Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Царска Русия (темпове на развитие и перспективи)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #76
    Не знам как може да се отговори на въпроса ти, Иване, защото първо трябва да преценим как би се опитал царят/правителството да се справят с икономическата криза, на практика банкрут, сполетял държавата. Как ще продължат военните действия? Как ще издържат до края на войната? Как, след това (и по време на това), ще се справят с икономическата и социална криза? Все пак нито февруарската, нито октомврийската революции се случват "на празно място" - те са възможни главно заради пълната неспособност на предходното управление да се справи със ситуацията и постоянното влошаване на същата тази ситуация.
    След това, какво териториално разширение всъщност би я очаквало? За сметка на кого, как?

    Comment


      #77
      Ами за сметка на Османската империя, например. Тя, доколкото си спомням е на страната на губещите. А що се отнася до въпросите, които задаваш, то те биха били препъни-камък и за всякакво сравнение – изобщо по така формулираната тема. Ако трябва първо на тях да се отговаря – темата би била невъзможна. Нали въпросът е за евентуалното развитие на Русия след 1917г – ако беше останала царство. Иначе какво сравняваме?
      Аз пък си мисля, че сигурно е имало начин да се избегнат тези неизбежни, според нашето “послезнание” – да използвам един твой израз – събития. Нали имаше една тема – “Германия 1916-как издържа?” Та и “Русия 1917- как не издържа?” Ако беше издържала нима се съмняваш, че би имала значителни геополитически придобивки, дълбоко влияещи и върху икономическото и развитие? А и не само това…

      Comment


        #78
        Нали разбираш, Иване, ти подвигаш въпрос, но за да се пристъпи към отговаряне, трябва да се разгледат други въпроси, та затова и ти отвръщам по този начин:
        Кои територии на Османската империя ще вземе Русия?
        С какво придобивката на територии ще й помогне да са справи с проблемите й?

        Що се отнася до другото - аз поне, сравнявам два различни исторически периода - Царска Русия и СССР, а не "какво би било ако", защото подобно сравнение не виждам как може да се извърши - няма никаква база, нито методология. Засега сме на етапа събиране на информация и сме далеч от приключване.
        А въпросите ги зададох и продължавам да ги поставям, с конкретна цел. За да разберем "какво би било?", първо трябва да отговорим на въпроса "как е станало?", защото едното води до другото. Не можем да си измислим някаква Царска Русия през 1918 година, без да отговорим на въпроса "а какво се променя, за да се осъществи тя?" или иначе казано, какъв отговор и какви решения биха били дадени, така че да се запази политическата система? Защото знаем какво се случва общо взето в реалността, знаем поне приблизително какви са проблемите и какви решения са им намерени - те водят до познатия ни резултат. За да предпоставим друг резултат, ще трябва да измислим и какви ще са алтернативните решения, защото проблемите са същите: банкрутирала държава и икономика, огромни дългове, разпадащо се общество и приближаващ военен разгром. Какъв отговор ще даде царят на всеки от тези проблеми, как ще ги разреши така, че да може да запази властта си? Първо, вероятно ще трябва да измислим смяна в династията, защото този цар показва на какво е способен - не виждам как може да измъкне страната от кашата, в която е забъркана (не без негово съдействие).

        Comment


          #79
          Щеше да се отрази катастрофално, защото това щеше да означава нови народи които да се борят за независимост, това значи повече гарнизони да ги усмиряват, повече разходи и отново отстъпваща назаден план икономическа и социална реформа.

          На Русия не и трябват нови територии за да става богата - тя си ги има, така щеше да има просто още повече неексплоатирани територии, а Британия пак нямаше да допусне излизането на Русия в Средиземно море, както го направи по време на Освободителната война - в това не виждам как може да има промяна. На никой в Европа не е изгодно Русия да излезе в Средиземноморието.
          Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

          请您死在地狱般的阵痛
          [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
          きさまはしんでくださいませんか
          [kisamawa shinde kudasaimasenka]

          Comment


            #80
            Гледам, че не сте издържали на изкушението и сте минали към алтернативната част, което все щеше да се случи. Но като че ли е по-добре да изчакаме.
            Голъм, как смяташ - има ли нужда от още материали за Царска Русия (щото си мисля, че малко или много откроихме няколко тенденции) или можем да се ориентираме към икономиката на СССР? Там пък е пълна каша, няма да ни е никак лесно...

            Comment


              #81
              Там поне имаме план и изпълнение на плана. Ама доколко може да се вярва на съветските източници и дали изобщо има други?
              Между другото предлагам, ако ще се разглежда икономиката на СССР да се започне от приемането на НЕП нататък. Преди него икономиката би трябвало да е в ужасно състояние вследствие на гражданската война, така че едва ли помогнало някакво вадене на данни от този период за ефективно сравняване на Царска Русия и СССР.
              "Че в България — една държава с най-демократични институции — няма граждани, това е всеизвестна истина у нас вече отколе и от нея са дълбоко проникнати всички ония, които трябва да считаме за творци и актьори в отвратителната трагикомедия, наречена „български политически живот“; че в България няма и публика е също такава истина, която всички сарафи и бакали на българското слово отлично са разбрали, но само малцина от жреците на това слово ясно съзнават, а и които я съзнават, крият я от себе си" - д-р Кръстев, 1907-ма.

              Comment


                #82
                Imperial написа
                Обективно погледнато, кой вариант на развитие е по-добър за тази грамадна държава? Срещал съм мнения че темповете на развитие на царска Русия всъщност са били по-големи от тези на съветската?

                Моля въздържайте се от елементарничене, искам една сериозна дискусия защото темата е интересна.
                Доколкото разбирам въпросът в тази тема е: кой вариант за развитие е по-добър? Т.е, поправете ме ако греша, но това ще рече да се види дали “вариантът царство Русия” след 1917г не е бил по-добър за развитието на тази огромна страна. Естествено, това съдържа и необходимото разглеждане на периода до 1912г, за да се направят някои изводи. Поставеният въпрос, струва ми се е друг. Както каза някой не би могло да се правят изводи възоснова на сравнения от 1912 и 1935г например, защото внедряването на технологиите, увеличаващи производството щеше да се случи и ако Русия беше останала царство, както би станало и в България след 1944, ако беше останала Търновската конституция. В този смисъл реториката “ама при комунизма се построи това и това” за мен е безпредметна, най малкото докато някой не докаже, че ако не беше дошъл комунистическия режим тези неща не биха се построили.
                С какви територии би се увеличила Русия не бих могъл да ти отговоря, но това, което ми се струва несъмнено е, че износът на комунизъм, атеизъм и интернационализъм както и техните отрочета би бил спестен, което пряко влияе и нас. Ако Русия бе останала царство съвсем не съм сигурен, че мирните договори от Версай биха били същите. Доколкото си спомням руския император е инициаторът на създаването на организацията, която да следи за правилата при водене на войни, а някои други негови действия подсказват, че по всяка вероятност, заедно с Уилсън биха оказали достатъчното въздействие върху Франция, за да намалят радикализма в мирните договори, които в края на краищата довеждат и до Втората Световна война.
                За останалите конкретни въпроси в момента спомените ми не са пресни, но ако имам време ще си припомня как би могла да се избегне революцията, “банкрута” и т.н.

                Comment


                  #83
                  ivan_kunchev написа
                  износът на комунизъм, атеизъм и интернационализъм както и техните отрочета би бил спестен, което пряко влияе и нас. Ако Русия бе останала царство съвсем не съм сигурен, че мирните договори от Версай биха били същите. Доколкото си спомням руския император е инициаторът на създаването на организацията, която да следи за правилата при водене на войни, а някои други негови действия подсказват, че по всяка вероятност, заедно с Уилсън биха оказали достатъчното въздействие върху Франция, за да намалят радикализма в мирните договори, които в края на краищата довеждат и до Втората Световна война.
                  Тя тук даже работата е по-дълбока,щото според мене именно възкачването във власт на болшевизма,както и започналия масов износ на идеите му за световна революция са и причината за възникването на една доста сериозна ответна реакция в лицето на фашизма,нацизма и всички останали радикални течения.
                  Съмнявам се че нацизма и фашизма щяха въобще да възникнат,ако го нямаше този дразнител.Но дори и да бяха възникнали-определено нямаше да е в тоя уродлив и краен вид...
                  Но всичко това е обект на съвсем друга тема.За което се извинявам.

                  Comment


                    #84
                    Този пост изразяваше чиста нацистка пропаганда, при това глупава. Моля авторът му да гледа по-дистанцирано на пропагандните клишета от онова време. Ако ли пък не може, ще бъдем принудени да наложим административни мерки - форумите БС не са място за идеологически фанатици.
                    Sir Gray
                    Comment is free, but facts are sacred.

                    Comment


                      #85
                      Божилов написа
                      Съмнявам се че нацизма и фашизма щяха въобще да възникнат,ако го нямаше този дразнител.
                      Това е за друга тема, но, според мен, грешиш и то много. Такава тема - за фашизма и национал-социализма, си има и то точно в този раздел. Тези движения са патологична реакция на крушението на националните свръх-идеали (и свръх-цели) през ПСВ и тъй като това е неговият причинител, то ще възникне независимо без каквато и да е връзка със СССР. Виж, вече "Антикоминтерновския пакт" не би се формирал пир липса на СССР, но това е друг въпрос.

                      Иване, знам какъв е първоначалният въпрос на темата, но тя е много стара и бе "съживена". За мен (признавам, че това гледище е лично) за да има тази тема някакъв смисъл, тя трябва да вземе съвсем друга форма и да сравни темповете на растеж и развитието относително за няколко контролни периода от индустриалната епоха - съответно за Царска Русия и за СССР. А за да може това да се направи, трябва да се направи една добра колекция от данни, да се анализират и след това да се гради върху тази база.

                      Иван Кунчев написа
                      Както каза някой не би могло да се правят изводи възоснова на сравнения от 1912 и 1935г например, защото внедряването на технологиите, увеличаващи производството щеше да се случи и ако Русия беше останала царство
                      А аз вече обясних защо този довод е несъстоятелен. Сравнява се относителният темп на развитие, за него играе роля само това доколко в дадения момент държавата е усвоила съответното й съвременно ниво на технологии. Затова и позволява сравнение между два периода, стига да са в рамките на една и съща "цивилизационна вълна". Затова и може да се вземат като контролни десетилетията 1880-1913 г. за Царска Русия и 1925-1940 г. за СССР. Вярно, вторият период е по-кратък, но нямаме избор. След това може да се направи и контролно сравнение по Царска Русия - 1914-1917 г. и СССР 1941-1945 г. като допълнителен показател за икономиката в условия на война.

                      А след като цялата тази работа е свършена е възможно да се изгради и алтернативен сценарий. Това ще е най-добре да се направи в съответния раздел, но работата е ужасно много, а в най-добрия случай ще се получи нещо със съмнителна достоверност. Защото да се приема автоматично, че ако Русия бе продължила да се развива под управлението на Николай ²² и след края на ПСВ, тя би се индустриализирала със същите темпове, както и като СССР, е твърде несериозно. Вече обясних защо - политическата и икономическа системи на СССР са съвсем различни и позволяват значително ускоряване на една тенденция за сметка (или на цената) на останалите. Нещо, което предходната система не е показала да умее, което за мен означава, че тя ще се развива значително по-равномерно. Т.е. след периода на преодоляване на разрухата (не виждам как би се минало без революция и гражданска война, т.е. такива събития ще има, но ще победи царизма) ще имаме период на постепенно възходящо развитие. И в двата случая периода на възстановяване в общи линии следва да приключи (приключва) до края на 20-те години. Но нека бъдем оптимисти, да речем, че възстановителния период приключи 1925 г. Следват около пет години на постепенно развитие и точно тогава икономиката на царска Русия би била засегната от световната криза (по обясними причини тя засяга в по-различна степен и по различен начин СССР), което ще означава вероятно липса на растеж и нов период на възстановяване поне до средата на 30-те години (вероятно и нов период на силни социални брожения). След това отново ще имаме някакво развитие след 1935 г.
                      В рамките на едно съвсем начално предположение мисля че Царска Русия ще се справи общо взето по-добре в селското стопанство, т.е. ще може да изнася повече зърно и външните й доходи ще зависят в по-голяма степен от този източник (което обяснява и защо кризата ще я удари доста силно), основната сила в селското стопанство и към края на 30-те години ще е животинската (нямаме загуба на животни от периода на колективизацията и съответно - нужда от ускорена моторизация). Естествено, малко вероятно е да се очаква чисто технологично селското стопанство да е по-развито, отколкото в ТР. Просто ще е малко по-ефективно за сметка на съществуването на независим пазар и свободни цени.
                      За сметка на това, нивото на индустриализация определено ще е по-ниско отколкото в ТР, защото ще липсва целенасоченото усилие и направляване на средства в този отрасъл, както и съответната социална и демографска промяна, която се извършва на моменти и с репресивни средства в СССР. Положителната страна на това е и липсата на сериозните сътресения от колективизацията. Отрицателната страна е значително по-зле въоръжената и в по-ниска степен модернизирана армия (много по-малко средства ще отиват за нея, при вероятно по-голям дял на флота, отколкото в ТР) и много по-слабата военна промишленост (според мен, донякъде сходна с тази през ПСВ като общи черти), не като обем и възможности).
                      Можем да очакваме, че в страната ще се реализира по-голям финансов поток и държавата ще разполага може би с повече средства, но заедно с това вероятно те ще харчат в много по-голяма степен за различни представителни и други разходи, както и ще се разтичат по джобовете (явление, характерно за Царска Русия отпреди ПСВ, което може да се очаква и след това). Т.е. по-малък дял от тях ще отива за целенасочено развитие на индустрията, за сметка на това, обаче, ще има по-добро развитие на свободния частен капитал за сметка на съществуването на пазар и на инициативата. Но се съмнявам, че ще има достатъчно възможности за добро развитие главно заради кризата.
                      Вероятно ще бъдат реализирани по-малко инфраструктурни проекти.
                      Всичко това е моето предварително предположение, с което не обвързвам никого, освен себе си. То се опира на предположението за относителната активност и ефективност на администрацията и управлението при Николай ²² и при Сталин, както и на различните приоритети и възможности аз волево и целенасочено управление.
                      Тук гледам нещата изцяло от гледна точка на имперската идея - струва ми се, че царска Русия не би могла да постигне това, което постига СССР като влияние и позиция в света - особено след ВСВ (както поради разликите в устройството, така и поради неизбежното различно случване на историческите събития), но вероятно не би имало и подобен зрелищен разпад на империята. Впрочем, мисля си, че и царска Русия е била обречена неизбежно да се разпадне, защото е страдала от сходни противоречия и проблеми (виждам сходство в характера, не толкова в конкретиката), т.е. нещо подобно щеше да се случи.
                      От морална гледна точка това алтернативно развитие би било за предпочитане - вероятно би имало по-малко жертви, а и ВСВ ако се бе случила, щеше да бъде много по-различна.
                      Но тук се натъквам на основния проблем на всяка алтернативка - колкото повече се отдалечава по времевия вектор от първото алтернативно събитие, толкова по свободни са съчиненията, т.е. въпрос на лични предпочитания и въображение е това, което ще видим и опишем.

                      Панцерегер, темата е сериозна, хайде да не я обръщаме на идеологическа разговорка, няма да го понеса. Да се твърди, че идеите на Маркс нямат нищо общо с немската класическа философия е смешно и издава непознаването й (не че аз съм кой знае какъв познавач, де). Те са част от европейската философска мисъл и това н е случайно - впрочем, става въпрос за идейно течение значително по-широко от Маркс (или Енгелс). Юдаизмът тук едва ли има кой знае какво значение.
                      След това, руските революции се случват по обективни причини - достатъчно е да се види, че първата от тях няма нищо общо с болшевиките. И след това - подобен род революции се случват в много европейски държави по същите причини и това, че не успяват е по-скоро въпрос на личности, отколкото на някакви принципни различия.
                      Както и да е, темата не е за това.
                      Last edited by gollum; 18-03-2008, 12:47. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                      Comment


                        #86
                        Ами не е малко и това, че в морален аспект, както казваш, царска Русия е за предпочитане. Аз също съм на това мнение. Дори – това е най-важното, поне според мен.
                        Онтосителното сравняване на периодите които посочваш съдържа рискове. Би ли го направил и за кайзерова Германия и Ваймарската република? Или между първата и нацистка Германия? И какво всъщност ще се сравнява? Това, че познаваме последните години на царска Русия като време на спад, не означава, че ни би бил преодолян. Индустриализацията е въпрос на политически приоритети и на мислене. Новатор, като Столипин например – а не виждам какво би попречило да се появи - би могъл коренно да промени положението, което описваш. Същото важи и за армията. Ако изобщо се съгласим, че форсирането на индустрията е някаква панацея. А какво се случва с “модернизираната” съветска армия в навечерието на Втората Световна война сам знаеш. По-добре да беше останала по-малко модернизирана, отколкото лишена чрез чистки от най-добрите си офицери.
                        Ами кризата с Църквата и гоненията срещу нея? Ако започнем едно по едно не знам къде ще му излезе края…

                        Comment


                          #87
                          Ох, Иване, ужасно много неща омесваш, според мен, в няколко изречения, ще ми е трудно да отговоря накратко . Все пак ще опитам.

                          1. Моралният аспект
                          Ами не е малко и това, че в морален аспект, както казваш, царска Русия е за предпочитане. Аз също съм на това мнение. Дори – това е най-важното, поне според мен.
                          Това, донякъде, е моето мнение - причината за това е човешката цена. От друга страна, обаче, са възможни множество други мнения, включително такива, според които СССР е за предпочитане - в този случай няма да се размине без понятия като "социална справедливост" и прочее. Не мисля, че лесно може да се отсъди по този въпрос. Ако питаш Виталия, той като руснак сигурно ще ти отговори точно така. И доколкото съм чел мнения на руснаци из техни форуми - това мнение е доста широко споделяно там, вероятно много по-широко, отколкото се среща тук, у нас. Мога да се досетя за различни причини за това, но мисълта ми е, че нещата не са абсолютни и не се поддават лесно на обобщение.
                          Не се наемам да твърдя, че сам по себе си традиционният морал, обоснован на религия като християнството, е непременно по-"добър" или пък по-ефективен. Иначе казано, мисля си, че неефективността на традиционните етични системи е функция на развитието на цивилизацията и степента на иновативност. Но това е тема за друг разговор.

                          2. Относителното сравняване
                          Онтосителното сравняване на периодите които посочваш съдържа рискове. Би ли го направил и за кайзерова Германия и Ваймарската република? Или между първата и нацистка Германия? И какво всъщност ще се сравнява?
                          Да, бих го направил, стига да имам време. Основният проблем при тези неща е събирането на данни - те трябва да са от възможно най-много източници и да са достатъчно пълни, което означава, че ще се работи с огромен обем данни, които трябва да се подредят и анализират. Естествено, нито съм специалист, нито (дори и да бях) това би било по силите на сам човек. Но не виждам проблем да се направи такова сравнение, защото се сравняват относителни стойности, които отразяват доколко добре се справя дадено управление със ситуацията, в която се намира и доколко ефективна е икономиката в дадения период. Естествено, такъв род сравнения не могат да се ограничават само до индустрията, но аз не съм се и опитвал да направя подобно нещо.

                          3. Конкретно за Русия и нейната икономика.
                          Виж, аз съвсем не взимам само "последните години с тенденция към спад", а доста по-широк времеви интервал. И е ясно, че реформатори и далновидни личности могат да се появят по всяко време и тази поява не е обвързана с политическото, социално или културно устройство на дадено общество. Това, което е обвързано, обаче, е вероятността дадената личност да се развие и да достигне до властова позиция, както и какви ограничения ще трябва да преодолява. Факт е, че вероятността човек с талант да се развие при СССР е в крайна сметка по-голяма - особено от един момент нататък - причината е премахването на съсловните ограничения и значително по-голямото развитие на образователната система. Това е разлика, която е същностна за двата режима, т.е. не можем да очакваме същото да се случи и с царска Русия.
                          Разбира се, и двете държави си имат своята административно-бюрократична система и своите ограничения, тук няма какво да се абсолютизира. Но като цяло способността за целенасочено разходване на ресурси на съветската система е доста по-висока - поне по времето на Сталин, а общо взето и по-късно. Това си има своята цена, разбира се.

                          4. Индустриализацията
                          Далеч съм от мисълта да въздигам индустриалната цивилизация в ранг на самоценност. Въпросът е, че ефективността на една империя или национална държава през обсъждания от нас период е достатъчно пряко свързана с възможностите на нейната индустрия. А ние обсъждаме не съдбата на отделни хора или народи, а на държави - при това, империи. Няма как да не разглеждаме този фактор.

                          5. Армията
                          Акцентът върху въоръжените сили е привнесено условие, т.е. следствие от специфичната ситуация, в която се намира СССР. Ясно е, че пир друго развитие акцентите биха били различни, както и тенденциите. Въпросът е, че именно споменатата целенасоченост на съветската икономика позволява на страната да преживее войната, която я сполита. Ако нещата се движеха с ефективността, присъща на Царска Русия от периода преди и по време на ПСВ, държавата би изгубила бързо войната. Факт е, че и икономическата, и военната, а не на последно място, и идеологическата бази на СССР се оказват много силни и му позволяват да се разправи с Германия и да излезе победител от войната. Война, сходна с която се оказва фатална за Царска Русия. Факт е, че въпреки мащабите на катаклизъма, СССР се оказва много по-издръжлив и здрав, поне за този род изпитания.
                          Но това е тема на друг разговор, който е провеждан, ако не се лъжа - аз мисля, че поначало по-авторитарните държави се представят значително по-добре в краткосрочен план и значително по-зле в дългосрочен (доколкото има смисъл от подобно аморфно обобщение).
                          А какво се случва с “модернизираната” съветска армия в навечерието на Втората Световна война сам знаеш. По-добре да беше останала по-малко модернизирана, отколкото лишена чрез чистки от най-добрите си офицери.
                          Е, не, Иване, хич не съм съгласен с теб тук. Въпросът е, че това сме го обсъждали многократно (вярно, не с теб) в теми в специализирания форум за тази война. Нито чистките имат чак такова решаващо значение, нито пък премахват "най-добрите офицери", нито пък ако армията бе "по-малко модернизирана", би имала някакъв шанс да защити държавата. Ако СССР нямаше тези приоритети, държавата едва ли щеше да преживее немската инвазия.

                          Comment


                            #88
                            За моралната страна на Царска Русия, може да говори според мен само човек който я познава само от произведения на романтизма. Да не забравяме че не от хуманност в тази страна се е родил болшевизма, и е придобил толкова широка подкрепа. Да твърдим пък че болшевизма е химера и всъщност са били шепа въоръжени хорица не е много сериозно - върхушката може би, но тя е успяла по един или друг начин да придобие обществена подкрепа наблягайки именно върху нехуманностат на царизма. Както казах и преди и двата строя са ми омерзителни от хуманна гледна точка, но ако се отгранича от емоционалната страна на въпроса, то СССР е определено за предпочитане - в него поне хората са били репресирани с етикета враг на народа (тоест целево с някаква цел и изгода) в Царска Русия те просто са измирали поради безразличие към тях. За мен това не е по-хуманно отношение. И както казах, който мечтае за Царска русия да си припомни бурлаките теглещи баржите по Волга, които продължават да ги теглят и през 1917 година. И не, не е било въпрос на техен избор на прехрана. Понякога хората са склонни да гледат сянката , а не обекта който я хвърля. Да сянката на комунизма е голяма, особенно в лъчите на залязващото му слънце, но да не забравяме колко всенароден труд е вложен в този монумент - индустриализация, модернизация в сферата на селското стопанство (вече споменатия от мен трактор), всеобщо образование, едно практическо премахване на класовото делена на хората като качествени и некачествени, като изключим върхушката естествено .... и много други, които нямам време да изброя защото отивам да обядвам
                            Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                            请您死在地狱般的阵痛
                            [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                            きさまはしんでくださいませんか
                            [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                            Comment


                              #89
                              Да твърдим пък че болшевизма е химера и всъщност са били шепа въоръжени хорица не е много сериозно - върхушката може би, но тя е успяла по един или друг начин да придобие обществена подкрепа наблягайки именно върху нехуманностат на царизма
                              Позволи ми една корекция, Крылов, болшевиките наистина са "шепа хора", успяли в подходящия момент да бъдат на нужното място. Но хората, които смятат, че царска Русия се нуждае от коренни реформи и преобразования наистина не са "шепа", а много, просто повечето от тях не са болшевики. Революцията се случва колкото заради кризата, породена от войната (да напомня, че кризата през ВСВ не ражда революция), толкова и поради несъвършенствата на общественото устройство, закъсняващите реформи и общата неспособност на управлението да ги проведе, т.е. да бъде собствено достойно за думата "управление".

                              Comment


                                #90
                                Gollum, “cоциална справедливост”? Хайде недей и ти! За кого е тя? За номенклатурата по върховете? О, там направо е в излишък! Ако наричаш ситуацията “”Всички равни по бедност” социална справедливост – това е друг въпрос. Не виждам каква “социална справедливост” в Русия би построил човек, който казва, че ако 90 процента от руснаците не искат да построят комунизма той ще го построи с останалите 10 процента. Справка една много интересна сборка с цитати от Ленин, наречена “Моята лениниада” и поместена в една книжка, озаглавена “Валпургиева нощ”.
                                С това за образованието не съм съгласен. Образованието, което е дало на света учени като Менделеев, историци като Болотов, писатели като Достоевски, музиканти като Чайковски е изкоренено, заедно с изкореняването на интелигенцията изобщо /с някой изключения/. Да, но достъпът до него се разширил! Щеше да се разшири и без комунизъм. Културното съзвездие за което говорим, обаче, не се е повторило по време на СССР, нали? Тъй че това за “вероятността талантът да се развие в СССР е по-голяма” – сериозно ли го твърдиш? Дай няколко примера за такива таланти! Вероятно ще ти отговоря с около десет пъти повече примери от времето на Русия.
                                Армията на СССР се е справила? Кога? Когато войната е обявена за “свещенна”, “отечествена” и т.н, църквите са отворени и пр. Това да ти напомня един друг символен фонд, характерен тъкмо за царска Русия? Всъщност интернационалната подплънка на комунизма какво я интересува дали изобщо ще има Русия, а не Германия на нейно място, ако тази Германия беше да речем, комунистическа, а не нацистка? Руският патриотизъм, с който руснаците обръщат войната има корените си именно в в една по-ранна, християнска нагласа и държавна традиция, която някой вероятно би могъл да проследи назад във времето чак до оная страна, на която са и казвали “Святая Русь”. И това бившият семинарист добре го е знаел.
                                Не виждам и защо си представяш евентуалната армия на Русия след 1917г като някаква затворена за модернизации структура. Това може би се дължи на някакво клише в нашите представи. Ако мотивът на съветската военщина наистина щеше да липсва, не би ли бил достатъчен мотив армията да се модернизира, /както и държавата, впрочем/ – простото въоръжаване на останалите европейски държави, пък и тяхната модернизация? Или има някакви индикации за “безвъзвратна влюбеност” на царска Русия в селското стопанство и назадничави технологии? Ако има такива тенденции според теб – открои ги, аз не ги виждам.
                                Друго –какво? Ако нещо съм пропуснал - по-нататък.

                                Comment

                                Working...
                                X