Прикрепените картинки са таблици от статията на Никълас Крафтс "The Human Development Index, 1870-1999: Some revised estimates". HDI (Human Development Index) дава доста по-уравновесена представа за развитието и жизнения стандарт на дадена страна от чистото разглеждане на БВП или коя да е друга единична величина. Разбира се донякъде субективна е тежестта, която се придава на отделните елементи, както и кои да бъдат включени въобще, но все пак е от полза за онагледяване
От втората таблица е видно, че преди Първата световна война Русия изостава даже от държави като България. 1950 вече е измежду сравнително развитите в световен мащаб страни. Рабира се може да се поспори дали и царска Русия не би успяла да извърви този път. Съдейки по развитието на "съседките" на Русия от 1913 - без някаква рязка промяна, едва ли.
Таблица 5 пък илюстрира невъзможността на тоталитарния режим да надскочи себе си: Съветският съюз се издърпва доста бързо до някакво ниво и след това заковава там. С една дума - за бързо наваксване на изоставане, комунизмът в СССР е свършил работа (и то по всяка вероятност по-добре от някаквъ друг режим), да изчерпи обаче пълния потенциал за растеж се оказва неспособен. Нещо подобно може да се види и в ГДР/ФРГ след Втората световна война (удобен пример за сравнение: имаме една и съща страна, тръгнала по 2 различни пътя по едно и също време), първите години на следвоенно възстановяване са по-успешни на изток, но някъде от средата на 50-те, ГДР започва да забавя растежа си и дори да буксува. За да може във ФРГ след 1948 да има такъв бурен растеж обаче спомагат няколко фактора, които са много различни в Русия 1918, така че за нея не може да се предполага някаквъ бум. Първо, във Федералната Република има промишления и интелектуалния потенциал за "чудо" (през междувоенните години е изпаднала доста под тренда си на развитие), докато в царска Русия всичко трябва да се изгражда от нулата. Второ, Съюзниците променят западна Германия политически и организационно едва ли не из основи (станало възможно заради тоталния крах на предишния режим), а в алтернативната ситуация в Русия след 1918 според дефиницията на темата няма място революция.
От втората таблица е видно, че преди Първата световна война Русия изостава даже от държави като България. 1950 вече е измежду сравнително развитите в световен мащаб страни. Рабира се може да се поспори дали и царска Русия не би успяла да извърви този път. Съдейки по развитието на "съседките" на Русия от 1913 - без някаква рязка промяна, едва ли.
Таблица 5 пък илюстрира невъзможността на тоталитарния режим да надскочи себе си: Съветският съюз се издърпва доста бързо до някакво ниво и след това заковава там. С една дума - за бързо наваксване на изоставане, комунизмът в СССР е свършил работа (и то по всяка вероятност по-добре от някаквъ друг режим), да изчерпи обаче пълния потенциал за растеж се оказва неспособен. Нещо подобно може да се види и в ГДР/ФРГ след Втората световна война (удобен пример за сравнение: имаме една и съща страна, тръгнала по 2 различни пътя по едно и също време), първите години на следвоенно възстановяване са по-успешни на изток, но някъде от средата на 50-те, ГДР започва да забавя растежа си и дори да буксува. За да може във ФРГ след 1948 да има такъв бурен растеж обаче спомагат няколко фактора, които са много различни в Русия 1918, така че за нея не може да се предполага някаквъ бум. Първо, във Федералната Република има промишления и интелектуалния потенциал за "чудо" (през междувоенните години е изпаднала доста под тренда си на развитие), докато в царска Русия всичко трябва да се изгражда от нулата. Второ, Съюзниците променят западна Германия политически и организационно едва ли не из основи (станало възможно заради тоталния крах на предишния режим), а в алтернативната ситуация в Русия след 1918 според дефиницията на темата няма място революция.
Comment