Duque de Caixas написа
Виж мнение
Нямам възможност да пиша много систематично, затова по-скоро ще се опитам да разгледам само едно от нещата. Оста Анкара - Исламабад. Дори и да го искат, за мен подобна 'ос' си остава в сферата на пожеланията. Потенциални пречки:
1) Пакистан е много, много нестабилна държава в момента, дотолкова, че да можем да се съмняваме в държавността и въобще. Т.е. не смятам, че е в състояние да води проактивна политика в каквото и да е направление.
Да започна от вътре навън
- вътрешно политическа нестабилност породена от ислямистите, която на моменти заприличваше на гражданска война. С терористични актове в самия Пакистан. Тук има двойна, че даже и тройна игра. От една страна пакистанската държава от една страна иска да смаже всички подобни ислямистки движения в Пунджаб и Синд и Балочистан. Но пък техния корен е в Северозападната граница, докато не бъдат затрити там, няма да бъдат затрити и в самия Пакистан. От друга обаче, страната няма интерес да ги затрива в Северозападната граница, защото първо от там се поддържа натиска над Индия в Кашмир и второ и по-важно от там страната си осигурява жизненоважните интереси в Афганистан. Пакистан не контролира всички талибани, особено тези около Мола Омар, но пък особено контролира Хакани мрежата, които са съюзници на талибаните, само докато Западът сме в Афганистан. Затова и операциите в Уазиристан и близките територии се отличават с една особена половинчатост. Затова и бесните протести с/у drone ударите от страна на НАТО над Пакистан. Отделно - въпросните групировки, могат и да се използват за пряк натиск и конфронтации с Индия, както това стана с последниет атентати в Бомбай (или Мумбай на хиндунационалистически). И още по отделно - самият Пакистан не е единен вътрешнополитически по тези въпроси. Провокациите с/у Индия са желани от немалка група от политическите играчи и армията (това често е едно и също там), с надеждата за някой не особено ескалиран конфликт с Индия, който да разреши голяма част от вътрешните проблеми на страната. Точно както се опитаха да направят военните самоволно (през глава на полит. ръководство) с Каргил и неуспехът им ги принуди да форсират нещата и да вземат властта, за да си запазят позициите. Та значи мислете си за военни, които симпатизираха и все още подкрепят 'линията Мушараф' (ако мога така да я нарека).
- Тези провокации с/у Индия се отразяват лошо на външно-политическия статус на Пакистан, който също така страда заради двойнствената си позиция в Афганистан. Страната се опитва да лавира, изнудвайки по безсрамен начин САЩ по въпроса за цените за доставките по суша към Афганистан, без да се конфронтира пряко с тях, защото знае, че все пак без западна подкрепа стабилността и е под сериозен въпрос.
- Което ни води до основния външно-политически факт относно Пакистан. Страната де факто е прокси на Китай. До степен на практически отказ от суверенитет върху части от територията си (части от Каракорум, където не се допускат пакистанци, а по слухове Китай строи разни укрития и пътна инфраструктура. Също и любимото ми пристанище и Перлата с главно "П" от китайската "перлена огърлица" от бази около Индия - Гвадар.). Колкото повече страната изостава от Индия (а след края на Студената Война тя изостана драстично) и колкото повече и се влошават отношенията със Запада (а особено след като затриха един чичко в Аботабад те се влошиха до нови низини), толкова повече страната попада в "приятелските прегръдки" на Китай.
Което ме води до
2) вторият играч от проектираната ос Турция. Която има предпазливо приятелски, но пълни с огромни потенциални 'подводни камъни' отношения с Китай. Да, Турция си сътрудничи с Пакистан или по-скоро Пакистан се интересува напоследък от турските оръжейни разработки.
Но самата Турция никога не би се обвързала толкова тясно, че да гради ос , ако
- на другия край на оста е Китай (а Турция не е играч, който може да измести Китай от Пакистан, че да промени това) и
- другият край на тази ос не стои стъпил здраво, ами по-скоро виси във въздуха и се клати нестабилно...
Пък и по-общо - Турция не би искала да се конфронтира толкова пряко с Иран, че да изгражда общ фронт с Пакистан. така че не мисля, че турско-иранското противопоставяне ще има чак толкова силна роля, като двигател на напрежението в Близкия Изток. По-скоро сунитската държава, която е най-страшният противник на Иран е Саудитска Арабия. А Турция съвсем не е "ислямски аутсайдер", отстъпник от "правата вяра" и прочее. Нито пък вярва, че може да спечели арабите, изигравайки ислямската карта. Силните карти, които Турция държи са икономически, а не толкова идеологически. И тя ги изиграва успешно от няколко години насам. И в Ирак и другаде.
Comment