Китай и съседите му: съотношение ВМС и перспективите за развитието им.

[Кухулин]

В случая става въпрос не толкова за омазване на класовете, а за произношение. Подводниците са кръстени на китайската династия, която в транслитерация се изписва Song, но се произнася със специфична носова съгласна [ŋ], подобно на английската дума за "песен". А в българската традиция по принцип се говори за династията Сун, та оттам и объркването.

По това време текат китайско-американски преговори, а самолетоносача провежда наблизо учения с внушителен ескорт:

CG 62
CG 63
CG 67
DDG 54
DDG 56
DDG 62
DDG 63
DDG 82
DDG 89
DDG 97
FFG 51

Самия пробив на ПЛО с последващото изплуване е явна демонстрация в тази връзка. Самите американци признават, че не са засекли подводницата.

[големите надежди]

Самия пробив на ПЛО с последващото изплуване е явна демонстрация в тази връзка. Самите американци признават, че не са засекли подводницата.

Именно. На китайците не са необходими огромни сили, за да се справят с американските самолетоносачи, а само повече дизелови подводници. США-то едва ли са намерили решение на този проблем, защото логиката предполага, че щяха да са по-активни в моретата около кинезите.

[Кухулин]

Именно. На китайците не са необходими огромни сили, за да се справят с американските самолетоносачи, а само повече дизелови подводници. США-то едва ли са намерили решение на този проблем, защото логиката предполага, че щяха да са по-активни в моретата около кинезите.

На теория:

Пробива на ПЛО има вероятностен характер. Примерно от 50 засади 10 се оказват на подходящото място. От тези десет засади в една се излиза на позиция за торпеден пуск. Ако събитията се развиват в бойна обстановка, от останалите 9 опита примерно 8 ще завършат със загуба на подводницата.

В момента американския флот разполага с достатъчно средства, за да сведе тази вероятност практически до 0 в рамките на едно авионосно съединение. Ключовата технология е SURTASS LFA, в нета има достатъчно информация за нея. Ако искат и ако са склонни да концентрират средства, могат да запечатат периметъра херметически.

На практика:

Зоната от китайския бряг до Първата островна верига е недостъпна за самолетоносачи при един конфликт. Няма как да оцелеят там заради ракетните атаки, а не заради подводниците. Тяхната задача (на подводниците) е основно миниране и ПЛО.

[Кухулин]

Philippines backs rearmed Japan to ‘balance’ China

Manila: The Philippines would support Japan dropping its pacifist constitution to become a fully fledged military force and act as a balance against a rising China, a government spokesman said Monday.

[Кухулин]

Китайски безпилотни миночистачи. На заден план е кораба-малка 818 Куншан.

[Amazon]

Philippines backs rearmed Japan to ‘balance’ China

Manila: The Philippines would support Japan dropping its pacifist constitution to become a fully fledged military force and act as a balance against a rising China, a government spokesman said Monday.

Май се заформя нещо като "Всички срещу Китай".

[gollum]

Е, те САЩ отдавна я заформят тази работа, въпросът е дали след време тези "всички" ще са достатъчни.

[Кухулин]

Аз мисля, че при подходяща политика фланговете на Китай могат да бъдат надеждно защитени от Пакистан и Северна Корея, а тила - от Русия.

[Amazon]

Всичко зависи от това колко агресивен ще бъде Китай в едно обозримо бъдеще. Освен това северна и южна корея се нулират, а Индия нулира Пакистан, пък и за Китай ще остане. Така че фланговете не са чак толкова сигурни.
Но ако Китай провежда агресивна политика, трудно ще намери съюзници извън вече споменатите. Освен това отношенията между Китай и Русия са брак по сметка основан на страшно много компромиси.
Ако както беше обсъждано, след някое друго деситилетие Китай даде заявки за ролята на международен полицай и прояви дори намек за експанзионистична политика, независимо в коя посока, като нищо Русия, Индия и Виетнам могат да се видят в НАТО.
А това вече ще е повече от достатъчно.
Но аз лично се съмнявам Китай да избере тази посока. Или ако я избере ще я следва много нежно и внимателно.

[Кухулин]

Всъщност големия въпрос е как ще изглежда НАТО след някое и друго десетилетие. По-точно - как ще изглежда САЩ. Русия, Виетнам и Северна Корея са само подробности. Всичко е между Китай и САЩ.

[Amazon]

Да, съгласен съм че всичко опира до САЩ, но се съмнявам да има някакви драстични промени през следващите деситилетия. Колкото до НАТО, дори да се превърне в "хартиен тигър", все пак основните сили в него (с изключение на Турция) са обвързани със САЩ с много по-дълбоки връзки отколкото един договор за колективна сигурност. Така че и там много няма да се промени.
Не съм съгласен че Русия и Индия са подробности. Като нищо могат да се окажат основният фактор в запазването на някакъв баланс. Или в запазване на баланса в полза на САЩ.

[gollum]

Русия по отношение на Китай е в ролята на реагиращ, т.е. нямат инициатива, а с времето имат и все по-малко ресурс (наскоро пуснах една статия за състоянието на руската китаистика, което е показателно за това доколко се интересуват или разбират Китай, а от това ще зависи и бъдещата им политика). Да не забравяме, че ако Китай тръгне и политически по националистическия път, един от съседите, с които имат проблеми за решаване, е Русия. Има и какво да се дели. Но аз не вярвам Китай да тръгне в тази посока: хем лидерите им засега са много предпазливи и умерени, хем не зависят от общественото мнение в страната си, хем могат ад си поставят сравнително дългосрочни цели (поне двойно по-дългосрочни от характерните за западната политика ).

[Eguo]

" един от съседите, с които имат проблеми за решаване, е Русия."
Това е интересно. В какво може да бъде проблем между Русия и Китай?

[gollum]

Заради миналото преди всичко (вече пусках едни статии, където бегло се споменаваше за това (в пост 120)). Ако в някакъв момент общественото мнение в Китай придобие достатъчно влияние над властите (в един момент това ще стане по естествен път) и текущите националистически тенденции и идеология се запазят (няма основание да се мисли, че ще се променят скоро), то нищо чудно да си потърсят "правата" и по това перо. Разбира се, всичко може да си остане и на ниво "улични безредици" (както поне засега стоят нещата в други, по-напреднали по този път азиатски държави - да речем, Корея, Япония) и да не оказва голямо влияние върху външната им политика.
А ако пренебрегнем идеологията и миналото, то може да се появят спорове и пререкания в бъдеще за ресурси - Китай ще се нуждае от все повече и повече. Както и за пространство. Но по-вероятно е тези неща да се решават естествено по мирен път (докъдето е възможно).
Трудно може да се смята, че Китай и Русия са естествени съюзници или нещо подобно. Особено след 10-20-30 години, когато (евентуално) Китай ще е достигнал доста по-далеч по настоящия си път. Естествено, САЩ поне до известно време ще остава основен вероятен противник (и обратното), но пък ако предположим, че в по-далечно бъдеще САЩ малко или много се поизолират и абдикират от настоящата си роля (до някаква степен), историята с Тайван се разреши по естествен път (както и тази с КНДР), то тогава близкото и съседите ще станат по-интересни за Китай с всички последици от това. Особено пък ако нещата в Китай започнат да се закучват, което също е възможен сценарий в малко по-далечно бъдеще: в крайна сметка, той доста бързо настига развитите държави в не малко от негативните аспекти, така че и този сценарий е възможен, както сме говорили вече някъде из форума.

[Eguo]

"то може да се появят спорове и пререкания в бъдеще за ресурси "
Стереотипи за 19-ти век.
Китай има огромна сума пари.
Той може да си купите ресурси.
Тя е 1000 пъти по-безопасно и изгодно.

"Както и за пространство."
Западната пропаганда.
Има Казахстан. Има Монголия. Има Канада. Има Австралия и Гренландия.
Кой се нуждае от Сибир? Там (в Сибир), дори за мечки студ.

Русия и Китай - няма спор.
И вероятно - ще няма.
П.С.
Русия - регионална сила.
Китай има претенции за суперсила.
Враг на Китай - САЩ.

Два медведя в одной берлоге не уживутся.