Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Цензура на "западните влияния" в СССР и народните демокрации (50-те - 80-те години)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Приятел който е по-голям от мен и е живял в СССР и след това в България ми е казвал че никакви паралели не могат да се направят. В сравнение с България, СССР се чувствал като затвор.
    Че аз даже бях отговорник по културно масовата дейност в класа. Водих целият клас в американското посолство да гледаме Критърсите и разни такива филмчета на видео някъде 87-ма, 88-ма. Отреждаха ни една стаичка близо до входа с голям телевизор и столове - само пуканки нямаше После си го отчитах пред класната като дейност без никакъв проблем. Ако бях в Русия, или друга по-затегната страна от соц блока, сигурно верно щях да "понюхам Сибир" след такива изпълнения
    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

    Comment


      #17
      Много ми е интересно, ако слушаш руска(съветска тогава) музика в Ню Йорк в края на 50-те, какво точно ще ти се случи
      И можеш ли да си я купиш изобщо някъде. А и през 60-те също.
      Last edited by gollum; 20-03-2013, 13:32.
      Сънят е слаб заместител на кофеина!

      Comment


        #18
        Ми не знам, пусни един списък със забранена съветска музика от щата Ню Йорк и ще разберем.
        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
        "But I know none, and therefore am no beast."

        (Richard III - William Shakespeare)

        Comment


          #19
          Не вярвам нещо особено да ти се случи в Ню Йорк за слушане на музика - пък било тя и съветска. Най-много да ти докара някакви проблеми с полицията, но едва ли нещо сериозно. По-скоро ще е някакъв проблем да си намериш, защото едва ли някой е издавал такава (и то по чисто търговски съображения най-малкото, не че политически не е имало). Проблемите там и тогава обаче ще са от друго естество в сравнение с от другата страна на "Желязната завеса" по същото време.
          Но нямам особени съмнения, че за подобни неща си можел да си докараш сериозни проблеми в народните демокрации, макар и в един сравнително кратък период - някъде от 48-ма та до 53-54-та (тук-таме по инерция и до малко по-късно).
          Last edited by gollum; 20-03-2013, 13:32.

          Comment


            #20
            сигурно верно щях да "понюхам Сибир"
            Не, точно 87-ма 88-ма в СССР, особено Москва, Ленинград и прочее, беше бая по-свободно и раздвижено от България във всяко отношение. Гласността и Перестройката бяха в пълна сила там по това време.
            Last edited by gollum; 20-03-2013, 13:31.

            Comment


              #21
              Че колко му е - два дни ровене в гугъл, един ден търсене на шрифтове от това време, набор и малко игра в шопа за състаряване. Ако измъкна от някоя маза преса за висок печат ще дам и печатно копие
              Все със същата достоверност като горното.

              П.П. По това време гоненията са били реципрочни и от двете страни на завесата. Нищо че е било народна демокрация;-)
              Last edited by gollum; 20-03-2013, 13:31.
              Сънят е слаб заместител на кофеина!

              Comment


                #22
                По това време гоненията са били реципрочни и от двете страни на завесата. Нищо че е било народна демокрация;-)
                Не бих казал - в народната демокрация лесно си можел да получиш от 5 до 15 години каторга (разбира се, в периода, който посочих по-рано - 50-те години), която може и да приключи фатално за теб. И явно - нищо че е била "народна" "демокрация". От другата страна подобно наказание за това не е било възможно (т.е. това не е било престъпление) и най-често нещата са приключвали с някаква форма на социален или политически остракизъм (изгонване от работа, трудност/невъзможност да си намериш нова, подслушване и следене и всякакви други "веселби"), максимум, стандартен затвор. Дори броят засегнати е просто несравним. Иначе, че цензура има и от двете страни на "Желязната завеса" и дори доста си е приличала по плам, а понякога дори и по насока (консерватизъм, пуританизъм и прочее) - вече писах, че смятам, че е било така. Просто мащабите и мерките през 50-те години са били различни. После започват все повече да си приличат, като "ожесточеността" бързо изстива с годините.
                Last edited by gollum; 20-03-2013, 13:42.

                Comment


                  #23
                  Аз като набор на авторите на библията ще кажа/ако има живи набори да потвърдят или отрекат/: Бил съм ученик в периода70-74 и никой не ни е забранявал да слушаме до каквото се докопаме. "Балкантон" пускаше плочи макар и инцидентно, плочите на "Лед цепелин" и "Пърпъл" си ги купувахме на черно по 20 лева бройката. Слушахме и правехме записи от едно предаване на "Свободна Европа" на румънски "Метроном", всеки ден от 16.15 до 17.00 часа, а в неделя от 9.00 до 12.00. Носехме клош панталони с крачол по 40 сантиметра/децата гледат снимки от това време и се чудят/. Във военното училище след това в неделя по вътрешната уредба на спалния корпус се пускаше какво ли не. Така че основният проблем беше намирането на музика, а не слушането и.

                  Comment


                    #24
                    50-те и 60-те здрава цензура е имало не само на Изток, но и на Запад. Такива са били времената. "Спасителят в ръжта" спират да я цензурират в американските гимназии чак през 80-те.
                    Ако си говорим за попкултура, то в България голямото олабване започва след Младежкия фестивал 1968 г. Голум до голяма степен е обобщил нещата добре, но пак да отбележа, че ексцесиите бяха на местно ниво инспирирани обикновено от някой престараващ се партиен или комсомолски секретар.
                    Единственото, което бе до някаква степен регулирано бе облеклото и външния вид. Облеклото просто бе такова в магазините, а външният вид се регулираше здраво в училище. Но след средата на 80-те в София това почна да се разбива. Половината "елитни гимназии" бяха пълни с "ню уейв", а другата половина с метъли. Тук там и някой рафиниран пънк се мяркаше.
                    Някой автори наистина не се издаваха по понятни причини. Примерно Оруел. "1984" я издадоха лятото на 1989 г. "Фашизмът" на Желев наистина я спряха от продажба, но едва след като продадоха първия тираж. От друга страна имаше страшно много друга западна литература, която се издаваше на килограм и струваше жълти стотинки.
                    За филмите, вероятно са спирали разни неща, но като цяло през 70-те и 80-те всичко по-касово, което излизаше на Запад се появяваше и тук. Даже и "Стената" на Пинк Флойд съм гледал преди 89-та. След средата на 80-те, когато VHS видеота станаха масови, макар и супер скъпи, човек нямаше проблем да се сдобие с каквото и да е. Разбира се, народът търсеше основно екшъни и порно, а полит некоректните филми някак си не бяха на дневен ред.
                    Относно митовете и легендите за разказване на вицове... В казармата можеше така да си докараш няколко дни арест, което обаче в зависимост от службата, можеше и да е вид почивка. Останалото пак зависи от разни будни партийни секретари, които могат да те викнат на мъмрене. Но като цяло вицовете си циркулираха свободно.
                    Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                    Comment


                      #25
                      И ако може едно леко лирическо отклонение.

                      Смешно е някак си, но преди 89-та повечето хора се интересуваха от чисто потребителските стоки, тяхното количество, качество и достъпност, а не от това дали могат да четат Оруел или могат да си направят многопартийни избори. Трагедията, че чифт нови дънки се търгуваха за 60 - 80 лева някак си бе много по-голяма, а въпроси, като това, защо няма черен пипер по магазините, а капачките за буркани се взимат с връзки бяха жизнено важни.
                      Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                      Comment


                        #26
                        Съгласен съм с 1951: моето виждане за нещата е сходно. А за лиричното отклонение - съвсем, то това си е и нормално, но наистина се забравя. Колко хора четат книги, особено пък такива книги? Виж, с музиката е по-различно, защото е нещо доста по-масово. Или кино,да не говорим за вясаккви потребителски стоки. Това бе и основното "оплакване", както и тема за хиляди вицове, история, слухове и легенди.

                        Comment


                          #27
                          Сещам се и за кино Одеон което тогава се водеше филмотечно. Че там даже "Челюсти" съм гледал и то на възраст когато даже не би трябвало да ме пуснат в салона на подобен филм. Единствено че нямаше субтитри и една жена с микрофон в залата четеше наратив вместо симулантен превод на филма.

                          Съгласен съм с Кало, че в СССР цензурата в книгоиздаването вероятно е била доста по-малка отколкото тази върху филмите и музиката. В руските книжарници имаше от пиле мляко. Аз така и научих руски, просто някой приключенски романи не бяха издадени на български, заради по-малкият пазар. Ама пък ако на руснаците им бяха взели и книгите, тоталитарната система щеше да се срути далеч преди 89-та и Горбачов.

                          А за изчезването на червеният пипер мисля причината беше, че България се беше опитала (и успяла) да стане най-големият износител в света на продукта. Рекорди са се гонели някакви.
                          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                          Comment


                            #28
                            Искам само да ви обърна внимание, че списъка от първия пост не е на забранена музика, а указания към партийците каква пропаганда да водят срещу нея с цел изобличаването й (от тук може би и моментното престараване на някои функционери с цел да се докарат пред висшестоящите - нищо ново под Слънцето).
                            Liberte, egalite, fraternite
                            Viva la revolution
                            Zalmoxis написа
                            Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                            http://hristoen4ev.blogspot.com/
                            dibo написа
                            Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                            - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                            Comment


                              #29
                              Amazon, говоря за черния пипер. Ясно си спомням, че в един период от няколко месеца нямаше никакъв черен пипер по магазините и баба ми бе изпаднала в нервна криза и псуваше Живков (голям шок за крехкото ми детство).

                              И да, руските книжарници бяха манна небесна, макар и да бяха две - три идеи по-скъпи от родните, но пък какво страхотно полиграфическо качество имаше там...

                              Искам да отбележа и нещо друго. Макар, че има спряни български филми (Кит е най-популярния пример), като цяло родната киноиндустрия създаваше не малко филми, където междуредовете се пускаше и критика към властта, към социалните порядки и прочие. Вземете филми като Баш Майстора и Топло. Макар и комедии, където накрая социалистическата справедливост възтържествуваше, те показваха разни не особено лицеприятни реалности в обществото тогава.
                              Peace Through Strength -- Victory Through Devastation

                              Comment


                                #30
                                Същото важеше и за киното на останалите соц-страни, доколкото имам спомен поне - и СССР, Полша, Чехословакия... Между другото, в СССР кинематографа е доста "освободен" 60-те години - свобода, която в някаква степен губят 70-те, за да си я върнат пак около перестройката. Винаги се сещам за историята на Кончаловски, който след време осъзнава, че на запад също има цензура, просто е друг тип - пазарна преди всичко (но не по-малко, ако не и по-стриктна от онази, която е изпитвал в СССР).
                                За вицовете и историйките - та с тях бе пълно навсякъде, разказваха се, преразказваха се. Оставям настрана разнообразните хумористи, които се предаваха на касетофонни записи (а по времето на родителите ми - на магнетофонни).
                                Така че главният проблем е бил по-скоро точно икономиката на дефицита (въпросната история с черния пипер) и то в страни като нашата (някои други соц-страни - също, но не всички - веднага се сещам за Унгария, да речем). Съответно това пораждаше определено недоволство, особено в сравнение със слуховете как е "там, на Запад".

                                За качеството на полиграфията можем да си говорим отделно - полската и ГДР-ейската бяха много добри, определено превъзхождаха руската, за нашата - да не говорим (това все още е слаба страна). Да си призная, нямам спомен руските книги да са били по-скъпи. Между другото, още по-голяма манна бяха литературните списания - особено руските и, особено, от перестроечните времена. Тогава се публикуваше и превеждаше какво ли не.
                                Но за сметка на това си спомням що за събитие беше 24 май - с подвижните книжарнички и всичко останало.

                                ПП Темата май я обърнахме донякъде на спомени от миналото. Няма лошо.

                                Comment

                                Working...
                                X