Продължавам с данните днес, защото вчера началната страница на форумите нещо не се отваряше. Голъм, ще се опитам да намеря сравненията, за които споменаваш, но незнам доколко ще са изчерпателни. Икономиката не ми е силна страна, но пък ако откроим няколко тенденции, пак си мисля, че няма да е малко.
В края на века темповете на ръст на националния доход в Русия са 3,4 %, а на човек от населението-1,75%. В страните от Западна Европа тези показатели са съответно 2,7% и 1,6%. И една малка корекция относно селското стопанство. Всъщност на села живеят 87%, което не е маловажно. "Ние ще ядем по-малко, но ще изнасяме повече"- това са думи на Вишнеградски (1887г.),министър на финансите. След реформата от 1861г. дворяните разпродават повече от 1/4, но въпреки това те притежават значителна икономическа мощ. През 1905г.цената на дворянските земи в Европейска Русия превишава 60%. През същата година обаче едва 3% успяват да се приспособят към новите условия-използват наемен труд и селскостопанска техника.От 1890-1900г. чуждестраните капиталовложения в производството на въглища се увеличава 5 пъти, достигайки 70% от всички капитални вложения, в металургията 3,5 пъти. По времето на Николай²² 1/3 от вложенията в ценни книжа са на чужденци.
През 1912г. в Русия има 111 000 православни свещеници и около 100 000 монаха, отдавайки се на молитва в повече от 1000 манастира. Отношението между духовенството и държавната власт ( този въпрос, според мен, никак не е маловажен !!! ) е приемане на съществуващото обществено управление , но винаги се е чувствало напрежение. Особено след реформите на Петър ², унищожаването на Патриаршията и създаването на Свещен синод, начело с оберпрокурор, назначаван от царя. Православната църква притежава 4 духовни академии, 57 семинарии, 186 духовни училища и повече от 2 000 000 десетини земя.
Във връзка с огромната роля на държавата във всички сфери на живота на руското общество, в страната съществува огромен чинивнически апарат- повече от 500 000 души. За издържането му се отделят 14% от държавния бюджет ( в Англия-3%, Франция-5%, Италия и Германия 7% )
Следват реформите на Столипин, на които няма да се спирам по-подробно. Само повтарям, че според него, за техния успех са необходими 20 мирни години. В действителност той получава само 7.
В началото на века се наблюдава известен спад, има революционни брожения, световен спад и т.н. Въпреки това от 1908 до 1913г. темповете на промишленото производство нарастват с 54%, т.е. 11% на година. Най-високите в света за посочения период. През 1913г. повече от половината руски работници са заети в 5% от най-големите предприятия, в които численият състав е повече от 500 души. По този показател Русия изпреварва САЩ. Възникват мощни промишлени обединения като синдиката "Продамет", произвеждащ 80% от руското желязо. "Продугол"-75% от въглищата, "Продвагон"-95% от вагоните. Почти 3 пъти нараства през този период държавният бюджет и от 1,2 млдр рубли през 1914г. достига 3,5 млдр. Това дава възможност да се осъществи железопътно строителство(от 1894-1914 се удвояват ж.п. линиите), да се издържа по-голяма армия- в мирно време от 900 000 нараства 1 300 000, без нередовните части на казаците. Възстановява се и военият флот след руско-японската война.
През 1913г. редакторът на престижното списание " Европейски икономист"- Едмонт Тери по поръчение на френското правителство прави изследване на руската икономика. Отчитайки напредък във всички области, той прави следната прогноза: "Ако европейските страни в периода 1912-1950г. запазят темповете на развитие от 1900-1912г., то Русия към средата на века ще господства над Европа както в политическо, така и в икономическо и финансово отношение".
През 1913г. Русия ( все още, но не задълго ) изостава от западните държави и заема 5-то място след САЩ, Германия, Англия и Франция по абсолютни показатели на промишлено развитие-добив на въглища, производство на чугун и стомана, а в машиностроенето е четвърта.
За политическия живот умишлено не написах нищо. По-добре ще е на този етап от развитието на дискусията, която си мисля, че ще се създаде, да се въздържаме от пристрастия и политиканстване.
Надявам се, че ви е било интересно.
В края на века темповете на ръст на националния доход в Русия са 3,4 %, а на човек от населението-1,75%. В страните от Западна Европа тези показатели са съответно 2,7% и 1,6%. И една малка корекция относно селското стопанство. Всъщност на села живеят 87%, което не е маловажно. "Ние ще ядем по-малко, но ще изнасяме повече"- това са думи на Вишнеградски (1887г.),министър на финансите. След реформата от 1861г. дворяните разпродават повече от 1/4, но въпреки това те притежават значителна икономическа мощ. През 1905г.цената на дворянските земи в Европейска Русия превишава 60%. През същата година обаче едва 3% успяват да се приспособят към новите условия-използват наемен труд и селскостопанска техника.От 1890-1900г. чуждестраните капиталовложения в производството на въглища се увеличава 5 пъти, достигайки 70% от всички капитални вложения, в металургията 3,5 пъти. По времето на Николай²² 1/3 от вложенията в ценни книжа са на чужденци.
През 1912г. в Русия има 111 000 православни свещеници и около 100 000 монаха, отдавайки се на молитва в повече от 1000 манастира. Отношението между духовенството и държавната власт ( този въпрос, според мен, никак не е маловажен !!! ) е приемане на съществуващото обществено управление , но винаги се е чувствало напрежение. Особено след реформите на Петър ², унищожаването на Патриаршията и създаването на Свещен синод, начело с оберпрокурор, назначаван от царя. Православната църква притежава 4 духовни академии, 57 семинарии, 186 духовни училища и повече от 2 000 000 десетини земя.
Във връзка с огромната роля на държавата във всички сфери на живота на руското общество, в страната съществува огромен чинивнически апарат- повече от 500 000 души. За издържането му се отделят 14% от държавния бюджет ( в Англия-3%, Франция-5%, Италия и Германия 7% )
Следват реформите на Столипин, на които няма да се спирам по-подробно. Само повтарям, че според него, за техния успех са необходими 20 мирни години. В действителност той получава само 7.
В началото на века се наблюдава известен спад, има революционни брожения, световен спад и т.н. Въпреки това от 1908 до 1913г. темповете на промишленото производство нарастват с 54%, т.е. 11% на година. Най-високите в света за посочения период. През 1913г. повече от половината руски работници са заети в 5% от най-големите предприятия, в които численият състав е повече от 500 души. По този показател Русия изпреварва САЩ. Възникват мощни промишлени обединения като синдиката "Продамет", произвеждащ 80% от руското желязо. "Продугол"-75% от въглищата, "Продвагон"-95% от вагоните. Почти 3 пъти нараства през този период държавният бюджет и от 1,2 млдр рубли през 1914г. достига 3,5 млдр. Това дава възможност да се осъществи железопътно строителство(от 1894-1914 се удвояват ж.п. линиите), да се издържа по-голяма армия- в мирно време от 900 000 нараства 1 300 000, без нередовните части на казаците. Възстановява се и военият флот след руско-японската война.
През 1913г. редакторът на престижното списание " Европейски икономист"- Едмонт Тери по поръчение на френското правителство прави изследване на руската икономика. Отчитайки напредък във всички области, той прави следната прогноза: "Ако европейските страни в периода 1912-1950г. запазят темповете на развитие от 1900-1912г., то Русия към средата на века ще господства над Европа както в политическо, така и в икономическо и финансово отношение".
През 1913г. Русия ( все още, но не задълго ) изостава от западните държави и заема 5-то място след САЩ, Германия, Англия и Франция по абсолютни показатели на промишлено развитие-добив на въглища, производство на чугун и стомана, а в машиностроенето е четвърта.
За политическия живот умишлено не написах нищо. По-добре ще е на този етап от развитието на дискусията, която си мисля, че ще се създаде, да се въздържаме от пристрастия и политиканстване.
Надявам се, че ви е било интересно.
Comment