мое мнение кое е същината на главния за тази тема проблем.
Иначе, понеже стана дума за обучението по "Свят и личност" и гледам, че се възлагат доста надежди на него, да ви постна едно мое открито писмо до министъра на образованието от 2002г, точно за учебника по "Свят и личност", който, между другото и досега е единственият одобрен учебник по този предмет. Сега като го четох, признавам, че патосът на моменти доста ме е обзел, така да се каже, особено към края, но какво да се прави - въпросният учебник и неговото съдържание тогава доста ме развълнуваха...
Не влизайте в този файл, има вирус!
Има го по-долу.

[кало]

пич, във файла, който си приложил, има вирус, или поне така твърдят две от програмите ми...

[княз Крылов]

и моята твърди същото .... вземи да си почистиш компа, че всеки момент може да останеш без важна информация

[plameniv]

Mda

пич, във файла, който си приложил, има вирус, или поне така твърдят две от програмите ми...

И моита антивирусна изписка , но все пак го прочетох въпреки всичко :tup:
Ето го без вируса, които иска да го чете качих го :tup: