Виж, Иване, разбирам патетиката ти, но си мисля, че гледаш малко едностранчиво на нещата. Разбира се, това е неизбежно за всекиго от нас - въпрос на оптика, така да се каже. Скромно мога да кажа, че може би защото нямам нещо, което да защитавам, което да ми е скъпо, в тази тема, то поради това съумявам да обхвана повече гледни точки.
По въпроса за "социалната справедливост" - не знам защо си мислиш, че тя е само 4за върховете". Крылов го написа добре по-рано: социалистическата държава харчи много повече средства и, образно казано, прави много повече за социума. Не случайно е социална държава (в Царска Русия подобни функции имат предимно религиозни или други обществени организация, но самата държава в много малка степен). Разбира се, за да се видят тези ефекти, трябва да мине време, но не виждам как същото би правила царска Русия - там ако нещо би се променило, то ще е както примерно в САЩ по същото време (но няма как да е толкова, защото Русия е по-зле икономически) - т.е. много голяма разлика в разпределението и това, което се нарича "социален контраст". Разбира се, нещата в западните държави постепенно се променят и контрастът намалява, но не на последно място причина за това имат различните социално ориентирани движения (както и определени икономически механизми). Както и да е, това е също за друга тема.
Мисълта ми е следната: масата хора живеят по-добре в СССР, отколкото в царска Русия и причината за това не е само в "технологичната разлика". Особено това се отнася за периода на развитие след ВСВ.
Твое право е да не се съгласиш. Аз пък смятам, че много от ограничен ъгъл мериш образоваността - тя не се свежда до състоянието на един тънък и почти ефимерен обществен слой, а до цялото общество. Точно тук е разликата между двете държави и тя е плод на целенасочено усилие в единия случай и липса на такова (няма и как да се появи), в другия случай. А да смяташ, че целия период на културно развитие на СССР не е дал никаква интелигенция... не знам, за мен това ще е най-малкото странно. Няма да седна да меря качеството на едната и другата, но не мисля, че интелигенцията на Царска Русия има някакво решаващо "качествено" преимущество.
Та: в СССР целенасочено се повишава нивото на грамотност и достъпа до образование. И това има ефект.
Да, съвсем сериозно го твърдя. Ако въпросният талант се роди в 95% от семействата в Царска Русия, вероятността да няма възможност да се развие поради произхода си е огромна. В СССР тази вероятност е много по-малка, особено след ВСВ. Причината за това е промяната в образователната система, както и в социалната стратификация. Вярно, че за сметка на това се появяват друг род пречки и формалности.
А че много таланти са унищожени или погубени във въртопа "мътното време" - няма съмнение. Но не мисля, че това може да се вменява като константна характеристика на СССР, а е по-скоро черта на определен период в развитието му, която не се наблюдава по-късно.
Ами, как да ти кажа - царската руска армия губи в ПСВ. РККА печели ВСВ и не само че я печели, но и превръща СССР в една от двете супер-сили - положение, което царска Русия никога не е постигала. Едва ли това се дължи само на "отварянето на църквите" или "обявяването на войната за отечествена". Не намалявам влиянието на тези фактори, но ти сякаш го преувеличаваш значително. Факт е, че СССР поддържа модерна огромна добре въоръжена армия, при това в голяма степен за сметка на собствената си индустрия. Нещо, което не е по силите на Царска Русия и тя се проваля още в началото на ПСВ.
След това, не мисля, че идеологията няма никаква роля и само "вярата" и патриотизма спасяват нещата. Още повече, че в СССР се изгражда патриотизъм или ако щеш, съветски национализъм, донякъде различен от руския, но не по-малко действен и действителен. Той си е плод на СССР и на тяхната идеология.
Не знам, аз не мисля, че това в каквато и да е степен важи за Сталин, а и за голяма част от основните "играчи" в СССР по това време. По-скоро интернационализма обслужва имперските интереси на СССР, отколкото обратното - СССР да обслужва идеологията на интернационализма.
С това въобще не виждам как бих могъл да се съглася. Нито "руският патриотизъм" обръща войната (повече от половината войници, сражаващи се в редовете на РККА въобще не са руснаци), по-скоро това прави съветският патриотизъм, който в крайна сметка надделява над местните национализми, нито пък ходът на войната в такава степен зависи от чисто психологически фактори.
След това, ако ще си говорим за "имперска идея", бих казал, че съветската такава се оказва значително по-действена и ефективна.
Иване, защо мислиш, че СССР успява да създаде такава военна промишленост и модерно въоръжена и голяма армия? Единствено за сметка на смяна в приоритетите и пренасочване на ресурси. И едното, и другото, са плод на особеностите на СССР и няма как да се случат в Царска Русия в дори приблизително сходни мащаби. Както заради финансовата и икономическа криза, така и заради съвсем различната структура на разходите, а и защото възможностите на държавата за подобна целенасоченост ще са различни. Аз не виждам основания да смятам, че царска Русия би се подготвила по-добре за война, отколкото прави това за ПСВ. Това е нейн хроничен проблем.
Аз няколко пъти подчертавах това в темата, но явно без резултат. И мисля се аргументирах, в рамките на възможностите си, защо предвиждам такова развитие. Ако не си съгласен или не си забелязал тези мои аргументи, аз нищо не мога да добавя към тях и не виждам смисъл да го правя.
В обобщение на написаното дотук, защото малко или много затънахме в безсмислена полемика. Аз, отговаряйки на съживяването на първия пост в темата, накратко обрисувах как би се развила Царска Русия до 1940 г. и се опитах да се аргументирам защо така смятам. Нямам нито намерение, нито желание, да налагам някому този мой поглед - всеки е в правото си да създаде своя алтернативна версия и да я обоснове (доколкото това въобще е възможно в този жанр). Моето мнение е, че е трудно да се каже кой път на развитие би бил по-добър (а и от каква гледна точка ще се заключава?) - и двата си имат своите силни и слаби страни, достойнства и недостатъци. Така или иначе, тази държава създава и изпълнява своя проект за догонващо развитие и донякъде успява в него. Загубите и катаклизмите май са неизменна част от всеки такъв път за развитие.
Нататък - всеки ще си преценява. Аз се връщам към единственото, което виждам като смислено смислено в тази тема - събиране и анализ на данни. За спорове като този, който се заформя неусетно - нямам нито насторение, нито желание, нито пък виждам някакъв смисъл в тях.
По въпроса за "социалната справедливост" - не знам защо си мислиш, че тя е само 4за върховете". Крылов го написа добре по-рано: социалистическата държава харчи много повече средства и, образно казано, прави много повече за социума. Не случайно е социална държава (в Царска Русия подобни функции имат предимно религиозни или други обществени организация, но самата държава в много малка степен). Разбира се, за да се видят тези ефекти, трябва да мине време, но не виждам как същото би правила царска Русия - там ако нещо би се променило, то ще е както примерно в САЩ по същото време (но няма как да е толкова, защото Русия е по-зле икономически) - т.е. много голяма разлика в разпределението и това, което се нарича "социален контраст". Разбира се, нещата в западните държави постепенно се променят и контрастът намалява, но не на последно място причина за това имат различните социално ориентирани движения (както и определени икономически механизми). Както и да е, това е също за друга тема.
Мисълта ми е следната: масата хора живеят по-добре в СССР, отколкото в царска Русия и причината за това не е само в "технологичната разлика". Особено това се отнася за периода на развитие след ВСВ.
Иван КУнчев написа
Та: в СССР целенасочено се повишава нивото на грамотност и достъпа до образование. И това има ефект.
Тъй че това за “вероятността талантът да се развие в СССР е по-голяма” – сериозно ли го твърдиш?
А че много таланти са унищожени или погубени във въртопа "мътното време" - няма съмнение. Но не мисля, че това може да се вменява като константна характеристика на СССР, а е по-скоро черта на определен период в развитието му, която не се наблюдава по-късно.
Армията на СССР се е справила? Кога?
След това, не мисля, че идеологията няма никаква роля и само "вярата" и патриотизма спасяват нещата. Още повече, че в СССР се изгражда патриотизъм или ако щеш, съветски национализъм, донякъде различен от руския, но не по-малко действен и действителен. Той си е плод на СССР и на тяхната идеология.
Всъщност интернационалната подплънка на комунизма какво я интересува дали изобщо ще има Русия, а не Германия на нейно място, ако тази Германия беше да речем, комунистическа, а не нацистка?
Руският патриотизъм, с който руснаците обръщат войната има корените си именно в в една по-ранна, християнска нагласа и държавна традиция, която някой вероятно би могъл да проследи назад във времето чак до оная страна, на която са и казвали “Святая Русь”. И това бившият семинарист добре го е знаел.
След това, ако ще си говорим за "имперска идея", бих казал, че съветската такава се оказва значително по-действена и ефективна.
Не виждам и защо си представяш евентуалната армия на Русия след 1917г като някаква затворена за модернизации структура. Това може би се дължи на някакво клише в нашите представи. Ако мотивът на съветската военщина наистина щеше да липсва, не би ли бил достатъчен мотив армията да се модернизира, /както и държавата, впрочем/ – простото въоръжаване на останалите европейски държави, пък и тяхната модернизация?
Или има някакви индикации за “безвъзвратна влюбеност” на царска Русия в селското стопанство и назадничави технологии? Ако има такива тенденции според теб – открои ги, аз не ги виждам.
В обобщение на написаното дотук, защото малко или много затънахме в безсмислена полемика. Аз, отговаряйки на съживяването на първия пост в темата, накратко обрисувах как би се развила Царска Русия до 1940 г. и се опитах да се аргументирам защо така смятам. Нямам нито намерение, нито желание, да налагам някому този мой поглед - всеки е в правото си да създаде своя алтернативна версия и да я обоснове (доколкото това въобще е възможно в този жанр). Моето мнение е, че е трудно да се каже кой път на развитие би бил по-добър (а и от каква гледна точка ще се заключава?) - и двата си имат своите силни и слаби страни, достойнства и недостатъци. Така или иначе, тази държава създава и изпълнява своя проект за догонващо развитие и донякъде успява в него. Загубите и катаклизмите май са неизменна част от всеки такъв път за развитие.
Нататък - всеки ще си преценява. Аз се връщам към единственото, което виждам като смислено смислено в тази тема - събиране и анализ на данни. За спорове като този, който се заформя неусетно - нямам нито насторение, нито желание, нито пък виждам някакъв смисъл в тях.
Comment