Цензура на "западните влияния" в СССР и народните демокрации (50-те - 80-те години)

[gollum]

С една дума това е социалистическо мислене.

Империал, може би не си прочел внимателно, но аз цитирам (макар и не дословно, щото книгата не ми е пред погледа) как е възприемал нещата Кончаловски, т.е. човек, дошъл от социалистическа държава в САЩ, който сравнява правенето на кино в едната и в другата обстановка (впрочем, подобни мнения съм чел и от други, творили в едната и в другата ситуация). Т.е. прав си, от нашата сегашна гледна точка, но разговора е за друго. Това е гледната точка на твореца, който естествено се интересува от своята свобода и възможност да се изразява, а тъй-като става въпрос за скъп и, ъъъ, колективен тип творчество, нещата са по-сложни с осъществяването . Съвсем както хора дошли от света на дефицита, царящ в народните демокрации често се прехласват (в началото) по изобилието на супермаркетите на Запад (самият аз като много малък съм изпитвал същото, макар и не в сравнение със "Запада", а с Унгария).
Т.е. и от двете старни на
"Желязната завеса" е имало цензура, но различна, в различна степен и променяща се. От нашата страна е била по политическа и конюнктурна, също така - по-силна (по-малко възможности за заобикаляне, известна подкрепа от страна на репресивния механизъм (макар и все по-отслабваща с времето).

Стийлмане, според мен, бъркаш епохите. Т.е. цитираш ми неща съвсем реални през 50-те години и същевременно ми говориш за 80-те. Това са буквално различни епохи. Аз не случайно уточнявам за кога говоря, кое е личен опит (80-те години), кое са неща, които съм чувал или чел (за щастие, изследвания има).
Що се отнася до цензурата - да, разбира се, че я е имало. Говорехме, че това е всеобщо явление, цензурират се и книги, и филми, но не само от тази страна на "Желязната завеса". Просто принципите на цензура са различни и "там" също си имат своите "периоди". Що се отнася до поредицата за Деймс Бонд - какво учудващо виждаш в това? Не че е голяма загуба, де.
Предаванията на западни пропагандни радиостанции също се заглушаваха, макар и не кой знае колко ефективно (факт е, че масово се слушаха въпреки това).
За философите и въобще обществените мислители - да, някои не са били препоръчителни или просто не се превеждаха или издаваха. Но това не пречеше много от нещата да се разпространяват чрез самиздат. Т.е. цензурата е била далеч от това да е всеобхватна. Но това далеч не е само явление, характерно за тази страна на "Завесата", макар и в темата да се съсредоточаваме върху него.

[Amazon]

Западни езици се учеха и в читалищата, безплатно, или за символична цена. Аз така започнах да уча английски още от 2-ри клас. Вече към втората половина на 80-те, един западен език беше към задължително избираемата подготовка (ЗИП) в гимназиите. Обикновено избора беше между английски и френски. Предполагам това го е нямало в малките градове, основно заради липса на подготвени учители.

[boilad]

Според теб романа "1984" бил ли забранен в някои соц. държави или не.

По времето на Сталин (за по-нататък, след развенчаването на култа към личността не съм много сигурен, но едва ли е настъпила съществена промяна) Оруел като цяло е забранен, не само "1984".

[Kramer]

Между другото, през 80-тте цените на руските книги бяха по-ниски от тези на нашите. Към 85-та някъде се изравниха. Тогава някъде и почна перестройката. Що се отнася за текущите издания, хм, та аз от 86-та нататък се абонирах за всички там - "Огоноьок", "Московские новости", "Литературная газета" и др. т.н. "дисидентски издания" и цената на абонамента въобще не беше висока. И от тогава се видя огромното отваряне на СССР при Горбачов в сравнение с управлението у нас.

[Гост]

http://reporterbg.com/index.php?id=854

И още по-подробно за цензурата в България.

http://www.librev.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1922

[Imperial]

Т.е. и от двете старни на "Желязната завеса" е имало цензура, но различна, в различна степен и променяща се. От нашата страна е била по политическа и конюнктурна, също така - по-силна (по-малко възможности за заобикаляне, известна подкрепа от страна на репресивния механизъм (макар и все по-отслабваща с времето).

Май не си ме разбрал, аз просто не мога да приема поставянето на знак за равенство между пазарни механизми от една страна ("няма да дадем пари за този филм, понеже няма да се хареса на достатъчно хора") и държавни забрани, от друга. Съществената разлика е, че в първия случай никой няма да ти попречи да си направиш скандалния филм, ако намериш финансиране - а понеже пазарът в държава като САЩ е достатъчно огромен, се намира кой да финансира какво ли не, ако и в по-малки мащаби от големите студиа. А пък ако въобще не намериш финансиране - може би идеята ти наистина не струва нищо.

Т.е. не мога да приема изказване като "има цензура и от двете страни, просто различна".

[gollum]

Май не си ме разбрал, аз просто не мога да приема поставянето на знак за равенство между пазарни механизми от една страна ("няма да дадем пари за този филм, понеже няма да се хареса на достатъчно хора") и държавни забрани, от друга.

Човекът така го е възприемал, т.е. това възприятие (а тук си говорим точно за това) е било не само възможно, но е и съществувало.
Въпросът е, че нещата са по-сложни, т.е. и в двете страни има както частна, така и държавна цензура, също така има и "пазарни съображения". Разликата е в пропорциите и източниците, както и в санкциите. И в СССР отказите далеч не винаги са продукт на "идеологически съображения", а също и на нещо, което по-липса на друг подходящ термин бих определил точно като популярни ("това няма да се гледа и не оправдава вложените пари"). Не рядко съветите за "поправяне" на дадена "лента" са продиктувани от такива съображения. От друга страна, има я и чистата политическа цензура "това е неприемливо" или "какво ще кажат отгоре, ако го пуснем това". Има я и частната цензура, т.е. политическа (идеологическа), а не пазарна, продукт на "местната инициатива". Разликата е, че в един случай това ще е на базата на частна собственост ("аз давам парите и аз решавам какво ще се прави с тях"), а в другия случай на позиция в йерархията, която позволява да се налага личното разбиране и вкусове.
Можем да го наричаме по много начини, но крайният ефект е един и същи.
Но нещата са по-сложни и в СССР. Впрочем, и там като цяло става въпрос точно за това - няма да ти дадат пари, за да направиш филм и няма да ти дадат държавната разпространителска мрежа, за да го покажеш. Но ти ако си намериш кой да ти плати и къде да го покажеш - моля. И в СССР има няколко "студия" - ако успееш някак да се оправиш с конюнктурата може след отказ на едно или две места, да пробиеш на трето.

Т.е. не мога да приема изказване като "има цензура и от двете страни, просто различна".

Тук ти не си ме разбрал, защото в този случай говоря все за идеологическа или държавна (повече или по-малко) цензура. Каквато има в САЩ, макар и само в един период (50-те години), каквато можем да намерим (вече на по-ниско ниво, т.е. в определени щати) и по-късно, можем да я открием и в други държави. Кало спомена примери по-рано в темата, но ако искаш, можем и да задълбаем в това (сега нямам много време, наистина, но по-нататък ще намеря). Т.е. тук не става въпрос за пазарната цензура или такава, основана на личен вкус и възможност да го наложиш, а за идеологическа. Имало я е за книги, и за кино, и за музика. Но в различни пропорции, както написах, и с различни последици.

[boilad]

Особено в следвоенния период цензурата е явление и за двете страни на желязната завеса и е налагана под някакъв благовиден предлог, но мотивите са политически. Разликата може би е, че на Запад не е така брутална.

[1951]

Относно осъдените за вицове.
Няма как да има такова нещо, защото в Наказателния кодекс тогава, па и сега, няма такава точка.
Има обаче, членове третиращи антидържавни прояви, пропаганда и прочие, където при добро желание е могло да ти лепнат каквото пожелаят, включително и виц. Другото е, че мнозина днес разправят, че са лежали в затвори за разказване на вицове, когато реалните им присъди са съвсем различни. Например Кошлуков е осъден за бягство от казармата, а не за вицове.

Мисълта ми е, че едва ли тук някой ще глорифицира една тоталитарна държава, но много от нещата, които днес се разказват за тогава са плод на митове, които се коренят в отделни случаи и далеч не са били, нито правило, нито широко разпространена практика.

[jordani_vt]

По първия пост мога да потвърдя, че е вярно. Аз имам спомени точно от 1985 г., че AC/DC бяха обявени за неофашисти от българския комсомол. Това мен лично ме разстрои, защото други (май Скорпионс) бяха квалифицирани като фашисти. Аз като фен на AC/DC това го възприемах като подценяване на любимата ми група, защото смятах неофашистите за по-ниско ниво от истинските фашисти. Иначе както ясно е написано този списък се отнася за групи, които не трябва да се пускат в дискотеките (но се пускаха). Явно важеше и за местата, където записваха касети, защото на мен ми записаха AC/DC, но трябваше да дам касетата на един съученик, който познавал човека и я записа тайно. Това е времето на Андропов и Черненко, когато в СССР милицията проверяваше заведенията през деня и арестуваше присъстващите, защото не са на работа. В България тази кампания бе проведена съвсем формално и без много усилия.

Иначе за всички периоди на борбата срещу западни влияния, по мое мнение:
До 1956 г. мисля, че не е започнала все още. Не, че няма цензура, но тогава комунистическата партия води реална борба за овладяване на властта, национализация, колектевизация.
От 1956 г. с десталинизацията има отпускане на контрола в изкуството и изобщо в живота.
През 1963 г. започва епопеята на борбата с туиста: http://www.blitz.bg/article/14671
Има една категория млади хора, които водят изцяло паразитен и разгулен живот. Това са най-вече младежи несвързани с материалното производство, които имат средства и условия за живот без труд. Тези хора лесно се поддават на влиянието на чужденци, а не е изключено с тях да работи и вражеската агентура. ...
Не малко младежи и девойки приемат безкритично всичко, което идва от Запада. Те се отнасят с унизително пренебрежение към родното, българското. ...
Въобще джазът има многобройни поклонници сред младежта. Паралелно с джазовата музика вървят и изкълчените танци. С най-голяма сила това се отнася за дошлия от Запад танц “Туист”. Това е един неестетичен, с много динамично темпо танц, който с фигурите си навява еротика и пошлост. Освен това, поради неестетичните движения на тялото, той е вреден за тялото на танцуващите. Видни учени и лекари на Запад с тревога пишат за масовите изкълчвания, за повредите на коляновото капаче, за развиване на сухожилията, получени в резултат на танцуването на “Туист”.
Оттогава е известната песен "Кенеди фашиста измисли туиста / Тошо комуниста забрани туиста."
Към края на 60-те години пак има период на отслабване на контрола. Тогава започва развитието на туризма по черноморието и българските певци изпълняват кавъри пред чуждестранните гости. По това време са създадени и първите ни рок групи - Бъндараците, Сребърните гривни, Щурците.
През 1968 г. след събитията на запад и в Чехословакия пак има затягане на гайките. Според мен през този период се създава една по-успешна система за цензура - не пряко от партията, а чрез самите композитори. Тези, които са в ръководството на съюза на комозиторите, са в комисии, където оценяват колегите си. Освен че изпълняват партийната линия, като се борят със западните влияния, за тях това е и премахване на западната конкуренция. Като увеличават дела на техните си песни, си увеличават и доходите.
Към средата на 80-те години цензурата беше намаляла. Въпреки това по инерция продължаваха да се пускат митове: тесни дънки - пречат някак на костите на краката, слушане на музика с уокмен със слушалки - оглушава се частично, брейк (въртене на глава) - опадва косата.

Общо взето борбата със западното влияние си има редица причини и не е някаква самоцел за пълен контрол над живота на хората:
- Няма как на запад да е по-добре от тук.
- Единствения начин да купиш дрехи, плочи или валута е от незаконна търговия.
- Които се занимават с това не работят, а печелят повече пари

[Imperial]

Тук ти не си ме разбрал, защото в този случай говоря все за идеологическа или държавна (повече или по-малко) цензура. Каквато има в САЩ, макар и само в един период (50-те години), каквато можем да намерим (вече на по-ниско ниво, т.е. в определени щати) и по-късно, можем да я открием и в други държави. Кало спомена примери по-рано в темата, но ако искаш, можем и да задълбаем в това (сега нямам много време, наистина, но по-нататък ще намеря). Т.е. тук не става въпрос за пазарната цензура или такава, основана на личен вкус и възможност да го наложиш, а за идеологическа. Имало я е за книги, и за кино, и за музика. Но в различни пропорции, както написах, и с различни последици.

Аз въобще не коментирам държавната цензура. Хванах се за фразата "пазарна цензура", която е просто грешна. Създава съвършено грешни смислови връзки. В единия случай имаме диктат отгоре "хората трябва да четат, гледат и слушат това и това". В другия случай имаме "харесва се това и това, така че това ще произвеждаме - а това няма да произведем, понеже не се харесва".

Можем да го наричаме по много начини, но крайният ефект е един и същи.

Мисля, че разбирам какво искаш да ми кажеш, но в контекста на тази дискусия не мога да се съглася. Връщам се обратно към първия си отговор - така поставен проблемът предполага, че "творческият продукт" като абстракция има фундаментално право, не, направо задължение, да бъде произведен, и всякакви ограничения върху появяването му на бял свят, са цензура. Знаеш, че не съм по просторните разяснения, така че директно минавам към прости примери; отговори на частен издател към автор:

а) "Книгата ти засяга чувствителен политически въпрос и ще вдигне прекалено много шум, който няма да е добре за бизнеса ни - няма да я издам"
б) "Книгата ти е пълна с детайлно описани разюздани секс сцени, ние не издаваме порнография"
в) "Книгата ти е твърда научна фантастика, а това в момента не се търси - няма да я издам"
д) "Книгата ти е пълна със странни неразбираеми философски идеи, би заинтересувала много малък кръг хора - няма да я издам"

За мен в нито един от тези случаи не може да се говори за цензура.

[1951]

а) "Книгата ти засяга чувствителен политически въпрос и ще вдигне прекалено много шум, който няма да е добре за бизнеса ни - няма да я издам"

Така описано е класически пример за автоцензура от страна на издателя.

[Amazon]

Така описано е класически пример за автоцензура от страна на издателя.

Много зависи от контекста. Да вземем за пример сравнително скорошните проблеми с книгите на Марк Твен да речем, или "Десет Малки Негърчета" на Агата Кристи, които в момента има натиск да се цанзурират (и се цензурират, книгата на Кристи има ново заглавие). В единият случай се цензурира садържанието а в другият самото заглавие. Това е цензура в най-чист вид от една страна, но от друга поражда широк обществен дебат и осмиване на самият акт на цензуриране. В случаят с Марк Твен май обществените нагласи спряха цялата простотия. Така че всякакви аналогии с цензурата в една тоталитарна държава са безпредметни.
Това е като да речем разликата между политически процес и спонтанен линч на престъпник. И в двата случая обвиняемият се среща с предците си, справедливо, или не, но във вторият действието не е институциализирано, повторяемо и очаквано. Внушението, причините, както и поуката за свидетелите са коренно различни.

[Imperial]

Много зависи от контекста. Да вземем за пример сравнително скорошните проблеми с книгите на Марк Твен да речем, или "Десет Малки Негърчета" на Агата Кристи, които в момента има натиск да се цанзурират (и се цензурират, книгата на Кристи има ново заглавие). В единият случай се цензурира садържанието а в другият самото заглавие. Това е цензура в най-чист вид от една страна, но от друга поражда широк обществен дебат и осмиване на самият акт на цензуриране. В случаят с Марк Твен май обществените нагласи спряха цялата простотия. Така че в случаят всякакви аналогии с цензурата в една тоталитарна държава са безпредметни.
Това е като да речем разликата между политически процес и спонтанен линч на престъпник. И в двата случая обвиненият се среща с предците си, справедливо, или не, но във вторият деиствието не е институциализирано, повторяемо и очаквано. Разликите, както и поуката за свидетелите са коренно различни.

"Цензурират се" не е точно - ако не се лъжа (в момента не ми се търси) в случая става дума само за решение на конкретен издател, а не за държавно решение. Т.е. като кажеш "книгата се цензурира" това означава, че се цензурира по принцип, на държавно ниво - което не е вярно.

[Amazon]

По-скоро са фондации, лобистки организации (и съчетания) генериращи инерционна поликоректност. Но в никакъв случай дългосрочна държавна политика. Това и се опитах да посоча с тоя шантав пример с линчуването. Опита за цензуриране на Марк Твен е проявление на гражданското общество(в най-лошият му вид, но това няма значение), като протовоес на цензурата в тоталитарна държава където тези неща са доктринални, бетонирани и неподлежащи на корекция.
Тоест в единият случай имаме грешка която е генетически заложена и неизбежна (тоталитарна държава) а в другия е плод на случайности и флукоации на обществото и може евентуално да бъде поправена (демокрация от западен тип).