Гражданската война в Мали

[gollum]

Хъм, какви според теб са целите на французите в тази кампания? Аз си мисля, че са горе-долу тези: да попречат на ислямистките групировки да вземат властта в Мали, т.е. да поемат ефективно контрола над цялата държава, а не само над северната й част (огромна, пустинна и почти незаселена). За целта е напълно достатъчно да разбият "големите" им отряди и да ги принудят да се оттеглят (да речем, далеч на север, където на практика няма нищо), а за целта е нужно точно това - да им нанесат сериозни загуби (които те не могат да попълнят) в активните им отряди (онези, които обикалят насам-натам с пикапи и поемат контрола над различни населени места). За това не е нужен особен разход на боеприпаси, нито кой знае колко много войска и, бих казал, "технологията" е напълно достатъчна, още повече, че едва ли ще им трябват толкова скъпи ракети за тази цел, а доколкото може да се види, френските сили използват сходна (или по-подходяща и по-добра) техника за целта - джипове, бронирани автомобили, бронетранспортьори и, предполагам, също такива сравнително малки и агресивни отряди.
Виж, ако решат и след като изпълнят тази цел да запазят сериозно присъствие, ще има нещо по-близо до "класическата" партизанска война и там нещата ще са по-неприятни заради липсата на условия за победа. Тогава "терористичната" тактика: засади, нападения и най-вече бомби, ще върши работа на ислямистите при малък разход на сили и средства. НО аз си мисля, че е доста по-вероятно французите са да изтеглят, след като унищожат или изтласкат по-големите ислямистки отряди и им отнемат контрола над основните населени места в централната и северната част на страната и да оставят местната армия да се оправя.

[Amazon]

Един куриоз - за превоз на френски войски и техника към Мали се използва руската авиокомпания 224 отряд, която по същество си е част от военнотрнспортната авиация на руската армия /част от 61 въздушна армия/.

Куриоз е силно казано. Все пак доколкото знам Русия подкрепи в ООН интервенцията на Франция.

[albireo]

@ AggressiveRefrain
Освен писаното от Голъм, съдейки от успешните им приложение в Либия, французите най-вероятно ще използват доста по-евтини муниции на мястото на ракети земя-въздух.
http://defensetech.org/2011/04/29/fr...ombs-in-libya/

[Amazon]

В такива конфликти технологичното предимство не е от кой знае какво значение - танкове, крилати, балистични ракети са безмислени срещу леко въоръжени милиции в голям пустнен район, а и като цяло да дадеш 100 бона за ракета земя-въздух за да убиеш няколко души не е много добре за бюджета, особено ако повтаряш упражнението многократно.

Съвременните GPS боеприпаси базирани на "глупава" бомба, не са толкова скъпи. А и изтребители като F-16 и вероятно Rafal си мятат евтини "глупави" бомби с тоност близка до тази на боеприпасите с GPS, лазерно или оптико-електронно насочване. Просто самолета трябва да се приближи много повече, но при ПВО-то на ислямистите това не е проблем. Така че да опаткаш цяло отделение башибозук с бомба за двайсетина хиляди, си е успех както и да го погледнем.

[Dinain]

Самото използване на изтребители в такъв конфликт натоварва бюджета прекално много, каквито и бомби да хвърлят. UAV и хеликоптери са идеални за целта (да поразяват небронирани цели като жива сила или пикапи от въздуха, при слабо ПВО и открит терен), ама първото е кът при французите.

Според мен това ще е game changer-а

[Amazon]

Самото използване на изтребители в такъв конфликт натоварва бюджета прекално много, каквито и бомби да хвърлят.

Да но неизползването им натоварва производителите на ковчези. За ролята на щурмовите хеликоптери в такъв конфликт спор няма, но в много случаи техните задачи не се покриват с тези на ударните самолети. Ерго, трябва и двата компонента да ги има в напоителни количества. А и аз предполагам че Французите като интелигентни хора, са си взели поука от Либия и са напроизвели достатъчно бомби достатъчни за няколко месечен конфликт.

[AggressiveRefrain]

Голъм, проблема с "нанасянето на загуби, които не могат да бъдат попълнени" е дали самите бунтовници ще го позволят.Ако усетят, че в даден момент губят инициативата, не е особен проблем да преустановят активната фаза на конфликта и да преминат към латентна фаза или спорадични партизански атаки по населени места/логистични пунктове/и т.н.Тогава вече ще стане трудно за французите, тъй като ще трябва да разположат повече наземни сили и да преминат в отбранителни позиции, което си е точно затлачване.Мали никак не е малка по територия, на всичкото отгоре пустинна в голямата си част, което не прави "шайките" особено лесни за провеждане.

[Kramer]

Равната пустиня на Мали не дава кой знае какви възможности за маскировка и прикритие на ислямистите.

[Георги]

Поредната западноевропейска идиотия,действително тези хора зорлем искат да се съсипят,кратък обзор или как са навързани нещата в Африка. Kогато африканските християнизирани племена се разбунтуваха в Южен Судан срещу управлението на мюсюлманите проблеми нямаше,те получиха всичката подкрепа от Запада,в крайна сметка през юли 2011 обявиха официално независимост и откъснаха 90 процента от петрола на Судан. Когат обаче правиш такива "рокади" е нормално да помислиш за ефекта върху региона,в Мали е обратното,10 процента ислямизирани туарези населяват огромната северна част на държавата,известана като Азаууад,те са подчинени на африканско правителство,подкрепяно от Запада,бунтът на туарезите датира още от 90те години,но не беше нищо особено,да де ама прибавете Арабската пролет + Южносуданската независимост и ето ти го проблемът, има няма 6 месеца след обявената независимост на Южен Судан започват първите атаки на туарезите и сега най-голямата идотия французите първосигнално струпват някакви войски,нямайки абсолютно никакъв тил за разлика от бунтовниците,които могат да избягат във всяка една страна от Северна Африка без проблеми + Мавритания, Судан, Нигер и т.н. дори Нигерия,където в момента действа една от най-жестоките ислямистки групи Боко Харам,съмнявам се туарезите да не получат подкрепа от тях. Какво постигнаха французите- втори Афганистан,дори и да успеят да победят туарезите те просто ще се изтеглят на Север или към Мавритания или Нигерия както талибаните към Пакистан и след това просто ще се върнат,дотогава разбира се за всеки французин или западноевропеец или въобще някакъв различен Западна и Средна Африка става почти гарантирано място да те отвлекат и заколят... а районът ще процъфти от терористични групи,които ще намерят страхотни условия да развиват дейността си към Европа (дай Боже не) вече с няколко failed states в региона-Либия, Мали и т.н. И върхът на сладоледа е разбира се Оланд отива в ЕМИРСТВАТА да иска подкрепа,вместо да отиде в Северна Африка той отива да иска подкрепа в шикозния Дубай...

[jordani_vt]

Хъм, какви според теб са целите на французите в тази кампания? Аз си мисля, че са горе-долу тези: да попречат на ислямистките групировки да вземат властта в Мали, т.е. да поемат ефективно контрола над цялата държава, а не само над северната й част (огромна, пустинна и почти незаселена).

Ако не успеят да разгромят ислямистите и да избият значителна част от тях, няма да има никакъв резултат. Изтласкването им в съседна държава е само създаване на нов проблем. Доколкото съм разбрал какво са искали да правят американците във Виетнам преди много години и тук това е единствения вариант.

[Пилот]

Dinain, Газелите ползвани от французи явно са някакво страшно оръжие в такива конфликти. Апачи и подобни пасти да ядат, даваха статистиката на изстреляни боеприпаси и полети някъде (вече не мога да намеря къде) за Либия - френските леки хеликоптери бяха направили явно много повече мисии на бройка хеликоптер (в сравнение с тигри и апачита) и бяха изстреляли феноменално количество ракети. Малко или много доказателство, че ако знаеш каква война водиш и имаш обучени хора/хубава тактика, с по-евтина и малка техника се постигат резултати в пъти по-добри от онези армии, които изсипват милиарди за подобна цел.

[Thorn]

Разбор вооруженных групп Мали
Автор: Уэлш Мэй Йинг Рубрики: Африка, Лучшее, Переводы Опубликовано: 16-01-2013



Между тем как в центре внимания находится Аль-Каида, местные группы и этнические бойцы являются неотъемлемой составляющей сложного клубка нестабильности.

***

Французские самолеты бомбят цели в Мали в ходе операции, которая декларируется как борьба против связанных с Аль-Каидой боевиков. Но регион – это эпицентр нестабильности с самым разнообразным набором религиозных бойцов, этнических ополченцев и секуляристов.

Проведя несколько недель на беспокойном севере страны, корреспондент Аль-Джазиры Мэй Йинг Уэлш делает обзор нескольких различных групп и их устремлений.

MNLA (Национальное движение за освобождение Азавада)

Эта секулярная сепаратистская повстанческая группа туарегов хочет добиться независимого государства в северной части Мали Азавад. Повстанцы MNLAзаявляют, что хотят отдельного государства для всех народов северного Мали (основные этнические группы здесь – это туареги, сонгай, арабы и фулани). Среди них есть несколько символических представителей этнической группы сонгай, но 99% бойцов движения MNLA – туареги, чья основная мотивация заключается в том, чтобы добиться государства туарегов.

Лидер MNLA – Билал Аг Шериф, туарег из племени Ифогас, а его заместитель – Махамаду Дьери Майга, сонгай. Группа, которая когда-то контролировала города Гао и Кидал, теперь преимущественно растворилась среди местного населения в ожидании своего следующего шанса.

На движение MNLA, как правило, не обращают внимания, и его недооценивают, потому что оно отступило под напором Аль-Каиды и позволило связанным с Аль-Каидой группам взять под контроль ситуацию на местах. Однако важно помнить, что у истоков возникновения этого кризиса были действия MNLA по захвату северного Мали, и все, что происходит сейчас, может рассматриваться как своего рода реакция на те события. Надежды и устремления MNLA уходят корнями в первое восстание туарегов 1963 года. Их требования не исчезнут, а по-прежнему останутся одной из глубинных составляющих кризиса на севере Мали.

FLNA (Национальный фронт за освобождение Азавада)

Это арабская группа, которая является ситуативным союзником движения MNLA и хочет, чтобы народ северного Мали получил право на самоопределение. Они хотят, чтобы северные малийцы получили возможность решать, хотят ли они быть автономными, независимыми или хотят входить в состав Мали, возможно, посредством референдума, подобного тому, который проводился, когда Южный Судан проголосовал за независимость. Фронт FLNA не требует введения законов шариата.

Ganda Koy

Ганда Кой (Хозяева Земли) – это сонгайская этническая группа самообороны, которая возникла во времена второго восстания туарегов в 1990-х. Ополченцы Ганда Кой в прошлом воевали на стороне малийской армии против повстанцев-туарегов. Их обвиняли в массовых убийствах гражданских туарегов.

Организация Human Rights Watch недавно выпустила отчет, предупреждающий о том, что этнические группы самообороны, наподобие Ганда Кой и Ганда Изо, составляют списки по уничтожению членов MNLA, Ансар Аль-Дин, других групп и тех, кто с ними сотрудничает. Можно предположить, что многие имена в этих списках принадлежат туарегам и арабам.

Ganda Izo

Ганда Изо – это группа этнических ополченцев фулани, которая сформировалась в 2008-м для выполнения функций, подобных Ганда Кой – обеспечения самообороны местного населения фулани и противодействия восстанию туарегов. Ганда Изо теперь расширила свои ряды, и в нее входят не только этнические фулани. У группы есть лагеря подготовки в Мопти.

"Религиозная" коалиция включает три основные группы:

Аль-Каида в Исламском Магрибе (АКИМ)

АКИМ – это преимущественно алжирско-мавританская группа, которая присутствует в северном Мали с 2003 года и за последние десять лет похитила и удерживала более 50-ти европейских и канадских заложников с целью получения выкупа, по разным оценкам, заработав таким образом свыше 100 миллионов долларов.

Министр иностранных дел Нигера Мохамед Базум недавно заявил, что присутствие АКИМ в северном Мали было частью сделки между группой и свергнутым президентом Мали Амаду Тумани Туре (АТТ) – сделки, заключенной при посредничестве близкого политического советника АТТ Ияда Аг Гхали. Деньги на выкуп заложников от европейских правительств якобы распределялись среди малийских чиновников, в то время как АКИМ получала свободу действий в регионах туарегов при попустительстве малийской армии.

АКИМ сейчас удерживает как минимум девять европейских заложников в северном Мали.

За последние десять лет несколько местных ифогас, туарегов и арабов присоединились к АКИМ в Мали, а члены формирования также женились на женщинах из местной общины. Однако теперь, когда АКИМ открыто вращается в основных городах на севере Мали и благодаря их связям с местными группами, например, Ансар Аль-Дин, группа получила более доминирующее положение. Теперь молодежь из южного Мали, Сенегала, Нигера и других стран приезжает, чтобы вступить в ряды группы в составе Исламской полиции, которой АКИМ непосредственно управляет.

Основной лидер АКИМ – это алжирец Абдель Малек Друкдель по кличке Абу Мусаб Абдель Вадуд, хотя в руководстве также есть Эмир Сахары Яхиа Абу Хамам и несколько бригад, возглавляемых известными сахарскими персонажами, например, одноглазым алжирским наркоторговцем Мохтаром Бельмохтаром и еще одним алжирцем Хамидом Абу Зайдом. Точная структура руководства группы в Сахаре неизвестна.

Ансар Аль-Дин

Ансар Аль-Дин – это группа местных туарегов-ифогас, арабов-берабиш и других местных этнических групп, которые хотят ввести законы шариата по всему Мали и во всем мусульманском мире.

Основатель и глава Ансар Аль-Дин – это Ияд Аг Гхали, бывший лидер туарегов в 1990-х. В последние десять лет Ияд тесно сотрудничал с бывшим президентом, чтобы попытаться положить конец бурлящим в стране восстаниям туарегов и для ведения переговоров с АКИМ о сделках по выкупу заложников.

Представитель Ансар Аль-Дин – это араб из района Тимбукту по имени Санда Улд Бумана, который в 2005 году был заключен в тюрьму в Мавритании по обвинению в членстве в Аль-Каиде.

Большинство бойцов Ансар Аль-Дин – это туареги из племени Ияда Аг Гхали Ифогас и арабы-берабиш из района Тимбукту. Ансар Аль-Дин избегает столкновений с MNLA и FLNA, чтобы не проливать кровь родственников и племенных партнеров, что привело бы к их делегитимизации. Они оставляют эту часть работы MUJAO и АКИМ.

Хотя Ансар Аль-Дин отрицает любые связи с Аль-Каидой, группа по сути функционирует как местный зонтик, под которым могут работать члены Аль-Каиды в Исламском Магрибе (АКИМ). Отношения между двумя группами аналогичны связи между Талибаном и Аль-Каидой в Афганистане, и в данном случае Ансар Аль-Дин играет роль хозяев. Например, эти две группы совместно управляют религиозной полицией. Ансар Аль-Дин сохраняет исключительно малийский членский контингент, таким образом оставляя для себя открытыми будущие возможности в пределах Мали.

Ансар Аль-Дин присутствует во всех трех основных городах на севере: Гао, Тимбукту и Кидал.

MUJAO (Движение за единство и джихад в Западной Африке)

MUJAO – это самая мутная из всех связанных с Аль-Каидой групп в северном Мали. Предположительно, это диссидентская группа, которая откололась от АКИМ, но ее члены сказали Аль-Джазире, что гордятся тем, что сотрудничают с АКИМ в Гао, чтобы отразить совместных врагов.

Подобно Ансар Аль-Дин, MUJAO утверждает, что хочет ввести по всему миру шариат. В отличие от Ансар Аль-Дин, в группу входят как местные жители, так и иностранцы из региона Сахел и Северной Африки.

Движение MUJAO наиболее агрессивно атаковало членов MNLA, а также арабские группы, которые добиваются самоопределения для северного Мали. Каждый раз, когда в регион проникает группа MNLA, MUJAO терроризирует ее до тех пор, пока она не отступит.

Среди источников финансирования MUJAO – наркобароны из арабов Тилемси в районе Гао. К группе также присоединилась некоторая часть их молодежи.

***

- перевод Надежды Пустовойтовой специально для Альманаха "Искусство Войны"

Оригинал - http://www.aljazeera.com

[gollum]

Thorn, благодаря за материала, интересен е. Като гледам, голям хаос, те.. в това отношение прилича малко на Афганистан (обаче май си е нещо по принцип характерно за Африка - особено за тази й част).


Пилот, мисля си, че това е донякъде "функция" от по-евтини, по-леки машини, които обаче вършат идеална работа срещу противник с базови и недостатъчни ПВО възможности. Вероятно витлови (и евтини) щурмови самолети също биха вършили по-добра работа от реактивни съвременни изтребители. Това е съвсем повърхностно мнение, де.


jordani_vt, аз не случайно поставих въпроса за целите на френската операция (кампания), защото това трудно може да се нарече война. Ако тя е (както се споменава тук-таме) каквато съм я изложил, то дори само да ги изтласкат или накарат да се "затаят", това ще е достатъчно - след това могат да се изтеглят. Ограничена цел, ограничени средства, ограничен резултат. Но каквото и да мислим за целта им, едва ли тя включва оправяне на местните бъркотии и трайно омиротворяване на региона (това не е военна цел и с военни средства по принцип не може да се постигне).


AggressiveRefrain, зависи от това какви са им задачите, както писах и на jordani_vt. На мен ми изглежда, че причината да се намесят в конфликта е опасността ислямистките екстремисти да овладеят и юга, те. .да поемат контрол над цялата страна. Така че целта им ще е да предотвратят това - и мисля, че няма да имат проблеми да я постигнат. До момента тези групировки се опитват да я постигнат с открити военни акции, т.е. "играят в полето" на военните, а там последните - особено когато говорим за професионални и с опит, са много по-добри. Това не е партизанска война.
Дори и само да ги принудят да се върнат към прикритата партизанска фаза вече ще е успех за тях, т.е. ще са постигнали основните си цели.
Как ще използват този успех е отделен въпрос, но не вярвам да останат в страната (поне декларират засега, че нямат намерение да го правят). По-скоро ще използват спечеленото време, за да постегнат местната влас ти армия и ще я оставят нея да се разправя в ситуацията. В тези условия "междуцарствието " е за предпочитане пред обединение под властта на крайните екстремисти. А в страната има достатъчно сили, всяка със собствени цели и интереси, така че веднъж щом намалят достатъчно силите на тези няколко екстремистки групировки, другите ще получат свобода и ще се появят условия за динамичен баланс, ако мога така да се изразя, т.е. нещо като полу-контролиран хаос.
На мен ми се струва, че ислямистите няма лесно да приемат поражението си в откритата фаза - поради много причини, най-вече свързани с очаквания (на тях им е изглеждало, че аха-аха и ще успеят), боен дух и прочее. Не можеш просто така да се откажеш и да приемеш поражението си, без това да се отрази на духа на хората ти и на възможността ти да контролираш и разширяваш местната си база. Докато трае активната открита фаза е много вероятно да понесат загуби - както в хора, така и в техника и въоръжение (включително, складове и бази). Да загубят 20% от възможностите си - това вече ще е удар, от който ще им трябва доста време за да се съвземат. А това време ще бъде използвано от противниците им (не говоря за французите, а за местните), за да се възстановят и да заемат "своя дял" от контрола.
Честно казано, всякакви сравнение с Виетнам, Афганистан, Ирак и прочее трябва да се правят доста внимателно. Ситуациите са много различни.

[sobr_CA]

Най-вероятно французите ще използват тактиката на Давид Галула(David Galula). Тя може да се резюмира в следното:
Galula proposes four "laws" for counterinsurgency:
The aim of the war is to gain the support of the population rather than control of territory.
Most of the population will be neutral in the conflict; support of the masses can be obtained with the help of an active friendly minority.
Support of the population may be lost. The population must be efficiently protected to allow it to cooperate without fear of retribution by the opposite party.
Order enforcement should be done progressively by removing or driving away armed opponents, then gaining support of the population, and eventually strengthening positions by building infrastructure and setting long-term relationships with the population. This must be done area by area, using a pacified territory as a basis of operation to conquer a neighbouring area.
Galula contends that:
A victory [in a counterinsurgency] is not the destruction in a given area of the insurgent's forces and his political organization. ... A victory is that plus the permanent isolation of the insurgent from the population, isolation not enforced upon the population, but maintained by and with the population. ... In conventional warfare, strength is assessed according to military or other tangible criteria, such as the number of divisions, the position they hold, the industrial resources, etc. In revolutionary warfare, strength must be assessed by the extent of support from the population as measured in terms of political organization at the grass roots. The counterinsurgent reaches a position of strength when his power is embedded in a political organization issuing from, and firmly supported by, the population.[9]
With his four principles in mind, Galula goes on to describe a general military and political strategy to put them into operation in an area that is under full insurgent control:
In a Selected Area
1. Concentrate enough armed forces to destroy or to expel the main body of armed insurgents.
2. Detach for the area sufficient troops to oppose an insurgent's comeback in strength, install these troops in the hamlets, villages, and towns where the population lives.
3. Establish contact with the population, control its movements in order to cut off its links with the guerillas.
4. Destroy the local insurgent political organization.
5. Set up, by means of elections, new provisional local authorities.
6. Test those authorities by assigning them various concrete tasks. Replace the softs and the incompetents, give full support to the active leaders. Organize self-defense units.
7. Group and educate the leaders in a national political movement.
8. Win over or suppress the last insurgent remnants.

http://www.crinfo.org/booksummary/10672/

По време на Алжирската война обикновено французите са използвали следната тактика: 1) Непрекъснато наблюдение на земята от въздуха. 2) Веднага след откриването на въоръжена група по въздух се прехвърлят части, които я блокират. 3) Самото унищожаване на групата се извършва от мобилни наземни части, които идват впоследствие и са въоръжени с бронетехника и самоходна артилерия.

[Георги]

Това че французите отиват там е вече победа за ислямистите,защото им се каза вие определено сте далеч по-силни от правителствените сили в Бамако и трябва да действаме по-твърдо с вас. Добре,въпросът е много простичък ДОКОГА? Какво значи да ги принудят да се върнат към партизанската фаза,ок ще ги принудят,не само ще ги принудят,но аз си мисля че и напълно ще ги изтласкат към съседните страни и после какво правим- стоим завинаги там? В момента, в който французите изтеглят и един едничък войник атаките пак ще започнат, същата афганистанска "приказка" , американците ги оставиха точно 6 месеца,докато траеше инвазията им в Ирак и край,ония се върнаха на пълчища. Никакво светло бъдеще няма освен ако французите не са решили просто да колонизират страната,ама не ми ясно откъде пари и докога,може би докогато търпят Оланд да таксува със 75 процента богатите...
Сега по въпроса за плурализма на групировки в Мали,много трябва да се внимава,защото Aззауад е мюсюлманска част,а там в Исляма имат големи проблеми с плурализма като цяло,тя неислямистка групировка на туарезите си има отдавна,то и от нея започна всичко,т.нар. MNLA,който е запознат с подобните мюсюлмански освободителни фронтове и групировки по целия свят,най-добрият пример са групировките в Моро,Филипините,му е пределно ясно,че в даден момент доста бързо тези групировки биват "изяждани" къде силов,къде не от точно крайноислямистки групи,тъй като последните имат стабилна финансова,военна и всякаква подкрепа от мастити бизнесмени,ключови политици в дадени страни и групировки със сходни виждания в съседни държави,а и не на последно място всяка от тях е включена в интернационалната терористична система и получава солидна помощ от всякакво естество,а и не само населението по тези земи е изключително необразовано,консервативно и назад в развитието си ,така че мисля че е пределно ясно защо вече в момента се неблюдава в Мали точно това "изяждане" на MNLA от страна на джихадистките групировки Ансад Дин и фронта за единство и джихад мисля че се казваше другата. Според мен абсолютен Виетнам като начало и развитие дотук е конфликтът,с едно "афганистански" продължение.
И не на последно място нищо добро не носи това,че правят правителствената армия ЗАВИСИМА от тях в момента,доста по-трудно ще й е след отстъпването им да успее сама да се справи в такъв случай,тези "училищни" периоди,когато си като бавачка на дадени армии обикновено никога не са успешни,справка Виетнам или Ирак,остави ситуацията и конфликтът да се развие натурално без чужда намеса,защо задължително трябва да победят ислямистите,дори и да победят надали ответна реакция ще липсва... какво общо има тоя конфликт с Европа,кой от водачите на бунта каза,че ще води война с Европа?